Бугарски Културен Клуб

Ве молиме пријавете (login) или зачленете се (register).

Пријавете се со корисничко име, лозинка и должина на сесија
Напредно пребарување  

Новости:

Автор Тема: Фолклор  (Прочитано 39095 пати)

Solange

  • Newbie
  • *
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 6
    • Погледај го Профилот
Одг: Фолклор
« Одговори #30 на: Август 27, 2009, 09:20:49 »

Здравейте на всички! :)
Фолклорът не е само песни и носии, има и други много интересни неща... :) Тук ще копирам една много добра и основополагаща статия на един известен наш фолклорист - Тодор Иванов Живков. Дано ви хареса!
Със здраве!

Българският фолклор - Тодор Ив. Живков

 Отношението към фолклора в българската наука и култура се отличава с някои особености. Обичайно под фолклор в България се разбира онази част от традицията, свързана с аграрните времена на обществото, която съдържа форми на творчество, които могат да се определят като художествени. Става дума за музика и народно изкуство и най-вече за песента и танца, за словесния фолклор в цялото му многообразие - от приказката до пословицата и поговорката - и за пластичното изкуство, което откриваме най-вече в шевицата, в каменната пластика, в дърворезбата, в изображенията върху хляба и др. В своята цялост това творчество се развива до втората половина на 19 в. и се възприема от българската наука като класически фолклор на българите, които имат специфично място в балканската и европейската духовна традиция. От средата на 19 в. се наблюдава промяна в българския културен модел чрез утвърждаването на автономната художествена култура - литература, музика, театър и др. - който на всички етапи от своя развой съдържа и един постоянен интерес към фолклора. От тогава до днес се пораждат и променят други фолклорни форми, които се свързват в най-общ план с градската традиция в едно общество, което има свой път в модерния свят.
Класическият фолклор на българите съдържа характеристиките на богато развита и жизнена до наши дни културна система. В ареален план тя се развива върху землището на българския етнос, формира се върху едно пространство в Югоизточна Европа, което надхвърля държавните граници на днешна България. Носител на тази култура е и една многобройна диаспора в Южна Русия, в Украйна и Молдова, както и в областта Банат на сегашна Румъния. Изследванията, които се осъществиха с особена активност през последните десетилетия, показват дълбока приемственост между класическия фолклор на българите и духовния живот на древните траки, както и сложна трансформация на славянската и прабългарската традиция, осъществена с особена интензивност през 9 в. след приемането на християнството и утвърждаването на славянобългарската писменост. Богатата документация на българския фолклор, натрупана през 19 и 20 в. показва, че той свързва дълбоко духовния развой на българите с културните традиции на останалите балкански народи, независимо от тяхната религиозна идентичност и самостойна етническа история. Същевременно, в своята вътрешна същност този фолклор показва дълбока взаимовръзка с живота на българския етнос и в неговата конкретност като ежедневие, и като историческа съдба. От тук и двустранната същност на българския фолклор като тип култура. От една страна, той ни се представя като духовен израз на аграрен тип социалност, където основното е претворяването на годишния стопански цикъл и на жизнения цикъл на човека в една културна традиция, чиято основа е фолклорната обредност. От друга страна, в него се всмуква историческото време на българите, чиято интерпретация намира най-внушителен израз в българския героически епос, който е родствен на епоса на сърбите и се съизмерва с такива явления като "Калевала", като руския билинен епос, като епическите корпуси на някои азиатски и кавказки народи. И в единия, и в другия случай в основата на българския фолклор стои една митология, която се проявява и във вярването за вампири и таласъми, и в пленителните образи на самодивите и змейовете, и в зловещите митологизации на болестите, и в митологични по своята същност сюжети като "Момък надбягва слънцето", "Мома надгрява слънцето" и т. н.
Българската календарна и семейна обредност заедно с всичко друго съдържа един основен мотив - брачната тема и един основен персонаж - тези, на които предстои брак. Забележително е, че зимната обредност извежда на преден план обредните дружини на неженените момци, които на 24 декември (6 януари) след полунощ започват своя обреден път от дом в дом, образувайки чети, наречени коледари или сурвакари, които пеят цикъл венчални песни със сложно митично съдържание. Техен аналог са пролетните момински обреди и най-вече т. нар. лазарки - момински обредни групи със свой репертоар, наситен с трагични мотиви. В този контекст богата е българската маскарадна обредност, която изключва карнавала в неговия западноевропейски вариант. Дълбока ритуализация на взаимодействието между половете откриваме и в такива древни форми на общ труд като седенките и тлаките, в жетвата или в пищните празнични хороводи, особено ярки в дните, означени като Великден и Гергьовден. Що се отнася до жизнения цикъл на човека, тук основното е една обредност, свързана с раждането на човека, разгърната сватбена празничност, обединена от фигурата на невястата и сложна погребална обредност, която продуцира и по-нататъшното развитие на култа към мъртвите.
Върнем ли се към българския епос, ще трябва да обърнем внимание на образа на юнака, най-често Крали Марко, с неговата исполинска сила и на специфичната рефлексия към турското нашествие на Балканите през 14 в., което поражда и баладичните образи на последния цар, най-често Иван Шишман, на мъчениците за вярата, по правило девойки, на развиващата се съпротива в лицето на българските хайдути.
Музикалният израз на тази културна система има своите регионални и общи характеристики. Ние разпознаваме родопската и тракийската песен, шопската песен, македонската песен и т. н. и заедно с това - българския песенен двуглас, феномена на неравноделните тактове и т. н.
Що се отнася до разказвателното изкуство, българската приказка съдържа наред с интереса към вълшебното и една богата битова сюжетика, противопоставяща богатия и бедния, хитрия и глупавия и наситена с неподправен и първичен хумор. Основният хумористичен герой в българската традиция е Хитър Петър, който е в специфично съперничество с познатия в един много широк евразийски ареал Настрадин Ходжа. Българинът има усет за легендарното, свързано най-често със старозаветна образност и притежава живо чувство за историческото предание, съхранено в топонимията. Границата на историческата памет на българина във фолклора е 14 в. - падането под турско робство и заедно с това отвъд тази граница идват митични представи за водни бикове, заровени съкровища и пр., които отново напомнят за далечните основи на българската фолклорна култура.
Тази култура кореспондира без особени противоречия с православното християнство. Българите имат свой религиозен епос, където основните персонажи са Господ, Богородица, Св. Георги, Св. Петър и Св. Димитър. В прозаични текстове се откроява българският светец Св. Иван Рилски. У българите, приели исляма, намираме едно криптохристиянство и заедно с това съхранена свежест на автентичната българска фолклорна традиция с промени в именната система и в структурата на самата обредност.
В края на 19 и началото на 20 в. фолклорната традиция на българите получава нови импулси най-вече в Македония и Тракия, където под влияние на революционната действителност се създават значим брой песни. Същият процес се наблюдава по-късно в Добруджа. Градската култура поражда нови явления, сред които се открояват анекдотите, свързани с образа на Бай Ганьо, влиянието на градския шлагер и т. н. Днес фолклорната традиция на българите се радва на специфичен интерес от страна на новите явления в музиката, където си дават среща различни стилови и жанрови форми. Свидетели сме на любопитна намеса на композитори и изпълнители, която поражда неочаквани резултати. Заедно с това засили се присъствието на изпълнители от средите на етническите общности и най-вече на циганите, чието музикално изкуство не от вчера влияе върху българския фолклор. В международен план българският фолклор се радва на всеобщо и компетентно признание.
Проучванията върху българския фолклор започват от средата на 19 в. Основно значение за неговото опознаване има капиталният сборник "Български народни песни" от Димитър и Костадин Миладинови, издаден през 1861 г. Основно документацията се публикува в уникалния "Сборник за народни умотворения и народопис", основан през 1889 г. от видния учен и общественик проф. Иван Д. Шишманов. Досега от този сборник са издадени 65 тома.
Главен изследователски център по проблемите на фолклора в България е Институтът за фолклор при Българската академия на науките. Фолклор се преподава във всички филологически факултети на българските университети, във висшите музикални училища и в Националната академия за театрално и филмово изкуство. Основните публикации по фолклористика днес предлага сп. "Български фолклор", основано през 1975 г.

http://ongalassociation.blogspot.com/2008/08/blog-post_21.html
Сочувана

MacedonBG

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 762
    • Погледај го Профилот
    • Българският националистически форум
Одг: Фолклор
« Одговори #31 на: Декември 23, 2009, 07:14:17 »

Сочувана
Българският националистически форум http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php
Facebook account - Kaloian Ivanov Macedonbg

MacedonBG

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 762
    • Погледај го Профилот
    • Българският националистически форум
Одг: Фолклор
« Одговори #32 на: Јануари 25, 2010, 08:04:36 »

Женска носия от Костурско - Егейска Македония.
Сочувана
Българският националистически форум http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php
Facebook account - Kaloian Ivanov Macedonbg

MacedonBG

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 762
    • Погледај го Профилот
    • Българският националистически форум
Одг: Фолклор
« Одговори #33 на: Јануари 25, 2010, 08:11:03 »

Егейска македонска мъжка носия.
Сочувана
Българският националистически форум http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php
Facebook account - Kaloian Ivanov Macedonbg

MacedonBG

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 762
    • Погледај го Профилот
    • Българският националистически форум
Одг: Фолклор
« Одговори #34 на: Јануари 25, 2010, 08:20:32 »

Сочувана
Българският националистически форум http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php
Facebook account - Kaloian Ivanov Macedonbg

MacedonBG

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 762
    • Погледај го Профилот
    • Българският националистически форум
Одг: Фолклор
« Одговори #35 на: Јануари 25, 2010, 08:21:35 »

БЪЛГАРСКИ НАРОДНИ НОСИИ     
 TRADITIONAL BULGARIAN COSTUMES
 

 
 СЕВЕРНЯШКИ ЕТНОГРАФСКИ РАЙОН
 Northern Ethnographic District
 
 ДОБРУДЖАНСКИ
ЕТНОГРАФСКИ РАЙОН
 Dobrudja Ethnographic District
 
 
ШОПСКИ ЕТНОГРАФСКИ РАЙОН
 Shopsko Ethnographic District
 
 МАКЕДОНСКИ
ЕТНОГРАФСКИ РАЙОН
 Macedonia Ethnographic District
 
 РОДОПСКИ
ЕТНОГРАФСКИ РАЙОН
 Rodopi Ethnographic District
 
 ТРАКИЙСКИ
ЕТНОГРАФСКИ РАЙОН
 Thrace Ethnographic District
 
 СТРАНДЖАНСКИ ЕТНОГРАФСКИ РАЙОН
 Strandja Ethnographic District
 
 
МАЛКО ТЕОРИЯ И МНОГО СНИМКИ
 Theory and many pictures
 

 НОСИИ НА ДРУГИ ЕТНОСИ В БЪЛГАРИЯ
 Other Ethnic Groups in Bulgaria
 
Сочувана
Българският националистически форум http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php
Facebook account - Kaloian Ivanov Macedonbg

MacedonBG

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 762
    • Погледај го Профилот
    • Българският националистически форум
Одг: Фолклор
« Одговори #36 на: Јануари 25, 2010, 08:35:40 »

Сочувана
Българският националистически форум http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php
Facebook account - Kaloian Ivanov Macedonbg

MacedonBG

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 762
    • Погледај го Профилот
    • Българският националистически форум
Одг: Фолклор
« Одговори #37 на: Јануари 30, 2010, 11:20:33 »

Сочувана
Българският националистически форум http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php
Facebook account - Kaloian Ivanov Macedonbg

MacedonBG

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 762
    • Погледај го Профилот
    • Българският националистически форум
Одг: Фолклор
« Одговори #38 на: Февруари 02, 2010, 09:16:37 »

Сочувана
Българският националистически форум http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php
Facebook account - Kaloian Ivanov Macedonbg

ema

  • Newbie
  • *
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 34
    • Погледај го Профилот
Одг: Фолклор
« Одговори #39 на: Февруари 11, 2010, 03:13:45 »


Миладиновци - "Бѫлгарски Народни Пѣсни"

http://www.youtube.com/watch?v=whFhglNuDK0&feature=youtube_gdata


Сочувана

ohrid1941

  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 3174
    • Погледај го Профилот
Одг: Фолклор
« Одговори #40 на: Февруари 11, 2010, 03:19:53 »

Браво Ема! Многу убав клип и уште поубава песна!
Сочувана

MacedonBG

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 762
    • Погледај го Профилот
    • Българският националистически форум
Одг: Фолклор
« Одговори #41 на: Февруари 12, 2010, 01:40:16 »

българска народна носия от с. Боготево, Смолянско
Сочувана
Българският националистически форум http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php
Facebook account - Kaloian Ivanov Macedonbg

MacedonBG

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 762
    • Погледај го Профилот
    • Българският националистически форум
Одг: Фолклор
« Одговори #42 на: Февруари 12, 2010, 09:46:06 »

Тракия е основната и най-голяма фолклорна област в България.

Тракийската низина ни пленява със своята необятност и простор. Зелени полета и ливади се простират от Стара планина на изток чак до бреговете на Черно море и на юг до Родопите. Равна и необятна е тракийската низина. По тези земи се е зародила  най-древната култура на Балканския полуостров, сътворена от първите й заселници – траките. И до днес из равна Тракия звучат песните на Орфей, сияе златото на тракийските владетели, надлъж и нашир се разнася уханието на българската роза.

Красива и изразителна е народната музика на Тракия, богат и разнообразен е музикалният й фолклор, спокойствие и красота звучат в нейните народни песни, в мелодиите на медните й кавали. В тракийското творчество се отразява духът на нашия древен народ, неговата нравствена чистота. Всяко създадено от народа творение е откровение, радост или тъга,  предава се от поколение на поколение и крие онази тайна, която всеки българин носи в сърцето си.  Хубави и горди са тракийските моми. С росна китка на чело те чакат своя момък сутрин и вечер край извора или край кладенеца. От техните песни лъха нежност, а  танците кипят от жизнерадост и веселие.

Рано на пролет, щом по дворовете цъфнат първите кокичета,  из Тракия тръгват страшни кукери, мъжете си слагат маски, връзват на кръста си тежки звънци и подгонват лютата зима, за да си иде по-скоро и да посрещнат пролетта.

В първия пролетен ден сутринта рано стопанките простират пред домовете си червени престилки, пояси, прежди, черги или червени конци да пазят къщата, да не влезе в нея злото – болести и немотия. Като ги види, Баба Марта да се разсмее и да пекне слънце. Много легенди са разказват из Тракия за прочутата българска мартеница, която всеки българин точно на първи март връзва на своите близки и приятели за здраве и успешна година.

В неделята преди Великден тръгват лазарки, за да пожелаят здраве и берекет за всеки дом. Момите гадаят коя първа ще има сватба, всяка мома оставя в общо менче своя гривна, пръстен, огърлица или китка. Менчето престоява през нощта под цъфнал трендафил, а на сутринта предварително избрана мома вади един по един знаците и определя коя мома за какъв момък  ще се омъжи.

Тракийските жени са сръчни, изпод техните ръце се раждат чудни шевици и бродерии, по ризите и сукманите разцъфват пъстри цветя, а цветовете на дъгата се събират и се оглеждат в шарените черги.

В южна Тракия и до днес се пази древен обичай – нестинарството или ходенето с боси крака върху жарава. В края на май се палят буйни огньове, въглените им се разстилат в кръг, а около него се извива хоро, най-отпред се носят иконите на св. Константин и Елена. В жаравата влизат боси нестинарите, най-често жени. Вярва се, че иконата на светеца, която държат, ги запазва от огъня. Светците Константин и Елена се смятат за покровители на нестинарите.

Такава е българската Тракия от както свят светува: жива и необятна, тайнствена и омагьосваща с красотата си, весела и игрива, истинска и вечна…
Сочувана
Българският националистически форум http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php
Facebook account - Kaloian Ivanov Macedonbg

MacedonBG

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 762
    • Погледај го Профилот
    • Българският националистически форум
Одг: Фолклор
« Одговори #43 на: Февруари 12, 2010, 05:25:39 »

Woman's costume, early 2th century, the village of Tri Voditsi, Plovdiv region 
Сочувана
Българският националистически форум http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php
Facebook account - Kaloian Ivanov Macedonbg

MacedonBG

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 762
    • Погледај го Профилот
    • Българският националистически форум
Одг: Фолклор
« Одговори #44 на: Февруари 13, 2010, 12:09:27 »

Сочувана
Българският националистически форум http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php
Facebook account - Kaloian Ivanov Macedonbg