Бугарски Културен Клуб

Ве молиме пријавете (login) или зачленете се (register).

Пријавете се со корисничко име, лозинка и должина на сесија
Напредно пребарување  

Новости:

Автор Тема: Европа и САД за историјата на Македониjа  (Прочитано 209018 пати)

veritas

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 2728
    • Погледај го Профилот
Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
« Одговори #180 на: Април 03, 2012, 09:53:58 »

Разстрелът във Ваташа, една тема която е преекспонирана от македонистката антибългарска кампания.

Любен Апостолов

Любен Константинов Апостолов е български военен деец, полковник.

Роден е на 27 април 1895 година в Крива паланка. През 1914 година служи в Първи полк на Единадесета пехотна македонска дивизия. От септември 1942 до 1944 година ръководи Петдесет и шести пехотен велешки полк. Апостолов заповядва разстрела на 12 младежи комунисти от Ваташа на 16 юни 1943 година.

След Деветосептемврийският преврат, през ноември 1944 година Апостолов е арестуван в България и предаден на комунистическата власт в Югославия. Там е осъден на смърт, а присъдата е изпълнена в Кавадарци през 1945 година[1].

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D1%8E%D0%B1%D0%B5%D0%BD_%D0%90%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2

Никой обаче не пише за сръбските зверства в Македония.


http://macedonia-history.blogspot.com/2006/10/1-1913-1941-1912-1941.html
« Последно менување: Април 03, 2012, 12:47:05 veritas »
Сочувана

ppan

  • Full Member
  • ***
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 219
    • Погледај го Профилот
Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
« Одговори #181 на: Април 03, 2012, 01:02:20 »

Разстрелът във Ваташа, една тема която е преекспонирана от македонистката антибългарска кампания.

Любен Апостолов

Любен Константинов Апостолов е български военен деец, полковник.

Роден е на 27 април 1895 година в Крива паланка. През 1914 година служи в Първи полк на Единадесета пехотна македонска дивизия. От септември 1942 до 1944 година ръководи Петдесет и шести пехотен велешки полк. Апостолов заповядва разстрела на 12 младежи комунисти от Ваташа на 16 юни 1943 година.

След Деветосептемврийският преврат, през ноември 1944 година Апостолов е арестуван в България и предаден на комунистическата власт в Югославия. Там е осъден на смърт, а присъдата е изпълнена в Кавадарци през 1945 година[1].

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D1%8E%D0%B1%D0%B5%D0%BD_%D0%90%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2

Никой обаче не пише за сръбските зверства в Македония.


http://macedonia-history.blogspot.com/2006/10/1-1913-1941-1912-1941.html


В днешно време, на нас хората надживели най-омразното и най-цинично общество - комунизма, ни е пределно ясно, че на хората, които с всякакви средства в миналото са се борили срещу комунистите , трябва да се издигат паметници! А до сега е правено обратното-издигани са безброй паметници на хора-зверове(т.е. комунисти), които са изтребвали цвета на нациите!
Един ден трябва да поправим тази несправедливост!
Сочувана

veritas

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 2728
    • Погледај го Профилот
Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
« Одговори #182 на: Април 04, 2012, 07:27:52 »

За Паско и (ре)креацијата на културното наследство


Донка Барџиева-Трајковска

Не можам да го наречам мој колега човекот кој од позиција на власт решава по сопствен терк да ни го рекреира културното наследство, да ни го смени вековниот амбиент и препознатливи визури, да ни го украде минатото и спомените

(Повод: Интервју објавено во „Утрински“ од 21.3.2012, Писмо од 26.3.2012 и За идентитетскиот земјотрес во Македонија)

Уште во моментот кога Центарот за културно наследство ги откри криминалните дубиози направени со распределбата на буџетските средства за 2007, 2008 и 2009 година со подметнување на терминот „заштита и (ре)креација на културното наследство“ и зголемувањето на ингеренциите на Управата, надвор од постојната законска регулатива, стана јасно дека Паско Кузман е човекот кој треба да ја спроведе идејата за „големата преродба“ преку (ре)креацијата на културното наследство (Фокус 24.2.2012). Без намера да полемизирам (затоа што тоа не е возможно од причини кои ќе ги наведам подолу) во интерес на граѓаните во чие име го пишувам текстот, потребно е да се кажат збор-два за Паско Кузман. Имено, секој кој ја познава неговата ментална матрица и проблематичен професионален интегритет пројавен уште во 1999 година кога употреби динамит за да ја сруши Имарет џамија (споменик на култура заштитен со закон) и го изгради Музејот на вода во Охрид, знае дека тој е идеална персона за реализација на политичкиот диктат на актуелната влада. Секој кој го познава Паско Кузман, исто така, знае дека тој се' што „прави“ прави од позиција на сила и власт која го поставува... тие заемно се препознаваат и заемно дејствуваат! Секој кој го познава, исто така, знае дека „никаде го нема“ кога не е „директор“!!! Се појавува само од позиција на сила, која ја црпи од власта која го поставила, затоа што е свесен дека без личен и професионален кредибилитет „нема кој да застане зад него“. Тоа е истиот Паско Кузман, актуелен директор на Управата за заштита на културното наследство (функција платена од граѓаните), кој не одговори на директните прозивки на граѓаните артикулирани јавно од ЦЕНТАРОТ ЗА КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО, за состојбите во заштитата на културното наследство, уништувањето на Плаошник, скопско Кале, опасноста за бришење на Охрид од листата на Унеско, пропаѓањето на Курбиново, Лешок, Маркови кули, пропаѓањето на институциите, деградирањето на стручниот кадар... Токму затоа бевме многу изненадени кога на реакцијата на почитуваниот Ерол Ризаов („Утрински“ 22.3.2012) во врска со искажаните ставови околу антиквизацијата „од која секој треба да се срами“ (Утрински весник, 21.3.2012), во кратко и недолично заканувачко писмо (но за волја на вистината, негово лично) го повика на јавна полемика (Утрински, 26.3.2012). Просто не ни се веруваше дека на јавна полемика повикува оној кој цели шест години работи тајно? Доколку повикува на јавна полемика, тоа може да значи само едно - дека заедно со премиерот и министерката за култура, конечно, решиле јавно да ја обелоденат тајната агенда за рекреирање на културното наследство? Искрено не верувавме дека се спремни за јавно обелоденување на крајно неетичкиот и недемократски план за „идентитетско рекреирање на македонскиот народ“. Но, не сме биле во право! Власта и моќта опиваат и во таква состојба се кажуваат работи кои инаку се кријат! Сепак, директорот на Управата за заштита на културно наследство се појави на „мегдан кај Ерол“! Но не беше сам и покрај тоа што скромно се потпиша само со име и презиме, погрешно преземајќи ја улогата на Дантес! Длабоко инспириран и инфициран од античката историја, ги повика на помош Данајците и на Ерол му донесе подарок – копија на тројанскиот коњ во кои се скриени сите знајни и незнајни владини јунаци! Да се биде јунак и да се излезе на мегдан сам, лично, треба да се има доблест и високи морални вредности!

Да излезеше сам и да говореше за она за што е платен – заштитата на културното наследство, со задоволство ќе полемизиравме со неговите ставови за кое било прашење од областа на заштитата на културното наследство. Но не може да се полемизира со потписник на партиско/политички памфлет, натопен со „патриотски патос“ и „воспев на власта која ги троши парите, но сепак нешто гради“ и обезбедува услови да се вршат интервенции во културното наследство. Не може да се да полемизира со автор кој е потпишан зад текст, кој не е упатен до стручната и интелектуална јавност (најмалку на научната), ниту до граѓанинот, туку до обичниот народ зад кој се крие актуелната власт.

Не може да се полемизира со човек кој себеси се нарекува „национален ....државен археолог во Македонија, како и сите мои колеги професионалци...“???

За жал, Паско Кузман е само „национален“ и „државен“ археолог, но не и професионалец како сите мои колеги (забелешка на авторот), и токму затоа не можам да полемизирам и да го наречам мој колега од редица причини:

- како да го наречам мој колега човек со проблематични етички принципи – лични и професионални;

- како да го наречам мој колега човекот со кого не споделуваме иста цел – негување и чување на културното наследство;

- како да го наречам мој колега човекот кој не ги почитува етичките професионални принципи и функцијата на која е поставен;

- како да го наречам мој колега човекот, кој наместо да се грижи за доследно спроведување на Законот, доброволно се понуди да стане вазал/слуга, на актуелната власт и да го рекреира културното наследство;

- како да го наречам мој колега човекот кој од позиција на директор на Управата за заштита на културно наследство изјавува: „Јас од мои побуди велам дека се' што сум направил лично и други со мене што правеле и прават сега, сметам дека со извесни грешки и пропусти, се добри работи. Вклучувајќи ги тука и спомениците. За да ја направиме Македонија како што сакаме да ја направиме, бидејќи воопшто не ја правевме, таа само тонеше“!!! („Утрински“ 21.3.2012) и понатаму „...Зарем не гледате дека не ви се случува само антиката (која, рака на срце, од мој археолошки аспект, била отсекогаш и ќе биде уште долго, најатрактивна, не само кај нас, туку и многу пошироко од нас), туку и ранливиот среден век, а и праисторијата (ако не можете да ја видите во стварноста која се случува, потрудете се и видете ја) која е потенцијален кандидат, онака како што ’одбраната македонска колумнистистичка интелигенција’ ги гледа состојбите, да добие негативна конотација во вид на праисторизација на Македонија. Тоа се случува за да ги почувствуваме (подлабоко во нас) сите проблесоци по вертикала, хоризонтала и дијагонала на нашата ’тупанична‘ Македонија, за да ги конзервираме темелите, за да ги реставрираме ѕидовите и за да ги реконструираме куќите, оти само така ќе имаме сопствен дом и покрив над главата...“

Не можам да го наречам мој колега човекот кој од позиција на власт решава по сопствен терк да ни го рекреира културното наследство, да ни го смени вековниот амбиент и препознатливи визури, да ни го украде минатото и спомените (од овде и терминот споменик на култура), и да ни говори дека е лага сето она што ни го кажувале нашите предци. Според него, нашите предци не носеле народни носии и главите не ги покривале со шамии и качкети, не живееле во „скромни куќи“, туку во палати. Тоа е лага! Тие живееле и се облекувале како сиот западен свет, затоа што барокот како стил е рожба на Александар Македонски, а не на Контрареформацијата во 16 век!!! Не можам да го наречам колега оној кој наместо да ги штити, ги „разубавува“ фасадите на постојните модернистички згради со статус на споменик на култура!

Не можам да го наречам мој колега човекот кој не го почитува делото на свети Климент и од Плаошник прави забавен парк и гради етнички музеи на скопското Кале!

Не можам да го наречам мој колега човекот кој додека го „возобновува Светиклиментовиот универзитет на Плаошник“ изјавува: „Што се однесува до таканаречената ’негативна антиквизација‘, која ги боли, ги пржи и ги пече (тоа не важи за тебе (за Ерол м.з.)) си земам за право, на своја одговорност, да кажам ’вистинските‘ Македонски Словени по крв...“

Тогаш, како да се води полемика со вакви извртени ставови? Како да се води полемика со премиер, министер за култура и директор на Управа за заштита на културно наследство кој не си го сака и почитува сопственото културно наследство? Како да се полемизира со персони без личен и професионален кредибилитет - „архитекти праисторичари“, „архитекти лингвисти“, „рекреативни археолози“!!! Како да се полемизира со идеолози - волунатристи, фалсификатори впрегнати ревносно да го завршат она што некои други надворешни сили не успеале да го направат во блиската историја, а против кои се бореше ВМРО? Со нив не може да се полемизира, затоа што и едните и другите настапуваат од позиција на сила/агресија врз македонскиот народ!!!

(Авторката е претседател на ЗГ - Центар за културно наследство)
 

http://www.utrinski.com.mk/?ItemID=6549D1F444B0154583883A4A7A95B787
Сочувана

veritas

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 2728
    • Погледај го Профилот
Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
« Одговори #183 на: Април 17, 2012, 02:30:46 »

Присъдата - "българин"

Децата ни крият корена си, за да не мизерстват, казват наши в Македония

Да имаш българско самосъзнание в Македония и да го признаваш публично, води след себе си много проблеми - губиш работата си, почти невъзможно е да си намериш нова и често стигаш до просешка тояга, оплакват се потърпевши. "В Македония няма проблем да си сърбин, албанец, босненец, грък, турчин, дори ром. Когато кажеш, че си българин, ставаш маргинал, особено ако живееш в Скопие", обяснява Перица Аврамов, македонски българин, избягал преди 12 г. от родината си в София. Перица е член на новоучредената асоциация "Иван Михайлов - Радко", която се бори за правата на хората с българско самосъзнание отвъд границата. А битката е наистина жестока - според историите, които Перица, Деян Кралевски и други нашенци* разказват.

"През 1996 г. ме арестуваха и заведоха дело срещу мен. В прокурорското постановление пишеше, че ме съдят "заради често посещаване на Република България", връща се назад Перица. Докато се подготвят документите по делото, Аврамов стои 90 дни в ареста, където разказва, че е бит и тормозен психически. "Един ден дойде полицай, сложи пистолета си на масата пред мен и каза, че ако не се откажа от България, ще ме застреля - разказва Перицат. - Ако ме убиеш, ще тежи на твоята съвест. Няма да заставам срещу думите си", отстоял позицията си Аврамов.

Въпреки
3-месечния арест не е осъден
Според свидетелите и съдебните експерти Аврамов е невинен. "В следващите 4 г. живях нормално. Не е имало директни нападки срещу мен. На 23.11.2000 г. приятел, който работи в Министерството на външните работи на Македония, ми звънна с думите: "Бягай, защото отново са те нагласили и искат да те затварят", припомня си Перица. Оставя жена си и децата и идва в България. Близки приятели му помагат да се установи в София. След 2 г. Перица продава всичките си имоти в Македония и заживява за постоянно в столицата с цялото си семейство. "Често пътувам за Скопие, за да посетя приятели и роднини. Всеки път, като съм на границата, ме държат по няколко часа, ровят ми в багажа. Никога не са откривали нищо, но
не пропускат да ме обискират
обстойно" - жалва се Перица. И си припомня как през 2005 г. с жена му минават границата със западната ни съседка 10 пъти. "Всеки път ни събличаха до кожа с обяснението, че търсят наркотици. Един-два-три пъти - добре! Но десет е много", казва Аврамов. На помощ тук му се притичва Министерството на външните работи на България. Перица изпраща жалба. И разказва, че след нея униженията със събличането са прекратени. Висенето на ГКПП-то обаче и досега всеки път е по няколко часа.
"Подобни проблеми имат почти всички македонски българи в Скопие и в по-големите градове. Там пропагандата е най-силна", разказва и Деян Кралевски. Самият той живее в Куманово. Според него в по-малките градчета озлоблението към македонските българи не е толкова силно. "Имам приятели от Скопие, които са с българско самосъзнание, но признават това само пред мен. Повечето от тях са на държавна служба и ако шефовете им чуят, че имат документ за български произход или гражданство, веднага ще ги уволнят", допълва Кралевски.
"Аз редовно пътувам от Македония за България. Доскоро карах кола с български номера, но минаването на ГКПП-то към Македония ми отнемаше часове. Просто не искаха да ме пускат. Казваха ми "просто не може" без обяснение, без аргументи. А имам всички документи, нужни за минаването на границата. Сега се наложи
да си купя друга кола - с македонски номер
Българската стои и ръждясва в гаража", жалва се Стефан Алдимировски. Страхува се да каже истинското си име и да застане зад думите си със снимка, защото работи в държавната администрация в западната ни съседка. "Децата ми никъде не декларират българския си произход, защото, когато го правеха, не можеха да си намерят работа. У нас няма добре платена работа за македонските българи", изповядва се Алдимировски.
Историите като тази са стотици, повечето остават неразказани. Несправедливостта отстъпва пред страха. "Мой приятел - Лозан Станковски, работеше в термоцентралата в Битоля. Беше трудов инвалид. Един ден разказа пред много хора, че се смята за българин и се гордее с произхода си. На другият ден го уволниха, въпреки че нямаха право", разказва Перица историята на своя другар. Подобен е случаят на Йован Шиковски. Той работи в социалните служби в град Прилеп. Ден след като шефовете му случайно научават, че има документ за български произход, губи работата си с думите: "Като си българин, ходи да си търсиш хляба в България!", казва Перица. Сега този мъж живее на ръба на бедността, мизерства - без работа, без доходи. "От асоциацията се опитваме поне малко да му помагаме", казва Аврамов.
Пропагандата е най-силна в Скопие
Стига се дотам, че "българин" стои като грозен печат на челото ти. Печат, който затваря всички врати", категоричен е Перица. Надява се с това сдружение с идеална цел поне малко да помогнат на македонските българи да живеят по-спокойно в собствената си държава. "Успяхме да намерим работа на 40 български македонци в месопреработвателна фабрика в Германия, защото дълго време бяха безработни в Македония. Всячески ще помагаме и на други като нас в беда", обещава Перица.
Радослава Йорданова
* Имената на всички, освен на Перица и Деян, са сменени, защото се боят за работата си.

http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2012-02-04&article=398456
Сочувана

veritas

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 2728
    • Погледај го Профилот
Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
« Одговори #184 на: Април 26, 2012, 06:55:14 »

Българската следа в налагането на християнството в Древна Рус е сигурна

Верските лутания на княз Владимир го довеждат накрая до модната по това време религия



Малобройните изображения на киевския княз Владимир Святославович (978-1015) вероятно носят достатъчно портретни черти, тези от ХV в. изглежда са прерисувани от ранни преписи на Радзивиловската летопис от XI/XIII в. Владетелските изображения (отляво на дясно) в Голямата книга на владетелите, 1672 г.; в "Княз Владимир започва войната с вятичите през 981 г." и "Княз Владимир разговаря за християнството с гръцки философ", рисунки на листове 46 и 49 в Радзивиловската летопис (ХV в.)

Самотна в своята историческа съдба, киевската княгиня Олга предизвиква толкова масов интерес към себе си, че и днес не престават споровете около етническия й произход. Едно незначително споменаване в първата руска летопис - "Повесть временных лет", създава историческа неразбория вече повече от 2 века. Родното място на владетелката, която първа от царстващите в Киев приема християнството, остава всъщност неясно, понеже поне три селища спорят за това право. "Плескова" най-често се превежда като Псков, но уверените, че под това име се крие всъщност първата същинска българска столица Плиска, са хиляди (вж. несъгласията с тази теза у Е. Михайлов, 1990). В Лвовска област на Украйна почитат пищно като родно място на владетелката славянското градище, назовавано от изворите Плъснеск, до днешното село Пидгирци.

Колкото и примамливо да е предложението да приемем, че Плескова е всъщност Плиска, ще трябва да се откажем от него, не са налични необходимите доказателства дори за хипотеза.

* * *

Далеч не е така при същинското налагане на християнството в Русия. Княгиня Олга остава самотен и до голяма степен неясен исторически образ. Летописите съвършено мълчат, когато трябва да ни пояснят как една владетелка християнка в продължение на 15 години властва необезпокоявано в земите си, населени предимно с езичници. Дори синът й Святослав отказва категорично да я последва в религиозните й предпочитания. Преди смъртта си Олга поискала да не бъде "извършвана над мене тризна", т.е. да й бъдат спестени посмъртните езически ритуали, искала да я погребе нейният презвитер, познат ни като Григорий. В същото време княз Святослав Игоревич (945-972) остава верен на вярванията на дедите.

Вероятно е единствено сведението в "Повесть временных лет", което описва религиозните лутания на Олгиния внук, великия киевски княз Владимир Святославович (978-1015). Християнските църкви (неговата дейност е отпреди схизмата между Изтока и Запада) го почитат като равноапостол, но първата му религиозна деятелност, както са категорични изворите, е да се опита да съживи и да възроди на ново равнище езическите вярвания. На хълма зад владетелския му замък е изграден впечатляващ комплекс от шест вероятно дървени колоса (вж. Извори), като главата на главния бог Перун е от сребро "със златни мустаци". Този грандиозен паметник трябва да превърне езичеството в нова при това общодържавна религия, равна по мощ на съвременните й ислям и християнство.

Очевидно през втората половина на Х в. езичеството като комплекс от вярвания вече е изживяло своето време. Тогава бъдещият равноапостол търси помощ от Хорезъм, където държавна религия е ислямът. Изглежда Владимир никак не искал да променя навиците си, трябва да го е привлякла възможността да държи харем (пак в Извори). Тази екстравагантна идея остава само мимолетно хрумване.

Накрая все пак е избрано модното по това време християнство за нова държавна религия, която трябва да сплоти създаващия се от разни племена нов славянски етнос. Единичните случаи на покръствания започват много по-рано, както е с княгиня Олга и особено при военни походи на юг, в досег с населени с християни земи. Новгородският княз Бравлин приел християнството при похода си към Крим от жителите на Сугдея (днешния Судак) още в началото на IX в. Скоро след 860/866 г. варяжките военачалници Асколд и Дир също приели християнството след "чудото с евангелието", което оцеляло в буен огън. Много от изследователите смятат, че поради езиковата близост цариградският патриарх Фотий използва славяни от българската група, вече приели християнството, като мисионери в тоя случай.

Добре известно е, че в "Повесть временных лет" името на цар Симеон Велики и на българите се отбелязва много често (подробно Е.Г. Зиков, 1973), българската история е главен ориентир при историческия разказ за киевските владетели, наравно с последователността на цариградските императори. От една страна, това е сигурно указание за използването на български летописи при написването на "Повесть временных лет", а от друга - указание за мястото, което заема България като пример в историческото развитие на Киевска Рус. Без славянобългарската писменост усилията на Цариград за налагане на християнството в Киевска Рус не биха дали никакъв резултат. Населението на двете държави общува често както в граничните райони, северно от дунавското устие, така в хода на търговските сделки или направо при среща в големите тържища на Солун и Цариград (Е. Михайлов, 1990).

През Х в. източните и южните славяни стоят толкова близо езиково, че се разбират безупречно. Така изследването на езика на първия руско-византийски договор от 912 г. (С. Обнорски, 1936) категорично показва, че преводът от гръцки е направен от българин на руска служба и на български език, т.е. екземплярът от договора, предназначен за руската страна, е бил точно на старобългарски. Несъмнено е, че значителна част от книжовниците в Киевска Рус са или българи, или са образовани в България, а книгите на славянски език, разпространявани там, няма откъде другаде да се появят, освен от съседна България. Включително и богослужебните книги, които са в обращение сред християните. Макар и без тесни политически връзки, по търговските пътища в Киевска Рус прониква достатъчно от създаваната в България по това време славянска култура.

Налагането и на християнството и в Киевска Рус не минава без насилия. Новгородчани понасят поредица от наказателни акции, водени от чичото на княза. Жилищата на несъгласните с новата религия са предавани на огъня, което археологическото проучване в града потвърждава. Чак до XIII в. вятичите остават предимно езичници, както и значителен брой руски села впрочем, някои от по-труднодостъпните - и до XIX в. даже.



* * *

Преди скорошните религиозни празници срещнах моя добра позната родопчанка, която бързаше да приготви цветни яйца и кисел хляб. На въпросително повдигнатите ми вежди, в смисъл "ти пък откога си толкова ревностна в религиозните дела", получих неочакван отговор "Е, аз съм от Смолян, за мене е задължително".

Така е и за Русия днес, задължително е да бъде християнска, за да съхранява целостта си като най-могъщата славянска държава днес. И е без значение колко струват ръчните часовници на патриарх Кирил и колко нелепо ни изглеждат забулената Светлана Медведева, опашките пред "пояса на Богородица" миналата година или оперетните казаци с хоругви преди седмица.



Извори



"В лето 6411 [=903]. Когато [бъдещият княз] Игор [(912-945)] израсна, той придружавал [великия княз] Олег [(882-912)] и го слушал [за всичко], и му доведоха жена от Плескова [възможно е това да е днешния Псков или укрепеното селище Плъснеск (Лвовска област, Украйна), а може би българската столица Плиска] на име Олга...

В лето 6463 [=955]. Тръгна [киевската княгиня] Олга [(945-ок. 960)] за гръцката земя и пристигна в Цариград. И беше тогава цар Константин [VII Багрянородни (913-159)], синът на [император] Лъв [VI (886-912)], дойде при него Олга, и като видя, че тя е много красива в лице и мъдра, удиви се царят на мъдростта й, докато беседваше с нея, и й каза: "Достойна си ти да царуваш с нас в нашата столица". Тя, като разсъди, отговори на царя: "Езичница съм; ако искаш да ме покръстиш, то [трябва] ти сам да ме кръстиш, иначе няма да се покръстя." И я кръстил царят, заедно с [цариградския] патриарх... И получи в кръщение името Елена...

И живя Олга заедно със сина свой Святослав [Игоревич, бъдещ киевски велик княз (945-972)] и го поучаваше да се покръсти [в християнската вяра], но той и не мислеше да се вслуша в тези думи; но ако някой поискаше да се покръсти, не му забраняваше, а само му се надсмиваше. "Защото за невярващите християнската вяра е уродлива"...

И започна [великият княз] Владимир [(ок. 960-1015)] да властва в Киев сам, и постави [статуи на езическите] идоли на хълма зад [владетелския] замък: дървена [статуя] на Перун със сребърна глава и златни мустаци, и Хорс, Дажбог, и Стрибог, и Семаргла, и Мокош. И им принасяха жертви, наричайки ги богове...

Беше Владимир победен от похотта, и имаше жени... от българката [имаше двама сина] Борис и Глеб, а наложниците му бяха 300 във Вишеград, 300 в Белгород и 200... в селцето, което днес наричат Берестовое. И беше ненаситен в блудта..."

Из древноруската летопис "Повесть временных лет", начало на XII в.

Превод на Д. С. Лихачов



"Тогава поискаха те [киевляни] да станат мюсюлмани... Тогава проводиха те пратеници при владетеля на Хорезъм [по бреговете на Аралско море] четирима от приближените на техния цар [княз Владимир]... И изпрати [Хорезъмщах] при тях [учени мъже] да ги научат на законите на исляма. И приеха те исляма."

Сведение на арабския писател ал-Марвази (втора половина на ХI-начало на XII в.) по произведението на ал-Бируни "История на Хорезъм".

http://www.segabg.com/article.php?id=598307

Сочувана

veritas

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 2728
    • Погледај го Профилот
Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
« Одговори #185 на: Април 26, 2012, 07:21:39 »

Русский алфавит

Около 863 года братья Константин (Кирилл) Философ и Мефодий из Солуни (Салоники) по приказу византийского императора Михаила III упорядочили письменность для славянского языка. Появление кириллицы, восходящей к греческому уставному (торжественному) письму, в таком случае связывают с деятельностью болгарской школы книжников (после Кирилла и Мефодия). В Болгарии святой царь Борис в 860 г. принял христианство и Болгария становится центром распространения славянской письменности. Здесь создаётся первая славянская книжная школа — Преславская книжная школа — переписываются кирилло-мефодиевские оригиналы богослужебных книг (Евангелие, Псалтирь, Апостол, церковные службы), делаются новые славянские переводы с греческого языка, появляются оригинальные произведения на старославянском языке («О письменехъ Чрьноризца Храбра»). Позже старославянский язык проникает в Сербию, а в конце X века становится языком церкви в Киевской Руси.

Старославянский язык, будучи языком церкви на Руси, испытывал на себе влияние древнерусского языка. Это был старославянский язык русской редакции, так как включал в себя элементы живой восточнославянской речи. Таким образом, Русский алфавит произошёл от древнерусской кириллицы, которая была заимствована у болгарской кириллицы и получила распространение в Киевской Руси после принятия христианства (988 г.).

 http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D1%83%D1%81%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D0%B0%D0%BB%D1%84%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%82

« Последно менување: Април 26, 2012, 07:31:25 veritas »
Сочувана

veritas

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 2728
    • Погледај го Профилот
Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
« Одговори #186 на: Април 26, 2012, 07:30:22 »

Библия на Руси была известна лишь в части Ветхого за­вета, но со всеми книгами Нового завета. Ходила Библия до конца XV в. отдельными частями, например: 1) в виде ветхо­заветных чтений в церкви (Парймийник), 2) Пятокнише Моисеево, 3) 12 «малых» пророков, 4) Псалтирь, 5) Еван­гелие, 6) Апостол. Есть известие, что книга 12 «малых» про­роков была переписана в Новгороде попом Упырем Лихим еще в 1047 г. Старейший список Евангелия, сохранившийся до сих пор, относится к 1056—1057 г., когда он был перепи­сан с болгарского под руководством русского дьякона Гри­гория, вероятно в Киеве, для новгородского посадника Остро-мира («Остромирово Евангелие», роскошно иллюстрирован­ное) .

Я не упоминал еще о сборниках церковных про­поведей, составленных в основе в Болгарии по византий­ским и болгарским произведениям. Сборники эти можно по­делить на два типа: тип, прославляющий праздники и святых, «Панегирик», «Торжественник», и тип «учительный», дидакти­ческий. Торжественники лиричны, отличаются вычурной визан­тийской риторикой, но очень уж далеки от реальной жизни. Учительные же сборники проповедей не столь «формали­стичны» и более отражают общие интересы современности. Остановимся несколько на учительных сборниках пропове­дей. Прежде всего следует упомянуть о сборнике «Злато-струе». «Златоструй» был составлен в Болгарии, при царе Симеоне, который умер в 927 г.  «Златоструй»  и другой византийско-болгарский сборник «Златоуст» стали нам из­вестны, вероятно, при начале нашей письменности;  на их основе затем создались русские сборники подобного состава, например,   «Измарагд» (т. е. изумруд)   и  «Златая цепь», восходящие составлением ко времени не ранее конца XIII— начала XIV в. Все эти сборники проповедей интересны по­тому, что представляют собой учебник поведения по нормам новой христианской веры. В  отдельных  статьях, «Словах» этих сборников указаны недостатки и рекомендованы добро­детели не только «общечеловеческого» порядка, но и даны принципы общественных   отношений   согласно правоверию. Весьма интересна в них бытовая сторона, иногда изображен­ная очень реально. Это сборники определенного состава. Есть и случайный подбор проповедей, например, списанный для русского князя Святослава в 1076 г. Для того же Святослава в 1073 г. была переписана целая энциклопедия или хрестома­тия статей разного содержания, переведенная с греческого для болгарского царя Симеона. Таковы знаменитые «Изборники Святослава».


http://literatar.ru/drevnerusskai_literatura/obshie_svedenia_o_pamiatnikax.html
« Последно менување: Април 26, 2012, 07:32:15 veritas »
Сочувана

veritas

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 2728
    • Погледај го Профилот
Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
« Одговори #187 на: Април 26, 2012, 07:48:53 »

Крещение Руси
Учреждение церковной организации в Киеве

В XX веке была выдвинута и поддержана некоторыми церковными историками (М. Д. Приселковым[24] и А. Карташёвым) гипотеза о том, что при Владимире Киевская Церковь находилась в канонической зависимости от Охридской иерархии Болгарской Церкви, которая в то время якобы обладала автокефалией (что не соответствует общепринятым фактам), большинство исследователей не склонны её разделят

http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B5%D1%89%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%A0%D1%83%D1%81%D0%B8

В 886 г. один из учеников Свв. Кирилла и Мефодия — Святой Наум создал в тогдашней болгарской столице Плиска Преславскую книжную школу. Она являлась самым важным литературным и культурным центром Первого Болгарского царства и всех славянских народов в ІХ — Х веках. В ней Библия и священные христианские книги в первый раз переводились на языке, различным от трёх «священных» языках, на которых была сделана надпись на Кресте Господнем — еврейском, греческом и латинском. Это был понятным всем тогдашним славянам старославянским языком. Среди выдающихся творцов школы встречаются имена Константина Преславского, который написал Азбучную молитву, Черноризец Храбр, Иоанн Экзарх и другие.

http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%BE%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%8F_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%B0%D1%8F_%D1%86%D0%B5%D1%80%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D1%8C

Но вернемся к вопросу о варяго-русских. Русские варяги — это наименование, которое должно быть принято, чтобы отделить их от англо-варягов, которые в дальнейшем сменили собой русских варягов на службе у Византийской империи. В дружинах Руси были представители разных стран и разных народов: скандинавы, немцы, сарацины, половцы, болгары и восточные славяне. Но замечательно, что все русские князья, кем бы они ни были по крови и именам, говорили только на разговорном славянском языке, читали только по-славянски и никаких следов скандинавов в русском христианстве не сохранилось. Зато язык церковной письменности, тех книг, которые были к нам перевезены или у нас переписывались, был литературным языком, принятым у болгар. И это делает несомненным громадное значение Болгарии принятии христианства. Тем более что Болгария стояла на пути “из варяг в греки”, значение которого в принятии многонациональной религии подчеркивалось нами выше.

Благодаря болгарской письменности христианство сразу же выступило на Руси в виде высокоорганизованной религии с высокой культурой. Есть все основания думать, что у славян была примитивная письменность и до крещения Руси. Об этом в первую очередь свидетельствуют договоры с греками, один экземпляр которых изготовлялся на русском языке. Исключительны роль и авторитет языка, перешедшего к нам с церковными книгами из Болгарии. Богослужение совершалось именно на этом языке. Он был языком высокой культуры, постепенно принимавшим восточнославянскую лексику, орфографию. Это указывает, какую роль в крещении Руси принимала именно Болгария. В конце концов та церковная письменность, которая была передана нам Болгарией,— это самое важное, что дало Руси крещение.

Наконец, еще одна деталь. Скандинавские саги об Олафе Триггвасоне повествуют о крещении норвежского короля Олафа. По разным вариантам саг Олаф крестился либо в Греции, либо в Киеве, где его убедил принять христианство конунг Валдемар, то есть князь Владимир. Сам же князь Владимир, перед тем как женился на Анне, принял решение креститься под влиянием самой умной из своих жен. Из всех жен Владимира единственной, которая была ему родственна по языку и могла его убедить в столь сложном вопросе, была болгарыня.

http://www.pravmir.ru/kreshhenie-rusi-i-gosudarstvo-rus/

Духовное и культурное значение принятия христианства огромно. На Русь из Болгарии и Византии пришли богослужебные книги на славянском языке, возросло число тех, кто владел славянской письменностью и грамотой. Непосредственным следствием крещения Руси стало развитие живописи, иконописи, каменного и деревянного зодчества, церковной и светской литературы, системы образования.

http://www.examens.ru/otvet/6/9/457.html


Сочувана

veritas

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 2728
    • Погледај го Профилот
Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
« Одговори #188 на: Април 26, 2012, 08:01:22 »

Крещение Руси



Православная культура
Византийская православная культура быстро привилась на Руси и дала мощные побеги. Этому немало способствовало существование уже развитого славянского византинизма — «ославяненной» византийской православной культуры. Центром славянской культуры в то время была Болгария, с которой Киевская Русь имела устойчивые связи. Быстро развилась самобытная русская письменная традиция.

http://www.mystic-chel.ru/sng/russia/200.html

Ольга (княгиня Киевская)

Болгарские историки выдвигали также версию о болгарских корнях княгини Ольги, опираясь в основном на сообщение «Нового Владимирского Летописца»[7] («Игоря же ожени [Олег] въ Болгарехъ, поятъ же за него княжну Ольгу»[8].) и переводя летописное название Плесков не как Псков, но как Плиска — болгарская столица того времени. Названия обоих городов действительно совпадают в древнеславянской транскрипции некоторых текстов, что и послужило основанием для автора «Нового Владимирского Летописца» перевести сообщение «Повести временных лет» об Ольге из Пскова как об Ольге из болгар, так как написание Плесков для обозначения Пскова давно вышло из употребления. На местных преданиях основываются утверждения о происхождении Ольги из летописного прикарпатского Плиснеска[9].

http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%BB%D1%8C%D0%B3%D0%B0_(%D0%BA%D0%BD%D1%8F%D0%B3%D0%B8%D0%BD%D1%8F_%D0%9A%D0%B8%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%8F)






« Последно менување: Април 26, 2012, 08:03:35 veritas »
Сочувана

veritas

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 2728
    • Погледај го Профилот
Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
« Одговори #189 на: Април 26, 2012, 08:23:17 »

Лихачев Д.С.
Крещение Руси и государство Русь

Благодаря болгарской письменности3 христианство сразу выступило на
Руси в виде высокоорганизованной религии с высокой культурой. Та церков
ная письменность, которая была передана нам Болгарией, — это самое важ
ное, что дало Руси крещение. Христианство в целом способствовало возник
новению сознания единства человечества.
Принятие христианства из Византии оторвало Русь от магометанской и язы
ческой Азии, сблизив ее с христианской Европой. Болгарская письменность
сразу позволила Руси не начинать литературу, а продолжать ее и создавать
в первый же век христианства произведения, которыми мы вправе гордиться.
Сама по себе культура не знает начальной даты. Но если говорить об услов
ной дате начала русской культуры, то я считал бы самой обоснованной 988
год.

http://www.mmedia.nsu.ru/culture/DATA/obj2069/FILE_PDF.pdf

Крещение Руси

Как ни слабо оно было на первых порах, оно все же оказывало могучее влияние на познавших его людей. Богослужебные и священные книги были принесены на Русь на доступном для всех языке славянском, том самом, на котором изложили их славянские первоучители свв. Кирилл и Мефодий и их болгарские ученики.

Язык этих книг был вполне понятен русским и "книжное учение" было поэтому не затруднено. Тотчас по крещении на Руси возникают школы с учителями-священниками и появляются книжники-любители просвещения, собиравшие и переписывавшие книги. Митрополит и вообще духовенство управляли и судили подчиненных им людей так, как это делалось в греческой церкви, на основании особого сборника законов Номоканона, получившего на Руси в болгарском переводе название Кормчей книги. В этом сборнике заключались церковные правила Апостольские и вселенских соборов, также гражданские законы православных византийских императоров. Церкви принадлежали земли, на которых духовенство и монастыри вели хозяйство по-своему, руководясь византийскими обычаями и законами, устанавливая такие юридические отношения к земледельцам, какие были приняты в Греции.

В первое время христианская письменность на Руси не была обширна. Книги, принесенные на Русь вместе с крещением, представляли собою болгарские переводы Библии, богослужебных книг, поучений, исторических книг, Кормчей книги и т.п. Под влиянием этой болгарской письменности создалась и собственная русская письменность, в которой главное место занимали летописи и жития святых, поучения и молитвы. Эта письменность, за немногими исключениями, не отличалась ни ученостью, ни литературным искусством. Первые киевские писатели были просто грамотными людьми, обладавшими некоторой начитанностью. Они подражали переводным образцам так, как умели, без школьной учености и риторического искусства. Тем не менее, их произведения оказывали заметное влияние на духовную жизнь наших предков и содействовали смягчению нравов на Руси.

Благодаря болгарской письменности христианство сразу выступило на Руси в виде высокоорганизованной религии с высокой культурой. Та церковная письменность, которая была передана нам Болгарией, - это самое важное, что дало Руси крещение. Христианство в целом способствовало возникновению сознания единства человечества.

Принятие христианства из Византии оторвало Русь от магометанской и языческой Азии, сблизив ее с христианской Европой.

Болгарская письменность сразу позволила Руси не начинать литературу, а продолжать ее и создавать в первый же век христианства произведения, которыми мы вправе гордиться. Сама по себе культура не знает начальной даты. Но если говорить об условной дате начала русской культуры, то я считала бы самой обоснованной 988 год.

http://rudocs.exdat.com/docs/index-444567.html

Лекция: Крещение Руси

Одной из проблем после формального (насильственного) крещения было
просвещение подданных в христианском духе. Эту задачу выполняли священники -
иностранцы, в основном, выходцы из Болгарии, жители которой еще в IX в.
приняли христианство. Болгарская церковь обладала независимостью от
константинопольского патриарха, в частности избирать главу церкви. Это
обстоятельство сыграло большую роль в развитии церкви на Руси. Не доверяя
византийскому императору, Владимир решил подчинить русскую Церковь
болгарским, а не греческим иерархам. Такой порядок сохранялся до 1037 года и
был удобен тем, что Болгария пользовалась служебниками на славянском языке,
близкому разговорному русскому.

http://works.tarefer.ru/33/101740/index.html



Сочувана

veritas

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 2728
    • Погледај го Профилот
Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
« Одговори #190 на: Мај 05, 2012, 09:57:11 »

Провокатори нападнаха българския посланик в Македония



Видео

http://btvnews.bg/svetut/huligani-napadnaha-blgarskiya-poslanik-v-makedoniya.html#video

http://bnt.bg/bg/news/view/80964

Това стана докато наша делегация се опита да постави цветя на гроба на Гоце Делчев

Българският посланик в Македония беше нападнат днес в Скопие. Инцидентът е станал, докато наша делегация се е опитвала да постави цветя на гроба на Гоце Делчев.

В деня, в който отбелязваме 109 години от гибелта на Гоце Делчев, българска делегация, водена от посланика ни в Скопие Иван Петков се събира в двора на църквата "Св. Спас". Въпреки полицейското присъствие българите са нападнати.

"Бяха около 15-ина души. В този момент посланикът говореше и един от провокаторите започна да вика, да го надвиква, да обижда, започна да говори за македонците в пиринско. Стигна се до физически контакт", разказва Ясмина Фиковска, член на българския културен клуб в Скопие. "Всички изпаднаха в шок, не е нормално за 21-ви век. Все още сме под стрес, нито успяхме да оставим цвете, нито успяхме да се поклоним на гроба, набързо напуснахме да не ескалира още повече".

Външно министерство протестира с нота до Скопие.

Македонският посланик пък беше извикан за обяснения какви мерки ще предприеме Македония, за да не се повтарят подобни сцени в бъдеще.

"Този инцидент е абсолютно недопустим", заяви Весела Чернева, говорител на МВнР. "Всяка страна, която иска да стане член на ЕС трябва да спазва принципите на добросъседски отношения, в които подобно поведение не се вписва".

Инцидентът с българския посланик в Скопие се случи на фона на нова вълна от етническо напрежение в Македония. Близо 3000 македонци от албански произход протестираха днес в Скопие заради ареста на техни съграждани след петорната екзекуция в село Смилковци. Част от протестиращите хвърлиха камъни по охраняващите полицаи с викове „Бог е велик" и „Албанците не са терористи".
« Последно менување: Септември 10, 2012, 02:08:06 veritas »
Сочувана

veritas

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 2728
    • Погледај го Профилот
Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
« Одговори #191 на: Мај 11, 2012, 08:03:45 »

Анкара дава рамо за Велика Албания
Турският премиер смята за възможно разпадането на Македония




Албанците имат право на самоопределение и създаване на по-голяма държава, Турция ще помогне на албанските братя, ако е необходимо, ще им окаже и военна помощ, заяви турският премиер Реджеп Ердоган, цитиран от агенция ФОНЕТ, сръбски и косовски медии.

Той смята, че Армията за освобождение на Косово не е била бунтовническо-терористична организация, а израз на желанието на албанците да защитават страната си, каза още Ердоган. В интервю за държавната телевизия преди дни турският премиер заяви, че е възможно Македония да се разпадне, ако там не бъдат зачитани правата на албанците.

Ако е вярно, а досега то не е опровергано, турският премиер Ердоган вещае военно преначертаване на границите на Балканите, пише в коментар Мирослав Лазански в сръбския в. "Политика". В материала се изтъква, че казаното представлява заплаха с военна интервенция срещу всички, които не са съгласни с проекта за Велика Албания.

"Премиерът Ердоган говори за възможността Турция военно да подкрепи разширяването на албанската държава. В каква посока би било това разширяване? Там, където живеят албанци: западната част на Македония, южната част на Сърбия, Косово, югоизточната част на Черна гора, западната част на Гърция. Напълно достатъчно политическата картография на Балканите отново да се превърне в кървава наука", се казва в коментара.


КАМПАНИЯ
Междувременно Анкара обяви, че започва мащабна кампания за възстановяване на отомански сгради на Балканите.

Първата сграда, реставрирана по проекта, ще е турската баня Иса Бей в Босна и Херцеговина, заявява пред Анадолската агенция шефът на турската държавна Генерална дирекция по строителството Аднан Ертем. В момента се превеждат документите, подготвени от босненските официални представители, и възстановителните работи ще започнат през юни, уверява той. Заедно с това ще започне работа и по възстановяването на джамия и дервишки храм в турската част на Кипър. Анкара иска да възстанови и джамията Фетие в Атина, но още не е получила отговор на искането си от гръцките власти. "Отоманците са построили много сгради в Скопие и Сараево. Много от тях вече не съществуват. Искам да възстановим и съживим всички тези сгради на Балканите - в Македония, Косово, България, Гърция и Албания. Искам тези страни да видят, че Турция притежава тези сгради", казва той.

http://www.segabg.com/article.php?id=600158

Повече

http://bkks.org/forum/index.php/topic,3548.0.html
« Последно менување: Мај 16, 2012, 12:47:58 veritas »
Сочувана

veritas

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 2728
    • Погледај го Профилот
Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
« Одговори #192 на: Мај 22, 2012, 05:19:07 »



Видео

http://btvnews.bg/svetut/chakame-vi-v-nato-no-vsichko-zavisi-ot-vas.html

Чакаме ви в НАТО, но всичко зависи от вас

„България има много категорична и ясна позиция – приемаме всички, които показват с думите си и делата си, че споделят общите европейски ценности и ценностите на НАТО. Ние пожелаваме успех на всички, но по делата ще съдим. Пожелаваме успех, действайте здраво, чакаме ви, зависи от вас”. Посланието бе отправено към Македония от българския президент Росен Плевнелиев като отговор на въпрос на македонски журналист за членството на западната ни съседка в Алианса след срещата на върха на НАТО в Чикаго.

По думите му вероятно след 2 години, на следващия форум, ще се коментира приемането на нови държави. „Тъй като тази тема не беше във фокуса, не бих могъл и аз по никакъв начин да консолидирам каквото и да било мнение”, коментира още Плевнелиев.

Външният министър Николай Младенов се присъедини към мнението на държавния глава и обяви, че Македония може да мисли за присъединяване след 2014 година. Стана ясно още, че в рамките на форума се е провела среща във формат външни министри на страните-членки на НАТО и четирите страни, които желаят да станат част от Алианса – Грузия, Черна гора, Босна и Херцеговина и Република Македония.

Младенов даде няколко препоръки на западната ни съседка - да ускори определени реформи, които са свързани с процеса на присъединяване към НАТО, и да адресира някои видими недостатъци, свързани с междуетническите отношения, с правовата система, с отношението към медиите и свободата на словото.

По повод резервите на Гърция заради името на Македония външният министър каза, че двете страни трябва да се мобилизират в намирането на приемлив компромис, ако въпросът с присъединяването бъде поставен през 2014 година.

Междувременно президентът Плевнелиев сподели, че се чувства много утвърден и щастлив от това, че световните лидери признават огромното постижение на България за 10 години да намали драматично своя дълг от 75% на 16%.

„Това е важно, защото България дългосрочно е дала заявката да бъде една много стабилна държава, а инвестициите на тази планета от тук нататък ще се случват в дългосрочно стабилни държави. Всичко зависи от нас – трябва бързичко да си оправим бизнес-климата, трябва да бъдем много активни във външната политика и трябва да си подобрим системата на правораздаване”, каза държавният глава.
Сочувана

veritas

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 2728
    • Погледај го Профилот
Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
« Одговори #193 на: Мај 31, 2012, 08:07:23 »






Мачовете от европейското първенство по футбол по БНТ

Можете да гледате европейското първенство по футбол тук

http://tv.bnt.bg/bnt1/

БНТ е телевизията, която ще излъчва EURO 2012. Зрителите на БНТ и почитателите на футбола ще могат да гледат мачовете от ЕВРО 2012 не само по телевизията, но и в интернет на сайта на телевизията.

Европейското първенство по футбол започва на 8 юни до 1 юли, а всички мачове ще се излъчват и в HD формат.

"В HD формат ще предаваме не само мачовете, но и студиата, които ще се излъчват директно от стадионите или пресцентровете в Полша и Украйна", уточниха от Националната телевизия.

БНТ предаваше по в HD и мачовете от световното първенство в ЮАР през 2010 година, когато качеството на картината също беше на високо ниво.

Кабелните оператори обявиха своите промоции за HD телевизия за да привлекат нови абонати. На европейското разчитат и търговците на HD телевизори за повдигане на оборота.

Откриването на EURO 2012 ще се излъчва директно от Националния стадион във Варшава на 8 юни от 18 часа.
 
Тук можете да видите програмата на БНТ

http://www.potv.bg/sport/p3_9418_0.html

Сочувана

veritas

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 2728
    • Погледај го Профилот
Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
« Одговори #194 на: Јуни 06, 2012, 07:44:08 »

Трайче било античко македонско име!?

АНГЛИСКИ ПРОФЕСОР: МАКЕДОНЦИТЕ СЕ ГРЦИ, СО ГРЧКИ ИМИЊА И ЈАЗИК


Е, Трајче е баш грчко име!

Грците си најдоа професор кој ги теши дека Македонците се Грци, со грчки имиња, зборуваат грчки јазик, го користат нивниот календар, и секој кој го тврди спротивното е неук и треба да се засрами. Македонија е царство во Северна Грција со грчко говорно подрачје, населено со луѓе кои ги користат грчките имиња, грчкиот календар, идолопоклонство на Грција, вели за еден грчки медиум професорот на Универзитетот во Оксфорд, Робин Лејн Фокс.
- Оние кои живеат во Скопје и тврдат дека таму е Македонија, родното место на Александар Велики, се неуки и треба да се засрамат. Тоа е како да се каже дека корените на Универзитетот во Оксфорд се во Белорусија и дека Оксфорд бил Минск, споредува британскиот историчар.
Грчките медиуми го претставуваат Фокс како еден од најголемите експерти за античката историја на Македонија. Останува нејасно како овој добар познавач ги помешал македонските имиња со грчките. Очигледно, за него, Трајче е вистинско, грчко име!

http://www.vecer.com.mk/default.asp?ItemID=430A042C40CBB648A6E31EC5EB5AD586
Сочувана