Бугарски Културен Клуб

Ве молиме пријавете (login) или зачленете се (register).

Пријавете се со корисничко име, лозинка и должина на сесија
Напредно пребарување  

Новости:

Прикажи ги пораките

Овој оддел овозможува да ги гледате сите пораки оставени од овој член. Но внимавај можеш да ги видиш истите само од делови на форумот каде имаш пристап.

Теми - Пламен Павлов

Страници: 1 [2]
16
Наградата е за българка от земите, останали извън пределите на днешна България, за българки от общностите по целия свят. Както вече знаете, наградата за 2009 г. беше присъдена на две много, много достойни българки - Спаска МИТРОВА и Костадинка КУНЕВА:

http://www.aba.government.bg/news.php?newsid=4053
http://www.eurochicago.com/2010/01/vebalgarka-na-godinata-2009/
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2010-01-23&article=310505
http://focus-news.net/?id=n1335025&chain=1

Ето и малко видео-кадри:
http://www.skat.bg/news.php?action=7&newsID=7159

17
Темата не е точно и не е само средновековна, по-скоро е съвременна. Реших все пак да пусна именно тук едно мое непретенциозно есе по темата, което излезе тези дни в сайта "Литературен свят":

http://geom-bg.com/?p=22185

18
Пламен Павлов: Св. Патриарх Йоаким І (1234 – 1246) – един от големите духовни водачи на България и православна Европа
 
18 януари 2010 | 18:01 | Агенция „Фокус”
 

За Св. Патриарх Йокаим І - Пламен Павлов, ВТУ “Св.св. Кирил и Методий”, автор и водещ на предаването “Час по България”, пред Агенция “Фокус”.

В нашата многовековна история се открояват значими имена на светци и архиереи, познати на всеки българин: Светите братя Кирил и Методий, техните следовници светите Климент и Наум, св. Йоан Екзарх, св. Иван Рилски, св. патриарх Евтимий... Заради превратностите на историята, довели до загубата на паметници и заедно с тях на българска памет, имената на други духовни водачи са избледнели. Днес те не говорят нищо (или почти нищо...) на съвременния българин. Едно от тези незаслужено забравени имена е св. патриарх Йоаким І Търновски, чието успение Българската православна църква отбелязва на 18 януари. До петдесетте години на ХХ в. св. Йоаким І Търновски е познат съвсем фрагментарно. Академик Иван Снегаров публикува по чудо запазеното кратко житие на патриарха, с което знанията за неговата дейност се разширяват. Единственият запазен ръкопис на житието е от Македония – свидетелство, че култът към бележития патриарх е бил разпространен в цялата българска земя. В последно време личността и делата на Йоаким І са обект на проучванията на известния етнолог, фолклорист и писател Анчо Калоянов.
Високата оценка за св. патриарх Йоаким І ни най-малкото не е пресилена. С неговото име можем да свържем знакови постижения на българската държава, църква и култура: възобновяването на легитимната Българска православна патриаршия (1235 г.), създаването на скалните манастири по р. Русенски Лом (днес една от църквите при с. Иваново е обявена за паметник на ЮНЕСКО от световно значение), утвърждаването на българското духовно влияние на Света гора (Атон) и в диоцеза на Охридската архиепископия - другата българска православна църква през Средновековието. Не на последно място, усилването на българското културно и политическо “излъчване” спрямо в православна Европа (Сърбия, руските княжества).
Първият признат от вселенското Православие “патриарх на Цариград Търново и на всички българи” се ражда нейде през последните десетилетия на ХІІ в. в семейството на благородни родители. Още като младеж се отказва от “прелестите на света”. Приема монашески сан на Света гора (Атон) и се отдава на аскетичен живот. Вероятно не без връзка с възцаряването на Иван Асен ІІ (1218-1241) Йоаким се завръща в България с трима свои ученици – Диомид, Атанасий и Теодосий. Край крепостта Красен (дн. едноименно село в Русенска обл.), недалече от средновековния град Червен, тримата монаси издълбават скални килии и малката църква “Преображение Господне”. Цар Иван Асен ІІ посещава духовния отец и “.. го дарява с много злато...” за изграждането на обител, посветена на Архангел Михаил. Независимо от лаконичността на житийния разказ, съществуват основания да се мисли, че монахът Йоаким още тогава духовен наставник и доверен съветник на младия български цар.
През 1232 г. престарелият архиепископ (от българска гледна точка “патриарх”) Василий – верният съмишленик на царете Петър, Асен и Калоян, се оттегля от своя пост. Този акт съвпада с преориентацията на Иван Асен ІІ за отхвърляне на унията с Рим, сключена през 1204 г., и възстановяването на изконно православния статут на църквата. В столицата Търново е свикан архиерейски събор, който избира за църковен глава именно авторитетния монах Йоаким. През 1234 г. цар Иван Асен II изпраща Йоаким при вселенския патриарх Герман, който по онова време пребивава в Никея поради латинската власт в Константинопол/Цариград. Така започват преговорите за възобновяване на православната Българска патриаршия. През 1235 г. в град Лампсак на Мраморно море се провежда църковен събор, в който участват представители на източните патриашии (Александрия, Антиохия и Йерусалим), на който е признато възстановеното достойнство на Българската патриаршия. Като прибавим признанието от Рим още през 1204 г., фактически Търновската патриаршия е приета за “сестра” от всички църкви от древната “пентархия” – уникален случай в средновековна Европа и в християнския свят и до днес!
Ролята на Търновската патриаршия в историческата съдба на българите се илюстрира от такива изявени духовни водачи като самия св. Йоаким І, неговите наследници Игнатий, св. Йоаким ІІІ, Симеон, великият св. Евтимий... В някои случаи търновските патриарси оспорват църковната политика на Константинопол. По време на някои от византийските опити за уния с Рим, свързани с безпринципни отстъпки, търновският патриарх е наричан “стълб на православието”. Търновската патриаршия в продължение на два века е най-високопоставената в рангово отношение църква в православния славянски свят. Нейните архиереи прокарват влиянието си в Русия, Сърбия, Влахия, Молдова и Литва, което е в интерес на духовното издигане на техните народи. Началото на това влияние, не бива да се забравя, е поставено именно от св. патриарх Йоаким І. От житията на св. Сава, първият архиепископ на Сърбия, се вижда, че св. патриарх Йоаким е имал завиден авторитет в съседната православна страна. Сръбският архиепископ се отнася с подчертано уважение към своя по-старши събрат и търси неговата подкрепа при решаването на споровете около признаването на Сръбската архиепископия. Началото на канонизацията на Сава, починал в Търново на 14 януари 1236 г., е поставено именно от “светия патриарх Йоаким” – това е известно от житието на сръбския национален светец, написано от неговия ученик Доментиан.
Патриарх Йоаким светителства начело на Българската църква до смъртта си - 18 януари 1246 г. Дори и малкото сведения, съхранени за него, са свидетелство за достойнствата му на архиерей, както и за силното му влияние по отношение на самия цар Иван Асен ІІ. Изрично се споменава, че патриархът е спасил мнозина от “царския гняв”, включително от сигурна смърт... В този смисъл поне отчасти предствата за “добрия цар” Иван Асен ІІ се гради и върху участието на патриарх Йоаким І в решаването на възникнали държавни и обществени проблеми и кризи. След смъртта на Иван Асен ІІ патриарх Йоаким е един от регентите на малолетия цар Коломан І Асен (1241-1246), което още веднъж свидетелства за неговите заслуги не само към църквата, но и към държавата.
През вековете на нашата история и съвремие българската църква е призвана да съхранява и развива националната памет, да търси примера на големите духовни водачи от миналото. Нека днес, на 18 януари, отново си спомним за един от тези “добри пастири” и духовни наставници на православния български народ – светият патриарх Йоаким І Търновски.

19
Здравейте! Не видях тема за религиозното учение на богомилите, което скопските "историчари" обичат да третират като "македонско", като "борба против турано-бугарската власт" и тем подобни измислици. Предлагам ви един мой есеистичен текст на тази тема, който е публикуван на три части в един нов литературен сайт:

http://e-literatur.blogspot.com/2010/01/blog-post_7983.html

http://e-literatur.blogspot.com/search/label/%D0%9F%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%BD%20%D0%9F%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D0%BE%D0%B2

http://e-literatur.blogspot.com/2010/01/blog-post_18.html

20
Още веднъж, светли празници на всички приятели в Македония и навсякъде!
Ето последното ми предаване за 2009 г.:

http://www.skat.bg/news.php?action=7&newsID=8

Не крия, имал съм и имам безгранично доверие на Райна - ако вярвате на мене, значи трябва да вярвате и на нея. Поздрави на всички!

21
 Пламен Павлов за Свети Наум – един от „корифеите” на България и българската национална идея
 
23 декември 2009 | 12:30 | Агенция „Фокус”
 


Пламен Павлов, историк и преподавател във Великотърновския университет, автор и водещ на предаването “Час по България” на Национална телевизия СКАТ, пред Агенция “Фокус”.


23 декември е Ден на св. Наум – едно от най-ярките имена в историята на българската духовност и култура, на българската църква и държава. Въпреки че от неговото някога богато творчество са съхрани само отделни творби и фрагменти, няма никакво съмнение в невероятната духовна и харизматична мощ на великия български и общославянски Учител! Тя струи от двете му жития, от сведенията за него в други старобългарски творби, дори в косвените известия за тази в пълната степен на думата велика личност на българин от Средновековието.
Св. Наум e сред най-близките ученици на Светите братя Кирил и Методий, а животът и делото му са тясно свързани със св. Климент Охридски, светия княз Борис-Михаил Покръстител, цар Симеон Велики... Светецът е българин по род, произлизащ от пределите на самото българско царство, най-вероятно от днешна Северна България. Кога е напуснал “света”, за да се отдаде на монашеското поприще е неизвестно. Факт е обаче, че още като младеж той се присъединява към учениците на Светите братя в тогавашна Византия. Вероятно бъдещият светец е от средата на онези български аристократи, които са пращани на обучение в империята и нейната столица Константинопол, придружавали са знатни личности по време на техния доброволен или наложен от обстоятелствата престой във византийската столица. Нека припомним само легендата за княгинята Персика, родната сестра на владетеля Борис І (бъдещият Покръстител), която, бидейки заложница във Византия, приема Христовата вяра и в някаква степен повлиява на своя царстващ брат във вземането на едно от най-съдбоносните решения в цялата ни многовековна история... Не твърдя, че Наум непременно е бил в свитата на знатната българка, но близостта му с българския владетел, неговите близки и най-верни “приятели” е несъмнена. Така или иначе, Наум отива в манастира “Полихрон” в Мала Азия и е сред монасите, следващи св. Методий, тогава игумен на тази прочута обител.
През 863 г. св. Наум участва в мисията, потеглила към Великоморавия и Средна Европа. През 868 г. в Рим е ръкоположен за презвитер от папа Адриан ІІ. През следващите години е неизменно до архиепископ Методий, като споделя всички успехи и трудности на Моравската мисия. След нейния крах през 886 г. той търси убежище в Родината - в България, където пристига заедно със св. Климент и Ангеларий. Всички те, по думите на архиепископ Теофилакт Охридски, “... за България си мислели, за България копнеели...” През Белград (дн. столица на Сърбия, до средата на ХІV в. български град) тримата “корифеи” пристигат в столицата Плиска, посрещнати тържествено от княз Борис-Михаил и тогавашния български политически елит. Отначало двамата с Климент са настанени в имението на болярина Есхач, един от най-близките съветници и “приятели” на владетеля.
В Плиска Наум работи до 893 г., като е възможно да е пребивавал и в големия манастир при с. Равна, Провадийско. Прави впечатление “разделянето” на задачите и приоритетите между двамата “велики Учители”, между Климент и Наум – оттук нататък, дори и когато са стотици километри един от друг, те са неизменен “тандем” в своите стремежи, творчески усилия и неуморна работа – обстоятелство, което ги представя като своеобразен аналог на другия голям “тандем” , този на техните духовни наставници Светите Кирил и Методий!
Когато св. Климент Охридски е избран за “пръв епископ на българския език” – с други думи, според семантиката на тази старобългарска дума, на “българския народ” (893 г.), на неговото място в днешна Македония и Албания владетелят Симеон Велики (893-927) изпраща именно св. Наум. В Охрид и околните земи той развива усилена просветителска дейност, като през цялото време сътрудничи със своя любим събрат св. Климент. Творчеството на св. Наум със сигурност е било богато, но оцелялото не е много... Известни са отделни негови творби на химнографията (църковната поезия) – факт, който сам по себе си говори за високите интелектуални достойнства на Наум.
През 905 г., вече в напреднала възраст, Наум се оттегля от активна дейност, като изгражда прочутия манастир “Св. Архангел Михаил” (наричан най-често “Св. Наум”) на Охридското езеро. Това става с “...богатството и повелята на благочестивия български цар Борис и на неговия син цар Симеон”. И до днес в манастирската църква на видно място вдясно от входа в притвора на храма се пази портрет на княза-покръстител – българският “цар Михаил”. Вляво също има следи от монументален стенописен портрет – за съжаление почти напълно унищожен. Внимателното вглеждане в багрите на нищожните му фрагменти показват, че фигурата, която е била изписана там, несъмнено е на царска особа – на кого другиго, освен на цар Симеон Велики, другият голям ктитор на манастира?
От десетилетия насам св. Наум, подобно на други велики български светители и държавници, е обект на системни и безсъвестни фалшификации, отричащи неговата изконна българска същност, мисия, духовно наследство. Ето какво четем в том ІІ на фамозната “Македонска енциклопедия” (Скопjе, МАНУ, 2009): “Постои основа да се претпостави дека той то води своето потекло от македонските Словени... “, по-нататък – “... по смртта на св. Методий преку Бугария се вракя во Македония и тука заедно со св. Климент го продолжува делото на Светите бракя...”, и още изопачени факти и умишлено премълчани истини! Нещо повече, за св. Наум (с промяна на ударението на “А”!) последователно се изгражда неверният образ на един от най-автентичните и изконни “македонски свететили”. Историческата истина, самото творечество и живот на св. Наум го представят като един от най-ярките символи на България, на българското, на българщината по целия свят.
Св. Наум умира на 23 декември 910 г, гробът му е в дясното крило на храма и е обект на всенародна почит. Мъдростта и уменията на лечител на св. Наум са отразени в много легенди, които се разказват в Охридско и околните български краища и до днес.


 
 


22
Препоръчвам ви своеобразния пътепис на писателя Димитър Атанасов в:

http://geom-bg.com/?p=12146


23
Актуелни теми од медиумите / История и политика
« на: Декември 20, 2009, 09:14:23  »
Здравейте! Нека се поздравим с отпадането на визите и да продължаваме все по-уверено нататък, колкото и да е трудно. Така или иначе, всичко зависи от усилията на всички и на всеки, нали?
Един разговор по темата:

http://www.skat.bg/news.php?action=7&newsID=6715

24
Подкрепям изцяло инициативата на БККС, като си мисля, че е необходимо да се ангажират повече българи от различни страни:
http://www.skat.bg/products.php?type=10&genre=3351&page=0
/прочетох писмото на БККС в началото на емисията/
Молбата ми е отците от манастира да кажат каква помощ трябва, за да се опитаме да направим нещо повече.

26
Можете да видите и чуете проф. Светлозар Елдъров за великия апостол на Свободата Дамян Груев:

http://www.vbox7.com/play:92ba8ccb&al=1&vid=
http://www.vbox7.com/play:9590a36a&al=1&vid=
http://www.vbox7.com/play:6bf35e87&al=1&vid=2328839
http://www.vbox7.com/play:33e4e285&al=1&vid=2329035

27
Здравейте, бих искал да ви запозная с една моя статия, където многократно става дума за днешна Македония през Средните векове:

http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/serdika.htm

28
Здравейте отново! Ето интервюто, за което бях писал преди два дни. Извинявам се за грешките, особено на имената на хора /Лазар Младенов и Владо Треневски журналистката ги е "обединила" в една личност... Капсаров - а не "Кацаров" и т.н./ - така става, когато едно интервю е по телефона, освен това аз говоря бързо, както знаете, и не винаги ме "чуват" какво точно казвам.
Пламен Павлов: За културна политика на България в Македония трябва да се отделят много повече ресурси
 
08 ноември 2009 | 05:52 | Агенция "Фокус"
 
Доц. Пламен Павлов: За културна политика на България в Македония трябва да се отделят много повече ресурси

Пламен Павлов, преподавател по история, водещ на предаването „Час по България” по телевизия СКАТ пред Агенция „Фокус”.


Фокус: Г-н Павлов, как премина отбелязването на Деня на народните будители в Скопие?
Пламен Павлов: На 2 ноември 2009 г. в залата на българското Посолство в Скопие се състоя тържество, посветено на Деня на народните будители. То беше организирано от Посолството, от Българския културен център в Скопие, съответно от Ангел Ангелов, и.д. посланик на България в Република Македония, и от Димитър Христов, директор на Българския културен център в Скопие. От страна на София съорганизатор беше Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ), представлявана от Райна Манджукова. Към това тържество имаше традиционно силен интерес на хората с българско самосъзнание в Македония, които никак не са малко, по-скоро на тази категория българи от Македония, която категорично мога да причисля към съвременните народни будители на българщината в Македония. Ние не бива, когато отбелязваме този празник, да се обръщаме само към неговата историческа същност, а да търсим актуалното в него. И днес в съседна Република Македония има български будители и тези хора никак не са малко. Аз не бих прекалявал с имената, тъй като трябва да спомена десетки имена, но не мога да не спомена имената на Панде Ефтимов, доайен на нашата общност в Македония, изкуствоведът и историк Симеон Симев, писателят Младен Сърбиновски, историкът Христо Кацаров, десетки хора... Това са железните българи в Македония, но ние не бива да забравяме, че освен тези железни българи, в Македония всички останали хора със славянска природа също са българи. Има 1,4 млн. наши сънародници в Македония. Този празник, колкото и да не беше отразен от македонските медии, съм сигурен, че е плъзнало като мълва в Скопие и е имало много по-голям ефект. Някои български медии, макар и да не са държавни, макар да са частни, играят обществена функция. Това може би е най-доброто нещо, което се случи на България през тези 20 години демокрация, които след няколко дни ще коментираме във връзка с 10 ноември. Когато се говори за 1 ноември в Скопие, не може да не се каже (това категорично го подчертах в словото си към нашите сънародници), че 1 ноември е следствие на 27 ноември, разбира се в различни години. 1 ноември като празник на българското будителство, на практика, е следствие от ньойската национална катастрофа, най-голямата драма в българската история. Чест прави на българския политически елит след войните, дори и на Земеделския съюз, независимо от многото грешки в неговото управление, че се обръща към историята като подтик за националното ни обединение, като един вид терапия срещу ньойската драма, тази тежка национална травма, която причини Ньойският договор.
Тази година се навършват 90 години от този злощастен за нашата нация договор и аз мисля, че празнуването на 1 ноември все повече трябва да се обвързва с ньойската съдба на България и то не в оплаквателен план, както е било в миналото, а в един план на катарзис, на осмисляне на поуките от Ньой и на преодоляване на тази страшна катастрофа, тъй като всички ние сме рожба на ньойската съдба на България - ние, и нашите сънародници в Македония и в съседните на България държави, на мен ми се струва, че това празнуване на 1 ноември в Скопие тази година беше малка стъпка към лекуването на ньойския синдром и към нашия опит да осмислим общото бъдеще на хората от България и Македония. Специално да благодаря на Райна Манджукова, която беше в основата на този замисъл. Една препоръка, ако мога да си позволя да направя, е българското правителство, нашите компетентни власти, не искам да визирам конкретни институции, тъй като те са много, да подемат инициативата на ДАБЧ, на посолството и на Културния център, и 1 ноември да се превърне в един аналог на 24 май, но в по-ясен исторически контекст като визия за бъдещето. Хубаво е, че в Скопие се организира подобен празник от българското Посолство, но според мен е добре за вбъдеще той да бъде отбелязан в някоя голяма зала в Скопие в присъствие на много друга публика, с участие на български артисти. Аз съм сигурен, че публиката ще бъде достатъчно много, тъй като съм присъствал на събирания в Скопие, където е имало над 1000 или 2000 души по повод на 3 март. Като благодаря на Посолството и Ангел Ангелов за организацията и всичко, което направиха, искам да кажа, че не е по силите на една конкретна мисия да осъществява по-големи културни изяви. Това трябва да залегне в приоритетите на работата на нашето Външно министерство. У мен се създава едно впечатление, може да не е правилно, нямам достъп до тези неща, че на нашата мисия в Македония се гледа като на всички останали мисии в близки и далечни страни. Според мен, това не може да бъде полезна практика, тъй като за нас Македония е особен случай, ние не можем да следваме линията, която в Скопие се следва на еквидистанция, както беше казал Киро Глигоров. За нас Македония не може да бъде на еквидистанция спрямо останалите държави, за нас Македония е нещо друго - тя е част от нашата съдба. Без да се натрапваме, без да изпадаме в патриотични уклони, ми се струва, че за културна политика на България в Македония трябва да се отделят много повече ресурси. Това да го прави не само ДАБЧ и Посолството, а да го прави цялата българска държава. Струва ми се, че това е верният път за постигане на диалог с нашите сънародници и с македонските власти за преодоляване на синдрома на миналото. В никакъв случай не бива да се прави компромис с българската същност на хората в Македония, с историческата истина. Днес в Македония се водят люти битки за идентитет, както го наричат те, и дори шеговито Младен Сърбиновски каза, че държавата може би трябва да се нарича Идентитетия (той каза това с една горчива ирония). Струва ми се, че борбата за идентитета е откриването на истината, това е истината за нашата единна история, за нашата съвременна обща съдба и за общото ни бъдеще, надявам се.
Фокус: Как премина инициативата в Посолството?
Пламен Павлов: На тържеството в българското Посолство присъстваха над 150 души - българи от Македония. Присъстваха знакови лица на българската общност, присъстваха хора както от Скопие, така и от Охрид, Щип, Струмица. Не искам да пропускам Владо Младенов, който създаде една неправителствена организация „Български културен клуб” в Скопие, която напоследък е много активна. Присъства елитът на българщината в Македония, но трябва все повече да се отваряме към всички хора в Македония, не само към хората с ясно, смело изявено българско самосъзнание. Не бива да пропускаме, че тези хора и в момента македонските официални власти ги преследват, уволняват ги. Само в този ден ми станах известни няколко случая в Щип, на други места. Този омекотен терор върху българите в Македония, станал печално известен със случая „Спаска Митрова”, не е спирал и е крайно време Македония да се замисли върху своята перспектива. Може би не трябва да го казвам, но аз не искам да крия нищо. Когато пътувахме към Скопие беше направен нелеп опит ние да бъдем спрени на митницата, тъй като сме носели книги, които нямали някакви сертификати и някакви митнически такси, при положение, че тези книги ДАБЧ ги беше осигурила, за да ги подари на хората, а не за нещо друго. Това беше една антология, издадена от Олга Шурбанова – главен редактор на списание „Ек”. В същността на самото тържество беше представянето на списание „Ек”, орган на ДАБЧ и на други издания на агенцията. Покрай тях стана много по-широк разговор. Това е ценното на агенцията, на Райна Манджукова и на Олга Шурбанова в конкретния случай. На митницата беше направен нелеп опит за пореден път да се спират книги, идеи, движението на мисълта. Поради бързата намеса на българското Посолство, случаят приключи за броени минути, но искам да обърна внимание на македонските власти, тъй като Агенция „Фокус” е много четена в Македония, както ви е известно. Опитът да се спират идеи, книги, противоречи на всякаква европейска ориентация на Македония. Би трябвало властите в Македония да разберат, че условията са съвсем други, че вече не е времето на Титова Югославия и да се държат адекватно, защото подобни опити са нелепи, смешни, но и престъпни. Идеите не могат да бъдат спрени, те се носят във въздуха, дори и да бяха спрени тези книги, това нямаше да осуети тържеството, само щеше да го вгорчи. Опитът да бъдат спирани книги, идеи, информация за България, да се говори за България само в някакъв негативен план още веднъж показва, че „черната магия на македонизма”, както аз съм наричан, постепенно започва да губи своята сила и че благодарение на нашите будители в Македония, на тези хора, между които има и много млади, които останаха честни, краят на македонистката магия се вижда и той няма да бъде далече. Крайно време е хората и особено властите в Македония да осъзнаят, че истината не е на тяхна страна, истината е нещо свято, тя не може да бъде репресирана.
Фокус: Миналата седмица разговаряхме с проф. Григор Велев, който спомена, че всеки момент ще се създаде Асоциация на българите в Македония.
Пламен Павлов: Аз се познавам много добре с проф. Григор Велев, работили сме много пъти заедно. Такива асоциации, дружества, сдружения, клубове и днес съществуват, те могат да се увеличават. Това е въпрос на свободна воля на самите инициатори. Аз подкрепям това, което е казал проф. Велев, но смятам, че активната страна трябва да бъде българската държава, която изостава спрямо българското гражданско общество. Тя изостава в някакъв смисъл и спрямо българското гражданско общество в самата Македония. Не искам да бъда черноглед или самоцелен критик на днешното правителство. Не съм свързан с днешното правителство, но не мога да не отбележа, че то направи някои много окуражителни стъпки- примерно организирането на подобни тържества. Тази линия продължава да съществува и да се утвърждава. Назначаването на бесарабска българка за председател на ДАБЧ, самата Райна Манджукова вече има поглед към назначаването на хора от нашите общности, включително от Македония, на работа в агенцията. Крайно време е ние да се отваряме към нашите сънародници, те да получават участие в българската държава, българската политика, българските медии. Мога да отбележа македонския българин Петър Колев, който води предаването „Облаче ле бяло”, водено преди това от Райна Манджукова. Нашето общество постепенно трябва да излиза от своята самодостатъчност, да не гледаме на българите в чужбина само като на страдащите братя, а да гледаме на тях както на нас. Ние винаги сме били толерантни към другите, но понякога не сме толерантни към самите себе си. Ние не можем да продължим да гледаме на българите в чужбина като на хора, които не са вътре в българската Конституция - планетарна, европейска или балканска. Сред днешната епоха, в която границите падат, нещата придобиват все по-голяма мобилност, българите извън България би трябвало да заемат полагащото им се място в българската култура, в българската политика, в българското държавно управление. Някои от стъпките на днешното правителство намирам за изключително полезни и имам надеждата, че те ще продължат в същата посока. За Македония понятието чужбина е неточно, става дума за едно етнокултурно пространство, което съществува повече от 1000 години и в което българският дух винаги е бил жив.
Аделина ГЕОРГИЕВА

29
Искам да благодаря на всички българи от Македония, които бяха на срещата в Скопие на 2 ноември 2009 г. Да сте живи и здрави, български будители от Македония!

Страници: 1 [2]