ЕТНОГРАФИЯ НА МАКЕДОНИЯ - 1924 г., Проф. Др. Густав Вайнганд"
Густав Вайганд (1860-1930) е роден в Дуисбург. Следва и специализира романска филология и се насочва към проучване на източнорооманските езици и етнографията на аромъните в Македония. Получава научна степен "доктор" и през 1894 г. става директор на Института за румънски език в Лайпциг, а през 1896 г. е избран за професор по романско и балканско езикознание и етнография в Лайпцигския университет.Преди да започне изследванията си в Македония, Густав Вайганд предварително проучва всички научни трудове и овладява езиците, говорени от населението под османска власт - албански, аромънски, български с двата основни диалекта - западният и източният, гръцки, сръбски, турски и дори шпаньолски. Научната критика оценява високо резултатите, постигнати в непосредствен допир с местното население, с които ученият разговаря без преводачи и посредници. Последните изследвания, посветени на Македония, публикува през 1924 г. под заглавието "Етнография на Македония".
"С разпространението на християнството
старобългарският език и писменост се разпространяват благодарение на славянските апостоли Кирил и Методи най-напред в Моравия, след това, когато били прогонени оттам, и сред
българите и останалите православни славяни, а също и сред власите на Балканите, които при по-късното си преселение на север пренесли със себе си православните обреди и
българския църковен език. При русите и румънците старобългарският език се въвежда не само като църковен, но и като литературен и административен и това забележително обстоятелство се запазва до най-ново време като в Румъния народният език съвсем бавно се въвежда в църквата и администрацията едва в ХVI и ХVII век, в Русия – едва в края на ХVIII век. И така виждаме, че македонският
български е носител и посредник на разпространението на християнството в православна Югоизточна Европа."
" Десет години по-късно
България попаднала под византийско робство, а в същото време в Македония възникнало ново
българско царство, което под могъщата власт на мъдрия
цар Самуил (980 – 1014) постигнало бърз, но краткотраен разцвет. Не само Македония, но и голяма част от Албания и Сърбия, а също и
Западна България до Искър попаднали под негова власт. Прилеп, след това Преспа и накрая Охрид станали негови седалища.
Царуването на Симеон и Самуил е периодът, в който Македония напълно се
българизира и то така, че и до днес
българското национално самосъзнание се е запазило по-добре отколкото в самата
България, където турското и гръцкото робство почти напълно го задушили. Тогава областите в Западна Албания били слабо населени с
българи, но в Средна Албания, особено около Томор и териториите около Томорица и Опар, многобройните
български имена на местности доказват, че някои райони тук са били по-плътно заселени с
българи."
"Във лицето на византийския император Василий той имал много упорит противник, който не се успокоил докато не постигнал пълна победа над
българите. През 1014 г.
българската войска била напълно разбита при Кимпалонга на Струмица. С голяма мъка Самуил успял да спаси живота си. 15 000 пленници били ослепени и изпратени в Прилеп на царя. Когато видял нещастниците царят получил сърдечен удар. Въпреки отчаяната съпротива на болярите, Македония била поробена и през 1019 г при тържественото си влизане в Константинопол император Василий ликувал като покорител на страшните
българи. Така Македония попаднала отново под властта на Византия. Само
Охридската българска патриаршия се запазила като самостоятелна институция (след 1020 г.) и обхванала не само Македония, по и Епир, Тесалия, а също на север цялата, завладяиа някога от Самуил, територия чак до Белград, Сърбия, дори Дунавска България от времето на
Второто българско царство, когато Търново става не само политическа, но и духовна столица. Впрочем за Охридски патриарси скоро започнали да избират само гръцки епископи, а тяхната грижа била единствено да запазят автокефалния характер на
българската патриаршия."
"Гърците, които виждали в лицето на
българите най-опасния си съперник, поддържали със сърбите приятелски отношения за обща борба срещу тях."
" В 1878 г. се освобождава само Дунавска
България. Определените от Сан-Стефанския мирен договор граници, които биха осигурили на страната пълно национално обединение, са отхвърлени от Великите сили на Берлинския конгрес. Източна Румелия се освобождава в 1885 г., Македония и части от Тракия в 1913 г. с Букурещкия мирен договор, чиято цел съвсем не е да донесе траен мир, защото с него се наранява дълбоко националното чувство на живеещите в Македония народи; насилствено и несправедливо се разделя Македония между гърци и сърби, без да се държи никаква сметка за
българите, албанците и турците, които са преобладаващата част от населението й."
"Основната маса на населението в Македония е съставена от
бьлгари, чиято територия започва от старите политически граници на
България, на запад до Преспа и Охридското езеро, на север до Шар планина, а на юг достига до морето при устието на река Вардар. Редом с
българите, турците са най-значителният по численост елемент."
"По време на турското робство религията била почти единственият фактор за разделяне на населението, което се състояло само от мохамедани и християни. Представител на християните бил патриархът в Константинопол. С пробудено национално самосъзнание и стремеж към национален суверенитет
българите се освободили от гръцката опека и на дневен ред възникнала необходимостта да се създаде висше църковно духовенство, а именно Екзархията, чиито привърженици били наречени екзархисти."
"Между Солун, Серес и Дойран се простира леко хълмиста местност, която се обработва добре и е населена с турци и
българи. В околностите на Воден, равнината е населена с
българи и турци, а на югозапад с гърци (всъщност голямата част от тях са отдавна гърцизирани
българи). В най-югозападната част на Македония се простира равнината около Костурското езеро, която не е толкова плодородна колкото споменатите по-горе и е населена предимно с
българи. Най-голямата равнина в Македония е така наречената "пелагонийска" при Монастир, която се простира от Баница до Прилеп на около 70 км дължина при средна ширина 15 км. Населението е силно смесено:
българи, турци и албанци-мохамедани живеят заедно, само на север равнината е почти чисто
българска. Равнината на Дибра (Дебър), която някога е имала
българско население, вече е силно албанизирана."
" С Ньойския договор северната част на Македония беше дадена на Сърбия, а южната й част на Гърция, докато
България остана с празни ръце. И макар че преди да избухне Балканската войиа самата Сърбия призна, че
цяла Македония е българска, по волята на руския император тя бе дадена на Сърбия. В резултат на договора между Гърция и Турция се разселиха големи маси от хора: турското население в Македония и Тракия се размени с гръцкото от Мала Азия. В 1923 г. 150 000 гърци бяха доведени от Мала Азия в Европа, голяма част от които се заселиха в Солун, останалите в Тракия. Същият брой турци бяха прехвърлени в Мала Азия.
Българите, или поне част от тях, също побягнаха към
България за да се спасят от потисничеството на гръцките власти. В последно време обаче гърците се държат безогледно, за да прогонят
българския елемент. Без отклик остава обаче зовът за помощ на
македонските българи, които ще бъдат принудени да напуснат родината си. В тази част от Македония, която е под сръбска власт, са настъпили незначителни изменения, въпреки че броят на
българските бежанци възлиза на десетки хиляди, които ще трябва да бъдат изхранвани от
българското правителство. Всички те очакват с копнеж времето когато отново ще се възстанови свободата на езика, на училището и църквата. Селското население, което е свързано с родната земя, е оставено беззащитно на гнета на сръбското чиновничество и особено на жандармерията; и макар че е потъпкано, съзнанието му за принадлежност към
българския народ е непоклатимо."
"Брой на българите - С оглед на гъстотата на населението, се дава следният списък на македонските окръзи (кази): Малешово 97 %, Разлог 96 %, Тиквеш 92 %, Крива Паланка 88 %, Кратово 82 %, Воден 82 %, Прилеп 80 %, Неврокоп 80 %, Горна-Джумая 80 %, Кичево 79 %, Енидже-Вардар 76 %, Прешово 74%, Река 73 %, Охрид 73 %, Куманово 71 %, Петрич 69 %, Костур 68 %, Велес 66 %, Мелник 63 %, Лерин 63 %, Демир-Хисар 61 %, Битоля 60 %, Кочани 58 %, Струмица 57 %, Скопие 55 %, Кукуш 50 %, Дебър 48 %, Щип 45 %, Радовиш 45 %, Гевгели 42 %, Тетово 40 % и т.н.
Сред
българите естествено има разделение на патриархисти, екзархисти и помаци. Последните живеят главно в Родопите (източно от Мехомия и Неврокоп), в Меглен (северно от Воден), в Дебър, при Кичево, западно от Тетово, южно от Кавадарци, между Черна и Вардар.
- Каза Куманово наброява 81 български села с 3562 къщи и 19 албански села със 718 къщи
- Каза Прешово има 73 български села с 3837 къщи, 9 села със смесено
българо-албанско население с 860 къщи общо, чисто албански села 13 с 906 къщи - 13 870 албанци;
26 700 българи- Каза Качаник (Орхание) може да се счита за чисто албанска
- Каза Тетово - град Тетово наброява 1800 турски,
1000 български, 200 албански къщи. Има 65 албански села с 3825 къши,
47 български с 1838 къщи, 4 села на български помаци с 298 къщи и 43 села с 4268 къщи смесени – албанци,
българи и турци.
- каза Гостивар има 12 500 албанци,
10 500 българи, 7200 турци и 500 цигани
- каза Галичник - 10 650 православни българи, 5862 българи-мохамедани, 2900 албанци
- Дебърска каза - 11 000 православни българи, 11 000 българи мохамедани, 8500 турци, 6000 албанци
- В каза Струга - 12 000 албанци,
16 000 българи, 1200 аромъни
- Охридска каза - 25 000 българи, 1500 албанци, останалите са аромъни, турци, цигани
- Ресенска каза - 17 500 българи, 4500 турци, 1500 албанци, 1000 аромъни"
"Македония се населява от различни националности, които по численост се нареждат както следва:
българи, турци, албанци, гърци, аромъни, шпаньоли. Останалите, включително и сърбите, са толкова малко на брой, че остават извън вниманието ни. Но с Ньойския договор беше наложено страната да се раздели между Гърция и Сърбия, така че по-малката част, тази на юг, се падна на Гърция, по-голямата, т.е. северната, беше присъдена на Сърбия. Следователно Сърбия, която е представена с толкова незначително население в Македония, че изобщо не си струва коментар, по политически мотиви получи лъвския пай."
"Македония е историческа, стопанска, политическа и географска единица, в която всички народи биха живели много добре, ако на всички националности в една автономна Македония се даде пълна свобода за културно развитие. Тогава и техните сънародници извън границите на Македония: гърци,
българи, албанци, турци и румънци ше бъдат спокойни за съдбата на едноезичните си събратя. Нали в Швейцария четири националности живеят в мир. Същото може да стане и в Македония. Една автономна Македония между Бистрица и Дрин на запад и Места на изток, до Шар планина и Карадаг на север би била най-щастливото решение за благополучието на македонците и за избягване на кървави бунтове в бъдеше. То би било единственото справедливо и разумно; единствено възможното решение на македонския проблем."
http://www.kroraina.com/knigi/gw/gw_index.htmlИнфо за Проф. Др. Густав Вайнганд
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2_%D0%92%D0%B0%D0%B9%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B4 Книгата я има и в каталог на германската (немска) национална библиотека
https://portal.dnb.de/opac.htm?query=Woe%3D119052679&method=simpleSearch снимка: Етнографска карта на Югозападните Балкани на Вайганд 1890 г.
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Southwestern_Balkans_1890.JPGсканове
http://www.scribd.com/doc/125934130/ethnographie
Автор
Тема: Книги за България и ВМРО (Прочитано 142694 пати)