http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=101&WorkID=2388&Level=1Ранни спомени,,Кога и защо написах тази книга
В 1954 година бяха много потиснат и като размишлявах как мога да освободя духа си от това угнетение, намерих, че най-доброто средство ще бъде да опиша спомените си от моите ранни младини, когато, ученик в Македония и Цариград, живеех с гордостта да казвам, че съм българин, и с радостта, че се уча. Направих това. Олекна ми. Книгата написана, оставих я настрана с надежда, че ще дойде ден да излезе на бял свят. Тоя ден дойде. Щастлив съм, че го дочаках.“
Болницата ВМИ - София/ Симеон Радев
10 януари 1967
,,В 1874 година пристига в Ресен като пръв български охридски митрополит, след унищожението на Охридската патриаршия, Натанаил. “
,,Натанаил бил – това бяха думите на баща ми – "пастир добрий". Неговата врата, неговата кесия били отворени за бедните. Той показвал остър, заповеднически тон, но само към чорбаджиите. Не скривал омразата си към турската власт. Поради тая омраза той не научил турския език. На турските големци говорел на български...“
"Кои са най-големите българи в историята? – питаше той. – Царете? Не. Св. св. Кирил и Методий, св. Седмочисленици. Защо се слави тяхното име? Защото са писали книги."
,,Турците в Ресен не живееха в отделни махали, както например в Охрид. Къщите им бяха размесени с българските и между тях имаше добро съседство. По празниците си разменяха любезности. На турците пращахме на Великден козунак с червени яйца, а те на байрам ни пращаха баклави. По такива случаи се правеха и посещения. Туркините и българките си отиваха едни у други. Туркините тъчеха най-тънките платна, които българките им поръчваха за прикя на дъшерите си. У туркините също се поръчваха бюреци и баклави. Но нито българките, нито туркините излизаха на пазара: майка ми докрай не беше видяла дюкяна на баща ми. По махалите обаче ходеха свободно, без някой да ги безпокои. Има нещо, което и досега ми е останало загадка. За обикновените туркини българите казваха "анка", високопоставените наричаха "божа". Какъв е произходът на тази дума и какво значеше, и досега не ми е ясно.“
,,Мъжете се срещаха по чаршията. Отиваха по дюкяните на българите да разговарят и да пият кафе. Те канеха по някой път българи на вечеря, но никой път не идваха у християните освен на кафе. Очевидно се бояха от това, че българите готвеха със свинска мас. Отвращението от свинете съставлява, както е известно [5], една от проявите на мюсюлманското религиозно чувство. Между турците имаше и фанатици, които зле гледаха на напредъка на българите, на тяхното богатство и на тоя дух на свободно държане, който все повече се забелязваше у тях.“
,,Особено добро разположение към българите показваха туркините. Те облажаваха българките, че в нашата вяра нямало развод, докато коранът позволявал на всеки турчин да паряса жена си, щом поиска.“
,,Турците и българите по селата живееха добре помежду си. Турците тук бяха от славянски произход, говореха добре български и по нрав не бяха лоши хора.“
,,Илинденското въстание донесе за тях отдавна очаквания ден за разплата. Те били просто озверени. Арестувани били и пратени в затвора в Битоля всички български първенци от града, между които баща ми и по-старият ми брат.“
,,В Галичник помаците, на брой 30 къщи, били малцинство сред компактната българска маса на селището.“
,,При навлизането на сръбската войска в Македония в октомври-ноември 1912 г., покрай планомерното, вече всестранно насилие над местните българи и заличаване на почти всичко българско, сърбите извършиха тогава потресни насилия и над турците и албанците.“
,,Еднъж, когато на колене пред един сандък, преписвал нещо от св. Йоан Златоуст, влязъл един наш съгражданин – Андрея Никин, наскоро дошъл от Цариград, известен в историята на Възраждането като издател на книги под името Андрея Ресенец. "Що праиш, внуче" запитал той баща ми. "Пиша гръцки." "Ами защо не пишеш български?" "Богарите немаат писмо" – възразил баща ми. "Како да немаат бре, внуче, я гледай тука? – И той му показал една книга, за която предполагам да е била "Рибният буквар". – "Я сега да те науча да четеш" – и взел да му показва буквите. Едно въодушевление за българската книга обладало баща ми като пламък. На другия ден той изгорил гръцките си книги.“
,,Говоря за гъркомани, тъй като в Ресен не съществуваше никакъв грък. Но при 2400 българи имаше 570 власи...“
"Татко ти българин ли беше?" "Българин." – "Майка ти?" – "И тя българка." – "Ти?" – "И аз българин."
,,Баща ми имаше между гъркоманите двама близки приятели. Единият беще Мице Кочовски, бояджия на къдели вълна и пр. Другият – Лямбе Цветков, който имаше дюкян за манифактура. И двамата бяха чисти българи.“
,,Крушйе беше чисто българско село, което даде по-сетне решителни борци на Революционната организация. Между тях особено се прочу войводата Кръстьо Трайчев.“
,,3а шегите на тетин ми Раде се разправяха много истории. Ще разкажа най-любопитната от тях.
На първия ден на Великден в 1914 година богомолците, излизайки от църква, го срещнали облечен в най-вехтите дрехи и с мотика на рамо, упътен към полето. Кога е било Раде да отива на полска работа, и то на такъв голям ден! Учудени, те го питат: "Хаирола', Раде (на добър час), накъде си тръгнал така?" – "Ода на' нива." – "За'що бре, Раде?" – "Ке са'дам ме'тли – отговорил той и сочейки на един сръбски чиновник, който идел отсреща, прибавил:- – За да ги изметиме о'вие л...!" В 1915 година, когато България обяви война на Сърбия, Раде бил мобилизиран. "Зедоа ме не'крут!" (вместо рекрут, както казват сърбите, посърбявайки френската дума рекрю – recrue). Сърбите го турили да пази някакъв мост между Ресен и Охрид. По тоя път отстъпвали сръбските войски на малки групи в безпорядък. Когато някои се спирали да го питат: "Къде е пътят за Охрид?", той през Съпотско ги отпращал към Битоля, откъдето настъпвала българската войска.“
,,Черковният въпрос мина през три фази. В първата – тая на Неофит Бозвелията и Иларион Стоянович, наречен по-късно Макариополски – борбата се води за българско духовенство и български език в църквите. Във втората фаза българите искат вече народна църква. В третата фаза правото да имат народна църква им е отстъпено от патриаршията, но разпрата се води досежно територията на тая църква. Гърците искат да я ограничат между Дунава и Балкана. Българите настояват, щото нейното ведомство да се простира навсякъде, гдето българският народ е мнозинство. Създаването на Екзархията не тури край на тая разпра. Екзархийският ферман оставяше българския народ духовно разпокъсан.“
,,Българските общини в Македония почнаха да се основават след 1876 година, годината, в която гръцкият патриарх Григорий VII призна на българския народ правото да има своя църква. “
,,Три поколения в Ресен водиха борба за българщината: първото против фанариотското иго; второто против турското робство; третото против владичеството на сърбите. На това трето поколение Татарчевата фамилия даде един героичен представител, д-р Асен Татарчев. Свършил медицина в Женева и после лекар в Ресен, той като борец за българската народност и за свободата на Македония бе осъден през царуването на крал Александър на десет години затвор.“
,,Тукъ почива Тасе Търтовъ Ляпчо... Тасе доживя възстановлението на българската църква и посрещна български владика.“
,,Тя чувствуваше голяма радост, че баща ми бил смел борец за българщината.“
,,За Охридската патриаршия обаче съществуваше и помен, и скръб. Песента на Пърличева беше едно раздирателно описание на тая трагедия в българската национална съдба, намираше отзвук във всички български души, пълнеше ги с гняв към фанариотското коварство. Тя разказваше как дошла заповедта за вдигането на последния български патриарх Арсений.“
,,Какви радости са трептели тогава в българските сърца в Македония от руските победи, от Санстефанския мир! И колко горко е било разочарованието после, когато се сключи Берлинският договор!“
,,По чистия български език, на който тя е била списвана, по богатството и разнообразието на съдържанието й, по техническото разпределение на материала и даже по хартията, на която се печаташе, "Зорница" заема особено място между българските вестници отпреди Освобождението и после. Но особеното значение на "Зорница" се състоеше в това, че в продължение на дванадесет години – до появата на вестник "Новини" – тя, издавана в Цариград, беше единственият български вестник, достъпен за българите в Македония.“
,,В една статия, която следваше в няколко броя, под заглавие "Българските общини в Македония", един неин сътрудник, българин, пише в 1880 година: "Няма нужда да се повтаря, мисля, че целта на политическото разподеление на българската територия беше да се разпоцепи Българский народ, да се осуети надеждата за обединението му и да ся уничтожи, или поне намали, важността му в Балканския полуостров. Постигванието на тази цел обаче немалко ще зависи и от отношенията, които ний, жителите от тъй разпокъсаните Български части, ще имаме помежду си"... "Колкото и да се различава политическия характер на днешните Българии, и колкото и да са несгодии обстоятелствата, които ни окружават, пак за нас остават средства, чрез които можем да се сближим, да вникнем в отношенията и делата едни към други и да съучавствувами в желанията и чувствуванията едни на други."
,,Когато в 1868 година в Охрид се образува първата българска община, Чакъров беше един от нейните членове като представител на Струга и със своята смелост – един двигателен дух в нея. За него казвам в "Македония и Българското възраждане"
,,Докога, братя, мили българи,
докога гърците ще ни тъпчат,
чрез своето фенерско духовенство,
милото наше отечество?
Хайде да ги пропъдиме от нас,
от всички български градове;
да извикием всички со голем глас:
бегайте, гърци, не ви сакаме!
Защото сте причина станали,
та преди стотина години
народната ни патриаршия
с измама ни я усвоихте!
Где са нашите стари списания?
Где са нашите стари списатели?
Всичко, всичко на прах е станало,
от гръцката фенерска злоба!
Те со своите лъжи, клевети,
измориха и много българи;
и сегашните ни свети отци,
пратиха ги во заточение.“
,,Димитър Узунов е роден в 1842 година в гр. Охрид. Родителите му са били бедни. Д. Узунов е бил един от първите ученици в първото тайно българско вечерно училище в Охрид на братя Мустреви. Кюркчийският еенаф в Охрид, който е образувал фонд за поддържането на българските училища в града, виждайки неговите способности и понеже е бил беден, го изпратил в Цариград да следва курса по български език.“
,,По тая граматика бе учил и брат ми Владимир в Битоля. Тя бе разпространена в българските училища в Македония...“
,,След Междусъюзническата война, когато сърбите унищожиха българските училища и разпръснаха българските учители, той бил дошъл в България и постъпил като иконом в Червения кръст.“
Между общинарите в Битоля имаше един човек, популярен между народа, обичан и от интелигенцията: Димо Камче. Като ме заведе при него, баща ми каза: "Той е син на даскал Камче, от село Ватоша, Тиквешко. У тех е била първата българска печатница в Македония."
,,Солунската гимназия беще създадена като огнище за българска просвета и като разсадник на борци за българската народност.“
Автор
Тема: Държавна агенция „Архиви” ще обработи завещаното от Симеон Радев и Траян Радев н (Прочитано 4006 пати)