Бугарски Културен Клуб

Ве молиме пријавете (login) или зачленете се (register).

Пријавете се со корисничко име, лозинка и должина на сесија
Напредно пребарување  

Новости:

Автор Тема: Новини за българите от Албания  (Прочитано 10233 пати)

MacedonBG

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 762
    • Погледај го Профилот
    • Българският националистически форум
Новини за българите от Албания
« на: Април 01, 2010, 09:22:26 »

Таня Мангалакова и Студентската организация на ВМРО – НИЕ в гр. Пловдив представиха книга за гораните На 30 март 2010г. в Осма аудитория на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски” бе представена книгата за гораните „Нашенци в Косово и Албания”. Цялата организация на събитието бе дело на Студентската организация на ВМРО - НИЕ в град Пловдив.  Лично авторът Таня Мангалакова разказа за написаното пред пълната с хора аудитория. Тя е журналист и е живяла сред гораните в Шар планина и разказа увлекателно за видяното и преживяното. Бяха показана автентични снимки с интересни носии. Звучаха песни и бе пуснат клип с празника Джурджевден или Гергъовден. Виждаше се как хората играят  хоро. Авторът сподели, че гораните говорят на стар български диалект и се определят като нашенци. За тях България е нещо прекрасно. Таня Мангалакова познава много добре традициите, обичаите и нравите на тези хора, които са й станали приятели. Силно впечатление й е направило тяхното гостоприемство. Тя не се измори повече от два часа да разказва за гораните и да отговаря на многобройните въпроси, задавани от публиката.

Таня е журналист, родом е от Стара Загора, но живее и работи в София
Сочувана
Българският националистически форум http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php
Facebook account - Kaloian Ivanov Macedonbg

MacedonBG

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 762
    • Погледај го Профилот
    • Българският националистически форум
Одг: Новини за българите от Албания
« Одговори #1 на: Април 06, 2010, 10:25:12 »

Нашенци в Косово са изчезващо малцинство

Таня МАНГАЛАКОВА, писател и журналист; Интервю на Георги ЛИНКОВ

Гораните виждат бъдещето си у нас, но "майка България" е глуха за техния стон; БГ паспорт на черно струва около 6 хил. евро

Таня Мангалакова е журналист. Тя представи в Пловдив авторската си книга за гораните "Нашенци в Косово и Албания" по покана на ВМРО-НИЕ. На 29 април тя ще представи новата си книга "Нашенци в Македония. Сред торбешите в Македония и Самуиловите българи в Гърция и Албания". Промоцията ще бъде в София, Национален музей "Земята и хората" от 18 часа.

-  Г-жо Мангалакова, какво ви накара да напишете книга за нашенците от Косово и Албания?

- През последните две десетилетия станахме свидетели на разпадането на Югославия, което предизвика моя интерес към темата за Македония и албанците на Балканите. Като репортер преди години във в. "Македония" аз живо се интересувах от история. За да се разберат сегашните събития на Балканите, човек трябва да чете книгите на стари етнографи, пътешественици, изследователи, дипломати. Имам доста пътувания из целите Балкани. Мой компас стана монументалният труд "Македония - етнография и статистика" на Васил Кънчов, който преди повече от век е обходил и описал географската област Македония. Там намерих описание и на гораните в Косово и Албания. За Кънчов те са българи мохамедани. Питах се какво е станало с гораните след 100 години. Намерих информация в сръбски и македонски източници, според някои български историци гораните са 150 хил. души. През 2004 г. за първи път се качих в Шар планина от Косово и започнах да се интересувам от гораните. Имам доста пътувания в Косово и Албания, Македония, в които отразявах събития, свързани с албанците на Балканите. Започнах съвсем съзнателно да проучвам и гораните. В Призренска Гора и Жупа (Косово) имам 5 пътувания, имам много лични приятелства. През юли 2006 г. живях в село Брод, Косово, живях в къщата на фамилията Бойда - горани, които се преместиха да живеят в Петрич и направиха сладкарница. Тези приятели ми дадоха ключа от къщата си в Брод, за да имам къде да живея. Това беше невероятен шанс, защото в селото ме приеха и успях да събера много истории. Книгата ми е изцяло документална, основава се на автентични истории, съдържа информация от първа ръка. След Призренска Гора пресякох граница с Албания и се озовах в Кукъска Гора, където има 9 горански села. Там мой гид беше бай Назиф Докле. Живях няколко дни в къщата на сестра му в село Борйе. След обявяване на независимо Косово пак отидох при гораните, за да видя какво се случва с тях. Книгата ми следва маршрутите на Васил Кънчов. Невероятно е, че в тези високопланински села, заобиколени отвсякъде с албанци, звучи стар български диалект. Гораните са съхранили векове наред езика, традициите, празнуват мюсюлмански празници, а също и християнски - Гергьовден (Джурджевден, на 6 май), Божик (Коледа), Митровден...

-  Кои са нашенците - горани, торбеши, бошняци, албанци или българи?

- Гораните са регионално малцинство, те живеят в географската област Гора и затова се наричат така. Те имат криза на идентичността, особено в Косово. Те са малко етнокултурно малцинство, изцяло периферно и маргинализирано. В Косово част от тях се самоопределят като горанци, горани, други - като македонци с ислямско вероизповедание. Ново явление е в Косово част от гораните да се определят като бошняци покрай регистрираните партии на бошняци - това явление идва от Босна, през Санджак, където тамошните мюсюлмани също се определиха за нов етнос - босненски мюсюлмани, бошняци. Гораните бошняци в Косово са новокомпонирани, в Албания, в Кукъска Гора няма бошняци сред гораните. През последните години в Косово горани започнаха да търсят връзки с България. Онези, които се самоопределиха като българи, регистрираха и няколко неправителствени организации. Значи имаме и горани българи и тези хора виждат своето бъдеще като български граждани. Аз наричам гораните помаците на Шар планина. Гораните се отличават от албанците и няма горанин, който да се определя като албанец. Понякога от един и същи горански род в Косово хората се определят като горани, българи, бошняци, македонци. Но всички те помежду си се наричат нашенци, а езика - нашенски. Затова аз ги наричам с обединяващото име нашенци. Торбеши е термин за мюсюлманите славяни в Република Македония - край планините на Дебър, Струга, в Скопска Торбешия... Гораните и торбешите са като помаците в България. Те самите са ми го казвали. Смятат се за потомци на богомили, приели исляма по време на Османската империя.

-  Каква е съдбата на нашенците досега и какви хора са те?

- През вековете гораните оцеляват икономически изключително с гурбета, "печалбата", както казват те. Те са имали големи стада, били са чобани, но когато албанците почнали да грабят овцете, да оплячкосват техните стада, гораните се насочили към занаятите - затова те са най-добрите сладкари на Балканите, като видите бюрекчийница в Македония, Босна, Сърбия или в Турция, 100% тя е горанска. В Жупа, Косово, пък са добри строители, които ходят на гурбет из целите Балкани. В Кукъска Гора, Албания, също са майстори, строители. Невероятно трудолюбиви, пестеливи, привързани към родното си място са нашенци. Женят се "по севда", по любов, сватбите им са като спектакъл, приличат на сватбите на помаците в Родопите - със зурни и тъпани, с богато украсени носии, ръчна изработка, с горанско хоро. Сред гораните няма престъпност, няма случай на убийство или свада в Косово. Затова в Призренска Гора аз се чувствах в безопасност. Хем съм в размирно Косово, хем съм защитена сред нашенци, или "страната на кане", както наричам този регион. "Кане" в нашенския говор означава "да", потвърдителна форма от "като да не", което го има в България. Аз съм от Стара Загора, в околните села на Тракия се казва "Къне".

-  Как една жена се решава да пътува из тези размирни райони, в които белезите от войната още са пресни?

- Страстта и любопитството на пътешественика. Човек не бива да тръгва на път, ако не е подготвен. Аз чета много литература, преса, стари автори, като Кънчов и Йордан Иванов, ровя в интернет. Имам колекция от карти. В Косово пътувам с няколко карти - сръбската карта е със сръбски названия, които вече отстъпват на албанските. Косово поле в новата държава Република Косово, съответно и в албанската карта, се казва "Фуш Косова". Досега не съм имала проблеми, защото на всяко място имам добри приятели и онова, което в журналистиката се казва insider, вътрешен човек, който ми помага със съвети, информация. При албанците например много ми помогна и "Кануна на Лек Дукагини" - албански код на поведение, който регламентира взаимоотношенията, включително брачните отношения, отмъщението при убийство. Оттам разбрах, че гостът има специален защитен статут при албанците от Албания, Косово, Македония. Думата "беса" на албански означава дадена дума, обещание, което е като закон. Когато албанец ти даде беса, спазва обещанието си. При нашенци се чувствах като в България - много гостоприемни, мили, трудолюбиви хора, които пазят патриархалните ценности.

-  Сърбите не успяха да удържат на албанизацията, как нашенците успяват да отстояват териториите си? Какви страхове имат те?

- В книгата съм описала автентични истории не само на горани от Косово, но и на хора, които са мигрирали от Косово, продали са бизнеса си на албанци - след войната през 1999 г. поради заплахи и натиск, после заради липсата на перспектива и прехрана. За съжаление нашенци в Косово са едно изчезващо малцинство. Те нямат перспектива в Косово, което вече става тясно дори и за тамошните албанци. Нашите хора си дават сметка за логиката на албанската експанзия, за това, че те са твърде малко като демографски фактор (около 25 хил. души в Призренска Гора) и това, че не са фактор, който да тежи. Толкова години международната общност в Косово се интересува предимно за интересите на сърбите в Косово. За да оцелеят в Косово, гораните трябва да се обвържат или с Прищина (албанския политически елит) или с Белград - сръбския политически елит. Мнозина от тях имат македонски паспорти, живеят и работят в съседна Македония. Там те намират защита от младата македонска държава - която също има криза на идентичността. Гораните, които се самоопределят като българи, досега не са получили адекватно отношение от официалната българска държава. Да, когато през 2008 година темата Косово беше модерна, много се говореше, че в Косово има и българи, но институциите нищо не направиха, за да помогнат на тези хора да получат българско гражданство по ускорена процедура. Мои приятели горани от село Брод чакаха по 5 години за български паспорт. През март тази година бяха арестувани високопоставени български чиновници от МВР, самият шеф на отдел "Миграция", както и главният секретар на Държавната агенция за българите в чужбина с обвинения за трафик на паспорти. В България чиновниците гледат с недоверие към гораните заради ислямската им религия, има предразсъдъци. Гораните панически напускат Косово, защото техните малцинствени права са само на хартия, те виждат своята перспектива в Македония, Сърбия, България. Слизайки от високата планина в ниското, когато спрат да празнуват Джурджевден в Косово със своите старовремски носии, гораните вече губят и идентичността си.

-  Каква връзка имат гораните още с България - или е останал само споменът за изкусните майстори на боза, бюреци, баклави и халва?

- Още Васил Кънчов е описал, че в България гораните имат дюкяни, в които малки деца работят и помагат. В София например се смята, че е имало албанци, арнаути, които правели хубава боза. Всъщност това са горани, но понеже родните им места са в Косово и Албания - все места, където преобладаващо живеят албанци, народната памет смята, че това са били албанци. Записах много истории на горани, които са имали дюкяни, сладкарници в много български градове. България присъства в народната памет в Косово сред гораните. Когато отидох в село Млике и се запознах с нашенци на площада, те веднага ме запознаха с Рушид Веапи, който е имал бозаджийница. "Ела бе, Бозаджийо", възкликнаха те и ме запознаха с този 84-годишен нашенец, който е имал бозаджийница в Пловдив. Характерно е, че горанската боза не е като турската, тя се вари. Веапи, както и мнозина горани от Пловдив, са затворили дюкяните си и са напуснали България през Втората световна война или след 1944 година.

-  Какво правят Културно-просветното дружество "Български мохамедани" и Младежкият съюз Гора за българите в Косово и Албания? Как стои въпросът за получаване на БГ паспорти и търговията на черно?

- Става ми мъчно, като се сетя за ентусиазма, с който нашенци от село Доно Любине, Жупа, Косово регистрираха неправителствена организация за културни връзки с България. Те се определиха като българи, искаха да организират кръгла маса, да поканят историци, да правят проекти с България, но за съжаление нашата държава не им помогна. Тези хора не искат нищо даром от България, те са готови да дойдат тук и да работят, да дойдат със своите занаяти, трудолюбието си, парите си. Те са свикнали да оцеляват от столетия и ще оцелеят благодарение на родовата солидарност. Нашенци от Долно Любине мигрираха в Швейцария. Понякога си чатя в интернет с Фикрет Карадолами от Културно-просветното дружество "Български мохамедани" - аз от София, той - от Швейцария. Тъжно ми е, че дори не получи български паспорт и нямам какво да му кажа. Както и на хората от Младежкия съюз Гора. Моя приятелка създаде неправителствена организация и има проблеми в Прищина. Изгониха я от офиса, предоставен от общината, защото в регистрацията на неправителствената организация присъстваше думата българи редом с думата горани. Мурвета имаше проект за фестивал на горанската песен, за семинар на сладкари и бюрекчии, но никоя институция на го подкрепи. На свои разноски тя и други нашенци от Косово дойдоха в София, проведоха няколко срещи в Министерството на външните работи, минаха две години, но фестивал не се организира. Сега си чатим. Аз - в София, тя - в Прищина.
Сватба в горанското село Крушево, Призренска Гора, Косово
Парламентът ще гласува на второ четене промени в закона, с които срокът за получаване на гражданство за етнически българи ще се фиксира на една година, премахват се посредниците. Но не те са проблема. Уж заради неясни понятия като "национална сигурност" висши служители на МВР, тайните служби, създадоха нови правила и спечелиха милиони на гърба на етническите българи. Български паспорт на черно в Косово струва около 6 хил. евро. Трафикът с български паспорти е трафик не на посредниците, има и такива, разбира се, а трафик на тайните служби. Ще разкажа конкретна история. Мой приятел от село Рестелица, Косово, трябва да си вади нов паспорт. Изтича му сръбският. Подал си е документите за български паспорт, но едва ли ще получи гражданство до края на тази година. Човекът има фирма във Варна, има син, но не си е регулирал този проблем с българското гражданство. Написа молба за ускоряване на процедурата до Министерството на правосъдието, но през октомври миналата година получи отказ. Трябвало да чака още година, разбрах аз, като се поинтересувах. Болно ми е, че го посъветвах да си извади сръбски паспорт. www.marica.bg
Сочувана
Българският националистически форум http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php
Facebook account - Kaloian Ivanov Macedonbg

Urban

  • Full Member
  • ***
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 197
    • Погледај го Профилот
Одг: Новини за българите от Албания
« Одговори #2 на: Април 06, 2010, 04:41:12 »

Съседните нам държави хвърлят сумати пари за да промиват мозъци и да правят своя народ по-голям, а ние го имаме всичко на готово и спим като борсуци...
Сочувана

disidente

  • Global Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 5398
    • Погледај го Профилот
Одг: Новини за българите от Албания
« Одговори #3 на: Април 07, 2010, 12:41:53 »

НЕ ЗНАМ ДАЛИ БРАТЯТА ОД ДРУГАТА СТРАНА НА ГРАНИЦАТА , КОИ УЧЕСТВУВААТ ВО ОВОЙ ФОРУМ , ИМАЛЕ ПРИЛИКА ДА ГЛЕДАТ НЕКОЯ ОД МАКЕДОНСКИТЕ ТЕЛЕВИЗИИ , НО И ДА НЕМААТ ГЛЕДАНО , ТРЕБА ДА МИ ВЕРУВААТ КОГА КЕ ИМ КАЖАМ ОТИ СРБИТЕ СЕУШТЕ ГО КОНТРОЛИРААТ МЕДИУМСКИОТ ПРОСТОР ВО МАКЕДОНИЯ ! ДВАЕСЕТ ГОДИНИ ПО ОСАМОСТОЮВАНЬЕТО НА МАКЕДОНИЯ , ТЕЛЕВИЗИИТЕ СЕ ПРЕПОЛНИ СО СРПСКИ ЕМИСИИ , СЕРИАЛИ , ФИЛМОВИ , ГОСТИ ОД СРБИЯ ВО ЗАБАВНИТЕ ЕМИСИИ , СЕ ОДИ ДО ТАМУ ДА НА РАДИО КОЕ ДАВА ВЕСТИ ВО ТРАЕНЬЕ ОД ЕДНА МИНУТА , ОД ТРИТЕ ПРЕЗЕНТИРАНИ ВЕСТИ , ЕДНАТА Е СЕКОГАШ ОД СРБИЯ ИЛИ ВО ВРСКА СО СРБИЯ !
КАБЕЛНИТЕ ТЕЛЕВИЗИИ , ЗА КОИ СЕ ЗБОРУВА ОТИ ИМААТ И БУГАРСКИ КАПИТАЛ , ДАВААТ СЕ ЖИВО ОД СРБИЯНСКОТО ГОВОРНО ПОДРАЧЙЕ , ДРЖАВНИТЕ ТЕЛЕВИЗИИ НА СРБИЯ , ЦРНА ГОРА , ХРВАТСКА , БОСНА , СЕ НА ПРОГРАМАТА НА ТИЕ ОПЕРАТОРИ , А ОД БУГАРИЯ САМО СИЛИКОНСКИТЕ ТЕЛЕВИЗИИ !
И МЕНЕ МНОГУ МЕ ИНТЕРЕСИРА КАКО НА СЕТО ТОА ГЛЕДААТ ГЛАВЕШИНИТЕ НА ПОГОЛЕМИТЕ БУГАРСКИ ТЕЛЕВИЗИИ !? НЕМААТ ЛИ ИНТЕРЕС ДА НАВЛЕЗАТ ВО МАКЕДОНСКИОТ МЕДИУМСКИ ПРОСТОР ? МОЖЕБИ МИСЛАТ ОТИ НЕМА НАЧИН ЗА ТОА ? ИЛИ МОЖЕБИ ВЕКЕ ИМ Е СЕЕДНО ШТО СЕ СЛУЧУВА СО МАКЕДОНИЯ , А СО ТОА И СО НАС ЯСНО ПРОЯВЕНИТЕ БУГАРИ !? МОЖЕ ВАКА ДА НАБРОЯМ СТОТИНА ПРАШАНЬА И НА КРАЙОТ КЕ МЕ ФАТИ АПАТИЯ ПА КЕ ПРЕСТАНАМ ДА ПИШУВАМ !
ВОЗМОЖНО ЛИ Е ITV Partner И Bulsatcom ДА НЕМААТ ИНТЕРЕС ДА НАВЛЕЗАТ НА ОВИЕ ПРОСТОРИ !? НА НАРОДОТ ВЕКЕ МУ ПИСНА ОД СРБИЯНСКИ ТЕЛЕВИЗИИ И ОВИЕ БИ ТРЕБАЛО ТУКА ДА СИ Я ВИДАТ ШАНСАТА ЗА КАПИТАЛ , АКО ВЕКЕ ПАТРИОТИЗМОТ ИМ Е ДАЛЕЧНА КАТЕГОРИЯ ! ПОКРАЙ НИВНИОТ ИНТЕРЕС ЗА КАПИТАЛ БИ СЕ ОФАЙДИЛ И ПОНЕКОЙ НЕВРАБОТЕН БУГАРИН ОД МАКЕДОНИЯ , КОЙ БИ ВРШЕЛ ЛОГИСТИЧКИ РАБОТИ ЗА МАГНАТИТЕ . ИЛИ МОЖЕБИ НА МАГНАТИТЕ НАВИСТИНА ИМ Е ПОВАЖНО САМО ДА СЕ ПРОДУЦИРААТ СЛУЧАИ КАКО ОНОЙ ЗА СПАСКА МИТРОВА , ЗА ДА ИМА ЗА ШТО ДА ПИШУВААТ , НАМЕСТО ДА НАЙДАТ НАЧИН ДА ВЛЕЗАТ НА ЛИЦЕ МЕСТО , ДИРЕКТНО ВО ЖИВОТОТ НА БУГАРИТЕ НАДВОР ОД БУГАРИЯ И НА ТОЙ НАЧИН ДА БИДЕМЕ ПОБЛИЗУ ЕДНИ ДО ДРУГИ , АКО ВЕКЕ НЕ МОЖЕ ДА СЕ СРУШИ ГРАНИЦАТА МЕГЮ НАС !
ЗАТОА ДА НЕ СЕ ЛУТИМЕ НА ДРУГИТЕ , АМИ ДА ГИ ЗАСУКАМЕ РАКАВИТЕ И ДА НАПРАВИМЕ НЕШТО ЗА ОНИЕ ШТО ВЕКЕ НАПРАВИЯ НЕШТО ЗА КАУЗАТА И СЕТО ТОА ТОКМУ ВО ИМЕТО НА КАУЗАТА !
Сочувана
Тодор Александров е БОГ , а "Спомените" на Ванче Михайлов се БИБЛИЯТА на нашата РЕЛИГИЯ !

Urban

  • Full Member
  • ***
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 197
    • Погледај го Профилот
Одг: Новини за българите от Албания
« Одговори #4 на: Април 07, 2010, 03:01:06 »

За телевизиите незнам, чувал съм че не им позволяват да излъчват в Македония, но не знам дали е сигурен източника откъдето съм го видял, иначе не виждам, какво друго би ги спряло при положение, че така ще печелят повече пари от новите си абонати в Македония(също биха дали и работа на българите там). Иначе би било много добре, но за сега може би само чрез оnline телевизиите ще може да гледате.... за жалост.
Сочувана

disidente

  • Global Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 5398
    • Погледај го Профилот
Одг: Новини за българите от Албания
« Одговори #5 на: Април 07, 2010, 03:15:03 »

ВО МАКЕДОНИЯ ВЕКЕ ИМА КОРИСНИЦИ НА ITV Partner И Bulsatcom , НО ТОА СИ Е ПО ЛИЧНА ИНИЦИЯТИВА ! КОГА ГИ СПОМНУВАМ НИВ , ПРЕД СЕ МИСЛАМ ДА СЕ ИЗНАЙДЕ НАЧИН ПОМАСОВНО ДА СЕ ШИРИ МРЕЖАТА НА КОРИСНИЦИ , ЗАТОА ШТО ТОА Е НАЙ-ЛЕСНИОТ НАЧИН ДА СЕ ИМА БГ ТЕЛЕВИЗИЯ ДОМА ! НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА ТЕ САНКЦИОНИРА АКО САКАШ ДА КОРИСТИШ САТЕЛИТСКА ТЕЛЕВИЗИЯ , НЕЛИ !?
Сочувана
Тодор Александров е БОГ , а "Спомените" на Ванче Михайлов се БИБЛИЯТА на нашата РЕЛИГИЯ !

MacedonBG

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 762
    • Погледај го Профилот
    • Българският националистически форум
Одг: Новини за българите от Албания
« Одговори #6 на: Април 07, 2010, 03:22:34 »

Да
Сочувана
Българският националистически форум http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php
Facebook account - Kaloian Ivanov Macedonbg

Urban

  • Full Member
  • ***
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 197
    • Погледај го Профилот
Одг: Новини за българите от Албания
« Одговори #7 на: Април 07, 2010, 04:35:16 »

Да, много добра идея. По тоя въпрос явно ще трябва да се търсят представители на тия доставчици. Само да не се измисли и закон който да забрани и сателитската телевизия от България :)
Сочувана

disidente

  • Global Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 5398
    • Погледај го Профилот
Одг: Новини за българите от Албания
« Одговори #8 на: Април 07, 2010, 04:55:06 »

ИМ СЕ СТЕГА ЯМКАТА ОКОЛУ ВРАТОТ И НЕ ВЕРУВАМ ДЕКА БИ СЕ ДРЗНАЛЕ ДА ОДАТ ДО ТАМУ ! ЗАТОА СМЕТАМ ДЕКА Е СЕГА ЗРЕЛО ВРЕМЕТО ЗА АКЦИЯ , НО ИНИЦИЯТИВАТА ТРЕБА ДА СЕ ПОДКРЕПИ ОД САМИТЕ МЕДИУМИ , А НИЕ СМЕ ТУКА ДА ПОМОГНЕМЕ !
Сочувана
Тодор Александров е БОГ , а "Спомените" на Ванче Михайлов се БИБЛИЯТА на нашата РЕЛИГИЯ !

Корени

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 1070
    • Погледај го Профилот
    • Корени
Одг: Новини за българите от Албания
« Одговори #9 на: Април 07, 2010, 08:43:17 »

Да, с Бусатком няма проблем. Българи навсякъде и Европа ги ползват, защото е лесно и удобно - пишеш им, те ти пращат чиния и целия комплект и казват на къде да се насочи (всеки техник може да го върже без проблем). Плащането - пак през интернет или банков превод независимо къде си.
И си имаш евтино български канали с дигитално качество.

Аз съм с такова (премиум пакет - най-масовия). Само EuroNews ми липсва.
« Последно менување: Април 07, 2010, 09:04:02 Подкрепа »
Сочувана

MacedonBG

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 762
    • Погледај го Профилот
    • Българският националистически форум
Одг: Новини за българите от Албания
« Одговори #10 на: Мај 18, 2010, 09:40:17 »

Зденка Тодорова: Гергьовден при гораните е магическо преживяване

Този е най-големият празник за тях – нашите сънародници, населяващи около 45 села, разположени на териториите на три държави – Албания, Косово и Македония.

Говорят архаичен български език и макар да имат мюсюлмански имена, продължават да пазят спомена за българските си фамилии. Приели са ислямската религия доста късно и може би заради това продължават да празнуват всички християнски празници, но най-вече Гергьовден. За пръв път са изследвани научно в началото на 20 век от етнографите Васил Кънчов и Йордан Иванов.

Историците в балканските страни спорят за техния произход. Според албанската теза това са славянизирани илири, сръбската теза е, че това са ислямизирани сърби, българската теза - ислямизирани българи, най-вероятно потомци на богомили, а македонската теза претендира, че това са македонци с ислямско вероизповедание.

Гораните от Шар планина все още имат българско самосъзнание. Факт е обаче, че са подложени на усилена асимилация. Съседни държави като Македония и Босна се оказват по-ласкави и грижовни от България.

Г-жо Тодорова, защо 6 май се празнува толкова тържествено от гораните?

Гергьовден е най-таченият празник за всички българи. За гораните е интересно да се отбележи, че макар да са мюсюлмани, те тачат и християнските празници. Но най-популярният, най-обичаният празник е Гергьовден, наричан Джурен или Джурджевден. Тогава гораните, които са известни гурбетчии, се връщат в Гора и от 4 до 10 май стават прочутите гергьовденски събори. Тогава се срещат, сгодяват, насрочват сватби. Традицията се е запазила и тя продължава да се спазва. Ако ги попитате – откога се празнува, всеки ще отговори – не знам, открай време е така. Съборите на планина Влашка продължават да сбират хиляди горани, които се връщат от гурбет, за да бъдат заедно със своите на Гергьовден.

Има ли по-особени ритуали на този ден? Предполагам, ядат агнешко.

Да, агнешко… Ние, българите – тук и в Западните покрайнини, така празнуваме традиционно – бира, скара, агнешко, пиене – на маса и това е. Но гораните са изкусни сладкари. Покрай агнешкото, което е задължително, разбира се, пълнено вътре с т.нар. “подробица”, изнасят на планината и много разнообразни баклави. Те са създатели на най-хубавата баклава на Балканите, ако не и в Европа.

Албанците от тях са се научили на този занаят. Гораните са потиснати хора, не се изтъкват, но все пак съзнават, че са научили албанците на занаят. Най-хубавите бози и баклави, предлагани в сладкарниците на Балканите, са дело на гораните. Имат над 40 баклави – най-различни като форми и аромати, се изнасят в големи тави тогава.

Казахте, че тогава се сгодяват.

Да, сгодените на предишния Гергьовден, докато чакат сватбения си ден, вече са ушили носиите си. И утре – на празника, ще е венчавката им. В продължение на една година те везат одеждите си и утре ще бъдат облечени в своите горански носии. Вече омъжените ходят с по-тъмни дрехи, момичета – с по-светли, казват им “ношни”.

Наскоро омъжените – това означава от предишната година, носят сукман, наричан “терлик”. Терликът на сгодената “вереница” (годеница) е по-различен – тя е в бяло, с много бродерия и с гердан от много жълтици. Той се предава от майка на дъщеря, от бабите – по женска линия, и това се запазва в семейството, заедно с носията.

Тук се обличат в носии само участниците в танцови състави, които се качват на сцената, за да забавляват публиката, облечени в модерни дрехи.

А, не. Утре всички ще са в носии и не е организирано, а просто задължително. Носията е символ на запазената с векове традиция.

А мъжете?

Те не толкова. Само младоженецът ще е в носия, кумът също. Жените обаче са облечени в традиционни дрехи. Носят и голям красив шал, казват му “башрама”. Той е бродиран, шиенето му почва още от зимата. След това идва ред на бродирането, слагат се мъниста, сърма, разни фигурки. Всичко при горанката е ръкоделие, те не харесват индустриалната изработка. Докато мъжете са на гурбет, жените шият и с тези дрехи на Гергьовден посрещат целия род. Утре планина Влашка ще е нещо като ревю на запазените традиции.

Колко са гораните сега?

Малко са, останали са към 7 хиляди, живеят в бедни села. Но утре ще бъдат 17 хиляди, когато се върнат гурбетчиите. На гурбет ходят основно в бившите югорепублики – най-много са в Македония, в Хърватия, в Словения, в Сърбия, Босна и Херцеговина. В България не са чак толкова много. Аз търсих горани и открих в Ямбол, на морето, в няколко баничарници в София. По-старите знаят, че корените им са в България, но от обявяването на косовската независимост България не направи нищо, за да насърчи приобщаването им.

Гораните са от една страна, много нещастни – все заради това гурбетчийство. Те са си запазили обичаите, хубаво. Но от друга страна, не успяха да излязат в своя защита и да бъдат признати със статут на национално малцинство и от тази тяхна потиснатост и затвореност се възползваха няколко държави, предлагайки им някакви привилегии с цел да ги приобщят.

Има и един такъв феномен – те се обърнаха към Босна. Разбирам ги. Първо, в Босна открай време ислямът е по-мек и там намериха връзка. От друга страна, Босна финансира радиостанции, вестници и по тази линия поддържат духовна връзка.

Първото, което ще ви кажат гораните, е, че са богомили. После, че са български богомили. И след като започнат да пеят песните си, ще видите, че във всяка втора има някаква носталгия по Черно море. Много тъжни са техните песни. Между другото напомнят босненските “севдалинки” – елегични песни, възпяващи носталгията по миналото. На тях им липсва Черно море, което напуснали заради пустия гурбет. http://bolgari.net
Сочувана
Българският националистически форум http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php
Facebook account - Kaloian Ivanov Macedonbg

Urban

  • Full Member
  • ***
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 197
    • Погледај го Профилот
Одг: Новини за българите от Албания
« Одговори #11 на: Јуни 25, 2010, 02:30:25 »

Проф. Светлозар Елдъров: Спрямо българите в Албания трябва да се започне отначало

Спрямо българите в Албания е пропуснато много, пропуснат е голям шанс между двете световни войни и след това. Ако сега трябва да се направи нещо за тях, трябва да се започне почти отначало. Това каза в интервю за Агенция “Фокус” проф. д.ист.н. Светлозар Елдъров от Института по балканистика при БАН, автор на книгата „Българите в Албания 1913 – 1939”. По думите му - в годините между двете световни войни българската държава действително е пропуснала голям шанс, за да постави на едни здрави основи културно-националното дело на българите в Албания. „Можеше да им осигури църковна йерархия, имаше планове за създаване на една Българска Епархия, изпращане на български епископ в Албания. Имаше планове за български училища... Дори до навечерието на Втората световна война има такъв шанс. През 1935 г. Обществото на народите повдига въпроса за малцинствата в Албания и албанското правителство склонява. Отворени са училища за гръцкото малцинство. Третира се въпросът и за отваряне на училище за българите. Но самото българско правителство се отказва, при това - със съображения – за да не се навреди на отношенията с Югославия. Като че ли – това е приоритет на българската политика, да бъде в крак с политическата конюнктура, а не – в крак с националните интереси”, коментира той.
По думите му - много е пропуснато, и в периода между двете световни войни, още повече беше пропуснато в периода след Втората световна война, особено в годините на сталинизма, когато изцяло бяха забравени българите извън националните граници, а се отричаха националните корени дори на македонските българи в границите на българската държава. „Ако сега трябва да се прави нещо, трябва да се започне почти отначало. Да се върнем към историческите традиции, трезво да се помисли и от хората на дипломацията, и от хората на политиката, но все пак – и да се съветват с хората на науката, които знаят какво е било, какви грешки са направени, какви възможности са пропуснати. Каквото и да се прави трябва да бъде с оглед – европейската перспектива”, коментира историкът проф. Светлозар Елдъров.
Сочувана

Urban

  • Full Member
  • ***
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 197
    • Погледај го Профилот
Одг: Новини за българите от Албания
« Одговори #12 на: Јуни 26, 2010, 06:06:43 »

Скопие "македонизира" българите в Албания

В Албания има една изключително засилена пропаганда от страна на властта в Скопие за определянето на всички като македонци. Македония не жали сили и средства българите в Албания да бъдат ясно и точно определени като македонци. Те провеждат цялостна политика в това направление. Ние изпуснахме безкрайно много благоприятни моменти да изискаме ясно и точно определение на българската народност там от страна на официалните власти.

Това каза Георги Стаменов - председател на Културно-просветното дружество "Огнище" за връзки с българите в Албания и Косово, предаде агенция Фокус.

По думите на Стаменов още преди много време е трябвало да има активна политика от страна на българската държава към българското малцинство в Албания. "Досега многократно е трябвало да се поиска от официалната българска власт регламентиране на българското малцинство в Албания", смята Стаменов.

Той отбеляза, че българите в Албания официално са около 60 000-70 000 души, но всъщност те са много повече – минимум 170 000 души.

"Трябва държавата да вземе най-отговорно отношение във връзка с това престъпление спрямо нашата народност, каквото представлява македонизмът. Това е най-родоотстъпническото деяние в световната история. Сега нещата са свързани с ясното и точно определение на македонизма като абсолютен геноцид спрямо българския народ", коментира Стаменов.

"Най-съществената част от българската история в нейното начало – Албания, представлява основно поле, в което действат Св. Климент, Св. Наум. Това е свещеното пространство на Св. Седмочисленици. То не случайно е пълно с много паметници, изображения на Св. Климент и Св. Седмочисленици", уточни председателят на дружеството "Огнище".

"Албания е част от нашето духовно пространство. Ние сме толкова свързани и то от най-дълбока древност, че е престъпление отношението на официалните ни власти към българите там", смята Стаменов. Той изтъкна, че 85-90% от топонимията в Албания е с български характер.
Сочувана

Urban

  • Full Member
  • ***
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 197
    • Погледај го Профилот
Одг: Новини за българите от Албания
« Одговори #13 на: Јуни 30, 2010, 05:57:47 »

Боби Бобев: Единствено от нашите сънародници в Албания зависи дали ще се официализира статутът им като малцинство
30 юни 2010 | 15:04 | Агенция „Фокус”
Начало / Мнение
Боби Бобев, посланик на България в Албания от 1998 г. до 2006 г., доктор по история в Института по балканистика към Българската академия на науките, пред Агенция “Фокус”.

Фокус: Г-н Бобев, трябва ли България да постави въпроса за признаване на българско малцинство в Албания? Ако българите бъдат признати като малцинство, това ще промени ли по някакъв начин статутът им?
Боби Бобев: Веднага държа да уточня, че този въпрос е поставян нееднократно. Нямам предвид по-далечното минало, например междувоенния период, а нашето съвремие, последните две десетилетия. Като български посланик в Албания за период от повече от осем години лично съм присъствал на срещи и разговори на всички най-високи политически равнища и искам да ви уверя, че двама български президенти, един председател на парламента, двама премиери и трима външни министри са третирали темата за албанските граждани от български етнически произход и са настоявали за официализиране на статута им. Друг е въпросът за позицията на албанската страна. Под влияние на различни обстоятелства тя е недостатъчно ясна, понякога дори противоречива, с излъчване на разнопосочни сигнали. Най-общо казано, стремежът на официална Тирана е този проблем да бъде препратен в сферата на българо-македонските отношения и по този начин да не се поема отговорност и да се избегне усложняване на отношенията. Подобно поведение е разбираемо, но е неприемливо за нас – най-малкото, защото тези хора са лоялни албански граждани, живеещи на територията на тази държава и по нейното законодателство, и имат право на самоопределение. А същевременно е съвършено ясно, че София и Скопие не могат да проявят единомислие по въпроса и по този начин рискуваме безкрайно да се движим в омагьосан кръг.
Разбира се, проблемът има и друга страна – били ли сме ние достатъчно последователни в своето поведение, не сме ли пропуснали реални шансове да решим този казус. Грешки са правени, и в по-далечното минало, и след 1989 г. И до ден днешен се плаща тежък данък на безумното поведение след 1944 г. по т.нар. македонски въпрос, но това е нещо, което не можем да променим, и сме принудени да действаме според съществуващите обстоятелства. Лично аз считам, че сериозният пропуснат шанс е при подготовката и подписването на договора за приятелство и сътрудничество през 1993 г. Тогава не е дооценен фактът, че съществуват условия за договаряне на подходящ текст за статута на това население – по-късно от тази възможност, например, се възползваха Румъния и Гърция.
А ако разсъждаваме хипотетично за това би ли се променило нещо при евентуално признаване на българско малцинство в Албания, аз не мисля, че на битово равнище би се случило нещо генерално. Просто ще възтържествува справедливостта, нашите сънародници в Албания ще имат една голяма морална подкрепа, а държавата ни ще може безпрепятствено да реализира политиката си по отношение на тях. А това никак не е малко, напротив.
Фокус: Казвали сте и преди, че българите отсъстват в албанското законодателство като малцинство. Какви са юридическите, дипломатическите, политическите стъпки, за да се промени този факт?
Боби Бобев: Това е факт – албанското законодателство поименно фиксира наличните на територията на държавата малцинства. Искането за евентуална промяна в него трябва да има сериозно основание и шансът в това отношение е предстоящото преброяване, в което за първи път след много години ще има и позиция за националност. Ако достатъчен брой албански граждани се самоопределят като българи, това вече е възможност, а и задължение на нашите власти, по официален път да се поиска статут на малцинство.
Фокус: Предстои преброяване през 2011 година в Албания – политици и историци се изказаха за по-активна работа сред българската общност в Албания, за да не се самоопределят като македонци. Какъв ефект имат подобни кампанийни мероприятия?
Боби Бобев: Никога не съм вярвал в ефекта от кампанийната дейност. Нужна е стратегия на поведение – колкото и това понятие в последните години да се изпразни от съдържание. Но искам изрично да подчертая и нещо друго. Самоопределението е дълбоко личен въпрос. В момента на ход са нашите сънародници в Албания, единствено от тях зависи дали ще има шанс да се официализира статутът им като малцинство. Не бива нещата да звучат като пазарлък – ако получим едно или друго, ще се пишем българи. Чувството за национална принадлежност не бива да се диктува от стремеж към практически ползи и трябва да доминира над всичко друго. Което не оневинява нас, като общество и държава, за пропуски и грешки.
Фокус: Могат ли българите от Албания да участват в обществения и политическия живот в Албания? А в България?
Боби Бобев: Без съмнение. Немалко от завършилите висше образование у нас по силата на 103-то ПМС заемат добри позиции в административните структури или образователната система, няма пречки и да навлизат в политическия живот. Бил съм приятно изненадан сътрудничка на албанския премиер да ме посрещне на входа на Министерски съвет и да ме приветства на чудесен български език. Това постепенно формира своеобразно лоби, което трябва да бъде използвано. Има и примери за добра реализация на наши сънародници от Албания, предпочели да живеят у нас.
Фокус: Жизнени ли са българските организации в Албания, по какъв начин може да им се помогне от България? Като посланик на България в Тирана какво предприехте и какво могат да предприемат българските дипломати там?
Боби Бобев: Нямам реална представа каква е ситуацията към момента, каква е числеността на тези структури – все пак се завърнах преди четири години. Съдействието на дружествата може да се осъществява по различни линии – държавни, обществени, частни. Лично аз съм се стремял към максимално интензивни контакти, към различни форми на помощ. Все пак, най-точно могат да дадат преценка хората от самите дружества. Не се съмнявам, че дипломатическата ни мисия и в сегашния си състав продължава тази линия на поведение.
Искам да подчертая и нещо изключително важно. В последно време забелязваме видима активизация на външната ни политика спрямо държавите от Западните Балкани, включително и в двустранен план. Поведението ни към сънародниците в Албания несъмнено се вписва удачно в подобна рамка.
Фокус: Колко силна е македонската пропаганда сред тази общност, как се провежда, има ли целенасочена държавна политика?
Боби Бобев: Десетилетия наред Югославия, а в последния отрязък от време и самата Македония, винаги са имали по-богат инструментариум за въздействие, включително и чрез договореността между Тито и Енвер Ходжа за признаване на македонско малцинство в определени райони на Албания. От Скопие действат целенасочено и ефикасно, при очевидно по-добро финансово осигуряване. Това дава резултат, особено при безусловно съществуващото раздвоение на чувствата сред населението на Гора, Голо Бърдо и Мала Преспа. Не бива да очакваме резултатите от предстоящото преброяване с прекален оптимизъм.
Фокус: Чувстват ли се българите в Албания действително българи?
Боби Бобев: Могат да се дадат наистина покъртителни примери в това отношение – и с ремонтираната черква в Гиневец, и със запазените надгробни надписи във Връбник, и с развяването на българския флаг, и с интереса към българското образование и всичко българско. Да, тези, които са съхранили националното чувство, са истински българи и са го доказвали нееднократно.

http://www.focus-news.net/?id=f15228
Сочувана

Urban

  • Full Member
  • ***
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 197
    • Погледај го Профилот
Одг: Новини за българите от Албания
« Одговори #14 на: Јули 03, 2010, 07:02:46 »

Костадин Костадинов: Ако един ден имаме училище в Тирана, което да се казва „Иван Вазов”, ще успеем да спасим една голяма българска общност от изчезване


За идеята за изграждане на българско училище в Тирана Агенция „Фокус” разговаря със заместник-председателя на ВМРО Костадин Костадинов.

Фокус: Как ВМРО може да бъде полезно за осъществяване на идеята за изграждане на българско училище в Тирана?
Костадин Костадинов: От ВМРО можем да помогнем със средства, както и с намирането на допълнителни средства от приятели, познати - хора, които биха спонсорирали една такава кауза, защото създаването на българско средно училище е истинска кауза. Още повече, че през годините именно от ВМРО са били хората, които са най-запознати с проблематиката на българите в Албания. Навремето още от началото на `90-те години Спас Ташев, който беше дълго време в ръководството на ВМРО, беше първият български гражданин, който успя да установи контакти, и то много сериозни, с българските общности в Албания. След това през 1994 - 1996 г. бяха направени няколко акции. После имаше акция, която беше под патронажа на президента Петър Стоянов за набиране на средства, когато българите там бяха в най-сериозна криза, мисля че беше през 1997 г. или 1998 г. Реално погледнато, във ВМРО са хората, които са най-наясно с проблемите на българската общност в Албания и това, че тя е заплашена от асимилация. Много сериозно заплашена при това, тъй като през последните 20 години традиционните селища на българите, които са в Източна Албания и то в граничните райони, се обезлюдяват със страшна сила. Ако до 1989 г. там имаше специален режим, който задължаваше хората да не мърдат от местата си, където са родени и където живеят – нещо подобно на нашето жителство в България, което беше преди 1989 г., то след 1989 г. по-голямата част от тях и най-вече младите се втурнаха към големите градове в търсене на препитание. Така се обезлюди до голяма степен Голо Бърдо. От друга страна българското население, което се оформи в град Тирана, е откъснато от традиционната си среда, от селата, в които се говори само на български и е заплашено от албанизация.

Точно поради тази причина от години коментираме идеята за изграждане на българско средно училище в Тирана – частно училище, което да работи по българската и по албанската учебна система и да издава дипломи, които да бъдат автоматично признати в България. С други думи - на ученикът, завършил там, да му се признава дипломата по същия начин, както на всяко българче, за да може после без каквито и да е било бюрократични пречки да кандидатства в българските висши учебни заведения.

Фокус: От години се работи за осъществяването на тази идея. Какво още не достига за осъществяването й?
Костадин Костадинов: По-скоро от години се коментира, защото ако се работеше от години, в интерес на истината щяхме да сме го направили. Винаги обаче нещо друго е изниквало на преден план. В крайна сметка ВМРО няма неограничени ресурси. За съжаление ние сме единствената организация, или поне до скоро бяхме, която се занимава и се занимаваше през годините неизменно с българската общност зад граница – на първо място в Македония, също така в Гърция, Сърбия, Румъния, Югославия и т.н. Сега идеята е вече много амбициозна. Председателят на фондация „Земляци” инж. Делян Дамяновски също силно се интересува от проблемите на българите там и не само се интересува, но и много е направил през годините, защото е създал стабилни контакти с местната власт, с българските общини там в Стеблево, в Ново село, в Голо Бърдо. Дамяновски ще има много сериозни успехи в това начинание.

Общо взето сега започваме да работим по набирането на средствата.

Фокус: Как ще помага ВМРО в набирането на средства?
Костадин Костадинов: Самите ние ще отпуснем някакви средства. После, както казах, ще търсим приятели, познати, хора, които са около нас, по същия начин, както сме го правили за всяка една акция, която е зависела само и единствено от нас. Силно се надявам, разбира се, българската държава да се включи, но...

Фокус: Ще търсите ли подкрепата на българската държава, защото ако тя не се включи, възможно ли е да се изгради българско училище в Тирана?
Костадин Костадинов: Ще се направят разговори. Но ако държавата не се включи, пак ще стане, защото става дума за частно училище. В Тирана има вече два български квартала и голяма част от хората, които са там, са заявили готовност да помагат с материали, с безвъзмезден труд – въобще по един възрожденски начин, както са правили училища преди Освобождението. Ние в случая не разчитаме на държавата, поради причината, че ако досега държавата е искала нещо да направи, щеше да го направи. Може би липсва каквато и да е било заинтересованост.

Със сигурност обаче сега ще говорим с представители на екипа на Божидар Димитров. Все пак имаме министър, който се занимава с проблемите на българите зад граница и вече ще видим дали те ще могат по някакъв начин да помогнат. Най-добре могат да помогнат, ако отпуснат някакви средства от държавния бюджет, но това последното ме съмнява и в интерес на истината не разчитаме на него. Виждате в момента какво става в държавата, едва ли някои ще даде пари за българите зад граница, за съжаление.

Проведени са разговори в Министерството на образованието в Албания. Откъдето има дадено принципно съгласие. Започваме да подготвяме документацията, събираме средствата и живот и здраве, когато сме готови до година, две, три, четири, когато успеем да съберем парите, започваме да строим.

Ние се включваме във фондацията, но както виждате самите ние нямаме председател, който да я оглавява нарочно, за да не възникнат някакви обвинения, че се опитваме да създаваме някак пи ар около себе си и т.н. Ще помагаме абсолютно безкористно, абсолютно чистосърдечно, по начина, по който сме го правили много пъти досега, даже без много, много да го огласяваме, защото в крайна сметка е важна крайната цел. Ако един ден имаме едно училище в Тирана, което да се казва „Иван Вазов” и което да се превърне в елитно училище там, мисля, че ще успеем да спасим една голяма българска общност от изчезване.

Българската преселническа общност в Тирана в момента наброява повече от 30 хиляди души. А това не е чак толкова далече от западната граница на Македония и не е чак толкова далече от България в крайна сметка. След като български общности успяват да направят неделни училища и някакви други форми на учебна подготовка в Европа и САЩ, защо да не можем да направим нещо подобно и в Тирана. Ако това нещо стане, можем да мислим по-нататък по подобен начин и за други такива училища в територии, в които българите за застрашени от асимилация. Когато не ти помага държавата, си помагаш сам. В случая, когато държавата не прави нищо, ще го направим ние, доколкото можем.

Фокус: Има ли други подобни инициативи, в които ВМРО се включва активно, за да помага на българите в Албания?
Костадин Костадинов: Напоследък не. В момента сме се съсредоточили в това, защото българите в Албания през годините, в които бяха на границата, са се научили изключително много да оцеляват. Техният дух им позволява в годините, в които Албания се отвори към Запада, да успеят да просперират извън териториите й. Както казах една голяма част от тях напуснаха родните си места и се установиха в Корча, в Тирана. Ние в разговори с тях сме имали възможност да ги питаме дали имат нужда от нещо. Няма да забравя, аз бях в Албания през 2004 г., тогава говорихме с няколко българи в Корча, който е най-големият град в Южна Албания. Когато говорихме с тях, те казаха, че е добре в града да се направи един културен център, да има консулство, защото им се налага да пътуват много, за да си извадят документи в Тирана. На картата разстоянието е малко, но пътната инфраструктура в Албания е ужасна. Местни българи тогава изявиха готовност да финансират изграждането на такъв културен център, само както се казва държавата да си сложи отвънка знамето и да влезе вътре и да го управлява.

По подобен начин действат гърците. Аз видях гръцкото консулство в Корча, видях гръцкия културен център в Корча, които са огромни и много посещавани. Хванали са местни власи, които са се обявили за гърци и те са спонсорирали. Нещо подобно прави македонската държава в момента с българите в Корча. В началото на тази учебна година – 2009 - 2010 г. откри първите курсове по македонски език и въобще по македонско образование в Корча, където да създаде среда за македонизма в Албания. При условие, че ние нищо не правим, можем да си представим какво ще се случи, ако те решат един ден да отидат в Тирана или Елбасан. И най-важното е, че няма министър без портфейл за македонците зад граница, има само министерство на изселниците, което работи през последните двайсет години и е изключително активно. Там проблеми с парите няма и никога не е имало, за разлика от България. Въпрос на приоритети. Очевидно за нас българите зад граница не са приоритет, но пък в интерес на истината, то и българите в България не са приоритет, а какво да говорим за другите.
http://www.focus-news.net/?id=f15249
Сочувана