Бугарски Културен Клуб

Ве молиме пријавете (login) или зачленете се (register).

Пријавете се со корисничко име, лозинка и должина на сесија
Напредно пребарување  

Новости:

Автор Тема: Д-р Иван Гаджев  (Прочитано 1858 пати)

ohrid1941

  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 3174
    • Погледај го Профилот
Д-р Иван Гаджев
« на: Ноември 10, 2009, 03:32:31 »

Знамената на България, САЩ и Канада се веят над дома на д-р Иван Гаджев в Гоце Делчев. Триетажната сграда е приютила "Институт по история на българската емиграция в Северна Америка", създаден от нашия политемигрант. Тук е скътана и зорко пазена своеобразна съкровищница от българската история.
"Американската пенсия не може да те направи щастлив. Щастието не е в имането - в голямата къща, в няколкото милиона долара. Щастлива емигрантска песен няма. За мен щастието е да си българин в България", твърди д-р Гаджев.
Вече 15 години той дели времето си между САЩ и родината си. Семейството му живее в Детройт. Има две дъщери и трима синове. Съпругата му Цвета е родена в Америка, но коренът й е от село Сливово, Охридско.
Гаджев пренася през океана 60 тона багаж. По-голямата част от него са книжа, изложения, писма, документи, книги. В къщата е архивът на Българския национален фронт, който е събран в близо 100 кашона. Особено ценни са оригиналните протоколни тетрадки, свързани със създаването на българските църкви.
Д-р Гаджев притежава първите броеве на всички емигрантски издания, които са излезли по цял свят от 1900 година досега. Други документи свидетелстват за нашенците, дошли в Северна Америка след Илинденското въстание, след Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война.
В библиотеката има 45 000 тома книги, един милион страници архив - оригинални протоколи на различни български емигрантски организации. "Успях да открадна от смъртта гласовете на старата емиграция. Имам стотици записи на магнетофонни ленти", казва ветеринарният лекар.
Иван Гаджев твърди, че българинът е привързан към страната си. Само сериозни икономически, политически и исторически причини го принуждават да се раздели с нея. Голямата му болка днес е, че дори след промените на 10 ноември 1989 г. нито едно правителство не е проявило интерес към това, което е натрупал в Института по история на българската емиграция в Северна Америка.
Преди демократичните промени му гостували в Детройт разни дипломати и посланици. По-късно на всички им излезли досиетата. Те ходели при него с разузнавателна цел.
Защо обаче и сега нищо не се променя? Та това е единственият институт не само в България, но и в света, който разполага с уникални архиви. Няма ги нито БАН, нито Институтът по история, нито Външно, нито вътрешното министерство.
"Документите съм взел от старата емиграция, преди да си отиде с отворени очи по родината. Казваха ми така: "Ние сме българи, чедо, но нас България ни остави", реди през сълзи д-р Гаджев.
В момента големият въпрос за него е защо нито един представител на което и да е правителство не е стъпил в този институт. Соломон Паси като външен министър на два пъти минал покрай сградата на път за гимназията, където връчвал дипломи. Но не влязъл.
"Президентът Георги Първанов изпрати дъщерята на покойния Николай Добрев. Дойде, разпита ме от какво имаме нужда. Казах й, че ни трябват спонсори. Обеща подкрепа, замина си и нищо не се случи", разказва ветеринарният лекар.
Веднага подчертава, че на него пари не му трябват, нито пък политически дивиденти. Но му е болно, че никой от управляващите не се интересува за архиви, които доказват националната принадлежност на първите български емигранти веднага след Илинденското въстание от 1903 г.
Пристигнал от САЩ месец преди изборите за да помогне на ГЕРБ с каквото може. В Благоевград изнесъл лекции как в Америка се привличат гласоподаватели, какво трябва да не се прави по време на предизборната кампания.
"Бойко Борисов трябваше да дойде тук, но си счупи крака. Вярвам, че той ще промени много неща към добро. В този институт е ключът да се запуши устата на Скопие по отношение на техните фалшификации на историята. Но не е стъпвал крак на български министър, а дойдоха четири души от Радио и Телевизия Скопие. Сред тях и човек, който отговаря за изселниците", разкрива д-р Гаджев.
Македонците гледали, цъкали с език, правили, стрували и накрая отправили оферта: "Ке ти дадем 2 милиона долара за архивите!" "Това не се продава. Но виж колко са патриоти те. Смятам, че американците са много по-благосклонни към македонците, отколкото към нас. Всеки човек си има съдба, тя не се ръководи от Господ. Има някаква друга сила, която възлага съответна задача. То идва като кръст в живота, който трябва да носиш", обяснява политемигрантът, който е написал 12 документални книги и съвсем скоро ще издаде още две.
В Детройт през 1976 г. създава и ръководи Македонски научен институт "Св. Климент Охридски", който по-късно става Институт по история на българската емиграция "Илия Тодоров Гаджев" (б. а. - на името на бащата на Иван).
Всичко започнало с издирването на първия българо-английски речник с 18 000 думи, който е издаден през 1913 година в Торонто, Канада.
Успял да го спазари за 100 долара от нашенец. Така започнал да купува книги, стари вестници, сборници. Сметките сочат, че е похарчил шестцифрена сума, за да притежава ценните книжа.
"А няма кой от управниците да оцени това богатство, то може да е полезно на държавата. Как доста хора от българи станаха българо-македонци, после македонци, а накрая просто изхвърлиха българското знаме навън? Това стана заради отношението на държавата, която ги е изоставила", твърди той.
40 години се бори в страната ни да се създаде министерство на изселниците от България, което да е със сериозен бюджет от няколко милиона лева. То да установи колко са сънародниците ни в странство, да намери път към тези забравени от родината си хора, да не се чувстват като сираци, а да бъдат докоснати като братя.
"Сега има министър на изселниците, но без портфейл. Какво е това?", казва домакинът. И продължава: "Дано нещата се променят. Трябва да се подобри съдебната система, да има справедливост. Но най-важен е моралът, после възпитанието. В САЩ ходя в една църква с двама българи милиардери. Седим един до друг, но са загубени за България. Казват: "Ние сме македонци." Това е тъжното. Ще ми се държавата да не забравя изселниците, да работи за тях, да не позволява да губят идентичността си", заключава д-р Гаджев.
Сочувана