Бугарски Културен Клуб

Ве молиме пријавете (login) или зачленете се (register).

Пријавете се со корисничко име, лозинка и должина на сесија
Напредно пребарување  

Новости:

Автор Тема: Стига сме спали! Да тропнем по масата и да се разберем с Македония!  (Прочитано 139446 пати)

Корени

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 1070
    • Погледај го Профилот
    • Корени

Компетенте, като гледам обмена на хора по принцип и с каква скорост се мешаме, след 200 години сигурно ще има такова значение дали си грък, българин или германец, каквото сега дали си мизиец, добруджанец или тракиец. Нещата вървят към една свръхдържава, където всичко се слива. Даже крайните националистически организации в ЕС, действат интернационално и си изграждат международни мрежи.
По-скоро мисля че ще има значение дали си бял или черен или пук христианин или мюсюлманин.

Е, за това е толкова неадекватна политиката на Скопие. Със шовинизъм устремени напират за влизане в общност, където регионалния шовинизъм е забранен със закони  :-X. Сигурен съм че в огромната си част това е полулизъм и много избирателно подаване на информация (както беше и при нас), но на мен ми прилича да скачаш в морето, защото те е страх от вода.
Сочувана

ohrid1941

  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 3174
    • Погледај го Профилот

Ангел Димитров: В Македония говорът на омразата е елемент от културата на омразата, създавана от 1944 г. насам

http://www.focus-news.net/?id=f13603

09 декември 2009 | 06:00 | Агенция "Фокус"

Ангел Димитров, посланик на България в Скопие от 1994 до 2001 година, преди това – генерален консул на България в Скопие от 1992 до 1994 г., пред Агенция “Фокус”.

Фокус: Г-н Димитров, очаквано ли е развитието с отлагането на решението да се определи дата за преговори за членство на Македония в Европейския съюз от декември за март?
Ангел Димитров: Бих казал дори – напълно очаквано, защото в последните не просто месеци, а години се оказва, че Република Македония не е в състояние да направи решаващи стъпки за преодоляване на проблемите, които има със своите съседи, особено с онези, които членуват в Европейския съюз. Разбира се, досега острието на проблема беше насочено към спора за името главно между Гърция и Република Македония. В случая точно гръцките инициативи за спиране на Скопие по пътя към желаните институции – НАТО и ЕС, са причината да се стигне до това нетърпение сред членовете на ЕС да видят в края на краищата някакви по-решаващи стъпки от страна на македонското ръководство.
Фокус: В последните дни Македония изненадващо получи подкрепа от Турция – доколко тежи нейното мнение, след като тя не е член на Евросъюза?
Ангел Димитров: Точно това е показателно: докато се губи подкрепа сред страните – членки на ЕС, търсенето на подкрепа в страна, която аспирира доста безуспешно за членство и самата тя е поставена пред изисквания, които подсказват, че процесът скоро няма да бъде завършен, показва, че в Република Македония се чувстват доста несигурни в избирането на най-подходящите действия и стъпки за преодоляване на собствените проблеми.
Фокус: Очаква се шведското председателство на ЕС да представи официалния текст, в който да се казва, че през март 2010-а Съюзът ще разгледа доколко са изпълнени условията за започване на преговори за членство. Има ли нещо изненадващо в гръцката позиция напоследък?
Ангел Димитров: В никакъв случай гръцката позиция не е изненадваща – тя е последователна и продължава от самото създаване на Република Македония. Преодоляването на най-сериозните противоречия в средата на `90-те години доведе до откриване на дипломатическа мисия, която и до сега няма ранг посолство на Гърция, показва, че се търсят някакви решения. Но проблемът с основните символи, един от които е и името, и който в случая е главният спор между Гърция и Република Македония, остава нерешен. Наивно е да се смята, че от гръцка страна може да бъде направен по-голям компромис от това, което до сега са правили. Тъй като те все пак – подчертавам това - приеха (нещо, което не правеха в началото, особено през първата половина на `90-те години) – споменаването на името Македония в комбинация с уточнения, която да бъде насочена към името на новата държава.
Има и нещо друго – този спор е донякъде ирационален. Не виждам как точно ще бъде постигнато взаминоприемливо и за двете страни решение и това е, което поставя най-голямата клопка пред придвижването на Република Македония към желаното членство. Има едно благоприятно обстоятелство за Скопие в момента, а именно – шведското председателство. Швеция е показала, че е доста, бих казал – отчуждено толерантна към въпросите на далечните Балкани, така че Република Македония няма да бъде оставена без шанс дори само от нагласите на шведската страна. Но в същото време – даването на един толкова все пак голям срок – повече от три месеца – показва, че това е един сигнал, че се очакват компромисни стъпки.
Фокус: Гръцко-македонският спор за името с какво засяга България?
Ангел Димитров: Разбира се, че по някакъв начин засяга. Доктрината на македонизма е изградена върху тоталното обсебване на целия контекст, който се създава и който името Македония носи. Това засяга не само миналото, то засяга и предявяването на претенции в съвременен политически план. Тук е същинският проблем и оттук идва главното възражение на Гърция за името. В това отношение ние сме далеч по-спокойни, защото България никога не е имала проблем с името Македония. Дори бих казал, че името Македония в модерната епоха от началото на ХІХ век се установява по два пътя – единият е чрез самото гръцко влияние (говорим за модерна Гърция, която също се обръща към миналото, за да търси новите примери за величие). От друга страна – почти успоредно и по пътя на българското обществено движение през епохата на националното Възраждане, в което установяването на името на Македония в областта е един от елементите на съперничество с Гърция за национално самоопределение. Така че за нас не е толкова страшен този момент. Чисто политически трябва да напомня, че България беше първата държава, която призна тази страна с нейното име – Република Македония. Но е факт, че този спор (макар да го нарекох ирационален) ще продължи да се развива, защото не виждам как от него ще се излезе по желан от двете страни начин. Защото за Гърция той засяга фундаментални представи за собственото историческо присъствие в тази част на полуострова, докато за Република Македония то е идентифициращ знак.
Фокус: Двустранните отношения България – Македония, краткото посещение на премиера Никола Груевски в София и срещата му с Бойко Борисов и заявленията, че е необходим нов договор между двете страни, основан на декларацията от 1999 година?
Ангел Димитров: Посещението на министър-председателя Груевски беше толкова кратко, че мина почти незабележимо. Разбира се, то беше изцяло насочено към търсене на подкрепа от българската страна, а не – на решаване на текущи въпроси от двустранните отношения. Никак не е случайно, че именно в тази обстановка беше поставен и въпросът, че европейската практика изисква Република Македония да направи съответните стъпки, за да изчисти проблемите си не само в южна посока, но и с България. Аз лично мисля, че идеята да се върнем към подписаната 1999 година декларация като основа на един договор за приятелство, за добросъседство, за изцяло позитивно развитие на двустранните отношения е задължителна стъпка, преди България да каже своето „да” за приемането на Република Македония в Европейския съюз. Това е в крайна сметка един много важен документ, който остана позабравен в последните години, особено след навлизането ни в ХХІ век. Именно подписването на тази декларация създаде възможност за изграждането на цялата двустранна държавно-правна база, върху която се развиват нашите отношения от тогава насам. След 2001 година постепенно част от основните точки в тази декларация бяха позабравени, а преди това – една, тази, която е свързана с недопускането на враждебна пропаганда, в Скопие не беше спазена.
Така или иначе – тази декларация е изключително важна. В своята същност тя има две полета на действие. Едното е свързано конкретно с взаимни решения около двустранните отношения, а другото – с готовност за взаимни действия в регионален план в посока – осигуряване на стабилността и сигурността в района.
Фокус: Има ли такъв момент, че колкото повече се говори у нас за прекратяване на говора на омразата и спиране на антибългарската кампания, толкова по-ожесточена става тя?
Ангел Димитров: Преди всичко – говорът на омразата е само един елемент от една култура на омразата, която беше създавана, култивирана в Република Македония от 1944 година насам (от създаването на македонската република като федеративен елемент от Югославската комунистическа федерация). Може би Република Македония беше единствената съставна част на федерацията, на която от самото начало беше позволено да демонстрира един държавен национализъм, който беше насочен едновременно за справяне с вътрешните противници на новия режим и неговите идеологически постулати. Доктрината на македонизма беше съпътстваща доктрина на комунистическата идеология и тя беше налагана със същите силови средства, с които в онова време беше налагана политическата система. От друга страна беше – да се насочи този държавен национализъм срещу, както там ги наричаха – външните неприятели. Така че срещу България действително повече от 60 години се води една постоянна пропагандна, тотална атака. И някакъв вид противодействие периодично се появяваше, имаше периоди на смекчаване, но в крайна сметка – сега, когато трябва да решаваме за един път към едно общо бъдеще в рамките на Европейския съюз, всичко това трябва да бъде преодоляно. Не мога да кажа – да му бъде сложен край, защото много добре знам, че охранителите на митовете, хората, които стоят зад тези кампании, все още имат ключови позиции в обществения живот на Република Македония. Само като илюстрация ще кажа, че съвсем наскоро, преди броени месеци, там излезе двутомна, голяма, първата Македонска енциклопедия, която е уникална... Като професионален историк съм дълбоко смутен от степента, в която политиката си е позволила да моделира историческия подход за представяне на миналото. Това е наистина скандално.
Фокус: Има ли забавяне на българската дипломатическа активност в този регион в последните години?
Ангел Димитров: Самият факт, че вече половин година няма посланик е знак за известно забавяне, макар че аз разбирам новото правителство в желанието да намери най-доброто персонално решение. След като така или иначе има забавяне, действително трябва да бъде направен добър избор. Говоря, че има едно спадане на активността в двустранните отношения, едно правене на рутинна двустранна политика през целия период след 2001 година. Мисля, че дори през този период България изгуби част от позициите, които беше извоювала с една по-активна и действена политика през края на `90-те години. Не случайно се връщаме към тази декларация от 1999 година.
Фокус: Да се върнем към един момент, свързан с т.нар. малцинствени претенции. Премиерът каза - „снемане на всякакви малцинствени претенции, в съответствие с декларацията от 1999 година и преустановяване на подстрекателствата към съответните групи. Може ли да го коментирате?
Ангел Димитров: Това е изключително важен въпрос и той засяга директната намеса на институции в Република Македония в поддържането и бих казал – финансирането, говоря поне в миналото и за думите си разполагам с доказателства, че беше работено тясно с организацията ОМО „Илинден”. Тя действително поставя малцинствени проблеми. Така че – такъв вид действия с нищо не допринасят за развитието на добросъседските отношения.
Фокус: Когато Никола Груевски беше в София, той спомена – да оставим историята на историците...
Ангел Димитров: Това е само една фраза. И мисля, че фразата на министър-председателя Никола Груевски „да оставим историята на историците” е изключително несериозна, защото когато интерпретацията на миналото е съществен проблем в двустранните отношения, той е политически проблем. Той е напуснал територията на науката по простата причина, че по един или друг начин, за да се стигне до подобно разминаване, има и разминаване на научните принципи. Т.е. – политиката ясно присъства. А що се отнася до Република Македония, бих искал да кажа, че в България не е имало периоди, в които политиката не се е намесвала драстично... Що се отнася до интерпретацията общо на македонската проблематика, това, което се върши в Република Македония, е държавна политика. Трудно е „да оставим историята на историците” и Македонската енциклопедия е такъв пример, защото между нас практически няма диалог. От македонска страна има – откровено бих го нарекъл – страх от дискусии с българските колеги. Многократните опити от страна на Българската академия на науките и специално на Института по история да влезем в по-близки отношения с Института по история на Скопие (аз самият съм разговарял поне два пъти с Института за национална история в Скопие, с директора на този Институт, изпращали сме официално писма от София – да започнем диалог и професионални срещи и обсъждания) срещат един учтив, внимателен отказ. В същото време – те предпочитат да имат някакви по-професионално неутрални контакти с Института по балканистика, където повечето хора се занимават със самата Република Македония, отколкото със слабите места в двустранните отношения и с българската гледна точка към това. Разбира се – най-много специалисти по тези въпроси има точно в Института по история. Така че – давам един пример, как зад една фраза реално не стои нищо. Защото, ако чакаме историците в Република Македония да започнат критично да се отнасят към недалечното минало, още веднъж казвам – в Република Македония не е направена реална сериозна критична оценка на собственото им югославско минало, т.е. – на основата, от която тръгва съвременната независима държава. Ние не можем да очакваме някаква сериозна промяна на тяхната гледна точка. Още повече – доминиращите фигури са вече хора на възраст, които едва ли биха тръгнали да отричат това, което са правили в продължение на десетилетия.
Фокус: Около девет години сте се занимавали с двустранните българо-македонски отношения и тяхното позитивно развитие. Бихте ли посочили основните български пропуски в следващите десет години?
Ангел Димитров: България трябва да изработи една много ясна в перспектива програма за развитие на двустранните отношения. В края на 1998 г., ако не ме лъже паметта, беше изработен проект за по-дългосрочно развитие, който беше изпълняван в края на `90-те години. След това той не само, че потъна и не само, че не се споменава за него, а и не се прави нищо, независимо дали някой го одобрява или не. Все едно, че не е създаван. България трябва да изостави минималистичната политика в региона. Въпросът не е само дори с Република Македония, а и с други наши съседи. Защото за една по-малка държава и по-нов член на Европейския съюз в случая е изключително важна нейната регионална активност и нейната регионална тежест и значение. А тя се определя именно от една активна регионална политика. Не направим ли това, не превърнем ли отношенията с Република Македония вместо от поле за недоизказани неща и взаимни проблеми и подозрения, в един механизъм, който ще ни даде взаимна сила да вървим към евроатлантическите структури, нито тя, нито дори и ние, ще бъдем в състояние да използваме целия си потенциал.
Денка КАЦАРСКА
Сочувана

disidente

  • Global Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 5398
    • Погледај го Профилот
Сочувана
Тодор Александров е БОГ , а "Спомените" на Ванче Михайлов се БИБЛИЯТА на нашата РЕЛИГИЯ !

ohrid1941

  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 3174
    • Погледај го Профилот

Информационна агенция "Фокус", 12.12.2009
Красимир Узунов: Македония винаги се е развивала на един принцип – да се противопоставя на всичко, за да обясни своята безидейност

София. Македония винаги се е развивала на един принцип – да се противопоставя на всичко, за да обясни своята безидейност. Това каза Красимир Узунов, президент на агенция „Фокус”, който бе гост в предаването „Памет българска” на БНТ с водещ Божидар Димитров заедно с проф. Любомир Иванов, председател на Атлантическия клуб.
До края на `90-те години в Македония прилагаха югославски закони; тогава проблемът с идентичността не беше на дневен ред. Търсенето на нова самоличност и самобитност дойде, за да се противопостави най-вече на гръцките тези. 1999 – 2001 година е началото, в което започва да се налага „античният период” и оттогава това става все по-масово. То ескалира по време на войната в Косово с прилива на 350 000 етнически албанци, които дойдоха на територията на Македония. Премиерът Никола Груевски покровителства тезата за античния произход на македонците, посочи Узунов.
Кризата на идентичността като основен проблем на македонското общество довежда до въвличането на все нови и нови държави – днес вече са сърдити на Австралия, защото Австралия отказала да ги признае под конституционното име Македония и ги остави ФИРОМ, каза още той.
Самият тираж на Македонската енциклопедия – над 5000 броя - говори, че тя не е за македонските представи. Голям тираж на книга в Македония означава 300 бройки. Тя трябваше да излезе в съкратени срокове и да изиграе ролята за духовно прераждане и сплотяване. Хората, които са я писали, търсят дискредитиране и конфронтация, смята той.
« Последно менување: Декември 12, 2009, 12:34:42 ohrid1941 »
Сочувана

ohrid1941

  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 3174
    • Погледај го Профилот

Вечер, 12.12.2009
За идентитетот не смее да се преговара

Цитат
Премиерот и лидер на ВМРО-ДПМНЕ Никола Груевски потенцира дека на последната средба со неговиот грчки колега, од страна на Јоргос Папандреу уште еднаш му било укажано дека без решавање на прашањето на идентитетот, Македонија не може да се надева на влез во ЕУ.
Сочувана

ohrid1941

  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 3174
    • Погледај го Профилот

veritas го напиша следното:

Отначало гърците наричали българите от днешна Македония македонци, като под това разбирали българофонни гърци, наследници на Ал. Македонски,които са забравили своя роден гръцки език и са започнали да говорят български. Преродбениците са се борили именно срещу този гръцки македонизъм. По-късно  гърците започнали да наричат жителите на Северна Гърция бългафонни. Но тъй като с това се поддържала тяхната българска идентичечност, се отказали от това и започнали да ги наричат славомакедонци, с цел напълно да ги отделят от българският род...

http://books.google.com/books?q=bulgarophon&btnG=Search+Books

http://books.google.com/books?q=bulgarophons&btnG=Search+Books
Сочувана

Апостол

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 509
    • Погледај го Профилот

http://www.focus-news.net/?id=n1316002

Специално внимание е нужно за българите в Бесарабия, Испания и САЩ, според Райна Манджукова 
 
15 декември 2009 | 16:09 | Агенция "Фокус" 
 
София. Трите български общности, на които трябва да бъде обърнато по-специално внимание, са тези в Бесарабия (Молдова и Украйна), в Испания и на българите в САЩ, конкретно в Чикаго. Това каза на пресконференция Райна Манджукова, председател на Държавната агенция за българите в чужбина, предаде репортер на Агенция „Фокус”. „Има нужда от повече усилия, защото тези три общности са най-многобройни и трябва да имат същите условия, каквито имат и българите в България по отношение на съдействието с държавата”, допълни още председателят на агенцията. 164 000 са българи в Испания, само 1200 деца там учат български език от общо 23 000. „Имам намерение да разработя програма за работа с тези три общности. За тези общности е нужна специална политика, в областта на образованието и пенсионното осигуряване, здравното осигуряване”, посочи Манджукова.
Отделно, според Манджукова, трябва да се работи с българите в Македония, в Албания и в Косово.
С 50% е намален бюджетът на агенцията за 2010 г. в сравнение с тази година.
Галина ДИМОВА
« Последно менување: Декември 16, 2009, 12:23:35 ohrid1941 »
Сочувана

ohrid1941

  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 3174
    • Погледај го Профилот

Како да се тропне по масата кога Македонија е ставена „под разно“?
Сочувана

disidente

  • Global Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 5398
    • Погледај го Профилот

На Райна и се скршила масата на коя пишувало "Македония", па затоа тропаньето "не се слушнало" !  ;D
Сочувана
Тодор Александров е БОГ , а "Спомените" на Ванче Михайлов се БИБЛИЯТА на нашата РЕЛИГИЯ !

Competent

  • Global Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 3619
    • Погледај го Профилот

Има едно решение на въпроса (един "лек") - Клубът да излезе с официално писмо и да иска македонските българи да бъдат между приоритетите ! Нищо не се дава даром !

Ако е необходимо, БГ администрацията също трябва да се притиска по-активно за да си върши по-добре работата !

По принцип е неправилно българите от чужбина да се разделят на категории ... Ако някъде работата трябва да се засили - нека се засили, но категории на по-приоритетни и по-малко приоритетни българи са тотално неприемливи !  ::)
Сочувана
Every cat, dog and skunk born in Macedonia is Macedonian.
But the whole world knows that the Slavs in Macedonia are Bulgarians.
People that don’t know or do not want to know who they are will perish !

disidente

  • Global Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 5398
    • Погледај го Профилот

Сompetent,

За иста ли РАЙНА се работи !!??  Еве го интервюто од 31 август што го даде за Frog news :

Р. Манджукова: Българите навсякъде по света са част от едно семейство
Понеделник, 31 Август 2009



Досега Държавната агенция за българите в чужбина беше като къща без стопанин, казва в интервю за Frognews.bg новият й председател.

Райна Манджукова е новият председател на Държавната агенция за българите в чужбина. Тя е родена в бесарабското село Кайраклия, Украйна. През 1988 г. пристига в България като част от първата експериментална група по български език в Държавния педагогически институт в гр. Измаил. Завършила е "Български език и литература" с втора специалност "Руски език" в СУ "Св. Климент Охридски". Манджукова има над 10 години стаж в агенцията за българите в чужбина, където е стигнала до директор на дирекция "Връзки с българите по света и информационна дейност". Била е редактор на електронното издание "BG по света". Манджукова е съучредител и член на ръководството на асоциация "Световна България" за работа с българите извън България и на Асоциацията на българските училища в чужбина.

Разговаряме непосредствено след последното издание на авторското й предаване „Облаче ле бяло” по телевизия СКАТ. Тя го предава в ръцете на нов водещ, който е от Македония и е нейно откритие.

интервю на Ана Кочева

‒ Българка от чужбина стана шеф на ДАБЧ. Да не би България да стана страна на неограничените възможности?

‒ Преди малко в последното си предаване „Облаче ле бяло”, което водих по телевизия СКАТ, казах, че за мен показателно е не, че българка от чужбина става председател на тази агенция, че това е човек, който 14 години е работил там. Предполага се, че е назначен човек, който знае какво трябва да се прави и как да го направи. А иначе да се наредя в една редица с Александър Малинов и Димитър Греков, министър‒председатели на България, бесарабски българи, с Александър Теодоров‒ Балан и Димитър Агура, първите ректори на Софийския университет, също оттам, звучи много приятно, но със сигурност не е най‒важното. Важно е, че е назначен човек, който е работил това нещо и знае как се прави. Оттам нататък е въпрос на желание да се научиш на останалото.

‒ Сега стана актуално да се говори за завареното наследство. Вашето какво е, независимо, че се връщате в позната къща?

‒ То е като в къща, която почти две години е била без стопанин. Какво си представяте, че може да заварите в една къща, която е била изоставена. ДАБЧ е била изоставена от домакина си, който е българското правителство. Година и 7 месеца тя е била без председател, с изключение на много кратките отрязъци, в които тя се е оглавявала от д‒р Евгений Желев и от г‒н Димитър Димитров. Липсата на председател толкова време означава и липса на отношение от страна на правителството към нейната дейност.

‒ След като агенцията е осиротяла по този начин, значи двойно по‒осиротели са били българите в чужбина.

‒ На практика да. Те всъщност не са се сещали за нейното съществуване, не го чувствали. Това, разбира се, не е вина на хората, които ме посрещнаха в ДАБЧ. Те през цялото това време са си били там и са вършели работата си според това, което се е изисквало от тях. Но въпросът е, че нищо не се е изисквало. Парадоксалното е, че в годината, в която правителството гръмогласно оповестява нова държавна политика към българите в чужбина, в която организира помпозна национална кръгла маса за новата политика за тях, през същата тази година агенцията е без председател. Но аз съм привърженик на старата българска приказка, че на умряло куче нож не се вади. Каквото било, било! Въпросът е какво ще правим нататък.

‒ А метла ще има ли? Защото новият стопанин обикновено предпочита да си помете къщата.

‒ (въздъхва) Много ми е трудно да коментирам този въпрос. Промени ще има, разбира се. Промени ще има, но, когато говорим за метла, това обикновено се свързва се някакви политически чистки. Аз ще формирам екип, който ще работи. Дали той ще е от нови хора или от тези, които са в агенцията, ще покаже времето. Но хората в този екип ще работят.

‒ Когато говорим за „българите в чужбина”, знаем, че не става въпрос за монолитен образ. В кои общности извън пределите на България проблемите са най‒сериозни и изискват много спешна държавна намеса?

‒ Проблемите навсякъде са сериозни. Подходът обаче трябва да е диференциран и това не е нещо, измислено от мен. Съвършено различни са проблемите не само на различните общности в различни страни; дори в една и съща страна на различни места проблемите са различни. Ако в Бесарабия говорим за проблеми с изучаването на българския език или за това колко българчета да дойдат да учат в България, то в Крим говорим по‒скоро за възраждане на българщината там, където е била загубена. Ако в Чикаго говорим за обединение на българите, които са разпилени по различни организации, в Маями, трябва да се работи за запознаването им едни с други, защото са много и не се познават помежду си. Т.е. основното е разбирането, че проблемите на българите навсякъде са различни. Затова първо трябва да се направи анализ на състоянието на българските общности, а после да се изработи конкретен, диференциран подход към всяка една от тях.

‒ Това, което със сигурност е общо е, че броени дни ни делят от началото на учебната година. Как ще започне тя за българчетата извън България, имам предвид, след празника в първия учебен ден?

‒ Всъщност Вие ми задавате един въпрос, който ми е много близък по същество и по дух, защото с българските училища в чужбина не съм преставала да се занимавам дори и през тези годините, в които не бях в агенцията. Мисля, че точно през тази година те ще започнат с един нов заряд и този заряд е свързан не с моето назначение, а с реализирането на програмата „Роден език. Култура зад граница”. Това е една програма, която е одобрена от бюджета на МОН. Ценното е не толкова, това, че българските училища в чужбина ще получат живи, реални пари от България, а това, че реализирането й е доказателство на идеята, че работата с българските общности в чужбина е възможна само, когато са налице три компонента: силна изпълнителна структура като ДАБЧ; стабилна подкрепа на българското правителство, на българската държава и активността от страна на самите българи в чужбина. Това, което направи Асоциацията на българските училища в чужбина само за две години от своето съществуване е наистина доказателство, че и самите българи в чужбина, тяхната активност и напористост е неотделим компонент от тази тройка. Тази година българските училища в чужбина започват с много повече вяра и надежда, че връзката с България наистина съществува.

‒ В училището ни в Братислава ще има ли първи клас?

‒ Да, то ще има първи клас и то именно поради това, което Ви казах преди малко. Проблемът, свързан с наредбата на министър Вълчев, да не започва учебната година в паралелки с по‒малко от 16 ученика, възникна и в трите държавни училища ‒ в Братислава, Прага и Будапеща. В Братислава обаче напористи родители, начело с Радостина Доганова, решиха да вземат нещата в свои ръце, организираха детска градина, една година обучаваха деца българчета и днес голяма част от тях са първокласници. За съжаление, за Чехия битката продължава.

‒ Парадоксален е фактът, българската държава не може да припознае тези училища. А от друга страна, голяма част от тези училища са „лицензирани училища” към МОН. Как може да се разреши това противоречие?

‒ Повечето от тези училища са неправителствени организации, регистрирани по законите на съответната държава. Други въобще не са юридически лица. Истински парадокс е, че две от най‒големите български училища ‒ в Лондон и в Москва ‒ не са юридически лица по законите на нито една държава. Те просто ползват помещения в посолствата ни в съответните столици. Други училища са към църкви, трети пък са съвсем самостоятелни. Всичките те не са припознати от българската държава, в смисъл, че нямат статут. Това е най‒голямата битка, която води Асоциацията на българските училища в чужбина ‒ за статута на български образователни звена в чужбина.

 ‒ А как гледате на желанието на учители в български училища в Европа за въвеждането на българския език като матуритетен предмет в образователните програми на първо време в страните на ЕС, в които има многобройна българска емиграция. Те казват, че затова е нужна намесата на българската държава и нейните политици, които трябва да настояват за сключване на двустранни правителствени споразумения за това.

‒ Не само в Европа, това е актуално и в САЩ. Няма друг начин да се гледа на това, освен положително. Това е един стимул тези деца да влизат в български училища в чужбина. Сега нашите учители там, които работят наистина с възрожденски плам и ентусиазъм, залагат основно на емоционалната страна на нещата, привличайки родителите с това, че всяко едно българско дете трябва да знае езика си. Защото първа крачка към асимилация е загубата на езика. Но, ако се въведат български матури в съответните страни, тези деца ще имат и полза да учат български език, защото ще могат да го използват и за кандидатстване във ВУЗ‒ове и за да бъдат преводачи и т.н. Двустранните споразумения са вече в правомощията на държавата. Нашите учители там са направили вече всичко, което са могли, например в Лондон и във Виена работата е докарана до последна стъпка, т.е. вече е извоювано доброто желание от Великобритания и Австрия, но следва решение на междудържавно ниво.

‒ Останала съм с впечатлението, че независимо от действията на институциите в повечето случаи много българи в чужбина изразяват недоволство от тях. Типично нашенска черта, но как ще се преборите с претенциите, с воплите, които редом с резонните, понякога често са си истински капризи на хора, които смятат, че държавата им е длъжна за всичко, дори и когато сами са избрали да са далеч от нея.

‒ Категорично не приемам, че някой на някого е длъжен. В едно семейство няма длъжници, в едно семейство всеки влага това, което може. А за мен българите навсякъде по света са част от едно семейство. Не знам доколко ще ми стигнат силите, но смятам да поставя нещата на такова ниво, че българите в чужбина да разберат, че колкото повече недоволстват едни от други или изразяват негативизъм към България, толкова по‒малко ще има полза за всички. Имам конкретни идеи как да го направя, разбира се, че ще разчитам на помощта на всички българи по света, защото само, когато обективно познавам проблемите, мога да предприема стъпки за тяхното решаване.

КАДЕ ВО ИНТЕРВЮТО СЕ СПОМЕНУВАТ БУГАРИТЕ ОД МАКЕДОНИЯ !? ???
Сочувана
Тодор Александров е БОГ , а "Спомените" на Ванче Михайлов се БИБЛИЯТА на нашата РЕЛИГИЯ !

Competent

  • Global Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 3619
    • Погледај го Профилот

Се работи за истата Райна !  ;) Мисля, че става дума за две различни интервюта !
Както по-рано отбелязах, твърдението, че докато не дошла самата тя за директор "ДАБЧ била къща без стопанин" е меко казано смешно !  :)

През 2008г. случайно попаднах с един нашенец от Македония на служители от ДАБЧ - такива свестни и съвестни чиновници рядко може да срещне човек на друго място !
А по това време, Райна си водеше програмата в Скат ...

Опасявам се, че личната суета често пъти се поставя над интересите на Каузата ...  >:(
« Последно менување: Декември 16, 2009, 01:37:11 Competent »
Сочувана
Every cat, dog and skunk born in Macedonia is Macedonian.
But the whole world knows that the Slavs in Macedonia are Bulgarians.
People that don’t know or do not want to know who they are will perish !

ohrid1941

  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 3174
    • Погледај го Профилот

disidente, добро е што се сети за ова интервју. Сега кога го читам повторно, навистина се спомнува се и сешто, само Македонија не се споменува (ни под разно). Се споменуваат Чикаго, Мајами, Крим, Бесарабија, Лондон, Виена, Прага, Братислава, Будимпешта, но нема ниту една дума за Македонија. Ова воопшто не е коректно! Лесно е да се доаѓа во Македонија од позиција на официјално лице и од таа позиција да се прави патриотски PR, но вистинските патриоти треба и на практика ги покажат резултатите, дури и кога не се официјални лица!

Во очи ми паѓаат и следниве контрадикции:

Цитат
Предполага се, че е назначен човек, който знае какво трябва да се прави и как да го направи. Важно е, че е назначен човек, който е работил това нещо и знае как се прави. Оттам нататък е въпрос на желание да се научиш на останалото.

и

Цитат
имам конкретни идеи как да го направя, разбира се, че ще разчитам на помощта на всички българи по света, защото само, когато обективно познавам проблемите, мога да предприема стъпки за тяхното решаване.

Запозната ли е воопшто г-жа Рајна Манџукова со Македонија и македонските бугари? Или за неа македонските бугари се "млади сънародници"? Што сака да каже со ова г-жа Манџукова, демек таа е многу "возрастна" и ќе ни држи лекции, а ние демек сме станале българи од вчера?? Ваква надменост ретко се среќава.
« Последно менување: Декември 16, 2009, 01:39:32 ohrid1941 »
Сочувана

Competent

  • Global Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 3619
    • Погледај го Профилот

А за този бисер какво ще кажете ?  ???

Цитат
Парадоксалното е, че в годината, в която правителството гръмогласно оповестява нова държавна политика към българите в чужбина, в която организира помпозна национална кръгла маса за новата политика за тях, през същата тази година агенцията е без председател.

Е, сега ДАЧБ име вече голям председател в лицето на г-жа Манджукова, но два пъти по-малък бюджет !
Да им е честито !  :-[
Сочувана
Every cat, dog and skunk born in Macedonia is Macedonian.
But the whole world knows that the Slavs in Macedonia are Bulgarians.
People that don’t know or do not want to know who they are will perish !

ohrid1941

  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 3174
    • Погледај го Профилот

И овој бисер е од истиот карактер: „Ние сме најумни и најсилни, сите што беа пред нас абер си немаа од проблемите на "българите от чужбина", но тука сме ние со нашата експертиза да им ги решиме проблемите.“

Да видиме како ќе се направи ова со два пати помал буџет. Да не би България да стана страна на неограничените възможности, како што прашува и журналистката?
« Последно менување: Декември 16, 2009, 01:47:39 ohrid1941 »
Сочувана