/ Продължение /
Днес, 50 години след създаването на писмения македонски език и интензивното му пропагандиране в чужбина,
Югославия се разпадна,
а заедно с нея и съществуващите от 1944 r. условия,
спомогнали за създаването на не-български език,
както и пропагандистката подкрепа, идваща от Белград.
Кой все пак имаше полза от този език? Има ли все още нужда от него
и защо отново не започне употребата на български?
Поколението българи, които са раждани в Македония, или чиито родители са оттам, вече си отива.
Всички те днес живеят в България или в друга страна: между тях са езиковедът Иван Дуриданов, чийто баща е от Щип,
диалектологът Иван Кочев, чийто баща е от Струга, и много други.
Интересът на младото поколение към македонския въпрос е по-ограничен. Традицията се поддържа само от Македонския научен институт в София и от БАН.
Официална политика по македонския въпрос не се забелязва. Затворената почти 50 години граница оказва своето влияние.
Факт е, че спрямо македонските българи бе извършена несправедливост, факт е,
че бе им отнета родината и историческата идентичност.
Тези неща обаче са останали назад във времето.
От друга страна, след разпукването на изградената от белградските властници македоно-българска езикова стена
в Македония се усеща съпротива срещу югославската политика.
Тя е налице, въпреки господството на възпитаните в Белград славяноговорещи македонски ръководители,
които ще задържат функциите си още няколко години,
след изборната измама.
Те все още се опитват да запазят властта и богатството си.
Постепенно обаче се събужда съпротива срещу т.нар. македонизъм.
Става ясно, че е било проведено отчуждаване (сърбизиране),
което затруднява днешните (славяноговорещи) македонци
да четат излезлите преди 50 години книги,
т.е. литературата от по-старо време.
Въпреки че критика към репресивната държавна политика
не се допуска, хората започнаха да забелязват
отдалечаването от собствената си история, от българските съседи и да го схващат като неестествено.
Поради факта, че в продължение на 50 години не се появи нито един поет, който е бил в състояние
да придаде на този език известност и финес -
поетичните творения и напъни на Блаже Конески и др.
функционери се печатаха с държавни пари и не се четяха - хората жадуват за литературни образци и традиция.
Каква литература всъщност беше създадена?
Какво беше преведено от световната литература?
Даже най-важната литературна творба на всеки европейски език
не е сред преводите.
Затова всеки се замисля дали да не се обърне към старата традиция, водеща до почитаните в еднаква степен
и от българи, и от македонци славянски учители Кирил и Методий и да не се потърси общото минало.
По време на заседанията на Югоизточноевропейското общество (Sudosteuropa — Gessellschaft) в Мюнхен [8] една дискутантка от намиращия се в Мюнхен Зюдост-институт, изрази големите си опасения, че разпадането на стените би било от полза за българските националисти.
Въпросът стои иначе: ще продължи ли да живее закриляното от досегашната действителност бебе в епруветка,
или македонизмът ще се спука като сапунен мехур?
Връщането към старата българска ортография, смяната на изфабрикуваната в Белград пишеща машина
биха могли да ускорят обратния процес.
Дори само отстраняването на сръбския й
би придало на „македонския" съвършено различен вид.
Какъв смисъл има все още да се поддържат историческите условия от 1944 г. и да се подхранва политически мъртвото езиково сърбофилство?
Възпитаните в Белград политически ръководители няма да живеят вечно. Струваше ли си тогава подобно езиково изобретение?
Съчетанието от чужда на живота университетска лингвистика и пренебрегващата човека политика показа, че с помощта на лингвистичен реквизит
измисленият език може да се представи
като достатъчно атрактивен. Ще продължи ли да съществува македонският във връзката си с български, както и хърватският от Бургленд (Австрия) във връзка с хърватският, който се говори в Република Хърватско?
Трябва ли да се подхранват, да се уеднаквят или да се избягват изкуствените различия (действителните не са обект на дискусия)?
Македонският език е разделителен, измислен от политици в сътрудничество с т.нар. езиковеди (партийни другари)
и е нежелан от народа.
Затова той не може да се сравни с баскски,
бретонски или холандски [9],
които като самостостоятелни езици имат дълга традиция
и чиито носители винаги са се борили за самостоятелността им
срещу централизираното уеднаквяване и подтисничество.
Преди 1944 г. македонски език не е съществувал, борба срещу централизма (чий?) не е имало; единствената битка, която се е водела от всички българи, е била срещу чуждото турско подтисничество.
ВМРО никога не е била организация, бореща се за езикова независимост на Македония.
Това е причината македонистите да не я споменават често. Има ли смисъл въобще да се застава зад измислена и поддържана от сегашните политически ръководители линия?
Тъй като тоталната сърбизация на Македония, на Вардарска Бановина в Югославия не се оказа резултатна, в комунистическа Титова Югославия бе направен опит за асимилация на един цял народ с по-бавни методи, посредством езиково отделяне от български - първо чрез отделен писмен език, за да се стигне впоследствие и до постепенна асимилация от страна на сръбски.
Това, че на тези сръбски трикове се хванаха някои български македонци, за да припечелят, това, че творяха на този език и издаваха творенията си с държавни пари, е човешко, но не заслужава уважение. От това те имат лична изгода, народът не печели нищо. Следователно в случая може да се говори за своего рода предателство към народа.