Бугарски Културен Клуб

Ве молиме пријавете (login) или зачленете се (register).

Пријавете се со корисничко име, лозинка и должина на сесија
Напредно пребарување  

Новости:

Автор Тема: Нова (стара) азбука  (Прочитано 6107 пати)

татар

  • Jr. Member
  • **
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 61
    • Погледај го Профилот
Нова (стара) азбука
« на: Октомври 17, 2010, 10:21:22 »

Нова (стара) българо-македонска азбука създадоха заедно българи и македонци във форум “Котле“ http://forum.kotle.ca/index.php



 ;)
Сочувана
Човек се учи докато е прост!

Competent

  • Global Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 3619
    • Погледај го Профилот
Одг: Нова (стара) азбука
« Одговори #1 на: Октомври 18, 2010, 06:10:29 »

Има само линк към "Котлето", но не и към темата за азбуката?!  ::)
Сочувана
Every cat, dog and skunk born in Macedonia is Macedonian.
But the whole world knows that the Slavs in Macedonia are Bulgarians.
People that don’t know or do not want to know who they are will perish !

татар

  • Jr. Member
  • **
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 61
    • Погледај го Профилот
Одг: Нова (стара) азбука
« Одговори #2 на: Октомври 18, 2010, 09:07:31 »

http://forum.kotle.ca/showthread.php?tid=333&page=1
това е самото начало на темата-има доста за четене  ;)
Сочувана
Човек се учи докато е прост!

valli

  • Full Member
  • ***
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 225
    • Погледај го Профилот
Одг: Нова (стара) азбука
« Одговори #3 на: Ноември 07, 2010, 09:20:28 »

 Не е ли време македонския език да се изчисти от сръбския печат, който така грозно му е поставен?
  1. В областта на азбуката и фонетиката
Както е известно, в СР Македония е въведена сръбската азбука на Вук Караджич. Във връзка с това се е водела упорита борба. Просръбски настроените елементи начело с Блаже Конески са настоявали за сръбската кирилица, като се изхвърлят българските писмени знаци Й, Ъ, Ь, Щ,  (е двойно), Ю, Я, и се приемат сръбските знаци Ј, Љ, Њ, Џ. Борбата се водела особено около приемането на сръбските знаци Ђ и Ћ вместо българските КЬ, ГЬ (К’, Г’), присъщи на всички български говори и твърде чести в Македония. Светозар Вукманович-Темпо и сръбският голям шовинист филологът Александър Белич са настоявали на всяка цена за сръбските знаци. Но не успели. Компромисът бил постигнат чрез знаците Ќ и Ѓ. Но много по-упорита била борбата за Ъ (твърдия еров знак, ер голям) в звучението му като . Отначало знакът бил приет с мнозинство от образуваната комисия. Съществува дори и снимка на новата азбука, написана върху черна дъска с означен Ъ накрая, а пред дъската се виждат членовете на комисията, между които и поетът Венко Марковски. Обаче намесата на просръбските елементи, водени от Блаже Конески, наложила изхвърлянето на тоя знак като ярко български, липсващ в сръбския език, и заместването му по сръбски маниер с апостроф (’) или със сръбското сонатично Р, неприсъщо на македонските говори. Така се получава странната форма на думите с Ъ пред Р, като например дрво, србин, грк, срце, брзо, прв, крв, рж (или ’рж), рга или ’рга (ръжда), ржи или ’ржи (ръмжи) и пр. вместо дърво, гърк, сърбин, кърв, първ, сърце, ърж, ържи, ъргя и пр. В речника това сонатично Р е означено с ’Р. С този апостроф всъщност е признато съществуването на звука Ъ, който е присъщ на всички македонски говори без изключение, вън от случаите, когато Ъ се намира пред Р. Така например:
1) В централните западномакедонски говори (конкретно в прилепско-битолско-кичевския) покрай думите с Ъ пред Р (дърво, сърбин и пр.) звукът Ъ се чува ясно и в думите зъмба, зъмбък, кът, сандък, калъв, фъстан, съска, съклет, късмет, фъндък, мангър, къна, басканлък (обиск), пашалък, апансъс и др., някои от които са от турски произход или са проникнали чрез посредничеството на турския език.
2) Много по-често звукът Ъ се среща в останалите македонски говори, които обхващат три четвърти от Македония, а именно:
а) В Гостиварско, Дебърско, Стружко, Охридско, Ресенско, Преспата, Костурско, Леринско, Гевгелийско, Дойранско, Воденско, Сярско, Кукушко, Ениджевардарско, Драмско, Неврокопско, Солунско, Демирхисарско и пр. чак до Места, като Ъ звучи във всички думи със старата голяма носова гласна : ръка, мъка, мъж, дъб, зъб (или зъмб), тъпан, къде и т.н., без да вземаме предвид думите с Ъ пред Р - явление повсеместно. Нещо повече: отношението на Р и Ъ е силно подчертано в някои говори, като разложкия, където Ъ идва след Р: кръв, върба, сърце и пр. Чак в Скопие ще чуете: цъфти, длъг, слънце, гъз и пр.

[email][email][/email][/email][/email]][email][email][email][/email][/email][/email]б) Звукът Ъ се чува и в звукосъчетанията ЪЛ-ЛЪ, срещани в думи като следните: вълк, жълт, слънце, сълзи (слъзи), гълтам, вълна, бълва (бълха), мълзе, кълна и пр.
Това явление е присъщо на говорите на Велес, Дебърско, Галичко, Кумановско (не повсеместно), Гостиварско, Леринско, Костурско, Воденско, Кайлярско. Солунско, Серско и пр.
Звукът Ъ си остава и в говорите, които изпускат от това звукосъчетание звука Л, а именно: вък (вместо вълк), жъто (вместо жълто), сънце, пъно, въна, къне, съзи, гъта, мъчи (вместо мълчи) и т. н. Така се говори в цяло Тиквешко, Щипско, Марийовско, Кочанско, Малешевско, Пиянец, Разложко, Благоевградско, Петричко и пр,
в) Звукът Ъ се чува и в говорите, в които в старобългарския език е имало отделен звук, означаван с мекия еров знак Ь (ер малък), но в ново време преминал в Е или се изравнил с Ъ, както е например в думите ден – дън, пес - пъс, сега - съга и пр. Изравнен с Ъ, той е в следните говори: кумановски, кривопаланечки, кратовски, в Скопска Черна гора. Там ще чуете: дън, съг, старъц, търговъц, дъсно, тънък, мъгла, цъфти, тъмно, овън, едън, дзът.
г) Изобщо звукът Ъ се чува навред по Македония, но сякаш най-много в ония покрайнини, където има редукция на гласните. А това са Гевгелийско, Дойранско, Кукушко, Воденско, Серско и пр. Там неудареното А се произнася като Ъ: дъ додъ, зъ майкъ, не земйътъ, мъкъ.
Означим ли на картата на Македония всички гореспоменати селища, ще видим, че цяла Македония без изключение произнася тоя звук Ъ и че е истинско престъпление да бъде изхвърлен от азбуката знакът за него, като се замества със сонатичното Р или Л с апостроф, както правят днес скопяни: с’лзи, с’лнце, р’ка, м’ж и пр. Бягайки от тоя звук, скопските езиковеди насилват народните думи, като пишат: саска вм. съска, фустан вм. фъстан, сандак вм. сандък и пр. По същата причина насилват и езика на първия поет на народен говор Коста Рацин, който пише на велешки говор и употребява звукосъчетанието ЛЪ: слънце, жълто, вълна и др., които в новите издания на стиховете му са заместени със сонце, жолто, волна и т. н.
Само от противобългарско чувство, в духа на директивата на Новакович да се отдалечават македонските говори от българския език, да нямат нищо общо с българския език и писменост, можа да се стигне до това филологическо насилие.
2. В областта на морфологията и лексиката
Прегледаме ли “Речник на македонския литературен език”, ще видим, че е препълнен със сръбски думи от всякакъв род. Бяга се от българския книжовен език, който е изграждан както от старите македонски възрожденци като Йоаким Кърчовски, Неофит Рилски, Кузман Шапкарев, Константин Миладинов, Партений Зографски, Райко Жинзифов, Йосиф Ковачев и др., така и от по-новите писатели по произход от Македония, каквито са Петко Р. Славейков, Иван Вазов, Любен Каравелов, Антон Страшимиров, и от още по-новите - Людмил Стоянов, Теодор Траянов, Димитър Талев, Венко Марковски и пр., и пр. А това е езикът, с който си служи и ВМОРО начело с Даме Груев, Гоце Делчев, Гьорче Петров, Пере Тошев и ред други революционни писатели. Но скопските езиковеди, точно според предписанията на Стоян Новакович, черпят от готовия сръбски език хиляди думи и термини както за всички абстрактни понятия, така и за научните и техническите термини, които липсват в народните говори. Нещо повече, дори и когато такива могат да се открият в тия говори, те ги пренебрегват, както ще видим на съответното място.
Да пристъпим към примерите.
а) Чисто сръбски думи

Тъй като те са с хиляди, не е възможно да бъдат посочени тук. Но колкото да илюстрираме казаното, ще разтворим бегло тритомния „Речник на македонскиот јазик” (1961-1966), както и по някой брой на вестник „Нова Македония” от разни дати, за да се види нагледно къде са затънали първенците на скопското езикознание.

Начело ще посочим най-шокиращите сръбски думи, които шествуват на всяка крачка при човешките взаимоотношения: поздрава „Здраво!” и „мора” (трябва, нужно е, длъжен си). Те удрят като чук върху главата на всеки българин. Звучат най-много при срещите с хората вместо общонародните „Здравей!” и „треба”.

След тях се редуват безброй други сръбски думи, които взимаме оттук-оттам от речника и вестник „Нова Македония”:

А: авион (самолет), авиатичар (летец), евлия (двор), ада (остров), аждая (аждер, змей), айкула (акула), амблем (емблема) и др.

Б: благайна (каса), благайник (касиер), безбедност (сигурност), бруцош (кандидат-студент), брод (кораб), бука (гълчава, шум)

В: влада (правителство), визия (видение), вежба (обучение, упражнение, военно обучение), видик (хоризонт), воз (влак, железница).

Г: гром (гръм, гърмеж), гърб (герб), гажва (срб. гужва - блъсканица, нар. турканица), гагя (стреля, прицелва се, нар. нишани), гайба (щайга), гарда (гвардия), гро (сърцевина, ядро) и др.

Д: друштво (дружество, общество), децения (десетилетие), двопек (сухар, пексимид), доследен (последователен), дозвола (позволително), додели (раздаде), джин (гигант, великан) и др.

Е: едрилица (платноходка), едренье (каране на платноходка).

Ж: жичара (лифт, въжена линия), житарица (жито), жижа (фокус).

3: заедница (общност), заеднички (задружно), залихи (запаси), загонетно (загадъчно), замърси (заплитам, обърквам) и др.

И: извещай (доклад, изложение), испоручиле (поръчали), итно (бързо), искуство (опит), истрага (разследване), истищи се (допича се).

К: клупа (чин), кружи (кръжи), кързно (кожа с косми), количина (количество), квалитет (качество), казна (наказание), казнени завод (затвор), копно (суша, земя), криюмчар (контрабандист), камата (лихва), кип (статуя), круна (корона), коренито (основно).

Л: логор (лагер), лав (лъв, нар. ърслан), легя (кораб), лежарина (магазинаж), лития (черковно шествие), любичица (теменуга), любомора (ревност), легура (сплав) и пр,

М: мора (трябва, нужно е), мораш (длъжен си), морнар (моряк), месождер (месоядец), мета (прицел, нишан), млитав (тромав, мършав), млаз (струя), молер (бояджия), морнарица (флота) и др.

Н: намена (предназначение), непогода (лошо време), неповолно (неблагоприятно), налог (заповед), нудат (предлагат), нега (отглеждане), негувам (отглеждам), необично (необикновено), наслути (предугаждам), настава (преподаване, обучение) и др.

О: освета (отмъщение), опрема (снабденост, снаряжение), оптужба (обвинение), обука (обучение), остварен (осъществен), оброк (порция, ядене), одмазда (отмъщение), обезбеден (осигурен), отмен (благороден, изискан), озбилно (сериозно), окърни (повреди).

[email][/email]П: постои (съществува), посматра (гледа, наблюдава), посматрач (зрител, наблюдател), пруга (линия, ж.п. линия), поворка (процесия, върволица), понуда (предложение), промет (оборот, търговия), промет со житарица (търговия с жито), порез (данък), погон (движение, работа на машина, фабрика), пол (полюс), потрага (дирене, потера), посада (екипаж), поплава (наводнение), примена (приложение), повършина (повърхнина), прифати (прие), подрачйе (срб. подручје - ведомство, област), пегла (ютия), пеглам (гладя), потег (замах), простория (помещение), преко (чрез), повластица (привилегия), промаши (не улучи), превираня (крамоли), падобран (парашут), поим (понятие, срб. појам), подстанар (квартирант, кираджия), приредба (устройване, чествуване) и пр.

Р: рок (срок), ружа (роза), речит (сладко ду мен), ремек дело (шедьовър), разонода (развлечение), радо (на драго сърце) и пр.

С: сведок (свидетел), стварност (действителност), ствар (вещ, предмет), станица (станция, гара), службеник (служител), струка (специалност, професия), стручняк (специалист), став (становище), спрат (етаж, кат), слика (снимка, фотография), сликар (фотограф), сообракяй (срб. саобракај - движение, пътни съобщения), седница (заседание), смучари (скиори), стан (жилище, квартира), славйе (прослава, тържество), сличен (подобен), споредува (срб. спореди - сравнява), споредно (второстепенно), санка (шейна), слузокожа (лигавица), сомот (кадифе), стравичав (страхотен) и др.

Т: тековина (придобивка), търка (надбягване, състезание), тужилац (обвинител, прокурор), тужи (обвинява, дава под съд) и пр.

У: углед (престиж, авторитет), улога (роля), уметност (изкуство), уметник (художник), уметничко (художествено), уцена (изнудване), улье (масло), укинати права (отнети права), учество (участие), услов (условие), упад (нападение) и пр.

Ф: фрижидер (хладилник), фиока (чекмедже), филувам (пълня ядене - напр. пиперки), фаширан (млен), фатаморгана (мираж) и др.

X: харанга (подстрекаване), херой (герой), храбри (насърчава).

Ц: царина (мито), царинарница (митница), цегь (луга), цокули (обувки, предимно войнишки).

Ш, Щ: щеденье (пестене), щампа (печат), щампам (печатя), щумар (горски пазач), шличуи (кънки) и др.

Я: ярбол (мачта на кораб).
http://www.promacedonia.org/statii/mp_1991_1_tsyrnushanov.html
« Последно менување: Ноември 07, 2010, 09:29:31 valli »
Сочувана

valli

  • Full Member
  • ***
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 225
    • Погледај го Профилот
Одг: Нова (стара) азбука
« Одговори #4 на: Ноември 10, 2010, 05:10:50 »

 От днес и Европейския съюз разбра, че няма македонски език, а един окастрен и осакатен със сръбска бълвоч български език. Следващата цел ще е замяната на думите "македонски народ" с "народа живеещ на територията на Вардарска Македония". Честито!
Сочувана