Бугарски Културен Клуб

Ве молиме пријавете (login) или зачленете се (register).

Пријавете се со корисничко име, лозинка и должина на сесија
Напредно пребарување  

Новости:

Автор Тема: Археологическите проучвания на Белинташ  (Прочитано 1251 пати)

disidente

  • Global Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 5398
    • Погледај го Профилот

Н.с. І ст. д-р Иван Христов: Археологическите проучвания на Белинташ се отлагат за неопределено време

19 юни 2010 | 13:22 | Агенция "Фокус"

Асеновград. За разкопките на Белинташ не мога да кажа, че битката е загубена, проучванията се отлагат за неопределено време. Това заяви пред Агенция “Фокус” н.с. І ст. д-р Иван Христов, заместник-директор на Националния исторически музей. Ако се намерят средствата, на Белинташ ще работи археологът д-р Борислав Бориславов с екип. „Белинташ е едно огромно светилище. В неговата североизточна част има изсечени стъпала и скални ниши, които са само една малка част от него. Ние допускаме, че като се разчистят пластовете, там ще се развие един много по-сложен скален комплекс, по подобие примерно на Перперикон. Това не е пресилено изказване, защото всичко е в земята. Върху нея има също много сериозни участъци за проучване. Това е едно много голямо култово място, което заслужава внимание. То е едно от ранните светилища – от къснобронзовата епоха и функционира през цялата ранножелязна епоха. Засега нямаме податки да е преизползвано през римската епоха”, каза Иван Христов.
Светилището Белинташ е опасано от един пояс от други подобни скални светилища – Караджов камък, Питвото, Ин кая. „Това са местни топоними, много интересни скални обекти, които съм проучвал в продължение на три години. През ранножелязната епоха там също се забелязва едно активно използване на обектите. Дори в по-късни християнски времена, тези обекти също са място за привличане на поклонници, които са си езически, колкото и християнската религия да се е наложила. Белинташ не е изолирано място, дори мисля, че е някакво средищно култово място на тези светилища, които изброих. Наблизо минава и Тополовският проход – Тополовския път – едно от предполагаемите трасета, по които би могъл да е минал Александър Македонски, когато прави похода си срещу трибалите през 335 г.пр.Хр.”, каза още Иван Христов.
Районът е интересен, той не е отдалечен навътре в планината, той е в контактна зона с богатата равнина на Пловдивско.
На въпрос за социализацията на обекта, той обясни, че неговото разбиране, е че човек, който се занимава с история и археология не трябва да мисли само за това, което ще изрови, а как този обект ще се социализира. „Ние ще свършим работата си – и какво правим след това? Имаме невероятен късмет, че все пак Община Асеновград малко по малко асфалтира пътищата в общината, прави някаква инфраструктура. Говори се за някакъв проект, за който сме разговаряли с кмета д-р Христо Грудев, че ще се направи път почти до самото светилище, така че да ходят много поклонници. Те ходят и сега, но когато се подобри пътят, ще станат повече”, коментира Иван Христов.
По думите му - събота и неделя в летните месеци там сигурно минават по хиляда души на ден, нещо като потока от туристи на Старосел. „Но докато на Старосел има кой да продава билетчета, да продава сувенири, да има контрол на обекта, там е пълен хаос. Табелките, които показват, че това е защитена природна местност, дори не казват, че е историческа, се въргалят, изпопадали по земята. Местната община като че ли не може да разбере потенциала на това място. То е толкова силно, толкова приходи може да носи на общината, тези хора трябва да го разработят, има си начини, включително и в Закона за културното наследство, където има едни глави, в които ако човек се зачете и вгледа внимателно – общината може да претендира за управление на тази територия”, обясни той.
Денка КАЦАРСКА
Сочувана
Тодор Александров е БОГ , а "Спомените" на Ванче Михайлов се БИБЛИЯТА на нашата РЕЛИГИЯ !