Провокиран от мненията на съфорумците по тази тема и по молба на един приятел, тези дни отделих време и доста се порових в литературата и интернет, за да разбера откъде тръгва проблемът със склавите /славяните/.
От античните автори /Плиний Стари, Тацит, Клавдий Птолемей/, които споменават венетите/венедите в своите трудове, първият автор, който „обединява” трите основни славянски племена /венети, анти и склавини/, е Йорданес. Той пише: “Тези народи... макар че произлизат от една раса, сега имат три имена, които са венети, анти и СКЛАВИНИ...”
За учените това изречение е коренът на славянския етнос и във всички свои публикации цитират поголовно Йорданес, като поясняват, че това всъщност били трите дяла на славяните - западни, източни и южни. Ние сме били към южните – "славините”.
Но аз не виждам в изречението на Йораданес думата „славини”, а „сКлавини”!
Изумяващо за мен бе, когато saradiva представи думите на Плиний Стари, че венедите са всъщност САРМАТИ /”Естествена история” VI.35/!
По нататък в поста си тя изведе, че „Римският император Волузиан (251-253) е наречен Венедски, заради победата си над венедите - СКИТО-САРМАТСКИ КОНГЛОМЕРАТ по Долния Дунав!”
Към тези факти добави и двамата полски учени Лер-Сплавински /Lehr-Splawinski T., O pierwothych Wenetach.In - Inter armazbior prac,ofiarowanych K.Nitschowi,Krakow,1946/ и Ловмянски /Lowmianski H., Poezatki olski,Warszawa,1964,I.90-92/, които се аргументират, че в ранно-среновековните извори никъде не се споменава, че под етнонима "венеди" се имат предвид „славяни”!
Въпреки тези знаещи се истини, учените-славянофили поддържат основната теза, че „склавините и славяните са едни и същи народи с добавка на беззвучен гутурал в основата на името, заради невъзможността на някои от германските им съседи да произнесат заедно чист съскащ звук и сонор”.
Казано по-просто, Йорданес, е готски /германски/ историк, който поради езикови съскащи проблеми изписва думата „сКлавини”, което всъщност е „славини”. /явно не само той е имал такъв съскащ проблем, но и всички други древни летописци/
Ето, с това твърдение днешните учени решават проблема, свързан с мистериозното "К" в думата „славини”!
Тъй!
Нека все пак да видим кой е Йорданес?
Йорданес е остро-готски историк от 6 век, живял в Мизия. Неговата книга De origine actibusque Getarum /За произхода и делата на готите/ е написана около 551 г. Според някои учени, тя е един от основните източници за ранната история на готите. По майчина линия Йорданес произхожда от рода на Остро-Готския крал Теодорих.
До 488 г. столица на Остро-Готския крал Теодорих Велики е бил гр. Нове /Свищов/ в Мизия! Оттам Теодорих тръгва с 20 000 армия за Италия и след като я превзема, основава готското си кралство със столица в гр. Равена.
Има огромна разлика между Остро-Готите и Остготите, защото Остготите /които са наричани още източни Готи/ са различни от Остро-Готите /западните Готи, живеещи в Мизия/. Това незнание е използвано в някои научни среди, които неправилно считат, че Остро-Готите са ГЕРМАНСКО ПЛЕМЕ.
Така че за мен е повече от смешно твърдението, че Йорданес, който е от рода на Остро-Готите /Мизиец/, и НЕ Е ГЕРМАНЕЦ, е СЪСКАЛ И ФЪФЛЕЛ /което било характерно за германските племена и тези около тях/, и затова е написал в книгата си думата „сКлавини”.., заради говорен дефект!!!
Само дето учоните не отчитат факта, че Йорданес всъщност е МИЗИЕЦ /тракиец/, и затова въобще не е било присъщо за него да съска и да фъфли! Така че просто няма как да обърка думата „сКлавини” със „славини”!!!
След като този проблем го реших, остана да разбера какви са все пак тези етноси, споменати от Йорданес. Ето обобщено тяхната история - венетите, антите и склавините са събрани на едно място от Йорданес не по етнически или езиков критерий, а “защото и трите термина се отнасят до институции на военни погранични колонисти”. /“Славяни и авари” 1983г. Омелиан Прицак/
Украинският изследовател тюрколог Прицак в тази статия пояснява, че венетите, склавините и антите са били част от онези племена, които номадските империи привличали, обучавали и използвали във военните си начинания! И докато венетите са свързани с готите, то антите служили като погранична войска на аланите, а това са ирански племена, обитаващи причерноморските степи. Склавините и тяхната институция се появява по-късно, след смърта на хунския вожд Атила /453 г./. Думата саклав /склав/ има тюркски произход и в т.нар. прабългарски език се използвала с две значения – пазя, охранявам и обучен, трениран роб. Така че терминът “склавини” НЯМА етническа и лингвистична същина, а се отнася до професионални погранични войници.
Saint Denis спомена, че е изучавала право. Спомних си, че има такъв учебник „Римско частно право” на проф. Михаил Андреев. Ето малко откъси от учебника:
Стр. 154 – „При потушаване на въстанието на Спартак между Рим и Капуа били разпънати на кръст около 6000 роби. /славяни/.”
В академичните исторически среди изследващи славянството като народност или етнос, изучаван ли е този факт на геноцид над славянското племе? Отговорът е НЕ, защото ако се изучава този факт, ще се достигне до абсурда, че Спартак по народност е славянин.
Стр. 155 – „Servus… nullumcaput habet” или „Робът … няма никаква правоспособност”. Това са писани норми от римското частно право и същите обхващат един правен социален институт, а не народност като сърбин или славянин.
Стр. 157 - „Пекулият /peculium/ бил такъв имот на робовладелеца /пари, недвижими имоти, роби/, който робовладелецът предоставял на някого от своите роби, за да го стопанисва и управлява.”
Стр. 159 – „Римското право познавало два основни начина за попадане в робство – военнопленничество и раждането от майка-робиня. Военнопленникът по силата на самото пленяване ставал роб. Но римският законодател допускал известни смекчения при прилагането на това право. Римският гражданин, който успявал да избяга от военнопленничество, придобивал наново всичките си права, като се смятало че никога не е попадал в робство.”
Според мен този цитат отговаря на въпроса, защо в летописите на ромейците изведнъж става демографски бум на славяните. Ясно, че в периода VІ-VІІ век Източната Римска империя води множество войни, особено с народите, идващи от север /в това число особено с българите и аварите/.
В този смисъл е абсурдно от гледна точка на римското право, да се говори за славянски етнос или народност, за външни отличителни черти, бит и други. Робът /славянинът/ си е оставал със своите нородностни външни черти и белези, със своя език, култура и бит.
Робът /славянинът/ е бил даже и ромея – военнопленник, а какво остава за военнопленниците попадащи робство /славянство/ на Константинопол-Рим – българи, авари, тюрки, етиопци, араби, негри.
Така че „славянин” не е признак за народност, а е „социална категория население” без значение на вяра, етнос и произход!
В ромейските /гръцките/ летописи е указван именно този термин с това значение, а не за етнос!
Това се потвърждава и от Константин Багрянородни и от гръцките историци. Последното се съдържа в спомените на Иларион Макариополски за обучението му на о. Андрос в гръцко училище, като е споменал, че гръцкият професор е обиждал „славяните”, че са „роби”, дума произлизаща от латинското “склавус”.
Накрая искам да обърна внимание на термина „РАЯ” /нещо, за което писа и saradiva/. Рая в Османската империя е било цялото християнско население – албанци, българи, сърби, гърци /до помюсюлманчването/. Но няма „рая”, която да е народност или етнос, нали?
Така че по горния аналог не бива да се говори за наличие на някаква СЛАВЯНСКА НАРОДНОСТ, или пък за някакъв си древен СЛАВЯНСКИ ЕТНОС!
...Просто, защото няма такова нещо!
СВЕДЕНИЯ ЗА СЛОВЕНИТЕ – КАТО РАННА ХРИСТИЯНСКА ОБЩНОСТ НА БАЛКАНИТЕ.
Нестор:
„Тук във този Илирик някога е идвал Апостол Павел, защото (понеже, тъй като) тук бяха първите словени”. /„..Тоу бо сеть Илюрикъ еiгоже доходил апостоль Псвлъ, тоу бо беше Словене первеiе..."/
Моля, дай твоето обяснение за този текст?
1.Може ли „първите словени” да е название за първите представители на някакъв етнос? Такова индикиране никога не е правено от никого, тъй като е невъзможно да се направи!
2.Каква може да бъде причинно-следствената връзка между идването на апостол точно там, където присъстват някакви хора, в случая, наречени „словени”. Едва ли е среща с роднини, или със земляци, нали? Мислиш ли, че монахът Нестор ще отбележи в летописа си подобна земляческа среща?!
Ето ти повечко текст – препоръчвам ти: прочети го с мисълта, че „словени” е термин, подобен на „ариани”, „съботяни”, „богомили” и т.н.
„ По мнозехъ же временехъ сели соуть Словене по Дунаiеви, къде iесть ныне угорска землiа и болгарьска. И от техъ Словенъ разидоша сiа по земли и прозваша сiа имены своими, къде седоше на которемъ месте; iако пришъдъше седоша на реце именемь Морава, и прозваша сiа Морава, а дроузи Чеси нарекоша сiа; а се ти же Словене; Хорвате Белии и Сербь и Хороутане Волахомъ бо нашъдъшемъ на Словены на Дунайскыiа . .. . седоша на Висле и прозваша ся Лiахове друзии Лоутичи, ини Мазовашане ини Помориане. Тако же и ти Словене пришъдъше и седоша по Днепроу и нарекоша сiа Полиане, а дроузии Древляне, за не седоша в лесехъ, а дроузииседоха междоу Прлипетию и Двиною и нарекоша сiа Дреговичи, ини седоша на Двине и нарекоша сiа Полачане, речъкы ради iаже течеть в Двиноу, именемъ Полота, отъ сеiа прозваша сiа Полочане. Словене же седоша около iезера Ильмерiа и прозваша сiа своимь именемь, и съделаша градъ и нарекоша Й Новъ Градъ, а друзии седоша по Десне и по Семи и по Соуле и нарекоша сiа Северъ и тако разиде сiа Словеньскы iазыкъ темъже и грамота прозва сiа словенская..”
Miklosich: Chronica Nestoris. III
Друго сведение:
Йордан упоменава хуни и гети „заобиколени от църковни палатки”, т.е. това са християни – мястото е същото, където Нестор посочва, че са първите словени, времето е 6 в.
Припомням ти и това, че първата християнска църква в Източна Европа е основана от Ап.Андрей в Илирия в Скопие. Точно там, където Нестор указва, че „бяха първите словени”.
Ако от тази гледна точка се разгледат всички сведения, може да се извадят много и различни подробности за първохристиянството на Балканите, сред българите и сред другите балкански и европейски народи…
НО
Сведение за първохристиянството може да се открие само в писмените паметници, които не са преминали през сокоизтисквачката на фанариотите. Те никога няма да допуснат да се извади наяве истината, че първохристияни на Балканите са други, а не гърците… А гърци тогава просто още няма!...
Не пропускам да поставя и акцент върху наименованието „словени” – производно е разбира се на „слово” Хайде сега сети се каква е връзката между апостол Павел и неговото учение и Словото?
http://www.dailymotion.com/video/x7o3ny_vts-01-1_shortfilms
Автор
Тема: Голямата лъжа–СЛАВЯНИ. (Прочитано 28536 пати)