Информационна агенция "Фокус", 03.01.2009
Райна Манджукова: Най-важното е да имаш сърце за работата с българи от чужбинаКаква е равносметката за 2009-та година на Държавната агенция за българите в чужбина? Какво предстои през 2010 г.? По тези и други въпроси Агенция “Фокус” разговаря с председателя на Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ) Райна Манджукова.Фокус: Г-жо Манджукова, какъв е отчетът на Държавната агенция за българите в чужбина за 2009 година?
Райна Манджукова: Бях назначена за председател на агенцията на 12 август, така че мога да направя равносметка за последните четири месеца. Не харесвам думата отчет, звучи ми все едно да правиш нещата специално като за служебен отчет, за да направиш добро впечатление някому ... Идеята ми е да правя така, че нещата да се случват, защото просто това е повече от необходимо. На първо място бих могла да кажа, че основно е обновен съставът на агенцията. Много хора се страхуват от това. В първите интервюта, откакто станах председател, ме питаха ще има ли метла и други такива неща. Не се страхувам и не се срамувам да кажа, че обнових състава на агенцията. Вкарах вътре млади, амбициозни хора, хора, които имат сърце и душа за работа с българите в чужбина. Тези хора постъпиха в агенцията с конкурс. Изискването към тях беше да имат отношение към тази толкова важна, стратегическа на съвременната ни нация тема. Изминах пътя в агенцията от 1993 година от най-ниското стъпало. Затова ми е ясно, че никой не е дошъл в агенцията научен. Няма специалност„Българи в чужбина” в нито един университет. Най-важното е да имаш отношение, да имаш сърце за тази работа. Младите хора, които приех на работа в агенцията, са именно такива. Освен това имам няколко българи от чужбина – от Бесарабия и от Македония, което мисля, че е важна стъпка – българите, родени извън България, да имат възможност да се реализират в Родината ни, да внасят своя принос, включително и работейки в държавната администрация в България.
От два месеца, от както е формиран новият екип на агенцията, самата дейност показва, че изборът ми е бил верен. Тези хора с огромно желание се включиха в съществуващите от години дейности и направления, като внесоха свеж въздух в самите тях. Имаме нови идеи и инициативи, които се предлагат от самите хора и, ако успеем да продължим в този дух занапред, ще направим много неща.
По направления една от първите задачи, с които се заех и самият период от годината ми го наложи, беше с новоприетите студенти. Още в края на август в България пристигаха студентите по постановления 103 и 228 – двете постановления на Министерския съвет, от които първото, 103-то, регламентира обучението в България на българи от чужбина, а второто, под номер 228 – на граждани на Република Македония. Тази година това са около 600 студенти. Всяка година, идвайки в България, те се сблъскват с едни и същи проблеми – с незнанието къде да отидат, какво да направят. Тези младежи идват от чужбина, те са едва 18-годишни и не знаят какво да направят в една все пак неприсъща за тях и най-често напълно непозната ситуация, на ново място, с непознати хора, пък били те и българи. Така става, че те се лутат се от институция в институция. Случвали са се през годините най-различни негативни неща – някой пристига сам и се случва таксиметров шофьор да му вземе от гарата до Студентски град 90 евро! И други неприятни, често трагикомични случаи, най-вече от незнание. Те обаче налагат негативен отпечатък върху иначе добрата идея в България да следват българи от чужбина. И, както следва да се очаква, това се отразява негативно и на всяка следваща кандидатстудентска кампания, защото тези деца споделят негативния си опит с хората от местата, където живеят и следващата година са по-малко желаещите да кандидатстват. Затова една от първите стъпки, които направих бе, че събрах специално и екстремно създаден за целта организационен комитет от представители на държавни институции и представители на неправителствени организации, които така или иначе са се опитвали да помагат през годините. Комитетът включва представители и на самите студенти, които са 3 - 4 курс, които вече са минали този път. Със съвместни усилия организирахме едно посрещане, което да покаже на тези деца, че те не просто идват да учат в чужбина, а се завръщат да учат в прародината си. Цялата административна работа, свързана с тяхното пребиваване в България – заповедите от Министерството на образованието, удостоверенията за български произход, нотариалната заверка на декларацията за самосъзнание, всичко това го направихме на едно място, за да не обикалят институции, канцеларии, коридори и кабинети. Агенцията организира и кръгла маса за проблемите на българите, приети по 103-то постановление. Те споделиха своите проблеми, след което ги срещнахме в Министерството на образованието с представители на различните държавни институции, от които зависи решаването на съответните проблеми. По този начин положихме началото на работа със студентите, които пристигат в България, за да следват във висшите учебни заведения. Тази работа е дългосрочна и ще продължи занапред със срещи с тези студенти, непосредствен контакт с тях, чрез проследяване на какво се случва с тях, когато завършат.
Фокус: Какви са приоритетите на агенцията за 2010 г.? Какви дейности предвиждате?
Райна Манджукова: Приоритетите са в няколко направления – работа с децата, с най-малките, с училищата, работа с младежите. Работата с младежи е в две направления - едното са младите хора, които идват от чужбина в България. Другото направление при младежите са онези, които заминават от България в чужбина. Имаме планове да продължим да работим с неправителствените организации Back2BG и „Тук-там”. Работата с тях също ще доведе до създаване на база данни, наблюдение на процеса колко души заминават, колко се връщат, тези, които се връщат, дали се реализират по специалността си или не. Ако се реализират - дали това е защото ние сме им помогнали? Това е информация, която е повече от необходима. Продължават контактите с българските организации навсякъде по света, защото спецификата на агенцията е такава, че ние осъществяване своята дейност чрез контактите с българските организации в най-различни страни.
Фокус: Кои български общности са най-активни в контактите с България?
Райна Манджукова: Всички са активни. От тези, с които работим, наистина всички са активни. Не бих искала да кажа, че се обръщат към нас, само когато имат проблем, но например българската общност в Унгария – те до такава степен са си "самодостатъчни", самоорганизирали се и организирани битието си като българи в Унгария, че не искат почти нищо от българската държава. Това обаче не означава, че те не контактуват с нас, просто тези контакти са на по-друго ниво. Обаждат се, когато идват в България или ни канят на свои инициативи. Там, където проблемите са повече, контактите са по-тесни.
Фокус: Имат ли специфични нужди българските общности? Може ли вече да очертаят насоки, по които ще се работи?
Райна Манджукова: Общностите във всяка отделна държава имат своите специфични нужди. Агенцията за българите в чужбина не е нито пожарна, нито медицинска помощ, нито пенсионно или здравно осигуряване. Работата я структурираме не по отношение на специфичните нужди, а по отношение на спецификата на самата общност. По един начин ще се работи с историческите общности – Банат, Западните покрайнини, Македония е съвсем отделна тема. По друг начин се работи с емигрантските общности. По трети начин се работи с общностите, които са т.нар. нова емиграция, каквато има в Испания, Италия и Гърция. Едно от намеренията ни е, че е необходимо да се разработи програма за работа в Испания. Испания е най-младата емигрантска общност, защото е формирана през последните десет години и е от най-големите. Там е необходима отделна, специална програма, защото самата общност е специфична. Съвсем други са проблемите на българите в Щатите. И там се работи по определен начин. Приоритетите на агенцията се структурират не по държави, а по функции.
Един от приоритетите е младото поколение, младежите, децата, българите, които тепърва растат. Родителите им са напуснали България по различни причини, някои са озлобени на България, други не са и мечтаят да се върнат. Децата са отворени книги, върху които сега се пише. Ако ние успеем да ги привлечем, ако им бъде интересно в българските училища, които се създават в чужбина, тези дечица ще израснат българи. След това те вече ще направят избора си дали да се върнат или не, но при всички положения те ще бъдат полезни за България.
Другото направление са младите хора, които са едно непосредствено бъдеще. Следващото направление е функционалната работа, създаването на Асоциацията на българските училища в чужбина показа, че това е правилният подход за работа с българите в чужбина – не по страни, а по функции. Когато събрахме на място тези учители, които имат едни и същи проблеми, макар че никога не са се виждали един друг, те много бързо станаха общност. Идеята ми е за следващите години да направя същото с българските медии в чужбина. Създадена е Асоциация на медиите в чужбина, но в момента има какво да се желае. По същия начин може да се съберат младежките организации, нищо че младежите в Украйна и младежите в Германия имат съвършено различни проблеми. Те като млади хора ще намерят начин да си помогнат и те ще бъдат полезни и на себе си и на България.
Невероятно огромно богатство са българските фолклорни състави на българите в чужбина. Тях бих искала да събера, първоначално ръководителите им, за да чуя какви са им проблемите, да обменят те помежду си опит. Когато се събират хората по този функционален принцип, те могат да си бъдат полезни първо сами на себе си, а от друга страна ние по-ефективно ще можем да отговорим на техните проблеми.
Фокус: Очаквате ли през 2010 г. да се реши проблемът с Българския културен център в Одеса? Знаем, че там трябва да пристигне българска делегация.
Райна Манджукова: Зная само, че делегацията е на много високо ниво и е разпоредено пътуването на тази делегация. Не е установена датата. Проблемът е от украинска страна. На 17 януари, ако не се лъжа, те имат президентски избори. Българската страна има готовност на 4 януари да замине, ако украинската страна ги приеме. В това отношение съм оптимист, мисля, че този въпрос ще бъде решен в рамките на 2010 г.
Фокус: Какво пожелание бихте отправили към българите в чужбина за Новата година?
Райна Манджукова: Освен традиционните пожелания за здраве и късмет, аз пожелавам на всички българи вяра, много вяра в себе си! И в доброто, защото, ако човек не вярва, нещата никога няма да станат по-добри. Ако правиш добро и ако вярваш в това, което вършиш, рано или късно положителният резултат идва. Нещата рано или късно застават на местата си. България заслужава да се живее с мисълта за нея и да се работи за нея!
Аделина ГЕОРГИЕВА