Бугарски Културен Клуб

Ве молиме пријавете (login) или зачленете се (register).

Пријавете се со корисничко име, лозинка и должина на сесија
Напредно пребарување  

Новости:

Автор Тема: Свети Наум Плисковски и Охридски  (Прочитано 2046 пати)

Пламен Павлов

  • Full Member
  • ***
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 102
    • Погледај го Профилот
Свети Наум Плисковски и Охридски
« на: Декември 24, 2009, 08:27:28 »

 Пламен Павлов за Свети Наум – един от „корифеите” на България и българската национална идея
 
23 декември 2009 | 12:30 | Агенция „Фокус”
 


Пламен Павлов, историк и преподавател във Великотърновския университет, автор и водещ на предаването “Час по България” на Национална телевизия СКАТ, пред Агенция “Фокус”.


23 декември е Ден на св. Наум – едно от най-ярките имена в историята на българската духовност и култура, на българската църква и държава. Въпреки че от неговото някога богато творчество са съхрани само отделни творби и фрагменти, няма никакво съмнение в невероятната духовна и харизматична мощ на великия български и общославянски Учител! Тя струи от двете му жития, от сведенията за него в други старобългарски творби, дори в косвените известия за тази в пълната степен на думата велика личност на българин от Средновековието.
Св. Наум e сред най-близките ученици на Светите братя Кирил и Методий, а животът и делото му са тясно свързани със св. Климент Охридски, светия княз Борис-Михаил Покръстител, цар Симеон Велики... Светецът е българин по род, произлизащ от пределите на самото българско царство, най-вероятно от днешна Северна България. Кога е напуснал “света”, за да се отдаде на монашеското поприще е неизвестно. Факт е обаче, че още като младеж той се присъединява към учениците на Светите братя в тогавашна Византия. Вероятно бъдещият светец е от средата на онези български аристократи, които са пращани на обучение в империята и нейната столица Константинопол, придружавали са знатни личности по време на техния доброволен или наложен от обстоятелствата престой във византийската столица. Нека припомним само легендата за княгинята Персика, родната сестра на владетеля Борис І (бъдещият Покръстител), която, бидейки заложница във Византия, приема Христовата вяра и в някаква степен повлиява на своя царстващ брат във вземането на едно от най-съдбоносните решения в цялата ни многовековна история... Не твърдя, че Наум непременно е бил в свитата на знатната българка, но близостта му с българския владетел, неговите близки и най-верни “приятели” е несъмнена. Така или иначе, Наум отива в манастира “Полихрон” в Мала Азия и е сред монасите, следващи св. Методий, тогава игумен на тази прочута обител.
През 863 г. св. Наум участва в мисията, потеглила към Великоморавия и Средна Европа. През 868 г. в Рим е ръкоположен за презвитер от папа Адриан ІІ. През следващите години е неизменно до архиепископ Методий, като споделя всички успехи и трудности на Моравската мисия. След нейния крах през 886 г. той търси убежище в Родината - в България, където пристига заедно със св. Климент и Ангеларий. Всички те, по думите на архиепископ Теофилакт Охридски, “... за България си мислели, за България копнеели...” През Белград (дн. столица на Сърбия, до средата на ХІV в. български град) тримата “корифеи” пристигат в столицата Плиска, посрещнати тържествено от княз Борис-Михаил и тогавашния български политически елит. Отначало двамата с Климент са настанени в имението на болярина Есхач, един от най-близките съветници и “приятели” на владетеля.
В Плиска Наум работи до 893 г., като е възможно да е пребивавал и в големия манастир при с. Равна, Провадийско. Прави впечатление “разделянето” на задачите и приоритетите между двамата “велики Учители”, между Климент и Наум – оттук нататък, дори и когато са стотици километри един от друг, те са неизменен “тандем” в своите стремежи, творчески усилия и неуморна работа – обстоятелство, което ги представя като своеобразен аналог на другия голям “тандем” , този на техните духовни наставници Светите Кирил и Методий!
Когато св. Климент Охридски е избран за “пръв епископ на българския език” – с други думи, според семантиката на тази старобългарска дума, на “българския народ” (893 г.), на неговото място в днешна Македония и Албания владетелят Симеон Велики (893-927) изпраща именно св. Наум. В Охрид и околните земи той развива усилена просветителска дейност, като през цялото време сътрудничи със своя любим събрат св. Климент. Творчеството на св. Наум със сигурност е било богато, но оцелялото не е много... Известни са отделни негови творби на химнографията (църковната поезия) – факт, който сам по себе си говори за високите интелектуални достойнства на Наум.
През 905 г., вече в напреднала възраст, Наум се оттегля от активна дейност, като изгражда прочутия манастир “Св. Архангел Михаил” (наричан най-често “Св. Наум”) на Охридското езеро. Това става с “...богатството и повелята на благочестивия български цар Борис и на неговия син цар Симеон”. И до днес в манастирската църква на видно място вдясно от входа в притвора на храма се пази портрет на княза-покръстител – българският “цар Михаил”. Вляво също има следи от монументален стенописен портрет – за съжаление почти напълно унищожен. Внимателното вглеждане в багрите на нищожните му фрагменти показват, че фигурата, която е била изписана там, несъмнено е на царска особа – на кого другиго, освен на цар Симеон Велики, другият голям ктитор на манастира?
От десетилетия насам св. Наум, подобно на други велики български светители и държавници, е обект на системни и безсъвестни фалшификации, отричащи неговата изконна българска същност, мисия, духовно наследство. Ето какво четем в том ІІ на фамозната “Македонска енциклопедия” (Скопjе, МАНУ, 2009): “Постои основа да се претпостави дека той то води своето потекло от македонските Словени... “, по-нататък – “... по смртта на св. Методий преку Бугария се вракя во Македония и тука заедно со св. Климент го продолжува делото на Светите бракя...”, и още изопачени факти и умишлено премълчани истини! Нещо повече, за св. Наум (с промяна на ударението на “А”!) последователно се изгражда неверният образ на един от най-автентичните и изконни “македонски свететили”. Историческата истина, самото творечество и живот на св. Наум го представят като един от най-ярките символи на България, на българското, на българщината по целия свят.
Св. Наум умира на 23 декември 910 г, гробът му е в дясното крило на храма и е обект на всенародна почит. Мъдростта и уменията на лечител на св. Наум са отразени в много легенди, които се разказват в Охридско и околните български краища и до днес.


 
 

Сочувана

MacedonBG

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 762
    • Погледај го Профилот
    • Българският националистически форум
Одг: Свети Наум Плисковски и Охридски
« Одговори #1 на: Декември 24, 2009, 09:27:07 »

Извинете, Вие Пламен Павлов от телевизия СКАТ ли сте? :)
Сочувана
Българският националистически форум http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php
Facebook account - Kaloian Ivanov Macedonbg

Пламен Павлов

  • Full Member
  • ***
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 102
    • Погледај го Профилот
Одг: Свети Наум Плисковски и Охридски
« Одговори #2 на: Декември 24, 2009, 12:22:41 »

Здравейте! Да, аз по правило пиша със собственото си име.
Светли Коледни празници /и по нов, и по стар стил!/ и успехи - успехи за всички българи в България, Македония и по целия свят!
Сочувана