Бугарски Културен Клуб

Ве молиме пријавете (login) или зачленете се (register).

Пријавете се со корисничко име, лозинка и должина на сесија
Напредно пребарување  

Новости:

Автор Тема: Фолклор  (Прочитано 35794 пати)

betina

  • Full Member
  • ***
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 240
    • Погледај го Профилот
Одг: Фолклор
« Одговори #15 на: Март 25, 2009, 10:11:30 »



пиринска
Сочувана

betina

  • Full Member
  • ***
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 240
    • Погледај го Профилот
Одг: Фолклор
« Одговори #16 на: Март 25, 2009, 10:12:15 »


добруджанска
Сочувана

betina

  • Full Member
  • ***
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 240
    • Погледај го Профилот
Одг: Фолклор
« Одговори #17 на: Март 25, 2009, 10:13:02 »


родопска
Сочувана

betina

  • Full Member
  • ***
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 240
    • Погледај го Профилот
Одг: Фолклор
« Одговори #18 на: Март 25, 2009, 10:13:51 »


северняшка
Сочувана

betina

  • Full Member
  • ***
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 240
    • Погледај го Профилот
Одг: Фолклор
« Одговори #19 на: Март 25, 2009, 10:14:39 »


тракииска
Сочувана

betina

  • Full Member
  • ***
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 240
    • Погледај го Профилот
Одг: Фолклор
« Одговори #20 на: Март 25, 2009, 10:15:21 »


шопска
Сочувана

valentinova

  • Гостин
Одг: Фолклор
« Одговори #21 на: Април 02, 2009, 12:11:52 »

Сочувана

MacedonBG

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 762
    • Погледај го Профилот
    • Българският националистически форум
Одг: Фолклор
« Одговори #22 на: Април 02, 2009, 06:21:08 »

Сочувана
Българският националистически форум http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php
Facebook account - Kaloian Ivanov Macedonbg

MacedonBG

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 762
    • Погледај го Профилот
    • Българският националистически форум
Одг: Фолклор
« Одговори #23 на: Април 02, 2009, 06:21:58 »

Сочувана
Българският националистически форум http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php
Facebook account - Kaloian Ivanov Macedonbg

MacedonBG

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 762
    • Погледај го Профилот
    • Българският националистически форум
Одг: Фолклор
« Одговори #24 на: Април 02, 2009, 06:40:38 »

Сочувана
Българският националистически форум http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php
Facebook account - Kaloian Ivanov Macedonbg

MacedonBG

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 762
    • Погледај го Профилот
    • Българският националистически форум
Одг: Фолклор
« Одговори #25 на: Април 02, 2009, 06:44:35 »

Сочувана
Българският националистически форум http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php
Facebook account - Kaloian Ivanov Macedonbg

MacedonBG

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 762
    • Погледај го Профилот
    • Българският националистически форум
Одг: Фолклор
« Одговори #26 на: Април 02, 2009, 06:46:38 »

Сочувана
Българският националистически форум http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php
Facebook account - Kaloian Ivanov Macedonbg

MacedonBG

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 762
    • Погледај го Профилот
    • Българският националистически форум
Одг: Фолклор
« Одговори #27 на: Април 02, 2009, 06:49:37 »

Сочувана
Българският националистически форум http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php
Facebook account - Kaloian Ivanov Macedonbg

MacedonBG

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 762
    • Погледај го Профилот
    • Българският националистически форум
Одг: Фолклор
« Одговори #28 на: Април 02, 2009, 11:59:40 »

Някога един френски пътешественик възкликнал: „Носията на българите е забележителна!”. А аз никога няма да забравя как възрастен англичанин не откъсваше поглед от българските народни носии, показани в Етнографския музей, и с възхищение повтаряше: „Красота! Съвършенство!...”. Ако днес тези носии са преди всичко музейни експонати, през 19-ти век, в епохата на Възраждането, достигат своя разцвет. Все още можем да ги открием по села и малки градчета, грижливо кътани в писани ракли и долапи, предавани като светиня от майка на дъщеря, от баба на внучка. Всяка носия, била тя женска или мъжка, издава възрастта, професията, семейното, материалното и социалното положение на притежателя й; от кой край произхожда; дали е за работния делник, за празник или за обредни ритуали; за топлото лято или за лютата зима. За всичко това съдим по ярките, традиционни външни белези като вида и качеството на тъканите, кройките, многообразието и богатството на украсите и бродерията; начина на забраждане; метала, от който са измайсторени накитите – нанизи пендари, гривни, обеци, пафти, чапрази... Косите на девойките не се криели под забрадка, а били сплетени на плитки и ги красели живи цветя или венец. Неизброими са начините, по които българската жена е покривала главата си, но в основата на забраждането неизменно стои кърпата, бяла или цветна, по-голяма или по-малка, от памук, свила или вълна. Според случая понякога е вързана скромно отпред, странично, отзад или просто само е преметната, а друг път оформя разкошни сложни украси за глава с помощта на подложки, шапчици, венци, изкуствени цветя и пера. Чорапи, бели и пъстри, калци и кожени цървули, а в края на 19-и век вече и меки пантофки носели жените на краката. „Белодрешковци” и „чернодрешковци” – така заради цвета на дрехите народът галено наричал мъжете по българските земи. По-старинна е белодрешната носия. Тя носи подчертан аристократизъм. Ушита е ръчно от бяла вълнена материя. Характерна е за западните части на страната и е най-разпространена в Северозападна България. В останалите краища е царството на „чернодрешковците”. Техните костюми са тъмни, като преобладаващи са кафявите тонове, но има и черни, и сини. Горните дрехи и при двата типа са съшити с цветни конци и обикновено са обточени с гайтани или ивици плат. Най-яркото цветно петно е поясът в по-тъмни или по-светли червени тонове, а понякога и с линеарни елементи. Да не пропуснем връхния ямурлук с гугла и неизменния овчи калпак, който обикновено е цилиндричен или със заоблено дъно, но се срещат и по-високи, както и островърхи калпаци.

Несравними една с друга са женските носии – сияят, преливат в невероятни багри и шарки. Цветът, който доминира в дамския костюм, е червеният в нюансите на изгряващото и залязващото слънце. Сякаш пролетта със своята свежест и чистота е спряла в отрупаните с шевици ризи на престилчените носии на плодородна Мизия и благодатна Тракия. Семплите сукмани от Трънско, по-удобни и по-практични, с приглушена везба, в по-късни времена често заменяна с плетени дантели, издават суровата природа на този не тъй благодатен край. Знойната лятна мараня на Южна Тракия и Македония тежи в червеното на саените носии. При тях бродерията е по-скромна. Силата им е заложена в цвета и кройката на саята и колорита на престилките, които почти винаги присъстват и придават неподражаема завършеност на всяка една женска носия. Цветът на узряло жито е закодиран в костюма на добруджанката. А в тоалета на родопчанката, издържан в пищната гама на меката късна родопска есен, сякаш трепти с многоцветието си горската шума. Сръчни ръце са сътворявали през столетията цялата тази ненадмината красота от естествени материи – вълна, памук, коноп, лен и коприна, които обработвали ръчно. Българките, с вродения си стремеж към прекрасното, предели, багрели, тъчели, шили, везали ризи, сукмани и престилки, плели дантели. Затова в носиите откриваме, сякаш закодирани, загадъчните свещени прабългарски знаци, стилизирани животни и растения, както и вещо орнаментирани човешки фигури, съдове и сечива, плод на едно необозримо въображение. Влагали чувства, емоции, вяра, възприятия за света. Така в сътворяването на костюмите е намерила отражение естествената нагласа на българина да гледа на света с очите на артист. Те внушават мъдрост и благородство и с право можем да ги наречем истински творения на непреходното народно изкуство. Достолепие българско!

Текст: Радост Рачева
Сочувана
Българският националистически форум http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php
Facebook account - Kaloian Ivanov Macedonbg

MacedonBG

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 762
    • Погледај го Профилот
    • Българският националистически форум
Одг: Фолклор
« Одговори #29 на: Април 02, 2009, 01:38:08 »

                                                                                              Фолклорен ансамбъл “Тракия” – гр. Пловдив е създаден през 1974 г.
Главен художествен ръководител и хореограф е проф. Даниела Дженева.
Диригент на оркестъра Стоян Пауров, диригент на хора Николай Мутафчиев.
Творческият облик на “Тракия” е създаден от проф. Кирил Дженев и се развива през годините с помощта на най-големите автори в областта на фолклора – доц. Стефан Мутафчиев, академик Николай Кауфман, Коста Колев, Живка Клинкова и много други. Съществен принос за този неувяхващ творчески заряд винаги са имали и изпълнителите, които са настоящи студенти и вече завършили специалисти от Академията за музикално и танцово изкуство. Вече 33 години “Тракия” е новатор в музикалните и танцови форми, като нито за миг не прекъсва връзката на съвременното изкуство с дълбоките корени на българския фолклор, обреди и легенди. Спектаклите на Ансамбъла излизат от рамките на традиционните концерти и по един блестящ начин разкриват огромното фолклорно богатство на България от всички етнографски области. Специалистите окачествиха участието на “Тракия” в Първия преглед на държавните и професионални ансамбли за народни песни и танци в Благоевград през 1976 г., като “кулминация” на целия преглед, като “атомен взрив” на прегледа. Десет години по-късно по време на третия преглед в гр. Кюстендил (единственият с конкурсен характер) “Тракия” печели шест първи и две втори награди във всички възможни раздели за авторство и изпълнение. До сега са изнесли хиляди концерти във всички краища на България и 52 страни по света като:
Франция, Италия, Белгия, Германия, Израел, Япония, Индия, Мексико, Колумбия, Сирия, Алжир и много други.
Стотици и хиляди почитатели на "ТРАКИЯ” имат касети, плочи или диск със записани изпълнения. Ансамбълът е оставил в съкровищницата на БНТ серийният филм “Танците на бълга-рина” и други редки художествени филми, записи от концерти и музикални филми за немската телевизия МДR, швейцарската национална телевизия, Нова телевизия, Евроком, МSAT и други кабелни телевизии.
През месец октомври 2004 година на “Прегледа на професионалните и държавни ансамбли” в град Плевен, ФА “ТРАКИЯ” се представи с премиерния музикално-танцов спектакъл “ Хубава Яна ” – идея и хореография на проф. Даниела Дженева. За авторството на този спектакъл Дженева получи наградата “ Пловдив 2005 ” и “ Кристална лира 2005 ”.                                                                                За кореспонденция:
4004 Пловдив
ул. “Даме Груев” 1а
тел./факс: +359 32 697 129
тел.: +359 32 697 126
тел.: +359 32 693 876
Сочувана
Българският националистически форум http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php
Facebook account - Kaloian Ivanov Macedonbg