46
Национално-ослободителни борби / Одг: "Как пишеха нашите народни будители и герои" - Иван Михайлов
« на: Март 16, 2009, 03:19:45 »
Моля модераторите да ја избришете моята порака во оваа тема.
Бугарски Културен Клуб
- Јуни 10, 2023, 08:42:55
- Добредојде, гостин
Новости:
Прикажи ги пораките
Овој оддел овозможува да ги гледате сите пораки оставени од овој член. Но внимавај можеш да ги видиш истите само од делови на форумот каде имаш пристап.
Пораки - Karev
47
Национално-ослободителни борби / Одг: "Как пишеха нашите народни будители и герои" - Иван Михайлов
« на: Март 15, 2009, 06:56:10 »
НЯКОИ ОСВЕТЛЕНИЯ ВЪРХУ МАКЕДОНИЯ
Македония е разпокъсана по следния начин: а) Под гръцка власт има 34 хиляди квадратни километра македонска земя; б) Под югославска власт има 26 хиляди квадратни километра; в) Под властта на България — 7 хил. кв. клм.
Македонското българско население е пръснато днес както следва: а) Под югославска власт — към 800 хиляди души; б) Под властта на Гърция — към 250 хиляди души; в) В Пиринската област под властта на България — км 220 хиляди души; г) Емигранти в България — към 500 хиляди души; д) Емигранти в Америка и другаде — към 60 хиляди души.
През 1912-1913 г. бидоха заграбени български църкви и училища както следва: а) В Македония под сръбско (сетне югославско) робство: 761 църкви и 641 училища; прогонени насила 833 български свещеници с 6 владици, и 1013 български учители — всички родени в Македония; б) В Македония под гръцка власт заграбени 378 църкви и 340 училища, а прогонени 300 свещеници и 750 учители — всички българи, родени в Македония.
През 1912-1913г. когато Белград заграби една част от Македония, неговите власти и войска — които и сега се хвалят, че “освободили” Македония — извършиха страшни насилия. Десетки хиляди хора подложиха на изтезания, особено по селата, а много хора избиха. Причина нямаше никаква. Целта бе да се всее страх у народа, за да приеме сръбската власт. Най-голям брой от пострадалите бяха българи. Ето някои цифри само за убитите по околии: В Кочанско — убити 321 души; в Радовишко — 184 души; в Неготинско — 324 души; в Кавадарско — 191 души; в Свети-Николско — 11 души; в Малашевско- 143 души; в Царево-селско — 207 души; в Кумановско — 11 души; в Кратовско — 4 души; в Прилепско — 2 души; в Кичевско — 30 души; в Тетовско — 592 души; в Гостиварско — 72 души; в Галичко — 3 души; в Дебърско — 206 души; в Скопско — 200 души от разни околии, избити като затворници; в Щипско — 174 души ; в Паланечко — 15 души; във Велешко — 3 души; в Крушовско — 5 души. Име по име се знаят убитите.
Вън от това бяха извършени хиляди грабежи, изгорени маса къщи.
От 1918 г. до 1941 г. в Македония под югославска власт бидоха бити над тридесет хиляди души; избити бидоха и други стотици българи.
Под титова власт пострадаха и още страдат множество българи. Извършиха се и масови убийства, като например, във Велес; а хиляди хора минаха през затворите и концентрационните лагери. Целият народ живее като в тъмница — с погазени човешки права; без свобода на съвест, на печат, на събрания, на политически партии и прочее. До скоро и цялата земя на селяните бе ограбена от титовата партия и държава, които се хвалят - също като сърбите в 1912 г. - че освободили Македония... А ВМРО още в турско време успя да даде земята в ръцете на селянина.
Казаното тук е съвсем малка част от онова, което може да се изреди за тиранията, на която българите под югославско робство са подложени. Нищо чудно, значи, че нашият народ не желае да чуе и името на Югославия и на Сърбия.
ПО ВСИЧКИ ТЕЗИ ИСТИНИ В ТИТОВА ЮГОСЛАВИЯ Е ЗАБРАНЕНО ДА СЕ ПИШЕ И ГОВОРИ
Македония е разпокъсана по следния начин: а) Под гръцка власт има 34 хиляди квадратни километра македонска земя; б) Под югославска власт има 26 хиляди квадратни километра; в) Под властта на България — 7 хил. кв. клм.
Македонското българско население е пръснато днес както следва: а) Под югославска власт — към 800 хиляди души; б) Под властта на Гърция — към 250 хиляди души; в) В Пиринската област под властта на България — км 220 хиляди души; г) Емигранти в България — към 500 хиляди души; д) Емигранти в Америка и другаде — към 60 хиляди души.
През 1912-1913 г. бидоха заграбени български църкви и училища както следва: а) В Македония под сръбско (сетне югославско) робство: 761 църкви и 641 училища; прогонени насила 833 български свещеници с 6 владици, и 1013 български учители — всички родени в Македония; б) В Македония под гръцка власт заграбени 378 църкви и 340 училища, а прогонени 300 свещеници и 750 учители — всички българи, родени в Македония.
През 1912-1913г. когато Белград заграби една част от Македония, неговите власти и войска — които и сега се хвалят, че “освободили” Македония — извършиха страшни насилия. Десетки хиляди хора подложиха на изтезания, особено по селата, а много хора избиха. Причина нямаше никаква. Целта бе да се всее страх у народа, за да приеме сръбската власт. Най-голям брой от пострадалите бяха българи. Ето някои цифри само за убитите по околии: В Кочанско — убити 321 души; в Радовишко — 184 души; в Неготинско — 324 души; в Кавадарско — 191 души; в Свети-Николско — 11 души; в Малашевско- 143 души; в Царево-селско — 207 души; в Кумановско — 11 души; в Кратовско — 4 души; в Прилепско — 2 души; в Кичевско — 30 души; в Тетовско — 592 души; в Гостиварско — 72 души; в Галичко — 3 души; в Дебърско — 206 души; в Скопско — 200 души от разни околии, избити като затворници; в Щипско — 174 души ; в Паланечко — 15 души; във Велешко — 3 души; в Крушовско — 5 души. Име по име се знаят убитите.
Вън от това бяха извършени хиляди грабежи, изгорени маса къщи.
От 1918 г. до 1941 г. в Македония под югославска власт бидоха бити над тридесет хиляди души; избити бидоха и други стотици българи.
Под титова власт пострадаха и още страдат множество българи. Извършиха се и масови убийства, като например, във Велес; а хиляди хора минаха през затворите и концентрационните лагери. Целият народ живее като в тъмница — с погазени човешки права; без свобода на съвест, на печат, на събрания, на политически партии и прочее. До скоро и цялата земя на селяните бе ограбена от титовата партия и държава, които се хвалят - също като сърбите в 1912 г. - че освободили Македония... А ВМРО още в турско време успя да даде земята в ръцете на селянина.
Казаното тук е съвсем малка част от онова, което може да се изреди за тиранията, на която българите под югославско робство са подложени. Нищо чудно, значи, че нашият народ не желае да чуе и името на Югославия и на Сърбия.
ПО ВСИЧКИ ТЕЗИ ИСТИНИ В ТИТОВА ЮГОСЛАВИЯ Е ЗАБРАНЕНО ДА СЕ ПИШЕ И ГОВОРИ
48
Национално-ослободителни борби / Одг: "Как пишеха нашите народни будители и герои" - Иван Михайлов
« на: Март 15, 2009, 06:55:32 »
Печат 3 е този от Кресненското възстание в 1878 г. Неговият надпис гласи: “Печат Началник-Щаба на македонското востание - 1878”.
Печат 4 има този текст: “Печат. 1869 на Щипското общонародно българ. духовн. Управление”.
Печат има този текст: “Воденска българска община 1870”.
Печат 6 има този текст: “Бълг. църк. настоятелство Св. Кирил и Методий - Солун”.
Печат No. 7 има този текст: “Българска църковна община в Солун”.
ЙОРДАН ХАДЖИ КОНСТАНТИНОВ (ДЖИНОТ)
Роден във Велес през 1810 година. Той е възторжен родолюбец; по дух може да бъде сравняван с Ботев. Водил е неуморна борба срещу гръцкото духовенство. Бил е български учител в родния си град и други градове на Македония. Бил е заточаван, поради гръцки интриги в Мала-Азия. Писал е много в цариградските български вестници. За житейските му възгледи може да се съди по следния цитат от негово писмо, публикувано в “Цариградски Вестник”, брой 44 от 1851 год.:
“Не е честно да творим зло и лукавство, прави Болгарин не лажи, не завиждуе, не денгубие, не лицемерствуе, не блудуе, за печена кокошка вярата не разменуе. Болгарин чрезмерно ради, оре, сее, торгуе, войнствуе, вярност има, гостолюбие.
Ради това аз съм болгарин, и моето благородно Болгарство не мя допуща да не бидам добар... Не е честно мене Болгарину да отчаявам и да вракям зло за зло”.
Нека запомним добре съвета на този бележит македонски българин: За печена кокошка вярята си никой българин не трябва да менява! А под “вяра” Джинот разбира преди всичко българската си националност.
РАЙКО ЖИНЗИФОВ
Роден в град Велес. Борил се е срещу гръцката духовна власт. 'Гой е пламенен поет, рядък български патриот. През 1862 година в списанието “Братски труд”, книжка 4,16, в Москва, е печатил едно известно свое стихотворение от което предаваме една част:
За народност и за правини,
За бащин, за майчин язик . . .
Охрид и Търнов веч дали вик.
Македония, чудна страна
Няма да бидит гръцка она!
Шума и гора и планина,
Самий камен на тая страна,
Птица и риба във Вардар река,
Живо, мъртво на свои крака
Ке станат ке дадат ответ
На цяла Европа и на цел свет:
Я българка съм, българин съм я,
Българе живеят в тая страна!
През турският режим в Македония имахме наши, български печатници и книжарници. Даваме снимка на стр. 54 от една книга (Светото Евангелие), печатана през 1910 г. в Солун, в печатницата на прилепчанина К. Г. Самарджиев. Книгите ни се печатаха на български език. Ако народът ни не ги разбираше, или не ги желаеше, щяха да бъдат печатани на друг език. Но се печатаха на български език, защото народът ни е български.
Документът на страница 56 показва на какъв език, с каква азбука се преподаваше и пишеше в нашите училища. Документът е писмо от управителя на Солунската българска мъжка гимназия, в която получиха своето образование десетки измежду най- познатите борци на Македония, между които и Гоце Делчев. В тази гимназия учителствуваха някои измежду водачите на ВМРО. Ето точен препис от документа:
Дирекция
НА БЪЛГАРСКАТА ГИМНАЗИЯ “ СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ” В СОЛУН
1884 г. Септемврий 17-ий No. 41
Достауважаема Госпожо!
Всепокорнейше Ви моля да имате добрината да ми отговорите по скоричко, приемате ли за наступившата уч. 1884-5 година да заемете учителската си длъжност в Солунската бъл. Девическа V кл. гимназия и да бъдете началница на това заведение с длъжности показани в правилника на гимназията за помощника на управителя,
С прилично почитание
Управител на Сол. бл. Мъж. гимназия:
Георги Кандиларов
До Госпожа
Царева Н. Алексиева
Тук.
Поучително е да се прочете как е писала и дъщерята на Димитър Миладинов от Струга, ЦАРЕВНА Д. МИЛАДИНОВА, която е била учителка в Прилеп през 1890 г. Ето на стр. 58 снимка от една нейна ръкописна страница, на която даваме точен препис за по- ясно разчитане. Царевна Миладинова, както баща й, и чичо й Константин, пише на български език и със същата азбука, която титовци измениха.
“ПРАВИЛНИК ЗА ДЕВИЧЕСКИТЕ УЧИЛИЩА
ПРИЛЕП
1890-91 Г.
Пред ученичките учител. всякога е длъжна да си пази достолепието и да се отнася към тях сериозно, в дисциплинарни случаи тя никога не трябва да се увлича от страст.
Забранява се на учителките, в преподаванието си да намекват, загатвания на различни обществени, религиозни, или да губят времето си с праздни и неотнасящи се до предметите приказки.
Учителките са длъжни с голямо внимание през учебната година да преминат определения според програмата преподаваем материал от предметите си, да записват в класната книга съдържанието на зададений урок и отсътствующите ученички; и да поставят ответните бележки след ислушването ответът на ученикът.”
Считаме правилно да дадем тук и едно писмо от Царевна Миладинова (по мъж Алексиева), датувано от 15 Юний 1932 г. (поместено на страници 59 и 60), за да се потвърди, че е неин и ръкописа от 1890 г., даден на стр. 58. Мнозина могат да си вземат бележка от горещата вяра на Миладиновата дъщеря, която и до преклонна старост запази бодрият си български дух, вярността си към Македония и към нейната независимост.
Ето точен препис от писмото на ЦАРЕВНА МИЛАДИНОВА:
“До Госпожа председателката на Македонския женски Съюз, при Македонския Национален комитет.
В столица София.
Уважаема Госпожа,
Трогната съм от вниманието, което председателката на V редовен конгрес на македонките, Госпожа С. Добревска и придружаващите я дами ми направиха устно в моя дом, а отсетне и със специален писмен адрес, от името на същия конгрес.
Благодаря най-почтително тям и на всички македонски жени, за това, че ми дават възможност, сега на старини да си спомня за скромната просветителна деятелност, която ние македонките учителки и възпитателки, следвайки по стъпките на деди и прадеди, имахме щастието да закрепим през епохата на духовното възраждане на Българския народ в Македония. Ние обаче, сме направили твърде малко в сравнение с грамадната деятелност, която от тогава до сега поеха върху си и развиха, ето вече няколко генерации, високи иителегентни сили из средата на будните македонки и македонци.
Вам и на всички носители на великата идея за освобождение на Македонската Родина, пожелаваме, преди всичко, единомислие, и сетне толкова изобилно проявяваните и до сега — твърда воля и постоянство.
Въпреки пъклените планове на враговете ни, Македония скоро ще получи своята многожеланна свобода и своята независимост. Българската родна реч, както векове по-рано, така и сега, отново ще прозвучи в нашите насила затворени хиляди училища и църкви. Тогава, македонката и македонецът най-сетне ще получат възмож-ността да покажат за сетен път на културното човечество, освободено само от сегашните злини, що може да направи един малък народ в полето на просвещението и напредъка.
Приемете моя поздрав и все тъй, както до сега, работете и постоянствувайте,
Ваша: Царевна Миладинова-Алексиева. София 15 юний 1932 г.
На страница 63 поместваме един документ от българската църковна община в Солун, от 5 Септемврий 1887 г., за да се потвърди все същата истина: че нашият народ отдавна си служи с общия ни литературен български език, и със старата наша азбука. Пита се: ако за народа ни този езнк е бил чужд, как на него биха писали църковните общини, за чието създаване, издръжка и запазване се бе борил самия този народ?
Даваме първо точен препис от тоя документ:
БЪЛГАРСКА ЦЕРКОВНА ОБЩИНА В СОЛУН
No. 254 5-й Септемврий 1887 година
Почитаемий Господине!
Имам чест да Ви уведомя, че по явно гласоподавание във вчерашното извънредно заседание на Общината Вий се избрахте за член в Расп. Д. Комисия за през настоящата 1887-88 учебна година за което с особенно Общинско писмо се извести днес на Г-на Председателя на речената Комисия. Умолявате се Почитаемий Господине да започнете да посещавате Комисийските заседания, като получите нужната за това покана от страна на Г-на Председателя.
Председател: Архимандр. Козма
До Господина
Н. П. Алексиев.
В града.
Чужденците не правеха разлика между македонските и одрински българи; пишеха книгите си на български език, като ги разпространяваха и в Македония, сред българите-католици. Даваме на стр. 64 снимка от корицата (заглавна страница) на един католически катехизис, печатан в Одрин (Едрине) още през 1884 г.
В околността на Солун съществуваше през турския режим католическо училище, в което се преподаваше на френски език. Неговите ученици бяха българчета от Македония. Понеже в Югославия и Гърция и днес се фалшифицира цялата история на македонската българщина, даваме тук три документа във връзка с името на училище, познато с името “Зейтинлък”. Първият документ с бланката на училището, написана на френски език, която в превод има този текст:
“Конгрегация на мисията на Лазаристите, основана от Св. Винсент дьо Пол. Български католически семинар “Зейтинлък” (до Солун)”.
Вторият документ е заглавната страница от тетрадката, в която учителят г. Левек е записвал подготвените от него проповеди за учебната 1906-1907 г.
Третият документ е една страница за проповед, написана пак от г. Лeвек на 21 ноемврий 1913 г., на чист български език, който също е бил практикуван в училището. Ако учениците не бяха българи, нямаше защо французите - учители в “Зейтинлъка” да си служат с български език.
Архивите на това училище са запазени.
БЛАНКАТА НА УЧИЛИЩЕТО “ЗЕЙТИНЛЪК”
На страница 67 е корицата (Заглавна страница) от тетрадката на учителя г. Левек.
Тука е корицата!!!!!
РЪКОПИСНА СТРАНИЦА ОТ УЧИТЕЛЯ Г-Н ЛЕВЕК
Тук е ръкописната страница на Левек!!!!!!!
За по-голяма яснота ето преписа от ръкописа на г. Левек:
Кукуш 21-8 Ноемврий 1913
Лъжлива Набожност.
Мили ми чеда,
В сегашното време срещат се моми, които нямат никаква набожност; често пъти те са учили в някои си трето-класни или по-горни училища, даже са следвали в някоя гимназия или педагогическо училище с надежда един ден да станат учителки. Когато говорим с тези моми, с тези ученички, ние забелязваме, че имат горе-долу научно образование, знаят аритметиката, историята, географията, и че най-вече са чели всякакви романи, но те нямат никаква набожност, даже често пъти нямат вече християнска вяра.
Освен това те презират другите моми, които са учили в други училища, най вече тези, които са учили в католически училища....
Печат 4 има този текст: “Печат. 1869 на Щипското общонародно българ. духовн. Управление”.
Печат има този текст: “Воденска българска община 1870”.
Печат 6 има този текст: “Бълг. църк. настоятелство Св. Кирил и Методий - Солун”.
Печат No. 7 има този текст: “Българска църковна община в Солун”.
ЙОРДАН ХАДЖИ КОНСТАНТИНОВ (ДЖИНОТ)
Роден във Велес през 1810 година. Той е възторжен родолюбец; по дух може да бъде сравняван с Ботев. Водил е неуморна борба срещу гръцкото духовенство. Бил е български учител в родния си град и други градове на Македония. Бил е заточаван, поради гръцки интриги в Мала-Азия. Писал е много в цариградските български вестници. За житейските му възгледи може да се съди по следния цитат от негово писмо, публикувано в “Цариградски Вестник”, брой 44 от 1851 год.:
“Не е честно да творим зло и лукавство, прави Болгарин не лажи, не завиждуе, не денгубие, не лицемерствуе, не блудуе, за печена кокошка вярата не разменуе. Болгарин чрезмерно ради, оре, сее, торгуе, войнствуе, вярност има, гостолюбие.
Ради това аз съм болгарин, и моето благородно Болгарство не мя допуща да не бидам добар... Не е честно мене Болгарину да отчаявам и да вракям зло за зло”.
Нека запомним добре съвета на този бележит македонски българин: За печена кокошка вярята си никой българин не трябва да менява! А под “вяра” Джинот разбира преди всичко българската си националност.
РАЙКО ЖИНЗИФОВ
Роден в град Велес. Борил се е срещу гръцката духовна власт. 'Гой е пламенен поет, рядък български патриот. През 1862 година в списанието “Братски труд”, книжка 4,16, в Москва, е печатил едно известно свое стихотворение от което предаваме една част:
За народност и за правини,
За бащин, за майчин язик . . .
Охрид и Търнов веч дали вик.
Македония, чудна страна
Няма да бидит гръцка она!
Шума и гора и планина,
Самий камен на тая страна,
Птица и риба във Вардар река,
Живо, мъртво на свои крака
Ке станат ке дадат ответ
На цяла Европа и на цел свет:
Я българка съм, българин съм я,
Българе живеят в тая страна!
През турският режим в Македония имахме наши, български печатници и книжарници. Даваме снимка на стр. 54 от една книга (Светото Евангелие), печатана през 1910 г. в Солун, в печатницата на прилепчанина К. Г. Самарджиев. Книгите ни се печатаха на български език. Ако народът ни не ги разбираше, или не ги желаеше, щяха да бъдат печатани на друг език. Но се печатаха на български език, защото народът ни е български.
Документът на страница 56 показва на какъв език, с каква азбука се преподаваше и пишеше в нашите училища. Документът е писмо от управителя на Солунската българска мъжка гимназия, в която получиха своето образование десетки измежду най- познатите борци на Македония, между които и Гоце Делчев. В тази гимназия учителствуваха някои измежду водачите на ВМРО. Ето точен препис от документа:
Дирекция
НА БЪЛГАРСКАТА ГИМНАЗИЯ “ СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ” В СОЛУН
1884 г. Септемврий 17-ий No. 41
Достауважаема Госпожо!
Всепокорнейше Ви моля да имате добрината да ми отговорите по скоричко, приемате ли за наступившата уч. 1884-5 година да заемете учителската си длъжност в Солунската бъл. Девическа V кл. гимназия и да бъдете началница на това заведение с длъжности показани в правилника на гимназията за помощника на управителя,
С прилично почитание
Управител на Сол. бл. Мъж. гимназия:
Георги Кандиларов
До Госпожа
Царева Н. Алексиева
Тук.
Поучително е да се прочете как е писала и дъщерята на Димитър Миладинов от Струга, ЦАРЕВНА Д. МИЛАДИНОВА, която е била учителка в Прилеп през 1890 г. Ето на стр. 58 снимка от една нейна ръкописна страница, на която даваме точен препис за по- ясно разчитане. Царевна Миладинова, както баща й, и чичо й Константин, пише на български език и със същата азбука, която титовци измениха.
“ПРАВИЛНИК ЗА ДЕВИЧЕСКИТЕ УЧИЛИЩА
ПРИЛЕП
1890-91 Г.
Пред ученичките учител. всякога е длъжна да си пази достолепието и да се отнася към тях сериозно, в дисциплинарни случаи тя никога не трябва да се увлича от страст.
Забранява се на учителките, в преподаванието си да намекват, загатвания на различни обществени, религиозни, или да губят времето си с праздни и неотнасящи се до предметите приказки.
Учителките са длъжни с голямо внимание през учебната година да преминат определения според програмата преподаваем материал от предметите си, да записват в класната книга съдържанието на зададений урок и отсътствующите ученички; и да поставят ответните бележки след ислушването ответът на ученикът.”
Считаме правилно да дадем тук и едно писмо от Царевна Миладинова (по мъж Алексиева), датувано от 15 Юний 1932 г. (поместено на страници 59 и 60), за да се потвърди, че е неин и ръкописа от 1890 г., даден на стр. 58. Мнозина могат да си вземат бележка от горещата вяра на Миладиновата дъщеря, която и до преклонна старост запази бодрият си български дух, вярността си към Македония и към нейната независимост.
Ето точен препис от писмото на ЦАРЕВНА МИЛАДИНОВА:
“До Госпожа председателката на Македонския женски Съюз, при Македонския Национален комитет.
В столица София.
Уважаема Госпожа,
Трогната съм от вниманието, което председателката на V редовен конгрес на македонките, Госпожа С. Добревска и придружаващите я дами ми направиха устно в моя дом, а отсетне и със специален писмен адрес, от името на същия конгрес.
Благодаря най-почтително тям и на всички македонски жени, за това, че ми дават възможност, сега на старини да си спомня за скромната просветителна деятелност, която ние македонките учителки и възпитателки, следвайки по стъпките на деди и прадеди, имахме щастието да закрепим през епохата на духовното възраждане на Българския народ в Македония. Ние обаче, сме направили твърде малко в сравнение с грамадната деятелност, която от тогава до сега поеха върху си и развиха, ето вече няколко генерации, високи иителегентни сили из средата на будните македонки и македонци.
Вам и на всички носители на великата идея за освобождение на Македонската Родина, пожелаваме, преди всичко, единомислие, и сетне толкова изобилно проявяваните и до сега — твърда воля и постоянство.
Въпреки пъклените планове на враговете ни, Македония скоро ще получи своята многожеланна свобода и своята независимост. Българската родна реч, както векове по-рано, така и сега, отново ще прозвучи в нашите насила затворени хиляди училища и църкви. Тогава, македонката и македонецът най-сетне ще получат възмож-ността да покажат за сетен път на културното човечество, освободено само от сегашните злини, що може да направи един малък народ в полето на просвещението и напредъка.
Приемете моя поздрав и все тъй, както до сега, работете и постоянствувайте,
Ваша: Царевна Миладинова-Алексиева. София 15 юний 1932 г.
На страница 63 поместваме един документ от българската църковна община в Солун, от 5 Септемврий 1887 г., за да се потвърди все същата истина: че нашият народ отдавна си служи с общия ни литературен български език, и със старата наша азбука. Пита се: ако за народа ни този езнк е бил чужд, как на него биха писали църковните общини, за чието създаване, издръжка и запазване се бе борил самия този народ?
Даваме първо точен препис от тоя документ:
БЪЛГАРСКА ЦЕРКОВНА ОБЩИНА В СОЛУН
No. 254 5-й Септемврий 1887 година
Почитаемий Господине!
Имам чест да Ви уведомя, че по явно гласоподавание във вчерашното извънредно заседание на Общината Вий се избрахте за член в Расп. Д. Комисия за през настоящата 1887-88 учебна година за което с особенно Общинско писмо се извести днес на Г-на Председателя на речената Комисия. Умолявате се Почитаемий Господине да започнете да посещавате Комисийските заседания, като получите нужната за това покана от страна на Г-на Председателя.
Председател: Архимандр. Козма
До Господина
Н. П. Алексиев.
В града.
Чужденците не правеха разлика между македонските и одрински българи; пишеха книгите си на български език, като ги разпространяваха и в Македония, сред българите-католици. Даваме на стр. 64 снимка от корицата (заглавна страница) на един католически катехизис, печатан в Одрин (Едрине) още през 1884 г.
В околността на Солун съществуваше през турския режим католическо училище, в което се преподаваше на френски език. Неговите ученици бяха българчета от Македония. Понеже в Югославия и Гърция и днес се фалшифицира цялата история на македонската българщина, даваме тук три документа във връзка с името на училище, познато с името “Зейтинлък”. Първият документ с бланката на училището, написана на френски език, която в превод има този текст:
“Конгрегация на мисията на Лазаристите, основана от Св. Винсент дьо Пол. Български католически семинар “Зейтинлък” (до Солун)”.
Вторият документ е заглавната страница от тетрадката, в която учителят г. Левек е записвал подготвените от него проповеди за учебната 1906-1907 г.
Третият документ е една страница за проповед, написана пак от г. Лeвек на 21 ноемврий 1913 г., на чист български език, който също е бил практикуван в училището. Ако учениците не бяха българи, нямаше защо французите - учители в “Зейтинлъка” да си служат с български език.
Архивите на това училище са запазени.
БЛАНКАТА НА УЧИЛИЩЕТО “ЗЕЙТИНЛЪК”
На страница 67 е корицата (Заглавна страница) от тетрадката на учителя г. Левек.
Тука е корицата!!!!!
РЪКОПИСНА СТРАНИЦА ОТ УЧИТЕЛЯ Г-Н ЛЕВЕК
Тук е ръкописната страница на Левек!!!!!!!
За по-голяма яснота ето преписа от ръкописа на г. Левек:
Кукуш 21-8 Ноемврий 1913
Лъжлива Набожност.
Мили ми чеда,
В сегашното време срещат се моми, които нямат никаква набожност; често пъти те са учили в някои си трето-класни или по-горни училища, даже са следвали в някоя гимназия или педагогическо училище с надежда един ден да станат учителки. Когато говорим с тези моми, с тези ученички, ние забелязваме, че имат горе-долу научно образование, знаят аритметиката, историята, географията, и че най-вече са чели всякакви романи, но те нямат никаква набожност, даже често пъти нямат вече християнска вяра.
Освен това те презират другите моми, които са учили в други училища, най вече тези, които са учили в католически училища....
49
Национално-ослободителни борби / Одг: "Как пишеха нашите народни будители и герои" - Иван Михайлов
« на: Март 15, 2009, 06:53:10 »
КАК ПИШЕХА БУДИТЕЛИТЕ ОТ ЕПОХАТА НА НАЦИОНАЛНОТО НИ ВЪЗРАЖДАНЕ
Тук даваме някои документи от епохата преди появяването на ВМРО, тоест, преди 1893 г. Те са от времето на нашето национално възраждане през деветнадесети век. Някои измежду тях, свързани с църковното и просветно дело в Македония, са и от по-късна дата.
КИРИЛ ПЕЙЧИНОВИЧ
Както с всички стари и по-нови български писатели от Македония, така и с КИРИЛ ПЕЙЧИНОВИЧ се прави фалшификация от белградската и днешната скопска пропаганда. Той е родом от с. Теарце, Тетовско. През 1802 г. е станал игумен на Марковия манастир при град Скопие. Там е написал книгата “ОГЛЕДАЛО”, печатана в Будапеща през 1816 г. Даваме фотография от първата страница (заглавна) на тая книга (виж стр. 38). Пейчинович предназначил книгата за просвета на българския народ, и затуй я написал на “препростeйшим и не книжним язиком болгарским”. Ясно е, че и според Пейчиновича трябва да се прави разлика между диалекта, тоест “не книжния” език и писменият, литературен език на един народ. Под названието “Долна Мизия” Пeйчинович означава Македония.
КОНСТАНТИН И ДИМИТЪР МИЛАДИНОВИ
Измежду най- заслужилите синове на българската нация, които загинаха мъченически за нейното възраждане, са братята Константин и Димитър Миладинови, от Струга. В 1862 г. те бяха отровени в една цариградска тъмница, чрез подкупени от гръцката Патриаршия тъмничари.
И двамата братя са сбирали български народни песни, които бяха публикувани в Загреб през 1861 г. с подкрепата на хърватския епископ Щросмайер. За затварянето и отравянето на двамата братя сръбските вестници на времето поместваха верни информации. Сръбският вестник “Световид” писа тогава:
“Върху Миладинов турците поискаха да излеят своя гняв по най-суров и безчовечен начин, защото знаеха, че той е най- популярен и има най- голямо влияние врху македонските българи”. Турците действуваха по внушения на гръцките владици. Горните думи за Димитър Миладинов сръбския вестник писа, естествено, на сръбски език.
Към заглавната страница на сборника с български народни песни, събрани от братя Миладинови, няма нужда да обясняваме нищо.
На стр. 40 фотографията от този сборник се чете ясно. Песните събирани от братя Миладинови, само в Македония, са наречени от самите тях български. А това нещо днешната белградска диктатура и нейните скопски слуги го фалшифицирват.
В литературата на нашия народ има писани работи и на диалект, било поезия, било проза. Но нашите писатели не са покварявали народния ни език, а са го пазели чист; те не са вмъквали в него сръбски думи, както днес Белград прави в Македония. За пример на страници 42 и 43 даваме фотография от познатото стихотворение на Константин Миладинов, писано в Москва. Този оригинал е запазен в София, в архива на Възраждането под номер 7159. Даваме снимката, но преди туй, за още по-голяма яснота и буквален препис от стихотворението.
Константин Миладинов никак не се е срамувал да употребява нашите стари и много подходящи за езика ни букви Й, Щ, Ъ, Ь, Ю, Я, Ж (носовка), завещани ни от Свети Кирил и Методий. От тях се срамуват белградските слуги, които напоследък приближиха азбуката ни до сръбската, за да помогнат на Белград по- лесно да прокарва сърбизъм в Македония.
ТЪГА ЗА ЮГ
Орелски криля как да си метнех,
И в наши страни да си прелетнех!
На наши места я да си идам,
Да видам Стамбол, Кукуш да видам
Да видам дали слънце и тамо
мрачно угреват како и вамо.
Ако как овде слънце ме срети,
ако пак мрачно слънцето свети,
На път далечни я ке се стегнам,
и в други страни ке си побегнам,
където слънцето светло угрева,
къде небето звезди посева.
Овде е мрачно, и мрак ме обвива,
и темна мъгла земя покрива;
мразой и снегой, и пепелници,
силни ветрища и виюлици,
околу мъгли и мразой земи,
а в гърди студой, и мисли тем.
Не, я не можам овде да седам,
не, я не можам мразой да гледам!
дайте ми криля я да си метнам
и в наши страни да си прелетнам;
На наши места я да си идам,
да видам Охрид, Струга да видам.
Тамо зората греит душата,
и слънце светло зайдват в гората;
тамо дърбите природна сила
со сята разкош ги разтурила:
бистро езеро гледаш белеит,
или от ветар сино темнеит;
поле погледниш, или планина,
сегде божева е хубавина.
Там по сърце в кавал да свирам,
слънце да зайдвит, я да умирам.
Сръбската лъжа, че българската Екзархия била създала българи в Македония, се повтаря и от титовци.
Истината е, че българската народност в нашата родина с големи борби и жертви успя да получи своя национална църква, като се откъсна от гръцката. Плод именно на тази българска народна борба е Екзархията.
Даваме снимка и препис от един документ от 1868 год., който посочва как българите от Кичевска и Дебърска епархия молят султанското правителство да им разреши да имат своя национална църковна йерархия (гледай стр. 46). Молбата е подписана от общинските кметове (мухтари) (гледай стр. 47).
Между другите печати снимката съдържа, например и тези на селата: Янче, Старо-Село, Ничпур, Ръка, Галичник, Лазарополе, Тресонче, Росоки, Бълчища, Кракорица, Бродец, Ръч, и други от Ръканско, Кичевско и проче. Българската народна борба в Македония за своя църква е славна; за нея големи похвали на времето пишеха и сръбските вестници от Белград и Нови Сад. Молбата е отправена до видните представители на българския народ в Цариград Стоянчо Чомаков, Димитрия .... и Христо Тапчилещов, за да действуват те по-нататък.
Ето точен препис от оригинала на молбата:
На това място трябва да е писмото фототипно !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
През 1870 г., тоест, осем години преди да има българска държава, турският Султан с ферман позволи създаването на българската Екзархия. По този начин се увенча с успех борбата на българския народ, започната първо в град Скопие през 1830 г., срещу гръцката църква. На страници 48 и 49 даваме снимка на фермана, напечатан на български, турски и гръцки език.
За да спестим място, даваме в препис само част от член десети на фермана, където е казано:
“Духовният окръг на тая Екзархия ще обеме Русенската, Силистренската, Шуменската, Търновската, Софийската, Врачанската, Ловчанската, Видинската, Нишката, Пиротската, Кюстендилската, Самоковската, ВЕЛЕШКАТА, Варненската епархии... “.
По- надолу в този член се казва, че и всички останали места могат да се присъединят към Екзархията, ако жителите им, или поне две трети от тях, биха поискали това. В народни допитвания цяла Македония подир това пожела да влезе под ведомството на Екзархията.
Тук следват снимки от няколко стари български печати, от миналото столетие, в които много ясно се вижда как народът ни си е служил с нашата славна азбука, съдржаща буквите:
Й, Щ, Ъ, Ь, Ю, Я, Ж (носовка).
Печат No. 1 има този текст: “Пeч: Велeското българск: училищ: 1845”
Печат 2 има този текст: “Паланечка българска черковна община - 1868”
Тук даваме някои документи от епохата преди появяването на ВМРО, тоест, преди 1893 г. Те са от времето на нашето национално възраждане през деветнадесети век. Някои измежду тях, свързани с църковното и просветно дело в Македония, са и от по-късна дата.
КИРИЛ ПЕЙЧИНОВИЧ
Както с всички стари и по-нови български писатели от Македония, така и с КИРИЛ ПЕЙЧИНОВИЧ се прави фалшификация от белградската и днешната скопска пропаганда. Той е родом от с. Теарце, Тетовско. През 1802 г. е станал игумен на Марковия манастир при град Скопие. Там е написал книгата “ОГЛЕДАЛО”, печатана в Будапеща през 1816 г. Даваме фотография от първата страница (заглавна) на тая книга (виж стр. 38). Пейчинович предназначил книгата за просвета на българския народ, и затуй я написал на “препростeйшим и не книжним язиком болгарским”. Ясно е, че и според Пейчиновича трябва да се прави разлика между диалекта, тоест “не книжния” език и писменият, литературен език на един народ. Под названието “Долна Мизия” Пeйчинович означава Македония.
КОНСТАНТИН И ДИМИТЪР МИЛАДИНОВИ
Измежду най- заслужилите синове на българската нация, които загинаха мъченически за нейното възраждане, са братята Константин и Димитър Миладинови, от Струга. В 1862 г. те бяха отровени в една цариградска тъмница, чрез подкупени от гръцката Патриаршия тъмничари.
И двамата братя са сбирали български народни песни, които бяха публикувани в Загреб през 1861 г. с подкрепата на хърватския епископ Щросмайер. За затварянето и отравянето на двамата братя сръбските вестници на времето поместваха верни информации. Сръбският вестник “Световид” писа тогава:
“Върху Миладинов турците поискаха да излеят своя гняв по най-суров и безчовечен начин, защото знаеха, че той е най- популярен и има най- голямо влияние врху македонските българи”. Турците действуваха по внушения на гръцките владици. Горните думи за Димитър Миладинов сръбския вестник писа, естествено, на сръбски език.
Към заглавната страница на сборника с български народни песни, събрани от братя Миладинови, няма нужда да обясняваме нищо.
На стр. 40 фотографията от този сборник се чете ясно. Песните събирани от братя Миладинови, само в Македония, са наречени от самите тях български. А това нещо днешната белградска диктатура и нейните скопски слуги го фалшифицирват.
В литературата на нашия народ има писани работи и на диалект, било поезия, било проза. Но нашите писатели не са покварявали народния ни език, а са го пазели чист; те не са вмъквали в него сръбски думи, както днес Белград прави в Македония. За пример на страници 42 и 43 даваме фотография от познатото стихотворение на Константин Миладинов, писано в Москва. Този оригинал е запазен в София, в архива на Възраждането под номер 7159. Даваме снимката, но преди туй, за още по-голяма яснота и буквален препис от стихотворението.
Константин Миладинов никак не се е срамувал да употребява нашите стари и много подходящи за езика ни букви Й, Щ, Ъ, Ь, Ю, Я, Ж (носовка), завещани ни от Свети Кирил и Методий. От тях се срамуват белградските слуги, които напоследък приближиха азбуката ни до сръбската, за да помогнат на Белград по- лесно да прокарва сърбизъм в Македония.
ТЪГА ЗА ЮГ
Орелски криля как да си метнех,
И в наши страни да си прелетнех!
На наши места я да си идам,
Да видам Стамбол, Кукуш да видам
Да видам дали слънце и тамо
мрачно угреват како и вамо.
Ако как овде слънце ме срети,
ако пак мрачно слънцето свети,
На път далечни я ке се стегнам,
и в други страни ке си побегнам,
където слънцето светло угрева,
къде небето звезди посева.
Овде е мрачно, и мрак ме обвива,
и темна мъгла земя покрива;
мразой и снегой, и пепелници,
силни ветрища и виюлици,
околу мъгли и мразой земи,
а в гърди студой, и мисли тем.
Не, я не можам овде да седам,
не, я не можам мразой да гледам!
дайте ми криля я да си метнам
и в наши страни да си прелетнам;
На наши места я да си идам,
да видам Охрид, Струга да видам.
Тамо зората греит душата,
и слънце светло зайдват в гората;
тамо дърбите природна сила
со сята разкош ги разтурила:
бистро езеро гледаш белеит,
или от ветар сино темнеит;
поле погледниш, или планина,
сегде божева е хубавина.
Там по сърце в кавал да свирам,
слънце да зайдвит, я да умирам.
Сръбската лъжа, че българската Екзархия била създала българи в Македония, се повтаря и от титовци.
Истината е, че българската народност в нашата родина с големи борби и жертви успя да получи своя национална църква, като се откъсна от гръцката. Плод именно на тази българска народна борба е Екзархията.
Даваме снимка и препис от един документ от 1868 год., който посочва как българите от Кичевска и Дебърска епархия молят султанското правителство да им разреши да имат своя национална църковна йерархия (гледай стр. 46). Молбата е подписана от общинските кметове (мухтари) (гледай стр. 47).
Между другите печати снимката съдържа, например и тези на селата: Янче, Старо-Село, Ничпур, Ръка, Галичник, Лазарополе, Тресонче, Росоки, Бълчища, Кракорица, Бродец, Ръч, и други от Ръканско, Кичевско и проче. Българската народна борба в Македония за своя църква е славна; за нея големи похвали на времето пишеха и сръбските вестници от Белград и Нови Сад. Молбата е отправена до видните представители на българския народ в Цариград Стоянчо Чомаков, Димитрия .... и Христо Тапчилещов, за да действуват те по-нататък.
Ето точен препис от оригинала на молбата:
На това място трябва да е писмото фототипно !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
През 1870 г., тоест, осем години преди да има българска държава, турският Султан с ферман позволи създаването на българската Екзархия. По този начин се увенча с успех борбата на българския народ, започната първо в град Скопие през 1830 г., срещу гръцката църква. На страници 48 и 49 даваме снимка на фермана, напечатан на български, турски и гръцки език.
За да спестим място, даваме в препис само част от член десети на фермана, където е казано:
“Духовният окръг на тая Екзархия ще обеме Русенската, Силистренската, Шуменската, Търновската, Софийската, Врачанската, Ловчанската, Видинската, Нишката, Пиротската, Кюстендилската, Самоковската, ВЕЛЕШКАТА, Варненската епархии... “.
По- надолу в този член се казва, че и всички останали места могат да се присъединят към Екзархията, ако жителите им, или поне две трети от тях, биха поискали това. В народни допитвания цяла Македония подир това пожела да влезе под ведомството на Екзархията.
Тук следват снимки от няколко стари български печати, от миналото столетие, в които много ясно се вижда как народът ни си е служил с нашата славна азбука, съдржаща буквите:
Й, Щ, Ъ, Ь, Ю, Я, Ж (носовка).
Печат No. 1 има този текст: “Пeч: Велeското българск: училищ: 1845”
Печат 2 има този текст: “Паланечка българска черковна община - 1868”
50
Национално-ослободителни борби / Одг: "Как пишеха нашите народни будители и герои" - Иван Михайлов
« на: Март 15, 2009, 06:50:45 »
КАК ПИШЕХА ДО СКОРО КОМУНИСТИТЕ
Комунистите като Димитър Влахов не знаеха друг език, освен майчиния си български език. И когато печатеха своите пропагандни вестници във Виена, насочени против борбата на ВМРО за освобождение, те си служеха с българския книжовен език. Тия вестници те пращаха — особено с помощта на сръбската и гръцка полиция — и до разни лица в Македония, за да разрушават единството на народа ни. Ако те смятаха, че нашият народ не е български, нямаше защо да му поднасят вестниците си печатани на български език.
Следващите фотографий са красноречиво свидетелство за изневярата, която тия комунисти са направили спрямо своята нация днес.
Ето фотография от вестника на Димитър Влахов, издаван във Виена между двете големи войни, със средствата на болшевишката партия.
В статия поместена в същия брой на влаховия вестник — от който даваме заглавната снимка — под надслов “Събора в Горна-Джумая“, е казано между другото, това, което посочва следната снимка:
Какво бил писал българският печат за прочетената в събора декларация на ВМРО никак не е важно. Ако той вдигал шум против декларацията на ВМРО за независима Македония, това иде да покаже — и по свидетелството на влаховия вестник — че ВМРО никак не е била върховистка. Но още по-интересното е, че влаховият вестник признава как ВМРО още от турско време, от времето на Делчев, е била за свободна и независима Македония. А тъкмо на този идеал изневери, поиска да го продаде Влахов и неговата групица, която си прикачи смешното име “ ВМРО Обединена “. Тя изневери на народния идеал, заради служби в титова Югославия. Свободна и независима Македония не значи Югославия, а значи само СВОБОДНА И НЕЗАВИСИМА МАКЕДОНИЯ.
Комунистическите вестници “Македонско Дело” и “Балканска Федерация” непрестанно пишеха за българи, поробени в Гърция и в Югославия. Те не ги наричаха с друго име. За пример даваме една извадка-снимка от брой 84, от 25 Февруарий 1929 г. на “Македонско Дело”, който в статия “Венизелос и положението в Македония” пише между другото:
Комунистите винаги са били против Югославия, преди да дойдат на служба в нея в 1944 г. Те, както казахме, са проповядвали своя комунизъм само на база независима Македония. Така са смятали, че по-лесно ще могат да излъжат народа, който искрено е бил и сега е за независимост.
В брой 182-183 на “Македонско Дело”, от Януарий-Февруарий 1934 год., в статията “Светозар Прибичевич и югославската федерация”, те отричат Югославия; казват, че тя иска да глътне България; че иска да си пробие път към Бялото море; че иска да вкара македонците в своя търбух; че иска да направи македонците авангард на своя империалистически поход на юг към морето.
Всички тези работи ние и днес ги пишем и твърдим — че титова Югославия ги иска. Но за да се види нагледно колко Влахов и неговите приятели са станали оръдия на белградския империализъм, за да блъсне днешното им главоломно противоречие, даваме снимка поне на част от статията, в която те нападаха Прибичевич задето искал Югославия:
В снимката на стр. 35 от същата статия ясно е казано от Влаховци как насила, без да се зачита волята на народа, е създадена първата Югославия.
По същия начин в 1944 г., с помощта на руските и западните войски, против волята на народите, и чрез избивания на стотици хиляди души будни синове на тия народи, бе натрапена титова Югославия.
Следват фотографии от вестник “Македонско Знаме” брой 6 от 23 септемврий 1932 г., издаван в София, където в един позив на Влахов и компания (именуващи се “ВМРО-Обединeна”) пак говорят за българско население в Македония, и свършват с възглас за независима Македония.
Този вестник се издаваше от шепата съмишленици на Влахов в София, които се бяха нарекли “Македонска прогресивна емиграция в България”.
Комунистите като Димитър Влахов не знаеха друг език, освен майчиния си български език. И когато печатеха своите пропагандни вестници във Виена, насочени против борбата на ВМРО за освобождение, те си служеха с българския книжовен език. Тия вестници те пращаха — особено с помощта на сръбската и гръцка полиция — и до разни лица в Македония, за да разрушават единството на народа ни. Ако те смятаха, че нашият народ не е български, нямаше защо да му поднасят вестниците си печатани на български език.
Следващите фотографий са красноречиво свидетелство за изневярата, която тия комунисти са направили спрямо своята нация днес.
Ето фотография от вестника на Димитър Влахов, издаван във Виена между двете големи войни, със средствата на болшевишката партия.
В статия поместена в същия брой на влаховия вестник — от който даваме заглавната снимка — под надслов “Събора в Горна-Джумая“, е казано между другото, това, което посочва следната снимка:
Какво бил писал българският печат за прочетената в събора декларация на ВМРО никак не е важно. Ако той вдигал шум против декларацията на ВМРО за независима Македония, това иде да покаже — и по свидетелството на влаховия вестник — че ВМРО никак не е била върховистка. Но още по-интересното е, че влаховият вестник признава как ВМРО още от турско време, от времето на Делчев, е била за свободна и независима Македония. А тъкмо на този идеал изневери, поиска да го продаде Влахов и неговата групица, която си прикачи смешното име “ ВМРО Обединена “. Тя изневери на народния идеал, заради служби в титова Югославия. Свободна и независима Македония не значи Югославия, а значи само СВОБОДНА И НЕЗАВИСИМА МАКЕДОНИЯ.
Комунистическите вестници “Македонско Дело” и “Балканска Федерация” непрестанно пишеха за българи, поробени в Гърция и в Югославия. Те не ги наричаха с друго име. За пример даваме една извадка-снимка от брой 84, от 25 Февруарий 1929 г. на “Македонско Дело”, който в статия “Венизелос и положението в Македония” пише между другото:
Комунистите винаги са били против Югославия, преди да дойдат на служба в нея в 1944 г. Те, както казахме, са проповядвали своя комунизъм само на база независима Македония. Така са смятали, че по-лесно ще могат да излъжат народа, който искрено е бил и сега е за независимост.
В брой 182-183 на “Македонско Дело”, от Януарий-Февруарий 1934 год., в статията “Светозар Прибичевич и югославската федерация”, те отричат Югославия; казват, че тя иска да глътне България; че иска да си пробие път към Бялото море; че иска да вкара македонците в своя търбух; че иска да направи македонците авангард на своя империалистически поход на юг към морето.
Всички тези работи ние и днес ги пишем и твърдим — че титова Югославия ги иска. Но за да се види нагледно колко Влахов и неговите приятели са станали оръдия на белградския империализъм, за да блъсне днешното им главоломно противоречие, даваме снимка поне на част от статията, в която те нападаха Прибичевич задето искал Югославия:
В снимката на стр. 35 от същата статия ясно е казано от Влаховци как насила, без да се зачита волята на народа, е създадена първата Югославия.
По същия начин в 1944 г., с помощта на руските и западните войски, против волята на народите, и чрез избивания на стотици хиляди души будни синове на тия народи, бе натрапена титова Югославия.
Следват фотографии от вестник “Македонско Знаме” брой 6 от 23 септемврий 1932 г., издаван в София, където в един позив на Влахов и компания (именуващи се “ВМРО-Обединeна”) пак говорят за българско население в Македония, и свършват с възглас за независима Македония.
Този вестник се издаваше от шепата съмишленици на Влахов в София, които се бяха нарекли “Македонска прогресивна емиграция в България”.
51
Национално-ослободителни борби / Одг: "Как пишеха нашите народни будители и герои" - Иван Михайлов
« на: Март 15, 2009, 06:49:40 »
ГОЦЕ ДEЛЧЕВ
Роден на 23 Януарий 1872 г. в град Кукуш. Стъпва в редовете на ВМРО една година след основаването й. Пребродил е с пушка на рамо много околии на нашата родина. Още приживе името му става легенда. Заедно с Груев са двете най-популярни фигури през време на борбата срещу Турция. Загина на 2 Май 1903 г. при село Баница, Серско.
Саморъчното писмо на Гоце Делчев, дадено на стр. 11, гласи:
“ Никола,
Утре подир обяд ще потегли колата, а събота надвечер ще стигне в Дубница; затова вие пак требва да вземете всичките, (мерки - бел. наша), за да не попадне в ръцете на полицията или войската. Нека излезе някой от вас да я посрещне на пътя.
София, 10 VI 99
С поздрав на всички Гоце “
Д-р ХРИСТО ТАТАРЧЕВ
Роден през 1868 година в град Ресен. Пръв председател на Централния Комитет на ВМРО. С големи връзки из разни места в Македония на времето, и почитан сред чуждото общество в Солун. Бил е задграничен представитсл на ВМРО в периода около Илинденското възстание. Починал на 5 Януарий 1952 година в град Торино, Италия.
На стр. 13 e саморъчното писмо на Д-р Христо Татарчев, което гласи:
“ София, 16 VІІІ 1943.
Уважаеми Г. Ив. Михайлов,
Благодаря ви от сърдце за поздрава по случай петдесетгодишнината на ВМРО и Илинден, Закъснех с тоя мой отговор, понеже смятахме да се отбием за един ден в Загреб при нашето пътуване за Торино и да Ви изкажем, лично нашата благодарност по горния случай.
Със сърдечен поздрав Вам и Г-жа Михайлова
Д-р Христо Татарчев“
ХРИСТО МАТОВ
Роден на 10 Март 1872 година в град Струга. Постъпил във ВМРО наскоро след основаването й. Най- познатият и дълбок неин идеолог през време на турския режим. Упражнявал е голямо влияние върху всички ръководни сили на ВМРО. Попадал е, както почти всички стари водачи на ВМРО, в турските затвори. Почина на 10 Февруарий 1922 г. в София.
Саморъчната бележка на Христо Матов, дадена на стр. 15, гласи:
“Резултатите от Илинденското възстание. Както е известно. Илинденското възстание трая два и половина месеца и по своя размер и размах произведе навсякъде голям ефект, но резултатите — видимите резултати за широкия свят — бяха: мюрцщегски реформи незадоволителни и разорение. Реформите бяха незадоволителни, защото непосредно след възстанието се приложи на дело само нещо от тях, та не се чувствуваха. А разорените села и семейства бяха на лице”.
ПЕРЕ ТОШЕВ
Роден през 1865 година в град Прилеп. Заслужил организатор на ВМРО, особено в Битолския окръг. Другар на Груев, Делчев, Матов; като тех също бил български учител в Македония. Участвувал в Илинденското възстание в Мориховско. Загина през 1912 г. на път за Прилеп.
Саморъчното писмо на Пере Тошев, дадено на стр. 17, гласи:
“ Ташко,
Благодаря ти за искрените и правите думи, които си казал комуто трябвало. Ето досега накратце, историята:
10 дена ме държаха арестуван, изследваха ме и бях освободен от следователя и прокурора, но градоначалството ме тури под строг полицейски надзор — три пъти на ден, да се явявам. След три дена ме арестуваха наново и останах да си лежа. На десетия ден през нощта прокурора посети затвора и, като ме намери там, изказа своето очудване, че още не съм свободен, но обеща да се разпореди по този въпрос. На другия ден бях повикан при следователя и освободен от прокурора без никакъв разпит,. След 24 часа пак ме арестуваха и ми съобщиха, че ще ме интернират, затова да си избера някой крайдунавски град. След като им изисквах да ми отворят границата за Македония, а не Дунава, освободиха ме, но пак ... (нататък писмото не се чете — бел. наша).
Честито Р. Х р. на всички ви.
София 24 XII ... (годината нечетлива - бел. наша)”.
БОРИС САРАФОВ
Роден на 12 Юлий 1872 г. в село Либяхово, Неврокопско. През 1895 г. превзима гр. Мелник с чета. През Илинденското възстание е един от тримата негови ръководители. Отдавал внимание на атентатите срещу турски и европейски обекти в Македония. Поддържал е връзки с армейските революционери. Загина като задграничен представител на ВМРО на 10 Декемврий 1907 г. в София.
Саморъчното писмо на Борис Сарафов, дадено на стр. 19, гласи:
“Ташко,
Чаках те, но не дойде. Аз съм всяка вечер от 7-8 1/2 в бирарията “Батемберг”, до малката черква “Св. Георги”. Утре, ІІ ч. пр. пладне ще бъда в Панах. Ела когато обичаш.
Събота, II IX, (годината не е писана — бел. наша)
Борис “
ХРИСТО УЗУНОВ
Роден на 22 Октомврий 1878 година в гр. Охрид. Бил е български учител в родния си град. Твърде известен охридски войвода и водач през Илинденското възстание. На 24 Април 1905 г. в с. Цер той и четниците му, на брой тринадесет души, при сражение с войска, привършили патроните си, решават да се самоубият, за да не паднат живи в ръцете на врага; оставиха в революционната история на Македония една от най светлите страници.
Долната извадка от предсмъртното саморъчно писмо на Христо Узунов гласи:
“ ...За последен път ще Ви повторя: бъдете искрени и пазете основните закони на организ. устав. Оставам с братска целувка
Хр. Д. Узунов “.
На следващите две страници даваме писмото, което Охридското околийско Ръководно Тяло е отправило до майката на героя Христо Узунов:
ТОДОР АЛЕКСАНДРОВ
Бил е български учител. Окръжен войвода на Скопския революционен окръг през турския режим. На три пъти ВМРО дължи предимно на него своето възстановяване — в 1910 г. след турския “Хуриет”; в 1913 г. — след поробването на Македония от Сръбия и Гърция; в 1919 г., след първата световна война. От 1911 г. до смъртта си бе член с Централния Комитет на ВМРО и всепризнат неин водач. Загина на 31 Август 1924 г. в Пирин-планина.
Саморъчната бележка на Тодор Александров, дадена на следващата страница, гласи:
“Тодор Александров
Роден на 8 Март 1881 год. в гр. Щип. Свършил Скопското педагогическо училище през 1897 г. той става учител и организационен ръководител в Кочани, Виница и Кратово. Началото на 1903 год. при подготовката на Голямото Илинденско възстание — той е бил учител в Кочани и околийски ръководител на кочанската рев. околия, през която година са минали много чети и материали почти за цяла Македония. С негово съдействие са прекарани през Кочанско голяма част от експлозивите, които през Април 1903 г. послужиха за известните Солунски атентати: вдигане във въздуха Банк Отоман, газовото осветление, парахода Гвадалквивир и др... “.
Даваме няколко извадки и от окръжно писмо на Александрова от 28 Юний 1920 г. Той имаше псевдоним “Богдан“ (това име е превод от гръцкото “ Тодор“).
В тия кратки нападки виждаме, че Тодор държи за географското единство на Македония; изрично отбелязва, че тя е останала разпокъсана.
Сетне, става явно колко той, както и всички наши борци, е верен към своята българска народност. И се грижи щото народът ни в поробена Македония да получи българските си училища, заграбени от Сърбия (Югославия).
Вижда се и грижата на Александрова за равноправие между различните народности в Македония; затова се застъпва и за техните училища.
Че политически обособена Македония може да бъде поставена под покровителството на Обществото на Народите — и Александров е смятал за уместно. При такова положение всяка националност в нашето отечество свободно може да изповяда съзнанието си, да употребява езика си и пр. Тия предложения и днес прави нашето освободително движение, което не изоставя идеала ни за независимост. Само влаховци и колишевци са за Югославия, и то с внушените им от Белград задачи за унищожение на нашата българска народност, за постепенното нейно сърбизиране.
Извадките от саморъчното писмо-окръжно на Тодор Александров даваме в оригинал на страници 27 и 28. Те гласят:
“ До членоветe на Вътр. М. Р. Организация
в Македония
и до съмишлениците й зад граница!
След тежката голяма война (19I4 - 1918 год.) която причини толкова злини и бедствия на сички почти народи в държавите победителки, победени и даже неутрални — особено за народите в цяла Европа — нашата многоизстрадала героична родина Македония остана пак поробена и разпокъсана...
Борбата за освобождението на Македония ще се продължи докато се извоюва поне автономно управление за трите части на тая област, сега разпокъсана между Сърбия, Гърция и България. Тая цяла, обединена и независима или автономна Македония може да бъде поставена под покровителството на Съвета на обществото на народите или на една от великите сили, членове в него...
4) Първенците в градове и села дето е имало по-рано бълг. училища, заграбени от сърбите и превърнати в сръбски или забранени, да подадат заявления до Правителството в Белград, с преписи до съвета на обществото на народите и до пълномощните министри на Сев. - Американските съединени държави, на Англия, Франция, Италия, Япония и др., с което заявление да се иска възврщането на тези училища на населението, за да учи то децата си на роден майчин език, както и за прилагането на “Договорът за покровителството на малцинствата в Сръбско-хърватско-словенската държава”, който договор е изработен от Съглашенските държави и приет от Югославия...
Желателно е заявленията да се подават по-скоро и едновременно от повече градове и села, като се съгласят, ако е възможно, да сторат същото и турските, влашки и други малцинства, дето има такива.
Ако тая легална борба не успее, събитията ще ни научат какво да правим по- нататък...
От нас се иска само сплотеност, постоянство, твърдост и усърдна работа, за да се изведе борбата до близък благополучен край — да изгрее пак слънцето на свободата над нашето поробено отечество Македония.
С мн. сърдечни поздрави,
Чл. в Цен. К-т на Орг.
Богдан “
Македония, 28 VI 920 год.
От името на Главният Щаб на Илинденското възстание, в което влизаха Дамян Груев, Борис Сарафов и Анастас Лозанчев, до населението в Македония бе отправено на чист български език следното възвание, което предаваме дословно, тоест точно, така, както е било написано:
“Братя,
Най-сетне многоочакваният ден за разправа с вековния ни душманин дойде вече.
Кръвта на нашите невинно загинали братя от турската тирания вика високо за отплата. Погазената чест на нашите майки и сестри иска възстановяването си.
Стига толкоз мъки, стига толкоз позор!
Хиляди пъти по-добре смърт, отколкото скотски живот.
Определеният ден, в който народа из цяла Македония и Одринско ще требва да излезе явно с оръжие в ръка срещу душманите, е 20-й юлий 1903 година.
Последвайте братя, вашите началници в този ден и се съберете под знамето на свободата. Упорствувайте, братя, в борбата! Само в упорство и дълготрайна борба е спасението ни.
Нека Бог благослови правото ни дело и деня на възстанието.
Долу Турция! Долу тираните! Смърт на душманите!
Да живее народа, да живее свободата!
Целува ви братски: Щабът”
Историческият печат на ВМРО, който е държан от членовете на нейния Централен Комитет, и не е променян още от времето на Дамян Груев, има видът, който тук даваме в отпечатък. Читателят лесно може да прочете, че всичко в този печат е написано на български език. Издълбаните думи в печата са следните:
“ Вътрешна М.-О. Р. Организация - Централен Комитет Свобода или Смърт “.
Македонската революционна организация се наричаше точно “ ВЪТРЕШНА МАКЕДОНО-ОДРИНСКА РЕВОЛЮЦИОННА ОРГАНИЗАЦИЯ “, защото българите; и в Македония и в Одринския вилает, който бе в близост с Цариград, бяха общо организирани под турска власт. Както читателят може да забележи лесно, и в самия печат на революционната организация е запазено същото нейно название; буквата “ О “ в печата означава Одринска. Народът ни и в Македония и в Одринско е един и същ - български; езикът му е един и същ- български; писмеността му също една - българската.
Роден на 23 Януарий 1872 г. в град Кукуш. Стъпва в редовете на ВМРО една година след основаването й. Пребродил е с пушка на рамо много околии на нашата родина. Още приживе името му става легенда. Заедно с Груев са двете най-популярни фигури през време на борбата срещу Турция. Загина на 2 Май 1903 г. при село Баница, Серско.
Саморъчното писмо на Гоце Делчев, дадено на стр. 11, гласи:
“ Никола,
Утре подир обяд ще потегли колата, а събота надвечер ще стигне в Дубница; затова вие пак требва да вземете всичките, (мерки - бел. наша), за да не попадне в ръцете на полицията или войската. Нека излезе някой от вас да я посрещне на пътя.
София, 10 VI 99
С поздрав на всички Гоце “
Д-р ХРИСТО ТАТАРЧЕВ
Роден през 1868 година в град Ресен. Пръв председател на Централния Комитет на ВМРО. С големи връзки из разни места в Македония на времето, и почитан сред чуждото общество в Солун. Бил е задграничен представитсл на ВМРО в периода около Илинденското възстание. Починал на 5 Януарий 1952 година в град Торино, Италия.
На стр. 13 e саморъчното писмо на Д-р Христо Татарчев, което гласи:
“ София, 16 VІІІ 1943.
Уважаеми Г. Ив. Михайлов,
Благодаря ви от сърдце за поздрава по случай петдесетгодишнината на ВМРО и Илинден, Закъснех с тоя мой отговор, понеже смятахме да се отбием за един ден в Загреб при нашето пътуване за Торино и да Ви изкажем, лично нашата благодарност по горния случай.
Със сърдечен поздрав Вам и Г-жа Михайлова
Д-р Христо Татарчев“
ХРИСТО МАТОВ
Роден на 10 Март 1872 година в град Струга. Постъпил във ВМРО наскоро след основаването й. Най- познатият и дълбок неин идеолог през време на турския режим. Упражнявал е голямо влияние върху всички ръководни сили на ВМРО. Попадал е, както почти всички стари водачи на ВМРО, в турските затвори. Почина на 10 Февруарий 1922 г. в София.
Саморъчната бележка на Христо Матов, дадена на стр. 15, гласи:
“Резултатите от Илинденското възстание. Както е известно. Илинденското възстание трая два и половина месеца и по своя размер и размах произведе навсякъде голям ефект, но резултатите — видимите резултати за широкия свят — бяха: мюрцщегски реформи незадоволителни и разорение. Реформите бяха незадоволителни, защото непосредно след възстанието се приложи на дело само нещо от тях, та не се чувствуваха. А разорените села и семейства бяха на лице”.
ПЕРЕ ТОШЕВ
Роден през 1865 година в град Прилеп. Заслужил организатор на ВМРО, особено в Битолския окръг. Другар на Груев, Делчев, Матов; като тех също бил български учител в Македония. Участвувал в Илинденското възстание в Мориховско. Загина през 1912 г. на път за Прилеп.
Саморъчното писмо на Пере Тошев, дадено на стр. 17, гласи:
“ Ташко,
Благодаря ти за искрените и правите думи, които си казал комуто трябвало. Ето досега накратце, историята:
10 дена ме държаха арестуван, изследваха ме и бях освободен от следователя и прокурора, но градоначалството ме тури под строг полицейски надзор — три пъти на ден, да се явявам. След три дена ме арестуваха наново и останах да си лежа. На десетия ден през нощта прокурора посети затвора и, като ме намери там, изказа своето очудване, че още не съм свободен, но обеща да се разпореди по този въпрос. На другия ден бях повикан при следователя и освободен от прокурора без никакъв разпит,. След 24 часа пак ме арестуваха и ми съобщиха, че ще ме интернират, затова да си избера някой крайдунавски град. След като им изисквах да ми отворят границата за Македония, а не Дунава, освободиха ме, но пак ... (нататък писмото не се чете — бел. наша).
Честито Р. Х р. на всички ви.
София 24 XII ... (годината нечетлива - бел. наша)”.
БОРИС САРАФОВ
Роден на 12 Юлий 1872 г. в село Либяхово, Неврокопско. През 1895 г. превзима гр. Мелник с чета. През Илинденското възстание е един от тримата негови ръководители. Отдавал внимание на атентатите срещу турски и европейски обекти в Македония. Поддържал е връзки с армейските революционери. Загина като задграничен представител на ВМРО на 10 Декемврий 1907 г. в София.
Саморъчното писмо на Борис Сарафов, дадено на стр. 19, гласи:
“Ташко,
Чаках те, но не дойде. Аз съм всяка вечер от 7-8 1/2 в бирарията “Батемберг”, до малката черква “Св. Георги”. Утре, ІІ ч. пр. пладне ще бъда в Панах. Ела когато обичаш.
Събота, II IX, (годината не е писана — бел. наша)
Борис “
ХРИСТО УЗУНОВ
Роден на 22 Октомврий 1878 година в гр. Охрид. Бил е български учител в родния си град. Твърде известен охридски войвода и водач през Илинденското възстание. На 24 Април 1905 г. в с. Цер той и четниците му, на брой тринадесет души, при сражение с войска, привършили патроните си, решават да се самоубият, за да не паднат живи в ръцете на врага; оставиха в революционната история на Македония една от най светлите страници.
Долната извадка от предсмъртното саморъчно писмо на Христо Узунов гласи:
“ ...За последен път ще Ви повторя: бъдете искрени и пазете основните закони на организ. устав. Оставам с братска целувка
Хр. Д. Узунов “.
На следващите две страници даваме писмото, което Охридското околийско Ръководно Тяло е отправило до майката на героя Христо Узунов:
ТОДОР АЛЕКСАНДРОВ
Бил е български учител. Окръжен войвода на Скопския революционен окръг през турския режим. На три пъти ВМРО дължи предимно на него своето възстановяване — в 1910 г. след турския “Хуриет”; в 1913 г. — след поробването на Македония от Сръбия и Гърция; в 1919 г., след първата световна война. От 1911 г. до смъртта си бе член с Централния Комитет на ВМРО и всепризнат неин водач. Загина на 31 Август 1924 г. в Пирин-планина.
Саморъчната бележка на Тодор Александров, дадена на следващата страница, гласи:
“Тодор Александров
Роден на 8 Март 1881 год. в гр. Щип. Свършил Скопското педагогическо училище през 1897 г. той става учител и организационен ръководител в Кочани, Виница и Кратово. Началото на 1903 год. при подготовката на Голямото Илинденско възстание — той е бил учител в Кочани и околийски ръководител на кочанската рев. околия, през която година са минали много чети и материали почти за цяла Македония. С негово съдействие са прекарани през Кочанско голяма част от експлозивите, които през Април 1903 г. послужиха за известните Солунски атентати: вдигане във въздуха Банк Отоман, газовото осветление, парахода Гвадалквивир и др... “.
Даваме няколко извадки и от окръжно писмо на Александрова от 28 Юний 1920 г. Той имаше псевдоним “Богдан“ (това име е превод от гръцкото “ Тодор“).
В тия кратки нападки виждаме, че Тодор държи за географското единство на Македония; изрично отбелязва, че тя е останала разпокъсана.
Сетне, става явно колко той, както и всички наши борци, е верен към своята българска народност. И се грижи щото народът ни в поробена Македония да получи българските си училища, заграбени от Сърбия (Югославия).
Вижда се и грижата на Александрова за равноправие между различните народности в Македония; затова се застъпва и за техните училища.
Че политически обособена Македония може да бъде поставена под покровителството на Обществото на Народите — и Александров е смятал за уместно. При такова положение всяка националност в нашето отечество свободно може да изповяда съзнанието си, да употребява езика си и пр. Тия предложения и днес прави нашето освободително движение, което не изоставя идеала ни за независимост. Само влаховци и колишевци са за Югославия, и то с внушените им от Белград задачи за унищожение на нашата българска народност, за постепенното нейно сърбизиране.
Извадките от саморъчното писмо-окръжно на Тодор Александров даваме в оригинал на страници 27 и 28. Те гласят:
“ До членоветe на Вътр. М. Р. Организация
в Македония
и до съмишлениците й зад граница!
След тежката голяма война (19I4 - 1918 год.) която причини толкова злини и бедствия на сички почти народи в държавите победителки, победени и даже неутрални — особено за народите в цяла Европа — нашата многоизстрадала героична родина Македония остана пак поробена и разпокъсана...
Борбата за освобождението на Македония ще се продължи докато се извоюва поне автономно управление за трите части на тая област, сега разпокъсана между Сърбия, Гърция и България. Тая цяла, обединена и независима или автономна Македония може да бъде поставена под покровителството на Съвета на обществото на народите или на една от великите сили, членове в него...
4) Първенците в градове и села дето е имало по-рано бълг. училища, заграбени от сърбите и превърнати в сръбски или забранени, да подадат заявления до Правителството в Белград, с преписи до съвета на обществото на народите и до пълномощните министри на Сев. - Американските съединени държави, на Англия, Франция, Италия, Япония и др., с което заявление да се иска възврщането на тези училища на населението, за да учи то децата си на роден майчин език, както и за прилагането на “Договорът за покровителството на малцинствата в Сръбско-хърватско-словенската държава”, който договор е изработен от Съглашенските държави и приет от Югославия...
Желателно е заявленията да се подават по-скоро и едновременно от повече градове и села, като се съгласят, ако е възможно, да сторат същото и турските, влашки и други малцинства, дето има такива.
Ако тая легална борба не успее, събитията ще ни научат какво да правим по- нататък...
От нас се иска само сплотеност, постоянство, твърдост и усърдна работа, за да се изведе борбата до близък благополучен край — да изгрее пак слънцето на свободата над нашето поробено отечество Македония.
С мн. сърдечни поздрави,
Чл. в Цен. К-т на Орг.
Богдан “
Македония, 28 VI 920 год.
От името на Главният Щаб на Илинденското възстание, в което влизаха Дамян Груев, Борис Сарафов и Анастас Лозанчев, до населението в Македония бе отправено на чист български език следното възвание, което предаваме дословно, тоест точно, така, както е било написано:
“Братя,
Най-сетне многоочакваният ден за разправа с вековния ни душманин дойде вече.
Кръвта на нашите невинно загинали братя от турската тирания вика високо за отплата. Погазената чест на нашите майки и сестри иска възстановяването си.
Стига толкоз мъки, стига толкоз позор!
Хиляди пъти по-добре смърт, отколкото скотски живот.
Определеният ден, в който народа из цяла Македония и Одринско ще требва да излезе явно с оръжие в ръка срещу душманите, е 20-й юлий 1903 година.
Последвайте братя, вашите началници в този ден и се съберете под знамето на свободата. Упорствувайте, братя, в борбата! Само в упорство и дълготрайна борба е спасението ни.
Нека Бог благослови правото ни дело и деня на възстанието.
Долу Турция! Долу тираните! Смърт на душманите!
Да живее народа, да живее свободата!
Целува ви братски: Щабът”
Историческият печат на ВМРО, който е държан от членовете на нейния Централен Комитет, и не е променян още от времето на Дамян Груев, има видът, който тук даваме в отпечатък. Читателят лесно може да прочете, че всичко в този печат е написано на български език. Издълбаните думи в печата са следните:
“ Вътрешна М.-О. Р. Организация - Централен Комитет Свобода или Смърт “.
Македонската революционна организация се наричаше точно “ ВЪТРЕШНА МАКЕДОНО-ОДРИНСКА РЕВОЛЮЦИОННА ОРГАНИЗАЦИЯ “, защото българите; и в Македония и в Одринския вилает, който бе в близост с Цариград, бяха общо организирани под турска власт. Както читателят може да забележи лесно, и в самия печат на революционната организация е запазено същото нейно название; буквата “ О “ в печата означава Одринска. Народът ни и в Македония и в Одринско е един и същ - български; езикът му е един и същ- български; писмеността му също една - българската.
52
Национално-ослободителни борби / Одг: "Как пишеха нашите народни будители и герои" - Иван Михайлов
« на: Март 15, 2009, 06:46:59 »
Те бяха разбираеми за народа ни, когато авторите бяха живи. И днес отлично са разбираеми. Нашият език и писменост са тези, с които си служеха Даме Груев, Гоце Делчев, Христо Узунов, Пере Тошев, Тодор Александров, братя Миладинови, Григор Пърличев, с една дума всички верни синове на нашата народност.
Напразно Югославия (или Гърция) ни налага свой език, писменост и идеи. Нашият идеал остава свободна, обединена и независима Македония, с равноправие на всички живущи в нея народности — по образеца на Швейцария.
КАК ПИШЕХА БОРЦИТЕ-ВОДАЧИ НА ВМРО
Нашите големи водачи-борци от ВМРО винаги са писали така, както пишеше и целият ни народ преди да дойде гръцкото и сръбско (югославско) робство в нашата родина. Даваме няколко ръкописи от добре известни наши борци.
На страница 6 даваме фотография от вестник “Дело“, орган на ВМРО през турския режим. Той бе списван от големия български поет Пейо К. Яворов, от град Чирпан, който се бори с пушка на рамо в Македония и написа най-хубавата книга за Гоце Делчев, на когото бе интимен другар. Завещанието на Яворов гласи, че костите му трябва да бъдат пренесени в Македония, когато тя бъде напълно свободна. Той бе сърдечен приятел и на Тодор Александров, комуто посвети едно от най-хубавите си стихотворения — “Заточеници“. Яворов бе прогласяван от арменците и като техен поет, защото написа за страданията им едно рядко по сила стихотворение.
На страница 7 е снимката - от органа на ВМРО от времето на турския режим, “Свобода или Смърт“, редактиран, пак от Яворов в поробена Македония.
ДАМЯН ГРУЕВ
Роден през 1871 г. в село Смилено, Битолско. Той е основателят на ВМРО. Даровит агитатор, който особено много е влияел върху интелигенцията на Македония, но не по-малко и сред широката народна маса. Той е най-авторитетния член между тримата души, които ръководиха Илинденското възстание. Загина на 23 Декемврий 1906 г. при село Русиново, Малешевско.
Саморъчното писмо на Дамян Груев, дадено на стр. 9, гласи:
“ Г-н Гйоргов,
Преди някой ден са пристигнали в София секретарят, на Балканския комитет в Лондон, г-н Мур, и председателя на Комитета за Балканското изложение в същия град. Тук са се настанили в хотел “България“. С утрешния трен са намерявали да заминат за Букурещ.
София, 28 VII 906 год.
Ваш Д. Груев “.
Напразно Югославия (или Гърция) ни налага свой език, писменост и идеи. Нашият идеал остава свободна, обединена и независима Македония, с равноправие на всички живущи в нея народности — по образеца на Швейцария.
КАК ПИШЕХА БОРЦИТЕ-ВОДАЧИ НА ВМРО
Нашите големи водачи-борци от ВМРО винаги са писали така, както пишеше и целият ни народ преди да дойде гръцкото и сръбско (югославско) робство в нашата родина. Даваме няколко ръкописи от добре известни наши борци.
На страница 6 даваме фотография от вестник “Дело“, орган на ВМРО през турския режим. Той бе списван от големия български поет Пейо К. Яворов, от град Чирпан, който се бори с пушка на рамо в Македония и написа най-хубавата книга за Гоце Делчев, на когото бе интимен другар. Завещанието на Яворов гласи, че костите му трябва да бъдат пренесени в Македония, когато тя бъде напълно свободна. Той бе сърдечен приятел и на Тодор Александров, комуто посвети едно от най-хубавите си стихотворения — “Заточеници“. Яворов бе прогласяван от арменците и като техен поет, защото написа за страданията им едно рядко по сила стихотворение.
На страница 7 е снимката - от органа на ВМРО от времето на турския режим, “Свобода или Смърт“, редактиран, пак от Яворов в поробена Македония.
ДАМЯН ГРУЕВ
Роден през 1871 г. в село Смилено, Битолско. Той е основателят на ВМРО. Даровит агитатор, който особено много е влияел върху интелигенцията на Македония, но не по-малко и сред широката народна маса. Той е най-авторитетния член между тримата души, които ръководиха Илинденското възстание. Загина на 23 Декемврий 1906 г. при село Русиново, Малешевско.
Саморъчното писмо на Дамян Груев, дадено на стр. 9, гласи:
“ Г-н Гйоргов,
Преди някой ден са пристигнали в София секретарят, на Балканския комитет в Лондон, г-н Мур, и председателя на Комитета за Балканското изложение в същия град. Тук са се настанили в хотел “България“. С утрешния трен са намерявали да заминат за Букурещ.
София, 28 VII 906 год.
Ваш Д. Груев “.
53
Национално-ослободителни борби / Одг: ВАСИЛ ЧЕКАЛАРОВ
« на: Март 15, 2009, 05:41:38 »
***
ОТРЯЗАНАТА ГЛАВА 9 ЮЛИЙ 1911 ГОД
ОТ ДОЙРАН, ПРЕЗ „ВИЧ" ДО СОЛУН С ЧЕТАТА НА ВОЙВОДАТА ВАСИЛ ЧЕКАЛАРОВ,
НЕГОВОТО УБИВАНЕ И СЪДЕНЕТО НА 26 ДУШИ ЧЕТНИЦИ ОТ ГРЪЦКИЯ ВОЕННО-ПОЛЕВИ СЪД
В СОЛУН ПРЕЗ ЗЛОВЕЩАТА ЗА БЪЛГАРИЯ 1913 ГОДИНА
СПОМЕНИ ОТ ЧЕТНИКА
ВАСИЛ ИВАНОВ
С ПРЕДГОВОР ОТ ПИСАТЕЛЯ
Д. КАЦЕВ-БУРСКИ
Книгата съдържа 25 портрета на войводи и четници, 3 изгледи от Лерин и Костур,
таблото на Леринските войводи, покойници и едно факсимиле.
"...Но тая книга най-после ни заставя да си спомним
за нещастната 1913 год., когато победоносна България,
след като можа със своите сили да сломи турската армия,
да превземе Одрин и съюзниците гърци, сърби и черногорци
да се настанят в новопридобитите земи
и да ни подготвят една ужасна игра — подготвиха ограбването
на придобитото с оръжие по бранните поля.
България беше унижена, стъпкана, покрусена
и ограбена най-безмилостно.
Обвиняват ни, че ние на 16 юний първи сме започнали войната
срещу съюзнитъ, които били принудени да повикатъ на помощ
и Ромъния, па после и самата побъдена Турция,
която си възвърна Одрин, за когото дадохме толкова много жертви.
Сега, когато тая война минава вече в историята и, когато има много документи,
които напълно отхвърлят всекакво подозрение върху нещастна България,
като виновница на междусъюзническата война,
ние можем поне на кратко да дадем развоя на начина,
по който бидохме не само ограбени,
а и представени за варвари.
Докато България се мъчеше на всека цена да подготви мирния договор с Турция,
която изкуствено лавираше, види се, по предварително уговорени условия
със Сърбия, па и с Гърция,
тия две последни държави продължаваха да се закрепват в Македония,
като към анексирана страна и не допущаха да се прилагат договорните клаузи,
особено за спорната зона, в която съгласно договора със Сърбия
требваше да има кондуминално управление.
Българското правителство разбираше своето тежко положение
и продължаваше да се обръща към Петроград,
понеже руския цар Николай беше определен за арбитър,
но от там вместо да се съветва Белград
към зачитане на договорите, съветваше се София към спокойствие.
Много ясно беше, че Руското правителство имаше своя политика за Македония,
като чрез нея засили Сърбия, която беше по-надежна
за една война с Австро-Унгария.
И че наистина това е било така, ние намираме в телеграмата на Сазонова
до руския министър в Лондон от 9 декември 1912 год...
„Както ви е известно нашата главна цел се състои в това,
да гарантираме политическата и икономическа еманципация на Сърбия..."
Разбира се, за да гарантират тая еманципация ще требва да ощетят България,
към която се телеграфира като заплашване на 8 юни 1913 година от царя на Русия:
„Изрично заявявам, че държавата, която би започнала тая война
ще бъде отговорна за това пред славянското дело.
Запазвам си всека свобода за действието, което Русия би предприела".
Славянското дело!
Руският цар и неговото правителство говореха за славянско дело,
когато Сърбия отдавна бъше насочила топовете си срещу българските граници
и под контролата на руския министър в Белград Хартвиг
сключваше съюзи с Гърция и Румъния против славянска България.
„Нам ни требва силна Сърбия. След Турция следва Австро-Унгарския въпрос,
за което Сърбия ще бъде най-доброто оръдие.
Вие българите ще получите Македония
след като Сърбия вземе обратно Босна и Херцеговина",
казваше Хартвиг.
Въпроса за Македония е бил предрешен, а и войната
в случай че България се противи е била също решена...
"...Атмосферата се сгъстяваше, за всички беше ясно, че войната между България
и нейните довчерашни съюзници е неминуема.
На 26 май вече щаба на армията има сведения, че сърбите заемащи с предните си постове
линията в. Султан, кота 1450, с. Емерица, с. Зелениград, к.1050 и по гребена към к. 650 с. Райчини,
с. Върбица, с. Жеманче и нататък към Щип усилено приготовлява укрепления и укрепени позиции,
изнася по височините артилерия и съсредоточава доста големи войскови сили,
които открито говорят, че ще нахлуват в България.
До като се води дипломатическата война, сърбите създават масови инциденти по граничната линия и зад нея.
На 5 юни сърбите предизвикаха при Злетово (Кратовско–б.а.) едно сблъскване
и беха бити от опълченците на М. О. О (Македоно-Одринското опълчение).
Това нажежи още повече атмосферата, а когато сърбите извършиха над беззащитното село
масови издевателства и избиха 20 души първенци и подпалиха селото,
като отмъщение за нанесеното им поражение, чашата преля.
От Злетово (дн. град в Р Македония. В миналото е дало големи жертви
за опазване на българщината в този край.
Понастоящем в етнически план е значително засегнато от сръбската колонизация-б.а.)
избега по-голема част от населението в предните наши линии и ожесточи българските войници.
На 13 юний лондонските вестници се пълнят с телеграми от Белград за станали цели сражения
между българските и сръбски войски, които се отдаваха на българите.
Това не беха нито повече, нито по-малко от обикновенни инциденти,
но на сърбите им требваха причини за създаване на обществено мнение в Европейските държави
и беха почнали безогледна пропаганда против изолираната и некадърна да се защитава България.
На 14 юний сръбския престолонаследник напусна Белград
и замина за Скопие и Злетово с вече напечатан манифест за обявяване на войната,
който се пръска в хиляди екземпляри между войските,
обаче с една безподобна низост,
датата на манифеста е ръкописна и то от 18 юний,
а още на 16 юни заловените екземпляри дадоха да се разбере
каква игра ни е изиграна от сърбите и руското правителство,
което все още залъгваше и чакаше мемоари
от българското и сръбското правителства,
а на 15 юний руския посланник във Виена пред един приятел
на българския посланник Салабашев се произнесъл,
„Че не верва Русия да се нагърби с арбитража, и че руския цар,
като заминал преди една седмица, казал в двореца в Петербург,
през 6-неделното му отсъствие за нищо да не го безпокоят.
Гиърс, руския посланник във Виена считал положението твърде опасно".
Наистина положението не само, че беше опасно,
но и твърде непоносимо за българския народ и армия,
която в тоя момент беше разпръсната в протежение на 800 километра,
чакаща развитието на събитията,
без да се подготви за една нова кръвопролитна война,
за която сърби и гърци се беха подготвили,
още когато българския войник отстояваше интересите на съюзниците
около Булаир и Чаталджа.
На 16 юни българското правителство
принудено от постоянните инциденти пред фронтовете на 2 и 4 армии,
които систематически създаваха сърбите,
даде заповед да се нападнат сръбските и гръцки линии в Македония
„като една репресивна мерка срещу руското правителство,
което по тоя повод ще ускори своето решение в спора ни със Сърбия".
Но с това настъпление ние сами паднахме на вълка в устата.
За нас беше изкопана вълча яма от довчерашните ни съюзници
и тласкани от демона на славянството — руското правителство на Сазонова
от което чакахме мир и правдивост се сгромолясахме в нея. . .
и като лъвове в клетка, бихме се, побеждавахме,
сломявахме вразите докато наново загубихме Македония
след колосалните жертви, които се дадоха...
ОТРЯЗАНАТА ГЛАВА 9 ЮЛИЙ 1911 ГОД
ОТ ДОЙРАН, ПРЕЗ „ВИЧ" ДО СОЛУН С ЧЕТАТА НА ВОЙВОДАТА ВАСИЛ ЧЕКАЛАРОВ,
НЕГОВОТО УБИВАНЕ И СЪДЕНЕТО НА 26 ДУШИ ЧЕТНИЦИ ОТ ГРЪЦКИЯ ВОЕННО-ПОЛЕВИ СЪД
В СОЛУН ПРЕЗ ЗЛОВЕЩАТА ЗА БЪЛГАРИЯ 1913 ГОДИНА
СПОМЕНИ ОТ ЧЕТНИКА
ВАСИЛ ИВАНОВ
С ПРЕДГОВОР ОТ ПИСАТЕЛЯ
Д. КАЦЕВ-БУРСКИ
Книгата съдържа 25 портрета на войводи и четници, 3 изгледи от Лерин и Костур,
таблото на Леринските войводи, покойници и едно факсимиле.
"...Но тая книга най-после ни заставя да си спомним
за нещастната 1913 год., когато победоносна България,
след като можа със своите сили да сломи турската армия,
да превземе Одрин и съюзниците гърци, сърби и черногорци
да се настанят в новопридобитите земи
и да ни подготвят една ужасна игра — подготвиха ограбването
на придобитото с оръжие по бранните поля.
България беше унижена, стъпкана, покрусена
и ограбена най-безмилостно.
Обвиняват ни, че ние на 16 юний първи сме започнали войната
срещу съюзнитъ, които били принудени да повикатъ на помощ
и Ромъния, па после и самата побъдена Турция,
която си възвърна Одрин, за когото дадохме толкова много жертви.
Сега, когато тая война минава вече в историята и, когато има много документи,
които напълно отхвърлят всекакво подозрение върху нещастна България,
като виновница на междусъюзническата война,
ние можем поне на кратко да дадем развоя на начина,
по който бидохме не само ограбени,
а и представени за варвари.
Докато България се мъчеше на всека цена да подготви мирния договор с Турция,
която изкуствено лавираше, види се, по предварително уговорени условия
със Сърбия, па и с Гърция,
тия две последни държави продължаваха да се закрепват в Македония,
като към анексирана страна и не допущаха да се прилагат договорните клаузи,
особено за спорната зона, в която съгласно договора със Сърбия
требваше да има кондуминално управление.
Българското правителство разбираше своето тежко положение
и продължаваше да се обръща към Петроград,
понеже руския цар Николай беше определен за арбитър,
но от там вместо да се съветва Белград
към зачитане на договорите, съветваше се София към спокойствие.
Много ясно беше, че Руското правителство имаше своя политика за Македония,
като чрез нея засили Сърбия, която беше по-надежна
за една война с Австро-Унгария.
И че наистина това е било така, ние намираме в телеграмата на Сазонова
до руския министър в Лондон от 9 декември 1912 год...
„Както ви е известно нашата главна цел се състои в това,
да гарантираме политическата и икономическа еманципация на Сърбия..."
Разбира се, за да гарантират тая еманципация ще требва да ощетят България,
към която се телеграфира като заплашване на 8 юни 1913 година от царя на Русия:
„Изрично заявявам, че държавата, която би започнала тая война
ще бъде отговорна за това пред славянското дело.
Запазвам си всека свобода за действието, което Русия би предприела".
Славянското дело!
Руският цар и неговото правителство говореха за славянско дело,
когато Сърбия отдавна бъше насочила топовете си срещу българските граници
и под контролата на руския министър в Белград Хартвиг
сключваше съюзи с Гърция и Румъния против славянска България.
„Нам ни требва силна Сърбия. След Турция следва Австро-Унгарския въпрос,
за което Сърбия ще бъде най-доброто оръдие.
Вие българите ще получите Македония
след като Сърбия вземе обратно Босна и Херцеговина",
казваше Хартвиг.
Въпроса за Македония е бил предрешен, а и войната
в случай че България се противи е била също решена...
"...Атмосферата се сгъстяваше, за всички беше ясно, че войната между България
и нейните довчерашни съюзници е неминуема.
На 26 май вече щаба на армията има сведения, че сърбите заемащи с предните си постове
линията в. Султан, кота 1450, с. Емерица, с. Зелениград, к.1050 и по гребена към к. 650 с. Райчини,
с. Върбица, с. Жеманче и нататък към Щип усилено приготовлява укрепления и укрепени позиции,
изнася по височините артилерия и съсредоточава доста големи войскови сили,
които открито говорят, че ще нахлуват в България.
До като се води дипломатическата война, сърбите създават масови инциденти по граничната линия и зад нея.
На 5 юни сърбите предизвикаха при Злетово (Кратовско–б.а.) едно сблъскване
и беха бити от опълченците на М. О. О (Македоно-Одринското опълчение).
Това нажежи още повече атмосферата, а когато сърбите извършиха над беззащитното село
масови издевателства и избиха 20 души първенци и подпалиха селото,
като отмъщение за нанесеното им поражение, чашата преля.
От Злетово (дн. град в Р Македония. В миналото е дало големи жертви
за опазване на българщината в този край.
Понастоящем в етнически план е значително засегнато от сръбската колонизация-б.а.)
избега по-голема част от населението в предните наши линии и ожесточи българските войници.
На 13 юний лондонските вестници се пълнят с телеграми от Белград за станали цели сражения
между българските и сръбски войски, които се отдаваха на българите.
Това не беха нито повече, нито по-малко от обикновенни инциденти,
но на сърбите им требваха причини за създаване на обществено мнение в Европейските държави
и беха почнали безогледна пропаганда против изолираната и некадърна да се защитава България.
На 14 юний сръбския престолонаследник напусна Белград
и замина за Скопие и Злетово с вече напечатан манифест за обявяване на войната,
който се пръска в хиляди екземпляри между войските,
обаче с една безподобна низост,
датата на манифеста е ръкописна и то от 18 юний,
а още на 16 юни заловените екземпляри дадоха да се разбере
каква игра ни е изиграна от сърбите и руското правителство,
което все още залъгваше и чакаше мемоари
от българското и сръбското правителства,
а на 15 юний руския посланник във Виена пред един приятел
на българския посланник Салабашев се произнесъл,
„Че не верва Русия да се нагърби с арбитража, и че руския цар,
като заминал преди една седмица, казал в двореца в Петербург,
през 6-неделното му отсъствие за нищо да не го безпокоят.
Гиърс, руския посланник във Виена считал положението твърде опасно".
Наистина положението не само, че беше опасно,
но и твърде непоносимо за българския народ и армия,
която в тоя момент беше разпръсната в протежение на 800 километра,
чакаща развитието на събитията,
без да се подготви за една нова кръвопролитна война,
за която сърби и гърци се беха подготвили,
още когато българския войник отстояваше интересите на съюзниците
около Булаир и Чаталджа.
На 16 юни българското правителство
принудено от постоянните инциденти пред фронтовете на 2 и 4 армии,
които систематически създаваха сърбите,
даде заповед да се нападнат сръбските и гръцки линии в Македония
„като една репресивна мерка срещу руското правителство,
което по тоя повод ще ускори своето решение в спора ни със Сърбия".
Но с това настъпление ние сами паднахме на вълка в устата.
За нас беше изкопана вълча яма от довчерашните ни съюзници
и тласкани от демона на славянството — руското правителство на Сазонова
от което чакахме мир и правдивост се сгромолясахме в нея. . .
и като лъвове в клетка, бихме се, побеждавахме,
сломявахме вразите докато наново загубихме Македония
след колосалните жертви, които се дадоха...
54
Национално-ослободителни борби / "Как пишеха нашите народни будители и герои" - Иван Михайлов
« на: Март 15, 2009, 04:32:12 »
КАК ПИШЕХА НАШИТЕ НАРОДНИ БУДИТЕЛИ И ГЕРОИ
Иван Михайлов
Документите в тая книжка не се нуждаят от много разяснения. Тe говорят ясно на всеки здрав разум и на всяка непомътена съвeст. Тези документи изхождат от нашите великани, които най-много събудиха и най-много прославиха народа ни. Но, за изобличение на онези, които измениха на народността си, даваме някои извадки и от техни писания.
Държавите, които поробиха Македония - Югославия и Гърция - са си поставили като главна задача да изопачат миналото, езика и писмеността на нашата народност, за да заличат по този начин нейната българска принадлежност. Кралска Сърбия и Югославия прилагаха една категория насилия и фалшификации в Македония; комунистическа Югославия прилага същите насилия и донякъде променени методи във фалшификацията. Целта, обаче, остава непроменена.
Властта на Тито побърза да изхвърли букви от азбуката ни, които отлично подхождат на нашето произношение. Тези букви са характерни в кирило-методиевската азбука, с която най-много ние между славянските народи имаме право да се гордеем. Желанието на белградската власт е да ни приближи и чрез азбуката до сърбизма. Със същото намерение тя внася в езика ни постоянно сръбски думи. Тя не иска да остави книгите на нашите заслужили народни будители да бъдат четени така, както са написани от авторите им; превежда ги на един новостъкмен в Белград език, който може да се нарече сърбо-комунистически, но в никой случай не е наш език.
Същата власт фалшифицирва даже съдържанието на писаните от нашите народни будители книги, изкривява и биографиите на самите писатели. Измежду многото факти тук споменаваме само тоя: титовата власт премълчава, че Григор Пърличев бе увенчан с лавров венец в Атина, като автор па поемата “О Арматолос“, през месец Февруарий 1860 г. Гърция му предложи стипендия, за да учи в чужбина; разбира се, ако се обяви за грък. Пърличев публично заяви там, че е българин и отказа всякаква стипендия. Този знаменит жест на Пърличева, както и всичко друго, което в творчеството и живота му свидетелствува за неговото светло българско съзнание, титовата власт го изхвърля, прикрива го.
Настоящата книжка е сама по себе си ценен спомен за големите наши борци от най-славната епоха на новата ни история. Когато ние желаем да останем верни на техните завети, това значи, че оставаме верни на народните идеали, чийто носители бяха те; тези идеали нямат нищо общо с Югославия. Но това значи също, че оставаме верни на езика и писмеността на народа ни, чийто горди изразители бяха безсмъртните наши учители и водачи. Най- скъпи до техните сърца са били езикът и писмеността, с които те си служеха, заедно с цялото наше общество.
Изнесените тук документи са фотографирани, а някои дадени и в препис, на същият български език, на който са били писани от авторите, и точно както са били написани.
Иван Михайлов
Документите в тая книжка не се нуждаят от много разяснения. Тe говорят ясно на всеки здрав разум и на всяка непомътена съвeст. Тези документи изхождат от нашите великани, които най-много събудиха и най-много прославиха народа ни. Но, за изобличение на онези, които измениха на народността си, даваме някои извадки и от техни писания.
Държавите, които поробиха Македония - Югославия и Гърция - са си поставили като главна задача да изопачат миналото, езика и писмеността на нашата народност, за да заличат по този начин нейната българска принадлежност. Кралска Сърбия и Югославия прилагаха една категория насилия и фалшификации в Македония; комунистическа Югославия прилага същите насилия и донякъде променени методи във фалшификацията. Целта, обаче, остава непроменена.
Властта на Тито побърза да изхвърли букви от азбуката ни, които отлично подхождат на нашето произношение. Тези букви са характерни в кирило-методиевската азбука, с която най-много ние между славянските народи имаме право да се гордеем. Желанието на белградската власт е да ни приближи и чрез азбуката до сърбизма. Със същото намерение тя внася в езика ни постоянно сръбски думи. Тя не иска да остави книгите на нашите заслужили народни будители да бъдат четени така, както са написани от авторите им; превежда ги на един новостъкмен в Белград език, който може да се нарече сърбо-комунистически, но в никой случай не е наш език.
Същата власт фалшифицирва даже съдържанието на писаните от нашите народни будители книги, изкривява и биографиите на самите писатели. Измежду многото факти тук споменаваме само тоя: титовата власт премълчава, че Григор Пърличев бе увенчан с лавров венец в Атина, като автор па поемата “О Арматолос“, през месец Февруарий 1860 г. Гърция му предложи стипендия, за да учи в чужбина; разбира се, ако се обяви за грък. Пърличев публично заяви там, че е българин и отказа всякаква стипендия. Този знаменит жест на Пърличева, както и всичко друго, което в творчеството и живота му свидетелствува за неговото светло българско съзнание, титовата власт го изхвърля, прикрива го.
Настоящата книжка е сама по себе си ценен спомен за големите наши борци от най-славната епоха на новата ни история. Когато ние желаем да останем верни на техните завети, това значи, че оставаме верни на народните идеали, чийто носители бяха те; тези идеали нямат нищо общо с Югославия. Но това значи също, че оставаме верни на езика и писмеността на народа ни, чийто горди изразители бяха безсмъртните наши учители и водачи. Най- скъпи до техните сърца са били езикът и писмеността, с които те си служеха, заедно с цялото наше общество.
Изнесените тук документи са фотографирани, а някои дадени и в препис, на същият български език, на който са били писани от авторите, и точно както са били написани.
55
Актуелни теми од медиумите / Одг: Ивайло Калфин: Няма да позволим да се осквернят български гробове в Македония
« на: Март 14, 2009, 09:24:21 »
Мехлем с изтекъл срок
Калин Донков
На Балканите нищо не се случва за първи път, а онова, което се повтаря,
невинаги се повтаря като фарс.
Сякаш всяко поколение задължително трябва да плати цената на това местоположение
и прилежно да вземе своя изпит по недобросъседство.
Сред някои околни общества това е нещо като тест за благонадеждност.
Най-често такива изблици изглеждат необясними (особено когато не са предизвикани)
или, още по-лошо - обясненията възмущават.
Та по нашите места са необходими здрави нерви.
Днешната балканска криза се разрази и в земите на изток и на запад от Деве баир.
Непоносимият сърбеж, който косовската независимост поражда у македонските ни съседи,
челната атака на Атина за името на републиката и безсилието да се повлияе на изхода от това
задвижиха познатия механизъм на Титовата политическа традиция -
при всякакви неразрешими проблеми да се търси изход в антибългаризма
Той е отдушник за всеки ропот, мехлем за рани и дори за сърбежи като гореспоменатия.
Това в Югославия е работело безотказно много десетилетия.
Но в Македония може да се окаже мехлем с изтекъл срок.
Паниката и унижението са твърде силни този път, за да се потиснат само с бутане на паметничета
и размахване на "татарски" версии.
Само че безсилният гняв е също гняв и като такъв е най-малкото уморителен - дори когато не е споделен.
Политиците твърдят, че криза в отношенията няма.
Но без друго се задава криза на чувствата.
Има неприкрита кампания за сблъскване на две съседни и неизменно доброжелателни общности
и причината е прозрачна:
някой ден ще паднат границите в ЕС и съвместният живот може да разпилее заблудите и манипулациите...
Осъзнаването на истината би било катастрофа за цял пласт политици, властници, чиновници,
да не говорим за всякакви деятели, културтрегери и, разбира се, "историци".
От утре на границите просто няма да може да се разчита,
все по-тънка става и завесата от дезинформация и откровено злонамерено съчинителство
Остават напъните в противопоставянето между хората "отсам" и "оттатък":
да стане то по възможност необратимо, пукнатините да се превърнат в пропаст, раздразненията - в ярост.
С единствената цел да се гарантира още живот на заблудата, в която някои виждат залога на своето бъдеще...
Истината за отбългаряването на Македония е непопулярна у нас,
макар че тя е известна, съдържа се в историческите свидетелства
Колонизацията на Повардарието е море от безправие и преследване, мъчения,
инквизиция с откровени елементи на средновековие, убийства, поругаване на семейна чест и огнище...
Нали никой не съди днес българомохамеданите в Родопите, че дедите им са приели друга вяра?
Нали никой не опитва да превърти родовите им часовници няколко столетия назад?
Така и между двете световни войни едно население е отстъпило от своята националност,
както се предава религия - защото там националността векове е била и религия.
И след конференцията в Яйце, където му учредяват "нация", то, поробено, унизено и отвратено,
с облекчение приема македонската "идея" като единствено възможен... изход.
И както в такива случаи става - няма връщане назад.
Но "оттатък" не са много сигурни в това. И все им се иска нещо я да пламне, я да избухне -
ако не буквално, то в сърцата. И да изпепели това, което тях лично ги тревожи, сън не им дава...
Калин Донков
На Балканите нищо не се случва за първи път, а онова, което се повтаря,
невинаги се повтаря като фарс.
Сякаш всяко поколение задължително трябва да плати цената на това местоположение
и прилежно да вземе своя изпит по недобросъседство.
Сред някои околни общества това е нещо като тест за благонадеждност.
Най-често такива изблици изглеждат необясними (особено когато не са предизвикани)
или, още по-лошо - обясненията възмущават.
Та по нашите места са необходими здрави нерви.
Днешната балканска криза се разрази и в земите на изток и на запад от Деве баир.
Непоносимият сърбеж, който косовската независимост поражда у македонските ни съседи,
челната атака на Атина за името на републиката и безсилието да се повлияе на изхода от това
задвижиха познатия механизъм на Титовата политическа традиция -
при всякакви неразрешими проблеми да се търси изход в антибългаризма
Той е отдушник за всеки ропот, мехлем за рани и дори за сърбежи като гореспоменатия.
Това в Югославия е работело безотказно много десетилетия.
Но в Македония може да се окаже мехлем с изтекъл срок.
Паниката и унижението са твърде силни този път, за да се потиснат само с бутане на паметничета
и размахване на "татарски" версии.
Само че безсилният гняв е също гняв и като такъв е най-малкото уморителен - дори когато не е споделен.
Политиците твърдят, че криза в отношенията няма.
Но без друго се задава криза на чувствата.
Има неприкрита кампания за сблъскване на две съседни и неизменно доброжелателни общности
и причината е прозрачна:
някой ден ще паднат границите в ЕС и съвместният живот може да разпилее заблудите и манипулациите...
Осъзнаването на истината би било катастрофа за цял пласт политици, властници, чиновници,
да не говорим за всякакви деятели, културтрегери и, разбира се, "историци".
От утре на границите просто няма да може да се разчита,
все по-тънка става и завесата от дезинформация и откровено злонамерено съчинителство
Остават напъните в противопоставянето между хората "отсам" и "оттатък":
да стане то по възможност необратимо, пукнатините да се превърнат в пропаст, раздразненията - в ярост.
С единствената цел да се гарантира още живот на заблудата, в която някои виждат залога на своето бъдеще...
Истината за отбългаряването на Македония е непопулярна у нас,
макар че тя е известна, съдържа се в историческите свидетелства
Колонизацията на Повардарието е море от безправие и преследване, мъчения,
инквизиция с откровени елементи на средновековие, убийства, поругаване на семейна чест и огнище...
Нали никой не съди днес българомохамеданите в Родопите, че дедите им са приели друга вяра?
Нали никой не опитва да превърти родовите им часовници няколко столетия назад?
Така и между двете световни войни едно население е отстъпило от своята националност,
както се предава религия - защото там националността векове е била и религия.
И след конференцията в Яйце, където му учредяват "нация", то, поробено, унизено и отвратено,
с облекчение приема македонската "идея" като единствено възможен... изход.
И както в такива случаи става - няма връщане назад.
Но "оттатък" не са много сигурни в това. И все им се иска нещо я да пламне, я да избухне -
ако не буквално, то в сърцата. И да изпепели това, което тях лично ги тревожи, сън не им дава...
56
Забележителни личности и настани / Одг: Какво сме дали на света ?
« на: Март 14, 2009, 09:05:53 »
Петер Юхас
Дали е случайност, че Българите са създали
писмеността на славянските народи?
"Древните българи идват в източна Европа
с много по-висока култура, отколкото допуска
рутинната историческа наука.
Не бива да изненадват свидетелствата на
Теофилакт Симоката и Захари Аетор /518 г/,
че "Българите вдигат собствени градове",
както и известието та арменските летописци,
че живеещите на север от Дербент /Кавказката врата/
"български племена" разполагат с три града.
В известието на Ибн ал -Асир се споменава
за българския град Вабандарбан с 40 000 къщи,
наричан от арабските писатели още Булкар.
Едва ли може да се учудваме тогава, че българските
канове строят в Плиска, Мадара и Преслав
огромни дворци...
"Българите се запознават с християнството,
което е немислимо без писменост, столетия
преди славянските народи.
Забележителна е сравнително ранната
частична християнизация на Българите,
които излизат в защита на бъдещата
общоевропейска религия
заедно с Арменците
в битката на Аварайрското поле/451 г сл. Хр./
"Псевдозахариевата църковна история" /569 г/ разказва:
" В резултат на арменските мисии Оногурите /Българите/
приели масово християнството".
А "Списъкът на епископите" от VІІІв. представя епархиите
през VІ век,като редом с "хуните" поставя и епископите
на Оногурите. В извора се прави ясно разграничаване
между Хуни и Българи.
Владетелят на оногур-Българите кан Борис І
завършва в средата на ІX в. това, което неговите
предшественици - Грод и Кубрат -
започват столетия по-рано..."
и обществени градежи..."
...
"Кирил и Методий създават глаголическото писмо
въз основа на славяно-българския език,говорен
в околностите на Солун и превеждат на него
Светите книги. През 863 г. те започват да го
разпространяват сред българското християнско
население във Великоморавия -разпростираща се
до българската река Морава / а не в Моравия,
намираща се на територията на Словакия/.
Глаголическото писмо е заместено
от създадената през ІХ век Кирилица.
Тъй като днешните руска, украинска,
белоруска и сръбска азбуки се основават
на кирилското писмо ,
мнозина погрешно го наричат славянско.
Тъй както наричаме Латиницата "латинско писмо",
защото тя възниква през VІІ - VІ в. пр. Христа
въз основа на древните жители на Лациум - Латините,
така и Кирилицата трябва да се нарича "българско писмо",
а не славянско, защото се оформя в България,
според езика на Българите".
Дали е случайност, че Българите са създали
писмеността на славянските народи?
"Древните българи идват в източна Европа
с много по-висока култура, отколкото допуска
рутинната историческа наука.
Не бива да изненадват свидетелствата на
Теофилакт Симоката и Захари Аетор /518 г/,
че "Българите вдигат собствени градове",
както и известието та арменските летописци,
че живеещите на север от Дербент /Кавказката врата/
"български племена" разполагат с три града.
В известието на Ибн ал -Асир се споменава
за българския град Вабандарбан с 40 000 къщи,
наричан от арабските писатели още Булкар.
Едва ли може да се учудваме тогава, че българските
канове строят в Плиска, Мадара и Преслав
огромни дворци...
"Българите се запознават с християнството,
което е немислимо без писменост, столетия
преди славянските народи.
Забележителна е сравнително ранната
частична християнизация на Българите,
които излизат в защита на бъдещата
общоевропейска религия
заедно с Арменците
в битката на Аварайрското поле/451 г сл. Хр./
"Псевдозахариевата църковна история" /569 г/ разказва:
" В резултат на арменските мисии Оногурите /Българите/
приели масово християнството".
А "Списъкът на епископите" от VІІІв. представя епархиите
през VІ век,като редом с "хуните" поставя и епископите
на Оногурите. В извора се прави ясно разграничаване
между Хуни и Българи.
Владетелят на оногур-Българите кан Борис І
завършва в средата на ІX в. това, което неговите
предшественици - Грод и Кубрат -
започват столетия по-рано..."
и обществени градежи..."
...
"Кирил и Методий създават глаголическото писмо
въз основа на славяно-българския език,говорен
в околностите на Солун и превеждат на него
Светите книги. През 863 г. те започват да го
разпространяват сред българското християнско
население във Великоморавия -разпростираща се
до българската река Морава / а не в Моравия,
намираща се на територията на Словакия/.
Глаголическото писмо е заместено
от създадената през ІХ век Кирилица.
Тъй като днешните руска, украинска,
белоруска и сръбска азбуки се основават
на кирилското писмо ,
мнозина погрешно го наричат славянско.
Тъй както наричаме Латиницата "латинско писмо",
защото тя възниква през VІІ - VІ в. пр. Христа
въз основа на древните жители на Лациум - Латините,
така и Кирилицата трябва да се нарича "българско писмо",
а не славянско, защото се оформя в България,
според езика на Българите".
57
Забележителни личности и настани / Одг: Какво сме дали на света ?
« на: Март 14, 2009, 09:02:11 »
Древнобългарският календар
Годината в древнобългарския календар
е имала 364 дни плюс 1 ден, обявен за нулев
/22 декември/ и по 1 допълнителен високосен ден
на всеки 4 години.
Това позволявало тя да бъде разделена на 52 седмици,
както и на 4 сезона с по 91 дни във всеки.
Първият месец от всеки сезон винаги имал 31 дни,
а останалите - по 30 дни.
При така устроената година, всяка дата отговаря
винаги на един и същи ден в седмицата.
Седмицата е започвала в неделя и е свършвала в събота.
Въз основа на тези особености на българския календар
е установено удивителното му сходство с някои
астрономически данни от апокрифа "Книга на Енох".
Годината в древнобългарския календар
е имала 364 дни плюс 1 ден, обявен за нулев
/22 декември/ и по 1 допълнителен високосен ден
на всеки 4 години.
Това позволявало тя да бъде разделена на 52 седмици,
както и на 4 сезона с по 91 дни във всеки.
Първият месец от всеки сезон винаги имал 31 дни,
а останалите - по 30 дни.
При така устроената година, всяка дата отговаря
винаги на един и същи ден в седмицата.
Седмицата е започвала в неделя и е свършвала в събота.
Въз основа на тези особености на българския календар
е установено удивителното му сходство с някои
астрономически данни от апокрифа "Книга на Енох".
58
Литература, книги, изданија / Одг: Българска класическа и патриотична поезия
« на: Март 13, 2009, 09:47:26 »
http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=14&WorkID=3920&Level=1
***
Свети Клименте, божий светителю,
моли Бога за нази ти там!
Свети Клименте, наш покровителю,
на колене стоим в твоя храм.
Свети Клименте, чуй ни стенаньето:
робство ново и по-зло търпим;
Свети Клименте, виж ни страданьето,
но със глас ний не смейм да скърбим.
Свети Клименте, ний те обичаме,
ти си българин, ти наш си светец,
в скръб, неволи към теб само тичаме,
свещи палим пред твоя венец.
На теб само надежда възлагаме,
еднородче, закрилниче благ,
в тез въздишки душата си влагаме;
ти любил си ни много, люби ни ти пак.
Ти ни гледаш, кат жив, от иконата,
жив пък наште деди си гледал,
цар Борису видял си короната
и величьето старо видял.
Свети Клименте, чуй днес молбите ни -
твойта само услишал би Бог -
о, моли се, че тежки са дните ни
и тиранът е много жесток.
Чуй как страдаме! Сгрей ти сърцата ни,
с радост нашата нощ осветли,
свети Клименте, дай на децата ни
да не видят, кат нас, мъки зли.
Ободрявай духа, крепи силите
на онез, дето идат към нас,
на юнаците там, вихрокрилите,
чийто братски дочуваме глас.
Помогни ни - велик в небесата си -
помогни ни, о духо блажен,
да празнуваме ний свободата си
ведно с твоя светителски ден!
Декември 1915 г.
***
Свети Клименте, божий светителю,
моли Бога за нази ти там!
Свети Клименте, наш покровителю,
на колене стоим в твоя храм.
Свети Клименте, чуй ни стенаньето:
робство ново и по-зло търпим;
Свети Клименте, виж ни страданьето,
но със глас ний не смейм да скърбим.
Свети Клименте, ний те обичаме,
ти си българин, ти наш си светец,
в скръб, неволи към теб само тичаме,
свещи палим пред твоя венец.
На теб само надежда възлагаме,
еднородче, закрилниче благ,
в тез въздишки душата си влагаме;
ти любил си ни много, люби ни ти пак.
Ти ни гледаш, кат жив, от иконата,
жив пък наште деди си гледал,
цар Борису видял си короната
и величьето старо видял.
Свети Клименте, чуй днес молбите ни -
твойта само услишал би Бог -
о, моли се, че тежки са дните ни
и тиранът е много жесток.
Чуй как страдаме! Сгрей ти сърцата ни,
с радост нашата нощ осветли,
свети Клименте, дай на децата ни
да не видят, кат нас, мъки зли.
Ободрявай духа, крепи силите
на онез, дето идат към нас,
на юнаците там, вихрокрилите,
чийто братски дочуваме глас.
Помогни ни - велик в небесата си -
помогни ни, о духо блажен,
да празнуваме ний свободата си
ведно с твоя светителски ден!
Декември 1915 г.
59
Литература, книги, изданија / Одг: Българска класическа и патриотична поезия
« на: Март 13, 2009, 09:40:54 »
Ако питаш къде е върхът и престола на Бога,
откъдето се вижда до другия край на света,
Ако питаш къде е запален свещенния огън,
за да може човек със живот да надвие смъртта -
потърси тази древна земя
МАКЕДОНИЯ !
Ако питаш, къде цял народ е разпъван на кръста,
но световните сили са слепи и глухи до днес,
Ако питаш, къде и старика и внука невръстен
са готови на подвиг за своето име и чест -
Запомни тази горда земя
МАКЕДОНИЯ !
Ако искаш да видиш все още орел във небето
или стар манастир, съхранил Богородичен лик,
ако искаш да чуеш все още в стиха на поета
как наречия бъбри и извор на роден език-
прегърни тази мъдра земя
МАКЕДОНИЯ !
Тук - където гората ечи, а полето припява,
тук - където комитския вятър легенди реди.
тук - където оставаш въстаник на сън и наяве,
тук - където от бунната пепел възкръсват звезди,
тук е тази заветна земя
МАКЕДОНИЯ !
Тук от Пирин се вижда до Бяло море и до Охрид,
и защо ти е поглед до другия край на света,
щом и мъка, и обич очите ти слънчеви мокрят,
И в душата ти българска милно звучи песента-
ето тази е моята родна земя
МАКЕДОНИЯ !
Потърси тази древна земя.
Тук е тази заветна земя,
Прегърни тази мъдра земя -
Тази горда земя - МАКЕДОНИЯ !
откъдето се вижда до другия край на света,
Ако питаш къде е запален свещенния огън,
за да може човек със живот да надвие смъртта -
потърси тази древна земя
МАКЕДОНИЯ !
Ако питаш, къде цял народ е разпъван на кръста,
но световните сили са слепи и глухи до днес,
Ако питаш, къде и старика и внука невръстен
са готови на подвиг за своето име и чест -
Запомни тази горда земя
МАКЕДОНИЯ !
Ако искаш да видиш все още орел във небето
или стар манастир, съхранил Богородичен лик,
ако искаш да чуеш все още в стиха на поета
как наречия бъбри и извор на роден език-
прегърни тази мъдра земя
МАКЕДОНИЯ !
Тук - където гората ечи, а полето припява,
тук - където комитския вятър легенди реди.
тук - където оставаш въстаник на сън и наяве,
тук - където от бунната пепел възкръсват звезди,
тук е тази заветна земя
МАКЕДОНИЯ !
Тук от Пирин се вижда до Бяло море и до Охрид,
и защо ти е поглед до другия край на света,
щом и мъка, и обич очите ти слънчеви мокрят,
И в душата ти българска милно звучи песента-
ето тази е моята родна земя
МАКЕДОНИЯ !
Потърси тази древна земя.
Тук е тази заветна земя,
Прегърни тази мъдра земя -
Тази горда земя - МАКЕДОНИЯ !
60
Литература, книги, изданија / Македонска поезия
« на: Март 13, 2009, 09:02:43 »
Цитат:
"Овде треба да се укаже на фактот дека во Република Македонија во периодот по Втората светска војна
пишуваат и објавуваат поезија поети од различно етничко потекло (македонско, српско, албанско, турско, влашко).
Меѓу нив има поети кои македонскиот јазик го прифаќаат како јазик на својот книжевен израз (В. Урошевиќ),
поети кои пишуваат и на македонски и на мајчиниот јазик (Л. Старова, Ф. Мухиќ),
и поети кои пишуваат на својот мајчин јазик,
односно на еден од јазиците на етничките малцинства (албански, турски, влашки).
Меѓу тие писатели има и значајни поетски имиња, пред сè од албанска и од турска етничка припадност:
Адем Гајтани, Мурат Исаку, Илхами Емин, Фахри Каја, Ресул Шабани, Луан Старова,
меѓу помладите – Екрем Баша, Линдида Ахмети и др."
/ Зер немало барем един да е пишувал на български ?.../
****
Koco Solev Racin
Елегии за тебе
„Чернеј горо, чернеј сестро!...“
Вчера си појдоф, наминаф
низ таја гора зелена
пот тиа буки високи
по килим сенки широки.
Одеф со глава замаен
наведнат, мртов, зачмаен,
одеф со грутка на срце
и каракамен на гради.
Деј гиди горо зелена!
Деј гиди водо студена!
Пилците пеат – ти плачеш,
слнцето грее – ти темнеш.
Ако ги криеш коските
на дели млади јунаци
тука што лежат по тебе
за тиа темни дубрави –
зошто ги таеш песните?
Зошто по тебе дрвјата
и на дрвјата гранките
и на гранките лисјата
шумолат скришно таговно?
Два брега – двата стрмнини.
А от брег на брег танок мост.
Пот мостот вода морава –
тече и мие ранава.
Тече от векот вековит
и нова и ’се по нова,
тече, а тука маките
’се стари и ’се постари.
Тече и влече со себе
сичко што стои пред неа,
а на брегови животот
чмае у троскот зараснат!
Течи си водо студена!
Течи си – рони брегови!
Течи – и нам низ срцето
нели и крвта ни тече?
Исцедете, ограбете
пот и труд и меса голи,
уста пуста затворете
да не каже оти боли.
Очи црни ископајте
да гледајат не давајте,
раци машки прекршете
срце лудо наранете.
Угаснете и светлини!
Мрак да биде – каракамен.
Има, има – в темнината
нешто живо пак да свети:
има болка на душата
има души наранети.
Болка боли – болка гори
болка пече, душа мори.
А болката кога свети –
тешко, тешко, тешко клети!
"Овде треба да се укаже на фактот дека во Република Македонија во периодот по Втората светска војна
пишуваат и објавуваат поезија поети од различно етничко потекло (македонско, српско, албанско, турско, влашко).
Меѓу нив има поети кои македонскиот јазик го прифаќаат како јазик на својот книжевен израз (В. Урошевиќ),
поети кои пишуваат и на македонски и на мајчиниот јазик (Л. Старова, Ф. Мухиќ),
и поети кои пишуваат на својот мајчин јазик,
односно на еден од јазиците на етничките малцинства (албански, турски, влашки).
Меѓу тие писатели има и значајни поетски имиња, пред сè од албанска и од турска етничка припадност:
Адем Гајтани, Мурат Исаку, Илхами Емин, Фахри Каја, Ресул Шабани, Луан Старова,
меѓу помладите – Екрем Баша, Линдида Ахмети и др."
/ Зер немало барем един да е пишувал на български ?.../
****
Koco Solev Racin
Елегии за тебе
„Чернеј горо, чернеј сестро!...“
Вчера си појдоф, наминаф
низ таја гора зелена
пот тиа буки високи
по килим сенки широки.
Одеф со глава замаен
наведнат, мртов, зачмаен,
одеф со грутка на срце
и каракамен на гради.
Деј гиди горо зелена!
Деј гиди водо студена!
Пилците пеат – ти плачеш,
слнцето грее – ти темнеш.
Ако ги криеш коските
на дели млади јунаци
тука што лежат по тебе
за тиа темни дубрави –
зошто ги таеш песните?
Зошто по тебе дрвјата
и на дрвјата гранките
и на гранките лисјата
шумолат скришно таговно?
Два брега – двата стрмнини.
А от брег на брег танок мост.
Пот мостот вода морава –
тече и мие ранава.
Тече от векот вековит
и нова и ’се по нова,
тече, а тука маките
’се стари и ’се постари.
Тече и влече со себе
сичко што стои пред неа,
а на брегови животот
чмае у троскот зараснат!
Течи си водо студена!
Течи си – рони брегови!
Течи – и нам низ срцето
нели и крвта ни тече?
Исцедете, ограбете
пот и труд и меса голи,
уста пуста затворете
да не каже оти боли.
Очи црни ископајте
да гледајат не давајте,
раци машки прекршете
срце лудо наранете.
Угаснете и светлини!
Мрак да биде – каракамен.
Има, има – в темнината
нешто живо пак да свети:
има болка на душата
има души наранети.
Болка боли – болка гори
болка пече, душа мори.
А болката кога свети –
тешко, тешко, тешко клети!