Бугарски Културен Клуб

Ве молиме пријавете (login) или зачленете се (register).

Пријавете се со корисничко име, лозинка и должина на сесија
Напредно пребарување  

Новости:

Автор Тема: Европа и САД за историјата на Македониjа  (Прочитано 217807 пати)

veritas

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 2728
    • Погледај го Профилот
Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
« Одговори #120 на: Декември 06, 2011, 01:24:36 »



Гледайте директно:

Българската национална телевизия.

http://tv.bnt.bg/bnt1/

http://tv.bnt.bg/bntworld/

http://tv.bnt.bg/bnt2/

БТВ

Изисква регистрация.

http://www.btv.bg/live/

http://voyo.bg/?utm_source=News-PR&utm_medium=PRlink&utm_campaign=VOYO%252BNews

Споpтни пpедавания на БТВ

http://www.btv.bg/sport/live

Нова телевизия

http://www.novatv.bg/live

Други телевизии

http://www.bgsreshta.com/content.php?page=tv&channel=15

http://bglivetv.ovo.bg/load
« Последно менување: Март 25, 2012, 10:12:19 veritas »
Сочувана

veritas

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 2728
    • Погледај го Профилот
Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
« Одговори #121 на: Декември 06, 2011, 08:06:07 »

Филмът "Пътят към София" разказващ за освобождението на България от турско робство.





Пътят към София 1979 Драма, Военен 01

http://www.youtube.com/watch?v=EiaShZgmA4o

Пътят към София (1979) Драма, Военен 02

http://www.youtube.com/watch?v=m31QUKHymQk

Пътят към София (1979) Драма, Военен 03

http://www.youtube.com/watch?v=32bR6zTkQm0

Пътят към София (1979) Драма, Военен 04

http://www.youtube.com/watch?v=yOWjHy0RYpQ

Пътят към София (1979) Драма, Военен 05 [TV Rip].avi

http://www.youtube.com/watch?v=G3ZfDLrpc_g

Руско-турска война (1877-1878)



Руско-турската война (1877-1878) между Русия и Османската империя е десета в поредицата от Руско-турски войни. Важна част от изострянето и решаването на Източния въпрос през 1875-1878 г.
 
Участници: Османската империя срещу Русия, Румъния, Сърбия и Черна гора.
 
Войната е наречена и Освободителна, тъй като довежда до освобождаването на част от българите от Османската империя и създаването на Третата българска държава. Подобно е отношението към нея в Румъния, Сърбия и Черна гора, които получават пълна независимост.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D1%82%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0_(1877%E2%80%931878)

Българско опълчение



Българското опълчение е руска военна част съставена от българи-доброволци (опълченци). Участва в Руско-турската война (1877-1878). Участник в опълчението след Освобождението е наречен „опълченец-поборник“.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BE%D0%BF%D1%8A%D0%BB%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5

« Последно менување: Декември 06, 2011, 09:49:50 veritas »
Сочувана

veritas

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 2728
    • Погледај го Профилот
Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
« Одговори #122 на: Декември 06, 2011, 08:34:31 »



Иконостасът (1969) по мотиви на Димитър Талев - Целия Филм

http://www.youtube.com/watch?v=IRX9zryzkT4

Димитър Талев

Димитър Талев Петров-Палисламов (1 септември 1898, Прилеп - 20 октомври 1966, София) е изтъкнат български писател, автор на тетралогията „Железният светилник“, „Преспанските камбани“, „Илинден“ и „Гласовете ви чувам“.

Димитър Талев е роден в град Прилеп, Македония, на 1 септември 1898 година. Расте в семейството на майстор железар и ковач, в чийто дом владее дух на патриархална сърдечност и възрожденски патриотизъм. Негов брат е революционерът от ВМОРО Георги Талев. На 9 г. остава без баща.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80_%D0%A2%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B2
« Последно менување: Декември 06, 2011, 08:37:15 veritas »
Сочувана

veritas

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 2728
    • Погледај го Профилот
Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
« Одговори #123 на: Декември 06, 2011, 09:13:13 »





Героите На Шипка (1954) - български субтитри

http://www.youtube.com/watch?v=rKQAf7tN6RU

Шипченска битка (август 1877)



Шипченската битка (август 1877) на 9-14 / 21–26 август 1877 г. е решителна в борбата за Шипченския проход в хода на Руско-турската война (1877–1878).

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A8%D0%B8%D0%BF%D1%87%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0_(%D0%B0%D0%B2%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82_1877)
« Последно менување: Февруари 03, 2012, 12:12:25 veritas »
Сочувана

veritas

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 2728
    • Погледај го Профилот
Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
« Одговори #124 на: Декември 06, 2011, 09:29:57 »

 Филмът "Ивайло" разказващ за борбата на българският народ срещу татарското нашествие през 13 век.



Ивайло

(1964)

http://www.youtube.com/watch?v=NFUcrgPszv0

Ивайло (цар)

Ива̀йло е български цар в периода 1277-1279 година.
 
Византийските автори наричат Ивайло с прякорите Лахана и Бърдоква. Думата Лахана произлиза от гръцкото „λαχανον“, което означава „зеле“, в някои случаи „кисело зеле“. Този прякор на Ивайло е свързан и с друг - Кордокувас, който произлиза от думата „бърдоква“ - маруля, зеле. Според някои автори с прякорите Лахана и Бърдоква Ивайло е назоваван от аристократите, поради факта, че се е хранел предимно със зеле и маруля: „само с хляб и диви зеленчуци“ (Георги Пахимер). Истинското му име е известно благодарение на една преписка в Свърлижкото евангелие от 1279 г.
 
За произхода на Ивайло има предположение, че е от най-бедните слоеве на населението. Но според някои той е болярин, управител на крепостта Овеч (Провадия) (по данни на Божидар Димитров[източник?]), което не се потвърждава от съвременни източници.
 
Постоянните нашествия на татарите през 60-те и 70-те години на XIII-ти в. довеждат българското население до отчаяние. Цар Константин I Тих Асен (1257-1277) е неспособен да защити държавата и поданиците си. Ивайло успява да оглави народното недоволство и да стане водач на бунт. Селската война започва през пролетта на 1277 г. През лятото на същата година Ивайло трябва да се изправи и срещу монголо-татарите от Златната орда. Той успява да разгроми няколко татарски дружини, което му носи още по-голяма популярност. За кратко време прочиства страната от татарските банди. Все повече области преминават на негова страна и го признават за цар. В края на 1277 г. се състои битката между Ивайло и цар Константин Тих. Царската войска е напълно разгромена, а самият цар - посечен от Ивайло.
 
Византийският император Михаил VIII Палеолог вижда възможност да се възползва от положението в България. Той желае българският престол да се заеме от по-слаб владетел, който да бъде под негово влияние. Решава да подкрепи сина на цар Мицо Асен (1256-1257), когото провъзгласяват за цар Иван Асен III и женят за императорската дъщеря. Когато царица Мария научава за това, тя взема решение да предложи на Ивайло брак и съответно българския престол. Така Ивайло влиза в Търново и през пролетта на 1278 г. става легитимен български цар. Сега той трябва да воюва на два фронта - срещу ромеите и срещу татарите. Първоначално удържа победи срещу ромейските войски на юг (лятото и есента на 1278 г). После потегля срещу татарите, но е принуден да се защитава в крепостта Дръстър. Обсадата продължава 3 месеца, а в Търново плъзва слух, че Ивайло е загинал. Болярите бързат да отворят вратите на столицата пред Иван Асен III и съпровождащата го византийска войска (в началото на 1279 г). Неочаквано обаче Ивайло се появява пред Търново. В отговор на това в България навлиза 10-хилядна византийска армия. На 17 юли 1279 г. Ивайло изненадващо връхлита върху ромейския стан край Девня. Ромеите са напълно разгромени. Иван Асен III избягва от столицата, а болярите избират за цар деспот Георги I Тертер (1280-1292).
 
Войните обаче продължават прекалено дълго и селяните започват да напускат Ивайло. В променената обстановка след възцаряването на Георги І Тертер цар Ивайло отива в двора татарския хан Ногай, който се е намирал в Исакча в Дунавската делта, с молба за помощ. В стана на хана идва и Иван Асен III, също търсейки съдействие. Отначало Ногай протака нещата, но подтикнат от византийската дипломация по време на един пир заповядва да посекат Ивайло. Според друго мнение Ивайло е ликвидиран, защото продължава да бъде най-опасният за татарското влияние български политик - най-вероятно Ивайло продължава да държи под своя власт източните земи на царството с временна столица Дръстър, като разполага със сериозен стопански и военен потенциал (Пламен Павлов). Този български харизматичен водач е съизмерим с национални герои на други държави като Уилям Уолъс и Жана д'Арк. Ивайло оставя дълбоки следи в народното съзнание, името му се превръща в легенда. По-късно с него си служат двама „Лъже-Ивайловци“, които вдигат населението в Тракия и дори в Мала Азия против настъпващите османски турци.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%B9%D0%BB%D0%BE_(%D1%86%D0%B0%D1%80)
Сочувана

veritas

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 2728
    • Погледај го Профилот
Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
« Одговори #125 на: Декември 08, 2011, 07:40:19 »




Голямата базилика и нейната обител (въздушна снимка) образуват на обща площ от 25 хиляди кв. м добре укрепен архиепископски дворец, който през Х в. продължава да съществува като важна обител. Плановата схема и местоположението на двуетажната сграда и обширния двор от изток към нея, както и добитият при археологически разкопки подемен материал определят комплекса южно от Голямата базилика като главно средище на Великата българска школа в Плиска, което със сигурност съществува и в извънстоличния период; В средата: Изображение на Златната църква в Симеоновия (Светославовия) сборник, 915-920 г. Във Велики Преслав главно средище на Великата българска школа е обителта около княз-Симеоновата така наречена Кръгла църква (виж Извори); Вдясно: Една от сградите, вероятно подарени от княз Борис-Михаил на Климент Охридски според Пространното му житие от ХI в. за седалища на Великата българска школа в югозападните краища на българската държава, снимка от 1942 г

Великата българска школа е най-старият славянски университет

Най-старият университет е Цариградската школа. Официалният документ, с който той се основава, макар да е действащ от доста по-рано, е закон на император Теодосий II от 27 февруари 425 г. В него се определят броят и видът на университетските катедри, както и преподавателите, наречени магистри (т. е. днешните професори). На всички останали преподаватели, например в частните школи, се забранява да се кичат с това звание. При определени условия званието "магистър" (сиреч професор) се унаследява от децата им, ако покажат достатъчно способности. Преподавателите в Цариградската школа не могат да дават частни уроци или да работят по съвместителство в частните училища, а преподавателите в частните школи не се допускат до магистърска длъжност в университета. След 20-годишна преподавателска работа магистрите обикновено получават високата дворцова титла "комес".

На латински Цариградският университет носи названието Капитолийски аудитории (Auditorium Capitolii). Университетът се издържа изцяло от държавата, в него се получава единственото официално признато висше образование във Византийската империя.

Днес бихме определили структурата на Цариградския университет като състоящ се от три факултета - по латинска граматика и реторика с 13 преподаватели, по гръцка граматика и реторика с 15 преподаватели, освен това има един магистър по философия и двама по право (П. Льомерл, 1971).

Спорно е дали Философската Магнаурска школа, съществуваща и през целия Х в., е пряк продължител на Цариградския университет. Не е съвсем ясно също дали тя е основана преди или след 855 г. Със сигурност обаче неин създател е кесарят Варда, брат на императрица Теодора и чичо на император Михаил III, а начело на школата е поставен известният учен Лъв Философ. Катедрите са три - по геометрия, по астрономия и по граматика. Заплатите на преподавателите са изключително щедри, а обучението е безплатно.



* * *



Трудно ще се сетим, дори много да се постараем, за друг повод, който да ни носи по-голямо национално самочувствие от създаването на най-стария български и славянски университет в Плиска около 885 г. Не е шега работа, третият университет да е български. Колкото и да е необичайно, до днес дори името му не бе направено да изглежда вярно, всички усилия бяха насочени към събиране парче по парче на чудовищно разпилените доказателства за наличието на такъв университет.

Ако внимателно проследим развитието на книжовните школи, които станаха известни като Плисковска, Плисковско-Преславска или само Преславска, Преславско-Охридска или само Охридска, не може да не установим с почуда може би, че школата е всъщност само една-единствена - Българска. А нейните книжовници работят в поне три главни средища. Те пътуват между тези средища, обменяйки вероятно достатъчно ускорено и идеи, и книги, може би и ученици. Управлението на това висше училище е също напълно ясно, само от едно-единствено място. Изглежда, че и структурата му е единна. Тогава защо зорлем го разпокъсваме, като губим най-важното му качество, неговото единство?!

Великата българска школа е наистина изключително явление за цялото Средновековие, "велика", сиреч "голяма", е тя не само поради немислимите си дотогава размери, но и точно поради своята изключителност. Средновековните общества по същото време не биха могли да познават нито нещо толкова мащабно, нито толкова ефективно, нито толкова всеобхватно. По своя замисъл още Великата българска школа е единствена.

През цялото време на своето съществуване, чак до първите две десетилетия на ХI в., Великата българска школа следва главния град на държавата ни. Преместването на столицата във Велики Преслав не осакатява Плисковското книжовно средище, то продължава да работи чак до втората половина на Х в. Създаването на Охридското книжовно средище предшества падането на Велики Преслав поради неотложната държавна необходимост. Така съвсем плавно Великата българска школа намира приют след 970 г. в югозападните български земи, където вече близо век се работи на книжовното поприще, при това как само се работи.

Само един напълно непредубеден поглед върху творческата, но и върху преводаческата работа в трите главни старобългарски книжовни средища ще ни убеди, че те са едно цяло. Само политическата необходимост кара някое от тези средища да има ролята на най-важно, на водещо. Сами отлично образовани, старобългарските владетели възприемат духовността, творчеството, мащабното образование като важна, ако не и като най-важна държавна задача. И в това Средновековна България е единствена.

(следва)

Извори



"Прочее преди славяните нямаха книги, но бидейки езичници, четяха и гадаеха с черти и резки.

Когато се кръстиха, бяха принудени да пишат славянската реч с римски и гръцки букви без устроение.

След това . . . Константин Философ, наречен Кирил, праведен и истинолюбив мъж, и той им състави 38 букви: едни по образец на гръцките букви, а други пък според славянската реч . . .

А други мислят, че бог ни е създал буквите. И не знаят, окаяните, какво говорят и мислят, че бог е заповядал да се пишат книги на три езика . . . На това какво друго да кажем или що да речем на такива безумци? . . .

А славянските книги сам св. Константин, наречен Кирил, ги преведе и буквите създаде за малко години . . ."

Из "За буквите" на Черноризец Храбър, краят на IХ - началото на Х в.



"От Йоан, недостойния презвитер, който преведе това.

Аз пък грешният, като завърших превода . . . искам да побеседвам малко с всички слушащи черноризци, пък и изобщо с обикновените [читатели]. И моля прошка от вас, ако сме сложили неправилно и нестройно някоя дума, превеждайки . . . Тъй като не сме толкова опитни да преведем от елински език тези думи, които тогава ги нямаше в славянския език, и се помъчихме да предадем смисъла им. И не се надявахме само на своя ум . . . бяхме помолени от църковния строител Йоан, наш господар, архиепископ на българската земя . . .

Из Послеслов към старобългарския превод на житието на Антоний Велики (краят на IХ - началото на Х в.)



http://www.segabg.com/article.php?id=581016

Симеон Велики вероятно е първият възпитаник на Великата българска школа



Княз Борис-Михаил (852-889) в изображение, за което основателно се предполага, че съдържа верни портретни черти, рисунка в Учителното евангелие на Константин Преславски, препис от ХII в., Държавен исторически музей-Москва. В средата: Изображение на Наум Преславски с предполагаеми портретни черти върху двустранна икона, ХIV в., Народен музей-Охрид; Първото средище на Великата българска школа е построено в укрепения архиепископски дворец в Плиска, южно от Голямата базилика, вероятно веднага след 885 г. В масивната двуетажна сграда помещенията са подредени верижно, изглежда, че така е и на втория етаж. Общата площ на учебния комплекс приближава 1500 кв. м. Точно тук Кирило-Методиевите ученици започват своята научна, преподавателска и преводаческа работа след установяването си в България. В дясно: Климент Охридски, висок релеф от неговия гроб в църквата "Св. Панталеймон" вероятно, дърво, ХIII в., Музей на Македония-Скопие; точно музейно копие - в Националния исторически музей-София.


Подготовката на обителта на Голямата базилика за приютяването на учениците на светите братя Кирил и Методий, изглежда, започва още преди пристигането им в Плиска. Вестта за пътуването на учените мъже изпреварва появата им в столицата. Спрели да отдъхнат в граничния тогава Белград, но още изтощени от преживяното, с голяма свита Климент, Наум и Ангеларий не ще да са пътували твърде бързо. България вече ги очаква нетърпеливо.

Изглежда невъзможно да се усъмним в историческите податки - и писмени, и археологически, които ни карат да мислим, че княз Борис-Михаил е имал съвсем точна представа за набелязаната цел далеч преди 886 г. Макар и само като предположение, е важно да упоменем, че по някакъв начин на тримата изтощени от гоненията и несгодите последователи на светите братя и сигурни продължители на Кирило-Методиевото дело е подсказана посоката за тяхното спасение. Абсолютно сигурно е, че събитията във Великоморавия са били следени изкъсо от западните гранични области на България, а добитите сведения бързо са препращани на княза. Трудно е някак си да допуснем дори, че учениците на Кирил и Методий биха тръгнали ей така, без предварителна уговорка точно към България. Пътят им логично би ги извел само към западните византийски предели, а не към доскоро езическа България.

Ако за Климент, Наум и Ангеларий можем само да се досетим за предварителна уговорка с новопокръстения български владетел, то това почти сигурно ще твърдим за онези от Кирило-Методиевите ученици, които пристигат в Цариград. Няма как деен младеж като Симеон, третия княжески син, да е пропуснал такава чудна възможност. През 885/886 г. бъдещият велик владетел още учи във философската Магнаурска школа и се подготвя за духовното поприще. Естествено, младежът едва ли е проявил самоинициатива, задачата ще да му е била поставена от баща му.

Общият тон и видът на историческите извори, с които разполагаме, и това се пропуска обичайно, изключва случайността при събирането на учениците и последователите на Кирил и Методий в България. Много по-голяма е вероятността това да е нарочно организирано от българския княз, за да му послужи в рискованата политическа игра, която започва, принуден от пълната му непригодност като воин. Твърде често политиката е само това, което можем да си позволим, а не това, което сме мечтали да направим.

Трябва да е съвсем ясно, че още при посрещането на Климент, Наум и Ангеларий княз Борис-Михаил вече има идея как да ги използва. Наистина строителството на нарочните домове за учените не е завършено, предстои и избистряне докрай на идеята за Великата българска школа, но това са подробности, които бързо улягат. Житията на бъдещите християнски светци са категорични, че битовото устройване на гостите е повече от разкошно. Първоначално те са настанени в жилища, предназначени за сановници с най-висш ранг. Много скоро Климент и Наум са поверени на грижите на домашните на самсиса Есхач за още по-голямо тяхно удобство. В това сведение от Пространното житие на Климент Охридски ще трябва, изглежда, да видим още едно указание за кръвното родство между двамата, те, изглежда, наистина са братя, дори са настанени заедно. Ангеларий за кратко, до смъртта си, живее у болярина Чеслав.

* * *

Устройването на Великата българската школа, изглежда, започва също преди пристигането на Кирило-Методиевите ученици в Плиска, вероятно през 885 г. Днес не подлежи на съмнение, че първата сграда на висшето училище се съгражда южно от вече действащата Голяма базилика, приблизително от равнището на западния зид на хранителницата на църквата до края на притвора. Комплексът включва двуетажна сграда със седем помещения на първия етаж, разположени верижно. Вероятно точно по този начин изглежда и вторият етаж. Пред сградата, чието лице е на изток, е разположен обширен двор - за градина, за размисъл, за учене или за творчество. Към града води така наречената южна порта на комплекса, през която се допуска преминаването само на пешеходци и на конници, но не и на коли.

Големият комплекс от сгради около Голямата базилика в Плиска е ограден от висок до два човешки боя каменен зид, покрит с впечатляващи бойници, който, макар и твърде тънък, вероятно добре е служил за охрана както на архиепископския дворец, разположен северно от базиликата, така и на първото средище на Великата българска школа южно от нея. Във всички случаи трябва да е ясно, че общодържавното значение на комплекса, включително и на школата, е добре подчертано от цялостния предварителен замисъл на укрепения дворец обител, но и от без съмнение великолепното му изпълнение. Наоколо има само един обект, който може да съперничи на архиепископския укрепен дворец и на сградата на Великата българска школа - владетелската резиденция. В края на IХ в. тази част на Европа не познава нищо по-великолепно.

Преглеждайки произведенията, написани или преведени в първите години от съществуването на Великата българска школа, няма да е никак трудно да предположим нейното устройство. Работата по развитието на славянобългарския език, превеждането на колкото е възможно повече съчинения от гръцки и латински, написване на първите оригинални съчинения са главната задача на Великата българска школа (виж Извори в първата част на текста). Ако използваме днешни понятия, както това вече направихме за Цариградската школа и за философската Магнаурска школа, то вторият факултет на Плисковското средище на Великата българска школа трябва да е бил по изучаване на гръцки език, как иначе да се превеждат разнообразните съчинения, как да се води държавната кореспонденция. Струва ми се абсолютно сигурно и наличие на трети факултет, правен, както е това в Цариградската школа. Появата на първия български правен сборник - Законът за съдене на хората, категорично трябва да се отнесе към последните години от управлението на княз Борис-Михаил. Сборникът съдържа наказателноправни разпоредби, заимствани от титул 17 на "Еклогата", но със силно християнско влияние и несъмнено преработени и допълнени, за да отговорят на изискванията на българската действителност от това време. Такава сложна, високоспециализирана задача е можело да се изпълни само във Великата българска школа и никъде другаде. А и нали са били необходими кадри, които да прилагат закона. Изглежда, няма начин да се обори предположението за съществуване на правна катедра или факултет още в Плисковското средище на школата.

Накрая ще трябва да се опитаме да дадем още един отговор. Известно е, че княз Борис-Михаил прибира младежа Симеон от цариградското му учение почти веднага след събирането на Кирило-Методиевите ученици в Плиска. Известно е също, че съществуват сериозни подозрения за литературните занимания на владетеля Симеон Велики. Тези умения в Магнаурската школа не биха могли да се получат. Остава ни само един изход - младият Симеон завършва в Плиска второ висше образование във Великата българска школа. Дори и да не е един от старобългарските автори, бъдещият цар е достатъчно талантлив, за да приемем тази хипотеза за вярна. А е и логична, което в случая вероятно ще да е достатъчно.







Извори



"Тези благочестиви книги, наречени Атанасии, преведе по повеля на нашия български княз на име Симеон от гръцки на славянски език епископ Константин, който бе ученик на Методий, архиепископа на Моравия, в годината от началото на света 6414 [= 906], индикт 10. А пък ги записа по повеля на същия княз Тудор, черноризец Доксов, на устието на Тича, гдето е съградена светата и честната златна нова църква от същия княз в годината 6415 [=907], индикт 14. В същата година, на втория ден от месец май, в събота вечерта почина рабът божий, бащата на този княз . . . благоверният наш княз български Борис, чието християнско име е Михаил. Този Борис покръсти българите в годината 6374 [= 864] . . ."

Из Приписка към превода на Константин Преславски на "Слова против арианите" на Атанасий Александрийски, 907 г.



". . . един от българите на име Есхач, по чин сампсис [отговорен за дворцовите писари], отишъл при княза [Борис-Михаил] и го помолил да му позволи да приеме в дома си пресветия Климент и преподобния Наум. Той с голяма готовност дал съгласието си . . . но казал: "Приеми учителите с всяка почит, докато приготвим напълно за тях това, което трябва да се направи..."

Климент бил изпратен за учител в Кутмичевица и било издадено нареждане до всички жители на тази страна да приемат светеца с почит, да му предоставят преизобилно и щедро всичко, да го удостояват с дарове . . .

И за по-голямо насърчение на другите сам Борис предал като дар на триблажения Климент три къщи в Девол [може би в подножието на планината Томор], отличаващи се по своя разкош и принадлежащи на комитски род. Освен това му подарил и места за почивка около Охрид [мястото на обителта "Св. Пантелеймон" на хълма Плаошник] и Главиница [може би до днешния Балши в Южна Албания]. . .

. . . След това . . . той [цар Симеон] го назначил [през 894 г.] за епископ на Дрембица, или Велика, и така Климент станал пръв епископ на български език."

Из "Пространно житие на Климент Охридски", ХI в.



Свързани текстове:

http://www.segabg.com/article.php?issueid=2985§ionid=5&id=0001301

http://www.segabg.com/article.php?sid=2010120900040001301

http://www.segabg.com/article.php?issueid=7863§ionid=5&id=0001301

http://www.segabg.com/article.php?id=581016


http://www.segabg.com/article.php?id=581963


« Последно менување: Декември 15, 2011, 06:29:21 veritas »
Сочувана

veritas

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 2728
    • Погледај го Профилот
Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
« Одговори #126 на: Декември 08, 2011, 08:29:10 »

Филмът "Златният век" разказващ за българската държава по времето на цар Симеон.





Златният век (1984) - епизод 1

http://www.youtube.com/watch?v=nzvST3bIKzQ

Златният век (1984) - епизод 2

http://www.youtube.com/watch?v=elCMxkqn65o

Златният век (1984) - епизод 3

http://www.youtube.com/watch?v=kdiIefFl80A

Златният век (1984) - епизод 4

http://www.youtube.com/watch?v=_OHQnM2YMUI

Златният век (1984) - епизод 5

http://www.youtube.com/watch?v=--0F5646lnM

Златният век (1984) - епизод 6

http://www.youtube.com/watch?v=phOuYs3EN6A

Златният век (1984) - епизод 7

http://www.youtube.com/watch?v=n1xhuISG898

Златният век (1984) - епизод 8

http://www.youtube.com/watch?v=B9tptTB71Gw

Златният век (1984) - епизод 9

http://www.youtube.com/watch?v=J4WataMcZTI

Златният век (1984) - епизод 10

http://www.youtube.com/watch?v=IfKCuZogo5g

Златният век (1984) - епизод 11

http://www.youtube.com/watch?v=pr4q5O-CgnU



Симеон I






Симео̀н I Велѝки е български владетел, управлявал България от 893 до 927 г. по време на Първата българска държава. Успешните войни на Симеон срещу Византия и сърбите довеждат до временно разпростиране на България върху по-голямата част на Балканския полуостров и господство в Югоизточна Европа. При управлението му България граничи с три морета — Бяло, Адриатическо и Черно, а някои съвременници сравняват столицата му Преслав с Константинопол.

Симеоновото царуване е и период на културен разцвет, наречено Златен век на българската култура от Спиридон Палаузов - български историк през XIX век. Създадената през 870 г. Българска православна църква става първата нова патриаршия извън Пентархията, а българските глаголически преводи на християнски текстове се разпространяват из целия славянски свят.


http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D0%BE%D0%BD_I

Златен век (българско средновековие)

Златен век е наричан периодът културен разцвет на българската държава при управлението на цар Симеон Велики.

Отношенията с Византия и победите на бойното поле, Симеон постигнал наистина грандиозни успехи и в държавното управление. Столицата Преслав била построена по византийски образец с цел да съперничи на Константинопол. Там били „Златната“ църква и Тронната зала, които видимо се отличавали от останалите сгради, както с размерите, така и с великолепието си. По това време била създадена и преславската рисувана керамика, която следвала най-престижните византийски образци. Като знак за величието на столицата към нейното име била поставена представката „велики“. Дори в една хроника от 11 век е казано, че Симеон строил Велики Преслав 28 години.

Историците твърдят, че по време на управлението му настъпва т. нар. „златен век“ на българската култура (терминът е въведен от Спиридон Палаузов в средата на 19 век), тъй като тогава процъфтяват книжнината, архитектурата и изкуствата.

Симеон събира около себе си т.нар. Симеонов кръг, включващ в себе си някои от безспорните литературни творци от българското средновековие. Самият Симеон също се изявява като автор: негови са произведенията „Златоструй“ и два Симеонови (Светославови) сборника (първият в препис от 1073 г., а вторият — от 1076 г.).

Жанровете, в които авторите от Симеоновия кръг творят, са поучителни слова, похвални слова, жития, химни, поезия, хроника, летопис, исторически разкази. Забележителни са „Шестоднев“ от Йоан Екзарх, „Учително евангелие“ (включващо и „Азбучна молитва“) от Константин Преславски, За буквите на Черноризец Храбър. Имената на други автори от Симеоновия кръг са Тудор Докс, Презвитер Йоан и Презвитер Григорий, от които няма запазени произведения.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%97%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BD_%D0%B2%D0%B5%D0%BA_(%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D1%81%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%B5)

Сочувана

veritas

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 2728
    • Погледај го Профилот
Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
« Одговори #127 на: Декември 09, 2011, 08:16:52 »

Филмът "Денят на владетелите" разказващ за хан Крум.





Български Филми - Денят на владетелите ( част 1 )

http://www.youtube.com/watch?v=l2ttBqAnf-s

Български Филми - Денят на владетелите ( част 2 )

http://www.youtube.com/watch?v=0npcUcy_60c

Български Филми - Денят на владетелите ( част 3 )

http://www.youtube.com/watch?v=Mqoz5mETtKs

Български Филми - Денят на владетелите ( част 4 )

http://www.youtube.com/watch?v=J0M7Y8Y5tKI

Български Филми - Денят на владетелите ( част 5 )

http://www.youtube.com/watch?v=W90ClEacUNU

Български Филми - Денят на владетелите ( част 6 )

http://www.youtube.com/watch?v=x9EO8mjcbSk

Български Филми - Денят на владетелите ( част 7 )

http://www.youtube.com/watch?v=rEyKSizadhk

Български Филми - Денят на владетелите ( част 8 )

http://www.youtube.com/watch?v=rDe-zN--rjU

Български Филми - Денят на владетелите ( част 9 )

http://www.youtube.com/watch?v=i6jTghkUZsU

Български Филми - Денят на владетелите ( част 10 )

http://www.youtube.com/watch?v=Gt6N_Mqd-M8

Български Филми - Денят на владетелите ( част 11 )

http://www.youtube.com/watch?v=xtmFlvQwTGM

Български Филми - Денят на владетелите ( част 12 )

http://www.youtube.com/watch?v=_Da5QoSTK74

Български Филми - Денят на владетелите ( част 13 )

http://www.youtube.com/watch?v=-SikyyxFQ4w

Крум





Крум е средновековен български монарх, възкачил се на престола след Кардам. По време на неговото управление България засилва позициите си на Балканския полуостров и в Европа, благодарение на множество победи на бойното поле. Крум започва да приобщава славяните към властта, прокарва първите общовалидни закони в Първото българско царство и започва провеждането на административна реформа.

Няма преки свидетелства за използваната от Крум владетелска титла. Съвременните му византийски източници го наричат архонт, а по-късният „Именник на българските ханове“ - княз. По аналогия с неговите наследници Омуртаг и Маламир в съвременната историография Крум обикновено е наричан кан/хан.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%80%D1%83%D0%BC

Омуртаг





Кана субиги[2] (канасюбиги) Омурта̀г е български владетел, син на кана субиги Крум, управлявал България от 814 до 831 г.

Името Омур-таг има тюркски произход и означава планина/връх Омур[източник?]. Едноименен връх се намира в планината Тян Шан в днешен Китай. Има мнение, поддържано от покойния професор Рашо Рашев, че името на кана не е добре разчетено от преводача.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%BC%D1%83%D1%80%D1%82%D0%B0%D0%B3

« Последно менување: Декември 09, 2011, 08:26:31 veritas »
Сочувана

veritas

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 2728
    • Погледај го Профилот
Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
« Одговори #128 на: Декември 09, 2011, 08:48:26 »

Филмът "Калоян" разказващ за българският цар Калоян и разгромяването на рицарите на Латинската империя.



Калоян (1963)

http://www.youtube.com/watch?v=rB8rrMw0mt8


Калоян





Калоя̀н Асѐн (Йоаница) - „Ромеоубиеца“[1] е цар на България от 1197 до 1207 г. Той е най-малкият брат на българските царе Иван Асен I и Теодор Петър.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%8F%D0%BD

Латинска империя

Латинската империя е държава, която съществува в периода 1204 — 1261 година на част от територията на Византия. Създадена е вследствие на Четвърти кръстоносен поход. Интересно е да се отбележи, че терминът Латинска империя е неологизъм. Водачите на кръстоносците, Папството, западните владетели и държави продължили да използват името Романия за обозначаване на държавата с център Константинопол.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F

« Последно менување: Декември 09, 2011, 09:04:53 veritas »
Сочувана

veritas

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 2728
    • Погледај го Профилот
Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
« Одговори #129 на: Декември 09, 2011, 09:32:23 »

Филмът "Време разделно" разказващ за насилственото ислямизиране на Родопите.





Български Филми - Време разделно ( част 1 )

http://www.youtube.com/watch?v=5ZIv3eYhjWA

Български Филми - Време разделно ( част 2 )

http://www.youtube.com/watch?v=hF7NGWrZnyQ

Български Филми - Време разделно ( част 3 )

http://www.youtube.com/watch?v=iP27RDMsAIM

Български Филми - Време разделно ( част 4 )

http://www.youtube.com/watch?v=QDwD9S-M8A8

Български Филми - Време разделно ( част 5 )

http://www.youtube.com/watch?v=MkA7qOVLvCk

Български Филми - Време разделно ( част 6 )

http://www.youtube.com/watch?v=QiTVb895lVg

Български Филми - Време разделно ( част 7 )

http://www.youtube.com/watch?v=GoOdj0jZgeQ

Български Филми - Време разделно ( част 8 )

http://www.youtube.com/watch?v=JA0QtyItJtc

Български Филми - Време разделно ( част 9 )

http://www.youtube.com/watch?v=d3nNmhOLdcE

Български Филми - Време разделно ( част 10 )

http://www.youtube.com/watch?v=neZbCA8Rthg

Български Филми - Време разделно ( част 11 )

http://www.youtube.com/watch?v=ue16cQhyaWU

Български Филми - Време разделно ( част 12 )

http://www.youtube.com/watch?v=v04w3LhxQJ4

Български Филми - Време разделно ( част 13 )

http://www.youtube.com/watch?v=HVz0-Lb0zvo



Сочувана

veritas

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 2728
    • Погледај го Профилот
Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
« Одговори #130 на: Декември 09, 2011, 09:39:24 »

Филмът "Козият рог" разказващ за турското робство.





Козият рог (1994) Драма

http://www.youtube.com/watch?v=Hk9ya9wl3oM
« Последно менување: Февруари 03, 2012, 12:23:52 veritas »
Сочувана

veritas

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 2728
    • Погледај го Профилот
Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
« Одговори #131 на: Декември 09, 2011, 09:46:36 »

Филмът "Черните ангели" разказващ за партизанското движение в България 1941-1944г. Филмът разказва действителната история на комунистическа бойна група съществувала през този период в София, която имала за задача да убива тогавашни български държавници и генерали.





Черните Ангели (1970) - Целия Филм

http://www.youtube.com/watch?v=t1msshpkk74

Филмът е създаден по книгата на Митка Гръбчева "В името на народа", която е един от участниците в тези събития.

В името на народа





"В името на народа" е мемоарна книга от известната участничка в бойните групи и партизанското движение в България от 1941-1944 Митка Гръбчева - Огняна. Книгата проследява живота на авторката от ранното ѝ детство до 9 септември 1944. Цялото действие се развива през спектъра на политическите идеи и убеждения на авторката

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92_%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BE_%D0%BD%D0%B0_%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B0

Митка Гръбчева



Митка Гръбчева (Огняна) е български политически деец. Участник в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. Български партизанин от Партизански отряд "Георги Бенковски" (Червен бряг).

Митка Гръбчева е родена през 1916 година в село Радомирци, Луковитско. Участва в Съпротивителното движение през Втората световна война, като влиза в бойните групи на БКП. Партизанин от Партизански отряд "Георги Бенковски" (Червен бряг).

В периода 1944-1960 година е служител на Държавна сигурност.[1]. Митка Гръбчева се омъжва за Димитър Гръбчев, който също е партизанин. Двамата имат дъщеря Иванка Гръбчева, която е известен български режисьор. Автор е на мемоарната книга „В името на народа“.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%93%D1%80%D1%8A%D0%B1%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%B0
« Последно менување: Декември 09, 2011, 11:12:02 veritas »
Сочувана

veritas

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 2728
    • Погледај го Профилот
Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
« Одговори #132 на: Декември 09, 2011, 09:52:14 »

Филмът "Осъдени души" разказва за гражданската война в Испания.





Осъдени Души (1975) - Целия Филм

http://www.youtube.com/watch?v=nELx8V8zV5c

Интернационални бригади

Интернационалните бригади, известни още като интербригади, са отряди от чуждестранни доброволци, сражавали се на страната на Испанската република по време на Гражданската война в Испания през 1936-1939. В тях се включват около 25 000 души от 54 страни. Мнозинство са привържениците на левицата,включително анархисти,но има представители на почти всички политически убеждения. СССР подпомага създаването на бригадите с оръжие и организационна подкрепа.

Като част от интербригадите са организирани два български интернационални батальона - "Георги Димитров" и "Васил Коларов". Те наброяват общо над 400 души. От тях в боевете загиват над 100 и са ранени около 200 българи. Над 100 българи заемат ръководни постове в армията, управлението и стопанството на Републиката.

Сред известните интербригадисти са както дейци на световната левица като Палмиро Толиати, Мате Залка, така и интелектуалци като Ърнест Хемингуей и Джордж Оруел.


http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8_%D0%B1%D1%80%D0%B8%D0%B3%D0%B0%D0%B4%D0%B8

„Осъдени души“ е роман на българския писател Димитър Димов, издаден през 1945 г. Написването на романа е вдъхновено от едногодишен престой на писателя в Испания.[1] Романът проследява любовната история между богатата англичанка Фани Хорн и испанския монах отец Ередиа.

Романът е филмиран през 1975 г. от режисьора и сценарист Въло Радев.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D1%81%D1%8A%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8_%D0%B4%D1%83%D1%88%D0%B8
« Последно менување: Јануари 04, 2012, 10:49:25 veritas »
Сочувана

veritas

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 2728
    • Погледај го Профилот
Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
« Одговори #133 на: Декември 09, 2011, 10:42:10 »

Филмът "Константин Философ" разказващ за Кирил и Методий.





Константин Философ (1983) 1. Солунското чудо

http://www.youtube.com/watch?v=E9VPZhLk-L4

Константин Философ (1983) 2. Душата на езика

http://www.youtube.com/watch?v=RlPYm-vjrPk

Константин Философ (1983) "Изборът" (3)

http://www.youtube.com/watch?v=lYsb4ya5z_g

Константин Философ (1983) 4. При сарацините

http://www.youtube.com/watch?v=hoJSYkUyyfo

Константин Философ (1983) 5. В началато бе словото

http://www.youtube.com/watch?v=M0XMehG1-Lg

Константин Философ (1983) 6. Повикът на кръвта

http://www.youtube.com/watch?v=-MRIRlFuSCs

Кирил и Методий



Св. св. Кирил и Методий (на гръцки: Kyrillos ho Thessalonikeus, Κύριλλος καὶ Μεθόδιος; Methodios ho Thessalonikeus, Μεθόδιος ὁ Θεσσαλονικεύς, на църковен старославянски: Кѷриллъ и Меѳодїи; на латински: Cyril, Kyrill, който се казва в началото Konstantin, Κωνσταντίνος, и Michael, който после се казва Methodius, Method), известни още и като Солунските братя, са византийски дипломати, християнски мисионери и създатели на глаголицата. На името на Кирил е наречена създадената по-късно кирилица. Канонизирани са като светци за превода и популяризирането на Библията на старославянски език (придобил популярност в неговата руска редакция като църковно-славянски език, черковно-славянски език)[1] и разпространяване на християнството сред ранносредновековните славяноезични народи. Титулувани са като равноапостоли. Обявени са от папата за покровители на Европа. Православната църква ги почита и като едни от светите Седмочисленици заедно с техните ученици и последователи Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%BB_%D0%B8_%D0%9C%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%B9

Сочувана

veritas

  • Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 2728
    • Погледај го Профилот
Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
« Одговори #134 на: Декември 09, 2011, 11:01:37 »

Филм разказващ за българските партизани.





Осмият (1969) Драма

http://www.youtube.com/watch?v=heaCirpWzp4

Партизанско движение в България



Партизанското движение в България е наименоване на съпротивата, организирана от БКП по време на Втората световна война. Обхваща периода от 24 юни 1941 до 9 септември 1944 година и се изразява във въоръжени партизански действия срещу Вермахта и държавната власт в България, включително и терористични атаки.[1] То е подкрепяно предимно от просъветски и прокомунистически ориентирани симпатизанти и активисти.[3] Веднага след започването на военните действия на Източния фронт българските комунисти, направлявани от Коминтерна, започват курс на въоръжена борба. За разлика от окупираните страни, където партизанското движение е насочено срещу окупатор, в България то е насочено срещу собственото правителство, което е официален участник в Тристрания пакт (Германия , Италия и Япония) по време на Втората световна война. Този факт дава отражение върху размаха, целите на движението и конфликта, който има характер на Гражданска война.[4][5] Постепенно комунистите установяват, че сами няма да могат да се справят с властта и започват да търсят единодействие с други опозиционни групи. Създава се политическата коалиция ОФ.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%B4%D0%B2%D0%B8%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%B2_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F

Сочувана