Българският роман "От чекмеджето" е пародия и веселбаhttp://news.ibox.bg/news/id_765100361Става дума за класически самиздат, казва в предговора си Кънчо Стойчев, открил ръкописа в архивите на баща си след смъртта му. (Известният ни сценарист Марко Стойчев почина през януари 2006 г.)
Романът "Гневът на мачките" е писан през 1958 г. от скучаещите на лекции студенти Марко и Атанас (Славов) за собствено удоволствие и развлечение на компанията. Книгата е издадена преди дни от изд. къща "Труд" с подкрепата на Фондация "Братя Мормареви".
Съчинението на двамата литературолюбиви студенти тогава е "публикувано" в 2 екземпляра - по един за всеки. Екземплярите били преписани на пишеща машина и подвързани в плат от стара риза на Славов. Той по-късно загубил своя екземпряр, оцелял само този на по-прибрания Стойчев.
Днес романът може да ни се види почти сензационен с историческо си предизвикателство. Защото демонстрира неподправено хъшлашко остроумие през години, които смятахме за разцвет на догмата и автоцензурата.
Четивото е много весело. Освен това доказва: "онова време, както и всяко време, не е нито само черно, нито само бяло" - по думите на Марко Стойчев. А пародийната каскада вътре съдържа безброй елементи от така любимия няколко десетилетия по-късно постмодернизъм.
Както пише Славов, тогава учели световна литература по учебника на Морозов, където пишело, че Хамлет са самоубил, щото международното работническо движение още не било организирано и принцът не виждал изход!
"Гневът на мачките" е убийствен смях тъкмо над това, но и развлечение, и опиване от собствените възможности - а и проба на перото. Чиито възможности всеки от двамата автори по-късно доказва със забележителна литературна биография.
Както романът, така и представянето на съавторите е триумф на пародията и автопародията. "За първи път закопнях да пиша в трето отделение, тогава съчиних първото си непреписано домашно упражнение на тема "Първи сняг" - много трогателно разработено. Когато го чете, учителката си скуба косите, а мама ме би (писаха ми две)" - съобщава Марко Стойчев за себе си в представянето.
А за какво е романът ли? Ами в него има всичко - шпионаж и екзотика, война и ядрен апокалипсис, изместване на земната ос и груба "плътска любов"...Особено находчиви са подкрепящите мистификационни "изказвания на класици" отзад - от Дикенс през Иван Вазов до Елиът.
Изкушаваме се да цитираме Джек Лондон: "Тя е много хубава, тази епохална книга".
