ПЕСНИ ЗА МАКЕДОНИЯ - Иван Вазовhttp://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=14&WorkID=3920&Level=1ТАМ!Там де Вардар шуми, в оня край мил и свят,
де се наште стремят души, мисли, сърца,
със ура и с венци, с просълзени лица
братя роби здрависват спасителя брат.
Ден велик! Доживях те, дочаках те веч!
О, сърце, тупай, бий със младежкия жар!
Там свобода загря! Волно българска реч
зазвуча по бърда, по поля, и в олтар.
О, гори, планини, вий напразно сега
пред мен пречка поставяте - пречки не знам
за летежа си вихрен на Пирин през снега:
аз съм там, със духа, аз съм там, аз съм там!
Аз деля радостта на възкръсналий брат
във урата, в сълзите му своите слял,
и прегръщам те с него, герою крилат,
за този празник велик сили, кръв - всичко дал;
ти герою, ти войно с железен дух, гръд,
на България гордост, света удивил
с ураганский си устрем към слава и смърт,
епопеи създал и империй сломил!
О, лети от триумф на триумф, радост сей!
Нощ превръщай на ден, плач на смях, ад на рай,
И над Охридското езеро, роб де ридай,
ти победното си знаме развей!
18 октомври 1915 г.
ХРИСТОС, ВЪЗКРЕСЕ!В македонския жалостен край
тежко пъшкаха клети робове,
македонския прелестен рай
е насеян с тъмници, гробове.
Но пристигна спасителя брат -
и в поля и в гори вик крилат
от народен възторг се понесе:
Христос възкресе!
Плач от радост - о, как се не плаче
пред победния български стяг!
Свобода, свобода!...Зли палачи
на човешки души - в срамен бяг!
И възторгът сърцата разтресе,
и сърцата, кат луди туптят,
и цветя въз геройте валят
с "Христос възкресе."
Празник светъл, велик, идеален!
Ден на нов, човешки живот!
Блян постигнат, столетия гален
във душата на тъпкан народ!
И навред радостта се разнесе
и лицата със сълзи обля,
и във дивни се думи изля:
Христос възкресе!
И възкръсна там правдата висша
чрез триумфа на българский меч.
Волно дух фърка, волно гръд диша,
волно звучи и родната реч.
Македонио, дигай сърце си:
над тебе българско слънце изгря
подир сръбската нощ. Каин умря!
Христос възкресе!
Летят полкове в бури, премежди,
през чукари, през бездни летят,
пръскат радост и будят надежди
и оковите с меча трошат:
брате мой, ти, който кръста изнесе
на страданьята с дух несломен,
от зло иго си вече спасен!
Христос възкресе!
Летят полкове, град по град пада,
робът осъмва свободен човек
на урата под първия ек,
при гласа на свободата млада.
Македонио, слагай венци
по челата на наште момци!
Пей, ликувай, Великден твой днес е:
Христос възкресе!
21 ноември 1915 г.
ЗАТУЙ ЛИ БЕ ТОВА?Грамади разкървавени тела,
паднали в бран за братската свобода,
велики, чудни вършени дела
в борби ужасни с враг, стихий, природа;
при Одрин, Лозенград, Люлебургас
безчет борци прострени по полята,
а други - жертви на мор ил на мраз,
ил на Чаталджа гниющи в блатата;
в Родопите, при снежний Булаир,
при ървава Арда и Марица -
на смърт ноумолима грозен пир
от нашата до морската граница -
затуй ли тия жертви, боже мой,
се дадоха, та днес да чуйм ония,
зарад които мря народ-герой,
запъшкали под нова тирания?
Затуй ли наште храбри синове
жънаха лаври и посяха с гроби
тракийските поля и снегове,
та робите да видим и днес роби?
Да видим всичко скъпо тяхно в кал
погазено, език и род ругани,
души им изнасилвани без жал,
снагите - цели в синила и рани?
Да видим българинът да не смей
в най-българския край българин да бъде,
и името, с което се гордей,
кат срам и престъпленье да се съди!
Българио, затуй ли ти дава
тез хекатомби от юнашки сили,
затуй ли ти геройски пролива
най-пламенната кръв из свойте жили?
Затуй ли бе, затуй ли бе това?
Април, 1913 г.
БЪЛГАРСКИЯТ БОГТревожни дни, велики дни ! Не знам
прекарвал ли е друг народ такива.
триумфи, слава! – а сърцата нам
змия гризе, отрова в тях излива.
Душмани грозни с низки врагове
обграждат ни.Стихия на коварство!
На адска завист демонът реве
към младото, великото ни царство!
И хищни птици яростно кълват
меса ни живи, кръв ручи от рани...
Затуй ли нашите свети герои мрат-
да бъдем грабени, разкъсвани, обрани ?
Българио, треперя с твоя гнев,
треперя с твойта ярост безгранична,
треперя с яростта на бесний лев,
на кой, настръхнала, си днес прилична ;
треперя с целий негодующ свет
пред тоз позор; с душите възмутени
на твойте храбри синове без чет
по бойните полета покосени.
Но жив е българският бог. Той нас
в най-мрачни векове пази: пази ни
при Шипка, Сливница, Люлебургаз –
и днес той бди въз нашите съдбини.
И днес той бди въз нас, невидим страж
народен, и не ще да ни остави.
О, жив е българский бог, богът наш
велик, и чудеса за нази прави.
Защото правдата е с наший меч
и имаме велико тук призванье
и славна рол в историята веч
съдбата предвидлива начърта ни.
И пак ще одолейм ! И по-висок
ще бъде нашият полет свободни
въпреки всики сили преизподни !
О, жив е, жив е българският бог !
Февруари 1913
ТЪРЖЕСТВЕН ЧАСОт Охрид до Чаталджа, от Дунав до Кавала
в една душа и мисъл днес цял народ е слян,
една го мъка трови, една го люшка хала,
един го пълни блян.
От Охрид до Чаталджа, от Дунав до Егея
от ярост гороломна днес цял народ пламти,
той цял е огън, вихър, стихийна мощ, идея
вулкан, кой веч бухти...
Бухти! В душите ад е, сърцата в кръв облени,
в гърди могъщи тътне сподавен лъвски рев...
Стократно ти порасна, народе уязвени,
в свещения си гнев!
26 Април 1913 г.
"НИ ПЕДЯ ЗЕМЯ!"Славянство? - глупост, братство? - празна дума.
Достойнство! - вятър, чест? - безсмислен звук!
Свещена клетва? - за хитреца глума,
измама за простака тук.
О, Сърбио, така ли оправдаваш
небратските си замисли към нас?
С таквиз ли думи дръзки заглушаваш
на съвестта неумолимий глас?
Така ли ти свети права убаряш,
и връзките с честта като скъса
на знамето си тоз позор писа?
Ний чуваме те гневно да повтаряш:
"От Македония ни педя вам!"
Но таз земя е наша, наша, наша!
Светата българска реч я оглаша,
земя е скъпа нам!
Тя жив е къс от нашто живо тело,
през вековете с нас страда, диша,
и с тръне увенчаното и чело,
тронува, грее в нашата душа.
За нея бяха жертвите безкрайни,
за нея мряхме при Люлебургас,
за нея, след триумфите си сяйни,
не лаври - траур носим в тоя час!
На наший зов за правда, мир, свирепо
крещиш: "Ни педя!" - брат не, злобен враг -
И в умопомраченье слепо
С Миладиновия меч ни плашиш пак.
О, пак ли сеч? О, пак ли по полята
славянски братски кърви ще текат?
Историо, не давай си листата,
не вписвай в тях на тия дни срамът!
Май 1913 г.
