Не е ли време македонския език да се изчисти от сръбския печат, който така грозно му е поставен?
1. В областта на азбуката и фонетиката
Както е известно, в СР Македония е въведена сръбската азбука на Вук Караджич. Във връзка с това се е водела упорита борба. Просръбски настроените елементи начело с Блаже Конески са настоявали за сръбската кирилица, като се изхвърлят българските писмени знаци Й, Ъ, Ь, Щ, (е двойно), Ю, Я, и се приемат сръбските знаци Ј, Љ, Њ, Џ. Борбата се водела особено около приемането на сръбските знаци Ђ и Ћ вместо българските КЬ, ГЬ (К’, Г’), присъщи на всички български говори и твърде чести в Македония. Светозар Вукманович-Темпо и сръбският голям шовинист филологът Александър Белич са настоявали на всяка цена за сръбските знаци. Но не успели. Компромисът бил постигнат чрез знаците Ќ и Ѓ. Но много по-упорита била борбата за Ъ (твърдия еров знак, ер голям) в звучението му като . Отначало знакът бил приет с мнозинство от образуваната комисия. Съществува дори и снимка на новата азбука, написана върху черна дъска с означен Ъ накрая, а пред дъската се виждат членовете на комисията, между които и поетът Венко Марковски. Обаче намесата на просръбските елементи, водени от Блаже Конески, наложила изхвърлянето на тоя знак като ярко български, липсващ в сръбския език, и заместването му по сръбски маниер с апостроф (’) или със сръбското сонатично Р, неприсъщо на македонските говори. Така се получава странната форма на думите с Ъ пред Р, като например дрво, србин, грк, срце, брзо, прв, крв, рж (или ’рж), рга или ’рга (ръжда), ржи или ’ржи (ръмжи) и пр. вместо дърво, гърк, сърбин, кърв, първ, сърце, ърж, ържи, ъргя и пр. В речника това сонатично Р е означено с ’Р. С този апостроф всъщност е признато съществуването на звука Ъ, който е присъщ на всички македонски говори без изключение, вън от случаите, когато Ъ се намира пред Р. Така например:
1) В централните западномакедонски говори (конкретно в прилепско-битолско-кичевския) покрай думите с Ъ пред Р (дърво, сърбин и пр.) звукът Ъ се чува ясно и в думите зъмба, зъмбък, кът, сандък, калъв, фъстан, съска, съклет, късмет, фъндък, мангър, къна, басканлък (обиск), пашалък, апансъс и др., някои от които са от турски произход или са проникнали чрез посредничеството на турския език.
2) Много по-често звукът Ъ се среща в останалите македонски говори, които обхващат три четвърти от Македония, а именно:
а) В Гостиварско, Дебърско, Стружко, Охридско, Ресенско, Преспата, Костурско, Леринско, Гевгелийско, Дойранско, Воденско, Сярско, Кукушко, Ениджевардарско, Драмско, Неврокопско, Солунско, Демирхисарско и пр. чак до Места, като Ъ звучи във всички думи със старата голяма носова гласна : ръка, мъка, мъж, дъб, зъб (или зъмб), тъпан, къде и т.н., без да вземаме предвид думите с Ъ пред Р - явление повсеместно. Нещо повече: отношението на Р и Ъ е силно подчертано в някои говори, като разложкия, където Ъ идва след Р: кръв, върба, сърце и пр. Чак в Скопие ще чуете: цъфти, длъг, слънце, гъз и пр.
[email][email][/email][/email][/email]][email][email][email][/email][/email][/email]б) Звукът Ъ се чува и в звукосъчетанията ЪЛ-ЛЪ, срещани в думи като следните: вълк, жълт, слънце, сълзи (слъзи), гълтам, вълна, бълва (бълха), мълзе, кълна и пр.
Това явление е присъщо на говорите на Велес, Дебърско, Галичко, Кумановско (не повсеместно), Гостиварско, Леринско, Костурско, Воденско, Кайлярско. Солунско, Серско и пр.
Звукът Ъ си остава и в говорите, които изпускат от това звукосъчетание звука Л, а именно: вък (вместо вълк), жъто (вместо жълто), сънце, пъно, въна, къне, съзи, гъта, мъчи (вместо мълчи) и т. н. Така се говори в цяло Тиквешко, Щипско, Марийовско, Кочанско, Малешевско, Пиянец, Разложко, Благоевградско, Петричко и пр,
в) Звукът Ъ се чува и в говорите, в които в старобългарския език е имало отделен звук, означаван с мекия еров знак Ь (ер малък), но в ново време преминал в Е или се изравнил с Ъ, както е например в думите ден – дън, пес - пъс, сега - съга и пр. Изравнен с Ъ, той е в следните говори: кумановски, кривопаланечки, кратовски, в Скопска Черна гора. Там ще чуете: дън, съг, старъц, търговъц, дъсно, тънък, мъгла, цъфти, тъмно, овън, едън, дзът.
г) Изобщо звукът Ъ се чува навред по Македония, но сякаш най-много в ония покрайнини, където има редукция на гласните. А това са Гевгелийско, Дойранско, Кукушко, Воденско, Серско и пр. Там неудареното А се произнася като Ъ: дъ додъ, зъ майкъ, не земйътъ, мъкъ.
Означим ли на картата на Македония всички гореспоменати селища, ще видим, че цяла Македония без изключение произнася тоя звук Ъ и че е истинско престъпление да бъде изхвърлен от азбуката знакът за него, като се замества със сонатичното Р или Л с апостроф, както правят днес скопяни: с’лзи, с’лнце, р’ка, м’ж и пр. Бягайки от тоя звук, скопските езиковеди насилват народните думи, като пишат: саска вм. съска, фустан вм. фъстан, сандак вм. сандък и пр. По същата причина насилват и езика на първия поет на народен говор Коста Рацин, който пише на велешки говор и употребява звукосъчетанието ЛЪ: слънце, жълто, вълна и др., които в новите издания на стиховете му са заместени със сонце, жолто, волна и т. н.
Само от противобългарско чувство, в духа на директивата на Новакович да се отдалечават македонските говори от българския език, да нямат нищо общо с българския език и писменост, можа да се стигне до това филологическо насилие.
2. В областта на морфологията и лексиката
Прегледаме ли “Речник на македонския литературен език”, ще видим, че е препълнен със сръбски думи от всякакъв род. Бяга се от българския книжовен език, който е изграждан както от старите македонски възрожденци като Йоаким Кърчовски, Неофит Рилски, Кузман Шапкарев, Константин Миладинов, Партений Зографски, Райко Жинзифов, Йосиф Ковачев и др., така и от по-новите писатели по произход от Македония, каквито са Петко Р. Славейков, Иван Вазов, Любен Каравелов, Антон Страшимиров, и от още по-новите - Людмил Стоянов, Теодор Траянов, Димитър Талев, Венко Марковски и пр., и пр. А това е езикът, с който си служи и ВМОРО начело с Даме Груев, Гоце Делчев, Гьорче Петров, Пере Тошев и ред други революционни писатели. Но скопските езиковеди, точно според предписанията на Стоян Новакович, черпят от готовия сръбски език хиляди думи и термини както за всички абстрактни понятия, така и за научните и техническите термини, които липсват в народните говори. Нещо повече, дори и когато такива могат да се открият в тия говори, те ги пренебрегват, както ще видим на съответното място.
Да пристъпим към примерите.
а) Чисто сръбски думи
Тъй като те са с хиляди, не е възможно да бъдат посочени тук. Но колкото да илюстрираме казаното, ще разтворим бегло тритомния „Речник на македонскиот јазик” (1961-1966), както и по някой брой на вестник „Нова Македония” от разни дати, за да се види нагледно къде са затънали първенците на скопското езикознание.
Начело ще посочим най-шокиращите сръбски думи, които шествуват на всяка крачка при човешките взаимоотношения: поздрава „Здраво!” и „мора” (трябва, нужно е, длъжен си). Те удрят като чук върху главата на всеки българин. Звучат най-много при срещите с хората вместо общонародните „Здравей!” и „треба”.
След тях се редуват безброй други сръбски думи, които взимаме оттук-оттам от речника и вестник „Нова Македония”:
А: авион (самолет), авиатичар (летец), евлия (двор), ада (остров), аждая (аждер, змей), айкула (акула), амблем (емблема) и др.
Б: благайна (каса), благайник (касиер), безбедност (сигурност), бруцош (кандидат-студент), брод (кораб), бука (гълчава, шум)
В: влада (правителство), визия (видение), вежба (обучение, упражнение, военно обучение), видик (хоризонт), воз (влак, железница).
Г: гром (гръм, гърмеж), гърб (герб), гажва (срб. гужва - блъсканица, нар. турканица), гагя (стреля, прицелва се, нар. нишани), гайба (щайга), гарда (гвардия), гро (сърцевина, ядро) и др.
Д: друштво (дружество, общество), децения (десетилетие), двопек (сухар, пексимид), доследен (последователен), дозвола (позволително), додели (раздаде), джин (гигант, великан) и др.
Е: едрилица (платноходка), едренье (каране на платноходка).
Ж: жичара (лифт, въжена линия), житарица (жито), жижа (фокус).
3: заедница (общност), заеднички (задружно), залихи (запаси), загонетно (загадъчно), замърси (заплитам, обърквам) и др.
И: извещай (доклад, изложение), испоручиле (поръчали), итно (бързо), искуство (опит), истрага (разследване), истищи се (допича се).
К: клупа (чин), кружи (кръжи), кързно (кожа с косми), количина (количество), квалитет (качество), казна (наказание), казнени завод (затвор), копно (суша, земя), криюмчар (контрабандист), камата (лихва), кип (статуя), круна (корона), коренито (основно).
Л: логор (лагер), лав (лъв, нар. ърслан), легя (кораб), лежарина (магазинаж), лития (черковно шествие), любичица (теменуга), любомора (ревност), легура (сплав) и пр,
М: мора (трябва, нужно е), мораш (длъжен си), морнар (моряк), месождер (месоядец), мета (прицел, нишан), млитав (тромав, мършав), млаз (струя), молер (бояджия), морнарица (флота) и др.
Н: намена (предназначение), непогода (лошо време), неповолно (неблагоприятно), налог (заповед), нудат (предлагат), нега (отглеждане), негувам (отглеждам), необично (необикновено), наслути (предугаждам), настава (преподаване, обучение) и др.
О: освета (отмъщение), опрема (снабденост, снаряжение), оптужба (обвинение), обука (обучение), остварен (осъществен), оброк (порция, ядене), одмазда (отмъщение), обезбеден (осигурен), отмен (благороден, изискан), озбилно (сериозно), окърни (повреди).
[email][/email]П: постои (съществува), посматра (гледа, наблюдава), посматрач (зрител, наблюдател), пруга (линия, ж.п. линия), поворка (процесия, върволица), понуда (предложение), промет (оборот, търговия), промет со житарица (търговия с жито), порез (данък), погон (движение, работа на машина, фабрика), пол (полюс), потрага (дирене, потера), посада (екипаж), поплава (наводнение), примена (приложение), повършина (повърхнина), прифати (прие), подрачйе (срб. подручје - ведомство, област), пегла (ютия), пеглам (гладя), потег (замах), простория (помещение), преко (чрез), повластица (привилегия), промаши (не улучи), превираня (крамоли), падобран (парашут), поим (понятие, срб. појам), подстанар (квартирант, кираджия), приредба (устройване, чествуване) и пр.
Р: рок (срок), ружа (роза), речит (сладко ду мен), ремек дело (шедьовър), разонода (развлечение), радо (на драго сърце) и пр.
С: сведок (свидетел), стварност (действителност), ствар (вещ, предмет), станица (станция, гара), службеник (служител), струка (специалност, професия), стручняк (специалист), став (становище), спрат (етаж, кат), слика (снимка, фотография), сликар (фотограф), сообракяй (срб. саобракај - движение, пътни съобщения), седница (заседание), смучари (скиори), стан (жилище, квартира), славйе (прослава, тържество), сличен (подобен), споредува (срб. спореди - сравнява), споредно (второстепенно), санка (шейна), слузокожа (лигавица), сомот (кадифе), стравичав (страхотен) и др.
Т: тековина (придобивка), търка (надбягване, състезание), тужилац (обвинител, прокурор), тужи (обвинява, дава под съд) и пр.
У: углед (престиж, авторитет), улога (роля), уметност (изкуство), уметник (художник), уметничко (художествено), уцена (изнудване), улье (масло), укинати права (отнети права), учество (участие), услов (условие), упад (нападение) и пр.
Ф: фрижидер (хладилник), фиока (чекмедже), филувам (пълня ядене - напр. пиперки), фаширан (млен), фатаморгана (мираж) и др.
X: харанга (подстрекаване), херой (герой), храбри (насърчава).
Ц: царина (мито), царинарница (митница), цегь (луга), цокули (обувки, предимно войнишки).
Ш, Щ: щеденье (пестене), щампа (печат), щампам (печатя), щумар (горски пазач), шличуи (кънки) и др.
Я: ярбол (мачта на кораб).
http://www.promacedonia.org/statii/mp_1991_1_tsyrnushanov.html
