Бугарски Културен Клуб

Ве молиме пријавете (login) или зачленете се (register).

Пријавете се со корисничко име, лозинка и должина на сесија
Напредно пребарување  

Новости:

Автор Тема: Европа и САД за историјата на Македониjа  (Прочитано 208528 пати)

veritas

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 2728
    • Погледај го Профилот
Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
« Одговори #420 на: Февруари 04, 2016, 03:44:08 »



ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ПЕЧАТНА КНИГА    

15 май 1566 е най-вероятната дата, на която българинът Яков Крайков започва

печатането на първата българска печатна книга - „Часослов" - във Венеция.

Тя съдържа апокрифни текстове, псалми, тропари, като авторът е прибавил и

слова за Кирил Философ, Иван Рилски, Иларион Мъгленски и др.

Книгата е малък формат с 286 листа, двуцветен печат, 31 гравюри.

Два непълни екземпляра се съхраняват в Пловдивската библиотека, а един е

притежание на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий" в София.

http://www.sibulgaria.org/index.php?option=com_content&view=article&id=85:25072010&catid=13:new&Itemid=56&lang=bg

Яков Крайков

Яков Крайков е първият български издател, илюстратор, гравьор, художник, шрифтолеяр на/за печатни произведения, български книжовник и художник-оформител.[1]

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%AF%D0%BA%D0%BE%D0%B2_%D0%9A%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BA%D0%BE%D0%B2

Така първата българска печатна книга излиза през май 1566 г., докато първата турска печатна книга е от 1729 г., първата еврейска печатна книга, все в имперските граници, е от 1494 г., първата арменска - от 1565 г., първата гръцка - от 1627 г.

http://www.segabg.com/article.php?id=789496
« Последно менување: Февруари 04, 2016, 04:09:53 veritas »
Сочувана

veritas

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 2728
    • Погледај го Профилот
Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
« Одговори #421 на: Февруари 04, 2016, 03:58:40 »



В този сборник са представени с кратки биографични бележки и избрани страници от съчиненията им видните български книжовници от Македония, работили през втората половина на XVIII и през XIX век - Паисий Хилендарски, Йоаким Кърчовски, Кирил Пейчинович, Теодосий Синаитски, Неофит Рилски, Павел Божигробски, Димитър и Константин Миладинови, Йордан Хаджиконстантинов - Джинот, Натанаил Охридско-Пловдивски /Зографски/, Партений Зографски, Григор Пърличев, Кузман Шапкарев, Райко Жинзифов, Йосиф Ковачев, Димитър Македонски. От изложените материали читателите могат да получат вярна и точна представа за българското национално и езиково съзнание на тези книжовници. Възраждането в областта Македония не е отделно и самостоятелно явление в сравнение с възраждането в други области на България /като Мизия, Тракия/. Също така и книжовноезиковата практика на възрожденските книжовници от македонската област не може да бъде откъсната от общите процеси в развитието на българския език през XVIII и XIX в. - период на постепенно изграждане на книжовния език на българската нация. Дори и кратките откъси от съчиненията на посочените възрожденски книжовници показват редица общи моменти и тенденции в езиковата им практика, участието им в изграждането на общ и единен български книжовен език.

http://www.emag.bg/b-lgarski-v-zrozhdenski-knizhovnici-ot-makedonija-28146/pd/D0KF4BBBM/

http://www.baspress.com/book.php?l=b&id=428
Сочувана

veritas

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 2728
    • Погледај го Профилот
Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
« Одговори #422 на: Март 19, 2016, 05:39:23 »



История на българите от Македония Т.I: Древност. Средновековие. Българско възраждане

Акад. проф. д-р Григор Велев

Акад. проф. д-р Григор Велев е български учен и общественик. По професия е специалист по клинична патология. Бил е ректор на Висшия медицински институт в Стара Загора. Специализирал е в Москва и Париж. Публикувал е „Ръководство за лекари патолози по Обща и Клинична патология” и четири учебника за студенти по същата специалност. Съавтор е на четири ръководства за практически упражнения по патология. След 1989 г. проф. Велев се занимава активно с политическа публицистика от позициите на модерния градивен национализъм. Публикувал е редица анализи за международни и вътрешнополитически събития. Участвал е в десетки телевизионни предавания, посветени на най-актуалните ни обществени проблеми.
През 2004 г. възстановява Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ), създадена от акад. Богдан Филов и закрита от комунистическия режим през 1947 г.

https://www.helikon.bg/books/15/-%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BE%D1%82-%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%A2.i%3A-%D0%94%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82.-%D0%A1%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%B5.-%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B5_190984.html#book_info




История на българите от Македония Т.ІІ: Българското националнореволюционно движение в Македония

Акад. проф. д-р Григор Велев

Акад. проф. д-р Григор Велев е автор на монографиите „Национализмът“, „Диктатура. Терор. Геноцид. Шовинизъм (Фунда­менти на комунизма, фашизма, националсоциализма)“, „Българският национализъм и неговото бъдеще“; „Българската национална кауза (1762–2012)“ и на четиритомника „История на българите от Македония“.
Първият том на „История на българите от Македония“ (Древност, Средновековие, Българското Възраждане) бе посрещнат с голям интерес и внимание от читателската аудитория и от специалистите. Вторият том от този мащабен проект притежава ясно самостоятелно звучене. Този път във фокуса на вниманието на автора е българското националнореволюционно движение в Македония от 1878 г. до войните за национално обединение (1912–1918).
Текстовете на акад. Велев се отличават с безкомпромисна вярност към историческата истина, постигната благодарение на работа с хиляди документи, спомени, биографии, научни изследвания... Авторът се отличава с многостранна информираност, задълбочено познаване на събитията, процесите, на житейския път и идеите на стотици ярки личности. Тези масиви от информация са вплетени в синтезиран, сполучливо структуриран разказ за историческите превратности, преживени от българския народ в драматични и жестоки времена.
Не на последно място и в този том срещаме характерната за автора аналитичност, съчетана с проникновен поглед към миналото – не само на българите в историко-географската област Македония, но и на цялата ни нация в нейното развитие и историческа съдба.

https://www.helikon.bg/books/15/-%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BE%D1%82-%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%A2.%D0%86%D0%86%3A-%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%8E%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%BE-%D0%B4%D0%B2%D0%B8%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%B2-%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F_199096.html#book_info
Сочувана

veritas

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 2728
    • Погледај го Профилот
Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
« Одговори #423 на: Март 21, 2016, 07:13:34 »



21 Март 2016

“Румънското малцинство” контрира М. Маковей: “Българи сме”

С остра позиция срещу румънския евродепутат Моника Маковей излезе сдружение "Рудари", представител на едноименната общност. "Не само сме българи, но и сме специфична българска етнографска група. Някъде ни наричат рудари, другаде копанари, на трето място мечкадари в зависимост от поминъка. Единственото ни общо с Румъния е, че говорим архаичен старовлашки език. Не сме румънско малцинство, не сме и роми, от години се борим да получим статут в националния съвет по етническите въпроси като представители на българска етнографска общност. Нека Маковей да е по-подготвена и по-прецизна", заяви Димитър Димитров, председател на сдружение "Рудари". Организацията обединява хора от Североизточна България, а Маковей твърди, че именно в този регион "има многобройно население роми от румънски произход". Според Димитров обаче общността и по произход, и по съзнание е изцяло българска, а и се интегрира добре в обществото.

В писмото си преди седмица до българското правителство евродепутатът специално бе заявила, че на "румънското малцинство" се пречи да изучава учебните предмети на своя език. Димитров, който е бивш кмет на аксаковското село Игнатиево, опроверга и това. "Още преди 8 г. при нас се въведе румънски като СИП. Записаха се тридесетина деца, накрая останаха 2. Преустанови се, защото няма желаещи. Децата искат да учат английски, немски, не румънски", бе категоричен той.

-------СПАД

В. "Сега" поиска данни от образователното министерство за броя на децата, които учат майчин език в рамките на ЗИП, както и за видовете изучаван език. Според предоставената справка през 2008 г. румънски са изучавали 30 деца, през 2009 и 2010 г. - 26, а през 2011 г. - 13. Оттогава досега румънски език като майчин не се изучава. Учениците, които са избрали турския, намаляват от над 10 хил. души преди седем години на 6 хиляди през 2014/2015 г. Спад има и при избралите арменски, арабски и иврит. За сметка на това са се увеличили желаещите да изучават английски и гръцки език.

http://www.segabg.com/article.php?id=796170
Сочувана

veritas

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 2728
    • Погледај го Профилот
Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
« Одговори #424 на: Март 26, 2016, 07:31:13 »


26 Март 2016

8487 българи в чужбина са придобили гражданство у нас през 2015 г.

Депутатите обвиниха правосъдното министерство, че излишно бави кандидатите за паспорт


8487 етнически българи в чужбина са придобили българско гражданство през 2015 г. Това показва справка, която правосъдното министерство представи на ресорната парламентарна комисия. Данни за по-предните години не бяха дадени. Депутатите разкритикуваха ведомството, че бави сънародниците ни, които искат да се сдобият с български паспорт. А от Патриотичния фронт дори заплашиха, че ще искат оставките на отговорните чиновници.

Почти всички късметлии, взели гражданство, са от историческите български общности на Балканите и в Източна Европа. Най-много са от Македония (4298), Молдова (1433) и Украйна (1387). Далеч по-малко са от Сърбия (577), Русия (394), Албания (335) и Румъния (33). Българските власти са отрязали мераците за паспорт на 537 души с различни основания - напр. извършено престъпление в държавата, на която са граждани.

5930 молби са върнати за допълнителна проверка, за да се установи дали подадените от кандидатите документи за български корен са действителни. На 5681 души преписките са били прекратени, тъй като не е било спазено основното изискване на закона - наличие на документ, че кандидатът има поне един възходящ роднина (баща, майка, дядо), който е българин. Това са хора най-вече от Македония (4526) и Албания (571).

Депутатите обвиниха представителите на МП, че излишно утежняват процедурите и тормозят кандидатите. Зам.-министърът Вергиния Мичева-Русева - председател на междуведомствения Съвет по гражданство, обясни, че органът спазва установения от 2014 г. по-строг ред. Тогава доклад на Върховната административна прокуратура разкри, че стотици албанци и косовари са взели паспорт, без доказателство за българско потекло. Преписките се бавят и заради задължителните проверки от ДАНС, които обработват максимум 10 хил. молби годишно. "Спазването на този ред е от критично значение при настоящата ситуация", бе категорична Русева. И разказа за хванат на лондонско летище косовар с български паспорт, който не знаел и дума български.

http://www.segabg.com/article.php?id=796931
« Последно менување: Март 26, 2016, 07:48:42 veritas »
Сочувана

veritas

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 2728
    • Погледај го Профилот
Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
« Одговори #425 на: Март 27, 2016, 06:49:09 »


28 Март 2016

Шокираща е обстановката в Македония,

където цари страх, а управляващите не допускат критична мисъл, казва посредникът на ЕС в страната Петер Ванхауте пред "Дойче веле".
Неговият мандат изтече вчера. Ванхауте призна, че през последните месеци не е успял да тласне напред по-голямата част от реформите, които Брюксел очаква от Скопие. "Системата за контрол, установена най-вече от ВМРО-ДПМНЕ, прониква до всички структури на обществото и не позволява никакво свободно и критично мислене, нито пък за предложения за промяна на курса в демократична посока", обясни той. Според него Македония не е готова за изборите на 5 юни.

http://www.segabg.com/article.php?id=797065
« Последно менување: Март 27, 2016, 07:06:11 veritas »
Сочувана

veritas

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 2728
    • Погледај го Профилот
Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
« Одговори #426 на: Март 29, 2016, 12:56:57 »


29 Март 2016

Македония подменя съдържанието на „Железният светилник” и „Илинден”

Македония подменя съдържанието на „Железният светилник”, „Преспанските камбани” и „Илинден”. Това алармират наследниците на Димитър Талев пред Нова тв.

На книжния пазар в Македония се разпространява превод на четирилогията на Талев. Преводачът в западната ни съседка обаче е заменил „българи” с „македонци”, възмущават се наследниците на великия автор.

Не е ясно по кое точно право македонците превеждат трите романа, тъй като съгласие за това от българска страна и от наследниците на Талев не е получено.

По-притеснителното обаче е, че текстът се променя.

„За „Железният светилник” и „Преспанските камбани” разбрах преди около два месеца от мой братовчед от Скопие”, заяви Климент Талев, внук на писателя. „Става дума за много професионален преразказ. Ако читателят не познава автора, би сметнал, че дядо ми е заклет македонист”.

По думите му още по времето на Югославия представители на Македония са искали разрешение от сина на Талев да преведат книгата, но да променят текста. Той обаче още тогава, въпреки предлаганата крупна сума, не се е съгласил.

„Сега не се касае само за думи. Там, където Султана говори за българщината, всичко е претупано, осакатен е целият труд на дядо ми”, заяви Климент Талев.

По думите му не е преведен само романът „Гласовете ви чувам”. А македонците възнамеряват да преведат и романа „Самуил”.

По думите му евродепутатите Андрей Ковачев и Ангел Джамбазки са повдигнали въпроса в Брюксел.

Спор по темата е имало още през 2001 година. Тогава синът на Димитър Талев е отнесъл въпроса до българското Министерство на културата, откъдето му казали да се оправя сам.

http://www.segabg.com/article.php?id=797270
« Последно менување: Март 29, 2016, 01:00:33 veritas »
Сочувана

veritas

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 2728
    • Погледај го Профилот
Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
« Одговори #427 на: Април 11, 2016, 07:13:39 »




Отношенията между България и Турция пак се обтегнаха
Съвместното заседание на двете правителства няма да се състои


11 Април 2016

 Съвместното заседание на правителствата на България и Турция на 24 април няма да се състои. То е било отложено за неопределено време. Информацията беше потвърдена от външното министерство, но засега няма официално обяснение за причината. За първи път за подготвяното заседание се разбра по време на посещението на турския премиер Ахмет Давутоглу в края на м.г. В началото на април военният министър Николай Ненчев обяви, че датата е 24 април и ще се проведе в Анкара. Самият Ненчев планираше разговор с турския си колега, за да го уведоми за нова ограда по граничната бразда и включването на армията в охраната на границата. Такива срещи той проведе с колегите си от Македония, Сърбия, Румъния и Гърция.

По неофициална информация прибързването на Ненчев е вбесило МВнР, тъй като вече е било ясно, че такова заседание няма да има. Причината е охлаждането на дипломатическите отношения между София и Анкара след посещението на Давутоглу. Това стана, след като на 21 февруари България изпрати нота до Турция да отзове аташето си по религиозните въпроси в консулството в Бургас Угур Емироглу. Турският дипломат е бил акредитиран като аташе по социалните въпроси, докато в по-голямата част от времето, прекарано в България, се е занимавал с религиозна дейност. В отговор Анкара поиска да бъде отзован първият секретар в генералното ни консулство в Истанбул.

Малко преди това стана ясно, че Турция е забранила на Ахмед Доган и ключови фигури от ДПС да влизат в страната. От външно министерство са направили опит да разберат каква е причината, но комуникацията с турския посланик у нас Сюлейман Гьокче е била изключително трудна. Вероятно това е причината и за първи път на 11 март българският външен министър Даниел Митов да забрави дипломатичния тон. "Оставил съм на турския си колега Мевлют Чавушоглу, когото много уважавам, да реши дали присъствието на посланик Сюлейман Гьокче е полезно за нашите отношения, заяви Митов.

Въпреки провала на срещата в Анкара българската страна се надява да бъде финализирано двустранното споразумение за връщане в Турция на граждани на трети страни, които са влезли у нас. То е част от споразумението между ЕС и Анкара. В него е записано изрично, че Турция ще охранява границата си, за да не влизат у нас мигранти.

http://www.segabg.com/article.php?id=799113

Ердоган подкрепя Борисов
25 Април 2016
Премиерът на Турция Реджеп Тайип Ердоган в телефонен разговор е пожелал успех на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов на предстоящите избори. Това съобщи за Агенция „Фокус” Вежди Рашидов, министър на културата в правителството на Бойко Борисов и трети в кандидат-депутатската листа на ПП ГЕРБ за 16 МИР Пловдив-град.
Ердоган е телефонирал на Борисов снощи около 19.00 часа. Вежди Рашидов е имал възможността да присъства на разговора и да превежда. Ердоган е попитал Борисов как е и искрено му е пожелал успехи на изборите, както и да направят всичко възможно изборите да са честни както в Турция, така и в България.
„Ердоган се е обадил на Борисов като приятел. Наричал го е приятелю, братко. Те имат едно обръщение да се наричат „моя брат". Обаждането беше много топло", изтъкна пред "Фокус" екскултурният министър Вежди Рашидов, който е превеждал разговора.
Малко след като стана ясен телефонният разговор между двамата, от ВМРО побързаха да излязат с гневна позиция. Патриотите са категорични, че фактът, че ГЕРБ сами разпространяват тази информация показва паническата ситуация, в която изпада партията след последните разкрития за срастване на власти от мафиотски тип. За ВМРО подобна политическа реклама представлява недопустима външна намеса в твърде деликатната ситуация, в която се намира страната ни.

http://www.segabg.com/article.php?id=647471
« Последно менување: Април 25, 2016, 05:31:55 veritas »
Сочувана

veritas

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 2728
    • Погледај го Профилот
Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
« Одговори #428 на: Април 27, 2016, 07:59:31 »



Главните дейци на Априлското въстание в югозападните български земи (от ляво надясно) - Дядо Ильо войвода (1805-1898); Димитър Попгеоргиев (1840-1907); Станислава Петкова (1857-1926), дъщеря на първата българска учителка в Македония баба Неделя Петкова, ушива заедно с майка си знамето на Априлското въстание в Малешевието

„Станете робове, за бащината си земя станете!”*
Малешевското въстание в югозападните български земи е неразривна част от Априлската епопея и героично продължение на делото на априлци

Иван Петрински


Преклонението пред делото на дейците на Априлското въстание, пред десетките хиляди жертви на една варварска чуждоземна власт всяка години изисква от нас да се преклоним отново и отново пред величието на това време. Саможертвата на априлци преди точно 140 години, поднесена безкористно към олтара на отечеството, е непонятна днес на извратеното ни съвременно общество. Дори не саможертвата в името на отечеството, дори самата саможертва е непонятна - повечето българи днес трябва речник да отворят, за да научат значените на думата.

По зова на сърцето, и без речник, Кочо Чистеменски опожарил собствения си дюкян, когато в Пловдив се получило "кървавото писмо"; той заедно с други комитетски дейци запалили няколко дюкяна за да обявят началото на въстанието. Стоян Пъков, Рад Тусчийски и още няколко бранители на Панагюрище се укрепили в покрайнините на града и стреляли срещу настъпващите многобройни орди до последния фишек, загивайки геройски, за да дадат възможност на жените и децата да се оттеглят в горите наоколо. Петър Щърбанов се самоубил когато свършил фишеците, за да не попадне жив в ръцете на турците. Ана Козинарова в Клисура, прегърнала децата си, се хвърлила в един дълбок кладенец, където всички те срещнали смъртта за да не отдадат себе си на гавра. Тодор Каблешков от Копривщица, след като бил заловен, се самоубил в Габровското полицейско управление. Пак Кочо Чистеменски, и Спас Гинев, и по техен пример още множество въстаници, изгубили вече всякаква надежда и мъчени от жажда, убили децата си, жените си, а накрая и себе си в перущенската църква "Св. Архангел Михаил" и в съседните две къщи и в училището - така съвсем буквално изпълнили повелята на надписа върху въстаническото знаме "Свобода или смърт". Батачанки хвърляли в реката децата си, за да е по-лека смъртта им, и ги следвали (вж. Свързани текстове); момите и малките момчета пак в Батак дръзко предизвиквали освирепелите убийци за да бъдат бързо посечени и да не бъдат потурчени. Васил Петлешков в Брацигово, заловен и печен жив между два огъня за да издаде съзаклятниците, отговарял: "Сиромашта няма никакъв грях, [сам бях,] няма никой друг"; докато успял да погълне предварително приготвената отрова.

Заловените живи и предадени на съд въстаници се държали смело. Цанко Дюстабанов, прекъсвайки съдиите, заобяснявал, че българите са въстанали за да "си искат земята". Бачо Киро пред смаяните съдии отхвърлил възможността да бъде спасен животът му като в импровизирани стихове на турски с гордост нарекъл себе си "комита". Георги Измирлиев-Македончето, миг преди да бъде обесен, пред събралото се множество извикал: "Как сладко е да се умре за отечеството!".

Имало обаче и друго. Главният апостол на Търновския революционен окръг Стефан Стамболов се укривал в с. Самоводене от самото начало на въстаническите действия, а малко по-късно избягал през Дунав в Румъния; но не за такива като него ни е думата днес - "гюбре" (вж. Свързани текстове") има, къде повече, къде по-малко, сред всички народи. Така по-ярко заблестява безпримерният героизъм на останалите.

Българите, които самоотвержено се подигат за да освободят родните си огнища от дивия азиатски гнет през пролетта на 1876 г. не бива да забравяме никога, също както и бранителите на България по време на турското нашествие, споменати в Бориловия синодик (начало на ХIII в.; дописван до края на Търновското царство) - Семир, Йончо, Добромир, Иваншо, Арцо, Трошан, Ратен и брат му Карач, Потръц, Ханко, Стан, Михаил, Богдан, Шишман, Ботул, Радослав, Воисил, Константин, Годеслав и Чръноглав (вж. Свързани текстове); поне това им дължим.

Вероятно днес, с ръка на сърцето, трябва да се признаем за срамно недостойни наследници на тия величави наши предци; страхът, с който позволяваме на доказани психопати и предатели да ни управляват, смешните ни дрязги, жалките ни желания, нищожните ни стремления са ярко показателни, че живот, който не е отдаден на отечеството, е безсмислен.

* * *

Широко разпространена заблуда е, че Априлското въстание в югозападните български земи не избухва. Наистина в Банско-Разложката котловина Априлското въстание е задушено в зародиш - местният участник в Оборищенското въстание Георги Чолаков е заловен по случайност или поради предателство, може би. В Банско и Разлог последват масови арести на "неблагонадеждни". Такава е обстановка там, когато пристигат първите вести за началото на въстаническите действия в Средногорието.

Почти три седмици след началото на Априлското въстание, и когато то там е напълно потушено, без никакви изгледи за успех саможертвено се подигат българите в Малешевието. Подготвителната работа за въстанието се води още от края на 1875 г. в Солун. Начело на комитета е Димитър Попгеоргиев (вж. Изображението). На предварително изработеното от Станислава Петкова (вж. Изображението) знаме на въстанието е извезана датата "8 май", а на другата страна има лъв и надпис "Станете да ви освободя".

Въстаническо средище тук е пиянечкото село Разловци. На 7 май тук пристигат турски данъчни чиновници и полиция. Поради опасността от извършване на арести на заподозрени за съзаклятници, които да предотвратят възникването на същински въстанически действия, на 8 май 60-ина разловчани нападат заптиетата и данъчните и освобождават селото. Данъчните регистри са изгорени първоначално, а жените и децата са укрити в планината (в района на днешната граница между България и БЮРМ). Въстаниците поели към с. Лъки, Кочанско, където към четата се присъединяват местни младежи.

Турската власт, поучена от развоя на въстанието в другите революционни окръзи, има достатъчно време за да се приготви за вероятни въстанически действия; скоро Малешевието е задръстено от редовна войска и башибозуци. Въстаническата чета води самоотвержени сражения с преследващите я турци, но силите са съвсем неравни; голямата част от четниците са убити, само няколко от тях успяват да стигнат до Петричко и Мелнишко. Сред спасилите се е и Димитър Попгеоргиев (вж. Извори), който по време на Освободителната руско-турска война през следващата година ще създаде нова чета, която води тежки сражения в тила на турците.

След разгрома на Априлското въстание в Малешевието башибозушки банди и редовна войска грабят и убиват без ред не само в Малешевието, в Пиянец и в Кочанско, но и в Неврокопско, в Демирхисарско, в Сярско, в Щипско, в Радовишко, в Струмишко, в Джумайско.

Продължението на Априлското въстание в югозападните български земи е продължение и на примерите ни за саможертвата на предците ни изобщо. Без изглед за успех; тогава, когато въстанието на повечето места е вече потушено или поне затихнало, в Източна Македония се подигат на бунт за да не пропадне подготовката им и да не се посрамят. Македонските българи с кръв ще отмият закъснялото си участие в Априлското въстание през следващите три десетилетия.



----------

Извори



"Братя българи! Дойде краят на зверската тирания, която от пет века насам търпим под османската насилническа власт . . . Настъпва денят на народното въстание на всички българи от България [Мизия], Тракия и Македония. Всеки честен българин, в жилите на когото тече чиста българска кръв, тъй както тя е текла и в жилите на нашите царе от старо време - Крум, Симеон, Борис и Асен, трябва да въстане с оръжие в ръка, та с първия ни още удар да зашеметим врага . . . Напред, братя! . . . О, българино, докажи, че си жив, покажи, че знаеш да цениш свободата си! . . . Нека се строши хомотът, що реже врата ти като трион! . . . От днес от името на нашия народ ние обявихме пред целия цивилизован свят: пълна свобода или смърт . . ."

Из "Възвание към българския народ", съставено от избрана на Оборище комисия, 15-17 април 1876 г.



"Българското въстание се шири, както никога досега. Съобщават от Солун, че старият войвода, юнакът на юнаците Илия [дядо Ильо Марков от Берово], се е вдигнал със силна чета добре въоръжени момци в планината [Малешевска] до Струма. Голям брой българи в Македония са се присъединили към него, а от други места прииждат млади люде, които са на възраст да носят оръжие . . . При Овче поле черкезите запалили две български села, но младият юнак Стоян тръгнал след тях и ги изсякъл . . ."

В. "Исток", Белград, бр. 62 от 9 юни 1876 г.



"Двадесет години вече изминаха, от когато многострадалния наш народ бе изложен на най-жестоки испитни, на най-нечути мъки, каквито може да измисли само един див, варварски народ, като турците. Пепелищата на Батак, Клисура, Перущица още не са зарасли и свидетелствуват за това. Същото нещо се извършва постоянно над българите в робска Македония . . . . Днес от зад Осоговите се чуват пак писъка на децата, воплите на жените, плача на старците. Батак се повтаря! Жените и девойките се изнасилват, мъжьете се мъчат и убиват: на едни се въвират борови клечки под ноктьете и се запалват; на други се стега черепа с мокри въжя до като излезaт очите и последва смърт . . . четвърти се обесват с главата на долу и се люлеят до като умрат . . . шести се съсичат и тъпкат от кавалерията . . ."

Из "Възвание към българските граждани" от Димитър Попгеоргиев, Кюстендил, 25 ноември 1897 г.





___________

* Съчетание от част от "Бенковски" (1881-1884) на Иван Вазов (1850-1921) и втората строфа ("На пояс тънки сабли запашете,/ за бащината си земя станете,/ колете турски племена,/ пълнете с техните тела/ пространните равнини,/ дълбоките долини!") на "Къде си вярна, ти любов народна" (1942-1849) на Добри Чинтулов (1822-1886).



http://www.segabg.com/article.php?sid=2011040700040001301

("Баташкото клане откри на света, че съществува български народ")

http://www.segabg.com/article.php?id=539841

(В Априлското въстание възкръсва България)

http://www.segabg.com/article.php?sid=2011050500040001301

(Април 1876 - "Избива се цял един народ")

http://www.segabg.com/article.php?id=546001

("Българите ще се въздигнат")

http://www.segabg.com/article.php?id=801764

Разловско въстание

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%B2%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5

https://www.google.bg/?gfe_rd=cr&ei=3zMEVcnMMaez8weL9YKgDA&gws_rd=ssl#q=%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%88%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%BE+%D0%B2%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5
« Последно менување: Април 27, 2016, 08:04:15 veritas »
Сочувана

veritas

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 2728
    • Погледај го Профилот
Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
« Одговори #429 на: Мај 03, 2016, 05:48:35 »




Reliquary box thought to have been used to carry the bones to the island. The exterior has inscriptions written in ancient Greek mentioning John the Baptist and his feast day. The box was found near the altar of the church (credit: Oxford University)

ВИДЕО

National Geographic HD - Head of John the Baptist

https://www.youtube.com/watch?v=e-QjoorU03g

http://www.bbc.com/news/world-europe-10849211



ДНК тест доказа мощите на Кръстителя

- Проф. Г-н Попконстантинов, какво донесоха мощите на св. Йоан Кръстител на България и в частност на Созопол?

- Мощите на св. Йоан Кръстител допринесоха изключително много за прославата на България, не само на Балканския полуостров и в Европа, но и в цял свят. Св. Йоан Кръстител е известен както в християнския, така и в мюсюлманския свят. Новината за откритието, което направихме аз и моят екип през 2010 г., буквално разтърси света.

- Какво е значението на надписа към тях?

- Изключително съм щастлив да заявя, че за първи път в световната библейска и християнска археология са открити частици от мощи на св. Йоан Предтеча и Кръстител, съпроводени с надпис. Това откритие направи силно впечатление на медиите, но най-вече на в. "Стандарт". Tака възникна идеята на вестника за чудесата на България. И прави добро впечатление, че именно вашата редакцията реши да продължи тази инициатива. Археологията се наложи като изключително сериозна наука, която не търси ефекта, а научните резултати чрез интердисциплинарните изследвания.

- Какво доказаха анализите в Оксфорд и Копенхаген?

- Резултатите, които имаме от изследванията, допринесоха за убедеността, че наистина България притежава частици от мощите на св. Йоан Предтеча, а не нещо измислено. Благодарение на упоритостта на екипа на National Geographic да се направят изследвания, които да убедят света, се прибягна до две лаборатории. Едната е за изотопен анализ в Оксфорд, а другата - в Копенхаген за ДНК анализ. Изотопният показа, че тези частици, които ние открихме от мощите на св. Йоан Предтеча и Кръстител, са от един човек, защото имаше съмнение, както от колеги археолози, така и от други, че това е някакъв сбор. Това е първият принос от изследванията. Вторият е, че това са частици от тялото на човек - мъж, който е живял 5-та г. пр. Хр и в този интервал от време до 75-та г. сл Хр., т.е. в този промеждутък е живял въпросният човек, който е починал на около 30-40-годишна възраст. Това става ясно от лабораторията в Оксфорд. ДНК анализът в Копенхаген показва, че частиците от мощите са на човек, който е от средиземноморски тип, т.е. от Палестина. Тези изследвания сложиха точка на съмненията на хората. Специалистите от лабораториите в Оксфорд и Копенхаген се изразиха по следния начин: "Казимире, единствено не можем да ти посочим адреса, всичко останало съвпада и пасва с онова, което сте открили".


- Има ли данни св. Йоан Кръстител да е проповядвал по нашите земи?

- Не, няма. Все пак той е изкарал по-голямата част от съзнателния си живот в пустинята.

- Колко е значим е бил в миналото манастирът, в който открихте мощите?

- Манастирът е значим в няколко посоки. Това е единственият патриаршески манастир, който е запазен по нашите земи. Възникнал е последната четвърт на IV в. и е просъществувал до средата на XVII в. Една непрекъсната дейност. Той впечатлява както с архитектурата си, така и с това, че е построен на острова. През този ранен период, когато се приема християнството като държавна религия, Византия започва усилено строенето на църкви и манастири.

- Защо точно това място е избрано за манастир?

- Защото тук е било светилището на бог Аполон и при построяването на християнския храм е било необходимо да има светец, който да бъде като контрапункт. В йерархията през този период най-отгоре е Исус Христос, следва св. Богородица, а след нея св. Йоан Предтеча и Кръстител. Именно Константинопол се съобразява с това вярване. Следователно е било необходимо конкретното място, което да неутрализира влиянието на божеството Аполон. Някои ще кажат, че това са приумици, но имаме много добър пример. През средата на VI в. св. Бенедикт Нурсийски в Монте Касино, при наличието на действащо светилище на Аполон, е построил манастир, който е посветен на св. Йоан Кръстител. Именно този факт е достатъчен, за да сме убедени коя е причината да бъде построен манастир точно на остров Св. Иван до Созопол. Той е посещаван на ден от над 100 души.
След като е бил излъчен филмът на National Geographic в Англия, един огромен пътнически кораб превозва до Бургас 800 души англичани, дошли да посетят това свято място.

- Какви нови открития сте направили с екипа си?

- В последните две години след откриването на частици от мощите на св. Йоан разкрихме основите на по-ранни сгради, които заедно с керамичния материал и монетите показват, че са от V-IV в.пр.Хр., т.е от периода, когато е създадена самата Аполония, a именно Созопол. Има един тревожен момент. Първо - времето оказва силно влияние върху запазените стени на манастирските храмове. И двата храма са запазени до 4-5 метра височина. Лека полека те се рушат, затова е необходимо да се направи всичко възможно да се ускори реставрацията и експонирането. Поради тази причина бе създадена фондация "Св. Йоан Предтеча и Кръстител", която поема тежкия товар да събира средства, за да се ускори целият процес. Имаме чудесен проект на архитект Юлий Фърков, който по много елегантен начин ще направи всичко възможно този манастир да възобнови своята слава. Созополчани трябва да се стреснат и да подпомогнат с всички усилия довършването на археологическите разкопки и експонирането на манастира.

http://www.standartnews.com/mneniya-intervyuta/dnk_test_dokaza_moshtite_na_krastitelya-214809.html



Bulgarian bones could be John the Baptist's, scientists say
March 8, 2015
"We got a date that was exactly where it should be, right in the middle of the first century," said Higham, a radiocarbon dating expert.
It's not proof that they belonged to John the Baptist, since there's no DNA database of early Christian saints, the archeologist who found the bones said.
But the mere fact that the testing didn't prove the bones are fakes is unusual.
Archeologist Kazimir Popkonstantinov led the team that found them under the altar of a fifth century basilica on Sveti Ivan, a Black Sea island off Sozopol on the south coast of Bulgaria.
The bones were in a reliquary, a container for holy relics, with a tiny sandstone box.
Written on the box in Greek were the words, "God, save your servant Thomas. To St. John. June 24."
Scientists take samples of the bones for radiocarbon and genetic analysis.
The date is the Christian feast day of John the Baptist, believed to be his birthday.
When the bones were found in 2010, Popkonstantinov said it was "logical to suggest that the founders of the monastery did their best to bring relics of its patron saint."
Higham, the deputy director of Oxford's Radiocarbon Accelerator Unit, got involved because a colleague knew the Bulgarian archeologists. National Geographic was also interested, so it provided funding for more extensive testing than Higham originally planned, and made a film about the project.
Radiocarbon dating showed that the bones were from the right period to be from John the Baptist, Higham said, while genetic testing showed it was a man and all the bones were from the same person.
DNA testing by colleagues at the University of Copenhagen suggested that the person was most likely to have been from the Middle East, he said.

More detailed nuclear DNA testing could pin down his location even more accurately, Higham said, but "does cost quite a lot of money."
There is reasonably good historical evidence that John the Baptist, whom Christians believe baptized his cousin Jesus, did exist, said Paul Middleton, a senior lecturer in Biblical studies at the University of Chester.
All four gospels and the contemporary Jewish historian Josephus say he was beheaded on the orders of the ruler Herod Antipas, Middleton said when the bones were found.
The six small bones are far from the only relics purporting to belong to him.
Four locations, from a mosque in Damascus, Syria, to a museum in Munich, Germany, claim to have his head, while the Topkapi Museum in Istanbul, Turkey, has a relic alleged to be his right arm.
A monastery in Montenegro says it has his right hand, while another in Egypt has a crypt containing relics of the saint.
Tom Higham says he can test them to see if they match.
"We have a complete genome. It's possible that we could step this a step further and see if there is any similarity," in the genetic material of all the relics.
"We've sort of got interested in this. It's not beyond the realms of possibility, and we know that there were relics moving out of the Middle East in the fourth and fifth century," he said.
But for him, the project remains a purely scientific one.
"I'm an atheist," he said. "I perceive this as an archeological dating problem. We have some bones and we're trying to get as much information out of them as we can."

http://edition.cnn.com/2015/02/20/living/jesus-john-baptist-bones/



DNA bolsters Bulgaria's John the Baptist bones claim
Jun 15, 2012

Bulgaria's claim to have unearthed six bones belonging to John the Baptist has received a boost from scientists who have concluded after dating them and analyzing their genetic code that they could indeed be relics of the man who baptized Jesus.

The remains, which include a molar and a piece of cranium, were found in July 2010 in a marble sarcophagus in the ruins of a medieval church on the island of Sveti Ivan, or Saint John, off Bulgaria's Black Sea coast near the resort of Sozopol.

They are on display in a church in Sozopol where thousands of worshippers have flocked to view them, untroubled by questions about their authenticity.

"When I first heard this story in 2010 I thought it was a bit of a joke, to be honest," said Tom Higham of the University of Oxford's Radiocarbon Accelerator Unit, one of the world's top laboratories for carbon dating of archaeological material.

Higham's team dated a knuckle-bone to the first century AD, when John the Baptist would have lived, while geneticist colleagues from the University of Copenhagen established the full DNA code of three of the bones.

The genetic analysis showed that the bones were from the same person, a man who most probably came from the Middle East.

Higham, who is an atheist, said that it was obviously impossible to say with any certainty that the remains belonged to John the Baptist. But it could not be ruled out.

"I'm much less skeptical than I was at the beginning. I think there's possibly more to it. But I'd like to find out more," he told Reuters on Friday.

12 HANDS AND SIX HEADS

Relics of saints or fragments of the True Cross on which Jesus was crucified, according to Christian tradition, have been a powerful draw for pilgrims and tourists for centuries. Thousands of such relics can be found in churches across Europe.

But skeptics have always dismissed these items as a scam to lure the credulous, and some joke that if all the bones said to have belonged to John the Baptist were authentic the Biblical figure would have had 12 hands and six heads.

Higham plans to apply for funding to analyze purported John the Baptist relics from other places to see if any of them came from the same individual whose remains were found on Sveti Ivan.

"I look at this as a bit of fun. I'm not a hard core ecclesiastical researcher. I actually study Neanderthals and stuff like that, older stuff," said Higham.

"But I'm really interested in applying radio carbon dating more widely to find out information about the past."

John the Baptist, who is revered in Christianity and Islam, announced the coming of Jesus and baptized him in the River Jordan. The Gospels say King Herod had him beheaded.

Oxford archaeologist Georges Kazan, who wrote his doctoral thesis on the movement of relics in the 5th and 6th centuries, said that there was historical evidence to support the claim that the Sveti Ivan remains could be authentic.

The evidence includes a small box made from volcanic tuff, or consolidated ash, which was found next to the bones and is inscribed with John's name and his feast day in Ancient Greek.

The tuff came from Cappadocia, in modern Turkey, which was one of the routes used to take purported relics from the Holy Land to Constantinople, now Istanbul, where in the 5th and 6th centuries Eastern Roman Emperors were keen to acquire them.

The emperors, who were copied by pious aristocrats, wanted relics for devotional purposes or to be buried with them.

"They were often bestowed as a sign of favor. The monastery of Sveti Ivan may well have received a portion of relics as a gift from a patron, a member of Constantinople's elite," said Kazan, adding that the island was an easy distance from the Byzantine capital on a major Black Sea trading route.

http://www.reuters.com/article/us-britain-bulgaria-bones-idUSBRE85E0U220120615

St. Ivan Island

https://en.wikipedia.org/wiki/St._Ivan_Island

Свети Иван (остров)

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B8_%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%28%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2%29

Казимир Попконстантинов

На 28 юли 2010 г. на остров Свети Иван, край Созопол по време на археологически разкопки в развалините на манастирския комплекс „Св. Йоан Предтеча“, открива реликварий, за който се предполага че съдържа мощи на Свети Йоан Кръстител. Реликварият е разпечатан на 1 август същата година от специална комисия.[1]

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%80_%D0%9F%D0%BE%D0%BF%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2


« Последно менување: Мај 03, 2016, 06:34:42 veritas »
Сочувана

veritas

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 2728
    • Погледај го Профилот
Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
« Одговори #430 на: Мај 15, 2016, 04:34:13 »





В Белград прекръстват ул."Гоце Делчев" на "Маршал Толбухин"

По предложение на сръбския министър на вътрешните работи Небойша Стефанович в Белград ще бъде преименувана улицата, носеща името на Гоце Делчев /1872-1903/ - един от създателите и легендарен ръководител на Вътрешната македонска революционна организация /ВМРО/, предаде БГНЕС. Улицата ще бъде преименувана на Маршал Толбухин. "Промяната е напълно естествена, защото Гоце Делчев като основател и ръководител на македонската революционна организация и на Българската македоно-одринска революционна организация /БМОРО/ няма никакви заслуги нито за Сърбия, нито за Белград. Нещо повече организацията, която ръководи, е откровено антисръбска", каза Горан Весич от общинската управа в Белград. Премахването на името на Гоце Делчев предизвика дебати в близките до властите издания. В една от статиите пише: "Изявлението на един от ръководителите в общинската управа в Белград /на Горан Весич - бел.ред./ постави редица въпроси - кой всъщност е Гоце Делчев - герой на Македония или на България? Гоце Делчев наистина ли е бил антисръбски идеолог? Възможно ли е поради тази смяна и позицията на властите да се стигне до разлюляване на отношенията между сръбския и македонския народ". В дебатите се включи и д-р Александър Животич от Историческия факултет в Белград, който смята, че "Гоце Делчев не може да има никакво значение за развитието на отношенията между сръбския и македонския народ". "От историческа научна гледна точка Гоце Делчев не може да има заслуги, които да оправдават съществуването на улица на неговото име в Белград. В същото време заслугите на маршал Толбухин са неоспорими. В действителност заслугите на Гоце Делчев за македонския народ са минимални. Македонците около неговото име създадоха мит, който се появи през 40-те години на миналия век, когато Делчев се превърна в символ на македонската национална борба. Дори и Лазар Колишевски, един от водещите македонски комунисти веднага след края на Втората световна война каза, че Гоце Делчев е бил българин, който няма никакви особени заслуги в борбата на македонския народ", заяви д-р Животич. “Това е една революционна организация, която води преди всичко пробългарска политика и смята Македония за неразделна част от българското териториално пространство. Наистина не може да се говори, че тази политика е в услуга на сръбско-македонското приятелство. Освен убийства, опити за атентати, фалшиви обвинения пред османските съдилища и физически нападения, ВМРО се бори за намаляване до минимум на сръбското влияние в Македония. Те убиват собственици на училища, учители, нападат ученици от сръбските училища. Атентати и нападения са извършвани от Даме Груев, който е най-близкият приятел и съратник на Гоце Делчев. Периодът между 1897 и 1902 г. са извършени стотина убийства, нападения и други престъпления срещу сръбската общност в Македония“, казва още той. Сръбските учени се позовават на една от най-мрачните фигури не само за Македония, но и за Балканите – Лазар Колишевски. Колишевски, след като остава сирак, е изпратен да учи в сръбския град Крагуевац. По-време на войната е арестуван и осъден на смърт, но след като пише молба до Борис III, е помилван. В молбата пише, че е българин и поради тази причина иска да бъде помилван. След войната лично организира и участва в избиването на хиляди противници на режима на Йосип Броз Тито. Той се смята за идеолог на сръбската идея в Македония. Колишевски изпълнява личните заповеди на специалния пратеник на Тито в Македония – Светозар Вукманович Темпо. Те двамата са отговорни за убийствата на хиляди българи, включително и на много комунисти, само защото са искали да запазят българското си национално самосъзнание.

http://www.segabg.com/article.php?id=803908



Tolbuhinu i Ždanovu ulice u centru grada
09/05/2016
Vesić je rekao da je odluka da se promeni ime ulici Goce Delčeva prirodna, s obzirom na to da Delčev, koji je bio osnivač, vođa i ideolog MRO (Makedonska revolucionarna organizacija) 1893. a potom i BMORO (Bugarska makedonsko-odrinska revolucionarna organizacija), nije zadužio ni Srbiju a ni Beograd svojim delima. "Politika organizacija kojima je rukovodio Delčev bila je izrazito antisrpska, tako da nema razloga da Delčev ima ulicu u Beogradu, bez obzira na to što mi poštujemo koliko on znači drugi narodima", naveo je Vesić.

http://www.danas.rs/danasrs/srbija/beograd/tolbuhinu_i_zdanovu_ulice_u_centru_grada_.39.html?news_id=320254

Гоце Делчев – херој или антисрпски идеолог
15.05.2016

Одлука да се новобеоградска саобраћајница назове по совјетском хероју сасвим је природна, сматра градски менаџер Горан Весић, јер Гоце Делчев, као оснивач и вођа Македонске револуционарне организације и Бугарске македонско-одринске револуционарне организације (БМОРО), ионако „није задужио Србију нити Београд својим делима, већ је политика организација којима је руководио била изразито антисрпска”.

Др Александар Животић, са Катедре за историју Филозофског факултета у Београду, сматра да Гоце Делчев не може да има никаквог значаја за развој односа између српског и македонског народа.

– Са становишта историјске науке Гоце Делчев нема заслугу која би га квалификовала да има улицу у Београду, док су заслуге маршала Толбухина неспорне, тако да је срамота што ју је уопште и изгубио. Реално, заслуге Делчева и за македонски народ су минималне. Македонци су око свега тога направили најобичнији мит који се формирао позних четрдесетих година прошлог века када је Делчев постао симбол македонске националне борбе. Па и Лазар Колишевски, један од водећих македонски комуниста, одмах после рата изјавио је да је Делчев био Бугарин који нема никаквих посебних заслуга за борбу македонског народа – истиче др Животић.

– То је била револуционарна организација која је, пре свега, водила пробугарску политику и самим тим третирала Македонију као интегрални део бугарског националног простора. Заиста се не може говорити да је таква политика била у функцији српско-македонског пријатељства. Путем убистава, покушаја атентата, лажних тужби пред османским судовима и физичким нападима БМОРО је желео да минимализују српско присуство и утицај у Македонији. Убијани су власници школа, просветни радници, нападани су ђаци српских школа. Организацију атентата и напада на терену вршио је Даме Груев, најближи пријатељ и сарадник Гоце Делчева. У периоду између 1897. и 1902. почињено је више стотина убистава, напада и кривичних дела против припадника српске заједнице у Македонији – набраја др Животић.

http://www.politika.rs/scc/clanak/354928/Goce-Delcev-heroj-ili-antisrpski-ideolog

Весић: Београд ће се, на предлог министра Стефановића, одужити совјетским херојима маршалу Толбухину и генералу Жданову
15.05.2016
Градски менаџер Горан Весић рекао је да је одлука да се промени име улици Гоце Делчева природна, с обзиром на то да Делчев, који је био оснивач, вођа и идеолог МРО (Македонска револуционарна организација) 1893. а потом и БМОРО (Бугарска македонско-одринска револуционарна организација), није задужио ни Србију а ни Београд својим делима.

„Политика организација којима је руководио Делчев била је изразито антисрпска, тако да нема разлога да Делчев има улицу у Београду, без обзира на то што ми поштујемо колико он значи други народима”.

http://www.beograd.rs/cir/beoinfo/1723576-vesic-beograd-ce-se-na-predlog-ministra-stefanovica-oduziti-sovjetskim-herojima-marsalu-tolbuhinu-i-generalu-zdanovu/

Вътрешна македоно-одринска революционна организация

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D1%8A%D1%82%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%BE-%D0%BE%D0%B4%D1%80%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%8E%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%B0_%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F

Internal Macedonian Revolutionary Organization




https://en.wikipedia.org/wiki/Internal_Macedonian_Revolutionary_Organization

https://www.google.bg/search?q=internal+macedonian-adrianople+revolutionary+organization&ie=utf-8&oe=utf-8&gws_rd=cr&ei=npE4V_vsB8bzUuCOqfgD

http://www.britannica.com/topic/Internal-Macedonian-Revolutionary-Organization

https://www.google.com/search?tbm=bks&q=imro+1893

« Последно менување: Мај 16, 2016, 06:40:20 veritas »
Сочувана

veritas

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 2728
    • Погледај го Профилот
Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
« Одговори #431 на: Мај 16, 2016, 07:57:45 »



Горанците стануваат Бугари за влез во ЕУ
16 мај 2016
Секоја недела од Кукуш, Албанија, полно комбе со патници трга на 8-часовен пат до Бугарија. Патниците се Горанци, кои одат да го подигнат својот нов бугарски пасош од Софија.


Документот на кој му претходат сите национално понижувачки елементи што ги минува секој што поседува бугарски пасош, Горанците го земаат во надеж дека со него ќе можат да живеат и работат во Унијата.

Линијата Кукуш - Софија ја отвора еден локалец кој со време го согледува потенцијалот на бизнисот. Патувањето, со повратна, чини 60 евра.

Во веста што ја пренесува Балкан инсајт, се објаснува дека Горанците живеат во регионот Гора во Албанија (Македонија, Косово?) и зборуваат словенски јазик сличен на македонскиот и бугарскиот.

    "Двојазичната заедница со векови живее во Гора. Сепак, во последните две децении заедницата добиваше понуди за државјанство од сите соседни држави.

    На почетокот од 90-те, Србија се обиде да ги прогласи Горанците за српско малцинство, делумно затоа што живеат и на Косово, која Србија се обидуваше да го задржи.

    Македонија исто така се обиде да им даде државјанство на Горанците. Следни беа Бугарите. Нивната понуда доведе до далеку поголема миграција," пишува Башким Шала за Балкан Инсајт.

http://off.net.mk/vesti/balkan/gorancite-stanuvaat-bugari-za-vlez-vo-eu

Сочувана

veritas

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 2728
    • Погледај го Профилот
Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
« Одговори #432 на: Јуни 01, 2016, 10:26:42 »



Балканите и Балканската война

Лев Троцки


Обединила под властта на султана десетки племена и народности, в първите години на ХХ в. Турция се раздира от вътрешни икономически, религиозни и национални противоречия.
Центробежните стремежи на народностите, влизащи в състава на Османската империя, намират опора и поддръжка от своите сънародници във вече изградилите собствена държавност Сърбия, Черна гора, България, Гърция и Румъния. Във всяка от тези държави Турция вижда враг, посягащ на целостността на нейната територия – точно по същия начин, по който всяка от тях на свой ред вижда в Турция своя изконен враг, вековния угнетител на християнските народи. Малките балкански държави, с население от 3 до 5 милиона души, разбира се, не могат самостоятелно да се опълчат на Турция и са принудени да търсят помощта на големите европейски държави; самите те обаче отдавна имат апетити към наследството на Османската империя.
Трети основен момент на Балканския въпрос са отношенията между балканските държави. Именно тези отношения и тяхното развитие в значителна степен се определят от европейските държави, за да постигнат своите цели на Балканския полуостров; с други думи, те използват балканските държави като оръдие за налагането на своите интереси.
Преплитането на тези три линии образува изключително сложното кълбо от противоречия, които изглеждат съвършено неразрешими. Един от опитите за тяхното разрешаване са Балканските войни през 1912 и 1913 г.

https://www.helikon.bg/books/167/-%D0%91%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B8-%D0%91%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0_191724.html#book_info



Лев Давидович Троцки (на руски: Лев Дави́дович Тро́цкий, истинско име Лейба Дави́дович Бронщайн) е марксистки революционер и теоретик, съветски политик и основател на Червената армия, от еврейски произход.
Идеите на Троцки формират основата на т.нар. троцкизъм – течение в марксизма, което се противопоставя на сталинизма. Той е един от малкото съветски водачи, които не са реабилитирани от правителството на Никита Хрушчов през 50-те. Чак в края на 80-те, след започналата Перестройка на Горбачов, неговите книги започват да се издават в Съветския съюз.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B5%D0%B2_%D0%A2%D1%80%D0%BE%D1%86%D0%BA%D0%B8
« Последно менување: Јуни 01, 2016, 10:30:28 veritas »
Сочувана

veritas

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 2728
    • Погледај го Профилот
Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
« Одговори #433 на: Јуни 01, 2016, 09:34:14 »


Една от двете казарми на левия бряг на р. Лепеница в Крагуевац, Централна Сърбия, в които са настанени българските младежи от Македония, които не успяват да избегнат призоваването си в сръбската войска през март 1914 г. Местоположението на Бунта на новобранците от 10 април е на обширния плац пред сградата; там всички 1200 младежи отказват да се закълнат във вярност към чужд владетел и към чужда държава.

„Не искаме да се кълнем! Не сме сърби!”
Бунтът на 1200 новобранци от Македония през 1914 г. в Крагуевац разтърсва града


Скръбен е всеки Втори юни; заради ония най-добри чеда на отечеството ни, за които страданията на народа ни под чужд ярем са били по-непоносими от собственото страдание. Но дваж по славен ден е Втори юни; защото "как сладко е да се умре за отечеството!" - извикал миг преди да бъде обесен Георги Измирлиев-Македончето пред събралото се множество.

Свикнали сме на тоя ден да помълчим в памет на загиналите за България, а сякаш позабравяме ония всекидневни смели дела на стотици хиляди наши предци през цялата ни 1335-годишна история като държава, които не блестят с ефектна смърт под град от стрели или куршуми, но за които мъжество е нужно не по-малко; а и безмерна любов към България . . .

Eдна случка се разказва под индиго в стотици интернет страници в отделите "На тоя ден" - за подвига на новобранците от Македония, които отказват на 10 април 1914 г. в Крагуевац да се закълнат във вярност на сръбския крал и на сръбската държава под звуците на тогавашния сръбски химн "Боже правде . . .".

Непонятно как в кратък текст от точно два реда авторите му успяват да постигнат невероятна гъстота на неверните твърдения. Вероятно не трябва да се чудим толкова - мрежата е препълнена с исторически небивалици, преписвани в милионен тираж. Още в началото обаче се чувстваме длъжни - преди да продължим, да изправим тия кривици; за да не играем на "развален телефон" поне в този случай . . .

Българските младежи от Македония, участници в Бунта на новобранците в Крагуевац през 1914 г., са "около 1200", както уточнява в спомените си участникът в събитията Константин Гр. Ангелов от с. Свети Никола в Овчеполието (част от неговите спомени вж. в Извори); неизвестно как в двуредовите съобщения броят на българските новобранци-бунтовници става 2200. Същият извор ни е осведомил, че присъствали "чуждестранни представители от Белград - поканени за случая", но какви точно са тези представители - дипломати, журналисти, туристи, артисти, ние не знаем; за това е още по-малко оправдано да се твърди, че на клетвата присъствал "дипломатическият корпус". И накрая - за да си отмъсти за бунта сръбската военна власт била разстреляла всеки десети от българските новобранци, т. е. жертвите трябва да са били 120 души. По-долу ще се върнем на броя на загиналите, защото изворите подозрително си противоречат, но във всеки случай със сигурност ни е известен само един загинал - Илия Ордев от с. Свети Никола, Овчеполско; други двама (или четирима) от същото село изчезват безследно. С други данни не разполагаме.

Още едно уточнение трябва да направим, макар и съвсем набързо. Опитахме се да локализираме точното място на Бунта на новобранците; защото в разказ за кое да е историческо събития трябва да бъдат налични няколко съставляващи - какво, кога и къде се е случило; пропуските не са желателни.

Не беше съвсем лесно откриването на точното място на бунта в съвременния Крагуевац. За радост разполагаме с добро описание в спомените на Константин Гр. Ангелов. От запазените до наши дни казарми в града се спряхме категорично на една сграда в казармата "Радомир Путник" в самия център на Крагуевац, на левия бряг на р. Лепеница. Казармата е изоставена след американска бомбардировка през 1999 г., но сградата (вж. Изображението), пред която се разиграват събитията, за които става дума днес, не е засегната. Съвременната военна част в Крагуевац е разположена в казарма в северозападните покрайнини на града.

Сравнение с казармата "Ратко Митрович" в близкия град Чачак ни убеди, че сме намерили, с голяма доза сигурност, точното местоположение на Бунта на новобранците - сградата от старата казарма в Крагуевац е точно копие до сантиметър на двете ранни крила на главната фасада на чачакската казарма, за която знаем със сигурност, че е строена между 1904 и 1909 г.; краят на строителството е ознаменувано с издаването на цветна пощенска картичка. Не по-късно от това време е строена и сградата в Крагуевацката казарма, за която в нашия извор е споменато, че през 1914 г. е била "нова, голяма, модерна сграда".

Друг от изворите ни, (Кирил Пърличев, Сръбският режим и революционната борба в Македония (1912-1915 г.), София, 1917, с. 64), ни осведомява, че новобранците са били събрани пред казармата "Петър Караджорджевич" и, както става ясно, настанени - поне част от тях, там по-късно. Ще уточним само, че казармата "Петър Караджорджевич" се намира не в Крагуевац, а в съседния град Топола и тя е най-старата казармена сграда в Сърбия - от първата половина на ХIХ в.

Търсеното от нас място на Бунта на новобранците от 1914 г. е обширният запуснат днес плац пред ранната сграда в бившата Крагуевацка казарма "Радомир Путник" в центъра на града, в близост до Първа гимназия.

След тези наложителни, мисля си, уточнения е време за основния разказ, който по принуда трябва да бъде тук изключително кратък. Ще използваме разказ на участник в тези събития - Константин Гр. Ангелов (Сб. Македония, София, 1978, с.591 и сл). Всъщност няма много за разказване - героизмът и мъжеството се описват лесно и кратко; само страхливостта, глупостта, подлостта и предателствата изискват повече пояснения.

След заграбването на голямата част от Македония в резултат на Междусъюзническата война (вж. Свързани текстове) сръбската войска подлага на нечуван терор българите в областта - всъщност преобладаващата част от нейното население; на причините за подобно варварство ще се спрем друг път, може би. Значителна част от младежите в донаборна възраст бързат да напуснат сръбската окупационна зона или се включват във въоръжената четническа борба срещу нашествениците. Поради забързания ход на събитията значителна част от тях не успяват да избегнат насилственото им военизиране в същинска Сърбия; първоначално - за полагане на клетва за вярност към сръбската държава.

Около 1200 български младежи са превозени с влак до Крагуевац за настаняване в тамошната казарма. На 10 април 1914 г. всички те - предварително обезоръжени, смело отказват да положат клетва. Измъчвани и подлагани на нечувани страдания и унижения, те не се пречупват чак до началото на Първата световна война през юли същата година, когато са разпределени във военни части с подавляващо преобладаване на сърби - всеки двама българи са разпределяни в "десетки" с още 8 етнически сърби. Това съотношение трябва да се запомни; скоро ще стане ясно защо.

Въпреки някои противоречия в изворите (тук ще ползваме Коста Църнушанов, Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него, София, 1992) са известни имената на (част?) от загиналите и безследно изчезналите в резултат на изтезанията участници в бунта от Овче поле: във военния затвор в Крагуевац загива Илия Ордев; безследно изчезват (вероятно убити на път за Ниш) винаги засменият Стоян Манев Буюклиев, Христо Веселинов, Коне Лазов Шанин и Тоде Серимовски. Да се помни!

"Строени [на 10 април 1914 г.] пред казармите [вж. Изображението], новобранците бяха печални и мрачни. Те слушаха патриотичната реч на свещеника неми и с наведени очи . . . Изведнъж се разнесе вик: "Не искаме да се кълнем!". Цялата дружина като един човек отказа да положи клетва . . . Две отделения от 1-3 полк обградиха с ножове на пушките своите "новоосвободени братя" . . ."

Из дописка във в. "Радничке новине" от 17 април 1914 г.



"България загуби Балканската война . . . Започна ново робство под сърбите и гърците . . . Дойде ред да се събере и първият набор войници от Македония [за сръбската войска] . . . На . . . 10 април 1914 г. - неделя, който бе ясен, слънчев [ден], след църковен отпуск, на плаца на I и II батальон [в Крагуевац] (от лявата страна на р. Лепеница) бе строена войската в каре, а в средата бе издигнат аналой, при който бяха наредени духовенството, военните чинове . . ., висши административни чиновници, чуждестранни представители от Белград - поканени за случая, [както] и цялото гражданство . . .

[Когато настана време за клетвата] настъпи решителният момент! За миг въздухът бе процепен от оглушително ура-а-а! Не приемаме! Не сме сърби! и пр. и пр. Войнишкият строй при команда "мирно" се наруши, разстрои се, разбърка се. Настъпи неописуем хаос. Всички присъстващи бяха слисани и изненадани. Офицерите - разярени, с извадени саби, размахваха, биеха; обаче без резултат - безредието още повече се разрастваше. Гражданството - мъже, жени, деца, бе изпаднало в паника, озъртайки се назад и бягайки, препъваха се едни други, падаха, ставаха, трупаха се на грамади и ужасени издаваха отчаяни писъци . . . [Това бе] картина на истински бунт . . .

Новобранците, преследвани от сръбската въоръжена чета (рота) и от офицерите с извадени шашки, бяхме пръснати по целия плац в безредие - те биеха и връхлитаха върху нас, а ние с празни ръце, предпазвайки се от ударите, разширявахме кръга . . .

Целта се постигна. Това, което трябваше да се покаже пред сърбите и пред чуждите представители - че ние не сме сърби, както те ни представляваха пред външния свят, и че не искаме да се кълнем за вярност на сръбската държава, го манифестирахме в случая пред самите тях . . ."

Из спомените на Константин Гр. Ангелов от с. Свети Никола; Държавен военноисторически архив, ф. 42, оп. 1, дело 284, л. 1-6





Свързани текстове:

http://www.segabg.com/article.php?id=655715

(Забравеното Тиквешко въстание)

http://www.segabg.com/article.php?id=661366

("Букурещкият мир ни обрича на робство, по-тежко от турското")

http://www.segabg.com/article.php?id=664543

(За свободна българска Македония)

http://www.segabg.com/article.php?id=806500

ДИМИТЪР Г. ГОЦЕВ
- НАЦИОНАЛНО-ОСВОБОДИТЕЛНАТА БОРБА В МАКЕДОНИЯ 1912-1915
София, 1981


http://archive.is/M5ZLC#selection-1397.0-1397.85
« Последно менување: Јуни 01, 2016, 09:41:19 veritas »
Сочувана