Штампај

Ве молиме пријавете (login) или зачленете се (register).
1 час 1 ден 1 недела 1 месец Засекогаш
Пријавете се со корисничко име, лозинка и должина на сесија

[Karev]

Език свещен на моите деди
език на мъки, стонове вековни,
език на тая, дето ни роди
за радост не - за ядове отровни.

Език прекрасен, кой те не руга
и кой те пощади от хули гадки?
Вслушал ли се е някой досега
в мелодьята на твойте звуци сладки?

Разбра ли някой колко хубост, мощ
се крий в речта ти гъвкава, звънлива -
от руйни тонове какъв разкош,
какъв размах и изразитост жива?

Не, ти падна под общия позор,
охулен, опетнен със думи кални:
и чуждите, и нашите, във хор,
отрекоха те, о, език страдални!

ИВАН ВАЗОВ

***
МАКЕДОНСКА ИСТОРИЈА - Превод от немски А.Кочева

/със съкращения/

Тук като работна теза ще предпоставя, че има славяно-говорещо население в суверенната от 1991 г. многоетнична Република Македония, което преди 50 години бе ощастливено с нов оперетъчно създаден език, несъществувал никога преди това, и чието окончателно сътворяване и признаване подобно на каталонски, ладински и бретонски никога не е било предмет на обсъждания.
Съчиняването на този антибългарски разделителен език и глотонимичното му означаване като македонски (македонскиот jазик) - такъв глотоним до този момент не е бил познат -
се обяснява с политическия подтекст и държавните интереси на Югославия от 1944 г.: определянето на българите в Македония
просто като южни сърби, нещо което правят (дори и днес) сръбските университетски професори, би било твърде грубо за международната аудитория.
Съществуването на борещо се българско малцинство на югославска държавна територия определено се възприемаше като нежелателно. Живеещите в Косово и в Западна Македония албанци (почти толкова на брой, колкото и българите) тогава все още не са били възприемани проблематично, тъй като Косово все пак е стара сръбска територия, а държавата е славянска, респ. южнославянска (= югославска).
Затова е било излишно езиковото отделяне на югославски албански. Освен това върху югославските банкноти са отбелязани само славянските езици (сръбски, хърватски, словенски и македонски), независимо че в Югославия има общо взето повече албанци, отколкото славяноговорещи македонци.

Поради това, че Югославия беше създание на западните сили и се ползваше с благосклонността на Франция, Великобритания и САЩ, за разлика от минаващите за русофилско настроени българи, на „вътрешнославянските" дела не се обръщаше внимание. Всичко, идващо от Белград се приемаше безкритично, в името на добрите взаимоотношения.
Изцяло в духа на официалната дипломация беше и фактът, че първата македонска граматика [2] бе написана на английски език от американец, и то още преди да се появи „македонски" език.

Официалната българска политика по отношение на Македония беше психологически несръчна и изпълнена с противоречия.
[3] Тя е такава и до днес. Научната линия на БАН [4] обаче - много от нейните членове са от македонски произход - е да се докаже с лингвистични факти, че славяноговорещите македонци всъщност са българогово-рещи славяни, т.е. българи. Колкото и да са очевидни тези доводи (между българските и македонските диалекти не съществуват никакви разделителни изоглоси), [5] те оставят непросветения в областта на славистиката европеец напълно безучастен.
Зад подобни доказателства той подозира едва ли не националистическа пропаганда. Силно впечатление прави активността на Македонския научен институт в София, чиито членове са предимно българи, родени в Македония. В него се събират документи за действителните събития, свързани с България.
За съжаление в Европа за него все още не се знае достатъчно.

[Karev]

/ Продължение /

Белградската политика с присъщите й балканско-селски хитрини, които никой не си прави труд да провери и демаскира, беше очевидно по-ефективна.

Това доведе дотам, че дори и в източния блок се заемаше промакедонска позиция в глотонимическо отношение. В почти всички славистични институти към източноевропейските университети се говореше за „македонски" и това доведе до напълно погрешна представа за този език в чужбина, нещо което не отговаря на действителността.

В Западна Германия (сега Германия) се правеше всичко, само и само да не се дразни Белград. Дори и сега сред някои немски слависти може да се открие особен анахроничен югославизъм. Поради това първоначално нямаше никаква, а впоследствие се появи слаба реакция срещу провокираната от Белград война със Словения, Хърватско и Босна. На годишното заседание на Немския славистичен съюз в Лайпциг (октомври 1994) отново бе предложен глотонима сърбохърватски, въпреки че той вече не се използва и в самия Белград.
В Мюнхен излезе Lehrbuch der makedonischen Sprache (Учебник по македонски език) [6], съставен от сръбкиня и някакъв случайно появяващ се по телевизията, неизвестен на славистичния свят, специалист.
Историческа фонология [7] на македонеца Блаже Конески пък се появи през 1983 г. на английски (!) в Германия.

Във Виена се провеждаше македонски лекторат под ръководството на „югославските" професори Хам и Катичич.
Накратко, възприемането на пропагандирания от Белград език беше цялостно, като се изключат само някои частични славистични прояви, нарушаващи спокойствието (хора, прозрели триковете на белградската политика) и естествено като се изключат „безкритичните, реваншистко и националистично настроени" и т.н. българи.
Международният славистичен комитет, дирижиран от Москва, също утвърди македонски заедно с всичките му фалшификации.
Доколкото зная, нито един западен славист не изрази протест по този повод. Даже полският папа се грижеше да поздрави македонците на „техния език" по време на коледните си слова.

Тъй като този език се открива във всички университетски учебници и е получил одобрение, ще продължи да съществува, независимо, че това не е необходимо.
Недалновидната българска политика по отношение на Македония по-скоро засили антагонизма между българите и славяноговорещите македонци до такава степен, че днес българите се възприемат в международен план като консерватори и националисти;

а това е поредният успех на югославската външна политика. Разбираемо е, че това стана възможно единствено на основата на тоталното разграничаване от България и българския език.
И днес в Скопие могат да се купят сръбски и гръцки вестници и само един-единствен български (в. „Континент").

В югославските университети имаше само македонистика и никаква българистика. Така малкият македонски изтласка големия български.

[Karev]

/ Продължение /

Днес, 50 години след създаването на писмения македонски език и интензивното му пропагандиране в чужбина,
Югославия се разпадна,
а заедно с нея и съществуващите от 1944 r. условия,
спомогнали за създаването на не-български език,
както и пропагандистката подкрепа, идваща от Белград.
Кой все пак имаше полза от този език? Има ли все още нужда от него
и защо отново не започне употребата на български?

Поколението българи, които са раждани в Македония, или чиито родители са оттам, вече си отива.
Всички те днес живеят в България или в друга страна: между тях са езиковедът Иван Дуриданов, чийто баща е от Щип,
диалектологът Иван Кочев, чийто баща е от Струга, и много други.

Интересът на младото поколение към македонския въпрос е по-ограничен. Традицията се поддържа само от Македонския научен институт в София и от БАН.
Официална политика по македонския въпрос не се забелязва. Затворената почти 50 години граница оказва своето влияние.
Факт е, че спрямо македонските българи бе извършена несправедливост, факт е,
че бе им отнета родината и историческата идентичност.
Тези неща обаче са останали назад във времето.

От друга страна, след разпукването на изградената от белградските властници македоно-българска езикова стена
в Македония се усеща съпротива срещу югославската политика.
Тя е налице, въпреки господството на възпитаните в Белград славяноговорещи македонски ръководители,
които ще задържат функциите си още няколко години,
след изборната измама.
Те все още се опитват да запазят властта и богатството си.
Постепенно обаче се събужда съпротива срещу т.нар. македонизъм.

Става ясно, че е било проведено отчуждаване (сърбизиране),
което затруднява днешните (славяноговорещи) македонци
да четат излезлите преди 50 години книги,
т.е. литературата от по-старо време.

Въпреки че критика към репресивната държавна политика
не се допуска, хората започнаха да забелязват
отдалечаването от собствената си история, от българските съседи и да го схващат като неестествено.

Поради факта, че в продължение на 50 години не се появи нито един поет, който е бил в състояние
да придаде на този език известност и финес -
поетичните творения и напъни на Блаже Конески и др.
функционери се печатаха с държавни пари и не се четяха - хората жадуват за литературни образци и традиция.

Каква литература всъщност беше създадена?
Какво беше преведено от световната литература?
Даже най-важната литературна творба на всеки европейски език
не е сред преводите.

Затова всеки се замисля дали да не се обърне към старата традиция, водеща до почитаните в еднаква степен
и от българи, и от македонци славянски учители Кирил и Методий и да не се потърси общото минало.

По време на заседанията на Югоизточноевропейското общество (Sudosteuropa — Gessellschaft) в Мюнхен [8] една дискутантка от намиращия се в Мюнхен Зюдост-институт, изрази големите си опасения, че разпадането на стените би било от полза за българските националисти.

Въпросът стои иначе: ще продължи ли да живее закриляното от досегашната действителност бебе в епруветка,
или македонизмът ще се спука като сапунен мехур?
Връщането към старата българска ортография, смяната на изфабрикуваната в Белград пишеща машина
биха могли да ускорят обратния процес.
Дори само отстраняването на сръбския й
би придало на „македонския" съвършено различен вид.
Какъв смисъл има все още да се поддържат историческите условия от 1944 г. и да се подхранва политически мъртвото езиково сърбофилство?
Възпитаните в Белград политически ръководители няма да живеят вечно. Струваше ли си тогава подобно езиково изобретение?

Съчетанието от чужда на живота университетска лингвистика и пренебрегващата човека политика показа, че с помощта на лингвистичен реквизит
измисленият език може да се представи
като достатъчно атрактивен. Ще продължи ли да съществува македонският във връзката си с български, както и хърватският от Бургленд (Австрия) във връзка с хърватският, който се говори в Република Хърватско?
Трябва ли да се подхранват, да се уеднаквят или да се избягват изкуствените различия (действителните не са обект на дискусия)?

Македонският език е разделителен, измислен от политици в сътрудничество с т.нар. езиковеди (партийни другари)
и е нежелан от народа.
Затова той не може да се сравни с баскски,
бретонски или холандски [9],
които като самостостоятелни езици имат дълга традиция
и чиито носители винаги са се борили за самостоятелността им
срещу централизираното уеднаквяване и подтисничество.

Преди 1944 г. македонски език не е съществувал, борба срещу централизма (чий?) не е имало; единствената битка, която се е водела от всички българи, е била срещу чуждото турско подтисничество.
ВМРО никога не е била организация, бореща се за езикова независимост на Македония.
Това е причината македонистите да не я споменават често. Има ли смисъл въобще да се застава зад измислена и поддържана от сегашните политически ръководители линия?

Тъй като тоталната сърбизация на Македония, на Вардарска Бановина в Югославия не се оказа резултатна, в комунистическа Титова Югославия бе направен опит за асимилация на един цял народ с по-бавни методи, посредством езиково отделяне от български - първо чрез отделен писмен език, за да се стигне впоследствие и до постепенна асимилация от страна на сръбски.

Това, че на тези сръбски трикове се хванаха някои български македонци, за да припечелят, това, че творяха на този език и издаваха творенията си с държавни пари, е човешко, но не заслужава уважение. От това те имат лична изгода, народът не печели нищо. Следователно в случая може да се говори за своего рода предателство към народа.

[Karev]

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA


Когато във втората половина на XIX век се оформи българският литературен език, македонските книжовници възприеха този език. На този език бяха не само екзархийските документи и книги (в училища и черкви), но и тези на ВМОРО. Кореспонденцията между грамотните люде се водеше на този език. Нещо повече - и турските власти приеха този език като собствен език на македонските българи (етнически македонци тогава нямаше). Има достатъчно документи, писани на този език и подпечатани с “муюр” от турските власти. Александър Балабанов свидетелства, че по гарите в Скопие и Велес обявите били на турски, български и френски. Много рядко се срещат тогавашни текстове на местните диалекти**. Така има едно писмо от ръководството на “Крушовската република” до турските села на добър крушовски диалект - за да бъде по-лесно разбираемо за турците. Оригиналът не е запазен, знаем го по спомените на Никола Майски. Поради този език това (неавтентично) писмо е обявено в Скопие за “Манифест” на републиката.
Сега може определено да се каже, че е грешка на книжовниците от XIX век, че изцяло основаха литературния български език само на източните говори и са пренебрегнали западните (не само македонските) диалекти. Още тогава е имало възражения срещу това. Партений Зографски е настоявал обратно – българският език да се основава на западните македонски говори. В края на XIX век “лозарите” (кръгът около сп. “Лоза”) са настоявали за по-голямо застъпване на македонските говори в литературния език. Проф. Александър Балабанов нарече правилата, отдалечаващи литературния български език от македонските говори, “тъпоумни и злоумишлени”. След комунистическия преврат от 1944 г. се създаде правописна комисия, целяща още по-голямото отдалечаване на литературния български език от македонските говори. В наше време проф. Благой Шклифов поведе борба за “разширяване на диалектната основа на литературния български език”. Действайки за това, той посети родния си костурски край и там стана жертва на своя научен и патриотичен дълг. Въпреки всичко това в Република България сегашният литературен български език е разбираем за всички и е общоприет – от Черно Море до Пирина. Ако има проблеми – те са за някои от турците и ромите. Категорично може да се каже, че за жителите на Пиринска Македония, както и за останалите около два милиона български граждани, произхождащи от останалите части на Македония – сегашният литературен български език е свой, докато с официалният език на Република Македония имат проблеми.
Понякога у нас се пише “македонски диалект”. Трябва ясно да се каже, че няма един македонски диалект, а има няколко македонски диалекта със сходства и разлики помежду им, сравними със сходствата и разликите с другите български диалекти. По време на сръбската власт в Македония (Вардарска бановина или “Южна Сърбия „) задължително се налагаше сръбският език. Пробив в тази езикова блокада бе направен от няколко младежи, които направиха опит да публикуват стихове и други текстове на родните си диалекти. Така Кочо Рацин и Венко Марковски (Вениамин Тошев) публикуваха стихове на велешки диалект, Христо Попсимов – на охридски, Панов – на струмишки, и други. Това не бе израз на македонски сепаратизъм, а съпротива срещу сръбската асимилация.

[Karev]

/ Продължение /

На 2 август 1944 г. в манастира “Св. Прохор Пчински” АСНОМ постулира съществуването на литературен македонски език. Оттогава започна създаването на сегашния официален македонски език. За основа беше взет диалектът на Централна Македония – Велес-Прилеп. Създадени бяха няколко “филолошки комисии”, в които централна роля играеше Блаже Конески от с. Небрегово, Прилепско. Другите македонски диалекти (западни, южни и източни) бяха напълно пренебрегнати. Но по-важно и смущаващо е, че строителството на този език се дирижираше по посока на максимално сближаване със сръбския и отдалечаване от българския. По този начин – волно или неволно - се изпълняваше препоръката на Стоян Новакович за посърбен македонски език като средство за сръбска асимилация на македонските българи. Сърбизмите са не само в лексиката и правописа, но още в редица други езикови характеристики. Д. Цицелков*** класира промените в няколко групи: 1. Звукови промени, 2. Семантични промени, 3. Граматически промени и 4. Ортографски промени. Грубо казано, сегашният официален македонски език представлява сърбизиран прилепски диалект. Но въпреки тези промени в основата си този език си остава български и носи уникалните сред славянските езици характеристики на българския език. В Република Македония има книжовници, които съзнават това и се стремят към очистване от сърбизми. Препоръката на Новакович е неизпълнима поради генетичната несъвместимост на българския със сръбския език, главно в граматиката. Искането на ОМО Илинден за разпространение на “македонския език„ като майчин в Пиринско е опит за закъсняло изпълнение на Новаковичевите завети. Все пак този език съществува и ние трябва да се съобразим с това. На институционално равнище българската държава е признала този език като държавен език на Република Македония. А какъв е характерът на този език – това е работа на езиковедите, не на държавата. Културният българин, знаейки гореизложеното, трябва да може да го ползва. При разговори между жителите от двете страни няма езикова бариера. Не трябва да има бариера и за реципрочното ползване на печатани текстове. Това ще помогне за взаимното разбирателство. Но идеята на ОМО Илинден не е тази – те искат да изнудят българските власти да признаят, че официалният език на Република Македония е “майчин език„ на жителите от Пиринска Македония и те да приемат заедно с някои изразителни народни думи и комплекта от сърбизми като свои. Целта е не разбирателство, а провокиране на раздори. И контрабанден износ в Пиринско на онова сръбско влияние, което претърпя Вардарска Македония. * Тогава по радио София имаше предаване на “македонски език”. Той беше автентичен прилепски, защото редактор беше Коста Църнушанов, прилепчанин, изявен македонски българин.
**Кръсте Мисирков през 1903 г. публикува брошурата си “За македонцките работи” на един пресилен, почти пародиен битолски диалект, от който сам се отказ, а и продължи да пише на литературен български език.
***Д. Цицелков “Новата реалност – Планирана езикова норма”. Систематизирана е технологията на разделянето на македонския от българския език.

[lady]

   Од срце.....ПОКЛОН ПРЕД ТЕБ......Искрени поздрави

[Competent]

И днес в Скопие могат да се купят сръбски и гръцки вестници и само един-единствен български (в. „Континент").

Карев, като цитираш по-стари източници, не е зле малко да се осъвременяват ... В-к "Континент" май отдавна вече не излиза, а ? 
Впрочем и цитиранията не са много ясни - не се вижда веднага кое откъде е взето ?! 

[Karev]

Майната ти...
Не е важно кой го е казал и кога го е казал.
Важното е , че е истина.

[ohrid1941]

И днес в Скопие могат да се купят сръбски и гръцки вестници и само един-единствен български (в. „Континент").

Карев, като цитираш по-стари източници, не е зле малко да се осъвременяват ... В-к "Континент" май отдавна вече не излиза, а ? 
Впрочем и цитиранията не са много ясни - не се вижда веднага кое откъде е взето ?! 

Да го разбираме напишаното во контекст на главната идеја, а не во контекст на техниката која секогаш може да се корегира. Точно е дека Македонија е под влијание на српска култура и нема никаков достап до печатени весници и изданија од Бугарија. Се согласувам со Карев.

[Competent]

Майната ти...
Не е важно кой го е казал и кога го е казал.
Важното е , че е истина.

Кое е вярно бе Карев ? Това тук вярно ли е ?

Днес, 50 години след създаването на писмения македонски език и интензивното му пропагандиране в чужбина, ...

На три места пише за тия 50 години, но не станаха ли вече над 60 години, а ?
Като се поства нещо, трябва да се преглежда поне малко и да се мисли ! 
Останалото е графомания ! 

А щом нещо е ценно и вярно, редно е да се цитира авторът му ! 

[Competent]

И днес в Скопие могат да се купят сръбски и гръцки вестници и само един-единствен български (в. „Континент").

Карев, като цитираш по-стари източници, не е зле малко да се осъвременяват ... В-к "Континент" май отдавна вече не излиза, а ? 
Впрочем и цитиранията не са много ясни - не се вижда веднага кое откъде е взето ?! 

Да го разбираме напишаното во контекст на главната идеја, а не во контекст на техниката која секогаш може да се корегира. Точно е дека Македонија е под влијание на српска култура и нема никаков достап до печатени весници и изданија од Бугарија. Се согласувам со Карев.

Главната идея несъмнено е вярна, но малките неточности в подробностите могат да обезценят цялата информация и да снижат доверието към нея ... Този текст е писан между 1995г. и 2000г. и осъвременяването му е въпрос на уважение към днешните читатели ....
Алтернативно, би могло да се цитира авторът със заглавието и датата на публикацията ...

[ohrid1941]

Ќе биде убаво да се напише и информација за авторот и датата, но статијата е коректна.

[Competent]

Ќе биде убаво да се напише и информација за авторот и датата, но статијата е коректна.

Да, още не е загубила актуалност - оттогава работите не са мръднали нито на милиметър напред ... 

[MacedonBG]

http://www.youtube.com/watch?v=83ST8LHc96s&eurl