Представят в книга историята на българските католици в Седмиградско и Банат през ХVІІІ в. Любомир Георгиев от Български исторически архив при Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” пред Агенция „Фокус”.
Фокус: Каква е причината да се насочите към проучване на българите в далечните Трансилвания и Банат, при положение, че съществуват все още толкова неизяснени и интересни въпроси за миналото на Мизия, Тракия и Македония?
Любомир Георгиев: Историята на българските общности, принудени да напуснат националното землище и предпочели да се заселят в далечни земи, но да не изоставят своето българско име и самосъзнание, е неразделна част от миналото на нашия народ. Католиците от Чипровския и Никополския край се установяват в Хабсбургската монархия в края на XVII в. и през XVIII в. Те съставят ядрото на най-старата съхранена досега група български преселници в областите Трансилвания и Банат. Нашите заселници превръщат името българин в знак за достойнство и привилегировано положение. Участта на онази тяхна „друга България” предизвиква размисъл какво би станало с нашия народ, ако бе приел католицизма вместо православието, ако бе писал на латиница вместо на кирилица, ако бе живял в Хабсбургската монархия вместо в Османската империя. Тези хора правят българска история в пряк и преносен смисъл. Историята на България, завършена през 1761 г. от Блазиус Клайнер, остава чак до последната четвърт на ХІХ в. най-съответстващото на научните изисквания и същевременно детайлно описание на средновековното ни минало.
Фокус: Къде всъщност се намират тези региони?
Любомир Георгиев: Трансилвания е областта, заобиколена от планинските върхове на Карпатите от север и изток, на Трансилванските Алпи от юг и на Бихорските планини от запад. Текст от средата на ХIХ в. възхвалява природните богатства на тази “велика естествена крепост”. Страната там бива описана като живописно красива, със самобитни форми. Княжество Трансилвания се отличавало с хубаво небе, твърде подобно на тъмносиньото, каквото е в Южна Европа. Имало всякакви руди, като само там се срещал металът телур. Областта изобилствала със сол, кестени, лозя, минерални извори. Княжеството било богато и с вино, овошки, добитък, тютюн. Днес Трансилвания се намира в Румъния. По-известни градове там са Сибиу, Алба Юлия, Клуж, Брашов.
Банат представлява историческа област в Югоизточна Европа. По форма тя е сравнявана с ромб със страни р. Муреш на север, р. Тиса на запад, р. Дунав на юг. Източната граница на Банат достига Карпатите. Източната, по-голяма част от Банат след първата световна война преминава към Румъния, а западната, по-малка - към Югославия. Главната река, течаща през Банат, е Тимиш, а главен град е Тимишоара (Темешвар). Малка част от Банат остава в Унгария, в околностите на гр. Сегед.
Фокус: Какви оригинални исторически документи проучихте за българите католици в Банат и Трансилвания?
Любомир Георгиев: Поводът да се насоча към темата бяха именно интересните документи. Колекцията със свидетелства за трансилванските и банатски българи стана първата задача, която ми беше възложена още с моето постъпване в Български исторически архив (БИА) при Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” през 1998 г. Бях поразен от пожълтелите оригинали (най-старите от тях датират от самото начало на ХVІІІ в.); от изписаната на латински език пергаментова грамота на императрица Мария Терезия с цветния герб на комичното за един аристократичен род фамилно име Качамаг; от екзотично звучащите ми тогава топоними Бешенов, Винга, Алвинц. От една страна ме впечатляваше усещане за безценността и уникалността на тези исторически извори. От друга страна обаче почувствах колко мъчно е да бъдат разбрани те, заради трудности при разчитането, езика, контекста. Усилията, които ми струваше работата върху тази архивна колекция, оказаха отражение върху цялостното ми по-сетнешно научно развитие. По-късно в изследването по темата привлякох оригинални документи от други архивни фондове и колекции от БИА, Архива на Института за история при Българската академия на науките (АИИ – БАН), ДА – Архиви, Научния архив на Българската академия на науките (НА – БАН). През 2004 г. имах възможността да продължа изследването си във Виена и четох архивни материали в - Österreichisches Staatsarchiv, Hofkammerarchiv (НКА), Haus, Hof- und Staatsarchiv – (HHStA), Kriegsarchiv (КА). Особено приятно ми беше да работя в Австрийската национална библиотека, която се намира във величествения дворец на Хабсбургите.
Фокус: На кого може да бъде полезно Вашето проучване?
Любомир Георгиев: Книгата представлява опит за цялостна история на българите католици в Седмиградско и Банат през ХVІІІ в. и през първата половина на ХІХ в. Разглеждането на явленията и процесите в тяхната цялост дава възможност те да бъдат разбрани по-пълно, отколкото ако се ограничим само с вникване в отделен детайл. Обобщените сведения в монографичния труд биха послужили като основа за сравнение с историята на другите българи през Възраждането (с православното мнозинство и с българите католици в Османската империя, с българските изселници под властта на руския цар). Информацията може да се използва и за съпоставка с различни народностни и верски общности от онзи период (с немците лутерани в Трансилвания, с немците католици в Банат, с православните власи и с унгарците калвинисти в двете области).
Предлаганата книга ще бъде полезен и като справочник. Тя би помогнала особено при работа с непроучени свидетелства за българите католици.
В крайна сметка монографията може да бъде интересна за всички, които се интересуват от миналото на българския народ и от историята на различните народи и вери на Балканите.
http://www.focus-news.net/?id=f14598
Автор
Тема: Представят книга за българите католици в Трансилвания и Банат 13 април 2010 | 13 (Прочитано 2497 пати)