Бугарски Културен Клуб

Ве молиме пријавете (login) или зачленете се (register).

Пријавете се со корисничко име, лозинка и должина на сесија
Напредно пребарување  

Новости:

Автор Тема: Книги за България и ВМРО  (Прочитано 142614 пати)

тиквешанка

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 633
    • Погледај го Профилот
Одг: Книги за България и ВМРО
« Одговори #30 на: Март 19, 2013, 01:26:04 »

КОСТА ЦЪРНУШАНОВ - ,,Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него"

- Военният принос на македонските българи през Първата световна война
 
,,Според данни от Министерството на войната през септември 1918 г. броят на тези македонски българи, служещи в различните дивизии, е следният:
 
1. Софийска дивизионна                         2313
2. Тракийска                                         2219
3. Балканска                                         2025
4. Преславска                                       1433
5. Дунавска                                          1332
6. Бдинска                                            1462
7. Рилска                                              2253
8. Тунджанска                                       2301
9. Плевенска                                         1093
10. Беломорска Планинската дивизия       2014
__________________________________________
Всичко .......                                        22 445
 
В тия цифри не влизат  полкове от дивизията, както и без 31-ви пехотен полк.
 
Македонската дивизия                                   33 764
Другите дивизии                                            22 445
Планинската дружина от Моравската
областна военна инспекция                                942
____________________________________________
Всичко .......                                                   57 151
 
,,Ако се вземат предвид и ония войници, заселени от по-рано в България, смята се, че във войната са участвували около осемдесет хиляди долни чинове и 755 офицери македонски българи."
 
,,С вяра в успеха на освободителното дело дивизията тръгва към родна Македония, вършейки редица подвизи по бойния си път – от мястото на съсредоточението си в района на Брезник – Радомир до гръцката граница към Гевгели и Дойран. Сърбите биват очистени за кратко време по цялата област до Вардар и Шар, след което се натъкват на първите френски полкове от десанта им и Солун през първите дни на октомври 1915 г. Първият контакт с тия войски става на 14 октомври, когато биват спрени в движението им към Валандово и отблъснати с големи загуби. Почти веднага след това започват епичните боеве при Криволак, които траят от 17 октомври до 21 ноември 1915 година. В тия боеве се поставя на изпитание силата на духа на македонските доброволци. Пред нея е стоял многоброен враг, най-модерно въоръжен с бойни самолети и огромни запаси от храни, облекло и материали. Срещу тая сила се изправили главно железните гърди на македонските бойци. В трикратните си пристъпи срещу противника на 17, 21 и 23 октомври офицери и войници в надпревара и неудържим устрем, под ураганен огън дават тежки жертви. Колко голяма е била смелостта и пожертвувателността на тия герои, предвождани от своите командири, говорят следните цифри за загубите: те са 1229 убити и ранени, от които 40% офицери, 35% подофицери и 18% войници. Значи командирите вървели начело на атакуващите колони!"
 
,,След основно проучване на противниковите сили и тактика и в сътрудничество с другите бойни части преминали на десния бряг на Вардара. Пети македонски полк, командуван от легендарния Борис Дрангов, превзема на 20 ноември главната позиция при Криволак и на 21 ноември преследва по петите отстъпващия враг; заедно с други части води непрекъснати боеве при Градец, долината на р. Кулудере, височината 510, превзема с. Богданци и Гявато и на 30 ноември стига гръцката граница. Там дивизията заема окончателно положение по линията Гевгели – Дойран с гръб към Беласица."
 
,,В тези подвизи македонският българин показа колко скъпо му е българското име и с колко кръв са го осветили, за да няма ни помисъл за сепаратизъм и македонизъм. В тези дни кадрите на ВМОРО в помощ на българската армия също показаха колко скъпо им е единството на българския народ. И ако след това минаха към старата идея на ВМОРО за автономия, не сториха това от сърце, а по неволя и с цел да се спаси каквото може от българската кауза в Македония."
 
АВТОНОМИЯТА КАТО БЪЛГАРСКА ИДЕЯ
 
,,Към идеята за автономията основателите на ВМОРО са прибягнали по неволя, тъй като още тогава е било ясно, че обединението с България е невъзможно. Опитите чрез Кресненско–Разложкото въстание, както и чрез Охридско – Прилепското съзаклятие 1881 година показаха, че мирният договор в Берлин, гарантиран от Великите сили, включително и от освободителката Русия, е непоклатим и борбата за свобода трябва да вземе нова форма. Но основавайки революционната организация, македонските дейци веднага са определили нейния национален характер в самото й название "Български македоно-одрински революционни комитети", имащи за цел "придобиване пълна политическа автономия на Македония и Одринско" и с определение, че неин член може да бъде "всеки българин, без разлика на пол, вяра и убеждение".  И тъй като за автономията се бореше само българското население, само по себе си следва, че тя е българска идея.
 
,,Впрочем няма нужда да се доказва, че всичките дейци на ВМОРО  са били убедени българи и български деятели в просветата: български учители, директори на гимназии, писатели, журиалисти, книгоиздатели и войводи. Езикът, с който си служили, е бил българският книжовен език. На него са издадени всички организационни документи и печатни органи. Борбата, която ВМОРО е водела, била в защита преди всичко на българското население. Това е подчертано в борбата й срещу гръцката и сръбската пропаганда. Пък и всички сръбски и гръцки документи (доклади на пълномощни министри, консули, владици и пр.) говорят за организацията като БЪЛГАРСКИ КОМИТЕТ. Затова срещу идеята за автономията са се надигнали с всички сили особено сърбите, а в изпълнение на волята им – и днешните скопски македонисти начело с Колишевски."
 
,,Изложението на Временното представителство на обединената бивша Вътрешна революционна организация до членовете на българското правителетво относно съдбата на Македония при сключването на мирния договор от 30.V.1919 г. повтаря този род мисли:
"Въпросът е може ли, трябва ли и необходимо ли е да се спаси българското племе от чуждо политическо владичество? На този въпрос македонските българи отговарят утвърдително и намират, че единственият изход за това е създаването на една самостойна Македония в нейните естествени географски очертания, с равенство на всички населения без разлика на численост... Тоя глас на македонските българи, който същевременно е и зов към българското правителство да изпълни своя дълг към племето, ние го отправяме към него, като свидетелствуваме, че това е гласът, това е зовът на Македония и на всичко, което носи в нея българско име и българско съзнание... Така мисли Македония, така мислят македонските българи... "
,,Общите усилия на целокупния български народ през време на духовното му възраждане до половината на ХIX век имаха за резултат освобождението му от гръцката духовна йерархия, като се извоюва самостоятелна българска църква – Екзархията, а в политическо отношение биде признато единството на българската народност в нейните етнографски граници, първом чрез решението на Цариградската конференция (1877), а по-сетне в по-пълно признание на тия граници чрез Санстефанския договор..."
 
Съпротивата на възстановената ВМРО след Първата световна война
 
,,В Македония под сръбска и гръцка власт се води въоръжена борба в защита на българското име и народност от всякакви посегателства, следователно и от македонизма. Това става под ръководството на възстановената ВМРО. Революционните чети, които тя организира като въоръжена съпротива срещу новото робство, подкрепяни от цялото население, водят сражения с поробителите, извършват атентати срещу органи на властта и железопътните линии и подготвят населението за въстание."
,,Апогея си двубоят между сръбската тиранична власт и българското население достига на 6 октомври 1927 г., когато бива убит в Щип сръбският генерал Ковачевич от двамата щипски младежи Илия Лилинков и Ипократ Развигоров. Виждайки в тоя акт съпротивата на българското население, органите на "Удруженье против бугарских бандита" извършва следните жестокости: затворени бяха около 400 граждани и селяни , изгорени бяха за отмъщение много села, без присъда бяха избити 200 лица, осъдени бяха около 39 лица на 458 годин затвор ."

http://www.promacedonia.org/kc/index.html
Сочувана

тиквешанка

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 633
    • Погледај го Профилот
Одг: Книги за България и ВМРО
« Одговори #31 на: Март 19, 2013, 01:31:24 »

КОСТА ЦЪРНУШАНОВ - ,,Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него"

-,,Скопският студентски процес през 1927 година и събитията около него"

Ролята на
ММТРО ( Македонската младежка тайна революционна организация)  и на
ТКПОМБ (Тайната културно-просветна организация на македонските българки)

 
,,Към края на май и през юни 1927 г. в Югославия започват арести сред македонската студентска младеж, следваща в университетите на Скопйе, Белград, Загреб и Любляна с обвинение, че арестуваните са били членове на новоразкрита Македонска тайна младежка революционна организация, която имала за цел да се бори за освобождението на Македония от сръбско и гръцко аго и за обединението й в една отделна, независима държава."
 
,,Успоредно с ММТРО бе започнала да съществува и Тайна женска организация под името "Тайна културно-просветна организация на македонските българки", основана била през есента на 1926 година като спомагателна организация на общото революционно дело в контакт с ръководството на ММТРО – централната група в Скопйе."
 
Устав на Тайната културно-просветна организация на македонските българки
 
Чл. 1 – Македонските българки, гдето и да се намират те, се организират в дружби с цел:  а) да запазят своята и на децата си българска народност от сърбизиране, погърчване или всяко друго претопяване;  б) да поддържат винаги будна своята и на близките си любов към разпокъсаната и поробена родина.
 
Чл. 2 – Членка на Тайната културно-просветна организация може да бъде всяка пълнолетна грамотна българка македонка – девица или майка, която милее за народността си и знае да пази тайна.
 
Чл. 3 – При постъпването си в организацията всяка членка дава следната клетва: "Заклевам се в името на Бога и отечеството, в честта и съвестта си да работя за запазването на българската народност в Македония под гръцко и сръбско владичество..."
 
Чл. 4  – Във всяко населено място македонските българки се организират в седмочленни дружби. Членките на всяка дружба се наричат една друга сестри...
 
Чл. 5  – Три членки в едно населено място могат да турят начало на дружба...
 
Чл. 6  – На главните дружби в окръжните градове са подчинени главните дружби в другите градове на окръга.
 
Чл. 7  – Главните дружби в Битоля, Скопйе и Солун са централни...
 
Чл. 8  – Всяка членка е длъжна да поддържа съзнанието и чувството за принадлежност към българския народ на всяка македонска българка.
 
Чл. 9  – Всяка членка трябва да се стреми да бъде все по-добра и по-добра възпитателка на своите и чуждите деца българчета в национален дух, като внушава да се говори вкъщи на български език – местно наречие или литературно.
 
Чл. 10  – ... За тая цел членките запознават децата с българско писмо и четмо и разпространяват букварчета, читанки и подходящи детски книжки. Те разказват на децата народни приказки и ги учат да пеят български народни и литературни песни, както и да декламират стихотворения от българските поети.
 
Чл. 11 – Членките разправят на децата за събития из българските черковни и революционни борби, като им разказват за делата, заслугите и страданията на видни местни деятели.
 
Чл. 12 – Девиците – членки не бива да встъпват в брак с гърци или сърби, а в случай че се омъжат за небългарин, длъжни са децата си да запазят за своя български народ.
 
Чл. 13 – Всяка членка е длъжна да пази народните обичаи и обреди...
 
Чл. 14 – Изобщо всяка членка е длъжна да изпълнява всичко, което заповядва нейната сестра учителка, за запазване на българската ни народност.
 
Чл. 15 – Сестрата – учителка – ръководителка – освен задълженията на всички членки има следните специални за нея:
- да държи беседи върху българската история, особено от Възраждането насам;
-  да запознава сестрите – членки с делата и заслугите на бележити македонкн в борбите за български черкви и училища и в освободителните борби;
-  изобщо да подпомага със съвети и дело своите сестри – членки и ги усъвършенствува в служба на българската народност;
-  с държанието си, с преданата работа за българщина учителката – ръководителка трябва да се стреми да бъде гордост на съгражданнте си и да всее у всички чувство на гордост, че са добри българки.
Българските майки, съпрузи и дъщери има с какво да се гордеят в историята ни. Да бъдем достойни за македонските българки в миналото! Както се вижда, това е цяла една национална програма за поддържане и възпитаване на българския дух на Македония, възникнал в нея още през времето на Климент Охридски. Тая програма мобилизира много будни македонски българки в служба на народното дело. През ръцете на жените минаха всички скрити български книги, достъпни за обикновения читател, и просветляваха духовете. Една дейност, пълна с рискове."
 
,, ТКПОМБ - Тайната женска организация започнала с едно енергично ядро, състоящо се от една четворка на деятелки на Скопйе. Това са:
Гена Велева – от Скопйе, девойка със завършено педагогическо образование и произхождаща от патриотично народно семейство;
Роза Койзеклиева - гимназиална учителка, родом от Щип, историчка (поминала мъченически в македонския затвор Идризово, Скопско);
Стойна Стефкова – бивша българска учителка в турско време, скопянка, от българския квартал Чаир
Донка Иванова – от Скопйе, по-сетне съпруга на народния мъченик Димитър Гюзелов, братовчедка на народния герой Лазар Дивлянски, скопски войвода
 
,,Всяка от тези организаторки създала около себе си свои дружби, постененно попълвани до седморка. От Скопйе организацията преминала във Велес, Щип и др. Броят на членките нараствал постепенно. Трябва особено да се подчертае, че тая женска организация остана докрай неразкрита от властта и продължи да живее до пропадането на кралска Югославия."
 
,,В признанията си студенти не криели, че главният подтик за членуването им в ММТРО е българското им народностно чувство, което ги е карало да спасяват народа си от посърбяване. Процесът привлече вниманието на цялата европейска общественост. Присъствуваха чуждестранни журналисти, между които немският кореснондент Брел, американският Маркъм и др. Световният печат отрази всички тия събития в много статии, в които бе изнесено тежкото положение на македонските българи. Македонската емиграция в България и Америка от своя страна даде израз на възмущението си от сръбската тирания и повсеместни протести и митинги, както и в редица мемоари и апели до ОН и правителствата на Великите сили. Протестираха и разни хуманитарни сдружения на Запад и в Америка. Самата поробена Македония бе обхваната от необикновено вълнение. Специално в Скопйе това вълнение се изразило в задръстване на улиците около съдебната сграда и по ония, през които били воденн подсъдимите. Населението е аплодирало по най-различен начин тяхното дело; възгласи срещу властта се носели от всички страни."
 
,,При такава обстановка съдът се принуди да освободи като невинни 11 души, а осъди 9, както следва:
 
1. Димитър Гюзелов се осъжда на 30 години каторжна работа за няколко деяния, но понеже максималният брой години на затвор според закона е бил 20, той се осъжда на 20 години тежък тъмничен затвор.
2. Иван Шопов по същите причини се осъжда на 20 години тежък затвор.
3. Димитър Нецев – на 15 години строг тъмничен затвор (каторжна работа)
4. Димитър Чкатров – на 10 години каторжна работа.
5. Харалампи Фукаров – на 5 години каторжна работа.
6. Тодор Гичев – също на 5 години каторжна работа.
7. Борис Андреев – също на 5 години каторжна работа.
8. Щерьо Боздов – също на 5 години 
9. Борис Светиев – също на 5 години каторжна работа

http://www.promacedonia.org/kc/index.html
Сочувана

тиквешанка

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 633
    • Погледај го Профилот
Одг: Книги за България и ВМРО
« Одговори #32 на: Март 19, 2013, 01:35:53 »

КОСТА ЦЪРНУШАНОВ -,,Скопският студентски процес през 1927 година и събитията около него"

Събитията непосредствено след Студентския процес
 
,, Скопският студентски процес се явява като първо и голямо изпитание в дейността на българската родолюбива младеж в поробена Македония. Но тоя процес не е край, а начало на неподозирани изпитания, които вземат все по-кървав характер. Преди всичко властта, виждайки неподозирания ефект от процеса сред световното обществено мнение, става все по-бдителна към всички прояви на младежта в Македония. Колкото повече световното обществено мнение сочело Скопския студентски процес като аргумент на български дух на млада Македония и за провала на сръбската кауза, толкова акциите на властниците стават по-коварни."
 
,,Два дена след произнасянето на присъдата в Скопйе на улицата в Струмица бива застрелян членът на ММТРО Тома Куюмджиев (12.ХII.1927). На 29 декември същата година в Неготино в ранни зори бива застрелян младежът Георги Ангюшев, също член на ММТРО. Един месец след това, на 31 януари 1928 г. в Тетово на улицата с три изстрела бива убит местният млад адвокат Борис Стоянов Андрейчин, проявен и уважаван българин в града. През декември 1928 година в затвора е направен опит да бъде убит осъденият на 10 години студент Димитър Чкатров, един от героите на Студентския проиес. Затворник албанец бива натоварен от полицията да убие с нож тоя студент. Той се опитва да извърши това, но успява само да го нарани в гърдите пред спокойно наблюдаващнте стражари. Обаче притеклите се на помощ другари Нецев и Андреев обезоръжили убиеца и той не успял да довърши пъкленото си дело... Властта обявила албанеца за невменяем и с това инцидентът приключил."
 
,,През есента на същата 1928 година (20 октомври) е убит при гара Йесенице (Словения) студентътКирил Ципушев от Радовиш, член на ММТРО и продължител на организационното дело след осъждане на неговите другари. Следващата година (13 август 1929 г.) Щип бива потресен от подобно злодеяние: убит е в мазата на полицейския участък студентът Благой Монев, един от освободените в Скопския процес. След освобождението продължил следването си в Белград, но бил извикан в родния си град Щип "за справка", изтезаван в полицията от известния Каламатиевич и след това заклан."
 
,,По-късно в Дойран бива застрелян  младежът Кольо Чакъров, също активен член на ММТРО, а през декември 1931 г. в Гевгели е убит пламенният Трайко Попов, също член на ММТРО, заедно с баща му Теохар Попов и верния му другар Илия Иванов  Димов, член също на младежката организация.
 
,,Като реакция срещу всички издевателства на сръбската власт около аферата със студентите ВМРО извърши няколко въоръжени акции, най-внушителните от които са две: убийството на генерал Ковачевич сред Щип, посред бял ден, от младежите Развигоров и Лилинков, през октомври 1927 г., и убийството на мъчителя на студентите Велимир Прелич, главен префект при Бановината, извършено от героинята Мара Бунева (януари 1928 г.) на улицата на Скопйе, покрай Вардара. Цял свят разбра, че този атентат бе заслужено наказание за един от злодеите над македонската младеж. След това обаче се заредиха нови репресии от сръбска страна и цяла Македония настръхна."
 
,,Сръбските власти съвсем изгубиха равновесие и почнаха да избиват по улиците на градовете съвсем невинни, но отявлени българи, като например аптекаря в Скопйе Милан Генов (застрелян от органи на властта в аптеката му посред бял ден на 15.II.1928 г.), прилепския търговец Иван Бояджиев (на 31.III.1928 г.), Георги Николов от Кичево (на 3.IV.1928 г.), Александър Шекеринов от Щип (на 22.V.1928 г.); сред Щип (Ново село), край р. Отиня биват застреляни от засада баща и син Мише и Христо Гавраилови (29.XI.1927 г.), в Марийово кметът на с. Бач, Битолско, Мицко Ташков Солаков (21.III.1928 г.) и ред други, в различно време и в различни селища, като Йоше Гламбичкиот с. Глобочица, Преспата, Тасе Ангелов, Иван Стоянов, Никола Христов, Гьоше Инчов – всички от с. Саса, Кочанско – всички жертва в изпълнение на заканата на жупана полковник Наумович; "За око – глава, за зъб – челюст" – избивани като кучета по улиците."
 
,,В духа на цялата тази терористична политика на властта няма съмнение, че младежта е била подложена на най-строг контрол. Особена мярка е взета срещу учащата се младеж в гимназиите. С изключение на Скопйе в цялата останала Македония гимназиите били закрити. Който иска да се учи, да върви в Сърбия, в специалните интернати, където ще бъде подложен на влиянието на чисто сръбската среда. Учени хора от Македония не им трябват на сърбите, защото ще умеят да мислят и да се борят със съвременни средства."
 
,,Членката на Тайната културно-просветна организация на македонските българки Гена Велева с нейния "Апел до европейското обществено мнение и световната съвест", подаден в Женева на 12 декември 1930 година. Организиран от неоткритите членоне на ММТРО в Скопйе, включително и от неоткритата женска организация, този апел представлява документ за високо българско народностно съзнание на македонската будна младеж. Апелът е публикуван напълно или отчасти в много вестници и списания в Европа.Тук ще цитираме от неговото изложение, възлизащо на 11 стандартни страници, само два пасажа – от уводната и заключителната му част, колкото за илюстрация на казаното:
 
"... Избавила се от тормоза на югославските власти и стъпила на свободна европейска земи, ... аз излизам днес в изпълнение на един дълг и на едно обещание, дадено на моите другари и сестри, които със смъртна болка понасят гоненията и изтребленията на своите бащи, братя и съпрузи – да апелирам пред хуманното обществено мнение и специално пред женските организации за морална подкрепа и за една благородна намеса с цел да се тури край на жестокия режим, въведен в моята родина от сърбите...
...Моята цел не е тук да излагам вековннте страдания на моя народ под чуждо иго, нито да описвам картината на националното робство в цялата страна. Достатъчно е да изтъкна примера на моя роден град Скопйе, гдето днес няма нито едно българско училище, макар до идването на сърбите да имаше повече от десет основни български училища с няколко хиляди ученици, една педагогическа мъжка гимназия, една девическа педагогическа гимназия, духовна семинария, женско стопанско училище, няколко черкви, българска митрополия, търговски и промишлени дружества, юнашко дружество, библиотеки, читалища, печатници и пр., и пр. културни придобивки на българския дух, от които днес не е останало нито помен – за да се разбере трагедията на македонския българин..."
 
,,В цялата гореописана обстановка настървението на властта се изрази в засилен терор, който доведе до разкрития на тайна революционна дейност и сред по-възрастните родолюбци. Заредиха се нови съдебни процеси. Особено сензационни бяха те в Скопйе и Битоля (Ресен), на които бяха изправени видни българи – обшественици. В Скопйе разкритията хвърлиха в затвора голяма група българи начело със скопския помощник-кмет Димитър Шалев, юрист и общественик, а в Ресен (Битоля) голяма група конспиратори начело с д-р Асен Татарчев, племенник на основателя на ВМОРО д-р Христо Татарчев."
 
,,След излежаването на наказанието им – строг тъмничен затвор, те последователно напуснаха страната и в Женева подадоха  от името на македонските българи. С Димитър Шалев бяха още двама адвокати Григор Анастасов от Кавадарци и Димитър Илиев от Прилеп. Тяхната петиция носи дата "Скопие, декември 1929 г.". Значението на тяхната петиция и нейната тежест пред световната обшественост може да се разбере и от факта, че един от тримата – Григор Анастасов, е бивш народен представител от Кавадарци, вторият – Димитър Шалев е (както се каза) пръв помощник-кмет в Скопйе, а третият – Димитър Илиев – съдия и адвокат. Първите двама са широко известни в цяла Югославия обшественици. Тяхната акция е резултат от дълги тайни съвещания на плеяда български обшественици и видни дейци в градовете и носи колективен характер. Ще цитираме малки откъси от петицията, за да се види нейният родолюби в български характер:
 
"В преследване на своята политика за унищожение на българщината в Македония югославско правителство прибягна дори към мерки, които навсякъде се считат като пълно отрицание на съвременната цивилизация и елементарните понятия за свобода:

а) Въпреки чл. 7 от Сенжерменския договор то ни забрани да си служим по улиците с нашия майчин български език... без да става дума за употребяването на български език в публикации и в печат...
б) Нашите имена бяха насилствено променени със сръбски окончания...
в) Четенето на български книги и български вестници е забранено под страх на най-тежко наказание...
г) Пеенето на български народни песни се счита за престъпление...
Българското население в Македония има дълбока вяра към великата мисия на ОН и иска да вярва, че то бди над точното прилагане на международните договори... Затова... българското население в Македония, организирано в своите национални организации, реши да ни изпрати в Женева в качеството на негови законни представители, за да отправим до ОН тая петиция и да искаме неговата протекция в качеството ни на национално малцинство в Югославия... От името на българското население в Македония под сръбско иго... " (подписи).
 
,,В този дух е и петицията на д-р Асен Татарчев, който след четиригодишен строг тъмничен затвор успя да напусне Югославия заедно със съпругата си Марта, швейцарка, и двете си невъзрастни деца. През есента на 1932 г. двамата съпрузи подадоха петицията в Женева и развиха агитационна дейност в полза на поробена Македония. Забележителни са думите на Марта д-р Асен Татарчева, казани пред Македонския събор в Горна Джумая (Благоевград) на 12 февруари 1933 г.:
 
"Швейцарка по рождение, моята съдба се свърза с македонски българин. Седем години живях в Ресен и там, както и при другите си обиколки в Македония, се убедих, че там живеят българи. Това могат да отричат само хора, които не желаят да видят истината. Моят мъж и аз отидохме в Женева, за да защитим Македония... Моят мъж лежа 4 години в затвора, но аз като майка на две деца заявявам с гордост, че съм готова винаги да възпитавам своите деца в любов към Македония и към нейната борба за освобождение..."
 
,,След известно спотайване оцелелите сили на ММТРО, подпомагани и от малкото, но енергични кадри на женската тайна организация, отново надигнаха глава. Условията наложиха те да изменят тактиката, като вземат най-активно участие в легалната съпротива срещу поробителя. Тогава се създаде и открит съюз с хърватските борци за свобода, особено с радичевците и левите земеделци. Младежки делегации начело с освободения от затвора Димитър Гюзелов ходиха в Загреб и уговориха братско сътрудничество срещу сръбските сатрапи."
 
,,Борбата за българското име, които значеше и съпротива срещу всеки опит да се прокрадва идея за отделна македонска народност, не означаваше и борба срещу името "македонец". То си оставаше название за принадлежност към географската област Македония. Но дойдеше ли да се определи кой какъв е по народност от дадени жители на тая Македония, турчинът, албанецът, гъркът, куцовлахът, българинът, евреинът ясно именуваха както себе си, така и другите: никога турчинът нямаше да сбърка да не каже: аз съм турчин, ти – българин, но никога – македонец."

http://www.promacedonia.org/kc/index.html
Сочувана

тиквешанка

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 633
    • Погледај го Профилот
Одг: Книги за България и ВМРО
« Одговори #33 на: Март 19, 2013, 01:38:29 »

КОСТА ЦЪРНУШАНОВ - ,,Българският дух на Македония при разгрома на Югославия"

Образуване на Български Акционни Комитети 1941 г.
 
,,Още в първите дни на разгрома на кралска Югославия във всички градове на Македония под бившата сръбска югославска власт спонтанно и масово започна изграждането на ,,Български акционни комитети". Това беше открита манифестация на българския народностен дух на Македония. Пръв почин за такъв комитет е направен в Тетово. Начело  застанал местният адвокат Никола Павлов Бутика, бивш член на ММТРО и водач на местните българи. По примера на Тетово започва образуването на български акционни комитети в останалите градове с център Скопйе, който се оформя като български централен акционен комитет за Македония още на 13 април 1941 г."
 
Блажо Гавазов, Скопие - ,,"След капитулацията (на Югославия, б.н.) тук трябваше да дойде българска власт. Ние, които се чувствувахме българи, пеехме песента "Гордей се, майко Българийо", а когато дойдоха германците, някои от нас изтъкнаха български знамена на къщите. ..Около организирането (на посрещането, б.н.) тичахме всички ние, които се чувствувахме българи. Така всички събрани отидохме до Кумановската "трошарина"   с български ленти и цветя, за да посрещнем българските войски, които смятахме за освободители..."
 
Струга, 1941 г. -  ,,Протокол No 1 на учредителното събрание на местния български акционен комитет за град Струга и околията. При стечение на много българи от град Струга на 21 април т.г. (1941) след разисквания, станали с небивал ентусиазъм и възторг, в град Струга се основа  МЕСТЕН БЪЛГАРСКИ АКЦИОНЕН КОМИТЕТ за град Струга и околията... "  -  Този протокол е исторически документ за българщината в един град. "
 
Битоля. 1941 г. - ,,Що се отнася до другите градове на Македония, заслужава да отбележим състава на Битолския български акционен комитет, както го намираме публикуван във в. "Зора" бр. 6566 от 6 май 1941. В него са влезли представители на стари видни български семейства и на заслужили в революционните борби дейци, 43-ма на брой. Ще изредим някои от тях, познати на цяла Македония, още повече, че след изтеглянето на българските власти от Македония през септемири 1944 г. почти всички отидоха в затвора и бяха осъдени на тежки наказания и дори някои и на смърт:
Д-р Борис Светиев – председател, Петър Пецаков – подпредседател, търговец, Сотир Тренчев – адвокат, секретар, Стефан Трайков – търговец, касиер, и Стефан Светиев – подсекретар. Съветници: Ахил Димитров Чальовски – аптекар, С. Козарев – земеделец, Благой Давков – търговец, Михаил Франгов – аптекар, д-р Кочо Ангелаки Робев, Тома Кьосе-Димитров – съдебен чиновник, Давид Коларов – колар, Тръпко Тръпчея – чиновник в общината, Петър Михайлов, Боне Нечев – общински чиновник, Владо Ризов, Христо Ризов, Зафир Ошавков, Бойко Секулов и др. – търговци, на брой 43 души."
 
,,Имената на председателите на българските акционни комитети и в другите градове, както следва: "Във Велес – Лазар Кръстев, в  Ресен - Кръсте Трайков, стар войвода, почитан в цяла Преспа, в Битоля – Борис Светиев, в Кочани - поп Глигор, в Щип – Димитър Хаджиглигоров, в Прилеп – Милан Небреклиев и пр."
 
 
Посрещането на българските войски
 
,,Пристигането на българските войски в освободена Македония е свързано с една поредица от триумфални събития, които говорят за силата на българското чувство у македонския българин, потискано с десетилетия и надигащо се бързо, като стихия. Всеки македонски българии зад паравана на събитията виждаше България и именно към нея изразяваше обичта си чрез старата войнишка песен от Първата световна война, посветена на Борис Дрангов: "Гордей се, майко Българийо, със своите синове герои!".
 
Спиро Китинчев - "Известно време след идването на германските войски беше съобщено, че ще дойдат войските на България. Още по-рано се говореше, че ще пристигнат българските войски, но точно кога не се знаеше. Самият час на тяхното пристигане ми беше съобщен много късно, почти половин час преди тяхното пристигане. Веднага наредих да бие барабанът и когато аз заминах да посрещам българските войски при Военната болница, там вече се бе събрал народ. Първите части от войската дойдоха с камиони. Беше то някаква войска за охрана на жп линии. Народът поиска те да влязат в Скопйе пеша. Аз ги посрещнах на площада и ги поздравих."
 
,,Войниците били окичени с цветя, мъже, жени са ги прегръщали и целували и непрекъснато "ура" огласявало улиците, по които минавало шествието на войски и народ. Хората се поздравявали помежду си с "Христос възкресе", "Вечна да ни е свободата" и се целували, изпаднали в умиление."
 
,,Веднага след това скопският акционен комитет в разширения си състав решава да издава вестник "Македония", на който директор става адвокатът на скопските студенти (1927) Стефан Янакиев Стефанов, а редактори - бившият член на ММТРО Васил Хаджикимов и д-р Борислав Благоев, стопановед и юрист, потомък на родолюбивото българско семейство на просветния деятел Иван Благоев от Емборе. Още в първия брой на вестника бива поместена следната ДЕКЛАРАЦИЯ:
 
"Българи! Македония е свободна! Свободна е Македония на вечни времена! Настъпи краят на робството, под което Македония изнемогваше до преди няколко дни само. Вековното македонско робство – гръцко, турско и сръбско, духовно и политическо, а в 20-и век и икономическо и социално, изчезна завинаги. Един велик идеал – свободата, за които Македония водеше духовни борби с безпримерен стоицизъм и безбройни саможертви, е вече действителност... Македония е вече свободна и вече общобългарска собственост... "
 
Кавадарци 1941 г. - "Кавадарци е опиянено от радост и възторг. Още в началото на града нас ни обгражда хилядно множество и се образува невиждано дотогава шествие. Другарят ни Сеизов, родом от Кавадарци и всепознат в тамошния край, е предмет на трогателни овации.
Ние обаче не сме първите гости от свободна България. Два дни преди нас в Кавадарци са гостували 5 наши войници от жп част. Кавадарчани се блъскали помежду си кой да носи на ръце тия войници. Един от войниците помислил, че вече е уморен носещият го кавадарчанин, и в миг ловко скача на земята. Кавадарчанинът обаче бързо го грабва и клекнал му вика: "Качи се на гърба ми, бре, до Прилеп ке те носам".
 
Смилево - ,,Сутринта тръгнахме за Смилево. Обаче преди нас, още в ранни зори, тръгнали за селото смилевчани-пазарджии, които след като узнали, че ще вървим за селото им, побързали да ни изпреварят и да предупредят своите. Спряхме пред бурната река на село Обедник (турско село). Колата ни не можа да я мине и остана да ни чака. Смилевчани предвидили това и ни чакаха с коне. Наближихме селото. Още при първите завои на пътя по нагорнището за селото чухме да отеква камбаната. Току стигнахме на височината и откъм първата улица се зададе огромна маса народ с широко разтегнат български трибагреник. Гръмко "ура" се разнесе наоколо и започнаха братски прегръдки и целувания. Селяните, облечени великденски, се стичаха отвред. Ей го начело на нова група бавно се приближава престарелият водач на въстанието Георги Чуранов, баща на нашия другар Козма Георгиев. Прегръдки, плач... Една след друга се нареждат сестрите и братята на Козмата за поздрав. Възгласи "Да ни е вечна свободата!" се разнасят едно след друго. Цялото множество ликува, а камбаните бият ли, бият! И тъй до късно. Козмата държи реч на своите съселяни, младо и старо в гъста маса го обкръжава, носи на ръце и т.н. – докато най-после тръгнахме обратно за Битоля. Изпратени от целия народ до края на селото с викове "ура"!"
 
,,Българските акционни комитети начело с централния комитет в Скопйе се проявиха като масова общонародна българска патриотична организация в периода на междуцарствието – от пропадането на кралска Югославия до идването на българските войски. Тая организация беше облечена с доверието на македонското население да го представя пред германските и италианските власти."
 
Българският дух на Охрид в най-усилните дни
- Раздялата

 
,,След погрома на германците при Сталинград в началото на 1943 г. Македония изведнъж бе почувствувала, че дните на нейната свобода са преброени. Всеки ден ставаше все по-ясно, че робството отново се връща с помощта на оръжието на големите световни сили. Илюзиите, че крайното зло – връщането на омразната Югославия, ще бъде избегнато по някакъв начин, изчезваха. Тревогата на българщината постепенно мина в отчаяние, което достигна апогей в първите дни на септември 1944 година. Народната мъка в Македония започна с изтеглянето на нашите войска оттам."
 
Охрид - ,,На другия ден, 7 септември 1944 г., в 6 часа сутринта тръгнахме от флотските казарми. На площада пред пристанището спряхме, за да се посъбере колоната, която се беше поразтеглила.  Не можехме сега да запеем, не можехме да минем и с маршировка. Тръгнахме със спокойна, смесена, твърда крачка. Известно смущение ни обхвана и така несигурно колоната продължи. Когато се изравнихме някъде при Чинара, заблъскаха се големите дървени дворни врати на къщите, покрай които минавахме, и от всички домове заприиждаха хора, цели семейства. Притокът беше неудържим. Някаква стихия постепенно се развихряше. Изненадани в първия момент, ние спряхме, но след това и да искахме, не можехме да продължим. Бяхме блокирани.  Прииждаха все нови и нови вълни от по-далечните махали. Всички тичаха запъхтени и в надпревара, неспокойни, развълнувани, както никога не е било, цели семейства със старите и болни хора, с малките деца на ръце.  Но ... нямаше възторжения вик, както при среща, а сподавени стонове и възгласи "Златните...", Милите...", "Ох, нашите момчета, отиват си!" И пак страшните непускащи прегръдки на болката от раздялата и рукнали сълзи на неизмерима мъка. Сподавените стонове вече не се въздържаха и потискаха. Болката се изля открито. Никой не можеше да въздържа ни плач, ни сълзи. Ние бяхме вцепенени, смазани от безсилие..Покрусата беше масова..".На кого ни оставяте?" - това беше запитването на всички." 

http://www.promacedonia.org/kc/index.html
« Последно менување: Март 19, 2013, 01:43:09 тиквешанка »
Сочувана

тиквешанка

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 633
    • Погледај го Профилот
Одг: Книги за България и ВМРО
« Одговори #34 на: Јуни 08, 2013, 09:34:16 »

СПОМЕНИ ОТ МОЕТО МИНАЛО - Тома Николов
с псевдоним Златоуст ( 1863 - 1946) от с. Вранещица, Кичевско - български революционер, духовник и просветител, деец на българското възраждане в Македония

"Злободневният въпрос в кичевските села беще, че народът не иска гръцки владика, а иска свой – български. В това време един глашатай на име Гего, от близкото до манастира село Попължани, обикаляше манастира и викаше колкото може: "Кой е бугарин да не отива при гръцкия владика", Аз всичко това слушах и наблюдавах с детско любопитство, а владиката, колкото беше черен, от яд стана още по-черен."

"Националният дух в гр. Прилеп тогава беше в своята апогея, стари и млади бяха проникнати от висок патриотизъм и пееха песни от Руско-турската война и Ботевите. По сватби, било други веселия и народни тържества, се слушаха песните "Жив е той, жив е" и "Войници се записват на Софийско поле".

"В един неделен ден през Великите пости дойде в манастира да се черкува Васил Крапчев, баща на Данаил Крапчев, който тогава беше председател на училищното настоятелство.Тоя благороден и трудолюбив българин се заинтересува за мене и почна да ме разпитва откъде съм, къде съм се учил и същевременно ми даваше бащински и любвеобилни наставления да се трудя и уча, за да бъда полезен не само на себе си, но и на родината."

"Учителят Атанас Бадев състави хор от 60 души, избрани от всички ученици от гимназията с най-добрите гласове: той имаше тънък музикален слух и съставеният от него хор беше голяма гордост за българското общество в Солун. В неделен ден, когато отивахме на църква или на разходка в редици по двама с униформено облекло, пред нас вървяха двама гавази с фустанели, а отзад и встрани вървяха учителите: така наредени, като минавахме по улицата край морето, всички се спираха да ни гледат, и това повишаваше духа на българите, а беше и една демонстрация срещу гърците."

"Паметна беше датата 6 април 1885 г. – хилядагодишнината от смъртта на свети Методий. Понеже църквата "Св. Кирил и Методий" едва побра гражданите, учениците останаха в двора. След свършване на службата научихме, че валията изпратил свой адютант, за да ни съобщи, че забранява процесията да мине по улиците. Това известие ни изненада много и попари всички българи като с вряла вода. Голямото въодушевление, което беше обхванало всички българи по случай празника, след тази случка се замести с голямо озлобление срещу гърците, защото знаехме, че това е дело на гръцкия владика."

"Главната наша опора, където живееха болшинството от българите, бяха махалите. Ени махале, Баир махале, Бела чешма, Арнаут махале и Драгор махале. В 1891 г. за Охрид през Битоля мина митрополит Синесий. В Битоля му се направи царско посрещане от целия български народ. Престоя два-три дена, представи се пред валията и завери фермана. В един неделен ден той извърши първа архиерейска служба в българската черква "Света Богородица". Тоя ден беше истински празник за българите, защото допринесе за повдигането на националния дух."

"Като нови затворници и с пресни сили, върху нас затворническият живот не беше сложил още своя печат. Затова групата в нашето отделение, състояща се от: Коста Георгиев, Евгени п. Симеонов, Никола Кусото, Яне Скайов и други битолчани, всяка вечер се събирахме наедно и се веселяхме с песни. Когато пък Коста Георгиев със своя мощен глас запееше "Маро ле, бяла българко", целият затвор гърмеше и песента се слушаше чак в съседните турски кауши и в махалата."

"Българското население тогава в Битоля ликуваше, портите на къщите цяла нощ бяха отворени и хората постоянно сновяха по улиците от къща на къща, за да се виждат с войводите и четите, на които не можаха да им се нарадват. Българското население в Кичево, което до Хуриета дълги години беше притиснато от властта и турското население, след това се почувствува свободно, особено когато видяха четите начело с войводите в пълно наряжение. Радостта беше неописуема и цялата нощ в християнските махали имаше движение, а в някои къщи се чуваха песни и гайди. Народът смяташе, че турската власт се замества от българска под покровигелството на въоръжени чети и милиция."

"Конгресът на конституционните клубове се откри тържествено в театър "Еден" с подобаващ за случая молебен от духовенството начело с управляващия тогава епархията архимандрит Никодим, отпосле тивериополски епископ в Одрин. Имаше делегати от всички околии на Македония и те бяха елитът на македонските българи. Солун беше добил български колорит. Хотелите и локалите бяха препълнени с българи и навсякъде по улиците и чаршията се слушаше българска реч, Даже народности: турци, гърци и евреи се стараеха да говорят български."

"Българското население се занимаваше главно с риболовство, градинарство, бубарство, а през зимата с плетене на рогозки от тръстика на Ениджевардарското блато. Българите бяха много трудолюбиви, всички работеха неуморно и затова в града нямаше бедни семейства."

"Когато по това време в Солун всичко българско беше подложено на огън и меч и никой не смееше да проговори една дума на български, имаше една жена, която беше останала в тоя град да обнадеждава българите. Това беше Захария Шумлянска заедно със съпруга си Юлиан, сега покойници, тя беше останала в Солун заедно със съпруга си. Като австрийски поданик той не беше екстерниран от гръцките власти. Захария Шумлянска, възползувана от това положение на своя съпруг, със своето родолюбие застана начело на благотворителното женско дружество, останало още от турско време, и подпомогната от смелите и неустрашими кукушани, тя почна да събира помощи за затворниците и ги изпращаше в затвора. С тези помощи от свестни продукти, дрехи, пари и др., тя значително облекчи страданията на бедните затворници. Това повдигна техния дух и възкреси вярата, че българското население в града не е забравило своите сънародници в затвора."

http://www.promacedonia.com/tn/index.html
Сочувана

тиквешанка

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 633
    • Погледај го Профилот
Одг: Книги за България и ВМРО
« Одговори #35 на: Јуни 08, 2013, 09:42:20 »

"ЗАПАДНА МАКЕДОНИЯ" - 1925 г.,автори Христо Шалдев ( български революционер, деец на ВМОРО), К. Рачев и Т. Благоев (български общественик, просветен деец и революционер, деец на ВМОРО и ВМОК)

"Прилеп е стар български град. В Турско време Прилеп броеше 26 000 жители, от които 18 500 българи, 7 000 турци, а останалите цигани и власи. Прилеп беше една от крепостите на здраво укрепения триъгълник на българщината в Македония: Прилеп - Велес - Щип. Още от 1869 г. в Прилеп имаше българска община, която подържаше училищата с помоща на еснафската организация. Прилепчани се особено отличиха във време на черковния въпрос, когато отхвърлиха гръцката опека, отвориха си българско училище и си образуваха черковна община."

"Град Кайляри е център на околия с турско - българско население. Тук се намира голямото българско село Емборе, дето в турско време имаше българска прогимназия."

"Костур - Градът е много стар. В голямата му околия има много български села с твърде развито и трудолюбиво население Градът е населен с българи, турци и гърци."

"Охрид има голяма историческа важност за българския народ. Във времето на Бориса и Симеона Охрид е станал книжовно-просветен център. Във тоя град е живял и работил Св. Климент, дето в катедралния храм и сега се намират мощите на бележития български просветител и учител. Във времето на цар Самуила станал политически и духовен център на българите, и Македония се наричала България. Охридската българска архиепископия е траяла не-прекъснато от 1019 г. до закриването и в 1767 г. Тази архиепископия е закрепила българския народ в Македония."

"Струга - Градът е населен с българи и малко арнаути."

"Кичево - Населението се състои от турци, българи, албанци и помаци. Тук отдавна съществуваха български училища."

"Дебър - Населен е с българи и албанци. Дребната търговия и занаятите са в ръцете на българите и затова на пазаря се говори български. Селата в околността са повечето български и помашки."

http://macedonia-history.blogspot.com/2010/02/zapadna-makedonija.html
Сочувана

тиквешанка

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 633
    • Погледај го Профилот
Одг: Книги за България и ВМРО
« Одговори #36 на: Јуни 08, 2013, 09:53:33 »

Павелъ П. Шатевъ - Солунскиятъ атентатъ и заточеницитѣ въ Фезанъ

"Чаршията се затвори. Тогава турцитѣ се наежиха и почнаха да колятъ когото срещнатъ по улицитѣ, българи, гъркомани и други въ Вардарската махала. Миланъ Арсовъ е билъ свидетель, когато носили труповетѣ на българскитѣ гробища. Още въ зори на 17 полицията се разпореди да се арестуватъ всички българи (по-възрастни мѫже) въ Солунъ. Отъ кѫщитѣ и отъ ханищата ги довеждаха въ правителствения домъ съ бой, тамъ имъ взимаха само имената бърже-бърже. По 20-тина души, записали ги, препращаха въ единъ съседенъ дворъ. Докато да минатъ презъ коридоритѣ, за да дойдатъ въ двора, въ едно каре наредената въ коридоритѣ войска всѣкиго удря по глава съ прикладитѣ на пушкитѣ и съ цепеници. Всички българи пристигаха въ двора съ голѣми викове и писъци, съ разцепени глави, кой повече кой по-малко. Азъ бѣхъ тогава арестуванъ въ полицейския домъ, бѣхъ очевидецъ на тая покъртителна сцена и ми бѣше много тежко, че азъ бѣхъ тъй сѫщо отъ виновнитѣ. Единъ старецъ предъ масата на полицейския, когато го запитаха, какъ се казва, уплашено отговори на български, и полицейскиятъ, разяренъ, че отговори на български, толкова силно го удари нѣколко пѫти по лицето, че той падна въ несвесть и тѣ съ ритници предъ моитѣ очи го умрътвиха. "

"Презъ това време въстанието въ Македония бѣше въ разгара си, а солунскиятъ централ. затворъ—препълненъ съ арестанти. Въ него имаше повече отъ 1800 души, отъ които повече отъ 1200 българи, всички осѫдени или обвинени въ политически престѫпления. Всѣкидневно пристигаха все нови и нови групи отъ всичкитѣ краища на вилаета, отъ Сѣрско, Кукушко, Гевгелийско, Струмишко и пр."

"Презъ 1904 година мес. априлий се даде обща амнистия та до 600 души българи се пустнаха. Ние само останахме, изпраздни се затворътъ, глухо стана. Струваше ни се ужасно, скука ни обзе и тежко ни бѣше, че останахме съ престѫпницитѣ, катилитѣ турци и българи, а нѣмаше надежда, че скоро ще се случи пакъ поводъ за амнистия. Бѣхме въ Фезанъ до 50 души българи — отъ Битолско, Скопско и Солунско — все политически заточеници."

"Българитѣ, преследвани, угнетявани вънъ, чувствуваха се „спокойни” само въ затворитѣ. Хора познати, приятели отъ детинство, другари по идеи и борба, раздѣлени отъ живота, срѣщаха се въ тѣзи епруветки. Затворитѣ по тоя начинъ бѣха мѣста, гдето българитѣ можеха „свободно” да се срѣщатъ, да размѣняватъ мисли да укрепватъ въ своитѣ надежди, съ една дума мѣста, гдето по-скоро отиваха на поклонение, отколкото за поправка. Турската власть, за да потъпче националното съзнание на българина, за да усмири възбунтувалата се обществена съвесть, потърси „ефикасни” срѣдства. Най-напредъ тя опита ятагана, но като не сполучи, прибѣгна къмъ бесилкитѣ и най-сетне къмъ заточението."

"Една дълга, стройна редица отъ 156 души, всич-китѣ въ окови, весело и шумно минавахме презъ солунските улици, гръмогласно пѣейки бунтовнически пѣсни. Ние бѣхме при самия брѣгъ. Тамъ почнахме:
„Живъ е той, живъ е ...”

"На 23 юний, късно презъ нощьта, единъ по единъ ни изваждаха отъ затвора, за да ни поставятъ синджира на вратоветѣ. Ръждясалия синджиръ прекарвахме презъ халкитѣ на желѣзнитѣ ни гривни, по една отъ които на всѣкиго поставяше на врата самиятъ директоръ, щомъ нѣкой излѣзе отъ входнитѣ врата на затвора. Ние бѣхме 51 българи, 2 арменци, 1 турчинъ и 1 арабинъ."

http://www.promacedonia.org/bugarash/ps/index.html
Сочувана

тиквешанка

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 633
    • Погледај го Профилот
Одг: Книги за България и ВМРО
« Одговори #37 на: Јуни 11, 2013, 04:51:51 »

Андон Кьосето - СПОМЕНИ

СПОМЕНИ - Андон Лазов Янев (1855 - 1953), наричан Кьосето, е български революционер, терорист, войвода на ВМОРО, от с. Голозинци, Велешко.

"Родом съм от с. Голозинци, Велешко. Майка ми се казваше Мария. Тя беше родом от с.Лисиче, Велешко.То е под с. Дреново, и беше населено с българи, турци и арнаути."

"Турците са ме търсили във Велес. Тук те подмамили моя по-възрастен брат, ката му обещали нещо и научават, че съм в Солун. Доведат турците моя брат в Солун и започват да ме търсят. В Солун по това време имаше един учител на име Пейчинович: после той стана директор на сръбското училище. Същият бе и оръдие на турците. Турците го запознават с моя брат и двамата започват да ме търсят. Но вместо да ме заловят те, аз залових брат ми и го подкарах у Татарчев, в зимника, гдето го държах през деня. За станалото съобщих на Дамян Груев. Както Дамян Груев, така и д-р Татарчев, които влизаха в Централния комитет, не можеха да си позволят да дадат нареждане за премахване на брая ми. Поради това аз им предложих, че сам ще го премахна. Те се съгласиха с мен и казаха: "Прави това, което намериш за добре!" Изградихме план. "Вземи тези три лири и ги предай на майка, когато стигнеш във Велес."- казах му аз. Изпратихме го скромно, под вниманието на други хора. Облекли го бяха в нови дрехи. Казали му:"Хайде, ще те водим на друго място." След убийството веднага съобщават на Даме и той започна да ми се извинява. Аз му отговорих:"Какво, за един човек ли да скръбя, че се изгубил? Ако аз съм вреден и мен ще трябва да убиете!"

"Възложено ми бе да убия Пейчинович. Казаха ми, че макар и да е бавна подготовката, но да е внимателна, без да те заловят или пък убият. Аз им рекох:"Това не е ваша работа". Купих си една ловджийска пушка, извадих си на чуждо име билет и станах ловджия и започнах да се движа по селата и да агитирам за български училища. Движех се уж като ловджия, пък в някои села събирах по-видните хора и им внушавах да отварят български училища. През пролетта другарувах с Иванчо Карасулски и Митре от Дудуларе, близо до Солун. Казах им:"Ние с вас ще вършим една работа.
Започнахме да следим Пейчинович. Една вечер го чакаме към сръбското училище. Махалата се казваше "Керим Ефенди", до морето. Срещнахме Пейчинович, който се движеше пеша към училището. Той вървеше много бързо. Митре го настигна преди той да влезе в училището. Настигайки го, Пейчинович си обърнал главата и куршумът му отнесе ченето. Ние завъртяхме и избягахме към "Пиргите". Вечерта аз си отидох у д-р Татарчев. На сутринта властите свикаха всички доктори в Солун. Татарчев нареди да впрегна коня. Качи се докторът на файтона и аз завъртях точно пред портата, където стреляхме. Татарчев слезе от файтона и се качи горе в сградата, за да прегледа и той Пейчинович. По това време турските власти поддържаха сръбското училище. Пристигнаха също и други лекари. Бавиха се около един час и после излязоха всички вкупом. Ние с Татарчев поехме обратен път. Запитах доктора дали ще го бъде "моя приятел". Няма да го бъде. Сърбите вдигнаха Пейчинович и го откараха в Белград, но из пътя той починал."

Гевгелия имаше един Цицо. В продължение на две години наред бяха изпращани хора да го убият, но не можеха да сполучат. Той правеше много пакости. Каже ли някой да бъде обесен - обесваха го. Във връзка с тоя случай, аз се бях много амбицирал. Предложих на Даме - Как така две години време да не може да се премахне, цяла околия да пищи! Аз ще отида и ще го премахна!" Аз познавах Цицо, той бе цинцарин, гръкоманин. Директор бе на гръцкото училище. Беше голям туркофил. Намерих едно момче от Кукуш на име Ицо Джорлев. Дръпнах го настрана и му говоря:"Аз имам вяра в тебе и ти ще дойдеш с мен, за да свършим една работа. Може и убийство да запланувам, съгласен ли си?" Ицо даде своето съгласие. Дадох му кама и пищов и отпътувахме за Гевгелия. Трябваше да направим среща с Аргир Манасиев, учител с когото се познавах от по-рано. Отидохме при Аргира. В продължение на два дни търсихме Цицо. След като пристигна влакът, пътуващ от Велес за Солун, забелязахме Цицо по улицата заедно с каймакамина и един юзбашия. Ние тръгнахме подир тях. Тъкмо сме на един ачиклък пред българското училище. Извадих револвера и извиках:" Давранма"! Стрелях и той падна на гърб. Обаче остана ми мерак, защо да не го ухапя още веднъж и направих го. Говорех нарочно по турски, за да не разберат, че сме българи. Избягахме."

"Същата нощ преминахме Вардара и се отбихме в с.Миравци, Гевгелийско. Тук имаше раздор между гръкомани и българи. Ние отидохме у българския поп. В селото имаше два попа. Като дойде празник единият чете на български, а другият на гръцки. Веднъж попа бе предупреден от страна на легалния комитет. Предупреден бе също и от нас, обаче той не иска да се помири. Отидохме при българския поп. Планът ни бе вечерта да заловим гръцкия поп."

http://macedonia-history.blogspot.com/2006/11/blog-post_116330617213130660.html
Сочувана

тиквешанка

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 633
    • Погледај го Профилот
Одг: Книги за България и ВМРО
« Одговори #38 на: Јуни 13, 2013, 11:04:55 »

Христо Матовъ - Писма за Македония

Писма за Македония. Отговоръ на г. Я. Сакѫзовъ -  Написа Христо Матовъ  (Скопйе, Октоврий 1909 г.)

ПИСМО II.


Камбана, 30 Априль: „До
като трае този великъ възобнови-
телень процесъ, ние сме длъжни да
имаме само едно отношение къмъ
него, само една политика, която се
диктува не отъ любовь или отъ
умраза къмъ него, а отъ най-жиз-
нения интересъ на българската нация”

"Тукъ очевидно прѣдлаганата политика изхожда „отъ най-жизнения интересъ на българската нация”. Отлично. За насъ тоявъзгледъ е старъ; мнозинството отъ христианитѣ въ Македония сѫ българи, а тѣ сѫ угнетенитѣ и тѣ сѫ борцитѣ. За едно българско правителство  не може да не бѫде така, разбира се à priori сѫдено, безъ огледъ къмъ даденъ съставъ.

Щомъ дойдемъ у дома, ще видимъ, че „този великъ възобновителенъ процесъ” на Турция не само недопринася нѣщо повече въ полза на българската нация отколкото стария разрушителенъ процесъ, ами наопаку дори:

А „въ интереса на българската нация” ли сѫ едни обществени мѣрки и закони на „възобновителния процесъ” като слѣднитѣ:

1) „Да ти дадатъ за цѣла Македония и Одринско само четирима българи депутати; да ти дадатъ въ Битолския санджакъ самоединъ депутатъ българинъ, когато прѣди 32 гедини въ 1870 год. (Хамидово врѣме) си ималъ оттамъ двама депутати българи (Дим. Робевъ отъ Битоля и Г. Чакаровъ отъ Струга);

2) „Да се дава прѣднина и насърдчение на гьрци и сърби (покрай друго, младотурския комитетъ избра сърби депутати отъ Скопйе и отъ Битоля и то еднакво число съ българскитѣ депутати);

3) „Да се всѣва и поддържа разцѣпление между българския елементъ и да се дава насърдчение и материална помощь на слабата страна;

4) „Да се довеждатъ въ Македония мухаджири отъ Босна, а да се не допускатъ българи — бѣжанци отъ Одринско; на оние даимъ се купува земя и кѫщи, а на тѣзи да имъ се отнима стоката, и маса свѣтъ мѣстни българи — чифлигари да се оставатъ да гладуватъ;

5) „Да се издаде законъ за бой и тоя бой да е главно за българи и арменци (споредъ думитѣ дори наединъ арменски депутатъ въ самия парламентъ.)..."

http://www.kroraina.com/knigi/persone/hm/matov_pisma.htm

Сканове

http://www.kroraina.com/knigi/persone/hm/matov_sk.htm

Сочувана

тиквешанка

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 633
    • Погледај го Профилот
Одг: Книги за България и ВМРО
« Одговори #39 на: Јуни 16, 2013, 07:12:53 »

„Илюстрация Илинден“

„Илюстрация Илинден“ е илюстровано издание на Илинденската организация. Излиза в София преди Втората световна война. от април 1927 до май 1944 година в 10 книжки годишно. Тиражът му варира от 1400 до 5000 броя. Поставя си за задача да бъде архив на национално-освободителните борби на македонските българи. Отпечатва статии за исторически събития, спомени, биографични справки за загинали борци, училищни и църковни деятели, етнографски статии, документи..."

„Илюстрация Илинден“ - година 6, книга 3, януарий 1934 год

Единъ именитъ юбиляръ

"На 24 декемврий 1933 г. българските учени, българската академическа младежъ и македонската емиграция чествуваха 70 г. отъ рождението и 50 г. научна дейностъ на г. проф. Любомиръ Милетичъ.

Юбилейното тържество стана преди обедъ въ големия салонъ на Академията на науките, на коетоприсъствуваха: Н.В. Князъ Кирилъ, Н.В.Преосвещенство заместникъ председателя на Св.Синодъ Видинскиятъ митрополитъ г. Неофитъ, г-да професорите отъ университета, множество учени, представители македонските емигрантски организации и много студенти.

Юбилейното тържество се откри отъ председателя на юбилейния комитетъ г.проф.Н.Стояновъ, директоръ на държавните дългове, който последователно даде думата на г.проф.Диновъ, Ив.Пеевъ-Плочковъ и Хр.Силяновъ, които всестранно изложиха дейностьта и заслугите на юбиляра общо къмъ науката и частно къмъ поробените българи, а следъ това бидоха прочетени и поднесени адреси отъ г. д-ръ Ф.Маноловъ, главенъ секретаръ на Министерството на Народното просвещение, отъ името на последното, като съобщи, че по ходотайство на г. министра на Народното просвещение Н.В.Царьтъ награждава юбиляра съ най-високия орденъ за гражданска заслуга, отъ г.Г.Кондовъ, председатель на Националния комитетъ на македонските братства въ Царството, въ които се изтъкватъ големите заслуги на юбиляра къмъ македонското освободително движение и отъ председателя на Щипското благотворително братство, като следъ това се прочетоха и изброиха стотици писма и телеграми отъ царството и странство, съ които иностранни академии на науките, учени и почитатели поздравляватъ юбиляра и му пожелаватъ крепко здраве, за да продължи своето просветно- обществено дело за благото на науката и любимата му родина. Накрай именитиятъ юбиляръ, трогнатъ до просълзване, благодари на юбилейния комитетъ и присъствуващите за направената му честъ и изрази надежда, че Всевишниятъ ще запази здравето и силите му, за да довърши замисленото отъ него още едно дело.

Вечерьта въ салона "България" бе дадена вечеря, при която се изказаха интимни приветствия и въ която именитиятъ юбиляръ разказа спомени изъ своето детинство и обществена дейностъ.

Юбилеятъ на г.проф. Л.Милетичъ представляваше избликъ на спонтанно чувство на общностъ на учени и обществени, на стари и млади, защото чествуваниятъ юбиляръ презъ своята 50 г. дейность е, и големъ ученъ, и големъ педагогъ, и големъ общественикъ, и големъ патриотъ. Той е написалъ до сега повече отъ 380 студии и статии, пръстнати изъ наши и чужди списания; стотици студенти, сега вече педагози, общественици и учени, слушали съ неговите лекции напътствувания въ семинара по славянска филология, като съ усвоили метода на научно изследвание и изложение; стотици съ неговите ученици, които по напътствие на големия ученъ беззабавно съ обикнали и обичатъ своята родина, както беззаветно я обича и проф.Л.Милетичъ.

Обаянието отъ личностьта на юбиляра се състои главно въ неговата непреклонна воля, въ неговото феноменално трудолюбие въ неговата продуктивна литературна работа и въ неговата беззаветна любовь къмъ родината - къмъ освобождението и обединението на българското племе.

Роденъ на 13 януарий 1863 г.въ Щипъ и синъ на интелигентни родители - учители, Любомиръ Милетичъ, впечатлителенъ и възприемчивъ, още отъ малъкъ, обикаляйки македонските градове, въ които баща му е учителствувалъ и виждайки красотите и богатствата на Македония, както и теглото на народа и, обиква своята родина, на която съ перо въ ръка всецело се отдава, излагайки тежкото политическо тегло на македонските българи и демаскирайки квазиучените трудове на сръбски, гръцки и др. учени, отричащи етническия ликъ на тази класическа българска земя. Тая негова любовь към родината му - Македония и къмъ научната истина застава проф.Л.Милетичъ заедно съ други македонски учени да основе Македонския наученъ институтъ и да стане редакторъ на строго научното списание "Македонски прегледъ", което се ползува съ име и средъ външния ученъ светъ. Само този, който е прелистилъ списанието, може да има ясна представа за полагания отъ проф. Л.Милетичъ трудъ и време за благото на науката и македонската кауза.

Илинденци отъ своя страна иматъ и специални основания да изразатъ своята почитъ и уважение къмъ именития юбиляръ г.проф. Л.Милетичъ,който, паралелно съ своите чисто научни изследвания по славянска филология и македонския въпросъ, следа Илинденското въстание, когато въ София пристигатъ хиляди бежанци и видни македонски дейци, ръководители на освободителното движение и илинденското въстание, той е единствения нашъ ученъ, който записва спомените на тези дейци и въ редъ издадени книги представя на бъдещия историкъ сурови материали за написване историята на македонското освободително движение. И което е още важно, то е, че той, - подобно на всички илинденци, - вярва въ благоприятния край на освободителното движение, защото народъ, който е родилъ Кирила и Методия, Климента Охридски, Паисия Хилендарски, братя Миладинови, Шапкаревъ и др., който е допринесълъ твърде много на общочовешката култура, - тоя народъ има право на свободно съществуване на тоя божи святъ.

Илинденци пожелаватъ на г.проф.д-ръ Л.Милетичъ здраве и дълъгъ животъ, за да дочака да види своята Родина свободна."

Хр. Шалдевъ

Сочувана

тиквешанка

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 633
    • Погледај го Профилот
Одг: Книги за България и ВМРО
« Одговори #40 на: Јуни 16, 2013, 07:15:02 »

„Илюстрация Илинден“ - година 6, книга 3, януарий 1934 год.

Подвигътъ на Мара Бунева

"Подвигътъ на Мара Бунева е великъ по замисъль, геройски по изпълнение и саможертва и чутовенъ по своя ефектъ между поробените и далечъ въ чужбина. Мара Бунева - младата тетовчанка, бе израстнала въ полите на грандиозния Шаръ, при шумния Вардаръ. Тя бе закърмена съ млекото на майка българка, която отъ люлката и разправяла за великото дело на Кирила Пейчиновича, за подвизите на стари и млади за запазването на българското име и честъ, и на българската речъ отъ похитителя. Когато Мара Бунева порастна, виде, че Родината и Македония, макаръ и подъ турско иго, съ големи усилия бе напреднала въ духовно отношение. Въ цяла Македония нямаше селище, малко или големо, безъ училище и черква. Тя виждаше, че на всякъде изъ страдалната и Родина се носеше бунтовната песен на българина.

Дойде време, когато българското племе реши съ върховни усилия да сломи тежкото робство. Сърби и гърци въ съюз, обаче, не позволиха на тоя българинъ да се радва на своите усилия за свобода, Македония по Букурещкия миръ бе заграбена, поделена между новите поробители - сърби и гърци.
Настанаха страшни времена. Сърбите още въ първо време изпадиха всичко будно - учители, свещеници и пр.

Така Мара Бунева бе принудена, поради тежките политически условия, да напустне роденъ кътъ, бащино огнище, да се раздели съ свои близки и познати и да дойде тукъ въ България. Като бежанка тя не престана да се интересува отъ съдбата на брата робъ. Нейното сърдце бе съкрушено отъ страшните злодейства, вършени отъ сръбската властъ надъ българското население. Една прекрасна сутринь, тя реши да се върне при своите близки въ Тетово и Скопие, за да споделя съ тяхъ тежката съдба на робъ и тежнения за свобода.

Въ Скопие Мара Бунева виде, че вече не се позволява българска речь, - нямаше български училища и черкви. Всеки, който си позволи да говори на български, се смята за престъпникъ и се хвърля въ затворъ. Тя виде затворите пълни съ студенти, стари и млади, граждани и селяни. Това всичко подействува съкрушително върху нейното отзивчино сърдце. Въ душата и силно заговори чувството на любовъ за Родината и чувството за мъстъ срещу похитителя на свободата.

Единъ прекрасенъ день, на 13 януарий 1928 г., Мара Бунева съ револверъ въ ръка напада Прелича край Вардара, убива го и при самозастрелването си, казва: ,,Азъ обичамъ, обичамъ своето Отечество".

Преличъ бе единъ отъ потисниците на народа ни. Съ убийството на Прелича тя високо заяви, че протестира отъ името на своя народъ противъ страшното и непоносимо сръбско иго.

Горда по духъ, Мара Бунева има сила да надвие живота и смъртъта. Споменътъ за делото и ще се носи отъ уста на уста между младите и ще имъ служи за импулсъ и назидание, какъ се умира за родъ и родина. Мара Бунева отдавна не е между живите, но духътъ и победи живота, победи и смъртьта.
Вечна паметъ на големата македонска героиня!"

Л. Томовъ - „Илюстрация Илинден“ - година 6, книга 3, януарий 1934 год. стр. 2,3 и 4
Сочувана

тиквешанка

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 633
    • Погледај го Профилот
Одг: Книги за България и ВМРО
« Одговори #41 на: Јуни 16, 2013, 07:16:55 »

„Илюстрация Илинден“ - година 6, книга 3, януарий 1934 год.

КУЗМАНЪ ШАПКАРЕВЪ
1834 - 1909 - 1934 г. ( По случай 100 години отъ рождението и 25 г. отъ смъртьта му)
- автор Петър Шапкарев
- български учен икономист, математик, председател на Македонския научен институт, член на студентското дружество „Вардар“ (1920-1934), главен редактор на списанието „Македонски преглед“,.син на учителя и революционер Климент Шапкарев, внук на видния български етнограф и фолклорист Кузман Шапкарев.

"Българската културна мисъль и по специално македонските българи на 21 декемврий 1933 г. чествуваха 100-годишнината отъ раждането и 25 г. отъ смъртьта на многозаслужилия народенъ просветитель и бележить книжовникъ и фолклористъ Кузманъ А.Шапкаревъ.

Роденъ е на 1 февруарий 1834 г. въ престолния градъ на славянската писменость - гр. Охридъ, отъ много бедни родители. Въ родния си градъ той получилъ минимално образование- и то на гръцки езикъ и започналъ да учи занаятъ - кожухарство.Това занятие, обаче, не увлича ученолюбивия юноша и ние го виждаме презъ 1850 г.,едва 16 годишенъ, да се услови учитель съ 250 гроша за половинъ година въ едно отъ кварталните училища на Охридъ. Но Кузманъ Шпкаревъ има за учителството едно особно високо схващане и се почувствувалъ недостатъчно подготвенъ да заеме това звание, та следващата година започва наново кожухарството. Следъ две годишно колебание и борба съ немотията, по съветите на вуйка си Янаки Стрезовъ,той успева да отиде въ Битоля при известния тогава учитель по взаимо-учителската метода Атанасъ Анести. Тукъ за първи пъть среща и се опознава съ братята Димитъръ и Константитнъ Миладинови. Следъ няколко месеца се връща въ родния си градъ Охридъ и презъ 1854 г.,вече подготвенъ, се отдава на учителското поприще, което съ малки прекъсвания продължава до 1884 г. въ градовете: Битоля, Струга, Прилепъ, Кукушъ, Солунъ и др.Първите три г. Кузманъ Шапкаревъ преподава на гръцки езикъ. Но презъ 1857 г.случайно се запознава съ славянската писменостъ и почва да преподава на соя глава смесено - гръцки и български (седемь години) и най-после съвършено изоставя гръцкия езикъ.

Презъ 1885 г.Кузманъ Шапкаревъ идва въ България и за кратко време чиновничествува въ съдебното ведомство, а отъ 1892 г. се настанява въ София, където го намира и смъртьта - 18 мартъ 1909 г.

Неуморенъ ратникъ за националното и културното повдигане на своя народъ Кузманъ А.Шапкаревъ презъ време на дългата си учителска дейность изъ разните градове на Македония издава една цяла серия отъ учебници, две сбирки отъ неделни апостолскии евангелски четения, въвежда българския езикъ въ училищата и църквите и винаги застава начело на народните борби за самостойна българска църква.

Презъ това време той грижливо записва и систематизира много народни песни, приказки, вярвания, обичаи, пословици и др. фолклорни национални ценности, които презъ 1891/92 г.издава въ деветь големи тома -"Сборници отъ народни умотворения".

Презъ 1885 г.той издава още "Материали за животописанието на братя Миладинови", "Русалиите" - единъ стариненъ обичай отъ Солунско, Енидже-Вардарско и Кукушко, "Животописни бележки за Нано Д.Станишевъ" и др.

Още презъ 1850 г.започва да сътрудничи на всички почти български вестници, като дава редовно сведения за хода на народната църковна борба за въвеждане на българския език въ училищата и църквите и пр.

Въ размирните за турската империя години Екзархията възлага на К.Шапкаревъ специални мисии въ Македония, където я представлява предъ разни анкетьори и комисии въ Солунъ и други градове.

През 1880 г. К.Шапкаревъ идва въ Пловдивъ и, посъветванъ отъ митрополитъ Методи Кусевичъ, отива въ София и Цариградъ, дето представя единъ обстоенъ планъ за организацията на учебното дело въ Македония и предлага откриването на мъжка и девическа гимназии съ пансиони въ гр. Солунъ. Следь дълга борба и пословична упоритость, наистина, той успя презъ 1880 г. да постави основите на този фаръ на националните духовни и политически борби на македонските българи.

Въ София Кузманъ Шапкаревъ се отдава на научна дейность изъ областьта на фолклора и етнографията. Редовно сътрудничи въ периодическото списание на Българското книжовно дружество (сега Академия на науките), което го избира за дописенъ членъ въ сборниците на Министерството на народното просвещение, въ "Български прегледъ" и др.

Проф. Д-р Ив.Шишмановъ въ една характеристики за К.Шапкаревъ, пише следното:
,,И наистина, да се издигнешъ съ собствени усилия отъ синъ на бедни родители, отъ човекъ съ четирикласно образование ( и то получено въ гръцко училище), самоукъ въ матерния си езикъ и книжнина - до значението на единъ отъ най-заслужилите за своя народъ деецъ и до висотата на дописенъ членъ на една Академия на науките, комуто видни европейски учени признаватъ заслужена компетентность въ областьта на македонския и общо-български фолклоръ, това граничи почти съ чудо".

Да бъде веченъ примерътъ и делото на нашия бележитъ юбиляръ.
Петър Шапкарев"
Сочувана

тиквешанка

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 633
    • Погледај го Профилот
Одг: Книги за България и ВМРО
« Одговори #42 на: Јуни 16, 2013, 07:24:57 »

„Илюстрация Илинден“ - година 6, книга 3, януарий 1934 год.

"Пандилъ Шишковъ е роденъ на 20 декемврий 1874 г. въ с.Върбени (Екши-су), Леринско. Баща му Христо Ил.Шишковъ беше здравъ, красивъ, юначенъ и благороденъ българинъ..."

"Пандилъ е въ тайни връзки съ италянския жандармерийски поручникъ Касталди, на когото дава ценни сведения за отношенията на турската властъ и младотурския комитетъ и легалните и нелегални банди на гръцката пропаганда спрема българското население..."

"Турското правителство и водителите на младотурския комитетъ почнаха да пеятъ старата песенъ на преследване на бивши нелегални дейци и видни българи..."

"Но не се мина много време, когато съюзниците се показаха разбойници, претендирайки, че земята, която окупираха, е техна: за гърците - гръцка, а за сърбите - сръбска, почнаха да преследват всички, които се именуваха българи."

"През световната война, когато България се определя на страната на централните сили и есеньта 1915 г. обявява война на Сърбия, Пандилъ съ петима свои другари върви като авангардъ предъ победоносните български войски, а когато последните стигатъ въ гр. Прилепъ, той не може да се стърпи, избързва напредъ, нахлува въ леринско..."

"След превзимането на Битоля Пандилъ бива извиканъ при щаба на армията и му се поверява разузнавателна служба, въ която той е много полезенъ. По-късно, той бива назначенъ полицейски приставъ въ града..."

Автор на статията - Сребрен Поппетров Попдимитров - активен сътрудник на „Илюстрация Илинден“., български революционер, общественик и политик, учител, училищен инспектор и директор в Струмица, Скопие, Тетово, Солун и Сяр.
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%80%D0%B5%D0%B1%D1%80%D0%B5%D0%BD_%D0%9F%D0%BE%D0%BF%D0%BF%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2

Марко Христов Шишков или Пандил Шишков - български революционер, деец на ВМОРО
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%BB_%D0%A8%D0%B8%D1%88%D0%BA%D0%BE%D0%B2

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%BB%D1%8E%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%98%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B4%D0%B5%D0%BD

http://www.kroraina.com/knigi/podporuchik/il_il/il.html

http://www.scribd.com/collections/2345458/Illustration-Ilinden
Сочувана

тиквешанка

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 633
    • Погледај го Профилот
Одг: Книги за България и ВМРО
« Одговори #43 на: Јуни 16, 2013, 07:35:53 »

„Илюстрация Илинден“ - година 6, книга 1- 2, ноемврий - декември 1933 г.

Осмиятъ редовенъ конгресъ на Илинденската организация - 26, 27 и 28 ноемврий 1933 г. въ София, Председател - Кирилъ Христовъ от Битоля

"Конгресътъ бе откритъ отъ председателя на Ръководното тяло г. Кирилъ Христовъ съ подходяща и вдъхновена речь, въ която между другото каза: ,,Илинденската организация, малка по своята численостъ, е една отъ най-идеалистичните и филантропични организации. Тя продължава да поддържа духа добъръ у македонския българинъ въ борбата му за извоюване свободата на измъчената ни Родина..." - стр.1,2 и 3

Н.К.Майски - Изъ спомените ми за Пере Тошевъ
"Есеньта на 1895 г. постъпихъ на учение въ 2-ия класъ на Битолската мъжка гимназия. Някои отъ учителите бяха същевременно и надзиратели въ пансиона. Един отъ тяхъ беше и Пере Тошевъ отъ Прилепъ...Задоволенъ въ последствие отъ отговорите ми. даде ми биографията на Василъ Левски съ поръчение да я прочета на саме някъде изъ ъглите на сградата или двора. Съ тая книжка започнахъ да чета революционната литература..." - стр. 6,7 и 8

"Ние, македонските българи, не за пръвъ пъть сега прегръщаме революционната идея, не за пръвъ път сега бродимъ въоръжени изъ македонските планини и воюваме съ поробителите за свободата на родината. Маса българи, преди много години взеха активно, живо участие въ гръцките и сръбски въстания, целещи освобождението на тия страни отъ турското робство, сметайки, че следъ освобождението на тия страни, Турция ще отслабне и не ще може да окаже сериозна съпротива при едно въстание на българите въ Македония, Тракия, Мизия, Добруджа и Поморавия за освобождението на тия български земи отъ турско робство. А когато следъ духовната пробуда на българското племе, първите искри на която се появиха въ Македония и то - отъ българи македонци, започна борбата за извоюване и на политическа свобода, много българи отъ Македония взеха активно, живо участие въ революционните български комитети въ Романия и Сърбия, преди освобождението на България...
Революционно движение се появи въ Македония веднага следъ Берлинския конгресъ, когато става явно, че Санъ-Стефанска България е осуетена и разчленена и че Македония е оставена пакъ подъ турско робство...На чело на движението въ прилепската кааза бе войводата Спиро Църне, който формирува чети и водеше агитация между българското население за въстание....Борческиятъ духъ у македонския българинъ за извоюване свободата на Македония не престана..."
- Изъ живота на четите - Климент Шокевъ - стр.8, 9 и 10


Аврамъ Саревъ Кузмановъ от Дебър - Какъ Р.О. въ Солунъ се снабдявала съ пушки и патрони

"Годините 1900, 1901, 1902 и първата половина отъ 1903 г. са едни отъ най-дейните въ подготовката на Р.О. по отношение снабдяването и съ оръжие и подготовката на кадрите въ бойно отношение. Дейноста на отделните членове на тая мощна организация, а това е цялото българско население - мъжко и женско, въ това отношение е изумителна....А възражданието на българщината, придошла отъ разните крайща на Македония, подпомогна, щото Р.О. чрезъ нея и учебните заведения да засили своята дейностъ до големи размери...

Дълги години проживехъ въ Солунъ и като така съвременникъ съмъ на всички събития по възраждането на българщината и бехъ се опозналъ не само съ всички наши дебрани, които въ първите времена образуваха, само те, една голема българска колония....

Солунските атентати презъ 1903 г. исплашиха не само гърци и турци, но и властъта. Преследването на българите беше големо...

През 1913 г. между-съюзническата война, гърците менъ задигнаха отъ къщи, отделиха ме отъ семейството ( жена и 6 деца), което оставихъ на произвола на съдбата, изпратиха ме съ една група отъ 70-80 души българи отъ разните места на Македония въ островъ Трикери...Едно нека остане за знамение въ историята на тия страдания, че българинътъ, макаръ и изпадналъ въ такива бедствия, не загуби своя духъ." стр.17, 18, 19 и 20

ОТЧЕТЪ за дейностьта на Ръководното тяло на Илинденската организация за времето отъ 1.10.1932 до 1.10.1933 г.

"Нека тукъ подчертаемънашата голема радостъ за благополучния край, що като съ магическа пръчка настана, и нека изразимъ надеждата, че занапредъ тези крайно нежелателни, тези ужасно осъдителни начини на действие няма вече да се повтарят за честъта, за името и за бъдещето на Македония и за заздравяване нанесените рани върху организъма на целокупния български народъ....

Нека изразимъ нашата надежда, че Националниятъ комитетъ при удобенъ случай ще употреби своите усилия за устройване, за да види и почувствува българското общество и външниятъ святъ извършения отъ македонския българинъ подвигъ, за да възвеличи, да се възгордее по тоя начинъ душата на българския народъ...

По решение на 7 конгресъ на Ръководното тело бе възложено да издаде единъ сборникъ и апотеозъ на илинденското въстание, очертаващи всичките етапи на освободителните борби и чисто българския характеръ на тези борби...

Преди всичко политическата конюнктура, при която е поставена майката - отечество, е съвършенно по-друга отъ практикуваната досега всеобща опозиция на близко и далечно, отъ униженията и оскърбленията, които се сипеха съ целъ да се унизи, да се убие достоинството у българина, да се сломи неговото желание за борба. Трезвиятъ, силниятъ, обаче, български духъ, намери достатъчно сили въ себе си и превъзмогна всички трудности...

Дойде редъ да се вземе мнението, да се чуе думата и на българския народъ. Окастренъ отъ всички страни въ своите териториални постижения, обранъ и лишенъ отъ своя коравъ залакъ хлебъ, но великъ по своя духъ и въ постигналите го нещастия, гордъ, че единственъ отъ всички народи води война не завоевателна, а война освободителна, война свещена, война за свободата на потиснатия братъ робъ, който цели 40 г.употреби нечовешки усилия за своето освобождение.

Сега, обществото може да види въ висините на своята съвестъ величието на българския духъ и ужасната неправда, извършена спрямо българския родъ и специално спрямо Македония, за която безумци като Венизелосъ и Пашичъ смятаха, че въ 10-15 г. на югъ тя ще стане чисто гръцка, а на северъ-чисто сръбска страна и че всичко българско ще изчезне, ще се претопи. Македонскиятъ българинъ, който създаде илинденската епопея и възвиси величието на българския духъ, стои здраво на своите позиции..." стр. 25 - 32

http://www.scribd.com/collections/2345458/Illustration-Ilinden

http://www.kroraina.com/knigi/podporuchik/il_il/il.html
Сочувана

тиквешанка

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 633
    • Погледај го Профилот
Одг: Книги за България и ВМРО
« Одговори #44 на: Јуни 19, 2013, 03:02:04 »

Истината по положението въ Македония - 1908 г., Антонъ Страшимировъ
 (1872 - 1937), родум от семейство на преселници от Разлог, Пиринска Македония - български писател, драматург, публицист и политик

"Прѣзъ послѣднитѣ години въ Македония, особено е озлобено населението — и турци, и българи — отъ слѣднитѣ нови данъци: „имдатъ пара” (помощь за царя), „кула пара” (помощь за военни стражища) и „мостъ пара” (помощь за мостове по стратегичнитѣ мѣста)...Ето основнитѣ елементи на разорителство, които тласкатъ населението въ Македония къмъ нелегална и жестока борба противъ държавния строй въ Турция."

" Отъ това става ясно и положението на християнитѣ: тѣ и днесъ се чувствуватъ като плѣнници въ единъ необятенъ турски воененъ лагеръ. Християнинътъ въ Македония е длъженъ да носи непрѣмено фесъ и непрѣмено безъ пискюлъ, а и по възможность вѣхтъ. Християнинътъ не може да носи чадъръ (за бастунъ не става и дума). Директорътъ на българското класно училище въ Тетово е стрѣлянъ на чаршията, защото излѣзълъ съ чадъръ. А директорътъ на българското училище въ Дебъръ веднажъ е билъ поканенъ отъ стара туркиня, да ѝ занесе тѣстото за хлѣбъ на фурната; защото директорътъ не се подчинилъ, излѣзълъ турчинътъ съ орѫжие и го заставилъ да му слугува — да му слугува тоя директоръ, който е слѣдвалъ по химия въ Парижъ!"

" Ето прочие кѫдѣ е смѣшната магия, съ която Християнскитѣ поселища въ Турция днесь сѫ български, а утрѣ по чудо гръцки или сръбски. Естествено е, че при такъва гавра на държавата съ християнскитѣ ѝ поданници, тия изцѣло се отдаватъ на революционната организация. А тъй като християнската маса по болшинство се чувствува българска и отваря български основни училища, то властьта покровителствува гръцката и сръбска пропаганди, разрѣшава тѣмъ да си откриватъ училища, а закрива българскитѣ, съ което пъкъ наострува революционната органинизация противъ пропагандитѣ."

" Революционизираното население въ Макеіония, изгубило надежда за сѫщественни реформи при турското владичество, се хвърли въ рѫцѣтѣ на своитѣ съплеменници отъ съсѣднитѣ княжества. А тъй като македонското население въ огромното си болшинство е българско, на сцената се яви България, която въ послѣднитѣ години се прѣвърна буквално на воененъ лагеръ. Едни поставятъ ясно и категорично дилемата: въ Македония срѣщу насъ се опълчватъ Турция, Гърция и Сърбия; тѣ виждатъ въ насъ пионеритѣ на България, а и правятъ ни такива подъ страхъ на поголовно изтрѣбление; прочие нѣма врѣме за умуване: България трѣбва да се застѫпи за насъ и ние — за България. Война — или ние загинваме."

"А твърдѣ благоприятна държавнишка платформа имаше въ Битолско веднага слѣдъ възстанието прѣзъ 1903 год. Появяването на европейската жандармерия разведри сгѫстената отъ кръвопролитията атмосфера, населението се подчини на властитѣ, то даже напълно прѣдаде орѫжието си и се устрѣми при новия редъ да задоволи своитѣ въжделения: опожаренитѣ села се възобновиха и работнитѣ рѫцѣ се пръснаха по печалба, за да откупятъ заграбенитѣ отъ турскитѣ бегове земи. Десятки хиляди вчерашни революционери, които бѣха опожарили всичкитѣ чифлици въ Битолско и бѣха изравнили съ земята кулитѣ имъ, се озоваха сега далечъ въ Америка, на работа. Отъ три години европейската поща въ Солунъ всѣки мѣсецъ внася въ Битолско срѣдньо 25 000 доларя, изпратени отъ българскитѣ работници въ Америка. Но Хилми паша се намѣси и тукъ: той видѣ въ емигрирането на българитѣ само турска шовинистична изгода."

" Близката задача на организацията ще бѫде мирна гражданска революция. Въ единъ прѣкрасенъ день — и туй ще бѫде скоро — цѣла источна Македония ще осъмне съ слѣдующия нагледъ незначителенъ фактъ: по градоветѣ и селата българитѣ ще тръгнатъ съ калпаци. То ще бѫде единъ жестъ, който — при създаденото вече укротяване на завоевателната свирѣпость у турцитѣ и при европейската жандармерия — ще се прѣтърпи отъ властьта сигурно безъ най-малки инциденти,"

"Съ отпадането на четничеството, ще прѣстане само по себе и гръцкото андартство, като изгубило reson d’etr. То сѫществува само срѣщу бъларскитѣ чети и съ подкрѣпата на Хилми паша въ райони чисто български. Ако андартството се оттегли въ гръцката крайморска полоса или въ Янинскиятъ вилаятъ, ще трѣбва да заработи като революционната организация и, значи, ще трѣбва съ врѣме да дойде до сѫщиятъ изходъ — емансипиране отъ четничеството. — Смѣтката на андартството да погърчи Македония, за да се използува 3 членъ отъ Мюрщегскитѣ реформи, бѣше само поводъ за гръцкитѣ злодѣяния, а сѫщностьта бѣ въ политиката на Хилми паша: да омаломощи населението и да заличи резултатитѣ отъ революцията.
 
Съ сръбската четнишка пропаганда въпросътъ е по-сложенъ. Тя нѣма да спрѣ и слѣдъ като революционната организация се отърси отъ четничеството. Защото сърбоманството се загнѣзди въ Скопската Черногория, въ Поречето, въ Азотъ (Велешко) не като наложено съ орѫжие, а почисто колтурно-икономическа зависимость на населението отъ Сърбия: тия кътове сѫ планински, населението отъ половинъ вѣкъ се прѣпитава съ гурбетчийство въ Сърбия и е посърбено. Чисто българското Велешко село Богомила, което е дало единъ отъ водителитѣ ни революционната организация, днесъ е цѣло посърбено. Засилването на революционната организация въ страната притиска тия сърбомански оазиси, налага имъ се, увлича ги, сѫщото което става и съ гъркоманскитѣ такива. Тогава сръбскитѣ попъ и учитель въ селото, които като пропагандисти сѫ въ общение съ сръбскитѣ търговски агенти, ставатъ опасени, защото се опиратъ на течението и издателствуватъ. И за да се избавятъ отъ тѣхъ, селенитѣ или ги изгонватъ или ги убиватъ съ помощьта на революционната терористична група. — Ето звѣното, о което се държи сръбската четнишка пропаганда. Сърбитѣ най-искрено — и най-справедливо — заявяватъ, че не може да се откажатъ отъ четничеството си, защото „българитѣ убиватъ”. Но българитѣ не сѫ криви за това и Българското правителство може да има само тоя шовинистиченъ мотивъ въ своята политика по македонския въпросъ: да наложи на Сърбия помиряване съ горното положение т. е. да ѝ наложи да се откаже отъ завоевателната си политика спрямо Македония."

http://www.kroraina.com/knigi/persone/as/strashimirov_istinata.htm

Сканове  http://www.kroraina.com/knigi/persone/as/as_sk.htm

Сочувана