Штампај

Ве молиме пријавете (login) или зачленете се (register).
1 час 1 ден 1 недела 1 месец Засекогаш
Пријавете се со корисничко име, лозинка и должина на сесија

[ohrid1941]

Информационна агенция "Фокус", 03.01.2009
Пламен Павлов: 2009 година бе на по-активна политика към нашите сънародници извън пределите на държавата

Пламен Павлов, бивш председател на Държавната агенция за българите в чужбина, 1998 - 2002 г., пред Агенция “Фокус”.

Фокус: Г-н Павлов, какво намирате за най-характерно за двете правителства, управлявали България през 2009-та година, в политиката им към българите извън страната? Има ли промяна и до каква степен тя е достатъчно видима?
Пламен Павлов: Българите извън скромните държавни граници на съвременната България през последните двадесет години се превръщат във все по-важен, но за съжаление, подценяван компонент от днешната ни нация. И това важи както за хората, работещи в чужбина, за старата и новата емиграция, така и за нашите традиционни исторически общности в “близката чужбина” – Македония, Гърция, Сърбия, Украйна, Молдова, Румъния, Турция... Който не разбира този проблем, със сигурност е останал някъде далече назад в миналото или пък изобщо не иска да проумее колко е важен този въпрос за бъдещето ни като народ... Годината и в това отношение започна с неизпълнените обещания на премиера Станишев и външния министър Калфин за “нова стратегия”, “нови подходи”, нов закон за българските общности извън България – обещания, дадени в предколеден маниер още в края на 2007 г. Тогава Агенция “Фокус” отрази подобаващо всичко това, а очакваната обществена дискусия бе проведена не от правителствените служби, ресорни ръководители, експерти и т.н., а с редица публикации на “Фокус” и в най-пълна степен от ... едно телевизионно предаване. При това предаване по частната кабелна телевизия СКАТ, а не в държавна медия, получаваща за подобни цели средства от бюджета. По-точно от българските данъкоплатци, включително от онези пари, които стотици хиляди българи, работещи в чужбина, изпращат на своите близки... Става дума за предаването “Облаче ле бяло”, водено от Райна Манджукова – тогава бивш служител на Държавната агенция за българите в чужбина. И един от знаците за промяна, дадени от кабинета на Бойко Борисов, е назначаването именно на Райна Манджукова за председател на същата агенция по предложение на проф. Божидар Димитров. Така че промяната в политиката към нашите сънародници намери естествено и своите лица – министърът без портфейл Божидар Димитров, известен историк и познавач на националната ни съдба, и, както стана дума, бесарабската българка и доказан експерт по темата Райна Манджукова. Те на свой ред ангажираха с тази дейност и нови, преди всичко млади хора, някои от които, за щастие, са представители на самите общности извън страната. В структурите на Министерския съвет на България вече работят бесарабски и македонски българи (по-рано единственото изключение, струва ми се, беше самата Райна Манджукова), българи от други задгранични общности. Тази промяна заслужава адмирации, но, надявам се, е само първа крачка към по-пълноценното ангажиране на нашите сънародници с Родината, с нейния реален живот.
Фокус: Един от проблемите, които се дискутират от много години, е този за получаването на българско гражданство...
Пламен Павлов: Още през август във Ваше интервю с мен подчертах правилността на подхода, иницииран в самото начало от Божидар Димитров. Днес, слава Богу, българско гражданство се получава по-бързо, има по-добра координация между институциите, елиминирани са много от традиционните пречки. Това е заслуга и на Министерството на правосъдието, и на държавната агенция, и на МВР и другите специализирани служби. От друга страна, отново бих призовал компетентните органи да се заемат с мъчителната, но знакова тема за т.нар. посредници и неизбежната в подобни случаи корупция. Нека бъде проверено например как етнически албанци от Македония или Косово, са “доказвали” българско потекло и са получавали паспорти, докато хиляди хора с българско самосъзнание от години “ходят по мъките” и чакат да бъде сторено това. Същото важи и за Молдова – чувал съм от хората, жители от селищата на бесарабски българи и българи гагаузи (най-вече от районите на Тараклия и Комрат), да се шегуват, че северната част на страната (там, където българите са рядкост) започва да ги надминава по получаването на българско гражданство... Една проверка най-малкото ще респектира онези, които от години вършат безскрупулна търговия с името на България, с българското национално чувство. И все пак, трябва да се знае, че работата с българите в чужбина съвсем не се състои само в получаването на паспорти. Българските общности имат свой живот, който се нуждае от подкрепа, в някои случаи и от защита, и задължително от внимание и добронамереност.
Фокус: Как виждате развитието на процесите на ребългаризация в Македония?
Пламен Павлов: Българският дух в Република Македония, както и в прилежащите райони на Гърция и Албания (неизменна част от тази българска по етнокултурната си природа историко-географска област), никога не е бил изкореняван напълно. Това е било, е и си остава невъзможно и се дължи на здравите български корени на сънародниците ни по онези места, на поколенията техни предци в продължение на тринадесет века. И, абсолютно убеден съм, българският дух в Македония никога няма да бъде изличен – това не е станало дори в десетилетията на кървав терор и геноцид, още по-малко може да има перспектива в съвременната епоха. За съжаление, нашата пасивност към онова, което е ставало и става в душите на нашите сънародници, е печален факт... Безразличието на няколко поколения български политици към “промиването на мозъците” на македонските българи, нещо повече, съучастието на българските комунисти, а и на “модерни интелектуалци”, дори университетски преподаватели, също е незаобиколим факт. Нашата политика към македонските българи – и в Република Македония, и в Гърция, Албания, навсякъде по света, включително в Канада, САЩ и Австралия, се нуждае от коренна промяна. Това трябва да бъде императив и за днешното, но и за бъдещите български политици. От друга страна, някак си е обидно, че днес в едноутробната ни република властта се упражнява от хора, които се кълнат в каузата на ВМРО – каквото и друго да беше името и кредото на управниците, нямаше да е толкова кощунствено. Ругателство и гавра с историята, с копнежите и страданията на поколения мъченици, с паметта на апостолите на свободата Гоце Делчев, Даме Груев, Тодор Александров, Ванчо Михайлов – да, тези велики българи трябва да бъдат запомнени и славени като апостоли на българската Свобода, защото те бяха водени от делата на Васил Левски и Христо Ботев, от безсмъртните идеи за свобода, национално единство и обединение в обща държава, за общо бъдеще на хората от “стара България” (тази, която утвърдиха Великите сили на злощастния Берлински конгрес през лятото на 1878 г.) и останалите извън Отечеството български земи, на първо място Македония. Нима политическите лидери, учените, водещите журналисти в днешна Македония не знаят всичко това? Не, знаят го, дори и да не искат да са го научавали някога... Иначе диагнозата е ясна: битово-политически конформизъм (вече спрямо кого – Югославия отдавна е миналото, и в името на какво?!), мисловна “инерция”, интелектуална недостатъчност, непростим грях пред паметта на собствените им предци!
За сметка на това в Македония има кръгове и сдружения от рода на Българския културен клуб – Скопие, партията “Радко”, “Интеракция” – Охрид, ярки личности като Панде Евтимов, Лазар Младенов, братята Ризински, Владимир Панков, Младен Сърбиновски, Симеон Симев, Владо Треневски, Любчо Куртелов, Христо Капсаров, Владимир Перев, не на последно място, невинната жертва на антибългарските страсти Спаска Митрова... И освен тези и много други повече или по-малко известни имена, има още милион и четиристотин българи - просветени, колебаещи се, раздирани от съмнения, откровено заблудени, понякога дори озверени срещу българското име, но ... българи! Това не трябва да се забравя от никого, то е жизнената среда на ребългаризацията, на естественото движение на идеите и човешките ценности в Македония. И именно тук България трябва да има повече от активна позиция, като решително се противопостява на антибългарската линия в македонското образование и медийна среда, на облечени в юридическа или някаква друга реторика “казуси” като този със Спаска Митрова и други хора с ясно декларирано българско съзнание.
Фокус: Нека се върнем отново в София, в България. Какви според Вас могат да бъдат стъпките нататък, за да има наистина активна политика към българите в чужбина?
Пламен Павлов: Без съмнение особено важна е институционалната “инфраструктура” с нашите над четири милиона българи по света, с техните близо хиляда дружества и организации, още повече при изключителното многообразие на българското по цялата планета. Според мен е особено наложително да бъде създаден Световен български съвет, включващ представители от отделните региони (Източна, Средна и Западна Европа), Северна и Латинска Америка, Африка, Австралия, Азия), още повече, че такъв вариант беше разработен още във времето, когато отговарях за тази дейност. За съжаление, независимо от присъствието на текст в съществуващия закон, това и днес си остава в сферата на пожеланията. Не е въпросът да се създават самоцелни и “кухи” структури, а да се активизира обществено-държавното начало, да се даде допълнителна легитимност на българските лидери и представители на отделните общности в собствените им страни, а и в нашето “вътрешно”, българско общество.
Фокус: Проф. Григор Велев вече обяви създаването на Световен български парламент...
Пламен Павлов: Запознат съм и в някакъв смисъл участвам в инициативите на проф. Велев – в тях е заложен позитивен собствен и чужд опит, както и идеи на агенцията от мое време, включително мои виждания. Няма спор, че обществените и неправителствените организации имат своята полезна роля. Специално бих подчертал и дейността на фондация “Българска памет” на д-р Милен Врабевски, която разгърна много важни инициативи през последните години. В крайна сметка обаче, важното е връзките със сънародниците ни зад граница да бъдат приоритет на самата държава – не само на агенцията за българите в чужбина, но и на нейната дипломация, образование, култура. Така или иначе, от юли-август 2009 г. насам по-активната политика към нашите сънародници набира скорост... Нейното разгръщане и обогатяване с нови идеи и форми през 2010 г. ще бъде един от най-ценните подаръци за всички нас, независимо дали живеем в България, в Македония или Бесарабия, на Изток или на Запад... Нека за Нова година да си го пожелаем.
Денка КАЦАРСКА

[ohrid1941]

Информационна агенция "Фокус", 03.01.2009
Райна Манджукова: Най-важното е да имаш сърце за работата с българи от чужбина

Каква е равносметката за 2009-та година на Държавната агенция за българите в чужбина? Какво предстои през 2010 г.? По тези и други въпроси Агенция “Фокус” разговаря с председателя на Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ) Райна Манджукова.

Фокус: Г-жо Манджукова, какъв е отчетът на Държавната агенция за българите в чужбина за 2009 година?
Райна Манджукова: Бях назначена за председател на агенцията на 12 август, така че мога да направя равносметка за последните четири месеца. Не харесвам думата отчет, звучи ми все едно да правиш нещата специално като за служебен отчет, за да направиш добро впечатление някому ... Идеята ми е да правя така, че нещата да се случват, защото просто това е повече от необходимо. На първо място бих могла да кажа, че основно е обновен съставът на агенцията. Много хора се страхуват от това. В първите интервюта, откакто станах председател, ме питаха ще има ли метла и други такива неща. Не се страхувам и не се срамувам да кажа, че обнових състава на агенцията. Вкарах вътре млади, амбициозни хора, хора, които имат сърце и душа за работа с българите в чужбина. Тези хора постъпиха в агенцията с конкурс. Изискването към тях беше да имат отношение към тази толкова важна, стратегическа на съвременната ни нация тема. Изминах пътя в агенцията от 1993 година от най-ниското стъпало. Затова ми е ясно, че никой не е дошъл в агенцията научен. Няма специалност„Българи в чужбина” в нито един университет. Най-важното е да имаш отношение, да имаш сърце за тази работа. Младите хора, които приех на работа в агенцията, са именно такива. Освен това имам няколко българи от чужбина – от Бесарабия и от Македония, което мисля, че е важна стъпка – българите, родени извън България, да имат възможност да се реализират в Родината ни, да внасят своя принос, включително и работейки в държавната администрация в България.
От два месеца, от както е формиран новият екип на агенцията, самата дейност показва, че изборът ми е бил верен. Тези хора с огромно желание се включиха в съществуващите от години дейности и направления, като внесоха свеж въздух в самите тях. Имаме нови идеи и инициативи, които се предлагат от самите хора и, ако успеем да продължим в този дух занапред, ще направим много неща.
По направления една от първите задачи, с които се заех и самият период от годината ми го наложи, беше с новоприетите студенти. Още в края на август в България пристигаха студентите по постановления 103 и 228 – двете постановления на Министерския съвет, от които първото, 103-то, регламентира обучението в България на българи от чужбина, а второто, под номер 228 – на граждани на Република Македония. Тази година това са около 600 студенти. Всяка година, идвайки в България, те се сблъскват с едни и същи проблеми – с незнанието къде да отидат, какво да направят. Тези младежи идват от чужбина, те са едва 18-годишни и не знаят какво да направят в една все пак неприсъща за тях и най-често напълно непозната ситуация, на ново място, с непознати хора, пък били те и българи. Така става, че те се лутат се от институция в институция. Случвали са се през годините най-различни негативни неща – някой пристига сам и се случва таксиметров шофьор да му вземе от гарата до Студентски град 90 евро! И други неприятни, често трагикомични случаи, най-вече от незнание. Те обаче налагат негативен отпечатък върху иначе добрата идея в България да следват българи от чужбина. И, както следва да се очаква, това се отразява негативно и на всяка следваща кандидатстудентска кампания, защото тези деца споделят негативния си опит с хората от местата, където живеят и следващата година са по-малко желаещите да кандидатстват. Затова една от първите стъпки, които направих бе, че събрах специално и екстремно създаден за целта организационен комитет от представители на държавни институции и представители на неправителствени организации, които така или иначе са се опитвали да помагат през годините. Комитетът включва представители и на самите студенти, които са 3 - 4 курс, които вече са минали този път. Със съвместни усилия организирахме едно посрещане, което да покаже на тези деца, че те не просто идват да учат в чужбина, а се завръщат да учат в прародината си. Цялата административна работа, свързана с тяхното пребиваване в България – заповедите от Министерството на образованието, удостоверенията за български произход, нотариалната заверка на декларацията за самосъзнание, всичко това го направихме на едно място, за да не обикалят институции, канцеларии, коридори и кабинети. Агенцията организира и кръгла маса за проблемите на българите, приети по 103-то постановление. Те споделиха своите проблеми, след което ги срещнахме в Министерството на образованието с представители на различните държавни институции, от които зависи решаването на съответните проблеми. По този начин положихме началото на работа със студентите, които пристигат в България, за да следват във висшите учебни заведения. Тази работа е дългосрочна и ще продължи занапред със срещи с тези студенти, непосредствен контакт с тях, чрез проследяване на какво се случва с тях, когато завършат.
Фокус: Какви са приоритетите на агенцията за 2010 г.? Какви дейности предвиждате?
Райна Манджукова: Приоритетите са в няколко направления – работа с децата, с най-малките, с училищата, работа с младежите. Работата с младежи е в две направления - едното са младите хора, които идват от чужбина в България. Другото направление при младежите са онези, които заминават от България в чужбина. Имаме планове да продължим да работим с неправителствените организации Back2BG и „Тук-там”. Работата с тях също ще доведе до създаване на база данни, наблюдение на процеса колко души заминават, колко се връщат, тези, които се връщат, дали се реализират по специалността си или не. Ако се реализират - дали това е защото ние сме им помогнали? Това е информация, която е повече от необходима. Продължават контактите с българските организации навсякъде по света, защото спецификата на агенцията е такава, че ние осъществяване своята дейност чрез контактите с българските организации в най-различни страни.
Фокус: Кои български общности са най-активни в контактите с България?
Райна Манджукова: Всички са активни. От тези, с които работим, наистина всички са активни. Не бих искала да кажа, че се обръщат към нас, само когато имат проблем, но например българската общност в Унгария – те до такава степен са си "самодостатъчни", самоорганизирали се и организирани битието си като българи в Унгария, че не искат почти нищо от българската държава. Това обаче не означава, че те не контактуват с нас, просто тези контакти са на по-друго ниво. Обаждат се, когато идват в България или ни канят на свои инициативи. Там, където проблемите са повече, контактите са по-тесни.
Фокус: Имат ли специфични нужди българските общности? Може ли вече да очертаят насоки, по които ще се работи?
Райна Манджукова: Общностите във всяка отделна държава имат своите специфични нужди. Агенцията за българите в чужбина не е нито пожарна, нито медицинска помощ, нито пенсионно или здравно осигуряване. Работата я структурираме не по отношение на специфичните нужди, а по отношение на спецификата на самата общност. По един начин ще се работи с историческите общности – Банат, Западните покрайнини, Македония е съвсем отделна тема. По друг начин се работи с емигрантските общности. По трети начин се работи с общностите, които са т.нар. нова емиграция, каквато има в Испания, Италия и Гърция. Едно от намеренията ни е, че е необходимо да се разработи програма за работа в Испания. Испания е най-младата емигрантска общност, защото е формирана през последните десет години и е от най-големите. Там е необходима отделна, специална програма, защото самата общност е специфична. Съвсем други са проблемите на българите в Щатите. И там се работи по определен начин. Приоритетите на агенцията се структурират не по държави, а по функции.
Един от приоритетите е младото поколение, младежите, децата, българите, които тепърва растат. Родителите им са напуснали България по различни причини, някои са озлобени на България, други не са и мечтаят да се върнат. Децата са отворени книги, върху които сега се пише. Ако ние успеем да ги привлечем, ако им бъде интересно в българските училища, които се създават в чужбина, тези дечица ще израснат българи. След това те вече ще направят избора си дали да се върнат или не, но при всички положения те ще бъдат полезни за България.
Другото направление са младите хора, които са едно непосредствено бъдеще. Следващото направление е функционалната работа, създаването на Асоциацията на българските училища в чужбина показа, че това е правилният подход за работа с българите в чужбина – не по страни, а по функции. Когато събрахме на място тези учители, които имат едни и същи проблеми, макар че никога не са се виждали един друг, те много бързо станаха общност. Идеята ми е за следващите години да направя същото с българските медии в чужбина. Създадена е Асоциация на медиите в чужбина, но в момента има какво да се желае. По същия начин може да се съберат младежките организации, нищо че младежите в Украйна и младежите в Германия имат съвършено различни проблеми. Те като млади хора ще намерят начин да си помогнат и те ще бъдат полезни и на себе си и на България.
Невероятно огромно богатство са българските фолклорни състави на българите в чужбина. Тях бих искала да събера, първоначално ръководителите им, за да чуя какви са им проблемите, да обменят те помежду си опит. Когато се събират хората по този функционален принцип, те могат да си бъдат полезни първо сами на себе си, а от друга страна ние по-ефективно ще можем да отговорим на техните проблеми.
Фокус: Очаквате ли през 2010 г. да се реши проблемът с Българския културен център в Одеса? Знаем, че там трябва да пристигне българска делегация.
Райна Манджукова: Зная само, че делегацията е на много високо ниво и е разпоредено пътуването на тази делегация. Не е установена датата. Проблемът е от украинска страна. На 17 януари, ако не се лъжа, те имат президентски избори. Българската страна има готовност на 4 януари да замине, ако украинската страна ги приеме. В това отношение съм оптимист, мисля, че този въпрос ще бъде решен в рамките на 2010 г.
Фокус: Какво пожелание бихте отправили към българите в чужбина за Новата година?
Райна Манджукова: Освен традиционните пожелания за здраве и късмет, аз пожелавам на всички българи вяра, много вяра в себе си! И в доброто, защото, ако човек не вярва, нещата никога няма да станат по-добри. Ако правиш добро и ако вярваш в това, което вършиш, рано или късно положителният резултат идва. Нещата рано или късно застават на местата си. България заслужава да се живее с мисълта за нея и да се работи за нея!
Аделина ГЕОРГИЕВА

[ohrid1941]

Тодор Живков имал покатегорична позиција за македонскиот идентитет и знаел како треба да се тропне по масата:



(стенограми од книгата на Спиридон Сфетас издадена во 2009 год.)

[ohrid1941]

„ВИНОЖИТО“ И ПРЕДЛАГА РЕШЕНИЕ НА АТИНА
Македонците со префикс „етнички“

Македонското малцинство во Грција ќе побара од грчките власти пред терминот „Македонци“ да стои префиксот „етнички“ за да се направи јасна разлика меѓу нив и Грците што се чувствуваат и како Македонци. Лидерот на „Виножито“, Павле Васкопулос, најави дека ова иницијатива набргу ќе биде доставена до грчката влада како можно решение за упорното одбивање на официјална Атина да признае постоење македонско малцинство. Според него, алтернативниот министер за надворешни работи Димитрис Друцас е должен да објасни според кои критериуми се прогласува за Македонец, а на други им го забранува истото. - Неговите изјави дека се родил и ќе умре како Македонец ја потврдуваат загубената грчка позиција кога е во прашање идентитетот на грчките граѓани. Само загубен човек коментира за потеклата. Невозможно е во Грција да поседуваш два идентитета со иста конотација и одредување - да бидеш Грк и да бидеш Македонец - вели Васкопулос. Тој нагласува дека е неспорен факт дека македонскиот идентитет е различен од грчкиот не само на Балканот туку и на меѓународно ниво, и Грција континуирано од 1912 година ја присвојува македонштината како дел од грчкиот идентитет. - Грчкиот национализам веќе 90 години истото им го сервира на своите граѓани. Ако треба да се направи разлика, подготвени сме и да добиеме додавка на нашето име заради некој си компромис. Ние прифаќаме да бидеме „етнички Македонци“, а таков префикс во Грција не се користи. Грција нека си го одредува грцизмот како што сака, само да го почитува нашето определување - додава Васкопулос. Во „Виножито“ се незадоволни и од односот на властите во Скопје кон прашањето за името. Во партијата на македонското малцинство сметаат дека деструктивците во Република Македонија треба да престанат со дискусијата за славното потекло од антиката. - На Балканот името Македонија се користи во античко време и во разни историски периоди. Но нема потреба ние како современи Македонци да се потпираме селективно врз Александар, Филип, Самоил или, пак, на некои си Словени. Колку што подлабоко копаш толку повеќе си го оспоруваш идентитетот - нагласуваат во партијата. Македонците во Грција сметаат дека е добро што поголемиот дел од граѓаните што живеат во Република Македонија сфатија дека суштината на спорот за името се крие во нападот на македонскиот идентитет бидејќи преку името на државата се дефинираат народот и идентитетот. Македонското малцинство во Грција има големи очекувања и од најавената нова територијална поделба, која треба да почне во ноември за кога се закажани локалните избори. Според членовите на „Виножито“, доколку со новата поделба наместо сегашните 76 префектури, во новите 13 кои се планирани, како посебен дел влезе регионот на западна Македонија каде што живее најголемиот дел од македонското малцинство, многу полесно ќе можат да освојат градоначалничко место. Со сегашните грчки закони тоа е речиси невозможно, а пример за тоа се последните избори за Европскиот парламент, каде што кандидатите на „Виножито“ освоија симболичен број гласови.

[Competent]

„ВИНОЖИТО“ И ПРЕДЛАГА РЕШЕНИЕ НА АТИНА
Македонците со префикс „етнички“

Македонското малцинство во Грција ќе побара од грчките власти пред терминот „Македонци“ да стои префиксот „етнички“ за да се направи јасна разлика меѓу нив и Грците што се чувствуваат и како Македонци.

А префиксот "велики" нема ли да го побара ?! 

[disidente]

ВЕЛИКИ ЕТНИЧКИ МАКЕДОНЦИ     

[PANKOVSKY]

На 1.29-тата минута от клипа една истинска антична мръсница   , която ни дава отговор защо знамето на "Виножито" е едно и също с това на нежните души
http://www.youtube.com/watch?v=Anux4UsMY0c

[ohrid1941]

Макфакс, 15.01.2010
Желев: Срамота е што се прават опструкции поради името на Македонија

„Денес, кога Македонија е признаена под нејзиното уставно име од 127 земји, меѓу кои Русија, САД и Кина, срамота е да се прават опструкции и Македонија треба да фигурира под нејзиното уставно име. Изборот на името на државата е нејзино свето право и право на нејзиниот народ и никоја меѓународна организација нема право да наметнува друго име“, изјави Желев.

[ohrid1941]

Утрински весник, 15.01.2010
Желев: Грција води срамна политика кон Македонија

Коментар на читател:

Не сте во право, "Богомил" и "Историчар". Еве како д-р Желев одговара на вакви како вас во денешното издание на “Дневник”: „Пријатели разберете дека меѓународно-правно се признава државата и нејзината независност и суверенитет, плус територијалната целовитост. А, каква религија има, каква националност има, какви ентички групи има внатре, какви културни традиции, тоа е внатрешно прашање. Штом вие сметате дека сте друга нација, ние како демократи не можеме да речеме: „Не, вие не сте Македонци, вие сте Бугари“. Иако, велам, на голем дел од населението етничките корени му се бугарски. Но, едно е етносот, а друго е националното самосознание. Ние долго време сме живееле разделени , поради лошата волја на судбината и како последица од тоа има таква раздалеченост и оформена е поинаква свест. Штом вие сметате дека тоа е така, ние како демократи тоа го признаваме.“

[ohrid1941]

Информационна агенция "Фокус", 18.01.2010
„Утрински весник”: Словения се предложи за адвокат на Македония

Информационна агенция "Фокус", 18.01.2010
Сител: Австрия иска да посредничи в спора за името между Македония и Гърция


Ќе излезе ли бугарскиот премиер со позиција за Македонија?

[ohrid1941]

Актуално, 16.01.2010
България да спре да поставя условия на Македония

Нашата страна трябва да води добросъседска политика спрямо Република Македония - България трябва да продължи да й помага без да поставя едни или други условия.

Това каза президентът Желю Желев в интервю за КРОСС. Той бе удостоен с най-високия орден на Македония - „8 септември" за изключителните му заслуги за признаването на независимостта на страната.

„Това е преди всичко признание за нашата нова външна политика, която започна да се изгражда още в началото на прехода. Ние смятахме, че това е много важно, тъй като между България и Титова Югославия, в частност Македония, е имало от дълго време много объркани проблеми. За да разсечем възела с един удар на меча, ние решихме твърдо България да стане първата държава, която признава Република Македония и другите югославски републики за самостоятелни и независими държави.", каза Желю Желев и припомни, че през последните 18 години България е била страната, работила за опазването на Македония - „от войната, от безредиците, от трудностите, които други съседки създаваха".

„Силата на нашата политика е в нейната добронамереност", подчерта Желю Желев и допълни, че единичните случаи и спорове с Македония трябва да се решават „принципно, доброжелателно, добросъседски, както две демократични държави".

Коментар: NO COMMENT.

[ohrid1941]

Алфа, 18.10.2010
Милошоски за БГНЕС

„Веројантно и во Грција еден ден ќе се роди политичар како престедателот Жељу Желев кој ќе може порационално и подоголгорочно да ги согледа балканските случувања каде што секогаш имало повеќе историја од географија а јас сега мислам дека е време да работиме на нашата иднина, со сите сили и заедно. Нашето членство во Европската Унија и во НАТО е наш главен надворешно политички приоритет“, вели мнистерот за надворешни работи Антонио Милошоски...

...

Линк кон видеото

[Competent]

Актуално, 16.01.2010
България да спре да поставя условия на Македония

Нашата страна трябва да води добросъседска политика спрямо Република Македония - България трябва да продължи да й помага без да поставя едни или други условия.

Това каза президентът Желю Желев в интервю за КРОСС. Той бе удостоен с най-високия орден на Македония - „8 септември" за изключителните му заслуги за признаването на независимостта на страната.

„Това е преди всичко признание за нашата нова външна политика, която започна да се изгражда още в началото на прехода. Ние смятахме, че това е много важно, тъй като между България и Титова Югославия, в частност Македония, е имало от дълго време много объркани проблеми. За да разсечем възела с един удар на меча, ние решихме твърдо България да стане първата държава, която признава Република Македония и другите югославски републики за самостоятелни и независими държави.", каза Желю Желев и припомни, че през последните 18 години България е била страната, работила за опазването на Македония - „от войната, от безредиците, от трудностите, които други съседки създаваха".

„Силата на нашата политика е в нейната добронамереност", подчерта Желю Желев и допълни, че единичните случаи и спорове с Македония трябва да се решават „принципно, доброжелателно, добросъседски, както две демократични държави".

Коментар: NO COMMENT.

Журналистите малко са пресилили заглавието по отношение на твърденията на Желю - той не казва чак това !
Тъжно ми е да го кажа, но външнополитическия капацитет на този президент-пенсионер беше и си остава ограничен, да не кажа нищожен ... Иначе, не е лош човек, но срещу малко четки + пребиваване в някой лъскав хотел би бил готов да окаже "безрезервна подкрепа" на всяка кауза ...

Има интересни коментари под статията ...

[Пламен Павлов]

Още нещо по темата от мене:

http://frognews.bg/news_19179/Dots_Pavlov_Izhvarlete_skeletite_ot_obshtiia/

[ohrid1941]

A1, 20.01.2010
Можно е Грција да прифати спогодбено решение

Грција нема да го дочека епилогот од судската разрешница во Хаг и најверојатно ќе побара спогодбено решение во спорот со Македонија поради прекршување на Времената спогодба.

Ова, според експерти кои директно или индиректно се вклучени, во процесот пред Меѓународниот суд за правда би можело да се случи поради тоа што Грција согледува дека може и да го изгуби случајот, а со тоа и негативно да се рефлектира врз земјата и врз меѓународниот имиџ.

Тоа би значело дека Грција условно би се согласила Македонија да влезе во НАТО под референцата ФИРОМ, а во исто време Македонија би се откажала тужбата.

Своевидна потврда на оваа информација даде и грчкиот аналитичар Пападакис.

„Би било многу лошо за грчкиот имиџ на меѓународната сцена ако ја загуби Грција таа тужба, така што сигурно во Атина се припремени за некоја форма на компромис пред одлуката на судот“, рече Јоргос Пападакис, грчки аналитичар.

Но и покрај тоа, македонските власти ја разгледуваат ваквата можност, но засега остануваа на ставот дека не се повлекуваат од судска разрешница.

Тужбата во Хаг е единствениот и најдобар механизам за да се изврши притисок врз Грција.

„Имаме можност да добиеме преговори со ЕУ или покана за членство во НАТО под ниеден услов и на ниеден начин бидејќи Грција тука ни ги затвори вратите. Ова е начин да се обидеме да ги натераме да ги отворат вратите “, изјави Тони Десковски

Грција ги достави своите контра аргументи пред Меѓународниот суд за правда во Хаг како одговор на македонската тужба.

Македонскиот амбасадор во Холандија и козастапник пред Хашкиот суд за правда Никола Димитров потврди дека веќе ги добиле грчките контра аргументи.

„Веднаш по добивањето на документот тој преку македонската амбасада во Хаг е проследен до државни институции во земјата“, изјави амбасадорот и ко-застапник пред Меѓународниот суд за правда Никола Димитров, пренесува МИА.