Бугарски Културен Клуб

Ве молиме пријавете (login) или зачленете се (register).

Пријавете се со корисничко име, лозинка и должина на сесија
Напредно пребарување  

Новости:

Прикажи ги пораките

Овој оддел овозможува да ги гледате сите пораки оставени од овој член. Но внимавај можеш да ги видиш истите само од делови на форумот каде имаш пристап.

Теми - MacedonBG

Страници: 1 2 [3] 4 5 ... 10
31
Сръбската пропаганда за ВМРО 1933 год. взето от Facebook account Dragi Bogdanoski

32
Проф. Николай Жечев: От Ботевото документално наследство са останали твърде малко автентични материали

Във връзка с отбелязването на 134 години от гибелта на Христо Ботев Агенция „Фокус” разговаря с проф. Николай Жечев, историк и изследовател на живота, дейността и творчеството на Христо Ботев.

Фокус: Проф. Жечев, кои са основните етапи в революционната дейност на Христо Ботев и кои са събитията, които бележат неговия път преди идването му в България и след като стъпва на българска земя?
Проф. Николай Жечев: Христо Ботев, както е известно за всички българи, е един от най-видните идеолози и ръководители на българското национално освободително движение през 19 век и по-точно на десетилетието, предхождащо Освобождението. Ботев е следовник на патриарха на Българската революция Георги Раковски, заедно работи с такива дейци като Любен Каравелов. След дейността на Левски и след създаването на вътрешната революционна организация и БРЦК в Букурещ, Ботев след емигрирането си в Румъния е един от най-дейните участници в Освободителното движение. Преди всичко той работи като най-близък съратник на Любен Каравелов в революционните вестници „Свобода” и „Независимост”, които подготвят почвата за революционното движение, водят най-широка пропагандна дейност. Ботев създава в Букурещ в-к „Будилник” и особено след спирането на в-к „Независимост” той започва издаването на в-к „Знаме”. Този вестник започва да излиза в началото на месец декември 1874 година и този вестник се превръща в най-ярката трибуна на българското освободително движение. През 1875 година започва т.нар. Източна криза и Българското освободително движение навлиза в нов етап на развитие. Създава се и новият български революционен комитет през август 1875 година, когато кръгът около Ботев след избухването на въстанието в Босна и Херцеговина смятат, че е настъпил сгодният момент за освободително въстание и в България. Тогава създават новия революционен комитет. Събранието на революционни дейци през август 1875 година иска да подготви и да проведе всеобщо въстание в Българско и това е записано в протокола на това събрание. Христо Ботев по това време пътува до Русия, за да набави оръжие и да доведе военни ръководители на въстанието, но поради недостатъчната подготовка, заради редица причини и недоразумения, опитът за въстание в България през 1875 година е неизвестен. През 1876 година се подготвя Априлското въстание. Христо Ботев не участва пряко в събранието на българските революционни дейци в Гюргево, но той следи събитията и участва през пролетта на 1876 година в подготовката и организирането на въстаническа чета, която да се притече на помощ на въстаниците в България. Това личи особено ясно – намеренията и действията – в едно знаменито негово писмо до Тодор Пеев. В това писмо Ботев казва: „Аз ще направя ръцете си на чукове, а главата си на бомба и ще изляза на борба със стихиите”, цитирам по памет, тук Ботев призовава за енергична работа в това отношение. Когато подготовката за въстанието навлиза в решителната си фаза и избухва самото въстание, малко преждевременно, Ботев създава своя последен нов революционен вестник, чийто първи брой излиза на 5 май 1876 година. Тук той приветства пламенно въстанието в България. Неговите изрази са: „Захваща се вече драмата на Балканския полуостров”. Говори, че българският бунт е навлязъл в решителната си фаза и нищо не може да го спре. В този вестник той заявява, че 7-милионния български народ иска едно от тези две неща - или свобода, или смърт. Ботев изразява своята и на своите съратници воля за решителна борба за освобождение на България. Неговата чета е един от най-ярките епизоди в епопеята от 1876 година и тя е заключителният акорд на тази епична битка, която се води за Освобождението на България. Тази чета, десантът на Радецки, отзвукът, който има сред европейските и балканските страни, създават най-широкият отзвук на въстаническата борба в България и поставят по-ребром въпроса за българското Освобождение. Четата на Ботев изиграва огромна пропагандна роля, поставя въпроса за политическото освобождение на България.
Фокус: Предполагал ли е Ботев, че няма да срещне подкрепа от българите, когато стъпи на Българска земя и че това, с което се заема ще е подложено на неуспех?
Проф. Николай Жечев: Христо Ботев е вярвал дълбоко в това, че въстанието ще доведе до Освобождението на България. Още в „Нова България” той е пропагандирал идеите за Освобождението за решителната борба, която започва българският народ. В писмото, което той дава на капитана на кораба „Радецки”, се казва много ясно: Ние българските четници отиваме да помогнем на въстаналите свои братя, които се борят за Освобождението на своето отечество. Също така на 17 май по Димитър Горов, един от българските патриоти, който придружава Ботев и другарите им до последното румънско пристанище – Бекет, където се качва последната група, изпраща телеграми до някои европейски вестници, в които също се заявява, че те завладяват парахода, за да отидат и да помогнат на своите поробени братя, които са въстанали, за да извоюват освобождението на своето поробено отечество. Това показва, че той е таял дълбока вяра в борбата за освобождение, в освободителното дело, което са започнали. Това, че четата не е била посрещната в някои случаи с този ентусиазъм, с който те са се надявали, не означава, че борбата, която водят и жертвите, които са дали, са отишли напразно. В стихотворението си „Моята молитва” Ботев казва: „В редовете на борбата/ да си найда и аз гроба” или „Който падне в бой за свобода, той не умира”. Тези неща говорят много ясно, че той вярва в освободителната борба и че жертвата, която прави, ще донесе Освобождението. Според мен, в неговото цялостно творчество има няколко основни момента - борба за правда и свобода, борба за истина. Още в „Дума на българските емигранти” Ботев поставя за мото думите: „Истината е свята, свободата е мила”, а навсякъде в останалото си творчество той говори за правда и за свобода. Те са главните жалони, които осмислят неговото творчество.
Фокус: Има ли неизвестни факти около делото и живота на Ботев? И има ли такива, които се превръщат в митове?
Проф. Николай Жечев: Изминали са повече от 130 години от гибелта на Ботев. За него е писано многократно, издавани са биографии и много книги, проучвано е неговото литературно творчество, но от него са останали твърде малко автентични материали. По една или друга причина от Ботевото документално наследство са останали твърде малко неща. Даже повечето от писмата му ние познаваме по публикациите, които Захари Стоянов прави в своята биография на Христо Ботев, която излиза през 1888 година. Те след това остават загубени в архива на Захари Стоянов и досега не са открити. От неговия живот има много бели полета и неизяснени моменти от биографично естество. За ученическите му години има много спомени, за революционната му дейност са издадени много спомени на негови съвременници, но все пак много малко е това, което е написано от неговата ръка. Например, неговото джобно тефтерче и някои от писмата са открити през 1940 година в архива на Тодор Пеев. Когато Ботев пътува на четата на кораба „Радецки” той предава по Димитър Горов джобното си тефтерче, някои писма и други документи, които са запазени от Тодор Пеев. Те са открити от Никола Данчов. Джобното тефтерче на Ботев е едно от малкото автентични негови документални реликви. Той го е ползвал от края на 1875 година до пътуването си с „Радецки”. В него има списъци на хора, които постъпват в четата, има други записки. Там е ценно това, че са запазени два куплета от черновата на стихотворението „Обесването на Васил Левски”, което по-късно излиза в „Нова България”, чието редактиране и издаване продължават съратниците на Ботев. Това е една от най-ценните реликви, които представят творческата поетическа лаборатория на Христо Ботев. Христо Ботев е издал например календар за 1876 година, заедно с портрета и със стихотворението за Васил Левски, но досега такъв екземпляр не е открит, не са открити много други негови писма и документи. Има още какво да се желае в това отношение.
Фокус: Доколко е вярно едно твърдение, че Ботев е първият социалист и доколко неговите разбирания са повлияни от тези идеи?
Проф. Николай Жечев: Христо Ботев е човек на своето време. Той се е учил и възпитавал в едно време, когато народите водят борба за своето освобождение, в цяла Европа се водят битки за социална справедливост. Той е имал много познания, самообразовал се е, обучавал се е в Одеската гимназия, изпитвал е влияние от велики мислители и революционери, на руски революционери и демократи. Ботев е бил в течение на напредничавите идеи на своето време. Цялата му публицистика бележи върхове в най-прогресивното на времето. Той е, така да се каже, на върха на развитието на българската обществена и политическа мисъл през 19 в. Предполага се, че се е запознавал и е чел произведения на Карл Маркс и на други големи умове на 19 в. В цялото си творчество той воюва срещу тиранията, срещу експлоатацията на хората. В редица от статиите си той подкрепя борбата за национално освобождение на народите, борбата на работниците срещу експлоатацията и потисничеството. Ботев се обявява срещу този аморален обществен строй, който допуска безмерно богати и безмерно бедни. Той воюва за истината навсякъде. В едно от първите си писма, където говори за критичното положение, в което е изпаднал, Ботев казва: „Аз пак си не губя дързостта и си не изменявам на честното слово”. Израства като една високонравствена личност, която в цялото си творчество и обществена дейност воюва за справедливост, за освобождение. Той говори за разумен и братски съюз между народите, който ще донесе щастието и освобождението сред народите. Той става един предтеча на много съвременни най-хуманистични идеи, на които се прокарва път. Много е важно да се вникне в неговата проза, в епистоларното наследство, където се откроява неговата човечност, доброта и това, което той иска за взаимоотношенията на хората.
Фокус: Кои са по-интересните факти около живота на оцелелите от Ботевата чета?
Проф. Николай Жечев: Почти половината от четниците загиват. Но останалите след смъртта на войводата във Врачанския Балкан се разделят на групи. Мнозина от тях загиват в сраженията. Например при битката при Рашов дол. След тази битка черепите на някои от четниците са носени от турските башибозуци. По-късно тези четници са погребани при село Скравена. Черепите на тези четници се съхраняват в костница, която е издигната преди няколко десетилетия при Скравена. Много от четниците загиват в различни битки. Други са арестувани и изправени пред съд в София и Русе. Много от четниците са осъдени на смърт, а след това са амнистирани. Някои са изпратени на заточения в Мала Азия и голяма част от тях се завръщат в България. Например Никола Обретенов, синът на баба Тонка, който е един от най-близките съратници на Ботев. Например Иваница Данчев. В четата участва и Кирил Ботев. След сражението при Милин камък Кирил Ботев и Ивица Данчев се заблуждават в гората и се откъсват от четата. Добират се до Лом, където са укрити от учителя Димитър Маринов. След това са арестувани и са изпратени в Русе, където се провежда голям процес срещу Ботевите четници. Защитник на четниците е адвокат Илия Цанов. Например, братът на Ботев оцелява и след връщането от заточение Кирил Ботев постъпва във Военно училище и стига до чин генерал. Почива чак 1944 година. Например Цанко Минков от Казанлъшко доживява до дълбоки старини, Никола Обретенов почива 1939 година, Стефанаки Савов също е сред оцелелите. Много от тях се събират, например, през 1901 година, където правят голямо честване на 25-годишнината от четата и от Априлското въстание. Много от четниците заемат длъжности в държавата- администрация, във войската.
Фокус: Като човек, който познава добре животът, делото и творчеството на Ботев, според вас, коя е най-силната фраза на Ботев? Когато се каже името Ботев, вие първо за какво се сещате?
Проф. Николай Жечев: Много са. Затова е гениално неговото творчество, защото е наситено с много сила, внушение. То е с много сентенции. Струва ми се, че най-внушителна е мисълта за дееца, който умира за правда и за свобода. Това е нещото, което най-много олицетворява неговата дейност и с това, с което той остава да живее в съзнанието на българите и не само, защото той е рожба на човечеството.
Росица ГЕОРГИЕВА www.focus-news.net

33
Документи / Христо Македонски
« на: Јуни 02, 2010, 08:30:43  »
Христо Николов Македонски, известен и като Христо Македончето е български хайдутин и революционер от национално-освободителното движение във втората половина на 19 век.

Христо Македонски е роден през 1835 г. в село Горни Тодорак, Кукушко (днес Ано Теодораки, Гърция). Учи в гръцкото училище в родното си село и се занимава се с търговия. Заедно с другаря си Манол Наков става хайдутин в четата на Стоимен войвода, действаща в Малешево. През 1862 година влиза в Първата българска легия на Георги Раковски в Белград и се сражава с турците при бомбардирането града. След разпускането на легията заминава за Румъния. В 1864 - 1865 година е начело на малка чета, която по поръчение на Раковски обикаля българските земи. По-късно, в периода 1867-1868 взема участие и във Втората българска легия, като след като тя е разпусната през пролетта на 1868 година, преминава в Румъния.

По-късно същата година се присъединява към четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, където след смъртта на последният той е избран за знаменосец. След разбиването им близо до Шипка, Македонски с още двама четници успяват да избегнат турските потерии и преминат почти незабелязано през Габрово, Сопот, Самоков, Рилски Манастир и Мелник към атонският полуостров, където намират убежище в Зографския манастир. На пролетта 1869 години, с помощта на игумена на манастира тримата, заминават през Цариград за Одеса. Оттам Македонски отново се прехвърля в Румъния. За да се защити от арестуване и предаване на турските власти приема имената Христа Николич и Христаки Николау и работи при Стефан Берон. Участва в революционната дейност на българскста емигиция и в подготовката на Старозагорското и Априлското въстание.

В Сръбско-турската война от 1876 година е войвода на български доброволци.

Умира в Русе в 1916 година.

Христо Македонски е прототип на Македонски, главния герой на повестта на Иван Вазов „Немили-недраги“.

34
КОНСТАНТИН КРИЛОВ

Украйна да приеме българския език като официален, а за президент да избере Филип Киркоров като начин да се спре разделението на нацията след последните президентски избори, е предложението на руския националист Константин Крилов.


Той изгражда стройна теория, според която именно нашият език може да замести едновременно и украинския, и руския. Българският е еднакво близък (или еднакво далечен) и до двата, аналитичен е - липсват падежи, но има определителен член, европейски и свързан със славянството като цяло.

Кандидатурата на Филип Киркоров освен българския му произход и познаването на бъдещия официален език пък е привлекателна с факта, че той е прекратил връзката си с певицата Ала Пугачова, смятана за символ на всичко руско.

Украйна да въведе българския

АЗ СЪМ наясно, че - макар и в миналото - украински език е имало. По-точно южноруско наречие, но нека го наречем език. На него има народни песни и на него е творил Шевченко.

Сега, малко или много, е изфабрикуван новоукраински език като "език за осигуряване на украинската независимост". Е, под независимост в този проект се подразбира враждебност, а под враждебност - вражда само с "москалите", тоест Русия. Към останалите държави Украйна е обърната с всичките си възможни отвори. Та каквата държавата, такъв и езикът.

Но да си представим за миг, че Украйна не се създава единствено като враг на всичко руско, а като пълноценна държава. Каква трябва да е нейната езикова политика? Първо, в здравата държава всички трябва да говорят на един език - във всеки един смисъл. Многокултурните и многоезични комбинации, разбира се, са възможни, но тук са възможни проблеми, сходни на тези при отхвърляне на присадени органи. Тогава се налага културата да се поддържа с възможно най-силните имунодепресанти и пак е с опасност от летален изход при най-леката пневмония. Ако моделът дори малко даде фира, започва отхвърляне, например на Фландрия от Валония. И то насред охранената и стегната от правила Европа. А в бедна и склонна към анархия страна? Сами виждате какво става.

Въвеждането на един от двата използвани езика като официален, все едно дали руския или украинския, също не решава проблемите. Защото половината от населението ще си остане завинаги обидена. По проста причина: съседът не трябва да учи "държавния" език, а мен ще ме изпитват. Това си е минус, и то немалък. Дори ако "не е толкова трудно да се научи" (а е трудно именно заради сходството). Е, няма да се стига до ръкопашен бой, но единна двуезична нация няма да се получи.

Но да си представим, че трябва да се създаде именно единна украинска нация, в която да влязат както говорещите руски, така и говорещите украински. Единственото логично решение ще е въвеждането като официален на трети език. Език, който ще трябва да се учи от всеки, като самият процес на изучаване ще прави от всеки качествено нов украинец.

Така са решили проблема разноезичните евреи, като създавали Израел. Те не се чудели дали да изберат идиш, ладино или някой друг от говорените от тях езици. Въвели иврита и всички почнали да го учат. Трудно им е било, но се е получило. Значи става.

Украйна не е Израел, но все пак ще изброя някои съображения. Първо и най-важно, новият език трябва да е лесен за изучаване.

Затова английският, който решава с един замах цял куп проблеми, не става. Масовото му изучаване си е ънриъл, защото той е съвсем чужд и доста труден. Да го спикат поне 15 от общо 46 милиона е практически невъзможно.

Особено важна е фонетиката. Не бива да има звуци, трудни за руснаци и украинци. Нови може да има, но да не са трудни.

Новият език трябва да е с някаква, дори съвсем миниатюрна, но историческа връзчица с Украйна или поне със "славянщината". Това ще окаже влияние и върху речниковия запас. Думите, дори да са смешни и страннички, трябва да звучат познато. Хубаво е на руснака да му приличат на украински и обратно. Такъв език трябва да съществува и да се преподава - все пак ще са нужни десетки хиляди учители. Но той не бива да е на някоя силна нация, която да ни погълне. Или да предизвиква по някаква причина силни отрицателни чувства в Украйна или в Европа. Затова сръбският не става.

За да стане официален, езикът трябва да има едно задължително свойство - да е по-простичък и удобен както от руския, така и от украинския. "Високият стил" не е за Украйна, пък и няма нужда от него. Трябва обикновен, стегнат, славянски, но близък до европейските, логично построен, прост. Според мен най-добрият вариант за новоукраински език е българският. Помислете! България е типична източноевропейска страна и не предизвиква неприятни чувства у никого от Мадрид до Владивосток. Старобългарският във варианта църковнославянски е език на православната църква. Версията за българската мисия на Кирил и Методий я знаем и я приемаме. Нататък можем да развъртим митология за значението на българската култура за Украйна, въпрос на бюджет е. След време ще се изведе и концепция как цялата култура и демокрация е идвала в Украйна от слънчева България, а всичката гадост - от блатистата Московия. И значи трябва да се върнем към изворите.

Но да имаме предвид, че съвременният български се различава от старобългарския Липсват падежите (освен при местоименията), но пък има задпоставен определителен член. Това много опростява изучаването на езика и го приближава към елфическите, т.е. европейските езици.

Българската култура не е кой знае каква, значи няма да смачка украинската. Но на български има достатъчно преводи - дори на произведения, които на украински или ги няма, или са правени набързо. И което е важно, България не граничи с Украйна. Така че поне на първо време няма да се говори за аншлус.

За въвеждането на българския като официален ще са нужни не просто усилия, но и символични жестове. Например определянето на президент.

Президент на българизираща се Украйна трябва да стане Филип Киркоров. Изборът е обусловен от няколко допълващи се причини - започвайки от "българския" произход на Киркоров (макар че Бедросович е толкова българин, колкото и Тимошенко е украинка, но което е позволено на Юля, става и за Филя) и завършвайки с емблематичната му раздяла с Пугачова - символа на всичко великоруско.

След тази решителна крачка Киркоров ще да емигрира в Украйна, ще поиска гражданство и ще се втрие в елита, като пътьом омае дамския електорат. Щом избраха Янукович, Киркоров няма как да не спечели.

Минаването на български ще се оповести първо шеговито в предизборната кампания. На някой митинг Киркоров да подметне, че "языковая конфронтация на Украине стоит да завърши с приемане на българския за официален", който е еднакво близък както до украинския, така и до руския (или еднакво далечен, важното е да е еднакво). Тази уж шега да се подхване вече сериозно от политическите сили. След това като снежна топка да се прехвърля по инстанциите, докато се превърне в лавина.

Трябва да се развие и интелектуално крило на българофилското движение, да се работи с интелигенцията и да се разяснява, че само българската реч може да обедини разцепената нация, че това е истинският европейски избор и пр.

След първата обработка на почвата да се почне с административни мерки. Например Дружеството за българо-украинска дружба (сигурен съм, че и сега го има) да се финансира допълнително и да се слее с министерството за евроинтеграция. И тогава да се обяви РЕФОРМАТА, която да въплъти идеята за обединение на Украйна. Тя да започне меко, но недвусмислено. Украинският и руският не бива да бъдат забранявани, но всички трябва да знаят, че след 10 г. целият бизнес, администрацията и съдът ще минат на български. Както и телевизията - първо един канал, после ще принудят и останалите. Българоезичието ще взриви творческия потенциал на украинското общество. Невъзможно е да се опише духовният, културният, а със сигурност и икономически подем, който ще последва.
www.24chasa.bg

35
Фолклор / Български фолкорни групи.
« на: Мај 04, 2010, 03:52:37  »
Ансамбъл "Гоце Делчев" е създаден през 1945 г.
от българи - бежанци от Беломорска и Вардарска Македония.
Основател е големият български композитор и диригент Димитър Динев.


Ансамбъл "Гоце Делчев" е:
Първият ансамбъл, сформиран в България. До 1945 г. съществува като отделни формации към Македонските братства в София. В състава на ансамбъла се включват Театралната трупа с танцов състав към Дебърското братство, Смесен хор, оркестър и солисти; 
Първият, пътувал зад граница като ансамбъл /танцьори, певци и музиканти/ през 1951 г. на Младежкия световен фестивал в Берлин;
Първият, направил запис на македонски песни в Българското национално радио (1952)
Първият, поставил шоуспектакъла "Македонска кървава сватба" обиколил цялата страна (1952-1966); Първият и единствен, танцувал пред публика от ЕДИН МИЛИОН души ! (1983, в Градския парк на Атина);
 Първият, изнасял концерти на пет континента;
 Съосновател на фолклорната поредица "Сите българи заедно";
организатор на конкурса за красота "Македонско девойче" и още много, много други Първи места!.

В настоящия момент ръководители на Ансамбъла са:
Главен художествен ръководител Асен Павлов,
директор Маргарита Недкова.
Диригент Никола Ваклинов

36
Убиха Трайковски, защото работеше добре с България
Бъдещето на Скопие е конфедерация със София, смята Митко Георгиев

Митко Георгиев е журналист от Македония, собственик на местно радио.Той е роден и живее в Струмица.Вече е и български гражданин. Негови статии по македонския въпрос излизат във всички български вестници; участвал е в телевизионни дебати на Канал 1 и телевизия СКАТ. Гостувал е на "Шоуто на Слави".
       
         
- Г-н Георгиев, в Македония имаше референдум за новото  териториално устройство на страната. Какво се случи всъщност?
 
- Референдумът за щастие не само в Македония, но и на целия  Балкан не бе успешен. Сръбско-гръцкият сценарий не успя. Успешният референдум би  означавал още една война между албанците и "македонците". Война, която трябваше  да завърши с компенсация на Сърбия чрез Македония заради Косово. Всъщност това е  същината на македонизма в най-ново време. Днешната македонска държава съществува  с една-единствена цел - място, където трябва да граничат Сърбия и Гърция.
 
- Но зад референдума застанаха всичките опозиционни партии  начело с ВМРО-ДПМН и новоформираната ВМРО - Народна на експремиера Любчо  Георгиевски.
 
- За съжаление Македония е единствената държава в Европа, в  която няма опозиция. И управляващата партия СДСМ, и опозиционната ВМРО-ДПМН се  командват от един център - Белград, със съдействието и на Атина. В Македония при  разпадането на комунизма сръбско-гръцките служби, за разлика от българските, не  оставиха нищо на случайността. Поставиха под свой контрол и управляващите, и  опозицията, които трябваше да обработят сценария за компенсация на Сърбия за  загубата на Косово с Македония. Референдумът бе един от тези сценарии. Но с  признаването на Македония от Щатите определено на този сценарий се сложи край.  Сега всичко е в наши ръце. Този шанс не трябва да го изпуснем и България трябва  да премине от пасивна към активна политика към Македония.
 
- След смъртта на бившия президент на Македония г-н Борис  Трайковски се появиха ваши публикации относно неговата смърт, която вие не  смятате за случайна.
 
- Това бе атентат. Повече от сигурно беше, че Борис Трайковски  щеше да добие втори мандат за президентски пост. И ако медиите, всички под  сръбски контрол, съобщаваха за ниския рейтинг на президента Борис Трайковски, то  истинското му влияние между хората бе много голямо. Той бе човек, желан от  народа си. Политиката, която водеше, бе съединението на Изтока и Запада,  изграждане на коридор № 8, т.е. на връзката с България, отстояване  самостоятелността на македонската държава политика, която цялостно противоречи  на сръбско-гръцките интереси. За тази политика той плати със своя живот. В  политиката влезе с една риза и така си замина.
 
- Как оценявате българската политика спрямо Македония?
 
- Държава се води с добра политика.Но за съжаление България  никога не е имала добри политици, а особено политици, които да водят добра  политика спрямо Македония. Трябва да се знае, че освен строене на хотели и  приватизация има нещо по-важно и свято - това е българската държава, която  никога няма да бъде сила в Европа без тази територия, която всички уж обичаме,  без Македония. Воденето на една антимакедонска политика е всъщност водене на  антибългарска политика. Само политически слепец може в този момент да хвърли  пари за аутобан София - Ниш вместо за аутобан София - Скопие или за нефтопровод  Бургас - Александропулос вместо за Бургас - Скопие - Вльора.
 
- Какво е да си българин в Македония? Помага ли София на  деклариращите своя български произход?
 
- Тежко е да си българин в Македония, но още по-тежко е да  дойдеш като македонски българин в България. Новата директорка на Агенцията за  българите в чужбина прави опити да помогне, но абсурдите и глупостите нямат  край. Замислете се, ние македонците трябва да докажем на някои бюрократи, че сме  българи. Всеки, който е чел малко история, знае, че ние, македонците сме  най-големите българи. И още един абсурд - сърбите караха македонските българи,  за да се различават от българите в България, да слагат на фамилията си  окончанието "ски". Дали от неграмотност или преднамерено, Министерството на  правосъдието на всички македонци, на които дават българско гражданство, също  дават добавката "ски", което в бъдеще ще направи един голям проблем. Също  бюрократите легализираха и македонския език чрез изискването всички документи да  бъдат превеждани. Защо да бъде лесно, когато може да бъде мъчно и трудно? От  държавните институции само проблеми имаме. Единствено от отделни общественици  патриоти и колегите ми от медиите имаме поддръжка и подкрепа.
 
- Но дали македонците не вземат българско гражданство само  заради паспортите, с които да пътуват свободно в Европа?
 
- Според всичките проучвания в Македония до 1945 г. не е имало  никакво македонско национално чувство. Но сърбите, за да контролират Македония,  трябваше да елиминират българските национални чувства. Това се постигна с една  сурова политика на убийства, затваряния и гонения; с македонизма. Беше направен  най-големият национален и културен геноцид на един народ. И вместо да се води  една политика на изправяне на онова историческо престъпление, с тази политика,  която води българската държава, само се продължава и задълбочава геноцидът над  българите. И сега остава отворен въпросът: дали стотиците хиляди жертви, дадени  за освобождението на Македония, исторически са оправдани, когато Македония още  не е свободна, а българските политици остават равнодушни. Македония се сдоби с  нов президент, а сега и с ново правителство. Мисля, че г-н Бранко Цървенковски  за щастие на всички нас е продължител на политиката на
г-н Борис Трайковски.  Но дали ще успее докрай, е под голям въпрос. Ако успее да се справи с  влашко-гръцко-сръбските групировки, като М-6, която е господар на македонската  икономика, работите ще тръгнат напред. Затова трябва българската държава чрез  една политико-икономическа програма за Македония да ни помогне.
 
- По какъв начин българите в Македония се обединяват?
 
- Сдружението на всичките българи в Македония засега не може да  се постигне, тъй като сме разединявани от сръбските служби чрез агенти и  провокатори. Сега се опитваме да възстановим като една двете български партии,  съществували през 1908 г. в Македония по време на Хуриета в Османската империя -  Български конституционни клубове и Народно-федеративната партия. Смятаме  партията да вземе името Българска федеративна партия. Поради страха на много още  хора да изявят българската си идентичност може би в началото ще имаме малко  привърженици, но убеден съм те ще растат лавинообразно. Успехите на България в  последните години привличат хората в Македония и много от тях свързват бъдещето  си с България. Хиляди македонски българи, имащи вече български паспорт, не  отиват на Запад, а купуват имоти в България, заселват се и правят бизнес тук. Аз  също заедно с брат си съм започнал стоежа на един хотел в Слънчев бряг. Убеден  съм, че един ден нашата партия, която днес е само един проект, ще спечели  изборите и ще управлява Македония.
 
- И какво бихте направили тогава?
 
- Няма да прекрояваме границите, както ни обвиняват. Но  бъдещето на Македония е в конфедерация с България.
 
- Чувстват ли се вече македонските българи български граждани и  в политическия смисъл на думата?
 
- Македонските българи с българско гражданство участвуват в  българския политически живот, като гласуват на изборите за Народно събрание и за  местната власт. Традиционно гласуваме за ВМРО, но напоследък се гласува и за  БСП, и за СДС, и за НДСВ. И тук срещаме спънки. Има само едно изборно бюро - в  българското посолство в Скопие. За да се гласува, трябва да се отиде там или в  България - в Петрич, Кюстендил, Благоевград или София. Защо да не се открият  изборни бюра и в Охрид, Битоля, Струмица и Велес? В тия градове вече живеят по  две-три хиляди български граждани. За българските граждани, живеещи в Турция,  изборни бюра има в Истанбул, Бурса, Одрин и Анкара. И това е справедливо.Но защо  в Македония да има само едно.
 
Виржиния СТОЯНОВА http://paper.standartnews.com

37
Напредва събирането на средства за паметника на Левски във Враца.

Инициативният комитет, създаден от ВМРО, за възстановяване на откраднатия паметник се обърна с писмо за подкрепа към всички медии.

Водени са и преговори с рок-групата „Епизод” за благотворителен концерт. Откриването на новия паметник е предвидено за 18 юли – годишнината от рождението на Апостола.

Ето какво разказват за дейността си представителите на инициативния комитет в писмото си до медиите: „Проведохме срещи с бившия и настоящия кмет на гр. Враца Т. Младенов и д-р К. Шахов, които засвидетелстваха своята подкрепа. Срещнахме се с различни дейци на изобразителното изкуство и скулптурата и установихме, че за изработването на паметника ще са необходими 4 000 лева. Открихме банкова сметка за набиране на средства. Отпечатахме 5 хил. рекламни картички за дарителската кампания...

Междувременно открихме постамента на паметника, който е намерен от управителят на БКС - Враца инж. Ив. Младенов и се пази в двора на дружеството. Получихме информация, че в Националния исторически музей е постъпил бронзов бюст на В. Левски, иззет от пункт за вторични суровини. Направихме сравнение, но се оказа, че двата паметника са различни.

На 18 февруари 2010 г. на нарочна пресконференция дадохме начало на набирането на средства. Организирахме дарителски пункт на 3-ти март в центъра на Враца. Получихме средства от съветниците във врачанския общински съвет, жителите на кв. Бистрец, учениците от СОУ „Христо Ботев”. Изпратихме писма до различни фирми и институции, с молба за подкрапа, чиито отговор чакаме”.

С възстановяването на паметника ще измием срама от лицето на врачани, завършват призива си за подкрепа представителите на инициативния комитет.

Припомняме банковата сметка на начинанието:
Първа инвестиционна банка АД
IBAN: BG09FINV91501204316268
BIC: FINVBGSF
Фондация ВМРО
http://vmro.bg

38
Младежките организации на ВМРО-НИЕ организират протест пред сградата на Съвета за електронни медии в София на 30 април 2010 г., петък, от 11 ч. срещу поругаването на българските семейни ценности, което се наблюдава по някои електронни медии. Представители на ВМРО-НИЕ ще връчат на представителите на СЕМ искане за предприемане на конкретни мерки срещу излъчваните сцени на насилие и агресия.

По-рано, в 10,30 часа представители на Младежките организации на ВМРО-НИЕ ще се срещнат в Народното събрание с Председателя на Парламентарната Комисия по културата, гражданското общество и медиите Даниела Петрова.

Припомняме, че студентската организация на ВМРО-НИЕ в Пловдив и сдружението „Българска майка”  вече излязоха с протестна декларация, с която изразиха категорично несъгласие с поругаването на българските семейства в риалити формата „Биг брадър фемили”, излъчван по Нова телевизия. Студентите и майките не са съгласни с мнението, че влезлите в Къщата хора са представителната извадка на България, а случващото се вътре е нормалното ежедневие. „Ние не разпознаваме в този образ нито нашето семейство, нито семействата на нашите приятели. Не смятаме, че е нормално да плюеш по главата и лицето на жената, която те е дарила с дете. Не мислим, че целувката по устните между двама мъже е проява на „мъжество”. От тези сцени ли ще възпитаваме нашите деца”, се казва в декларацията.

         От студентската организация на ВМРО-НИЕ и сдружението „Българска майка” напомниха, че риалити-форматът като цяло е забранен в Гърция, а в Чехия след силен обществен натиск е бил свален от екран.

        След обществената дискусия, подета от ВМРО-НИЕ, бе сформирана фейсбук-група, която се казва СО ВМРО-НИЕ: „Биг брадър” – това не са българските семейства.

Очакваме Ви.

Ние ще сме там – пред сградата на СЕМ, а бул.”Шипченски проход” 69, на 30 април, петък,  в 11 ч. http://www.vmro.eu     

39
След като преди време се появи група “Fuck Bulgaria” във Facebook, а обществото ни се развълнува и поиска премахването й, днес положението е още по тежко.

Проверка на Frognews.bg показа, че са се навъдили още 5-6 такива групи, като снимките на тях са повече от брутални. Организаторите на една от групата са сложили турски флаг, като по този начин засилва напрежението между двете страни, а в друга група гаврата е още по-голяма, защото на снимката се гори родният ни трибагреник.

Съвсем лесно е да се разбере кой и къде е направил тези форуми или най-малкото, страната ни да поиска тази гавра да бъде премахната. До този момент това не се случва. Напротив, антибългарското противопоставяне в нета расте.

Припомняме, че съвсем наскоро мрежата за социални контакти Facebook заяви, че е премахнала няколко уебстраници от своя сайт, използвани от италиански неонацисти, за да насаждат насилие. Това стана, след като европейски политици обвиниха сайта, че позволява съществуването на платформа за расизъм, предаде Ройтерс. Седем различни групи и техните уебстраници бяха създадени на сайта със заглавия, отстояващи насилието над роми. "Съществуването на тези групи е отвратително. Призовавам Facebook да ги премахне незабавно," каза лидерът на ПЕС Мартин Шулц.

Facebook обяви, че е премахнал страниците, защото са нарушавали условията за използване на сайта.

"Facebook подкрепя свободния поток от информация, а групите осигуряват форум за дискутиране на важни проблеми. Въпреки това, Facebook ще премахне всички групи, които са насилнически или заплашителни," обяви мрежата за социални контакти в позиция по въпроса.

Европейски парламентаристи и някои католически групи критикуваха демонизирането на дадена етническа група, която, също както и евреите, е била обект на масови убийства по време на нацистка Германия. http://bolgari.net

40
Миле Неделковски е виден писател, поет и драматург от Република Македония, с българско национално самосъзнание.

Биография
Неделковски е роден в Прилеп и учи в български училища в Тополчани, Загорани и Прилеп. На два пъти е изключван от гимназията „Мирче Ацев“ в Прилеп поради отказ да говори „на служебен език“. Продължава образованието си в Битолската гимназия „Йосип Броз Тито“, от която също е изключен. В 1958 година завършва задочно училище за зъботехници. Работи две години като зъботехник в Прилеп, след което се мести в Скопие, където живее и до днес.

Творчество
Миле Неделковски е автор на няколко книги: романът „Пепелаши“ (1968), стихосбирката „Еротикон-еротикон“ (1969), спечелила наградата на фестивала Стружки вечери на поезията и наградата „Кочо Рацин“, пиесата „Смъртта на божия човек“, романите „Пъдар“ (1982), „Подковицата на смъртта и надеждата“ (1986), „Подкованият врабец“ (1988), „Logomahia V Адресирани фрустрации“ (2006). По неговия роман „Подгряване на вчерашния обяд“ е заснет едноименният българо-македонски филм.

42
Описание:10/04/2010: Към всички българи в  страната ни, които са от Пиринския край или потомци на бежанци от  македонски земи- присъединете се към тази група. Разкажете в личен план и  кратко за своя корен и защо/ как вашите предци и Вие се  определяте  Българи. Нашият глас носи автентична милионна  легитимност- за  историята, за братството с македонските българи в Република Македония!

Около  450 000 са македонските бежанци от Междуюзническата и Първата световна  война, които бягат не-къде, а в майка България. Днес 333 000 македонци в  Пиринския край се наричат гордо Българи. Още поне два пъти по толкова  са потомците на бежанци в другите части на България. Над милион потомци/  македонски Българи-  хора, които се чувстват едно с добруджанци, шопи,  родопчани, тракийци; хора, които са  безспорно братя на милион и тристи  хиляди Македонци в Република Македония.

To all Bulgarians of  Macedonian blood- join this group.  Tell us briefly about your origin  and why/how your predecessors and you call yourself Bulgarians. Our  voice has authentic legitimacy of a million people- for history truth,  for the brotherood with the Macedonians in the Republic of Macedonia!

450  000 are the Macedonian refugees from the Balkan  and First World Wars  who choose to come to Mother Bulgaria. 330 000 are the Macedonians in  the Pirin Region who proudly call themselves Bulgarians. At least two  times that number are the descendants of the refugees who are now in  other parts of Bulgaria. There are more than a million descendants/  Macedonian Bulgarians- people who feel one with Shopski, Dobrodja,  Thrace Valley, Rodhopi Bulgarians.; people who feel brothers with a 1  300 000 Macedonians from the Republic of Macedonia. http://www.facebook.com/group.php?gid=113673241993124&v=info

43
Начало на подписката с искане за свикване на национален референдум против членството на Турция в Европейския съюз бе дадено на 18 април в 12.00 часа, до входа на спирката на метростанция „Сердика” в столицата.

Намерението на ВМРО е са да се съберат необходимите по закон между 200 и 500 хиляди подписа, за да бъде насрочен от официалните институции първият от 1971 г. година насам национален референдум.

Българските граждани ще могат да изразят позицията си чрез подпис в разкритите във всички големи градове пунктове. Ще действа и мобилна група, която ще събира подписката и в други населени места. Само за столицата пунктовете ще са 12, част от тях – мобилни. През първата седмица столичани ще могат да се присъединят към подписката в трите основни пункта, които ще действат в подлеза на метрото до Софийски университет, на спирката на метрото в жк „Люлин” и до входа на централата на ВМРО на ул. „Пиротска” №5.

Ето и списък с някои от пунктовете за събиране на подписи в страната:

БЛАГОЕВГРАД

- пред ГУМ

БУРГАС

- пред сградата на общината - ул. "Александровска" 26

- комплекс "Меден рудник", пред магазин "Сара"

ВАРНА

- градинката на Севастопол (до хотел "Черно море")

ВЕЛИКО ТЪРНОВО

- пред Съдебната палата

Горна Оряховица

- на централния площад

ВРАЦА

- в центъра, до кино "Коларов"

ГАБРОВО

- на улица "Радецка"

ДОБРИЧ

- пред хотел "България"

- градинка пред църквата "Св. Георги"

- пред хотел "Добруджа"

ЛОВЕЧ

- на централна улица

ПЕРНИК

- в офис на ВМРО ул. Радомир 1А

ПЛЕВЕН

- на пл. "Възраждане" (Каскадата)

- пред Драматичния театър

- в клуба на ВМРО на ул. "Радецки" 1

ПЛОВДИВ

- на Халите

- на пощата

- в офиса на ВМРО на ул. "Петьофи" 12

РАЗГРАД

- на площад "Ларго"

- в кв. "Орел"

РУСЕ

- пред Халите

- на площад "Свобода" в центъра на града

СОФИЯ

- на пазара „Красна поляна”

- на спирката на автобусите пред хотел "Плиска"

- подлеза на хотел "Плиска"

- пред метростанция "Люлин"

- пред метростанция на СУ "Св. Климент Охридски"

- на автогара "Малашевци"

- на ъгъла на ул. Пиротска 5 и ул. Дж. Вашинготон

- около стадион "Герена"

- на входа на парк "Кестените" в Банкя

- пред метростанция "Обеля"

- пред клуба на ВМРО в кв. "Овча купел" на бул. "Монтевидео" (трафопост до бл. 523)

- в клуба на ВМРО - район Илинден на бул. "Тодор Александров" (трафопост до бл.71)

СТАРА ЗАГОРА

- пресечката на бул. "Симеон Велики" и ул. "Митрополит Методи Кусев"

Казанлък

- ул. "Искра" 6 (срещу читалище Искра)

ТЪРГОВИЩЕ

- на централния площа

- пред Окръжна болница

Попово

- на централния площад

ХАСКОВО

- на центъра, до "Часовника"

44
Ръкопашен бой между македонските специални части и ромското население на пазара за контрабандни стоки в квартал Шуто Оризари в Скопие Седемнадесет полицаи от специалните части за бързо реагиране бяха ранени, а четири коли на вътрешното министерство бяха повредени днес при тежък инцидент в населения предимно с роми квартал на Скопие Шуто Оризари.

Инцидентът започна когато държавни инспектори се опитали да установят произхода на стоките, които са изложени на пазара в квартала. Той е считан за най-големия пазар на нелегално внесени стоки от чужбина, каза говорителят на вътрешното министерство на Македония Иво Котевски.

Търговците реагирили, местното ромско население се намеси, а пристигналите специални полицейски части бяха атакувани с камъни и други подръчни средства.

В опита си да овладее положението полицията използва специални средства, в това число и димки, но бяха необходими четири атаки преди положението да се овладее.

В опита да се успокои ситуацията се намеси и кметът на квартала Шуто Оризари Елвис Байрам, син на депутата от управляващото мнозинство Амди Байрам. Преди години бащата Байрам бе обвинен и осъден на няколко години затвор заради незаконна сделка с текстил.

Според говорителя Котевски полицията се опитва чрез видеоматериали да установи най-активните участници в инцидента роми.

Вече няколко години македонската пазарна инспекция се опитва да сложи ред на пазара в ромския квартал, който македонците приемат за най-евтин поради неизвестния произход на продаваните там стоки.

"Кавгите на пазарот во Шуто Оризари почнаа да се решаваат со оружје", обяви с тревога скопската телевизия "Канал 5" http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=2912391

45
Документи / Петричкия инцидент от 1925 год.
« на: Април 09, 2010, 01:33:13  »
Една война от най-новата ни история днес е съвсем неизвестна и  дори не фигурира в учебниците. Само на някои места е отбелязана като  "Петрички пограничен конфликт" или "Петрички инцидент" с по няколко думи  за събитието.

Какво става всъщност:
На 19 октомври  1925 г. български войници започват да копаят кладенец близо до граничен  пост в планината Беласица. Гръцки войник влиза на нашата територия и  обвинява българите, че копаят окоп, което им е забранено по Ньойския  договор, като настоява работата да бъде прекъсната. Завързва се остър  спор, който завършва с престрелка, в която гръцкият войник е убит.
От  отсрещните постове с бяло знаме в ръка идва гръцки офицер от граничните  войски, който иска да отнесе трупа. Българските граничари го спират и  настояват съвместна комисия да разследва случая. Избухва нова престрелка  между българските и гръцките граничари. Офицерът е ранен, успява да се  добере до гръцка територия и на следващия ден издъхва от раните си.

Още  преди да е съставена комисия за проучване на случая на 22 октомври  гръцките войски неочаквано нахлуват в Петричка област без да е обявена  война.

Гръцкото правителство не очаква от България да окаже  сериозна съпротива след като е разорена от световната война, а армията и  ресурсите са орязани от Ньойския договор, като се надява да превземе с  лекота колкото е възможно повече територия.
Гръцките войски (4  армейски корпуса по две направления) нахлуват по долината на Струма на  фронт от 40 км. и в кратко време овладяват десетина села близо до  границата извършвайки убийства, грабежи и опожарявания. Населението бяга  на север.
През това време по целия граничен участък са разположени  едва 300 войника на отсечка от над 80 км пресечен терен и не могат да  удържат настъпващия враг.
Военният министър ген. Вълков изпраща към  зоната на конфликта 6 пехотни и 3 картечни роти с 12 оръдия със заповед  да се окопаят пред гръцките войски, но да не влизат в бой с тях.
Причината  е, че правителството решава да разреши проблема не с война, а с  дипломация. Българското правителство спешно сезира Обществото на  народите (ОН) в Женева за гръцката агресия.

През това време  гърците атакуват град Петрич. Авиацията им прави разузнавателни полети, а  артилерията обстрелва жп гарат и близките села. Населението е  евакуирано във вътрешността на страната, остават само мъжете годни да  носят оръжие и са сформирани местни отряди въоръжени с оръжието от  пограничното поделение.
В същото време пристигат чети на ВМРО, част  от които още преди нахлуването са заели позиции по височините. В  завързалите се ожесточени боеве, те успяват да спрат гърците на  подстъпите на града.

Съветът на ОН предупреждава България и  Гърция да спрат бойните действия със заплаха от тежки санкции за  неподчинение.
10 дни след началото на агресията Гърция заповядва  войските да бъдат изтеглени. Назначена е анкетна комисия от ОН, която  разследва случая и обявява гръцкото нахлуване за неоснователно, а  Гръцкото правителство за виновно за пораженията на българското население  и имущество в Петричко. На гърция е наложено да изплати обезщетение от  30 000 000 лева на пострадалите семейства.

Това е рядък случай на  успешни дипломатически действия от страна на нашето правителство в  условията на война, както и рядък пример за разрешаването му от Великите  сили в наша полза.

Страници: 1 2 [3] 4 5 ... 10