Извоюването на свободата Г. Делчев не схваща просто като заменяне тираничния режим на султана с лъжедемократичния режим на някоя от балканските монархии. Злото не е и не може да бъде в характера на господствуващата народност в Турската империя, то не е дори изключително в състава на това или онова правителство и в неговите чиновници, а главно в съществуващата обществена система и държавен строй. Пословична става Гоцевата фраза: „Аз не мразя османците като народ; аз воювам против османската тирания като господарствена система.” В тези думи на Г. Делчев е залегнало същото онова съдържание, което големият вожд на българската национална революция Васил Левски сочи като корен на злото за поробения български народ — „тиранството, безчеловещината и самата държавна система на турското правителство на Балканския полуостров” [25]. А тази държавна система се характеризира със своята абсолютно-феодална същност. От нея произлиза тежкото бреме на чифликчийството; от нея се раждат управленческите неуредици и злоупотреби, корупцията в обществения живот; от нея се обуславят и поддържат пълната безпросветност, вредните традиции на миналото, безперспективността за утрешния ден на широките народни маси.
Г. Делчев своевременно, още от самото начало, отклонява освободителното движение от тяснонационалния, прибагрен с
шовинизъм път, по който го тласкат отделни недалновидни дейци на революционната организация, и го насочва и повежда по правилното течение на революционната борба против султанската „господарствена система” — борба за основно разрешаване на селския въпрос (чифликчийската земя да премине в ръцете на селяните, които я обработват), за създаване условия за поминък на градската беднота, за извоюване на гарантирани национални, политически и културни права за широките маси от всички народности в Македония и Одринско. Това съдържание влага Г. Делчев в често повтаряния от него лозунг: „За свободна и независима Македония с широки права за всички сиромаси от всички нации, религии и езици в нея!” Издигайки този лозунг, Г. Делчев сякаш говори с ума и сърцето на В. Левски, който тридесетина години по-рано пише: „ . . . турският чорбаджилък да даде място на съгласието, братството и съвършеното равенство между всичките народности. Българи, турци, евреи и пр. щат бъдат равноправни в всяко отношение. . .” [26]
Затова именно „и гръкомани, и куцовласи — казва П. К. Яворов — го посрещаха като желан гостенин и го изпращаха като роден брат. Изчезваха национални вражди пред неговата убедителна проповед в името на самоуправна Македония. Изчезваха и племенни ненависти пред неговите възторжни пророчества за една конфедеративна република на Балканския полуостров.” [27]
Г. Делчев е дълбоко убеден, че султанската „господарствена система” може да бъде ликвидирана, че пълна политическа автономия може да бъде извоювана само чрез разрушаване на тази система от силите на народната революция. Това разбиране той влага в известните свои думи: „Освобождението на Македония лежи в вътрешното въстание. Който мисли другояче да се освободи Македония, той и себе си лъже, и другите.” [28] И тук Делчев следва пътя на апостола Левски, който в съставения от него проектоустав на революционната организация твърди, че свободата ще се постигне, като „с една обща революция ... се направи коренно преобразование на сегашната държавна деспото-тиранска система и ... се замени с демократическа република (народно управление)” [29].
Автор
Тема: Апостолът на Македония (Прочитано 11059 пати)