Информационна агенция "Фокус", 28.06.2009
България все още няма достатъчно капацитет да е фактор на Балканите, смята Любчо ТрохаровБившият посланик на България в Хърватия (1992-1997 г.) и след това в Босна и Херцеговина (2002-2007 г.) Любчо Трохаров в интервю за Агенция „Фокус”. Дипломатът днес работи като извънщатен консултант в Министерството на външните работи.Фокус: Каква е в момента според Вас ситуацията в Западните Балкани? Продължава ли да има напрежение все още и накъде отиват Западните Балкани, ще бъдат ли интегрирани към Европейския съюз или не?
Любчо Трохаров: Западните Балкани имат проблеми и това е известно. Основно проблемите са свързани с развитието на Босна и Херцеговина, Косово и Република Македония. Това са държавите, в които съществуват все още дълбоки проблеми и все още няма нормална обстановка. Възникна още един проблем – този между Хърватия и Словения по териториалния спор. Т.е. все още не можем да кажем, че на Западните Балкани имаме нормална обстановка. Това, разбира се, безпокои Европейския съюз и го принуждава да предприема най-различни ходове за нормализацията, включително и процеса, свързан с евроинтеграцията. На място се оказва помощ за реформите навсякъде. Обаче нещата вървят бавно, поради това, че са се натрупали в исторически план главно междуетнически проблеми, които трудно ще отшумят, защото и войните, които се водеха на тази територия, бяха от такова естество. Т.е. проблеми още години ще има.
Когато говорим за Западните Балкани, трябва да знаем добре каква е обстановката там и това важи особено за България, която директно граничи със страните от Западни Балкани, тъй като стратегическите ни пътища минават оттам. Нашите политици-дипломати трябва пределно ясно да знаят какво става всеки момент там. Тъй като си спомням от предишните кризи, свързани с войната в Косово, в Босна, стратегическите пътища към Европа бяха прекъснати, магистралата, Дунава, изгубихме милиони и т.н. България има интерес да се нормализира обстановката и според мен прави доста, но не мога да кажа, че е достатъчно. Достатъчно ще прави силна държава, просперираща социално-икономическа, със силна политика и дипломация. За съжаление капацитет няма последните години наистина да бъдем един такъв водещ фактор, от новия статус, който имаме вече като членка на Европейския съюз. Имаме си наши, вътрешни проблеми, социални, икономически, политически, което ни пречи да бъдем такъв фактор, а бихме могли.
Фокус: Ако трябва да говорим за взаимоотношенията ни с всяка една от тези страни са ни най-развити?
Любчо Трохаров: Първо, трябва да знаем, че със Словения, която също беше част от Югославия, имаме съвсем нормални партньорски отношения, членки на НАТО и Европейския съюз сме. С Хърватия също имаме традиционни исторически връзки и нормални отношения, двустранни проблеми – никакви нямаме. С Черна гора също нямаме, можем да смятаме, че също имаме нормални отношения. Остава нормализация на отношенията с останалите. Има какво да направим с Босна и Херцеговина, със Сърбия, с Македония, с Косово. Ние нямаме нормални дипломатическа мисия в Косово, нямаме посланик там, те нямат съответно тук. Дори ако имахме такива дипломатически мисии нормални задържането на Агим Чеку нямаше да се случи, тъй като тяхната дипломатическа мисия щеше да бъде уведомена, че идва Чику. Тази мисия щеше да уведоми нашите органи, щеше да има човек на границата. Сега Косово е представено от албанската мисия и консулство.
За отношенията с Македония да не говорим, защото не бихме могли да кажем, че имаме нормални отношения. За съжаление другата страна не отговаря на нашата доброжелателност, на нашите усилия да бъдем в напълно нормални отношения. Изглежда, че оттатък не се чувстват комфортно.
Фокус: Кое ви кара да мислите така?
Любчо Трохаров: Това е недружелюбието, което се демонстрира от Втората световна война и продължава и до ден-днешен, тъй като македонизма като доктрина, като идеология е изграден на антибългарската същност.
Най-сериозен проблем за Македония е спорът за името с Гърция. За съжаление България няма ясна позиция по въпроса, въпреки че този спор засяга същностно и българската страна.
Фокус: Става дума за кражба на историята, нали така?
Любчо Трохаров: Историята, идентичността, културно-историческо наследство и т.н. Но за Македония бихме могли да кажем така – ние трябва да разделяме нещата за членство на Македония в НАТО и членството й в Европейския съюз. Членството в НАТО ще гарантира сигурността в държавата. Когато става въпрос за членството в Европейския съюз, тогава вече България трябва да сложи на масата своите условия за нормални отношения с този съсед. Какви условия ще постави – то е ясно, няколко основни фактора, които нашите любими партньори оттатък трябва да помислят и да ги реализират.
Фокус: Трябва да използваме метода на принудата до известна степен, така ли?
Любчо Трохаров: Не бих казал принуда. Бих казал друго – нашият подход трябва да бъде най-напред да започнем един нормален диалог. Скопие бяга от този нормален диалог и да сложим на масата проблемите, които ни пречат. Тези проблеми са недружелюбието, историческата наука, преследването на българите и българското във Вардарска Македония, претенциите за македонско малцинство в България и т.н. Когато се сменят тези неща, тогава ще имаме и нормални отношения с тази държава. Искаме нормални отношения, но за съжаление ги нямаме. Това трябва да се каже и да се знае какви са условията, за да станат нормални отношенията ни. В противен случай рискуваме ненормалните ни отношения да продължат и утре, когато Македония стане членка на НАТО и на Европейския съюз и тези проблеми да станат още по-тежки, тъй като ние мълчим, не ги казваме и не обявяваме тези проблеми, които ни пречат. В същото време външният свят се чуди как така България уж нямаше проблеми преди приемането си в НАТО и Европейския съюз, а изведнъж имаме проблеми с една от съседните държави. Нещата трябва да се сложат на масата и да започнем двустранен диалог, какъвто не е имало десетилетия.
Да започнем да разговаряме по проблемите, да защитаваме нашите интереси без някакви комплекси.
Фокус: Може ли да се каже, че има водеща държава на Балканите, която да помага за подобряване на ситуацията по отношение на тези проблеми?
Любчо Трохаров: За съжаление това е един от проблемите. Няма според мен такава държава, познавайки региона. Никоя държава не иска да приеме, че някой има водеща роля. Всички са претенденти да бъдат лидери като ги изброиш по отделно всяка една от тях – Румъния, Сърбия, Гърция, България, Турция – всички са с претенции за лидери. Не трябва само ти да се приемеш и обявиш за такъв, но и да те признаят другите. А за съжаление това не може да стане и не трябва да очакваме, че скоро ще стане. Изходът е директен диалог.
Фокус: Защо на Балканите продължава да има проблеми?
Любчо Трохаров: След разпадането на Югославия национализъм все още не е потушен. Той е агресивен, млад, действащ във всички тези държави. Една Босна, ако вземем – там се роди нова нация с център Европа – бошняци. Те си искат територия, простор за развитие, всичко си искат. Искат си история, език и личности. А македонската нация след Втората световна война какво – обявиха я политически и иска и тя сега простор, история от Античността. Конфузията е пълна, тотална. А България е част от този регион и може много да направим. Няма друг, който най-добре да обясни ситуацията тук в Брюксел и на външния свят, освен България. Но България не използва своя потенциал, няма такава линия и политика, а Брюксел няма да го интересува българското мнение по глобалното затопляне, реорганизацията на ООН и т.н. Те ще ни питат какво става тук и какво казваме ние за региона.
Фокус: Румънците по-активни ли са от нас?
Любчо Трохаров: Те са малко по-встрани от всички тези проблеми. И те си имат проблеми с техните съседи, много от тях даже и подобни. Те си имат нерешени проблеми с Молдова, с Украйна, с Русия, с Унгария и много от тях са подобни. Но в България от гледна точка на историческото наследство всичко това е преживяно, описано, документирано. Т.е. България реално има потенциал тя да обяснява, а ние сме в положението да чакаме от Брюксел или от Швеция, от някъде да идват хора и да говорят по македонския въпрос. Да ни обяснят какво значи македонски въпрос, етногенези, разни доктрини и ние слушаме и се съгласяваме, сякаш не сме били участници 100 години и не сме преживяли всичко това.
Фокус: Пасивни ли сме тогава?
Любчо Трохаров: Да, няма кой да ни свърши тази работа. Ако искаме наистина да правим нещо достойно, това е пътят. Няма от какво да се страхуваме да поставим тези въпроси и да ги решаваме. Аз не искам да оправдавам и в никакъв случай да заставам на страната на Гърция. Гърция си има своите интереси по спора за името. Блокират, решават, но не казвам, че те са прави. Какво правим ние? Само подхвърлим нещо, кажем, че имаме проблеми, недружелюбие, език на омраза с Македония, паметници. Не ни разбира външният свят и няма да ни разбере утре, ако сега не предприемем нещо. Какви проблеми имаме и защо са тези проблеми? Раждат се нови политици, идват млади хора, които няма да четат тези сборници, документи. Това е работа на нашата дипломация, на нашата политика. Имаме хора в Брюксел и преди да отидат там трябва много точно да изучат, да се познаят с обстановката в региона. Аз категорично заставам на положението, че избирайки правилно политико-дипломатически приоритета, така и визията и стратегията за членство в НАТО и ЕС подценихме отношенията със съседите на Балканите, не отделихме необходимия потенциал за нормализиране на отношенията, за разрешаване на проблемите. Почти всички проблеми със свои съседи, които наследихме от преди 20 години, все още остават.
Галина ДИМОВА
Автор
Тема: Стига сме спали! Да тропнем по масата и да се разберем с Македония! (Прочитано 208857 пати)