Бугарски Културен Клуб

Ве молиме пријавете (login) или зачленете се (register).

Пријавете се со корисничко име, лозинка и должина на сесија
Напредно пребарување  

Новости:

Автор Тема: Архивни снимки  (Прочитано 34786 пати)

MacedonBG

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 762
    • Погледај го Профилот
    • Българският националистически форум
Одг: Архивни снимки
« Одговори #30 на: Јануари 22, 2010, 06:45:50 »

A TRUE PORTRAIT OF KOLISHEV(SKI)

С тази молба Лазар КОЛИШЕВ (познат и като Лазо Колишевски), комунист осъден на смърт от Скопския окръжен съд, моли Н.В. Цар Борис III за помилване. Той пише:
"Син съм на родители българи, чувствал съм се и усещал българин"
Същият, в качеството си на държавен и партиен лидер на СР Македония, ще се превърне в най-отявлен враг на българщината и поддържник на македонистките догми. В крайна сметка, Колишев е помилван от българската власт и Царя...

This is a request written by Lazar Kolishev (later Lazo Kolishevski), a communist sentenced to death by the Circuit Court of Skopje. He begs H.M. King Boris III for mercy, and states emphatically:
"A was born a son to Bulgarian parents; I have always felt as a Bulgarian"
The same person, in his capacity of a governmental and party leader of the Socialist Republic of Macedonia, would become the most articulate enemy of Bulgarianness and upholder of the macedonist dogmas. Eventually, Kolishev was granted a pardon by the Bulgarian authorities and  personally by the King...
Сочувана
Българският националистически форум http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php
Facebook account - Kaloian Ivanov Macedonbg

MacedonBG

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 762
    • Погледај го Профилот
    • Българският националистически форум
Одг: Архивни снимки
« Одговори #31 на: Јануари 22, 2010, 06:46:54 »

A VALUABLE HISTORICAL DOCUMENT
 
Това е оригиналътна молбата,с която бащатана Михаил АПОСТОЛОВ от Ново село,Щипско, моли Министъра на войната на Царство България да съдейства за освобождаването на сина му от италиански пленнически лагер. Специално е наблегнато на българските национални чувства, които семейството питае . По-късно Михаил, вече под името МихаjлоАпостолски, ще се превърне в една от основните политически фигури в  СР Македония, страстен българомразец и пропагандатор на македонистката доктрина. Заслужава да се отбележи, че благодарение на постъпкиот българска страна Апостолов е освободен от лагера...

This is the original copy of the requestsent by the father of Mihail Apostolov from Novo Selo ( district of Shtip)to the Minister of War of the Bulgarian Kingdom. He requests that his sonbe liberated from an Italian POW camp and emphasizes the sincere Bulgarianfeelings of the family. Later, Mihail (under the name of Mihajlo Apostolski)would become one of the leading political figures in the Socialist Republicof Macedonia, being a passionate Bulgarian-hater and propagator of themacedonist doctrine. It is worth mentioning that due to steps taken bythe Bulgarian government Apostolov was eventually freed from the camp...
Сочувана
Българският националистически форум http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php
Facebook account - Kaloian Ivanov Macedonbg

MacedonBG

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 762
    • Погледај го Профилот
    • Българският националистически форум
Одг: Архивни снимки
« Одговори #32 на: Јануари 22, 2010, 06:48:04 »

ANE SANDANSKI AND IMARO'S LEFT WING

Яне Сандански има много заслуги, но и много грехове. Неговата най-голяма  вина е убийството на членовете на ЦК на ВМОРО Иван Гарванов и Борис Сарафов, което слага началото на братоубийствата в Организацията. Воден от своите големи амбиции,Сандански влиза в конфликт с мнозинството от ВМОРО. Да се твърди все пак, че Яне не се е чувствал българин е несъстоятелно. Ето как той обяснява своя идеал за Свободна Македония в интервю за италианския вестник "Секуло" в Тирана, където се говори за окупацията на Егейска и Вардарска Македония от страна на  Гърция и Сърбия.

"Македонските революционери, които селд дълга и жестока борба с турската тирания доживяха да видят своята мечта - извоювне на свобода на Татковината, не могат да допуснат тя да попадне под сръбско и грцко владение. Те няма да се спрат и пред най-страшните терористически средства, за да реализират съкровената си мечта - свободна българска Македония!"

След Младотурската революция 1908г. Сандански и неговите привърженици основават Народната  федеративна партия (българска секция), която си поставя за цел извоюването на автономия за Македония и Одринско в сътрудничество с останалите народности в тези области (турци, гърци власи, евреи итн.) До края на своето съществуване партията остава чисто българска, тъй като санданистите не успяват да привлекат на своя страна небългарското население.  По-долу са факсимилета от Правилника и Решенията на Учредителния конгрес на НФП. Там ясно е посочено, че член на партията може да бъде всеки българин. Трябва да се има предвид, че други секции на НФП освен българската така и не се създават.
 
Jane Sandanski has a lot of merits, but a number of misdeeds too. His greatest sin is the assassination of Ivan Garvanov and Boris Sarafov, both members of the IMARO's Central Commitee, which initiated the fratricides in the Organization. Led by his excessive ambitions, Sandanski happened to be in conflict with the majority in IMARO. To claim, however, that Jane did not feel himself a Bulgarian  is groundless. Here is how he explains his ideal of a Free Macedonia in an interview for the Italian newspaper Secolo taken in Tirana and concerning the 1912 occupation of Aegean and Vardar Macedonia on behalf of Greece and Serbia:

"The Macedonian revolutionaries, who after a long and ruthless struggle with the Turkish tyranny lived to see their dream - winning their Fatherland's liberty, cannot permit its falling under Serbian and Greek dominance. They will not refrain even from the most formidable terrorist means in order to achieve their most cherished dream - Free Bulgarian Macedonia!"

After the 1908 Young Turks' revolution, Sandanski and his adherents establish the People's Federative Party (Bulgarian section) which undertakes to achieve the autonomy of Macedonia and the district of Adrianople in cooperation with the rest of the nationalities in these regions(Turks, Greeks, Vlachs, Jews etc.). Until the very end of its existence, the party remained purely Bulgarian in its character because it failed to attract the non-Bulgarian populace. Below is the original of the party's Statute and the Constitutive Congress' Resolutions. It is clearly stipulated that every Bulgarian can become a member. It is worth mentioning again that no PFP sections other than the Bulgarian one were constituted.
Сочувана
Българският националистически форум http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php
Facebook account - Kaloian Ivanov Macedonbg

MacedonBG

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 762
    • Погледај го Профилот
    • Българският националистически форум
Одг: Архивни снимки
« Одговори #33 на: Јануари 22, 2010, 06:49:19 »

АN EXCERPT FROM THE  MEMORANDUM SENT TO THE BULGARIAN GOVERNMENT BY THE ILINDEN UPRISING'S LEADERS

"... Пред вид на критичното и ужасно положение, в което изпадна българското население от Битолския вилает след извършените опустошения и жестокости от турските войски и башибозук ...  пред вид на това , че тук всичко българско рискува да загине и да се затрие без спомен от насилия, глад и настъпващата мизерия, Главният щаб смята за свой дълг да обърне внимание на почитаемото Българско правителство върху гибелните последици за българската нация, ако то не изпълни своя дълг спрямо своите еднородни братя тук по един внушителен начин, което се налага по силата на опасността, заплашваща общобългарската Татковина днес...

Ни едно българско училище не е отворено, нито ще се отвори... Никой не мисли за наука, когато е поставен вън от законите на страната, защото носи името българин...

Поставени начело на народното ни движение тук, ние апелираме към Вас от името на роба Българин да му се притечете на помощ по най-ефикасен начин - чрез война. Вярваме, отгласът е същий у народа в свободна България.

Ожидавайки вашето патротическо вмешателство, приятно ни е да Ви съобщим, че държим на разположение въпръжените ни сили, които сме щадили до сега.

От Главният щаб "

( Дамян ГРУЕВ, Борис САРАФОВ, Атанас ЛОЗАНЧЕВ)
 
Меморандумът е връчен на д-р. Кожухаров, консул на Княжество България в гр.Битоля, който го препраща на правителството в София с доклад N441 от 17 септември 1903г.

Част от текста е публикувана на стр.451 в първия том на книгата "Освободителните борби на Македония" (София, 1933, издание на Илинденската организация), дело на Христо Силянов - един от водачите на ВМРО ,а по-късно един от най-изтъкнатите мемоаристи и историци, пишещи за национално-освободителното движение на българите в Македония и Одринско.
 
" Considering the critical and terrible situation that the Bulgarian population of the Bitola Vilayet found itself in and following the ravages and cruelties done by the Turkish troops and irregulars, ... considering  the fact that everything Bulgarian runs the risk of perishing and disappearing without a trace because of violence, hunger, and the upcoming misery, the Head Quarters finds it to be its obligation to draw the attention of the respected Bulgarian government to the pernicious consequences vis-a-vis the Bulgarian nation, in case the latter does not fulfill its duty  towards its brethren of race here in an imposing fashion which is necessary by virtue of the present ordeal for the common Bulgarian Fatherland...

...Being in command of our people's movement, we appeal to you on behalf of the enslaved Bulgarian to help him in the most effective way - by waging war.We believe that the response of the people in free Bulgaria will be the same.

... No bulgarian school is opened, neither will it be opened... Nobody thinks of education when he is outlawed by the state  because he bears the name Bulgar...
 

Waiting for your patriotic intervention, we are pleased to inform you that we have in our disposition the armed forces we have spared by now.

The Head Quarters of the Ilinden Uprising"

Damian GRUEV, Boris SARAFOV, Atanas LOZANTCHEV

This memorandum was handed to Dr.Kozhuharov, the Bulgarian consul in Bitola, and transmitted by him to the government in Sofia with report N441 from  September 17th, 1903.

A part of the  text is published on p.435 of  Macedonia's Struggle for Liberation (Sofia, 1933, edition of The Ilinden Uprising Veterans' Organization) by Christo SILJANOV - one of the leaders of IMRO and one of the most eminent historians and memoirists that have ever written on the national liberation movement of the Bulgarians in Macedonia and the district of Adrianople.
Сочувана
Българският националистически форум http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php
Facebook account - Kaloian Ivanov Macedonbg

MacedonBG

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 762
    • Погледај го Профилот
    • Българският националистически форум
Одг: Архивни снимки
« Одговори #34 на: Јануари 22, 2010, 06:50:20 »



Названието  "Български народни песни"  достатъчно красноречиво показва, какво е било националното самосъзнание на Константин и Димитър Миладинови, великите български възрожденци от град Струга.  Днес тяхното име се цитира в Скопие като име на македонски национални будители. Интересно е защо техният епохален труд "Български народни песни" там  излиза под всевъзможни заглавия, никога не е претърпял фототипно издание, а оригинално копие на книгата стои в къщата-музей на братята отгърнат, за да не се види заглавната страница.

Що се отнася до съдържанието на  самата книга, ето какво пише Константин Миладинов:

"Песните започнахме да ги събираме от секакви страни на Западна Болгария, т.е. от Македония например от Охрид, Струга, Прилеп, Велес, Костур, Кукуш, Струмица и други места още и от Източна Болгария"

В сборника влизат много песни и от български краища извън Македония ( Софийско, Панагюрско и др.). The name Bulgarian Folksongsis eloquent enough to demonstarte what the national consciousness of Constantine and Dimitar Miladinov was. Today, the name of the great Bulgarian National Revival figures from the town of Struga is oftentimes quoted in Skopje as a name of  pioneers of the  "Macedonian national awakening". It is interesting though why their epoch-making work Bulgarian Folksongs has been constantly edited there under titles of all kinds, has never been edited in its original version, and the authentic copy of the book  found in the  museum of the Miladinovs in Sturga is opened so nobody can see its frontpage.
 
As far as the contents of the book is concerned, this is what Constantine Miladinov himself writes:

"We have begun to gather the songs from various places in Western Bulgaria, i.e.  from Macedonia -the regions of Ohrid, Struga, Prilep, Veles, Kostur, Kukush, Strumica, and other places, from Eastern Bulgaria too."

A considerable number of songs from Bulgarian parts outside Macedonia,  such as the regions of Sofia and Panagjurishte.
« Последно менување: Јануари 24, 2010, 04:38:07 ohrid1941 »
Сочувана
Българският националистически форум http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php
Facebook account - Kaloian Ivanov Macedonbg

MacedonBG

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 762
    • Погледај го Профилот
    • Българският националистически форум
Одг: Архивни снимки
« Одговори #35 на: Јануари 22, 2010, 06:51:18 »

Надписът разказва за строителството на крепостта в Битоля, извършено по заповед на цар Йоан Владислав - последния представител на Самуиловата династия. Този напис дава възможност да уточним за какви са се смятали Самуил, неговите братя и наследниците му, какво царство са управлявали и какво е било населението на това царство.

Простичко и ясно, сякаш е предчувствал какви фалшификации ще вършат след години някои "учени", Йоан Владислав гордо заявява, че е "българин родом", че е български цар, че е построил крепостта Битоля за "спасение на българите". Този надпис не може да се види в експозицията на Битолския музей, той е укрит дълбоко в мазето му. The inscription narrates about the construction of Bitola's citadel carried out by King Joan Vladislav - the last member of King Samuel's dynasty. It provides us with an opportunity to settle what nationality Samuel, his brothers and successors considered themselves belonging to, what kind of kingdom they ruled and what the populace of the state was.

Plainly and clearly, as if foreseeing the forgeries  certain "scholars" would later engage in, Joan Vladislav proudly states that he is "a Bulgarian by birth", a Bulgarian king, and that Bitola's citadel was built for "the salvation of the Bulgarians". This inscription cannot be seen in the town museum of Bitola because it is hidden deep in the basement.
Сочувана
Българският националистически форум http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php
Facebook account - Kaloian Ivanov Macedonbg

MacedonBG

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 762
    • Погледај го Профилот
    • Българският националистически форум
Одг: Архивни снимки
« Одговори #36 на: Јануари 22, 2010, 06:52:27 »

Роден в гр.Банско (Пиринска Македония), Паисий става монах в Света гора през 1745г.  Гръцките и сръбски духовници там често се присмивали на българите, че нямат своя история. По тази причина Паисий се заема с проучването на старите ръкописи  в манастирите на Атон, а също и по други места, които посещава в качеството си на манастирски таксидиот. В 1762г. той завършва своята "История Славяноболгарская". Книгата, бележеща началото на Българското национално възраждане, ще се превърне в своеобразна негова програма, която чертае целите, стоящи пред младата българска нация - изграждане на новобългарска просвета  и култура, постигане на църковна самостоятелност и извоюване на държавна независимост.

Ето какво пише този достоен син на Македония:

"Но някои не го обичат своя Болгарски род, а се обръщат към чужда култура и чужд  език и не се грижат за своя Болгарски език, но се учат да четат и говорят по гръцки и се срамят да се нарекат Болгари... От целия славянски род първо най-славни са били Болгарите, първо те се нарекли царе, първо те си имали патриарх, първо те се кръстили, най-много земя те завладели. Така от целия славянски род били най-силни и най-почитани и първите славянски светци просияли от Болгарския род и език..."

"Ти, Болгарино, не се мами, знай своя род и се учи на своя език!" Born in the town of Bansko (Pirin Macedonia), Paisij becomes a monk in Mount Athos in 1745. The Greek and Serbian clergymen there used to deride the Bulgarians by saying the latter did not have history. This was one of the reasons Paisij began to investigate the old manuscripts in Mount Athos and various other places he visited while being a collector of donations. In 1762, he  finished his Slavobulgar History.
This book marked the inception of the Bulgarian National Revival and it contained a program of objectives which the young Bulgarian nation was to attain - a modern culture and education, ecclesiastical autonomy and an independent state.

This is what the great son of Macedonia writes:

" Some, however, do not like their Bulgarian race and convert to a foreign culture and a foreign language. They do not care  about their own Bulgarian tongue, but learn to speak and read Greek, being ashamed to call themselves Bulgars... Out of the entire Slavonic race, the Bulgars used to be the most famous. It was they who first elevated kings, who first had a Patriarch, who first were baptized, who subdued the largest territories. And so, among the Slavonic race, they were  the most powerful and respected; the first Slavonic saints  shined out of the Bulgarian race and language!"
 
"You, Bulgar, do not be enticed! Know thy race and learn in thy tongue!"
Сочувана
Българският националистически форум http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php
Facebook account - Kaloian Ivanov Macedonbg

MacedonBG

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 762
    • Погледај го Профилот
    • Българският националистически форум
Одг: Архивни снимки
« Одговори #37 на: Јануари 22, 2010, 06:53:43 »



Това е факсимиле от  първия том на епохалния труд "Сборник от български народни умотворения" (София, 1891) , съставен от  Кузман Шапкарев . Името на бележития български възрожденец, роден през 1834г.  в Охрид, може да се срещне в не една книга, издадена през последните 50 години в Скопие, където той се смята за един от бащите на новомакедонската национална култура и език. Името на книгата, а заедно с това и цялостното дело на българския просветител и пламенен патриот, свидетелства по превъзходен начин за националните чувства на тази светла личност. This is the original of Kuzman Shapkarev's cornerstone work  Collection of Bulgarian Folklore (Sofia, 1891). The name of the eminent figure of the Bulgarian National Revival, who was born in 1834 in the town of Ohrid, can be encountered in numerous books edited during the last 50 years in Skopje where he is considered one of the modern Macedonian "national culture and language". The book's very name together with the entire life of this Bulgarian man of Enlightenment and ardent patriot certifies, in a superb way, the national  feelings of this  bright personality.
« Последно менување: Јануари 24, 2010, 04:37:57 ohrid1941 »
Сочувана
Българският националистически форум http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php
Facebook account - Kaloian Ivanov Macedonbg

MacedonBG

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 762
    • Погледај го Профилот
    • Българският националистически форум
Одг: Архивни снимки
« Одговори #38 на: Јануари 22, 2010, 06:54:41 »

Сочувана
Българският националистически форум http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php
Facebook account - Kaloian Ivanov Macedonbg

MacedonBG

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 762
    • Погледај го Профилот
    • Българският националистически форум
Одг: Архивни снимки
« Одговори #39 на: Јануари 22, 2010, 06:55:36 »

Гоце Делчев е преподавал в Ново село, Щипско. Тази снимка е свидетелство от въпросното училище, където ясно се вижда подписът на Гоце и че там се е изучавал само български език.

Diploma from bulgarian school in Shtip,where Goce Delchev work as a Bulgarian language theacher.
Сочувана
Българският националистически форум http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php
Facebook account - Kaloian Ivanov Macedonbg

MacedonBG

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 762
    • Погледај го Профилот
    • Българският националистически форум
Одг: Архивни снимки
« Одговори #40 на: Јануари 23, 2010, 02:45:41 »

Сочувана
Българският националистически форум http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php
Facebook account - Kaloian Ivanov Macedonbg

MacedonBG

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 762
    • Погледај го Профилот
    • Българският националистически форум
Одг: Архивни снимки
« Одговори #41 на: Јануари 24, 2010, 04:26:26 »



На тази снимки е гробът на подполковник Никола Попов. Ясно личат опитите името му върху камъка да бъде издълбано на „Попович”. Той е роден на 29 септември 1891 г. в село Кара Омур (днес село Смилец, Силистренско). Убит е на 11 август 1916 година в село Дедели, Струмишко.

Повече снимки от гробищата на българските офицери в Струмица има в галерията на БККС:

http://bkks.org/image/tid/10

а информация може да се прочете тук:

Информационна агенция "Фокус", 26.04.2009
Бугарски воени гробови од Првата светска војна има на градските гробишта во Струмица – фотографии од читател
« Последно менување: Јануари 24, 2010, 04:37:44 ohrid1941 »
Сочувана
Българският националистически форум http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php
Facebook account - Kaloian Ivanov Macedonbg

MacedonBG

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 762
    • Погледај го Профилот
    • Българският националистически форум
Одг: Архивни снимки
« Одговори #42 на: Јануари 26, 2010, 08:22:01 »

Възкресението
(или как бе посрещната Българската армия в Охрид през Втората световна война)
         На около десет километра от пътя Ресен-Охрид отдалече видяхме група селяни, които се движеха, или по-скоро, тичаха към нас. Когато ги наближихме на около петдесет крачки, те спряха. Двама от тях издигнаха арка, която носеха на ръце, а останалите се наредиха вляво и вдясно от нея. На арката имаше надпис “Добре дошли, скъпи братя”.

         Срещата беше извънредно мила. Това бяха селяни от съседните села Круше, Лява река и Кривени. Тръгнали да посрещат българските войски и понеже не знаели откъде ще дойдат и къде ще ги срещнат, решили да направят подвижна арка и да чакат из пътищата. Час-два преди нашата среща някакъв селянин им казал, че българските войски са вече в Ресен. Останали да чакат на пътя, като вляво и вдясно по хълмовете поставили часови да наблюдават. И наистина, докато постояхме пред арката, някои от часовите успяха да слязат да ни посрещнат.

Дадохме им портрети на Негово величество царя и вестници.

         Един бръкна в пазвата си и извади доста старо издание от съчиненията на Христо Ботев.

          - Тази книга е от баща ми – каза той – Запазих я за мен, за децата ми, па и за съселяните ми.

         Установено е за Васил Левски, че е стигал до Щип. Чувал съм да се говори, че е стигал и до Кукуш. Дали е ходил по на запад , не знам. За Христо Ботев обаче се знае, че не е ходил из южните български земи. Но със неговите съчинения, както и със“ Записките...” на Захари Стоянов са възпитавани в Македония цели поколения. Ботевите песни се знаят наизуст и се пеят от всички българи там. Някога ги пеехме по сватби и тържества пред самите турци. Оцелели са и през сръбския режим. Наред с тях сега се пеят и нови песни за сръбското робство.

          По-късно във Валандово чух следната песен:

          Възпейте, моми валандовки,

          Възпейте подвига на Дуп и Кала тепе.


          Тази песен ми направи много силно впечатление. Момите от поробеното Валандово възпяват подвига на българските войски, а българската художествена литература отмина този подвиг и досега почти не го е отбелязала.

Молебен в двора на църквата "Св. Климент" в Охрид ( 2.7.1941 г.)
          Пътят за Охрид минава през склоновете на планината Потрино, през Буковския проход. На изхода е село Косел, при преминаването на което се чувства остра миризма на сероводород. Оттук се открива плодородното, но малко Охридско поле. И то, както Ресенското, е известно със своите лозя, плодове и зеленчуци. В далечината, на един хълм, се вижда и самият град. Горе, на хълма, ясно се очертават контурите на крепост, която заема много голяма площ. Самуиловата крепост! А по-нататък красивата планина Мокра, която затваря от запад езерото.   

   
Министър-председателят проф. Богдан Филов разглежда археологически разкопки в Охрид
          За онзи, който отива за пръв път в Охрид, пътят от село Косел до града му се вижда много дълъг поради нетърпението му по-скоро да влезе в този български Ерусалим. В Охрид и Охридско са изписани много светли страници от българската история. Около бреговете на Охридското езеро сътвориха своето дело Климент, Наум, Самуил, Григор Пърличев, Кузман Шапкарев, братя Миладинови, което вековете и дипломатическите канцеларии бяха безсилни да заличат. Живите паметници оцелели до наши дни около това езеро – на източния бряг Охрид, на южния манастира “Св. Наум”, на северния Струга – вълнуват всяко българско сърце, когато приближава този политически и духовен център на българщината.

Охридска улица, украсена с български знамена

          Този прославен български град и в по-ново време даде много имена на заслужили народни дейци – политици, военни, учени и революционери.

          Охрид беше завзет от италиански войски. По пътя срещнахме много италиански военни части, които се движеха на запад. В града също имаше италиански войници.

          Италианците на пост пред самия град ни поканиха любезно да отидем при коменданта. Двама от тях се качиха на стъпалата на автомобила и така продължихме из улиците на града за комендантството.

          Охридчани бяха в недоумение.

          - Това са българи! – чуваме да се говори след нас.

          Всеки, когото срещнахме из улиците, се спираше.

          - Христос възкресе! – поздравявахме ги ние.

          Отначало изненадани от българската военна униформа, а после окопитени, те радостно отговаряха:

          - Наистина възкресе! Възкръсва вече!

          Наизлязоха от магазините и това “Българи са” се понесе с бързината на електрически ток. Скоро след нас се образува опашка от тичащи хора, които ръкомахахаи викаха:

          - Българи!

          И всеки, който чуеше, оставяше магазина, хвърляше престилката си и тичаше.

          Представихме се на коменданта.

          Когато излязохме от комендантството – море от народ. Улиците наоколо бяха задръстени.

          При появяването ни се чу мощно “ура”. Охридчани викаха:

           -  Да живее българската армия!

           - Да живее цар Борис!

Цар Борис III и царица Йоанна в освободена Македония
         Не беше възможно да си пробием път. С мъка стигнахме до автомобила. Качваме се. А охридчани, накачили се по стъпалата и калниците на авомобила, не слизат.

        Автомобилът потегли. Охридчани запяха:

        Ти ли си, мале, тъй жално пела,

        Ти ли си мене три години клела.
     
         Напуснахме града. На около един километър спряхме и дълго наблюдавахме българския Ерусалим.

http://www.makedonskatribuna.com/Voskresenieto54.htm
Сочувана
Българският националистически форум http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php
Facebook account - Kaloian Ivanov Macedonbg

MacedonBG

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 762
    • Погледај го Профилот
    • Българският националистически форум
Одг: Архивни снимки
« Одговори #43 на: Јануари 26, 2010, 08:32:51 »


                     
Една от малкото запазени непокътнати старини - свидетелства на българското възраждане в Македония. Надгробната плоча на Охридския митрополит Методий (Щерев). Живял е от 1866 до 1909 г. За него дори хронистът на Църквата свещеник д-р Янко Димов (+) беше писал единствено "...митрополитства 12 години. Не са открити данни и свидетелства за характера на дейността му. Умира на път за Св. Синод в Солун. Митрополит Методий завещава на Св. Синод 130 361 лева"... Наистина жалко, че не се знае повече за този архиерей.

Надписът на надгробната плоча в двора на църквата Света Богородица Перивлепта е на книжовен български език и гласи
 "Бъдете готови защото в който час не мислите Син Человечески ще дойде" Матея 24:44
Охридски митрополит Методий, починал ненадейно на 10 декемврий 1909 г. в гр. Солун
Сочувана
Българският националистически форум http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php
Facebook account - Kaloian Ivanov Macedonbg

MacedonBG

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 762
    • Погледај го Профилот
    • Българският националистически форум
Одг: Архивни снимки
« Одговори #44 на: Јануари 26, 2010, 08:37:36 »

                      
На гърба на същата църква тихо и незабелязано от повечето посетители почива прахът на големия Григор Пърличев. До преди няколко години плочата бе запусната напълно, без знак или кръст. Сега виждаме, че е направено все пак нещо, при което фамилията на стария учител и литератор е, както е прието там, обезобразена. Добавено е и името на сина му Кирил, но и от него буквите са опадали като есенни листа - добре поне, че някой ги беше подпрял до мрамора, вместо да ги задигне...

Надгробният надпис:
"Тук почива Григорий Пърличев, многозаслуживший патриот, поет и учител. Роден на 1829 го и починал на 25 иануари 1893 на возраст 64 години. Вечна ти памет народний труждениче"
Сочувана
Българският националистически форум http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php
Facebook account - Kaloian Ivanov Macedonbg