Бугарски Културен Клуб

Ве молиме пријавете (login) или зачленете се (register).

Пријавете се со корисничко име, лозинка и должина на сесија
Напредно пребарување  

Новости:

Автор Тема: ИНТЕРВЮ  (Прочитано 62722 пати)

disidente

  • Global Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 5398
    • Погледај го Профилот
Одг: ИНТЕРВЮ
« Одговори #105 на: Август 20, 2010, 02:26:28 »

Ервин и Илхан: Накарахме американците да ни завиждат, че сме българи

Където и да пътуваме, за нас България е Раят, казват за Frognews.bg младежите.

Цитат
Двама младежи, българи‒мюсюлмани от област Благоевград ‒ Ервин Даутев и Илхан Киневирски се завърнаха току‒що от семинар на остров Крит. В него участваха младежи от повече от 10 страни – Гърция, Италия, Дания, Турция, Германия, Румъния, САЩ. Международната образователна програма “Зрънцата на нашето бъдеще”, по линия на която двамата бяха на остров Крит, се организира от Гръцката асоциация за атлантическо и европейско сътрудничество от 2004 г. Фондация Българска Памет спонсорира участието на двамата младежи в семинара. Тя финансира инициативи за насърчаване на възпитанието на младите хора в любов и зачитане на българската история, култура и национални ценности.

http://frognews.bg/news_26324/Ervin_i_Ilhan_Nakarahme_amerikantsite_da_ni_zavijdat_che_sme_balgari/
Сочувана
Тодор Александров е БОГ , а "Спомените" на Ванче Михайлов се БИБЛИЯТА на нашата РЕЛИГИЯ !

ppan

  • Full Member
  • ***
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 219
    • Погледај го Профилот
Одг: ИНТЕРВЮ
« Одговори #106 на: Август 20, 2010, 02:34:43 »

Ервин и Илхан: Накарахме американците да ни завиждат, че сме българи

Където и да пътуваме, за нас България е Раят, казват за Frognews.bg младежите.

Цитат
Двама младежи, българи‒мюсюлмани от област Благоевград ‒ Ервин Даутев и Илхан Киневирски се завърнаха току‒що от семинар на остров Крит. В него участваха младежи от повече от 10 страни – Гърция, Италия, Дания, Турция, Германия, Румъния, САЩ. Международната образователна програма “Зрънцата на нашето бъдеще”, по линия на която двамата бяха на остров Крит, се организира от Гръцката асоциация за атлантическо и европейско сътрудничество от 2004 г. Фондация Българска Памет спонсорира участието на двамата младежи в семинара. Тя финансира инициативи за насърчаване на възпитанието на младите хора в любов и зачитане на българската история, култура и национални ценности.

http://frognews.bg/news_26324/Ervin_i_Ilhan_Nakarahme_amerikantsite_da_ni_zavijdat_che_sme_balgari/

Eх, disidente,
В хубава държава живеем(ние и вие)! Трябва ни само едно- да се съберем и да се трудим!
Поздрави!
Сочувана

ppan

  • Full Member
  • ***
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 219
    • Погледај го Профилот
Одг: ИНТЕРВЮ
« Одговори #107 на: Август 23, 2010, 09:32:47 »

Арбен Джафери: Историята на дадена територия е едно, а историята на една нация е нещо съвсем друго
23 август 2010 | 10:16 | Агенция "Фокус"
Начало / Македония



София. Македонците трябва да създават политическа индентичност, а на етническа. Това заяви в интервю за Агенция “Фокус” Арбен Джафери, създател и почетен председател на Демократическата партия на албанците (ДПА).
„Американците са една нова нация, която се гради върху политически принцип. Македонците не държат на тезата на политическа идентичност, а търсят етническа продължителност, с елементи, които не могат да се намерят. На този път обаче се губи време и смисъл на политическото съществуване”, смята Джафери. Според него търсенето на антични корени представлява криза на политиката.
Това е достатъчен повод за определени политически партии и политици да поставят определени искания. Мисля, че тези тенденции отварят големи въпроси, заяви Джафери. Според него в момента в Македония се прави опит да се идентифицира историята на една държава, с историята на една антична общност, което е несъвместимо.
„Историята на дадена територия е едно, а историята на една нация е нещо съвсем друго. Няма никакви антични корени, тъй като няма някаква постоянност от античността. Единствено, само ако могат да докажат, че имат постоянност от античността досега и че има традиция. Засега няма никакви доказателства, че една нация има връзка с античния период. Мисля, че политиката не може да тълкува историята. Аз разбирам, че в изграждането на етническата идентичност голяма роля играят политиците. В историческите процеси обаче има една друга концепция за създаване на идентичност”, каза още Джафери.
http://www.focus-news.net/?id=n1432841

Ако всички политици в Македония са с манталитета и интелекта на Джафери, колко по-различна щеше да е страната днес!
« Последно менување: Август 23, 2010, 09:52:00 ppan »
Сочувана

Anton

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 580
    • Погледај го Профилот
Одг: ИНТЕРВЮ
« Одговори #108 на: Септември 04, 2010, 11:36:40 »

http://www.focus-news.net/?id=f15768

Фокус: А какво става със случая с осъдения в Македония Мирослав Ризински, който е с изявено българско самосъзнание?
Евгени Кирилов: Този случай ще бъде поставен и обсъден следващата седмица, когато имаме събиране на всички български евродепутати. Не се съмнявам, че ще бъдем на единно мнение. Ние вече проведохме една среща с комисаря по разширяването Щефан Фюле, на когото обяснихме, че не става дума за единичен случай, както не е изолиран и този със Спаска Митрева. Става дума за алармиращи сигнали за малтретиране и натиск на граждани на Македония, които са с българско самосъзнание. Случаят с Ризински е достатъчно ясен, той страда вече доста дълго време. Смятам, че ние трябва да наблюдаваме постоянно тези процеси, тъй като тази нетърпимост спрямо хора, които получават българско гражданство, е доста ярко изразена. Няма подобна нетърпимост спрямо другите македонски граждани, които имат второ – сръбско, хърватско, немско гражданство. А спрямо нас това е една практика, която трябва да премахнем.
Сочувана

disidente

  • Global Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 5398
    • Погледај го Профилот
Одг: ИНТЕРВЮ
« Одговори #109 на: Септември 22, 2010, 11:18:54 »

Доц. Веселин Янчев: Съединението и Независимостта са сред събитията, които правят българина - българин

22 септември 2010 | 11:45 | Агенция „Фокус”

За обявяването на Независимостта на България – 22 септември 1908 година, Агенция „Фокус” разговаря с преподавателя по съвременна българска история в Историческия факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски” доц. д-р Веселин Янчев.

Фокус: Кои са фактите, които предопределят обявяването на Независимостта по-късно, от самия акт на Съединението?
Доц. Веселин Янчев: Проблемът със статута на българската държава е решен от Великите сили при подписването на Берлинския договор. Необходимо е било време, за да узрее самата държава и българските държавници, за да проведат един такъв акт, което означава да нарушат един международен договор.
От друга страна е било нужно време самите Велики сили да преглътнат този горчив хап, за да се използва ситуация, в която не са толкова ревниви, не са толкова чувствителни към промяната на договора. Това всъщност използва българската държава и българското правителство и княз Фердинанд, те успяват да улучат точния момент, в който би могло да се провъзгласи българската независимост, така че тя да бъде след това призната от Великите сили. Има, разбира се много други обстоятелства, свързани с този факт, но докато Съединението е едно вътрешно дело съединяването на двете провинции е станало по-рано и това е предопределено и за никого не е изненада. Съединението е един очакван акт, докато за Независимостта е нужно време, нужна е подготовка и в крайна сметка България прави много важна стъпка в тези години.
Фокус: От дистанцията на времето, как оценявате обявяването на Независимостта като историк?
Доц. Веселин Янчев: Лично за мен това е едно от най-великите събития в новата българска история наред със подписването на Санстефанския мирен договор, акта на Съединението и Сръбско-българската война.
Като държавнически акт, обявяването на Независимостта е много велико събитие, тъй като то окончателно нарежда България като равностоен член в Европейската общност на свободните държави. От тогава българската политика и българската държава имат същия статут както всички независими държави в Европа и в света. Това е извоювано с огромно умение, търпение и талант на българските политици, което е един показателен акт за бързото израстване на българската държава и българските държавници. За мен това е едно великите събития на новата българска история .
Фокус: Кой е бил критичният момент?
Доц. Веселин Янчев: Критичните моменти са няколко в самия акт по провъзгласяването на Независимостта на българската държава. Един от много тежките за българските държавници и за българската държава моменти е, че договорената предварително подкрепа от Австро-Унгария на практика не се случва. Австро-Унгария изведнъж се оказва недоволна от България, защото в навечерието на Независимостта, ние на практика си вземаме железопътните линии, които до тогава са собственост на Барон Хирш или това са така наречените „Източни железници”. За Австро-Унгария с това са засегнати и финансови и политически интереси на Балканите. Тя гледа с недобро око на тези български действия и затова отказва да признае Независимостта на България.
Русия пък, тъй като ние обявяваме Независимостта един ден преди Австро-Унгария да анексира Босна и Херцеговина, решава, че ние отново сме в съюз и следваме австро-унгарската политика, а не руската и тя отказва да подкрепи българската независимост. Така че това е един от критичните моменти, когато България, както при Съединението е оставена сама да решава проблемите си. Иначе чисто технически със самият акт на обявяването на Независимостта няма някакви сериозни проблеми.
Фокус: Казахте, че България е била оставена да решава сама, какви качества са имали тогавашните български политици, които са им позволили да решат сами, вместо да разчитат на Великите сили?
Доц. Веселин Янчев: Традиционно, ние гледаме с нихилизъм на нашите политици, на нашата държава, ако искате дори на нашите князе и царе. Натрупано с десетилетия едно такова негативно отношение, което според мен е несправедливо и некоректно, говори по-скоро не положително за нас самите, отколкото за тях. Нека споменем имената им – Андрей Ляпчев, който води преговорите по признаването на Независимостта на България. Един български държавник, който има огромни заслуги в изграждането на българската държава до войните и след войните. Той е министър-председател на България в периода от 1925 - 1926 до 1931 година. Александър Малинов три пъти министър-председател на България – един държавник с огромни заслуги за изграждането на новата българска държава. Нека отдадем дължимото и на княз Фердинанд, който изнася на своите плещи преговорите с Австро-Унгария и въобще международното договаряне на обявяването на Независимостта на България. Всички те са имали отговорност към държавата, отговорност към народа си, визия и желание за това България, действително да бъде равна с другите държави, умение да се преговаря, да търсят и използват момента. Мисля, че това са качества, които заслужават и трябва да бъдат в арсенала на всеки един политик и държавник.
Фокус: След обявяването на Независимостта от страна на България, как е била посрещната тази новина в другите европейски страни?
Доц. Веселин Янчев: Събитието е като бомба, защото макар че се говори и макар, че на няколко пъти от България идват такива сигнали, че ще бъде обявена Независимостта, самото обявяване на Независимостта на България е изненада и е посрещнато с голям интерес в Европа и в съседните държави. Въпреки, че е очаквано, то предизвиква доста голям интерес, защото всъщност е част от една верига събития, свързани с анекса на Босна и Херцеговина от Австро-Унгария, свързано с поредното откъсване от Османската империя на една държава, която е васална. Общо взето отзивите за обявяването на Независимостта на България са положителни.
Фокус: Защо е избрана точно църквата „Св. 40 великомъченици” във Велико Търново?
Доц. Веселин Янчев: Църквата е била избрана, за да се покаже приемственост, за да се покаже, че това е била същата българска държава, каквато е била през Средновековието. Този храм пази живата история на България и един от малкото запазени паметници на българското средновековие и не случайно първо във Велико Търново е обявена независимостта – в старата българска столица и не случайно в този храм. Това е връзката с българската държавност, приемствеността, която трябва да се изтъкне и има символна роля – да се покаже, че ние се връщаме към тази силна независима държава, каквато е била България през Средновековието.
Фокус: Княз Фердинанд имал ли е страхове при преговорите с Австро-Унгария и каква е ролята на дипломацията?
Доц. Веселин Янчев: През цялото лято на 1908 година княз Фердинанд прекарва в своето австрийско имение и използва ситуацията, за да се срещне там с дипломати, политици по време на организираните приеми от австрийския император. Разбира се, че е имал опасения, дори се е колебаел именно във връзка с това, че се засягат доста от интересите на Великите сили след вземането на железниците. Всъщност има един диалог между него и министър-председателят Александър Малинов и въобще българските министри, които успяват да се наложат, за да не се протака повече обявяването на Независимостта. Като казвам протака – има предвид дни или месец, но в крайна сметка той с името и с позицията си застава зад този акт. Нормално е да има колебания, притеснения и опасения от това, как ще се осъществи и как ще се посрещне.
Фокус: Как трябва да се отнасяме към тази дата, тъй като много дълго време тя не се отбелязвала?
Доц. Веселин Янчев: Така е, това е една традиция още от самото обявяване на Независимостта. Една част от политическите сили още тогава считат, че това е един формален акт, който всъщност обслужва само княза, който от другия ден, едва ли не вече няма да носи тази титла, а ще носи титлата цар. Тази традиция, особено след събитията от 1944 година се засилва, дори се абсолютизира, но мисля че самият акт на Независимостта заслужава почит и признание и уважение към хората, които са го извършили. Трудно е да се наложи като едновременен модел на отношение към историята, политическите събития и честванията, както Съединението. Според мен това са индивидуални, лични неща, които човек би трябвало да познава и да съпреживява по някакъв начин, но мисля, че това са едни от малкото събития – Съединението, Независимостта, които колкото и да банално, правят българина българин и заслужават неговото уважение и почит, защото го правят горд от това, че е българин. Не може и ми е странно, защото нашата демократично общество и преса се връщат към един модел от миналото. Не може да се прави манифестация в чест на Независимостта, нито пък да се демонстрира. Това са вътрешни неща и може би тук е ролята на историци, журналисти, преса, радио, по някакъв начин да напомнят за този ден и да го представят в светлина, която близка до обективното, а хората решават как да го възприемат.
Десислава АНТОВА
© 2010 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция "Фокус" е задължително!
Сочувана
Тодор Александров е БОГ , а "Спомените" на Ванче Михайлов се БИБЛИЯТА на нашата РЕЛИГИЯ !

disidente

  • Global Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 5398
    • Погледај го Профилот
Одг: ИНТЕРВЮ
« Одговори #110 на: Септември 22, 2010, 11:40:33 »

Доц. Пл. Павлов: Политиците ни имат робски комплекси

Сряда, 22 Септември 2010

Да помним Съединението и Независимостта, защото стереотипът от комунизма не е излекуван. Българите в чужбина тачат повече националните ни празници, отколкото ние в родината. Трябва да преоценим ролята на цар Фердинанд, казва родолюбецът и преподавател във Великотърновския университет

Интервю на Мая Стоянова

- Доцент Павлов, осъзнава ли днешният българин значението на 22 септември – Деня на независимостта на България?

- Бих искал да не съм черноглед или прекалено голям скептик, но през последните години значението на този празник все повече се осъзнава, независимо, че по време на бившия комунистически режим беше изтикан съвсем съзнателно в периферията на нашата историческа памет. Но особено след 2008, когато беше отбелязана 100-годишнината от тази съдбовна дата, той постепенно заема своето достойно място в нашия национален календар, макар че има още какво да се желае.

- Кои са причините такъв важен акт в историята да бъде неглижиран по време на комунистическия режим?

- Причините са не една и две, но могат да бъдат сведени до няколко по-съществени момента. Първият беше в това да не се събужда у българите съзнание за независимост, тъй като режимът, управлявал страната след 9 септември 1944 г., беше се поставил в една много особена форма на зависимост от Съветския съюз, формулирана от западните политолози като “Доктрината Брежнев”. Но реално погледнато, още с идването на власт на комунистическата партия тя не се нуждае от подобен пример на независимост, а по-скоро от примера да следва някой чужд модел, какъвто беше съветският. На два пъти българските комунисти, макар и без особена последователност, предлагаха България да стане поредната република на Съветския съюз. Сега могат да се чуят много неща за тези жестове към големия брат, но те в никакъв случай не могат да бъдат оправдани. На един такъв фон, на който се изтъкваше вечната дружба със СССР, на подобен акт, като обявяването на независимостта на България през 1908, се гледаше реално с лошо око.

Друга причина за негативно отношение към важната дата е личността на цар Фердинанд, който беше превърнат в изкупителна жертва на всички наши национални нещастия през 20 век. Разбира се, той има своите вини и аз не бих станал негов адвокат. Но в историята ни монархът има и своите заслуги, в това число и за независимостта на България, която става до голяма степен и с неговото участие. Той има изключително важна роля в тези събития. А част от пропагандата по времето на комунистическия режим беше да се стоварва всичко върху династията на цар Фердинанд, както и да се правят механични и абсолютно ненаучни паралели с “омразата към Русия и слугуването на Западния свят – Германия и Австро-Унгария”. Така че тези груби идеологически клишета изключваха въобще каквата и да е била форма на признание на цар Фердинанд, който е все пак една голяма личност в нашата история.

- Учените обаче спорят чия е била инициативата и кой има най-голяма заслуга за обявяването на независимостта, каква е вашата позиция?

- На този въпрос най-точно могат да отговорят специалистите по нова българска история. Отрицателите на Фердинанд отдават участието му в този акт на неговата суета, на желанието му да бъде цар, равнозначен на император, на някаква мечта за създаването на голяма българска империя. Други учени, които изследват демократическата партия, изтъкват повече ролята на министър-председателя Александър Малинов, а някои колеги пък отдават по-голямо значение на мисията на Иван Гешов в Цариград. Но според мен е трудно да се каже кой е имал първенство, по-голяма заслуга за този акт. Дори мисля, че такъв няма, а има едно съвпадение във вижданията на цялото българско правителство, чиито членове са си сложили подписите под Манифеста за независимост, тогава солидарни, въпреки рисковете, които са съществували в този момент. Това са министър-председателят Александър Малинов, бесарабски българин от с. Пандаклия , сега Ореховка, днешна Украйна; ген. Стефан Паприков от Пирдоп– министър на външните работи; Михаил Такев от Пещера– министър на вътрешните работи, член на Върховния македонски комитет; Никола Мушанов от Дряново– министър на правослещението; Иван Салабашев – финансов министър, Тодор Кръстев от Перущица – министър на правосъдието; ген.Данаил Николаев –от Болград – доаен на военните сили и не на последно място Андрей Ляпчев от Ресен, Македония, ученик на Трайчо Китанчев, създателят на Върховния македонски комитет. Изброявам имената им, защото това са все хора, които в никакъв случай не са безлични и не са някакви пионки в държавата на цар Фердинанд, както понякога са представяни. Това са автентични български личности, които знаят много добре какво вършат. Всички те, без изключение се нагърбват с тази отговорност, подготвят този акт дипломатически много добре и защитават по един убедителен начин неговата правота.

Много често се изтъква, че Съединението било акт на народен ентусиазъм, че има елементи на въстание, докато обявяването на независимостта става някак си мирно и тихо. Това говори, че българската дипломация само 30 години след освобождението е набрала доста голям авторитет и опит, за да може по един елегантен начин да осъществи подобно дело. В същото време Съединението и обявяването на независимостта в много отношения и в някои основни параметри съвпадат като ентусиазъм. По този въпрос е имало пълен консенсус и в цялото българско общество. В този план независимостта като национално събитие е споделено желание на цялата нация, която вече живее в страна, оценявана от Европа като икономическо и културно чудо.

- Мит ли е тезата, че след събитията от 22 септември 1908 г. България излиза от международна изолация?

- Моето категорично мнение е, че България е излязла от изолация още първите години след Освобождението и то благодарение на своя тогавашен политически елит? Въпреки критиките към него, не можем да отречем, че той е абсолютно мотивиран в национален план, че мечтае за едно обединение на всички българи извън пределите на освободените български земи. Във всичките години, особено при управлението на Стефан Стамболов, а да не говорим за правителството преди 1908, до голяма степен клаузите на Берлинския договор са били предоговаряни благодарение на това, че на България се е гледало въпреки обстоятелствата като на суверенна държава. Въпреки всичко обаче, положението, в което е бил поставена, е било унизително за нея. Правителството, което обявява независимостта, е съставено от трима българи, родени извън пределите на България и четирима - от Южно България, които са били съпричастни към съдбата на македонските българи, на бесарабските българи. И без да го идеализираме, тъй като то също си има своите грешки, неговите членове са имали чувство за единство, за национално достойнство, въпреки тежката сянка на Османската империя. Това, което никога не бива да забравяме е, че обявяването на независимост е заявка за българското национално обединение. В самия Манифест между редовете се чете подобно намерение. В него прозира и една подкрепа отвън, конкретно от Русия. Затова много често това правителство е обвинявано в крайна русофилия. Разбира се, че някои от членовете в този кабинет са крайни русофили, но същевременно те са били хора, които са работили за национално съгласие, ако използваме съвременната терминология.

Това, което според мене много повече трябва да утвърждаваме, е че самото правителство осъзнава националните задачи пред държавата. То разбира, че освен за своите собствени поданици, трябва да се грижи и за многото българи, останали по силата на Берлинския договор извън България или под османска власт. Затова не случайно цар Фердинанд се обявява за цар на българите, а не на България, което създава негативни емоции в нашите съседи. Но в това категорично е заявена идеята за национално обединение. Това фактически е една прелюдия към войните за национално обединение. Ние знаем добре какъв е техният резултат, затова гледаме с известна горчивина на този период от нашата история. Не трябва да забравяме обаче, че тогава българската нация е въодушевена да освободи своите събратя и да излезе достойно на историческата сцена.

- Темата за българите в чужбина винаги ви е била близка, как според вас гледат съвременните политици на сънародниците ни в чужбина 102 години след независимостта?

- За съжаление българските политици продължават да подценяват до голяма стапен този въпрос. С горчивина мога да кажа, че им липсва опит в неговото решаване, марак, че правителствата след 1989 г. полагат някакви усилия в тази посока, които са повече в сферата на патетиката, донякъде - на логистиката. Защото въпросът не е в създаването и приемането на някаква програма, макар че и това не е направено, а е желателно да стане. На много места българите в чужбина използват някакъв свой пиар за повдигане националния дух на сънародниците ни. Много често се говори прекалено романтични, за да бъдат възприети еднозначно. Реално погледнато като модерна държава България никога не е изпълнявала ролята на обединител на всички българи по света и това се забелязва от всеки безпристрастен наблюдател.

За съжаление ние нямаме последователна, цялостна стратегия по този въпрос, която да бъде приета от целия български политически елит. През 2000 година беше заложена идея за Национален съвет, който да работи по тези въпроси, за други форми на подкрепа, фондове които да стимулират тази дейност. Поради съществуващата законодателна уредба напоследък се работи стихийно, България показва някаква подкрепа, но тя не винаги е ефективна. Достатъчно е да посочим случаи, като този със Спаска Митрова и Мирослав Ризински в Македания. Много може още да се желае от днешните политици, поне малко от малко да имат от духа, който са имали техните предци.

- Изследователи твърдят, че през съдбовната 1908 година България е била зависима заради железниците от Виена и Берлин, от какво и от кого е зависима страната ни днес?

- Аз мисля, че човек не е задължително да е топ анализатор или политолог, за да види, че страната ни е в много силна енергийна зависимост от Русия. Така че политиката на енергийна деферсификация все още е само едно пожелание. И в други отношения не сме се отърсили от някои робски комплекси, като васалство, и тук нямам предвид само Русия. Досега нашият политически елит прекалено много се вслушва в някои гласове отвън, даже когато те са напълно конюнктурни. А имаме достатъчно примери не само от други държави в ЕС, но и в нашата история, когато сме се държали много повече като суверенна страна.

Още преди 1908 редица български правителства, които са били в много по-тежки ситуации, са пазили своето достойнство и са били много по-активни в международен план. Изключително неприятно е да бъдем третирани като втора категория европейска страна. Нашите политици дори се оправдават понякога с това второстепенно място, като изтъкват, че сме много малка държава, че има много по-силни фактори от нас.Ако българският политически елит това го устройва, мисля че то е неприемливо за значителна част от българския народ, включително и за българската интелигенция. Въпреки обективните обстоятелства, които наистина съществуват, необходимо в по-голяма степен да бъде зачитано нашето националното достойнство, без това да бъде в конфликт с общочовешките ценности, възприети в ЕС.

- Членството в ЕС и в НАТО даде ли на българите по-голяма независимост?

- Парадоксално е, че след като влязохме в тези две световни организации, вместо да добием самочувствие да водим вече една много по-гъвкава политика, на практика се опитваме да следваме и се вслушваме в мнението на една или друга страна. Цялата история на НАТО пък и на ЕС показва, че отстояването на личното мнение и защитаването на собствените интереси се възприема от партньорите и предизвиква много по-голямо уважение, отколкото сляпо следване на общите решения, които понякога са конюнктурни и временни, които реално погледнато не съответстват на общата стратегия . Така че България е равноправен член, а не второ качество в НАТО и ЕС. Независимо че е много по-малка като страна, на практика трябва да има същата тежест или поне да се опитва да отстоява своето мнение по въпросите, които пряко я засягат. Но това зависи от нашите политици, които не бих искал да поставям под общ знаменател. До голяма степен стереотипът от преди 1989 година не е излекуван, затова припомнянето на Съединението, Независимостта и други национални постижения на българския народ и държава от отдалечаващото се от нас миналото, могат да бъдат като коректив в поведението ни като политика и като национално мислене.

- Какви са съвременните измерения на независимостта за българските общности, които живеят извън пределите на България?

- Българските общности по света възприемат 22 септември като празник. Може да ви се струва дори парадоксално, но особено там, където има по-организиран живот на българските общности, възприеха много по-бързо от нашето, вътрешно българско общество такива празници, като Съединението и Деня на независимостта. Така че в това отношение новият исторически календар на България се възприема по-бързо от българите в чужбина, от българските организации и медии извън България. Не бих искал да бъда черноглед по отношение на днешните ни политици, но в много отношения хората от 1908 г. и тогавашните обществени отношения могат да бъдат един добър пример и катализатор на нашето бездействие и не осъзнаването на българските общности по света като някакъв фактор.

- Наскоро омбудсманът Гиньо Ганев направи предложи цар Фердинанд да бъде погребан в България, реалистична ли е тази идея?

- Според мен в тази идея няма нищо лошо, тъй като цар Фердинанд, през всички свои грешки и грехове, е един човек, който има заслуги към България и те не трябва да му бъдат отричани.Той е имал достатъчно висок авторитет в българското общество, вземал е решения, които му костват короната. Царят се отъждествява с народа. Така започва и манифестът за независимостта, с обръщение към “моят народ”. И макар това е да в духа на монархическата лексика, очевидно става дума за българския народ. В този смисъл той заслужава една преоценка, защото Фердинанд не е единствената личност в нашата история, която буди повече разделение, отколкото обединение. Това обаче не означава, че те не заслужават уважение. Подобно на княз Александър Първи Батемберг е добре тленните останки и на цар Фердинанд да дойдат в България.
Нещо повече, в София няма нито един паметник, който достатъчно добре да се свързва с нашата собствена национална история – нито на Аспарух, нито на Крум, нито на Самуил...И тук ми се ще да повдигна темата, че мястото за костите на цар Самуил трябва да бъдат положени в София, в базиликата “Св.София”. В това отношение българската държава би трябвало да използва всички механизми за едно разбиране с Гърция по тази важна за нас тема.
Сочувана
Тодор Александров е БОГ , а "Спомените" на Ванче Михайлов се БИБЛИЯТА на нашата РЕЛИГИЯ !

Anton

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 580
    • Погледај го Профилот
Одг: ИНТЕРВЮ
« Одговори #111 на: Септември 27, 2010, 09:42:39 »

http://frognews.bg/news_27283/A_Kovachev_Mnogo_psevdodemokrati_ostaviha/

А. Ковачев: Много псевдодемократи оставиха отпечатък върху прехода

Понеделник, 27 Септември 2010

„Жертва” на национализма в наше време в съседна страна като Македония е нашият съгражданин Мирослав Ризински. Срещу него се води скалъпен процес, само защото е българин, нещо подобно като при Спаска Митрова. Прави ли се достатъчно в Брюксел за неговата кауза, г‒н Ковачев?

- Молбата на Мирослав Ризински да излежи остатъка от присъдата си в България е удовлетворена от Министерството на правосъдието на България. Още миналата година България официално е информирала Македония за това, като са проведени редица срещи, включително с македонския министър на правосъдието, който се ангажира да вземе отношение по казуса в „най-скоро време”. До момента македонската страна не е дала отговор на молбата за трансфер. Република Македония е страна по Конвенцията на Съвета на Европа за трансфер на осъдени лица от 1999 г. Следва да отбележа, че Конвенцията не съдържа механизъм за принуда по отношение на която и да е от страните, ако тя не се съгласи да извърши съответния трансфер. Всички български членове на ЕП изпратихме писмо до комисаря по разширяването - Щефан Фюле и комисаря по правосъдие и вътрешен ред - Вивиан Рединг, с копие до министър Николай Младенов. С него информираме ЕК за случая. Лично се срещнахме с комисаря Фюле и му обяснихме, че в Македония има негативно отношение и дискриминиране на хората с българско самосъзнание. Очакваме от ЕК да постави от своя страна проблема пред македонските власти, както го е направило българското правителство.

Сочувана

Anton

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 580
    • Погледај го Профилот
Одг: ИНТЕРВЮ
« Одговори #112 на: Септември 28, 2010, 04:50:13 »

http://www.focus-news.eu/?id=f15961

Евгени Кирилов: Ако продължава политиката на нетърпимост към македонски граждани с българско гражданство, ще продължим да сигнализираме ЕК
28 септември 2010 | 13:17 | Агенция „Фокус”
Начало / Мнение
Български евродепутати изпратиха декларация до Европейската комисия в защита на Мирослав Ризински, който излежава присъда в македонски затвор. За основните моменти в декларацията, около която се обединиха представителите на всички български политически партии, представени в ЕП, Агенция “Фокус” разговаря с евродепутата Евгени Кирилов.

Фокус: Г-н Кирилов, българските евродепутати изпратиха декларация до ЕК по случая на Мирослав Ризински. Кой ви сигнализира за неговия случай?
Евгени Кирилов: Българският културен клуб в Скопие, който общо взето, има намерение да следи за правата на хората, които са се самоопределили с българско самосъзнание и евентуално – за нарушаването на тези права. Този въпрос беше поставен още преди година и нещо, когато започна процесът срещу Ризински. В началото на годината, когато бях със Съвместния парламентарен комитет в Скопие, получих уверение, че въпросът се разглежда; искането на нашето правителство за излежаване на присъдата му в България, се разглежда и поради това не го повдигнах. Но цялото развитие на случая досега показва, че македонските власти по този въпрос си затварят очите, т.е. – не се реагира на официалното искане на България. По същество – ние сме информирани, че самият процес срещу него има силен политически оттенък.
Фокус: Има искане да бъде разрешен трансфер на Мирослав Ризински за излежаване на присъдата в България. Това възможно ли е, според договореностите между двете страни?
Евгени Кирилов: Възможно е, по една конвенция на Съвета на Европа. И това е прилагана практика вече между различни страни. Между другото – и ние сме трансферирали затворници и има отделни случаи, които са разглеждани по искане на други страни.
Фокус: Ако излезем от конкретния случай, как стои въпросът със спазването на човешките права на хора, които декларират произход в Македония, различен от официалния.
Евгени Кирилов: В тази декларация всички български евродепутати изразяват подобна загриженост. Аз самият не един път съм повдигал този въпрос, включително и пред различни македонски политици. А именно: Няма неприязън, няма негодувание срещу македонски граждани, които имат второ сръбско, хърватско, немско или което и да е друго гражданство. Но такава неприязън има спрямо тези македонски граждани, които приемат българско второ гражданство или се самоопределят като такива. Това е един сериозен сигнал за настроения, с които не се спазват добросъседски отношения.
Фокус: Евроинституциите много държат на добросъседските отношения. Какво е наложително да се направи още там между България и Македония?
Евгени Кирилов: Добросъседските отношения са обект на действие между самите съседни страни. Но това си е едно изискване съгласно стандартите на Европейския съюз и към тях сме се придържали и ние, преди да се присъединим към ЕС – да имаме добри отношения с всички съседи, но особено със страните, които са членки на съюза. По наше време, когато влизахме, това беше Гърция. Мисля, че това е съвсем нормално.
Фокус: Кои ваши колеги подкрепиха декларацията?
Евгени Кирилов: Пак повтарям – абсолютно всички български евродепутати на едно събиране миналата седмица в Страсбург, подкрепиха тази декларация, която е един успех за нас, представителите на България, в Европейския парламент.
Фокус: Обърнали сте се към европейските комисари по въпросите на правосъдието и по въпросите на разширяването на ЕС?
Евгени Кирилов: Точно така. Вероятно си спомняте, че преди време по повод казуса със Спаска Митрова, имахме дори специална среща. Представителите на всички български партии в Европарламента се срещнаха с комисаря Фюле, за да поставим най-общо нейния случай, но и тази нетърпимост спрямо македонски граждани, които са приели второ българско гражданство.
Фокус: Имате ли други сигнали за подобна нетърпимост?
Евгени Кирилов: Имаме, да. И ако тази политика продължава, и ако тази нетърпимост продължава, ние ще продължим да поставяме тези въпроси конкретно.
Сочувана

disidente

  • Global Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 5398
    • Погледај го Профилот
Одг: ИНТЕРВЮ
« Одговори #113 на: Октомври 10, 2010, 01:22:00 »

Данаил Татарчев: Най-трудно е да си българин в Македония

10 октомври 2010 | 08:09 | Агенция "Фокус"

Защо в Македония не пускат автомобили с българска регистрация, които за тази година са били в страната вече 6 месеца? Какви са проблемите на българите в Македония? По тези и други въпроси Агенция “Фокус” разговаря с Данаил Татарчев, бизнесмен от Македония с двойно гражданство – с българско и македонско. Той има българско гражданство от 2001 г. Вчера Татарчев не е бил пуснат от македонските митничари да влезе в страната, тъй като колата му е с българска регистрация и за тази година тя вече е била в Македония 6 месеца.

Фокус: Г-н Татарчев, какво се случи вчера и защо не бяхте пуснат в Македония?
Данаил Татарчев: Проблемът е, че българите с двойно гражданство – българско и македонско – не са уведомени и ги чака една неприятна изненада. Връщат ги затова, защото колата трябва веднага да се обмити или да подаде митническа декларация за това, че колата ще бъде обмитена и ще й бъдат сменени номерата с македонски. Това според мен и според закона не е правилно, защото тази кола е на български гражданин, нищо, че аз имам двойно гражданство. Друго, което ни създава проблеми е арогантния подход, с който се държат хората на границите. Това, че нямаме нищо в писмен вид какво трябва да направим, липсва информация. След като аз вече съм пропътувал стотици, а може би и 1000 км, те ме връщат обратно – губя време, губя пари. Когато поисках в писмен вид да ми кажат по какъв начин съм нарушил закона на Македония, те казаха, че нямат възможност да го направят. Аз не мога и да подам жалба. Когато реших да остана там и да търся по всякакъв начин да мина границата, особено защото карах сърдечно болен човек, те ми казаха, че въобще не ги е грижа и ако не си махна колата и не се върна назад, ще си имам работа с полицията.
Фокус: Това се е случило вчера?
Данаил Татарчев: Да. Вчера около 2 часа на ГКПП Гюешево – Деве баир.
Фокус: И какво се случи? Наложи се да се върнете.
Данаил Татарчев: Да. Наложи се да се върна и днес майка ми ще трябва да пътува с автобус най-малко 9 часа, а е със сърдечен проблем.
Фокус: Имаше ли нещо неизрядно в документите ви?
Данаил Татарчев: Не. Според закона за предвижването на българските автомобили от граждани с двойно гражданство автомобилите трябва да имат ограничено пребиваване в Македония. В рамките на една година е допуснато пребиваване до 6 месеца, но законът важи от 1 октомври тази година. Според мен това се прави, за да се внесе страх у хората да не търсят повече българско гражданство, да не си карат хубави и по-евтини коли, защото тези коли струват двойно в Македония и митото е по-високо. Освен това с македонски номера никоя кола не е толкова сигурна навън, а да не казвам за зелената карта, която струва някъде около 300-400 евро на година, а тук ние си я осигуряваме за символична сума.
Фокус: Не знам дали правилно ви разбрах - за тази една година колата ви не е била в Македония шест месеца и проблемът всъщност е от там, така ли?
Данаил Татарчев: Само 6 месеца колата може да стои в Македония. Аз като физическо лице мога нямам проблем. Сега нас ни карат да си купим по две коли – едната да остане 6 месеца в Македония и след това другата да остане 6 месеца там.
Фокус: Наскоро имаше протести заради искането да се сменят номерата на превозните средства с българска регистрация – какво се случи от тогава досега?
Данаил Татарчев: Нищо положително не се случи. Това беше според мен малко неорганизиран протест. В смисъл, че хората трябваше добре да се запознаят със своите права и да не отстъпват от протестите, да не се прибират вкъщи, а да блокират границата. По някакъв начин това трябва да се реши. Смятам, че и България – по-точно външно министерство, трябва да реагира на това, което се случва на границата от македонска страна. Това да стане с протестна нота, писмо или каквото и да е, но да се реагира и това бързо да се реши, защото ние на практика нямаме възможност да си пътуваме до дома. Една кола може да струва 2000 или 1500 евро, колкото плащат хората с двойно гражданство, а също толкова да струва и един лаптоп. За лаптопа няма мито, а за колата има. Присъствието на българските номера дразни властите в Скопие. Автоматично, който има българска кола, означава, че има българско гражданство. Повече от 5 на 100 Македония вече е в ЕС, защото толкова са и българските граждани.
Фокус: Какви други проблеми имат българите с двойно гражданство в Македония?
Данаил Татарчев: Най-трудно е да си българин в Македония. Навсякъде това е нормално, но там все още е актуална онази история, когато крал Александър Караджорджевич пита Васка Зойчева – малката българка от Прилеп, тогава живееща в Скопие, тя отговаря, че е българка и получава един шамар. Можеш да се наричаш какъвто искаш, само българин да не си. Това е жалкото.
Фокус: Конкретни проблеми като този с регистрацията на автомобилите имате ли?
Данаил Татарчев: Създават се най-различни проблеми на хората, за да не се чувстват удобно. Викат ги на разпит в полицията, без официална призовка и без присъствието на адвокат.
Фокус: Защо?
Данаил Татарчев: На един „приятелски разговор”.
Фокус: Вас викали ли са ви?
Данаил Татарчев: Да.
Фокус: Колко пъти?
Данаил Татарчев: През моята лятна почивка преди няколко години за 15-20 дни ме викаха също толкова пъти. Случвало се е да ме викат и по три пъти на ден. Питах ги защо ме викат, защо ме разпитват, какво съм направил. Отговорът беше: „Нищо. Само да си поговорим”. Попитах ги дали ме викат заради някаква проява на българофилство и ми отговориха, че е така. Тогава им казах: „Българин не може да бъде българофил. Сърбин може да е. Хърватин може да е, но българин не може да е българофил”.
Фокус: За какво си говорихте в участъка?
Данаил Татарчев: С кого се познавам в България, за какво си говорим. Отчасти подхващат политическите теми.
Фокус: Това случва ли се на хората около вас?
Данаил Татарчев: Да. Аз съм на повече от 40 години. Случвало се е на студенти, които следват в България. Това са момчета и момичета на 18-19 години. Нямат такъв опит да си търсят своите права и това ги притеснява много. Причиняват им травми.
Цветомира ГЕОРГИЕВА
Сочувана
Тодор Александров е БОГ , а "Спомените" на Ванче Михайлов се БИБЛИЯТА на нашата РЕЛИГИЯ !

Anton

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 580
    • Погледај го Профилот
Одг: ИНТЕРВЮ
« Одговори #114 на: Октомври 13, 2010, 04:24:46 »

http://www.focus-news.net/?id=f16074
 Красимир Каракачанов: В Македония продължават да се нарушават правата на българите

10 октомври 2010 | 15:24 | Агенция "Фокус"

Председателят на ВМРО Красимир Каракачанов пред Агенция “Фокус” .

Фокус: Г-н Каракачанов, вие изпратихте писмо до ПАСЕ във връзка с нарушаване на правата на македонски граждани с българско самосъзнание – какво ви провокира?
Красимир Каракачанов: Вие сама знаете, че са много случите, при които в Македония продължават да се нарушават правата на българите, включително и такива македонски граждани, които са и български граждани. В това писмо сме изброили всички досегашни случаи, които бяха през последните няколко години – и случаят на Ризински, и делото срещу Спаска Митрова и т.н. Също така последното, което беше направено, е именно да се налагат глоби и да се взимат автомобилите на хора – български граждани, които в Македония карат автомобили с българска регистрация. Така че продължаващата на Скопие политика да тормози българските граждани и българите в Македония са достатъчно основание ПАСЕ и всички останали европейски институции да се позанимаят малко с тази държава, която претендира да бъде кандидат-член на ЕС.
Фокус: Какви са очакванията ви? В информацията, с която разполагам, се казва, че искате ПАСЕ да извърши проверка.
Красимир Каракачанов: Разбира се. Има такава практика да се извършва проверка на случаите, които сме описали и въобще на практиките да се притесняват, да се тормозят и да се преследват хора с българско национално самосъзнание в Македония. Естествено, очакваме и ПАСЕ, и основните европейски институции да вземат някакви мерки, да проверят случая и да имат предвид тази досегашна политика на Скопие, с оглед въобще на разговорите, които се водят в Македония за ЕС.
Фокус: Това ли е последната крачка, която може да се предприеме?
Красимир Каракачанов: Много крачки могат да се предприемат, но това е една от необходимите крачки.
Фокус: колко сигнала сте получили от хора с българско самосъзнание в Македония?
Красимир Каракачанов: Всеки Божи ден. Само за последния случай с глобите, които им се налагат за автомобили с българска регистрация, получаваме може би десетки сигнали на ден.
Фокус: Как ви се струва поведението, реакцията на българската държава?
Красимир Каракачанов: Неадекватно. Българската държава няма адекватна реакция. Българската държава се държи така все едно става въпрос за граждани на третия свят или за война между две негърски племена и не се интересува по никакъв начин. Дори съм убеден, че ако някъде в Африка възникне някакъв конфликт или се нарушат правата на човека, българското външно министерство ще бъде много по-енергично, много по-гръмогласно. Но по конкретните случаи виждаме, че общо взето няма адекватни реакции, а става въпрос за 30 000 български граждани, които имат автомобили с българска регистрация, които в момента ги глобяват, автомобилите им се отнемат. Какво повече трябва да им се случи? Трябва да започнат да ги избиват с картечници ли? Българското външно министерство и българската държава не може да продължават да мълчат. От една страна чуваме министърът без портфейл Божидар Димитров, който казва как това е новата политика да се дават български паспорти, че трябва тази практика да се увеличава, процедурите за българско гражданство да се съкращават и хората, които желаят да станат български граждани, по-бързо да получават българско гражданство. От друга страна като получат българско гражданство тези от тях, които си закупуват автомобили и с тях се движат в Македония, се притесняват от македонските власти. Какво се получава?
Фокус: Какво трябва да предприеме българската държава?
Красимир Каракачанов: Това, което правим ние, трябва да го прави българската държава – и сигналите до ПАСЕ, и европейските институции. Да не говорим за това, че до момента македонският посланик трябваше да бъде извикан в МВнР и да му бъде връчена нота. Това е най-малкото, което може да се направи. Ако една държава не разполага с механизми да защити своите граждани или ако правителство не разполага с механизми да защити своите граждани, то това правителство не си е на мястото.
Фокус: Тези, хора защитават ли се в съда по правата на човека? Водят ли се дела там?
Красимир Каракачанов: Дела в съда по правата на човека могат да водят тези, които са водили някакви дела на собствена територия и са ги загубили. Това е една много бавна процедура, която върви години. Някои от тях водят подобни дела. Ето случая със Спаска Митрова, с Ризински и много други случаи има, но това са индивидуални дела. Защо трябва да чакаме Страсбург да решава проблеми, които е призвана да ги решава българската държава, българската администрация? Да не забравяме, че тук говорим за български граждани.
Фокус: Вие критикувате политиката на българската държава – от кога е това поведение и изобщо имало ли е българско правителство, което е защитавало интересите на българите в Македония?
Красимир Каракачанов: И това правителство, подобно на другите правителства, е доста нямо и анемично, когато се налага да защитава правата на българите в Македония.
Фокус: Да разбирам, че не е имало правителство, което да ги е защитавало?
Красимир Каракачанов: Вижте, всяко едно правителство прави по нещо, но не това, което ние разбираме като национално отговорна и българска държавна политика.
Сочувана

ohrid1941

  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 3174
    • Погледај го Профилот
Одг: ИНТЕРВЮ
« Одговори #115 на: Октомври 26, 2010, 01:22:19 »

Информационна агенция "Фокус", 26.10.2010
Станимир Илчев: Проевропейската ориентация на сръбското общество не бива да се поставя под съмнение

Цитат
Фокус: Какво би означавало за България влизането на Сърбия в ЕС?
Станимир Илчев: Новината от вчера трябва да е добра и за нас българите, защото членството на Сърбия в Европейския съюз ще означава първо отпадане на една външна граница, което за нас е ресурсно натоварване. Второ – отприщване на съвсем нов тип икономически и финансови взаимоотношения.
Трето – ще се скъси пътят ни към центъра на европейски континент и не на последно място – за нас това ще означава изключително висока възможност да се застъпваме за правата на нашите сънародници в Западните покрайнини. На 5 октомври го направих в Белград – поставих остро въпроса, че в българските православни църкви в Босилеград и Пирот трябва да се разрешава да служат български свещеници, а не сръбски. Дадох пример, че така е било дори във времената на Отоманската империя, когато Вселенският патриарх е бил грък, когато в своите църкви и румънци и българи са се давали на службата на свои свещеници.

http://focus-news.net/?id=f16206
Сочувана

Anton

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 580
    • Погледај го Профилот
Одг: ИНТЕРВЮ
« Одговори #116 на: Октомври 26, 2010, 10:10:51 »

http://www.novamakedonija.com.mk/NewsDetal.asp?vest=1026101027466&id=9&prilog=0&setIzdanie=22116
Бечев е „олеснувач“ на историјата
Проф. Бечев наместо како „аутсајдер“ да даде „независно“ гледање на работите, се јавува како „мидлсајдер“, или поточно како „олеснувач“ во историјата   
ИНТЕРВЈУ: Проф. д-р Тодор Чепреганов
Правејќи алузија на олеснувачите во преговарачкиот процес за името, проф. д-р Тодор Чепреганов, директор на Институтот за национална историја, во интервју за „Нова Македонија“ прецизно ги анализира одредниците на Речникот на историјата на Република Македонија од историчарот Димитар Бечев од Бугарија, промовиран минатата недела. Книгата на Бечев Чепреганов ја согледува во светлото на преговарачкиот процес за името, кој на Македонија и го оспорува историскиот континуитет и ја третира како Титова творба


Како ја оценувате реакцијата на јавноста на новопромовираниот речник на историјата на Македонија на бугарскиот историчар проф. д-р Бечев?

- Сигурно дека секое дело што ги промовира Македонија, Македонците и етничките заедници што живеат во Македонија треба да биде поздравено, а уште повеќе ако зад тоа стои реномирана странска издавачка куќа, уште повеќе и професор од престижниот Оксфордски универзитет. Тоа самото по себе значи дека сме побогати за уште еден пријател што нé презентира во светот. Ова го велам сосема искрено, имајќи предвид дека кај нас, за жал, речиси секогаш „аутсајдерите“ добивале повеќе доверба за тоа што ќе го напишат отколку „инсајдерите“, иако и едните и другите ја применуваат истата методологија на работа. Но речиси секогаш „инсајдерите“ се прогласуваат за „националисти“ или за „југоносталгичари“ и сл. Сигурно дека еден од нив сум и јас. И со ова писание може да ми бидат „налепени“ истите етикети, иако сметам дека историјата треба да биде разбрана како наука во која емоциите мора да се остават настрана и без политизирање да се изнесат пред јавноста сите факти и лични толкувања, без разлика дали тоа му се допаѓало некому или не.


Ги исполнува ли речникот на Бечев тие очекувања?

- Секој што би го зел во рака МИР (Македонски историски речник) би очекувал дека ќе наиде на податоци што не би требало да го остават читателот во недоумица. Се работи за дело од енциклопедиски карактер, во кое се дадени кратки одредници за настани, личности, населени места и поими, но делото од одредница во одредница остава сé поголем број дилеми. Ниту една одредница не е целосно дефинирана и без празнина. Се добива впечаток дека проф. Бечев наместо како „аутсајдер“ да даде „независно“ гледање на работите, се јавува како „мидлсајдер“, или поточно како „олеснувач“ во историјата. Она што ни го презентира во својот МИР е нешто што го остава во дилема секој што ќе го прочита, а тоа е прашањето дали постои и од кога македонска нација и дали она што постои како македонска нација е Титова творба, што недвосмислено произлегува од она што ќе го прочитате во МИР. Ова е само едно од основните прашања, кое виси како Дамоклов меч во целиот МИР. Основното прашање е зошто авторот остава многу отворени прашања речиси во секоја одредница, дури и не може да се избегне впечатокот дека основната поента во МИР е спорот со името што Грција го има со Република Македонија. Во голем број одредници се дебатира токму за името. На пример, во одредницата за Александар ИИИ Македонски има само четири реда за неговиот живот и дело, а десет за спорот со името. Случајно или не?!


Се работи за книга од 303 страници. Што би издвоиле како коментар на одредниците во неа?

- Не може колегата Бечев да не знае дека Македонија беше окупирана (само на едно место се зборува за окупација) од Бугарија, а не анектирана. Тој вокабулар е на бугарската историографија. А, од друга страна, постојано употребува „италијанска окупација“. Не може во одредницата за Мирче Ацев, а така е во сите што се однесуваат на НОВ, да зборува дека тој „организирал герилски единици“, а да не каже против кого и зошто. Стои дека Ацев е уапсен од „бугарската полиција“, а зошто е таа во Македонија не се кажува. За неговата смрт истакнува дека се „фрлил од прозорец на полицијата“. Прашањето е дали нормален човек без каква било причина би се фрлил. Не е јасно зошто колегата Бечев не каже дека Мирче Ацев е фрлен од прозорец од бугарска окупаторска полиција поради фактот што Ацев не предал ниту еден од своите соборци, а истата судбина ги снашла и Страшо Пинџур и Цветан Димов.


Велите дека сите одредници од НОВ се нецелосни. Зошто?

- За 11 октомври 1941 година во ниту една одредница нема да сретнете дека тоа е ден на востанието на македонскиот народ против бугарскиот окупатор. Кај сите оние лица што учествувале во организирањето на 11 октомври во МИР стои „на 11 октомври комунистите ја нападнале бугарската полициска станица во Прилеп“. Ниту збор дека со тоа почнува оружената борба на македонскиот народ против бугарскиот, германскиот, италијанскиот окупатор и колаборационистите.

Она што не би требало да биде дел од Историскиот речник на Република Македонија се историските неточности, конструкции и ставови (за жал, само за одредени македонски раководители во НОВ и по војната колегата Бечев има свој став), кои не одговараат на вистината. На пример, се кажува дека генералот Михаило Апостолски бил ослободен од заробеништво по интервенција на неговиот татко, а се избегнува да спомене дека сите Македонци заробени од Германците по нападот на Кралството Југославија, а по дозволата на Германците за окупирање на Македонија од Бугарија, се ослободени под претекст дека се „Бугари“.

Во однос на Методија Андонов Ченто се истакнува дека „по одржаниот говор во Прилеп, на кој повикал на отцепување на Македонија од Југославија, бил фатен и осуден“. Колегата Бечев на крајот наведува огромна библиографија, но би сакал да ми посочи каде го нашол овој факт. Но како научен работник би требало да го консултирал МИР издаден од Институтот за национална историја и немало да направи таква историска конструкција. Или објавениот зборник за Ченто од Институтот за национална историја.


За промоцијата на книгата на Бечев никој од историчарите, колку што ми е познато, не добил покана. Сепак, мислев дека се работи за дело што ги надминува веќе установените стереотипи за балканските соседи, уште повеќе што авторот е професор на престижен универзитет, каде што се учи дека вистината треба да биде пред сé. Но, за жал, не е така
 
Што Ве изненади во Речникот на Бечев?

- Изненадува фактот што во одредницата за Пиринска Македонија се скока цел еден период - Втората светска војна. Со ниту еден збор не се кажува дека таму Македонците уште во јуни 1941 година ги почнуваат оружените акции против силите на Тројниот пакт, па и против бугарските воени единици. Прашањето е зошто се избегнува тоа?

За активноста на Методија Шаторов-Шарло сé уште стои на ставот дека тој го „припоил“ ПК на КПЈ за Македонија кон БРП(к), а не дека го поврзал и дека бил против оружена борба. Како можел Шаторов да биде против оружена борба кога го исфрла првиот партизански одред во Македонија на 22 август 1941 година? Колегата Бечев ја цитира литературата во која тоа недвосмислено стои. Но не ми е познато поради кои причини политизира.


Велите речникот го скока периодот на Втората светска војна. Како е таа третирана?

- Во однос на Втората светска војна колегата Бечев истакнува дека во Македонија немало голем отпор „ниту од комунистите или десното крило“ (за десното крило не пишува на кого мисли, но сигурно мисли на членови на ВМРО на Ванчо Михајлов) „сé до есента на 1943“. Исто така тврди (за разлика од други одредници за кои нема свој став) дека „цивилните жртви на окупацијата, главно 7.148 Евреи, депортирани во логорот на смртта ‘Треблинка‘ во март 1943 година, како и словенските и албанските селани убиени во меѓуетнички судири во западните делови каде што партизаните се судриле со Бали Комбетар и други албански националистички групи...“. Прашањето што се наметнува е дали колегата Бечев не го познава добро периодот за кој пишува или прави смислена конструкција? Прво, НОВ во Македонија ја организираа македонските комунисти, како борба против силите на Тројниот пакт за формирање сопствена држава, за разлика од нив членовите на ВМРО сметаа дека со доаѓањето на Бугарите во Македонија е реализиран нивниот сон за обединување на Македонија со Бугарија.

Дали со наведувањето на бројките за Евреите, како жртви испратени во германските концентрациони логори од страна на бугарските окупатори, настојува да го намали придонесот на македонскиот народ во борбата против окупаторот!?

А уште повеќе да зборува дека најголем дел жртви се од меѓуетничкиот судир на „словенските и албанските селани“. Прашањето е кои се тие „словенски селани“? Да не смета случајно Бечев на флуидна словенска маса, која сé уште национално не е определена, според тезите на Цвијиќ!? А во тој период имате македонски партизани, македонски Главен штаб, кај кои веќе се наоѓаат и членови на британските воени мисии. Немам коментар за обидот да се конструира погрешна историска слика за она што се случувало во западна Македонија.


Како Бечев ги третира македонските историчари?

- Ги именува „македонски југословенски историчари“. По сé изгледа ставовите на „македонските југословенски историчари“ не му се допаѓаат, па си зема за слобода во рамките на „западната методологија и теорија“ да ги етикетира. За нив вели: „Македонските југословенски историчари ги обвиниле бугарските сили за голем број жртви, како масакрот на 16 цивили (податокот е погрешен, стрелани се 12 младинци б.м.) во селото Ваташа во јуни 1943 година. Спротивно, нивните бугарски колеги истакнуваат дека односите со локалното население биле далеку од непријателски и покрај растечкото разочарување од бугарската власт“.

Оставен сум без зборови. По сé изгледа дека амнезијата зафатила голем дел од бугарските научни работници, за нив би имал и некое оправдување, ама за Бечев со западно образование!? Наместо да се извини за сето она што бугарскиот окупатор го направи во текот на војната, тој тоа го става под прашалник. Сигурно му е познато дека заборавањето води кон повторување на истото. Сигурно ви се познати зборовите на Евреинот Ели Визел: „Да ги заборавиме нив значи да дозволиме тие да умрат повторно“. Поради тоа ќе го потсетам постојано да го прави тоа. Зашто, колега Бечев, во Ваташа не беа убиени цивили, беа убиени деца во цветот на својата младост. А тоа го направија никој друг туку војниците на генералот Апостолов. А, како што ме држи сеќавањето, тој беше бугарски генерал! Или се лажам!? Колега Бечев, направете катарза, ќе ви биде полесно. За жал, со ваквите конструкции европската јавност ќе биде лишена од вистината за она што Вашите окупатори го правеа во Македонија. Зошто немате одредница за Дабничкиот колеж, за бесењето на Васил Антевски Дрен, кој е обесен не затоа што, како што вие милувате да кажете бил „Словен“, тука затоа што пред бугарските судии се декларирал како Македонец и му беше забрането на судот да се брани на македонски јазик, па тоа го направил на француски. Земете ја книгата на Јован Павловски „Судењето како последен пораз“ и ќе видите што правеле бугарските „ослободители“ во Македонија.

И уште нешто. Нема бегање од историјата. Велите дека на 13 ноември „југословенските партизани, следени од бугарските армиски единици влегле во Скопје“. Почитуван Бечев, ако не сте знаеле, а знаете, но не сакате да напишете, Македонија ја ослободија македонските партизани, а бугарските окупаторски единици преку ноќ станаа повторно „ослободители“ (зар не е чудно само за три години двапати да ве ослободуваат истите војски) и благодарение на добрата волја на Јосип Броз Тито, со што Ви овозможи барем малку да се искупите за она што го направивте до 9 септември 1944 година. И вие настојувате, како и вашите бугарски колеги, да докажете дека бугарските единици учествувале во „ослободувањето на Скопје“. Но историската вистина е сосема друга.


Како го коментирате обидот за калкулирање со постоењето на Македонците во почетокот на 21 век?

- Формирањето на македонската нација не е ничиј проект. Ниту на Бугарија, ниту на Грција, ниту на Србија, а уште помалку на Тито. Процесот на градењето на македонската нација е истиот оној процес што го поминале сите балкански држави и нејзиниот континуитет не може да се спори. Може, само во вакви писанија, кои се далеку од историската вистина. Затоа Бечев во МИР се обидува да направи папазјанија со името Македонци. За него тие се „Словенски Македонци“, „Македонски Словени“, „Славо-Македонци“, „Словени“ ретко „етнички Македонци“, а најретко Македонци, она што сме. Зошто е тоа така си знае само тој? Што ви значи констатацијата дека таткото на Лазар Колишевски бил „Словен“!? Затоа Македонците за вас постојат, и тоа многу ретко само по 1950 година. Во однос на ова, не сакам да грешам душа, но ми личи нешто како интервенција во проблемот со името што го има Грција со Македонија. Да не тоа неговиот МИР послужи како олеснувач во целата оваа работа? За жал, задоцнил. Македонскиот идентитет е веќе затворено прашање.


 
Сочувана

ppan

  • Full Member
  • ***
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 219
    • Погледај го Профилот
Одг: ИНТЕРВЮ
« Одговори #117 на: Октомври 27, 2010, 07:52:55 »

http://www.novamakedonija.com.mk/NewsDetal.asp?vest=1026101027466&id=9&prilog=0&setIzdanie=22116
Бечев е „олеснувач“ на историјата
Проф. Бечев наместо како „аутсајдер“ да даде „независно“ гледање на работите, се јавува како „мидлсајдер“, или поточно како „олеснувач“ во историјата   
ИНТЕРВЈУ: Проф. д-р Тодор Чепреганов
Правејќи алузија на олеснувачите во преговарачкиот процес за името, проф. д-р Тодор Чепреганов, директор на Институтот за национална историја, во интервју за „Нова Македонија“ прецизно ги анализира одредниците на Речникот на историјата на Република Македонија од историчарот Димитар Бечев од Бугарија, промовиран минатата недела. Книгата на Бечев Чепреганов ја согледува во светлото на преговарачкиот процес за името, кој на Македонија и го оспорува историскиот континуитет и ја третира како Титова творба
.......

Явно Бечев е написал в речника някои истини за историята в Македония, щом този проф. д-р Тодор Чепреганов и пресата надават такъв вой срещу бугарския фашистички окупатор! ;D
Сочувана

ohrid1941

  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 3174
    • Погледај го Профилот
Одг: ИНТЕРВЮ
« Одговори #118 на: Ноември 08, 2010, 09:56:02 »

Петър Захаров: Ньойският договор беше катастрофален за българщината

08 ноември 2010 | 17:03 | Агенция "Фокус"
Начало / Мнение

Петър Захаров – председател на общобългарски комитет „Западни покрайнини”, пред Агенция „Фокус”.

http://focus-news.net/?id=f16305

Фокус: Г-н Захаров, разкажете за себе си. Вие сте от Западните покрайнини?
Петър Захаров: Аз съм емигрант от Западните покрайнини, село Вълковия – едно борческо село, където турците не са смели да влязат и посред бял ден.
Фокус: По какъв начин Ньойският договор променя живота на хората в Западните покрайнини?
Петър Захаров: Ньойският договор беше катастрофален за България и българщината. Нашето население е чисто българско, не е имало един сърбин, но пада под сръбско робство. С ВМРО организираме един международен форум за Македония, интересуват ме Македония и Западните покрайнини, защото по бащина линия съм македонски българин, а да си македонски българин значи да си два пъти българин. По майчина линия съм внук на опълченец – дядо Апостол Комитата е бил печалбарин във Влашко и се присъединява към дружините и участва във всички боеве, включително в Освободителната война и на Шипка.
Фокус: Как сте запомнил Западните покрайнини от времето на Втората световна война?
Петър Захаров: По времето на Втората световна война аз бях ученик, учех български език, но съвсем за кратко. Започнаха бомбардировките, партизаните запалиха училището и общината и ние нямахме училище и останах без българско училище. После учих в гимназия на сръбски език, в университета учих немски език.
Фокус: Ще разкажете ли за момента, в който сте бил арестуван?
Петър Захаров: Арестуваха ме, когато бях първа година студент. Тъкмо дадох един колоквиум и на следващия ден имах много тежък изпит по немски език. Те ме арестуваха без да знам защо, не само мен, най-малко около 25 наши български студенти от пиротския край. Искаха да ни ликвидират, те удрят първо интелигенцията. Нали знаете – важно е да се унищожи духовността, с тялото после е много лесно. Първо избиват интелигенцията – духовниците, учителите, занаятчиите, а след това на простата маса слагат окончание –ич и ги провъзгласяват за сърби. Някои ме обвиняват и казват: „Ти си сърбофоб”, ами не мога да бъда сърбофил.
Фокус: Как успяхте да избягате?
Петър Захаров: Издържах на „Голи оток”, което на хърватски означава „гол остров”. Там няма никакви растения, само камък. Там беше лагер за унищожаване. За разлика от работните трудови лагери на Хайнрих Химлер, които казват, че били най-жестоки в историята на човечеството – не е така. По-голям лагер от „Голи оток” нямаше. Той се равняваше на тукашния „Белене”. Там имаше много българи от Западните покрайнини, които бяха главно интелектуалци. Там ни превъзпитаваха с лъжливи учения. Когато излязохме, бяхме около 30 студенти, искахме да си продължим образованието, но не ни приемаха никъде. Отидохме в Скопие, където ни записаха с връзки. Завърших образованието, после бях гимназиален учител. Не ми даваха да бъда близо до Пирот или до Ниш. Обаче „шило в торба не стои”, „луд умора няма” – пак започнахме. Отидох в Германия, но през 1972 година се върнах, тъй като беше „хърватската пролет”. Мислехме, че ще падне режима, обаче Тито написа едно циркулярно писмо, всички ни арестуваха и – повторно в затвора. Дадоха ми 2 години и 3 месеца. Издържах, минаха години. Бяха други времена, нямаше ги терорът и тежестите от първия път. Когато ни пуснаха, аз имах забрана – не можех да работя като преподавател. Тогава решихме с един мой приятел Йохан, който също беше учител, да избягаме. Много трудно беше да се избяга, защото агентите ни следяха постоянно. Имахме щастие да минем през Алпите, където и дивите кози не могат, защото имахме известие, че около Малибор, където е равнина, има минни полета. С големи мъки, целите в тръни, успяхме да стигнем до Клагенфурт в Австрия. Чрез немското и австрийското посолството те можеха да проверят какви хора сме. Веднага ни дадоха политическо убежище. Останах в Германия, живях в носталгия да видя Нишава, моя роден край.
Фокус: Имало ли е репресии към хората с българско самосъзнание преди или след Втората световна война?
Петър Захаров: Абсолютно, и то голям, невиждан терор. Анри Пози във „Войната се завръща” много добре описва какво е било положението в Македония и западните български земи – жесток терор, асимилация, безмилостни убийства на българи. Поп Апостол ме е кръстил през юни, а през юли го убиват. Сега в Пирот може би има 5 000 българи и в Цариброд – 10 000, всичко друго се сърбее. България заедно с Армения, Унгария и Германия най-много са санкционирани и териториално оплячкосани. Нашите майки и баби след падането на нашите краища под сръбско робство носеха с години напред черни забрадки в израз на траур. Слава Богу, има хора в България, които мислят като нас, повечето са нихилисти, гледат само оцеляването.
Фокус: Какво мислите за българската емиграция след Втората световна война?
Петър Захаров: Когато се предадохме в Клагенфурт, очаквахме да ни затворят. Питахме къде е полицията, защото искахме да се предадем на властите. Те казаха, че няма проблем, да отидем да си починем. Стабилизирахме се, а те ни казаха да отидем във Виена, където ще ни чака човек. Останахме там, малко се посъвзехме. Питаха ни къде искаме да отидем, а аз казах в Германия.
Фокус: Вие сега живеете в Швеция. Какво ви привлече, за да отидете там?
Петър Захаров: Най-напред отидох в Германия, първо бях във Франкфурт. Останах там с години, обаче какво стана – минаха толкова години и не видях нещо благоприятно да се случи за нас. Все се надявахме, че ще рухне „желязната завеса”, че ще рухне комунизмът, но само се надявахме. Аз си казах, че няма да има проблем, ако отида в демократична и културна Швеция – там е мирен и хубав животът и там ще дочакам смъртта. В Швеция си възобнових политическото убежище, имаше малко формалности. Отидох по директива на Българския национален фронт. Там започнах пак да се занимавам с журналистика. Останах в Швеция без никаква надежда за промяна, обаче стана чудото – съобщават, че ще бъде разрушена срамната Берлинска стена. Казах си, че това ще бъде първата крачка към реформи, към промяна. Започнах да се зареждам с положителна енергия, с оптимизъм. Взех си консерви, суха храна и отидох три-четири дни преди да се разруши Берлинската стена. 10 млн. души дойдоха от цял свят – ще става историческо събитие, ще се руши Берлинската стена. Колко пъти съм минавал през Унтер ден Линден. Когато съм минавал, съм гледал с едно отвращение, с един страх. Когато дойдоха специалните машини, германците започнаха да рушат, вдигна се прах. Събарянето на Берлинската стена е най-щастливия момент в моята биография. Тогава ми потекоха радостни сълзи. Казах си, че това е първата крачка и така стана. Бързо рухна тази империя на злото, рухна Титова Югославия.
Сочувана

ohrid1941

  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 3174
    • Погледај го Профилот
Одг: ИНТЕРВЮ
« Одговори #119 на: Ноември 08, 2010, 09:56:22 »

(продължава)

Фокус: Има ли много българи в Швеция?
Петър Захаров: Да, дойдоха много българи, но те са икономически емигранти. Много от тях бяха цигани. Шведите обаче не правят разлика между българи и цигани – щом си с български паспорт, те смятат за българин. Циганите започнаха да крадат. Там влизаш в магазините и можеш да им вземеш всичко, но си имат охрана, видеокамери и ги хващат. На няколко пъти ме викаха в един съд да им обяснявам. Има и съвестни хора. Работят кой каквото намери. Най-напред искаха политическо убежище, но нямаха право на такова. Дълго време се мотаят, докато дойде решение, че не могат да получат. Тогава те получават субсидии – безплатна квартира, заплата и т.н. След като донесат решение, че няма условия за приемането им в Швеция, ги гонят от страната. Сега вече е друго. Откакто България влезе в Европейския съюз, положението е по-добро. Сега всички с български паспорт имат равни права с шведите, стига да си намерят квартира и работа – могат да останат неограничено. Докато не бяха граждани на Европа, те трябваше да дойдат за три месеца и да се връщат в България. В Телеборг може би има поне 100 българи. Те сключват бракове, мислят си, че чрез брак могат да останат там. Шведите разбраха това и трудно се получава гражданство. Там има 5000 македонски българи от родния край на моя пра-пра дядо, отец Петър, на 10 км западно от Битоля. Аз съм бил срещу македонизма, по задължение. Успях да затворя емисията на македонски диалект, която правеха, но те изказаха много хули срещу българщината. Когато разбраха от Агенцията за българите в чужбина, тя тогава се ръководеше от Пламен Павлов, а заместник беше Спас Ташев, казаха „Да дойдеш тук, приготвили сме ти медал за заслуги „Иван Вазов”. Все пак това е признание и аз съм благодарен.
Фокус: Какви са отношенията ви с Държавната агенция за българите в чужбина сега?
Петър Захаров: Много добри, аз уважавам агенцията. Имах разговор с Лили Шмидт – голямата благодетелка, най-голямата дарителка, която е изпратила 30 ТИР-а хуманитарна помощ до България – пари, одеала, лекарства. Тя е медицинска сестра, сега е в родния Кюстендил. По предложение на ДАБЧ президентът Първанов й връчи медал „Мадарски конник”.
Фокус: Вие предоставяте безплатно дома си на българи от чужбина, за да пренощуват там. Защо го правите?
Петър Захаров: Къщата ми е взета не за близки родственици и потомци, те са в Копенхаген. Искам да бъда дарител, да има фондация, която да носи моето име. Да има един пантеон на загиналите от сръбски завоевател – това пише и на големия паметник, който съм сложил в памет на всички войводи – Мара Бунева, Иван Михайлов, Тодор Александров и всички величия, които са загинали. В ж.к. „Надежда” съм направил параклис, който се казва „Св. Петър и Павел”. Тук се събира цялата емиграция, правим молебени.
Фокус: А какви хора приютявате в дома ви в кв. „Триъгълника”?
Петър Захаров: На това място могат да идват всички честни и отдадени на българщината българи. Забрави се българщината, тя рухва, както в земите извън държавните граници, така и вътре. Чрез вярата се подкрепя и се защитава националното съзнание – историята е показала така. Чрез православието искам да се възвърне българщината. Създаде се нихилизъм в България и сме пред прага на изчезване на българския род. Искам да има една малка искра за раждане на българщината, която да стане пламък и пожар. Докато не бях създал цялата инфраструктура, домът ми беше безплатен хотел, пансион. На втория етаж имах 10-12 легла. Идваха от България, Румъния, Бесарабия, Западните покрайнини – който дойде тук за някаква дейност, да получава гражданство, да не отива в скъпите хотели, а да заповяда там. ВМРО беше контролиращ, защото започнаха да идват много агенти от Скопие. Те мен много ме мразят, защото казвам истината за македонизма. Сега, като не съм тук, виждам, че няма полза от това. Сега имам една стая за близки сътрудници, както и салон, където се събираме. Сега идваха едни студенти, говорихме за сътрудничество. Имам много връзки в Германия, 30 години съм живял там.
Фокус: Кое ви радва в днешно време в България и българите? Има ли нещо, което ви огорчава?
Петър Захаров: Много работи – горчинки колкото искаш, благинки – малко. Виждам, че има някаква светлина в тунела. Трябва да се осъзнаем, да видим нещата, но и да ги наричаме тези неща с истинските им имена, не със заобикалки. Ние, от общобългарски комитет „Западни покрайнини”, поставяме направо проблема – връщане на Западните покрайнини на Майка България. На всички хора казвам, че днес западните български земи по незаконен начин са присъединени към днешна Сърбия и там владее терор и е окупационна власт. Искаме да се увеличат часовете в българските гимназии, да дойде свещеник, за да се извършва богослужението на български език. Сърбите са специалисти по посърбяване, по асимилация. Искаме връщане на Западните покрайнини, защото те тази територия я държат безправно по международното право. Тази територия е дадена сърби, хървати и словенци, а не само на сърби. Нека ни делят на три или обратното – да се върне. Ние сме за това – никакво подпомагане на влизането на Сърбия в Европейския съюз. Първо да си разчистим сметките, тогава нека заповядат. От моята организация има хора, които ще запознаят европейската общност с проблемите на Балканите.
Аделина ГЕОРГИЕВА
Сочувана