Бугарски Културен Клуб

Ве молиме пријавете (login) или зачленете се (register).

Пријавете се со корисничко име, лозинка и должина на сесија
Напредно пребарување  

Новости:

Прикажи ги пораките

Овој оддел овозможува да ги гледате сите пораки оставени од овој член. Но внимавај можеш да ги видиш истите само од делови на форумот каде имаш пристап.

Теми - MacedonBG

Страници: 1 [2] 3 4 ... 10
16
Крива паланка. Над 50 художници от България са участвали в Международния пленер „Свети Йоаким Осоговски” за 24-те издания на проявата. Това каза в интервю за Агенция “Фокус” Йордан Николовски, настоятел в манастира „Свети Йоаким Осоговски” и координатор на пленера. „Що се отнася до сътрудничеството с България, можем да кажем, че то е голямо. Това се прави за доброто на нашите народи, за премахването на бариерите и предразсъдъците от миналото. Мисля, че пленерът е мост, който сближава двата народа, братски народи – македонският и българският. За 24 години тук са работили над 50 художника от Република България. Ние вече можем да кажем, че пленерът е презентиран пред по-широката културна общественост в България. Имали сме повече изложби в галерията на Майстора в Кюстендил. Мисля, че сред по-личните изложби беше тази от 2000 година на „Шипка” 6, където представихме над 70 картини на македонски и български художници. Това сътрудничество продължава с повече институции в България. Вие виждате, че и тази година тук имаме 14 творци, от тях – трима са от България. Както всяка година – от България имаме най-много участници”, каза Йордан Николовски. Градовете, от които идват най-често художниците, са Кюстендил, София, Пловдив, Велико Търново и други. Тази година участват Георги Андонов от Кюстендил, организатор на пленера „Свети Лука”, Николина Джановска и Ангелина Ненова от Велико Търново. http://www.focus-news.net/?id=n1442054

17
Легендарният войвода Филип Тотю четвърт век всява ужас у турците, спасява живота на Левски и се сродява с Бачо Киро Има личности в националния пантеон на безсмъртните, които придават неповторим  колорит на славната ни история. Една от най-ярките й звезди е Филип Тотю. Безстрашният и неуловим поборник за нашата свобода е толкова силна и самобитна личност, че завинаги е оставил ярка следа в народната памет. Верен приятел и съмишленик на Левски, Ботев и Раковски, той за миг не остава в тяхната сянка, а гордо изпъква със собствените си чутовни дела. Още приживе Филип Тотю се превръща в легенда. Четвърт век той всява страх и ужас в турците, оцелява след 4 смъртни присъди, три пъти успява да избяга от строго охранявани затвори, а граф Игнатиев и Александър II се допитват до него къде руските войски да преминат Дунава. Само тези няколко щрихи са достатъчни, за да скицират пред нас силуета на един титаничен и достоен за преклонение българин. „Филип Тотю, хвърковатият тоя гяурин! – възкликва Захари Стоянов 1885 г. – Какъв страх зададе той на апатическа Турция, колко много повдигна той морално-патриотическото чувство на българския народ!”.
На 10 април се навършват 180 години от рождението на този забележителен комита, наричан от османците „страшилище за империята”. Той е роден в махала „Гърците”, в близост до великотърновското село Вонеща вода. Родословието на бъдещия бунтовник не ни изненадва – майка му е племенница на Велчо Джамджията, останал в историята с организирането на Велчовата завера, а чичо му Ангел е обесен в Одрин като водач на хайдушка дружина.
Омразата му към османските поробители се заражда още в най-ранното му детство. Когато е 12-годишен, башибозуци отвличат братовчедка му Аглика, за да я потурчат и макар че тя успява да се самоубие, той се заклева за отмъсти за нея. Заради непокорството си пред субашията на 21 години попада в Търновския затвор, откъдето е освободен след застъпничество на видни търновчани, но две години по-късно отново е затворен там, тъй като убива един турчин, откраднал сестрата на негов приятел от съседно село. В приземието на затвора Филип Тотю е подложен на зверски изтезания – бесят го с главата надолу и му натикват главата в торба с негасена вар. Но безстрашният юначага успява да се измъкне от зандана и така реализира първото и единствено бягство в историята на Търновския затвор.
Някъде по това време родителите му го оженват за по-възрастната от него Минка, с надеждата тя да опитоми непокорния му нрав. Но след като му се ражда наследник, непримиримият със злочестата съдба на народа си българин, зарязва семейството си и се венчава за България, ставайки хайдутин. Когато след Освобождението поискал да се срещне с жена си, тя отказала да го види. Тогава коравият войвода, преживял какви ли не перипетии и оцелял в десетки кървави сражения, за първи път в живота си се просълзил. Голямо разочарование му донася и единственият му син. По времето на режима на Стамболов, той става полицейски пристав и изтезава в затвора политическите му противници. Филип Тотю отива в София с надеждата да уговори сина си да зареже тази служба. Но той отказва да го послуша. Болката от тази синовна постъпка го изгаря до края на живота му. „Сърце не ми дава да простя постъпката на сина си” – споделя войводата пред свои близки, когато се отказва от него и го лишава от наследство.
Боят при Върбовка
Неизброими са подвизите на четата на Филип Тотю. Много бързо името на войводата става известно на всеки българин. Сред турците също се носи славата на „опасния гяурин”. В един момент турската войска завардва всички пътища, за да го залови. Това го принуждава да се прехвърли в Румъния, където съвсем естествено се озовава сред българските революционери и емигранти. След контактите си с Раковски, Филип Тотю осъзнава, че борбата срещу поробителя трябва да се води по-мащабно и организирано, а не чрез лични отмъщения с малобройни хайдутски дружинки.
В Румъния сърцатият българин спасява от нелепа смърт самия Васил Левски, с когото са били много близки приятели. Веднъж отива да го види и заварва Апостола да се превива от коремна болка. Филип Тотю изтичва навън и бързо докарва един доктор, който установява остър апандисит. Левски е опериран и животът му е спасен, благодарение бързата и адекватна реакция на своя съратник.
Революционният комитет решава да изпрати четири чети, които да навлязат в България и да вдигнат бунт. За техни войводи са определени Панайот Хитов, Филип Тотю, Стефан Караджа и Хаджи Димитър. След като сформира своята чета от „здрави, едни и силни мъже, със загорели, внушителни лица, на вид кротки и мълчаливи, но смели и решителни хора, калени натури” – както сам войводата описва своите момчета, преминава Дунав на 14 май 1867 г., близо до Свищов. Всичките четници са облечени в специална униформа със зелени чапрази и жълти копчета и калпаци с герб и надпис „Свобода”. Развявайки знамето си от червена, бяла и зелена хоризонтални ивици – първият четнически трикольор в българската история, четата изчаква в близката горичка комитетските хора от крайдунавския град. Още на другия ден на четниците се налага да влязат в битка, без дори да предполагат, че тя ще положи началото на една велика освободителна епопея. Край село Върбовка, Павликенско, те са оградени от турците и започва кръвопролитно сражение, продължило цели 12 часа. В най-ожесточения момент се стига до ръкопашна схватка. Войводата се хвърля срещу базибозуците с нож в устата и пищови в двете ръце и лично убива бимбашията Кара Бекир и черкезина Осман ага. Виждайки го как буквално хвърчи из гората, турците уплашени отстъпват. Вестта за знаменитото сражение се понася из цялата империя. Органа на Русенския вилает в. „Дунав” пише: „Ние знаем, че по особеното местоположение на Стара планина, там си съществуват разбойници от вехто време, обаче само сега се видяха като тях разбойници, които да имат на главите си по един разбойнически знак от тенекия, знаменосец и главни писари. На главите им се намираха едни тенекиени знакове за възхищение с надпис „свобода”. Издаваният от Петко Славейков в. „Македония” препечатва дописка за сражението от сръбския вестник „Световит”, в която се казва: „В битката при с. Върбовка с 50 души нападнати от 3 000 души, се били 7 часа с тях и убили 70 души турци, а те (комитите) имали убити само двама души, един ранен и един изгубен”. По повод измъкването на четата от обсадата турската преса отбелязва: „Войводата Тотю, наименуван Филип, който от четири години разбойничествува по тези страни, е человек, който познава всички кюшета и дупки из Балкана”.
След това сражение местното население е подложено на жесток терор. Всеки опит за въстание е потушаван начаса от Митхад паша. Зверствата на турците не оставят равнодушна румънската общественост. Дългогодишният чиновник в английското и австрийското консулства в северната ни съседка Ангелаки Савич отправя протест до редакциите на прогресивните вестници в Румъния и Франция. По-късно той се обръща към българския народ с думите: „Направете да изникнат и други Върбовки и сигурно скоро ще имате свободно и независимо отечество”. А румънският драматург Йоргу Караджале написва пиесата „Бляскавият героичен подвиг при Върбовка под командата на Филип Тотю”, която се играе в Букурещкия театър. Множество гравюри и живописни платна също запечатват спомена за тази героична битка. Името на войводата става известно далеч извън пределите на родината ни и Балканите.
След нея четата на Филип Тотю продължава смело на юг. Край Бяла черква тя получава провизии, изпратени от революционера Бачо Киро. Впрочем една от дъщерите на белочерквеница – Ирина се омъжва за сина на Филип Тотю. След още няколко по-малки сражения в Златишко-Тетевенската планина останалата само с петима човека филиптотюва дружина се съединява с четата на Панайот Хитов и по билото на Балкана успяват успешно да преминат в Сърбия.
По време на Сръбско-Турската война (1876 г.) войводата е поканен от генерал Черняев да предвожда голям отряд от доброволци. За проявената храброст в битките с османската войска той е награден от сръбското правителство. След неуспешния край на войната той се завръща в Русия, откъдето се присъединява към руските войски като съветник в Руско-турската война. Той посочва на руското командване най-удобното място, при което войските да преминат река Дунав.
През октомври 1878 г. тръгва към Одеса да прибере багажа си. По пътя отсяда в хотел в румънския град Плоещ, където при опит да бъде обран е наклеветен и хвърлен отново в затвора, където излежава 6-годишна присъда, без никой да го потърси. По този повод той прави тъжната констатация: „Понеже България се освободи и всякой гледа да хване своя кокал, за мене никой и не питаше”.
Митичният някога войвода, след като излиза от затвора, се явява пременен при княз Батемберг, който го награждава с Кръст за храброст. Филип Тотю му подарява хайдушката си униформа и знамето на четата. На 1 декември 1884 г. Народното събрание му гласува 200 лв. народна пенсия. До смъртта му през 1907 г. тя си остава единственият източник на средства за съществуването му. Когато започва да си прави къща в Две могили, русенско, където се установява да изживее остатъка от живота си, оцелелите четници от неговата дружина събрали пари помежду си, за да подпомогнат градежа, но войводата гордо отблъснал помощта им. Те обаче настоявали да ги приеме. Тогава той взел парите и ги раздал на най-бедните хора в Две могили и съседното село. 
През пролетта на 1907 г. Филип Тотю се почувствал зле и легнал на легло. Въпреки че бил много силен и издръжлив мъж, тежкият и суров живот, който водел, не можел да не му се отрази. Тялото му било така нашарено от следите на турските куршуми, че той неведнъж се шегувал, че кожата му не става за гайда. Та като се залежал, отишла при него една негова роднина на име Бонка да го види. Нейният внук Койчо Пенчев от Две могили днес разказва: „Филип Тотю помолил баба ми да му направи една куркуда (вид ястие с кисело зеле) с 6 яйца и да му даде черногорския пищов. Баба ми казала: Ти 6 яйца на куркуда не можеш изяде, ама ще ти направя. Било пролет и тя тръгнала из махалата да търси  зелева чорба за куркудата. Направила му я, той станал и я изял. После казал: „Рекох ти дай ми черногорския пищов, защото гората зелена няма да видя” и паднал в ръцете й и издъхнал.
Така приключва земния си път човекът, за когото БРЦК пише в едно свое писмо до него: „Ние вярваме във вашия патриотизъм и във вашата постоянна готовност да послужите на своето потъпкано и поробено отечество. Вие, уважаваният войвода, сте един от първите синове на България. Вие сте жертвали за нейната свобода живот и имот. Вие сте напълнили България с името и подвизите си”. www.desant.net

18
Съединението на България е актът на фактическо обединение на Княжество България и Източна Румелия през есента на 1885. То е координирано от Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК). Съединението се извършва след бунтове в различни градове на Източна Румелия, последвани от военен преврат на 6 септември (18 септември нов стил) 1885, подкрепен от българския княз Александър I. От пролетта на 1885 сформираният в Пловдив под ръководството на Захари Стоянов  БТЦРК се заема с активно пропагандиране на обединението чрез публикации в пресата и публични демонстрации. Най-масовото мероприятие е честването на годишнината от смъртта на Хаджи Димитър на връх Бузлуджа на 17 юли, на което идват хора от всички краища на Източна Румелия, както и от Княжеството.

В полза на Съединението е привлечена опозиционната Либерална партия. В същото време комитетът установява връзки с висши офицери, като капитан Райчо Николов и капитан Сава Муткуров, както и с много офицери в местните гарнизони. Проведени са разговори и с майор Данаил Николаев, най-висшият офицер в областта, но той, макар да одобрява идеята за обединението, е скептичен към липсата на реалистични планове на комитета.

Планира се Съединението да се проведе в началото на септември, когато голяма част от румелийската милиция е мобилизирана за провеждането на маневри. На 29 август Сава Муткуров и членът на БТЦРК Димитър Ризов се срещат в Шумен с княз Александър I, провеждащ военни маневри в района на града. Той им дава уверения за подкрепата си, но не уведомява за това скептично настроения към Съединението министър-председател Петко Каравелов.

Първоначалното намерение на БТЦРК е Съединението да се обяви на 15 септември, но на 2 септември в Панагюрище започва бунт, овладян още на същия ден от полицията. Пред опасността страната да бъде обхваната от разпокъсани спорадични бунтове, а ръководителите на заговора да бъдат арестувани, комитетът решава да ускори начинанието. Още същия ден представители на БТЦРК са изпратени в различни градове на областта, откъдето трябва да поведат бунтовнически групи към Пловдив, където да ги поставят под командването на майор Данаил Николаев. На 4 септември бунтовници, под ръководството на Чардафон, обявяват Съединението и установяват контрол над село Голямо Конаре. На следващия ден правителството, начело с Иван Ст. Гешов, провежда консултации с руското представителство в Пловдив с намерението, ако получи подкрепа от Русия, самото то да обяви Съединението. Руският представител категорично отказва.

На 5 септември няколкостотин въоръжени бунтовници от Голямо Конаре (сега - гр.Съединение) се придвижват към Пловдив. През нощта срещу 6 септември частите, командвани от Данаил Николаев, установяват контрол над града и отстраняват правителството и генерал-губернатора Гаврил Кръстевич. Съставено е временно правителство, начело с Георги Странски, което малко по-късно е заменено от Комисарството в Южна България, и е обявена обща мобилизация.

След броени дни обаче Русия обявява своето недоволство, че акцията не е съгласувана с нея. Подкрепяна от Австро-Унгария, Сърбия на 2 ноември 1885 г. напада България. Започва Сръбско-българската война. След тридневни боеве край Сливница на 5-7 ноември българите побеждават, а последвалият Букурещки договор от 19 февруари 1886 г. възстановява довоенната граница със Сърбия. Съединението получава международно признание.

След като княз Александър I подкрепя Съединението и след края на последвалата Сръбско-българска война, България и Османската империя постигат споразумение, според което Княжество България и Източна Румелия имат общо правителство, парламент, администрация, армия. Единственото разграничение между двете части на страната, запазено до Обявяването на независимостта на България през 1908, е това, че българският княз е формално назначаван от султана за генерал-губернатор на Източна Румелия.

19
Документи / Исторически документи
« на: Август 29, 2010, 07:05:50  »
"Шестоднев" на Йоан Екзарх, български писател от Симеоновата епоха.Препис от XVI в. Национален Исторически Музей , София.

"Six-Day Prayer" by Joan Exarh, a Bulgarian writer of the Simeon epoch. A copy of 16th c. National Museum of History, Sofia , Bulgaria.
Редки образци на създадената от Св. Св. Кирил и Методий глаголическа азбука, IX в. Библиотека на Рилския Манастир.

Rare examples of the Glagolic alphabet created by St. Cyril and St. Methodius, Rila Monastery Library , Bulgaria.
Цар Иван Александър (1331-1371 г.) и царица Теодора със синовете си Иван Асен и Иван Шишман. Миниатюра от царското Четвероевангелие, т. нар. днес Лондонско Евангелие (1356 г.) Британска Библиотека, Лондон.

Tzar Ivan Alexander (1331-1371) and tzaritza Teodora with their sons Ivan Assen and Ivan Shishman. A miniature from the King's Gospel called London Gospel today (1356), British Library, London.
Мъдри Мисли" на Константин-Кирил Философ. Ръкопис №1287 от Погодиновска сбирка.Обществена библиотека "Салтиков-Шчедрин", Санкт Петербург.

"Wise Thoughts" by Konstantin-Cyril the Philosopher. Manuscript Number 1287 of the Pogodinovska Collection.Saltikov-Shchedrin Public Library, Sankt Peterburg.
Изображение на писар. Сборник на поп Пунчо.Ръкописна сбирка на народна библиотека "Св. Св. Кирил и Методий" - София ,№ 693, XVIII в.

Portrait of Priest Puncho, Priest Puncho's Collection. Handwritten Collection, National Library St. Cyril and St. Methodius, Sofia ,Number 693 ,18th century.

    "За Буквите" от българския писател Черноризец Храбър, края на IX в. Препис в Лаврентиевия сборник от 1348 г. Обществена библиотека "Салтиков-Шчедрин", Санкт Петербург.

"On Letters" by the Bulgarian writer Chernorizetz Hrabar , the end of 19th c. , copy in the Lavrentiev Collection of 1348, Saltikov-Shchedrin Public Library, Sankt Peterburg.
Оригинални страници от "История Славянобългарска" от Паисий Хилендарски. Библиотека на Атонския манастир "Св. Георги"

Original pages of "Slavo-bulgarian History" by Paisiy Hilendarski, Library of St.George Athos Monastery.

20
Казимир Попконстантинов, откривателят на тленните останки на Свети Йоан Кръстител: Шансът да попаднеш на светите мощи е едно на сто хиляди

Интервю на Хенриета ГЕОРГИЕВА

Наистина може да имаме втори Ерусалим, тъй като отзвукът в световната преса е огромен


Казимир Попконстантинов е роден през 1942 г. Завършва Духовната семинария в София и история във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”. От 1996 г. е професор по археология във Великотърновския университет. Бивш декан на Православния богословски факултет и ръководител на катедра Археология. Преподавател в специалност теология в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”. Името Казимир дължи на баща си, ерудиран свещеник, владеещ пет езика, поклонник на полската култура. Името носят поне 8 полски крале, както и светец, политици, учени.
Проф. Попконстантинов е член на Археографската комисия към НБКМ и на Международния съюз на славистите. Дългогодишен музеен работник и полеви археолог с големи приноси в областта на старобългарската епиграфика.
През 1985 г. е удостоен с Кирило-Методиева награда на БАН за принос в развитието на славистиката и старобългаристиката, а през 2000 г. - с Годишната академична награда на БАН в областта на хуманитарните науки за принос в изследването на средновековната българска култура. През 2004 г. е носител на Хердерова награда на Фондация “Алфред Тьопфер”, Германия, и на Виенския университет.

- Поздравления за изключителната находка! Очаквана ли беше тя за вас, или изненада?

- Изненада е за другите. А за мен, както и за моя екип ­ доц. д-р Росина Костова от Катедра Археология във Великотърновския университет, н.с. Цоня Дражева, директор на Регионалния исторически музей в Бургас, находката е плод на целенасочено изследване.
През 2009 г., работейки в ранния храм - не манастирския от XIII век, а храма от края на IV и началото на V век, открихме там втори храм. Оказа се, че първият храм е бил разрушен някъде към края на VI век след нашествие на аварите в 586 г. - както по Черноморското крайбрежие, така и надолу към Константинопол. След разрушаването на този храм той е бил в забвение не по-малко от 200-300 години. Пак по инициатива на Константинопол храмът е възстановен и може би тогава е положено началото на манастира, който сега проучваме. Това е въпрос, на който ще дадем сигурен отговор в следващите години.
Проучвайки строителната история на храма, решихме да направим проверки там, където е мястото на олтарната маса в олтара. Закономерно е под стълба на светия престол да има мощехранителница или реликварий със светите мощи на светеца, на когото е посветен храмът. Така на 28 юли в 13.30 открихме реликвария. Тъй като обаче за останалите това ще бъде изтълкувано като изненада, въпреки че сме на остров, поканихме медиите, за да се документира още в самото начало изключително важният момент. Наистина е важен, защото по цялото Южно Черноморско крайбрежие - от нос Емине до Константинопол, не е откриван реликварий на място по време на археологически разкопки. Има един-единствен случай - в Поморие, в средата на миналия век. Този реликварий сега се намира в Музея за византийско изкуство в Атина.
И така, нашето откритие е изключително и важно не само за нас, археолозите, а и в областта на християнската и манастирската археология.
Затова решихме да бъде отворен реликварият пред журналисти и комисия, за да няма спекулации от рода: То нямаше нищо вътре, ама те са сложили там няколко кокалчета и сега обявяват чудеса!

- Как все пак ще отговорите на скептиците, които ще продължат да изказват съмнения дали това са наистина тленните останки на Свети Йоан Кръстител? Ще бъде ли направен въглероден анализ?

- Да, такъв анализ ще бъде направен. А що се отнася до скептиците - ако отделяме такова голямо внимание, за да убедим скептиците, това означава да си губим напусто времето. Ние работим не за скептиците, а за автентичната наука археология. Не да шарлатанстваме, както това се прокрадва сред някои колеги, без да споменавам имена, те са известни сред нашите среди. Тук веднага трябва да подчертая, че зад гърба си имам 42-годишен труд в проучването на 4 от най-първите манастири от Първото българско царство.
Бях поканен от проф. Божидар Димитров, в качеството му преди на директор на Националния исторически музей, да поема ръководството и да продължа проучванията на църквата “Свети Йоан”. Колегата Димитров знае отлично какво съм направил досега - и аз, и членовете на екипа ми.
Така че ако скептиците не искат да повярват на нашия професионализъм, на нашата солидна подготовка, на археологическия материал и още по-точно на епиграфския материал - какви повече доказателства да им се дадат? Това е рядък шанс и за да не звучи преувеличено - 1 на милион, ще кажа 1 на 100 000 да се попадне на такава находка и на другата, която съпровожда реликвария и всъщност е “ключът” със своя надпис за разгадаване чии мощи са в този реликварий.
Ако трябва да бъда краен, но не искам да бъда - нямаме нужда от анализ с С 14, от всякакъв вид изследвания, защото археологическият материал е категоричен, надписът е още по-категоричен.

- Тоест вие нямате никакви съмнения, че това са тленните останки на Свети Йоан Кръстител?

- 300 на 100 съм сигурен, защото това се потвърждава от друга находка, която бе само на 1.20 м западно в същия пласт от реликвария, който открихме. Колкото ще и парадоксално да прозвучи за скептиците, май са прави мои колеги и от България, и извън България: Явно, Казимире, Господ е решил ти да направиш това и да ти поднесе допълнителния дар заради скептиците с надписа върху една малка каменна кутийка. Тя всъщност е също реликварий, в която са били част от светите мощи на Свети Йоан и които след това, когато са донесени тук, са поставени в реликвария. Защо съм убеден? Защото това е шансът - онова е благодарение на нашите познания (моите и на екипа), а тук е шансът. Това е изненадата - откриването на тази кутийка. Когато я вдигнахме от пръстта след внимателното документиране, оказа се, че върху кутийката има надпис. На дъното на кутийката от външната страна е отбелязано по посока на часовниковата стрелка на гръцки това, което ще предам на съвременен български: Господи, помагай на твоя раб Тома. Има отделни букви, които са отчупени, които ще възстановим в текст. Едната част е силно замърсена с пръст, която трябва да се почисти. От другата страна е отбелязано, че мощите на Свети Иван, на гръцки Агио Йоано, са пренесени на 24 юни, това е рождената дата на Свети Йоан Кръстител. И на това ли скептиците ще кажат, че не е доказателство?!

- Осигурена ли е надеждна защита на находката?

- Да, осигурена е. Беше само за ден в полицията, докато се уредят административно въпросите за съхраняването. Останките ще бъдат съхранени в храма “Свети Георги” в Созопол. А реликварият ще си остане в Созополския музей въпреки аспирациите, екипът ще отстоява това, да останат там, където са открити, където им е мястото.

- Наричате остров Свети Иван много приятен ребус. Очаквате ли нови изненади, нови големи находки там?

- Всяко година остров Свети Иван ни поднася изненади. Миналата година открихме в последните две помещения от манастирския скрипторий - място, където се пишат, превеждат и орнаментират книги, два бронзови щемпела, които се използват за нанасяне на украсата върху кожената подвързия на ръкописите от Средновековието. Това също може да бъде причислено към изненадите - знаем за съществуването на такива щемпели в средновековната българска археология, но досега не бяха открити. Нашият екип е първият, който попадна на такива щемпели. Така че всяка година има изненади.

- Ще направи ли находката България в център на поклонническия туризъм? Реална ли е възможността Созопол да стане българският Йерусалим?

- Не е преувеличено, Созопол наистина може да стане Йерусалим номер 2. Знаменателно е откриването на частици от мощите на Свети Йоан. Широката популярност на Свети Йоан Предтеча в целия християнски свят - в католическия Запад и православния Изток, ще помогне за популяризирането на поклонение пред светите мощи. За да стане Созопол притегателен център за поклонници, ще помогне и наличието на частица от светите мощи на апостол Андрей, частица от Светия кръст - три важни елемента, които могат да разпалят любопитството и у вярващите, и у любопитковците, и у скептиците.

- Умеем ли ние, българите, да използваме даденостите и съкровищата си?

- Веднага след оповестяването на находката у туроператорите възникнаха идеи за създаване на пакети и за поклоннически туризъм, което ще обогати и допълни досегашните маршрути, включващи предимно стария град в Созопол. Смятам, че умеем да вдигаме шум. Знам поговорката: Всяко чудо за три дни. Но отзвукът в световната преса е много силен - от Америка до Москва, да не говорим за Балканите - Гърция, Сърбия, Македония. Вселенският патриарх Вартоломей е силно впечатлен от находката и е помолил колегата Божидар Димитров да му изпраща цялата информация, за да следи развитието на нещата.

- Има ли нещо вярно в информацията, че находката ще пътува до борсата в Нови Сад наесен?

- О, изключено е излизането на светите мощи от границите на България, екипът има още работа върху тях. Без съгласието на откривателите това няма да стане, дори да звучи като ултиматум. Първо трябва да обработим всичко. При отварянето нямахме физическа възможност, ще го направим в близките дни. Не може за сметка на науката да се вдигне шумотевица и евтина слава.

- Не сте привърженик на евтината слава. Това ли е най-сериозното ви откритие досега?

- Навремето моят учител в областта на археологията проф. Станчо Ваклинов във Великотърновския университет казваше: Ще имате шанс, птичката на щастието ще ви кацне на рамото, използвайте го поне веднъж - то не се връща! Предизвикателно казвам: Птичето още не е отлетяло от моето рамо, защото в продължение на близо 40 години имам великолепни открития - манастирския скрипторий и книжовно средище при село Равна, Провадийско, преди 20 г., Княжеския манастир, манастира, в който ме хващате за този разговор - това е най-големият скрипторий в целия византийски свят, чийто ктитор е свети княз Борис. Скрипторият е с огромни размери - едното крило е 40 м, другото е близо 30 м. Към този списък ще прибавя манастира на чъргубила Мостич в Преслав, сега манастира “Свети Йоан”, изследванията ми в областта на скалната манастирска архитектура и археология. Дори с това да приключа, ще ми е достатъчно за цял живот - това е черешката на тортата до този момент. Не на всеки се удава да открие мощи на светец. Няма степенуване на светци - пред бога всички сме еднакви, светците също. Но Свети Йоан е най-широко известен с това, че е предшественикът на Исус Христос и неговият кръстител. Толкова страни в света се борят за това, кой има повече свети мощи на Свети Йоан, понякога дори може да става въпрос за фалшификации, докато при нас истинността на находката е категорична ­ открита в земята. Реликварият е престоял в земята само на 30 сантиметра дълбочина от подовото ниво на храма близо 1500, а може и 1600 години.

- Кое помага на съвременния археолог най-много?

- На първо място солидната подготовка, познанието - точно това учим студентите в специалност Археология на Великотърновския университет. Това ги прави конкурентоспособни - няма музей в България, в който да нямаме поне един възпитаник.
Като добавка за признанието на изследванията, които провеждаме с доц. Росина Костова, през 2004 г. ми бе присъдена международната Хердерова награда. Тя се дава за заслуги във връзка с изследването на европейската култура. А тази награда на Виенския университет и на германска фондация не е както тук, при нас, се раздават наляво и надясно, а за избраници, които са проучвани в продължение на години. Смятам, че това е също достатъчен аргумент, за да ми се има доверие.

- Чувствате ли се като български Индиана Джоунс?

- О, не, не, изключено е. Това глупаво сравнение, което си приши самозванецът Николай Овчаров, пардон, но, както се изрази веднъж проф. Маргарита Ваклинова, директор на Националния археологически институт с музей към БАН - Индиана Джоунс е от женски пол, не от мъжки. Ако някой иска да си приписва женски пол, нека да си го пришие.

- Наистина ли скрипторият, който проучвате в момента, удивително прилича на описания в една от най-известните творби на Умберто Еко ­ “Името на розата”?

-Така е и не е така. Така е, доколкото читателите могат да си представят онова, което са видели във филма. Скрипторият в местността Караачтепе във Варна няма паралел до този момент.
Съпоставянето с описания от Умберто Еко скрипторий е дотолкова, доколкото дейността тук вече е онагледена от самия план - в тези съответно 40 и 30 м имаме отделни помещения без врати с размери 3 на 2.40 метра, широк коридор 5 м, където са разположени масите. Във всяко сепаре един чете, друг превежда, един пише, друг преписва, трети орнаментира.

- Какво си казва човек след такъв успех? Накъде повече?

- Човек винаги иска повече, но аз нямам какво повече да искам. Човек само трябва да върви напред и да е коректен - към останалите, към науката и към себе си. Да не гони евтината слава!

ПЛОВДИВЧАНИН ПРАВИ ЗЛАТНА УРНА
Временната урна за мощите на Йоан Кръстител е от пловдивския църковен магазин “Свети Стилиян” на Веселин Иванов. Премиерът Бойко Борисов прави ктиторски дар, като плаща с лични средства изработката на уникален реликварий от позлата и сребро. Докато той стане готов, мощите ще се пазят в подобна кутия от същия магазин.
Кутията, в която ще се пазят мощите на Йоан Предтеча, е позлатена, а библейските сцени, които са изобразени върху нея, са от чисто сребро. На капака є е старозаветната Света Троица. Отпред е представено Успение Христово, а на задната є страна - Успение Богородично. От двете страни на хранителницата има изобразени ангели и архангели, изработена е изцяло по канона.
Като размери кутията не е голяма - 25 на 20 сантиметра, висока е 16 сантиметра. Отвътре е подплатена с червено кадифе, в което ще бъде положена светинята от Созопол. Под капака има плосък стъклен похлупак, за да може миряните да виждат мощите и в същото време те да бъдат предпазени от запрашаване или друго физическо въздействие. http://marica.bg/show.php?id=32383#

21
Документален филм за български дипломати, спасили стотици поляци през войната
 
 Документалният филм на Барбара Рогалска и Божидар Славов "През София към  свободата" разкрива непозната за повечето българи история от Втората  световна война за трима българи, семейство поляци и стотици спасени от  тях полски граждани. Този сюжет заплита български вариант на "Списъкът  на Шиндлер", български герои, за които Полша знае, а ние - не, и които  са пратени от комунистическия режим в лагера "Белене".
 
 Всичко започва на 2 септември 1939 г., когато падат първите бомби,  хвърлени от "Луфтвафе" над Варшава. Всички чужденци се евакуират, а в  посолството на България се създава конспиративна група от български  дипломати, които се заемат с нелегалното пренасяне на документи и  снимки. Полски фотограф за пръв път снима потресаващите разрушения  във  Варшава, а благодарение на българските дипломати снимките стигат до  Париж и така светът разбира за зверствата на нацистката армия. Това е  началото на дейността на "Група Б", която 1939 - 1944 г. успява да спаси   участници в полската съпротива, между които интелектуалци, 200 полски  офицери и 70 пилоти, които по-късно се присъединяват към британските  сили.  Създателят на "Група Б" е Крум Цоков - български дипломат,  ерудит, владеещ шест езика. С помощта на Трифон Пухлев и Владислав  Икономов организира канал за прехвърляне на поляци от Варшава до София,  като издават фалшиви документи. В България полското семейство Зембжуски  продължава дейността на "Група Б" и прехвърля сънародниците си към  Истанбул и оттам към свободата. Членовете на тази конспирация плащат  висока цена за делата си. До февруари 1941 г. България не участва във  войната и дотогава е било по-лесно прехвърлянето на поляците.  Конспиративната дейност в София е разкрита и на 15 май 1942 г.  Арестувани са 17 души, а Зембжуски, предадени от техен сънародник, след  година умират в "Освиенцим". Спасяването на поляците продължава до 1944  г. с помощта на роднините на Зембжуски и българските дипломати. Крум  Цоков е арестуван във Варшава през 1941 г. и лежи почти пет години в  най-страшния затвор - "Павляк", където намират смъртта си 37 хиляди  поляци. В края на 1945 г. той се завръща в България и тук следва отново  арест. Този път от народната милиция. Цоков е пратен в Белене. Спасените  полски офицери и пилоти са от недолюбваната от съветската власт полска  нелегална съпротивителна армия "Крайова", която се присъединява към  британските сили и след края на войната е обявена за прозападна. След  дълъг престой в Белене Цоков е спасен по случайност от съпругата си  полякиня, която успява да пробие охраната и да стигне до Вълко  Червенков, който е на официално посещение в Полша. Трифон Пухлев се  връща в България през 1949 г. Тук му предлагат да работи за Държавна  сигурност, но той отказва и цял живот е преследван.
 
 Филмът на Барбара Рогалска и Божидар Славов според думите на авторката  не е сензация за поляците. Дейността на тримата български дипломати,  които спасяват 300 военни и помагат на хиляди други полски граждани, е  известна на полската общественост. Първа "Солидарност" заговаря за  дейността на армия "Крайова", а след 1989 г. започват да се публикуват и  фактите около спасяването на офицерите и пилотите. За сметка на това  филмът е първият отчасти български документ за дейността на обявените от  поляците български герои. И тук следва втора част от историята, която  протича през последните шест години, толкова отнема правенето на  30-минутния документален филм. Преди четири години изпълнителният  продуцент Божидар Славов моли за съдействие Българската национална  телевизия, която му отказала с мотива, че темата не е интересна за нея.  Филмът е финансиран съответно от полската национална телевизия, която  първа го излъчва през август 2008 г. и притежава правата му. Той все още  търси българските си разпространители.
 На 26 януари Полският културен институт организира прожекция на "През  София към свободата", на която присъстваха режисьорката Барбара Рогалска  и полският посланик Анджей Папйеж. "В София има една паметна плоча на  ул. "Раковски" на братя Зембжуски, сложена през 80-те - припомни г-н  Папйеж - България трябва да съхрани паметта за тeзи хора и тяхното  геройство. Аз поемам ангажимента заедно с българските власти тази памет  да бъде запазена. Ако не се намери достойно място в София, то ние ще го  направим в полското посолство."
 
 http://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2009/...i_spasili/

22
Убийство вдига Facebook на протест срещу ромите От 19:00 ч. утре се организира протест пред народното събрание против бездействието на държавата относно циганската агресия.

Повод на протеста е поредното убийство на младо момче от кв. "Овча купел", съобщават организаторите.

Групата във Facebook наброява вече над 12000 човека и нараства бързо.

Припомняме, 24-годишният Боби Райнов е убит на 4 юли при битова свада в София. Инцидентът е станал малко след 16.00 ч. в района между кварталите "Факултета" и "Овча купел".

Сигнал е бил подаден за битова разправия на улица „Барите".
Според първоначалните данни скандалът започнал след празненство в къщата на убития.

Когато са пристигнали на мястото на инцидента, полицаите са заварили безжизненото тяло на Боби Райнов с множество рани по него.

Преди инцидента той и негов познат запивали в дома му.
Служителите на реда светкавично са обградили квартала и са задържали извършителя - Тр.Б., на 30 г., който е от ромски произход. http://news.ibox.bg/news/id_1427323123

23
Грабят по 2 чифта маратонки, пълнят резервоарите на границата.

Поредното вдигане на ДДС с 2% в Гърция дойде като студен душ за гърците, но пък стопли сърцата на търговците в Петрич и Сандански, съобщава в днешния си брой вестник Стандарт.


Собственици на хранителни магазини, бутици, кафенета и кръчми вече потриват доволно ръце и пресмятат печалбите от наплива на комшиите.

"За едни брадва, за други сватба", твърдят петричани. И не крият вярата си, че ще станат нещо като Клондайк за жителите на Северна Гърция. Те и без това през последните три месеца идват все по-често да пазаруват в южния град. Купуват предимно хранителни стоки, но не отказват да се снабдят с евтини и качествени дрехи и обувки.

Истински бум в продажбите вече бележат хранителните магазини в Сандански. "Купуват сирене като за последно", радват се хората от града. И обясняват, че с гърците трудно говорят, но се разбират без грешка за цените.

"Сиренето в Серес струва 14 лева за килограм, а ние им го продаваме за 6. Как няма да купуват", разсъждават санданчани. Те твърдят, че раздвижване има и в месарниците, като елините предимно търсят пилешко и свинско. "Вратните пържоли и те, и ние ги харесваме", смеят се хората в града.

На автогарата от сряда се срещат все повече гръцки рейсове. Най-страшно е в пазарните дни - сряда и събота. Тогава гърците се втурват на пазар и обикалят от магазин на магазин, за да сравняват цените. "Напоследък купуват много разсад за домати и краставици, защото у нас е с пъти по-евтин", твърди търговецът Никола Попов.

"Редовно си купувам сирене и кашкавал от България. Всеки ден прескачам или до Петрич, или до Сандански. Бензинът за джипа също е български от няколко месеца насам", признава Георгиос Ефтимиос от Неа Врасня.

Гърците пазаруват и маратонки, работно облекло, бутикови дрехи, както и предмети за бита. Напоследък масово идват с микробуси и ги товарят с мебели - маси, столове, дивани. Защото са хем по-евтини, хем по-качествени.

"Няма как скокът на ДДС-то и поскъпването на почти всичко в Гърция да не повиши потока от гърци насам. Разбира се, с пълна сила върви денталният туризъм, правят си зъбите в Петрич, че им е доста по-изгодно. На връщане към родината си не забравят и тези с леките коли, и тези с автобусите да ги заредят догоре с бензин, който е с лев по-евтин у нас", споделят петричани.

В пазаруването обаче гърците много обичат да се пазарят. За целта те разчитат и на свои сънародници, които от години живеят в южния град. Те са нещо като агенти за гръцките купувачи и ги водят там, където цените са най-евтини.

"Не искаме да злорадстваме на гърба на гърците. Но истината е, че без тях загиваме", казват и търговците на главната улица в курорта Сандански. Те твърдят, че жестоката криза в Гърция се усеща по поведението на чуждите туристи. Преди 2-3 години те не само идвали на шопинг туризъм. Но оставали за нощувка или две в курорта. Не пестели пари и често се заседявали в кръчмите и нощните заведения.

"Сега това не е така. Гледат да пестят. Пълнят торбите с евтини храни, харесат си някоя дрешка, чифт обувки и поемат обратно към Гърция. Най-много да седнат да пият едно кафе в някое барче", разказват разочаровани хотелиери и кръчмари. http://bolgari.net

24
Декларация в подкрепа на Райна Манджукова
Отстраняването на първата бесарабска българка на висока административна и политическа длъжност след 1989 г. е неприятно свидетелство за неуважение към задграничните български общности, посрещнали с одобрение и надежда назначаването на Райна

ДЕКЛАРАЦИЯ

На Инициативен комитет в подкрепа на Райна Манджукова,


Председател на Държавната агенция за българите в чужбина при Министерския съвет на Република България от 12 август 2009 до 26 май 2010 г.

На 26 май 2010 г. Министерския съвет изненадващо освободи от длъжност Райна Манджукова, председател на Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ). Необоснованото отстраняване на доказан експерт, обществено ангажиран, енергичен и честен човек като г-жа Манджукова, получи широк отзвук в медиите и структурите на изграждащото се в страната и по света българско гражданско общество. В изявленията и коментарите по този грозен случай, противоречащ на демократичните промени в България и европейските етични норми, решително преобладава одобрението за дейността на Райна Манджукова през краткото време, в която тя заемаше отговорния държавен пост. Само за десет месеца тя показа качества на експерт и ръководител, което бе оценено подобаващо от редица организации, дружества, училища, медии и изявени личности на българската диаспора в много страни (Испания, Франция, Украйна, Молдова, Сърбия, Гърция, Македония, Чехия, Израел, САЩ, Нова Зеландия и др.). Под ръководството на Райна Манджукова ДАБЧ излезе от дългогодишната летаргия, стартира нови проекти, обнови кадровия си състав.

Отстраняването на първата бесарабска българка на висока административна и политическа длъжност след 1989 г. е неприятно свидетелство за неуважение към задграничните български общности, посрещнали с одобрение и надежда назначаването на Райна Манджукова за председател на ДАБЧ. Демонстрираният в случая команднобюрократичен стил е в разрез с декларираната от ПП “ГЕРБ” нова политика към българите извън пределите на Родината.

Инициативният комитет, създаден от съмишленици от различни граждански сдружения в България и извън страната, призовава за отменяне на неподкрепеното с реални аргументи, прибързано и погрешно решение на българското правителство. Комитетът настоява да бъде потърсена политическа отговорност от председателя на парламента и министъра без портфейл, въвели в заблуда министър-председателя и останалите членове на правителството. Изразяваме своята убеденост, че незабавното връщане на Райна Манджукова на заемания от нея до 26 май т.г. държавен пост е в интерес на работата с българите извън пределите на Родината и продължаването на позитивните промени в тази насока, започнати от правителството на г-н Бойко Борисов.

Тася Тасова, Сидни, Австралия – председател на комитета

Членове:

Петър Стаматов, интернет портал Еврочикаго, САЩ

Лабро Королов, Председател на МПО „Македония – Швейцария на Балканите”, Торонто, Канада

Лазар Петканчин, председател на дружество “Родина”, Сидни, Австралия

Иван Абажер, председател на дружество “Отец Паисий”, автономна република Крим, Украйна

Георги Стаменов, председател на културно – просветно дружество “Огнище”

Даниел Беловарски, Швеция

Владо Тренески, Охрид, Македония

Людмила Радева, в-к “Извор”, Автономна република Крим

Мурвета Исмаили, Председател на Дружеството на младите горанци, нашенци и българи, Албания

проф. Тодор Петров, Консерватория на гр. Сус, Тунис

Таня Мангалакова, журналист

Пламен Павлов, историк

Даниел Панчев, общественик

http://bolgari.net

25
Решението на Борис Христов да не приеме държавен орден показа нагледно какво е ценностна система

"Искам на всички заспали да кажа,
че има време да се наспиме...",


написа Борис Христов в едно от емблематичните си стихотворения "Вечерен тромпет". И наскоро изпълни желанието на лирическия си герой по съвсем прост начин – отказа да приеме държавна награда, обезценила се заради много от нейните носители и заради начина, по който се раздава. Без да тръби, поетът се опита да ни събуди от апатията и чувството за даденост и ни показа, че може да се живее и извън познатата схема.
 
"Отказ, който му отива"

Така Пламен Дойнов, доктор по теория и история на литературата и преподавател в Нов български университет, описва решението на Борис Христов. Всъщност никой от хората, които познават писателя, чиито стихове през 80-те години на ХХ век промениха българската поезия, не е изненадан от случилото се. За тях това е естествено продължение на пътя на поета, който го държи далеч от публичността и не му пречи да отстоява ценностите си.
 
"Борис Христов е един от хората, които никак не държат на своята показност", разказва един от неговите приятели - писателят Георги Данаилов. Той никога не е търсил обществено признание и не е правил компромис със съвестта или поезията си. Или както каза за него в интервю за вестник "Култура" психиатърът и писател Любомир Канов: "Неговите стихотворения не са написани с мисъл за престиж, те са писани, защото не е могъл да не ги напише."

По думите на Георги Данаилов дълбокото несъгласие на Христов с комунистическия режим и с факта, че хора от това време все още се намират на власт у нас, също са повлияли на решението му да откаже наградата. Всъщност Георги Данаилов още преди време в "Мемоарите на едно жълто паве" предрече, че ако Борис Христов бъде награден, "той кротко ще откаже отличията".
 
Това съвсем не е и първият път, когато Борис Христов не приема връзката с властта в България. Въпреки че участва активно в дисидентските движения, след 10 ноември отказва дори да намекне за това. А когато Желю Желев му предлага да го направи свой вицепрезидент, той не дава и дума да се спомене за подобна възможност, разказва неговият близък приятел Едвин Сугарев. "Перспективата един поет да заеме някакъв държавен пост беше извън неговите представи за чест и достойнство", казва Сугарев.
 
Тежката младост на Борис Христов и последвалото разочарование как се случва преходът към демокрация се отразяват болезнено на големия поет. Затова и избира живота в едно родопско село, далеч от шума на София. Не обича медийни изяви (сигурни сме, че не е щастлив от факта, че пишем за него) и предпочита да се посвети на своето изкуство, музиката, приятелите и семейството си в Лещен. Георги Данаилов пише за него, че е "като ковачевските порти - не се отваря лесно, първо трябва да им разбереш хитрината и тогава те гостоприемно ще те поканят".
 
След цялата тази предистория решението на Борис Христов звучи логично и недвусмислено. "Отказвам високото отличие, защото противоречи на моето решение от времето далеч преди промените в България – да не приемам държавни отличия, независимо от това коя политическа сила  управлява страната", написа той в писмо до правителството. http://bolgari.net

26
Първия събор на Българите в Испания. Над 700 участници, деца от Българските училища от цяла Испания, представители на музикални групи, танцови състави и певци се качиха на сцената на първият Български събор в Кралството под наслов ВСИЧКИ БЪЛГАРИ ЗАЕДНО - Събитието се състоя от 10 сутринта до 22 вечерта. Имаше изложби, прожекции на Български филми, продажба на Български харанителни стоки и сувенири. Освен това 13 Български училища завършиха учебната 2010 година заедно с обща програма. Танцуваха пяха и свириха 12 Български фолклорни групи от цяла Испания, сред които блестеше тази от Палма де Майорка, истински професионалисти, прекрасни танциори, които успяха да вдигнат на крака цялата публика включително и многото испанци присъстващи на събитието. Скарите бяха на 6 както винаги, имаше огромна опашка от чакащи за кебабчета, мешана скара, Български алкохолни напитки и огромния асортимент от традиционни наши ястия и деликатеси. Имаше също така много хора облечени в народни носии от всички краища на Татковината. Спонсор на събитието е Банка Сантандер - Santander Envios.

Oт тук изказвам благодарности на организаторите за прекрасното събитие провело се в най-известният увеселителен парк на Испания. Много испанци и хора от всякакви националности успяха да се докоснат до Българското. Пяха се песни, играха се хора и ръченици, хапнахме вкусна мешана скара, пийнахме си биричка и аз спецялно невероятното каберне на винпром Търговище.

Македонското Движение Преображение останови връзки с организаторите и вестникът Нова Дума. Появи се идеята догодина да участва македонска фолклорна група от България. Събитието тепърва ще се организира. Появи се също така идеята за великденски Български събор отново тук в Мадрид. http://komitsko-bratstvo.blogspot.com

27
Почитувани учесници во групава "Диjaна Миликевик", регулативата на  оценување е опишан овде: http://www.slavishow.com/index.php?cat=1&mid=49&id=14162
Задолжително  мора да се постави оценка и на другите учесници и што помала е, толку  поголем е шанса за победа на Диjaна:)
Ве молам, замолете пријателите  во ФБ, а и не само таму да гласаат за Диjaна.
Однапред благодарам!:)

Уважаеми  участници в групата "Дияна Миликевик", регламента на оценяване е описан  тука http://www.slavishow.com/index.php?cat=1&mid=49&id=14162
Задължително  трябва да се постави оценка и на другите участници и колкото по-ниска е  , толкова по-голям е шанса за победа на Дияна:)
Моля ви, помолете  приятелите си във ФБ, а и не само там да гласуват за Дияна.
Предварително  благодаря!:)       

28
МАКЕДОНСКИ  ГРАЃАНИ ЌЕ ПРОТЕСТИРААТ ВО СОФИЈА
 Бугарите  бараат вето за Македонија   Здруженијата на  Бугарите во Македонија денеска со протест низ улиците на Софија ќе  побараат Бугарија да постави вето за почеток на преговорите со  Европската унија со Македонија. Тие сметаат дека со третманот што го  имаат македонските граѓани што се чувствуваат како Бугари, Македонија не  заслужува да стане членка на Унијата. Во Здружението „Радко“, кој е  главен организатор на протестот, се разочарани од третманот на властите  во случајот со Спаска Митрева, на која, според нив, и било одземено  родителското право само затоа што се декларира како Бугарка. Главна цел  на протестот, чијшто слоган е „Да ја кажеме вистината на висок глас пред  Европа и светот“, е да се побара од властите во Софија да ги  преиспитаат односите со Македонија затоа што таа континуирано водела  политика која не можела да се нарече добрососедска. Владимир Панков,  претседател на „Радко“, смета дека Бугарија треба да има специјална  државна политика, која ќе зависи од однесувањето на раководствата во  Македонија. - Со протестот, кој ќе почне пред плоштадот „Александар  Невски“, сакаме да побараме од бугарските власти, поточно од  претседателката на Народното собрание, Цецка Чачева, да подготват  резолуција со која ќе го осудат македонизмот како идеологија која е  создадена од Коминтерната - вели Панков. Во „Радко“ напоменуваат дека не  се против интеграцијата на Македонија во Европската унија, но бараат во  неа да важат европските критериуми. Едно од барањата е Македонија да  биде мултиетничка држава уредена по примерот на Швајцарија, во која  составен дел од Уставот ќе бидат и граѓаните што се чувствуваат како  Бугари. На протестот ќе биде побарано македонските власти да го  регистрираат „Радко“ како политичка партија за што веќе е упатено барање  до Управниот суд. Судот досега ги одбиваше нивните барања со  образложение дека платформата е спротивна на уставниот поредок на  Македонија и шири верска и национална омраза. „Радко“ чека да ја добие  отштетата од 5.000 евра што ја одреди Европскиот суд во Стразбур како  надомест што македонските судови пред седум години не го регистрирала  ова здружение. Образложението на судот беше дека со забраната Македонија  ја прекршила Европската конвенција за човековите права и правата на  здружување. http://www.vreme.com.mk/DesktopDefault.aspx?tabindex=5&tabid=1&EditionID=2040&ArticleID=142332

29
(Совет на војводи – Атанас Бабата, Боби Стојчев и други. ) Атанас Иванов Димитров наречен Бабата, е бугарски револуционер, војвода на ВМОРО. Атанас Бабата е роден во село Синитево, близу до град Пазарџик. Рано останува сирак и се насочува кон шивачкиот занает. Работи како калфа во Пазарџик, а подоцна во Софија. Неговите врсници го нарекуваат Бабата заради неговото крупно тело и најмногу заради неговата голема глава. Во Софија темпераментниот млад човек влегува во Унтерофицерското училиште и во 1897 година станува член на ВМОРО.

Атанас Бабата, заедно со Марко Лерински, Христо Чернопеев и Михаил Апостолов – Попето, е еден од луѓето кои Гоце Делчев ги испраќа како први воени инструктори во Македонија. Во 1897 година Атанас Бабата се вклучува во четата на Антон Бозуков и заедно со четите на Гоце Делчев и Кочо Муструкот ги обиколуваат Драмско и Серско, за да го организираат населението и да собираат средства за ВМОРО.

Во почетокот на 1901 Атанас Бабата веќе е помошник војвода во четата на Петар Јуруков, која дејствува во Тиквешко, а подоцна истата година веќе е назначен за самостоен војвода. Учествува во прочуената афера “Мис Стон” заедно со Христо Чернопеев, Јане Сандански, Сава Михајлов, Крстјо Асенов и Андон Ќосето, која дава голема популарност на борбата на македонските Бугари пред европската општественост.
За време на Илинденското востание четата на Атанас Бабата дејствува во Кратовско, каде води неколку тешки борби со многуилјадна турска војска.
По востанието Атанас Бабата се враќа во Софија заедно со поголем дел од раководителите на Организацијата. Меѓутоа уште во март 1904 година тој повторно влегува во Македонија како предводник на чета. Тоа се првите чети, кои ВМРО ги испраќа во Македонија по востанието – четата на Боби Стојчев – за Скопско и на Атанас Бабата – за Кратовско.
Во новата ситуација по Илинденското востание ВМРО започнува повторно да ја возобновува револуционерната мрежа и да создава комитети. Основниот проблем, кој се исправува пред Атанас Бабата е засилената српска пропаганда во Кратовско. Србоманите се ставени потполно во услуга на турските власти и многукратно ги предаваат четите на Организацијата. После едно такво предавство на 11 јули 1904 година четите на Атанас Бабата, Славејко Арсов и Стојан Донски се опколени кај село Горно Ѓугјанци, Светиниколско. Борбата продолжува шест часа. Турците употребуваат артилерија и кавалерија, но четите успеваат да го пробијат кордонот и да се извлечат, при што загинуваат 20 четници, а ранетиот војвода Славејко Арсов се самоубива. Малку подоцна српската шпионска мрежа е откриена, донесени се смртни пресуди, кои се исполнети од кратовската чета на Атанас Бабата.

На 2 јануари 1905 година над село Кнежево, Кратовско, се спроведува конгрес на Скопскиот револуционерен реон. За членови на окружното раководство на Скопскиот реон се избрани Даме Груев, Ефрем Чучков, Крстјо Б’лгаријата, Мише Развигоров и Атанас Бабата.
На 25 јуни 1905 година меѓу селата Куклица и Пендак кратовската чета на Атанас Бабата попаѓа на турска потера. Војводата ја изнесува четата од 21 души на врвот Видин и зазема одбрамбена позиција. Врвот е опсаден од неколку илјадна турска војска и башибозук. Борбата започнува околу 10 часот изутрината, но и покрај нерамноправноста на силите, четниците ги одбиваат сите напади. Од Куманово пристигнува и кавалерија од два ескадрона, но и таа не успева да ги преземе позициите на револуционерите. Подоцна од Куманово доаѓа и планинска артилерија, која започнува да стрела кон врвот и положбата на четата станува критична. Нападите на аскерот се обновени, но комитите ги одбиваат. Најкритичниот момент настанува кога привршуваат патроните. Тогаш четниците ги кршат своите пушки, ја уништуваат архивата и ја зачувуваат последната бомба за себе си. Нерамната борба завршува со херојска саможртва, слична на борбата на Ножот. За да не паднат живи во рацете на турците четниците самите се детонираат. Последен ја активира својата бомба војводата.

Атанас Бабата дејствува како револуционер во Македонија осум години и неговиот придонес во борбата за слободата на Македонија е неоспорен. Од 1897 до 1905 година Атанас Бабата организира 15 револуционерни реони во Македонија. Неговата чета води повеќе од 30 борби со турците. Еве ја карактеристиката, која му ја дава неговиот соборец и деец на ВМРО Стефан Аврамов:
„ Бабата беше една од крупните фигури на ослободителното движење. И каква вера имаа во него Гоце, а потоа и Даме! Со својата неисцрпна енергија и свеж дух тој ја будеше од вековен сон поробената раја и и’ вдахновуваше живототворен ентузијазам за борба и вера во започнатото ослободително движење... Неговата челична структура, неговиот добар дух и неговата творечка енергија не му даваа одмор. Тој не знаеше што е замор. Неговата смелост и решителност се ретки во историјата на македоно-одринското ослободително движење.

30
Възпоменателна плоча в Егейска Македония в чест на убитите от ВМРО гръцки андарти. На третия ред отгоре надолу ясно се чете-"българските комитаджии".

Страници: 1 [2] 3 4 ... 10