От предговора към книгата:
"...Главната тежест на тази война, наречена Балканска,
изнесе българската армия чрез своите победи в Тракия,
стигайки за няколко седмици до околностите на Цариград и до Мраморно море,
а на югозапад - до Кавала, Солун и Вардара.
В началото на пролетта на 1913 г. Турция се призна за победена.
Руският цар /Николай ІІ/ обаче не изпълни възложената му роля на арбитър.
А сърбите, които благодарение на съюза си с България
и с пряката помощ на българските революционни чети
бяха леко заели огромна част от Македония,
както и гърците южната и част,
не мислеха да отстъпят ни педя от заетата земя.
Напротив, те съсредоточиха там почти всичките си дивизии,
като подеха поголовно изгонване и изтребление на българската местна интелигенция,
на заличаване на всичко българско;
а в деня на подписването в Лондон на Общосъюзническия мирен договор с Турция
/ 17 май 1913 г / става тайно уговаряне на гръцко-сръбски съюз срещу България,
към който бива привлечена и Румъния.
/ Последната бе слязла за първи път южно от Дунава в 1878 г.
когато Русия и даде нашата Северна Добруджа в замяна на Бесарабия.
През април - май 1913 г. с подкрепата на Русия тя току що ни бе отнела Силистра.
Сега тя ламтеше и за остатъка на Южна Добруджа /
Бъдещето беше вече предрешено. Втората Балканска война избухна*
Започнала като междусъюзническа -
между България от една страна и Сърбия, Черна гора и Гърция, от друга,
тя стана още по-цялостно "Балканска" с намесата срещу нас и на Румъния и на Турция..."