Бугарски Културен Клуб

Ве молиме пријавете (login) или зачленете се (register).

Пријавете се со корисничко име, лозинка и должина на сесија
Напредно пребарување  

Новости:

Автор Тема: Иван Вазов  (Прочитано 2744 пати)

MacedonBG

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 762
    • Погледај го Профилот
    • Българският националистически форум
Иван Вазов
« на: Март 25, 2009, 01:46:06 »

       Кратка биография на Иван Вазов

    Иван Вазов е роден на 9 юли (27 юни стар стил) 1850 г. в Сопот в семейството на заможния търговец Минчо Вазов и жена му Съба Вазова. За израстването му като поет изключителна роля играе неговата майка – любознателна, добре образована за времето си, енергична и дейна натура, тя го насърчава в първите му творчески опити и до края на живота си подкрепя своя първороден син.
Малкият Иван започва образованието си на 7 години в сопотското взаимно, а след това и в класното училище. По това време учители в града са били Йордан Ненов, Партений Белчев и други. За тях Вазов си спомня в мемоарния си разказ ”Даскалите”. През 1865/66 г. е “подидаскал” (помощник-учител) в Калофер при Даскал Ботьо Петков, през 1866/67 г. учи в Епархийското училище в Пловдив при Йоаким Груев. Тъй като бащата е искал да направи от сина си търговец го праща в Румъния при чичо му Кирко да изучава занаят, но вместо това младият Вазов се запознава с българските емигранти там и продължава да пише стихотворения.
За една учебна година Вазов учителства в Мустафа паша (Свиленград), работи като преводач на френските инженери по строящата се железница София-Кюстендил. Преди избухването на Априлското въстание отново е в родния си град. Става член на местния революционен комитет. През 1876/77 г. е емигрант в Букурещ, работи като секретар на Българското централно благотворително общество. Тук издава първите си стихосбирки – “Пряпорец и гусла” (1876) и “Тъгите на България” (1877).
След Освобождението за кратко е чиновник в канцеларията на свищовския, а по-късно и на русенския губернатор. За да подобри здравословното си състояние заминава за Берковица, където е председател на Окръжния съд. Пише поемата “Грамада”, чиито сюжет се основава на случай от служебната му практика.
Пловдивският му период (1880 – 1886г.) е изключително благотворен за поета. Публикува стихосбирките “Гусла” и “Поля и гори”, в които влиза цикълът “Епопея на забравените”, повестите “Митрофан и Дормидолски”, “Немили-недраги”, “Чичовци”, разкази. Работи като общественик и публицист. Заедно с Константин Величков редактират в. “Народний глас”, сп. “Наука” и сп. “Зора”, издават първата литературна христоматия, изявяват се и като театрални дейци.
Политическата обстановка в България го принуждава отново да е извън пределите на родината. По време на престоя си в Одеса, подтикван от носталгия, започва да пише своята най-известна творба – романът “Под игото”, който и до днес най-превежданата българска книга по света.
От 1889г. се установява в София. Отдава се изцяло на литературна дейност. Редактира сп. “Денница”; създава голяма част от своите разкази, събрани в “Драски и шарки”, “Пъстър свят”, “Утро в Банки”; пише романите “Нова земя” и “Казаларската царица”, публикува стихосбирките “Скитнишки песни”, “Под нашето небе”, “Легенди при Царевец”, “Под гръма на победите”, “Песни за Македония”, “Нови екове”, “Юлска китка”, “Люлека ми замириса” и “Не ще загине”.
Официално се честват два Вазови юбилея. През 1895 бива отбелязана 25-годишнината на писателска му дейност, като му е подарена известната сребърна лира. През 1920г. се навършват 70 години от неговото рождение и 50 от началото на литературната му кариера. По време на тържествата в негова чест Иван Вазов е награден с високи отличия, но може би най-добре признанието към него се проявява във факта, че той е единственият български поет и писател, признат още приживе като НАРОДЕН ПОЕТ. Иван Вазов умира на 22 септември 1921г.   
Сочувана
Българският националистически форум http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php
Facebook account - Kaloian Ivanov Macedonbg

Competent

  • Global Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 3619
    • Погледај го Профилот
Одг: Иван Вазов
« Одговори #1 на: Јули 07, 2009, 12:56:38 »

ПРОГОНЕНИТЕ „ПЕСНИ ЗА МАКЕДОНИЯ”

http://liternet.bg/publish2/vchernokozhev/progonenite.htm
Сочувана
Every cat, dog and skunk born in Macedonia is Macedonian.
But the whole world knows that the Slavs in Macedonia are Bulgarians.
People that don’t know or do not want to know who they are will perish !

Competent

  • Global Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 3619
    • Погледај го Профилот
Одг: Иван Вазов
« Одговори #2 на: Јули 09, 2009, 11:19:22 »

159 години от раждането на Вазов
Патриархът на литературата ни твори в две епохи


http://www.vsekiden.com/?p=54358
Сочувана
Every cat, dog and skunk born in Macedonia is Macedonian.
But the whole world knows that the Slavs in Macedonia are Bulgarians.
People that don’t know or do not want to know who they are will perish !

MacedonBG

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 762
    • Погледај го Профилот
    • Българският националистически форум
Одг: Иван Вазов
« Одговори #3 на: Јануари 31, 2010, 08:29:51 »

"От Батак съм чичо"
художник Ангел Гарабитов


От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак?
Хе, там зад горите... много е далече,
нямам татко, майка: ази съм сирак,
и треперя малко, зима дойде вече.
Ти Батак не си чул, а аз съм оттам:
помня го клането и страшното време.
Бяхме девет братя, а останах сам.
Ако ти разкажа, страх ще те съземе.

Като ги изклаха, чичо, аз видях...
С топор ги сечеха, ей тъй... на дръвника;
а пък ази плачех, па ме беше страх.
Само бачо Пеню с голям глас извика...
И издъхна бачо... А един хайдук
баба ми закла я под вехтата стряха
и кръвта потече из наший капчук...
А ази бях малък и мен не заклаха.

Татко ми излезе из къщи тогаз
с брадвата в ръцете и нещо продума...
Но те бяха много: пушнаха завчас
и той падна възнак, уби го куршума.
А мама изскочи, откъде; не знам,
и над татка фана да вика, да плаче...
Но нея скълцаха с един нож голям,
затова съм, чичо, аз сега сираче.

А бе много страшно там да бъдеш ти.
Не знам що не щяха и мен да заколат:
но плевнята пламна и взе да пращи,
и страшно мучеха кравата и волът.
Тогава побягнах плачешком навън.
Но после, когато страшното замина -
казаха, че в оня големи огън
изгорял и вуйчо, и дядо, и стрина.

И черквата наша, чичо, изгоря,
и школото пламна, и девойки двесте
станаха на въглен - някой ги запря...
Та и много още дяца и невести
А кака и леля, и други жени
мъчиха ги два дни, та па ги затриха.
Още слушам, чичо, как пискат они!
и детенца много на маждрак набиха.

Всичкий свят затриха! Как не бе ги грях?
Само дядо Ангел оживя, сюрмаха.
Той пари с котела сбираше за тях;
но поп Трендафила с гвоздеи коваха!
И уж беше страшно, пък не бе ме страх,
аз треперех само, но не плачех веки.
Мен и други дяца отведоха с тях
и гъжви съдрани увиха на всеки.

Във помашко село, не знам кое бе,
мене ме запряха нейде под земята.
Аз из дупка гледах синьото небе
и всеки ден плачех за мама, за тата.
По-добре умирвах, но не ставах турка!
Като ни пуснаха, пак в Батак живях...
Подир две години посрещнахме Гурка!

Тогаз лошо време и за тях наста:
клахме ги и ние, както те ни клаха;
но нашето село, чичо, запустя,
и татко, и мама веки не станаха.
Ти, чичо, не си чул заради Батак?
А аз съм оттамо... много е далече...
Два дни тук гладувам, щото съм сирак,
и треперя малко: зима дойде вече.

Пловдив, 1881
Сочувана
Българският националистически форум http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php
Facebook account - Kaloian Ivanov Macedonbg