УБИЙСТВОТО НА БОРИС САРАФОВ И ИВАН ГАРВАНОВ - ДИМИТЪР СТОЙКОВ
"В “Сборник Илинден”, книга четвърта, София от 1925 год. на стр. От 52 до 54, от Стоян Мълчанков, четем под заглавието:
РАЗКРИТИЯ ПО УБИЙСТВОТО НА ДРАМСКИЯ ВОЕВОДА МИХАИЛ ДАЕВ
“До скоро гробът на покойния бе неизвестен – пише Мълчанков – По инициативата, обаче, на Либяховския общински кмет и благодарение показанията на Тодор Бошнаков от с. Либяхово, който бил накаран, на другия ден след убийството на Даева, да изоре нивата, дето последният бил погребан, на 26 м.м. (октомврий 1913 г. – б.н.). Гробът бе намерен открит край с. Либяхово, в нивата на известния българоубиец Иван Куюмджията. При разкопаването на гроба и откриване на скелета, се състави нужният акт, препис от който даваме по-долу”.
И по-нататък:
“Преди погребението на тленните останки на М. Даева, черепът му бе прегледан от военния следовател, военния лекар и околийския такъв, от който се констатира най-положително, че Даев е убит с два куршума”.
В самия акт се казва:
“В нея яма се намери скелята на загиналия драмски войвода Михаил Даев, погребан с лицето надоле, с обърната глава към изток и поставени кръстом на гърба ръце, както стоят ръцете на вързан човек. Върху главата и краката са поставени две големи каменни плочи. На черепа се забелязват дупки от два куршума: единият минал от ляво на дясно през слепите очи, а другият през тила и надчелната кост.
От начина на поставянето тялото в ямата личи ясно, че Даев е убит и закопан при един зверски яростен момент.
с. Либяхово, неврокопско – 26 октомврий 1913 г.
Либяховски кмет: (п.) Ат. П. Стоянов.
Присъствуващи : (следват подписи)”.
Направлението на куршумите – не един, а два куршума! – не говори за самоубийство. Това заключение се подкрепя и от другите констатации в акта – завързани отзад ръце, за блъскане на жертвата в плитък малък (набързо изкопан) гроб и поставени големи каменни плочи върху главата и краката. Всичко това извиква във въображението една картина, която по страхотност не отстъпва и на най-страшните фантазии...
ЧОВЕКЪТ КОЙТО ЩЕ ИЗВЪРШИ ДВОЙНОТО УБИЙСТВО Е ИЗБРАН
Освен Михаил Даев, осъдени на смърт са били и тримата задгранични представители, а именно: Борис Сарафов, Иван Гарванов и Христо Матов. Премахването на тримата задгранични представители е трябвало да се извърши чрез подвеждане и измама и затова Серският комитет запазва убийството на Михаил Даев в пълна тайна. Яне Сандански, като гениален конспиратор, успява да запази в тайна това убийство цели три месеца, Самият Тодор Бошнаков от с. Либяхово, който изкопава гроба на Даев не е знаел за кого копае този гроб в нивата край селото.
Убийството на Борис Сарафов, Иван Гарванов и Христо Матов се е възложило на Тодор Паница лично от Сандански. Изборът на Паница и бил напълно сполучлив, понеже, както казахме и по-горе в това четиво, той е бил отличен стрелец и закален конспиратор. Освен това Тодор Паница е минавал и за един от тези, които са били противници на Яне Сандански и неговата диктатура и по този начин зад границата са го смятали като един от опозиционерите на Сандански в комитета на Серския окръг. Яне Сандански си е давал и сметка за ефекта на това тройно убийство, което го е готвел да бъде извършено в центъра на Българската столица и се е заел предварително да подготви своите съмишленици за това страшно събитие. За да бъдат разделени ролите в този спектакъл, Яне създава самозван съд в състав: Яне Сандански, Г. Скрижевски, Чудомир Кантарджиев, Таската Врански и Ал. Буйнов, плюс избраният екзекутор, които са заминали за София, едни преди, а други след екзекутирането на Михаил Даев...
УБИЙСТВОТО
Последната среща между задграничните представители и новият им “привърженик” е била определена за 28 ноември вечерта в домът на Борис Сарафов на ул. “Осогово” 36.
Тъкмо Борис Сарафов е привършвал вечерята си. Това е била последната му вечеря и то в обкръжението на домашните си, когато пристигнал и Иван Гарванов. Малко след това пристигнал и Тодор Паница въоръжен с два “наганта”, това не направило впечатление на никого, защото било нещо обикновено хората на ВМРО да ходят въоражени. Предложили му, като на гостенин, чаша вино и мезе, но той отказал. Паница останал неприятно изненадан когато разбрал, че на този последен разговор нямало да присъствува и третият задграничен представител Христо Матов, който бил съобщил на другарите си, “че поради неотложна работа”, нямало да отиде на тази среща.
- Няма да мога да свърша и с тримата изведнъж – си помислил мрачно Тодор Паница.
Борис Сарафов и двамата му гости, Тодор Паница и Иван Гарванов, са отишли да говорят в другата стая. Те са водили спокоен и гладък разговор, без да повишават тон, също като хора, които напълно се разбирали, което и така е било. Някъде към 11 часа, Паница станал да си върви и Сарафов и Гарванов станали да го изпратят и когато стигнали на пътната врата, до ушите на близко стоящата слугиня достигнали думите на Тодор Паница:
- Още един въпрос... – и в същият тоз момент се чули два изстрела.
Притекли са се домашните на Сарафов и изтръпнали от ужас. Борис Сарафов и Иван Гарванов агонизирали и целите били обляни в кръв. Сарафов бил застрелян в лявото сляпо око, а Гарванов в лявото ухо, а младият Паница, който им бил гост бил изчезнал...
СЛЕД ДВОЙНОТО УБИЙСТВО
Убийството на Борис Сарафов и Иван Гарванов е нанесло смъртоносен удар на Българската кауза в Македония. Много потресени са били представителните среди от кръга на министрите и народните представители, независимо дали са били правителствени или от опозицията. Те всички са присъствували на погребението. Вестник “Нов Век”, като е дал пълна воля на чувствата си е писал:
“На виновника или виновниците на това двойно убийство, не остава нищо друго, освен да отидат при Султана и да вземат десеттях хиляди лева, обещани за главата на Сарафова. Това е единствената награда, която те заслужават за позора си!”
Правителството е наредило, тогава, по възможно най-бърз начин, да бъдат хванати убийците и всичките им съучастници. Още същата вечер е било заповядано да се пазят изходните пътища от София и да се усили надзора по границата. В София са се извършили обиски и арести...
На 13 Декември 1907 год., когато е била пусната заповед от Софийския градоначалник, с която се е заповядвало:
“Да се заловят и арестуват, където и да се намират, именуемите: Яне Сандански, Чудомир Кантарджиев, Александър Буйнов, и Тодор Паница”, тези същите, са се намирали вече на “безопасно място”, тоест в Турция. Когато, по-късно Христо Чернопеев, като разбира какъв е и на какво е способен Яне Сандански, той като честен човек се откъсва от него и в едно писмо до Яне му пише: “Кажи на хората в Мелник, с какви пари живееш и от къде ги имаш, та живееш така нашироко и се правиш на воевода”. Тогавашната полиция е положила големи усилия за своевременното залавяне на престъпниците, но не е успяла, защото не е проявила достатъчно съобразителност, особено при преследването на физическия убиец Тодор Паница, който е бил много хитър и съобразителен и е успял да заблуди полицията. Полицейските органи са открили следите му цяла седмица по-късно в Чепинското корито, но той вече е бил преминал границата...
НАКРАТКО ЗА КЮСТЕНДИЛСКИЯТ КОНГРЕС
За сборен пункт е било посочено село Жабокрът, кюстендилско, от където идва и името на този конгрес Кюстендилски.
Още в началото на месец март 1908 год., на това място са се събрали делегатите: Христо Матов, д.р. Христо Татарчев, Петър Ацев, Ефрем Чучков, Тодор Черваров, Христо Шалдев, Петко Пенчев, Петър Чаулев, Таню Николов, Добри Даскалов, Тодор Александров, Милан Гюрлуков, Васил Чекаларов, Климент Шапкарев, Христо Силянов, Илия Биолчев, Михаил Монев, Ангел Узунов.
Такъв е бил съставът, който е бил представен, при известно равновесие. Това са били идеолозите на умереното, националистическо течение, легалните ръководители от вътрешността на Македония. Отсъствали са, само делегатите от Серския окръг, които не са били поканени, защото са били в положение на отцепници, в което членовете на серския окръжен комитет сами са се поставили след двойното убийство на Борис Сарафов и Иван Гарванов на 28 ноември 1907 год. Струмишкият окръг е бил поканен и е обещал, че ще участва, но делегатите на този окръг не са се явили, като посочили за причина за неявяването им, че българските власти продължавали да държат арестуван старият Струмишки воевода Христо Чернопеев.
Събралите се делегати, представители на четирите големи окръга, са сметнали, че вторият общ конгрес на ВМОРО е редовно свикан и са започнали работата си. За председател на този конгрес, единодушно е бил избран Христо Матов, а за секретари са били избрани Климент Шапкарев и Петко Пенчев.
Конгресът е имал задачата да разгледа, общото положение в Македония и Одринско и състоянието на Революционната организация. Между делегатите на този конгрес е царяло пълно разбирателство, а убийството на Сарафов и Гарванов е заличило напълно и някогашните различия между върховисти и централисти. Всички са били въодушевени от голямото и общо желание да бъде възвърната на Организацията някогашната и мощ и престиж.
Към края на март 1908 год., бюрото на този конгрес излиза в печата със следната декларация:
“ДЕКЛАРАЦИЯ
на общия конгрес на Вътрешната Македоно-Одринска Революционна Организация през 1908 год.
1. Мюрцщегската реформена акция
Съвършено несъстоятелна по съдържание, Мюрцщегската реформена акция не даде никакви практически резултати. Единственото средство да се прекрати царящата анархия, по-ужасна от преди, и да се въведе действителен порядък в страната е автономията, и за постигането й Организацията ще върви неотклонно по своя революционен път. Конгресът изказва протест за изключването на Одринско от обекта на реформената акция.
2. Бъдещата дейност на Организацията
Конгресът подчертава чисто революционния характер на Организацията не само по отношение на крайния идеал, но и в тактиката и. Главната и непосредна задача на Организацията е пълната и всестранна боева подготовка на населението. Еволюционната тактика, при днешните условия в организационната територия, е абсурдна и трябва да бъде чужда на Организацията. Културно-икономическата дейност се възприема само дотолкова, доколкото подпомага и не е в разрез с непосредствено боевите задачи на Организацията.
3. Организацията в Одринско
Организацията има предвид особените условия в Одринско и ще се съобрази с тях в бъдещата си дейност в тоя край.
4. Четнишкият институт
Единствен продукт на революционното развитие, четнишкият институт се оказва, при новите условия за дейност, непригоден в досегашната му форма. Вместо чети във всеки район ще се определят нужното число инструктори, които ще обучават населението в боево изкуство и ще ръководят непосредствената му борба срещу пропагандите. Чети се предвиждат за сега само там, дето въоръжените пропаганди особено върлуват, а населението не е в състояние да се самозащищава.
5. Организацията и България
Конгресът не може да отрече естественното право на България да се грижи за съдбата на своите сънародници в Турция. За съжаление, конгресът трябва да констатира, че българските правителства не са имали изработена една ясна и постоянна македонска политика и че нерядко са експлоатирали с освободителното дело за цели чужди нему. Предвид на това, конгресът вменява в обязаност на представителството да бъде особено осторожно спрямо официалните фактори на България и да отстоява срещу всяка цена независимостта и престижа на Организацията.
6. Организацията и Екзархията
Конгресът намира, че Екзархията, като единствено легално културно-просветно учреждение на неосвободените българи, трябва да бъде неутрална спрямо революционното движение. Усвоената напоследък политика на Екзархията, изразена в действия пряко враждебни на Организацията, ще се преследва, колкото това и да е нежелателно. За последствията от тая политика Организацията държи отговорни, както централната екзархийска власт, така и нейните черковно-училищни органи.
7. Организацията и пропагандите
По отношението на пропагандите (гръцки, сръбски, гъркомански и сърбомански въоръжени чети, които са тероризирали българското население в Македония с грабежи, палежи и убийства. б. а.) конгресът стои на становището, което бе усвоено от конгреса през 1905 год. Организацията продължава да счита пропагандите, а особено тяхният въоръжен курс, като пакостни за освободителното движение и ще ги преследва по-енергично от всеки друг път.
8. Убийството на Сарафова, Гарванова и Даева
Конгресът, след като разгледа предшествуващите факти на убийството на Гарванова, Сарафова и Даева, а също самопризнанието и обвиненията на провинените, съдържащи се в тяхното открито писмо, заключи, че убийството е продиктувано от стремежа на авторите му да се наложат с най-осъдителни средства на цялата Организация. В желанието си да запази единството и дисциплината на Организацията и да изкорени системата на своеволията и предвид заканите в откритото писмо за нови убийства, конгресът реши, щото подписалите откритото писмо, както и физическите убийци, да се изключат от редовете на Организацията и да се считат за нейни врагове.
От бюрото на конгреса”
По отношението към убийството на Борис Сарафов, Иван Гарванов и Михаил Даев, конгресът се е ограничил само с тези, които са били подписали откритото писмо и физическите убийци Яне Сандански и Тодор Паница. Това решение е било взето единодушно. Обявяването на обвинените за “врагове на Организацията” е означавало, че тези хора се поставят извън законите и могат да бъдат наказани със смърт във всяко време и от всеки член на Организацията. Както е и станало по-късно.
Тодор Паница който е бил физическият убиец на Борис Сарафов и Иван Гарванов е бил наказан за безчовечните престъпления и предателства, извършени от него към Македония от ръката на една млада и красива дъшеря на Македония. Тази жена македонка е Мелпомена (Менча) Кърничева, която с рядък героизъм принася и прави голяма услуга на родината си Македония. На 8 май 1925 година това младо момиче е убило с няколко истрела предателя, престъпника и убиеца Тодор Паница в едната от ложите на Бургтеатър във Виена, столицата на Австрия пред очите на всички. След съдебния процес Менча Кърничева, която е била годеница на Иван (Ванче) Михайлов, който е бил начело на В.М.О.Р.О. в онова време, свързва живота си с него до смъртта си. Мелпомена (Менча) Кърничева умира през 1964 година на 68 годишна възраст.
Бог да я прости и мир на праха и!
ДИМИТЪР СТОЙКОВ
КРАЙ"
Автор
Тема: Великите битки и борби на българите! (Прочитано 42363 пати)