Ето още малко информация за размисъл:
от.в. Македония
Младен Сърбиновски -
най-отричаният и най-четеният публицист в Македония.
Един от първите, които се опитаха да отворят очите на приспаното население на страната
от 50-годишната антибългарска пропаганда.
Популяризатор и оригинален творец, днес той е един от малкото,
които открито се опитват да казват това,
за което вчера там се отиваше в затвора...
И така - от неговата шеговита "енциклопедия":
Въпрос: "Що е македонизъм?" -
"Преобладаваща политическа религия в Република Македония за вътрешна употреба. (Виж "македонисти".)
"Що е "македонисти"? - "Интелектуалци от Република Македония с дипломи най-често от Белград.
Символ на честност и неподкупност."
"Втората половина на ХХ век ние в Македония, пише Сърбиновски, играем в най-буквален смисъл
групов театър по учението на Станиславски.
Това е най-масовият, най-добре разбраният, най-добре играният Станиславски
на всичките времена в държавата театър.
"Нашия непреструктуриран коминтерновски македонизъм сравнявам с полупаразитното растение "имела",
качено на високите клони на древната българска култура, и добиваш чувството за висота и завършеност."
За съжаление театърът, които се играе на високо ниво оттатък Осогово,
е за вътрешна употреба и зрителите трябва да наблюдават представленията на сцената през четвърта стена,
заместваща завесата, а всеки, който се опитва да критикува режисурата като нашия автор,
им става трън в очите завинаги, особено ако казва,
че "македонизмът има способността всичко да преобръща, а единствената му аксиома,
на която се опира всъщност, е отрицанието на собственото минало,
а за престижа на поддръжниците му иронията на времето
ще обезцени стотиците официални и нормативни автори
и създавания с години техен лъжлив авторитет.
................
"Македонизмът" като "новороденост" разруши четвъртата стена на традицията
заради българското предзнаменование,
превръщайки се в абсурда на нашето време, който днес ние сърбаме.
Македонистичната интелигенция най-послушно участваше и участва
в колективния театьр за манипулиране, довеждайки ни в ситуацията, както в драмите на Ибсен,
когато откриването на истината за взаимоотношенията довежда до тяхното разрушаване.
Интелигенцията трябва да съблече и самозапали идеологическия плащ,
за да не се изтръгне той самият и всички да паднат групово.
Истината е най-големият неприятел на македонизма
и на съществуващата македонистична религия в Македония,
но въпросът е: как да избегнем катастрофата
като единствено възможно решение на кризата."
Със съкращения от в. "Дело", Скопие
