Бугарски Културен Клуб

Ве молиме пријавете (login) или зачленете се (register).

Пријавете се со корисничко име, лозинка и должина на сесија
Напредно пребарување  

Новости:

Автор Тема: Одг: На денешен ден  (Прочитано 1118 пати)

disidente

  • Global Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 5398
    • Погледај го Профилот
Одг: На денешен ден
« на: Јануари 12, 2010, 02:48:02 »

1874 г.

Марко Балабанов започва да издава в Цариград седмичния вестник “Век”. От 1876 г. вестникът е преименуван на “ХIХ-и век”. В програмната статия на “Век” Марко Балабанов отбелязва: “Един вестник не трябва да е само вестител на щото става, но още и искрен изяснител. Никога и към никого няма да бъдем нито низки ласкатели, нито груби нападатели...”
Марко Балабанов е политически и държавен деец, публицист. Той участва в борбата за извоюване на църковно-национална независимост на българския народ и за учредяване на Българската екзархия. През 1871 г. е избран за секретар на църковно-народния събор. През 1876 г. заедно с Драган Цанков е включен в състава на българската делегация, която посещава редица европейски градове, за да запознае обществеността с положението на българския народ. Непосредствено след Освобождението на България Балабанов е назначен за вицегубернатор на Свищов (1878-1879 г.), участва в работата на Учредителното събрание (1879 г.). При образуването на първото българско правителство е включен като министър на външните работи и изповеданията (юли-ноември 1879 г.). През 1882 г. Марко Балабанов става член на Либералната партия. След разцеплението на тази партия през 1883-1884 г. минава към течението, възглавено от Драган Цанков. От септември 1883 г. до юни 1884 г. отново е титуляр на Министерството на външните работи и изповеданията. Заема и редица дипломатически постове: от 1881 г. до 1883 г. е дипломатически агент в Цариград, от 1902 г. до 1905 г. - в Букурещ, и от 1905 г. до 1906 г. - в Атина. След поемането на управлението на страната от Прогресивнолибералната партия през 1901 г. е издигнат за председател на Народното събрание. Същевременно работи и като преподавател във Висшето училище в София (днес Софийски университет “Св. Климент Охридски”) по гръцки език и гръцка литература (1889-1898 г.), след това и по римско и византийско право (1892-1899 г. и 1900-1902 г.). Занимава се и с журналистическа и публицистична дейност. През 1870-1875 г. е редактор на сп. “Читалище”, през 1874-1876 г. - на в. “Век”, през 1879-1880 г. - на в. “Витоша”, през 1881-1884 г. - на в. “Братство”, и др. Автор е на голям брой съчинения, сред които: “Елинска христоматия с обяснения на български и с елино-българско словарче” в 2 ч. (1892-1895 г.), “Страница от политическото ни възраждане” (1904 г.), “Гаврил Кръстевич. Народен деец, книжовник, съдия, управител” (1914 г.) и др.
Сочувана
Тодор Александров е БОГ , а "Спомените" на Ванче Михайлов се БИБЛИЯТА на нашата РЕЛИГИЯ !