“Аз възприемам света като място за културно съревнование между всички нации”
Гоце Делчев
1872-1903Гоце (Георги) Николов Делчев е роден на 23 януари 1872г. в гр. Кукуш, югоизточна Македония. Получава началното си образование в местното Българско училище в Кукуш, и по-късно постъпва в Гимназията в Солун. Там Гоце Делчев изпъква сред съучениците си не само с отличният си успех, но и като енергичен агитатор и застъпник за Македонска независимост. Докато е в Солун той се запознава с различни революционни течения в Европа, в частност и социализма.
Въпреки своите социални идеи, през 1891г. той постъпва във Военната Академия в София. Тук Делчев се озовава в едно изцяло различно обкръжение. Животът му като кадет в казармата е еднообразен и скучен. Тук липсва разнообразието на училищните години и пъстрото гъмжило от съученици, с техните разнообразни виждания за социална справедливост. Във Военната Академия, Гоце Делчев няма възможност да участва в дискусии, нито да участва в организации, отдадени на съдбата на Македония. Въпреки желязната дисциплина, той успява да си набавя и да чете социалистическа литература. Въпреки своята социална житейска философия, Гоце Делчев неведнъж заявява, че поробените българи в Македония трябва да бъдат освободени от нетърпимото робство на турският султан Абдул Хамид. И че свободата винаги е окъпана в кръв и такава саможертва е достойна за великата цел. “ Аз възприемам света,” казва Делчев, “само като място за културно съревнование на народите.”
Дейността на Гоце Делчев във Военната академия е под постоянен надзор и неколкократно е призоваван пред своите военачалници за дисциплинарни нарушения. Преждевременното му изключване от Академията е възпрепятствано благодарение на намесата на влиятелни македонски деятели.
Но през 1894г., след неприятен инцидент Гоце Делчев е изключен от Военната Академия. По това време Министерството на Войната, за да снижи бюджетните разходи задържало назначението в армията на дипломираните кадети. Това предизвикало гнева на някои от тях, които изпратили анонимно писмо до Министъра на Войната, обвиняващо го в извършена несправедливост към новите офицери. Макар че Гоце Делчев не е бил сред авторите на писмото, той е бил включен сред обявените за “виновни”. Администрацията на училището след обстойно разследване разкрива авторите на писмото и в заповедта за изключване : “заедно с юнкерите x.y.z., като автори на писмото Гоце Делчев също е изключен”.
Докато българските интелектуалци във вътрешността на Македония, под ръководството на Даме Груев, Христо Матов, д-р Татарчев и други, организират тайни революционни комитети в Солун, Серес, Щип и други градове, Гоце Делчев от друга страна, независимо от тях и без да знае за ставащото в Македония, се заема да повдигне революционният дух сред преселниците в София. Той посещава най-известните македонски интелектуалци и подчертава необходимостта от издаването на вестник за запазване на националният дух на българите зад граница. Когато разбира за създаването на първият таен Централен Революционен Комитет в Солун, обзет от ентусиазъм Гоце Делчев незабавно заминава за Македония! Присъединяване към революционно-освободителното движение
След отстраняването му от Военната академия през 1894, Гоце Делчев се завръща в Македония и незабавно се заема с революционно-освободителна дейност. Това продължава девет години. През това време, той обикаля из цяла Македония сам, или в компанията на верни другари, посвещавайки живота си на легендарното апостолско дело, което го прави най-обичаният в сърцето на поробеният народ. При пристигането си в Щип, Гоце Делчев се запознава с Даме Груев, основателят на местния Революционен комитет. От този момент нататък двамата са най-близки приятели и съмишленици в борбата. Делчев и Груев се заемат с цялата конспиративна дейност. За да повдигнат национално-революционният дух и да подготвят народа за въстание, двамата решават да преподават в Македония. Подават молба и по настояване на Екзархията, те са назначени за учители - Груев в Щип, а Делчев в Ново Село, в Щипска околия.
От този момент двамата апостоли стават най-големите конспиративни водачи на ВМРО. Гоце Делчев, като учител, или дегизиран като амбулантен търговец, или като непредизвикващ подозрение селянин, разпространява словото на свободата. Той е първият, който пропагандира идеята за автономност на Македония. За да получи тази идея широко разпространение сред народа Делчев се заема лично с организирането на гражданите и селяните в Щип, Серес, Солун, Монастир (Битоля), Охрид, Лерин, Костур и т.н. Не остава място в Македония, което да не посети, превръщайки се по този начин в истински Апостол на свободата, следвайки примера на Васил Левски.