Христо Ботев
Тоз, който падне
в бой за свобода,
той не умира...
Христо Ботев е роден на 25 декември 1847 г. (нов стил - 6 януари 1848 г.) в гр. Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където е учител Ботьо Петков, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище. Октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г.
През лятото на 1866 год. Ботев посетил град Комрат, Бесарабия и със съдействието на попечителя на българските колонии Иван С. Иванов получил назначение като учител в с. Задунаевка, но още през февруари 1867 год. Бил принуден да се завърне в Калофер за да замести болният си баща в местното класно училище.
През септември 1876 год. Хр. Ботев напуска Калофер с намерението да продължи образованието си в Русия, но след като пристигнал решил да се установи в Букурещ.
По – късно заминал за Браила, където започнал работа в печатницата на Димитър Паничков. През август 1868 год. се върнал в Букурещ и се записал в Медицинското училище, но много скоро се разочаровал и го напуснал. В края на ноември 1868 год. Се запознал с В. Левски, с когото живял известно време в една изоставена мелница край румънската столица.
След няколко много тежки месеци на недоимък през 1869 год. Ботев станал учител в Александрия, а по късно и в Измаил. Същевременно активно сътрудничил на вестник "Тъпан".
През юли 1871 год. Ботев започнал да издава своя първи самостоятелен вестник Дума на българските емигранти. Помага на Л. Каравелов в подготовката на вестник Свобода и вестник Независимост. Издава и три броя от своя сатиричен вестник Будилник.
След смъртта на В. Левски, Хр. Ботев се изявил като най-активния последовател на неговите идеи.
На 14-ти април в местността Оборище, близо до Панагюрище, се провело общо събрание на всички комитети в 4-ти революционен окръг. Събранието уточнило плана за бъдещите въстанически действия и утвърдило 1-ви май като начало на въстанието. Поради непредвидени oбстоятелства въстанието избухва още на 20-ти април 1876 год. Враца научава за избухналото въстание едва на 24 ти април. В крайна сметка революционните дейци решават да изчакат пристигането на Ботевата чета, която да спомогне за избухването на въстанието в 3-ти революционен окръг – Врачански.
В началото на април 1876 год. под ръководството на Хр. Ботев, Н. Обретенов и Г. Апостолов започнало сформирането на голяма чета, която трябвало да се прехвърли в България веднага след обявяването на въстанието.
Първоначално организаторите смятали, че ръководители на четата трябва да са Панайот Хитов и Филип Тотю, но те сметнали, че при създалата се сложна международна обстановка ще трябва да изчакат с изпращането на четата в България. За воевода на четата бил избран Христо Ботев.
Към средата на май подготовката на четата приключила. Като отчели развитието на въстанието в страната Хр. Ботев и неговите помощници, решили да насочат четата към Враца, тъй като силите на местната комитетска организация били запазени, и съществували възможности за вдигането на въстание.
На 16-ти май, Хр. Ботев и част от четниците се качват от Гюргево на австрийския пътнически кораб “Радецки” - извършващ редовен рейс по река Дунав. От Зимнич, Турну Мъгуреле, Корабия и Бекет. Към тях се присъединили и останалите доброволци, който били предварително разпределени в групи, за да не привличат вниманието на румънските власти.
На 17–ти (29-ти по нов стил) май “Радецки” бил завладян, след което екипажът бил принуден да спре парахода на българския бряг до село Козлодуй.
На парахода Радецки в 1-ва класа Хр. Ботев пише своето безсмъртно писмо, останало и до ден днешен в нашите сърца, адресирано до жена му Венета и невръстното му дете. Дъщеря му Иванка е едва на 40 дни.
Воеводата отправя написано от него писмо на френски до капитана на парахода – Дагоберт Енглендер, в което поставя своите искания и изрича прословутaтa фраза – “Тук се слуша мойта воля...”
Капитан Д. Енглендер пристава при село Козлодуй пожелавайки успех на българските четници в тяхната безстрашна мисия.
Четата целува родната земя, полага клетва и се отправя за Враца. От Козлодуй, след като прекъсва телефонните връзки Видин-Лом-Оряхово, през равната Златия тя пристига в Бутан. Преминава р. Огоста по набързо стъкмен мост, навлиза в Джурково бранище и по Лашково бърдо в тъмно достига р. Бързина на Толов мост. Преминава малката рекичка, възкачва се по склона на Османчова ливада и излиза на Прапора. Оттук по платото, западно от Алтимир и през Добролево, осъмва в Боровен. През нощта тя е преследвана от черкези, с които на няколко места води престрелка. След Борован отново разпръсква черкезка потеря и продължава за Баница. Пред селото четата е посрещната от силна вражеска засада и бързо заема скалистия хълм Милин камък. Тук през целия ден на 18 май води ожесточен и неравен бой с черкези, башибозуци и редовен аскер, и дава скъпи жертви, като загива и знаменосеца на четата Никола Симов - Куруто.
През нощта четата се промъква на юг и край водопада Речка призори пристига на Веслец, където прекарва целия ден на 19 май. Войводата прави усилия да се свърже с комитета във Враца, но всички усилия са напразни. Враца не е готова и не въстава. БОЯТ ВЪВ ВРАЧАНСКИЯ БАЛКАН Привечер на 19 /31/ май четниците напуснали Веслец и продължили похода си към Врачанския балкан. Започнали да се изкачват по стръмната пътека, западно от с. Паволче. След тежък, измерителен поход четата стигнала местността Курдовица и спряла на почивка при първата кошара на овчаря Димитър Мазната от Враца. Наблизо пасели стадата на Черепишкия манастир. Овчарите донесли хляб и сирене на четниците, които след това се отправили за Лесков дол и спрели за нощна почивка при Лесковото кладенче. Войновски - военния командир на четата, наредил да бъдат поставени стражи по околните върхове. Войводата с щаба и взводните командири се оттеглили на съвещание под западната стена на Качуля - каменистия гребен на Вола. Ботев поставил пред своите съветници въпроса за по-нататъшната съдба на четата. Съмвало, когато наблюдателните постове съобщили, че от всички страни към Лесков дол настъпват турски войски, башибозук и черкези.
По заповед на Войновски четниците бързо напуснали Лесков дол. Войновски тръгва с авангард от около 30 четника, следван от Ботев с щаба.
Четата минала седловината между Вола и Царева ливада, слязла през Селището, покрай извора Избата и се изкачила на срещните върхове Камарата, Купена и Околчица. Ядрото на четата с войводата и щаба заело върха Камарата. Тук било и знамето носено от Димитър Стефанов - Казака.
Позицията на четата била добре избрана и в стратегическо отношение по-добра от тази на турците. Четниците на брой около 130 човека трябвало да бранят твърде дългия фронт от Камарата до Околчица като пестят оскъдните бойни припаси. Но въпреки това те, командирите им и войводата били с висок боен дух.
Турците заели позиция на Царева ливада и южните склонове на върха Вола. Тяхната позиция била по-неизгодна от тази на четата, но в замяна на това те имали редица преимущества: модерно оръжие, изобилни бойни припаси и две оръдия. При това численото надмощие било на страната на турците, само редовната турска войска била пет пъти повече от тази на Милин камък.
Боят пламнал към 10 часа преди обяд. Ботев командвал лявото крило, а Войновски дясното. Първи излезли в боя черкези и башибозуци, а скоро се намесила войската, обадили се и двете оръдия от Царева ливада. Огънят на турците бил насочен към десния фланг на четата. Четниците пестели куршумите и отговаряли само тогава, когато самонадеяните турци наближавали позицията на четата.
Боят продължил с неотслабваща сила през целия ден. От своите закрити сред камънаци и храсти позиции четниците отбивали нападенията на озверените турски пълчища и дивите орди на черкези и башибозуци. Духът на бойците бил бодър.
Привечер боят постепенно стихнал. Четниците облекчено отдъхнали. Във вечерния здрач прозвучал гласът на бойна тръба. В лагера на турците свирили отбой. Неприятелят се оттеглил.
Ботев и съветниците от щаба заслизали бавно от югоизточния склон на Камарата към падината Йолковица. Групата спряла на почивка сред скалите на югоизточния склон на Камарата над Йолковица. Ботев седнал на камък под голяма шипка, а около него насядали членовете на щаба - Георги Апостолов, Перо Македонеца и Никола Обретенов. Войводата със своите най-близки съветници отново обсъждали въпроса какво да се прави. Пак се очертали двете мнения: едното на Перо - четата да продължи похода си към Южна България с надежда, че там борбата още продължава и другото на Ботев - четата да се изтегли на запад, по билото на балкана и мине в Сърбия.
В Южна България Априлското въстание било потушено две седмици преди четата да мине Дунава... Опитът на Враца и врачани да въстанат в помощ на Ботев бил осуетен... При това положение на нещата предложението на Ботев се явило едничкото разумно разрешение на въпроса.
Ботев станал да види где са момците. Стъпил върху камъка, изправен в цял ръст, обърнат с лице на изток, той впил поглед през Йолковица към Крушовишкия извор, където били мнозинството четници. В този миг гръмнала пушка, Ботев паднал смъртно ранен, ударен в гърдите от вражески куршум и издъхнал без да продума...
Настъпила зловеща тишина. Другарите стояли безмълвни и бледи пред мъртвото тяло на своя войвода с безпределна скръб в душите и сълзи на очите се простили те с Ботев, като го целунали за последен път.
Трупът на убития войвода покрили със зелени храсти и групата бързо се изтеглила да догони четата.
Над смълчаната Йолковица, забулена във вечерния здрач приютила в обятията си безжизненото тяло на легендарния войвода, легнала тъмна злокобна нощ...
На мястото, където е паднал убит Христо Ботев е поставен каменен блок с надпис: "На великия Ботев
Изпълни се пророчеството твое жив си ти!"
20 май 1876 г. Хр. Ботев е може би една от малкото светли личности, чийто чествания започват още с Освобождението на България.
Автор
Тема: Христо Ботев (Прочитано 2279 пати)