Христо Чернопеев
от Уикипедия, свободната енциклопедия
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B5%D0%B2Христо Чернопеев
български революционер
Роден: 16 юли 1868
Дерманци, днес България
Починал: 6 ноември 1915
Криволак, днес Република Македония
Черньо Пеев, наричан Христо Чернопеев, е фелдфебел от българската армия и деец на национално-освободителното движение в Македония и Одринско.
Съдържание
1 Биография
2 Източници
3 Външни препратки
4 Бележки
Биография
Христо Черньо Пеев е роден на 16 юли 1868 г. в село Дерманци, Ловешко. Завършва III прогимназиален клас в Плевен. До 1899 г. служи в Плевен и Лом като унтерофицер и фелдфебел от българската армия. През 1900 г. става четник в четата на Михаил Апостолов Попето. От април е самостоятелен войвода на чета на ВМОРО в Кукушко.
Участниците в аферата Мис Стоун - Сава Михайлов, Яне Сандански, Кръстьо Асенов и Христо ЧернопеевПрез 1901–1902 г. е войвода на чета в Горноджумайско. Христо Чернопеев участва в аферата „Мис Стоун“ в Пирин през 1901 и в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година.
След поражението на въстанието заедно с Яне Сандански и Димо Хаджидимов участва в изработването на Януарската директива от 1904 година, която послужва за идейна основа на левицата в македоно-одринското национално-революционно движение. Войвода на чета в Кукушко; обучава бъдещи войводи на ВМОРО. Заедно с Яне Сандански развива значителна дейност по време на Младотурската революция в 1908 г. В 1909 година става един от учредителите на Народната федеративна партия (българска секция) и член на ръководството и. През декември обаче струмишките дейци напускат партията и Чернопеев заедно с Димитър Думбалаков и Константин Самарджиев Джемото обикалят Струмишко за възстановяване на оргиназиционната мрежа в окръга.[1]
През 1910 г. основава БНМОРО заедно с Апостол Петков и Тане Николов. Христо Чернопеев навлиза в Македония през 1910 година, заедно с войводите Ичко Димитров, Апостол Петков и Въндо Гьошев.
От 1911 година е член на ЦК на ВМОРО след като двете организации се обединяват. Води доброволческа чета по време на Балканската война (1912-1913) и участва в освобождението на Банско, Мехомия и Кавала. По време на Междусъюзническата война заедно с четата си подпомага действията на XXVII Чепински и XVIII Стремски полк в боевете при село Конче, Радовишко. До края на войната остава на разположение на командването на II българска армия. Заради бойните си заслуги към България е произведен в първо офицерско звание поручик. Става народен представител, но през 1915 г. напуска Камарата и като запасен капитан отива на фронта. По време на Първата световна война е командир на I рота на VI македонски полк. Загива на 6 ноември 1915 г. в бой със френски части край село Криволак, Щипско.
