Бугарски Културен Клуб

Ве молиме пријавете (login) или зачленете се (register).

Пријавете се со корисничко име, лозинка и должина на сесија
Напредно пребарување  

Новости:

Прикажи ги пораките

Овој оддел овозможува да ги гледате сите пораки оставени од овој член. Но внимавај можеш да ги видиш истите само од делови на форумот каде имаш пристап.

Пораки - bagain

Страници: 1 ... 3 4 [5] 6
61
Колко пъти ще постираш едно и също, Багаине? :o  Не прекалявай с това!

Повторението е майка на знанието и баща на затъпяването!

А ти защо не ми отговаряш , явно можеш да четеш , но може би нямаш нужните знания :D :D :D
Давай отговори Компетент ,доводи , а не кухи фрази.
Поздрав БАГАИН

62
Фолклор / Одг: Легенди за БАБА МАРТА!
« на: Март 06, 2011, 12:50:46  »
Ще ти отговоря само дано можеш да четеш

Цитат
Мартеницата може да бъде символ за началото на пролетта и по-общо като символ на началността при българите. При мартеницата не само червеният, но и двата цвята са равностойни и само тяхното взаимосвързано двуединство представя по символичен начин закодираното послание. За това говорят с многобройни примери от стария свят, предимно от индо-иранския кръг държави.

 Така например, у хетите царят носел пояс, изработен от вълна с бял и челвен цвят. В древен Иран владетелят носел червено-бяла диадема и червена дреха, обточена с бяла полоса. Това се обяснява с факта, че владетелите са били и жреци и царе, което може да е изразено с белия цвят на свещениците и червения цвят на войните. Алтернативно, това може да отразява божествения произход на властта, която обичайно се представя като дадена от боговете, съответно Великата богиня -майка и Върховния мъжки бог, чийто пол се изразява чрез белия и червения цветове в ранноземеделските религии.

 Двуполюсното единство на белия и червения цвят в съзнанието на древните хора не бива да ни учудва.  Добре известен е друг цветови дипол при древните иранци и китайци – символът “ин-ян”, съдържащ бял и черен цвят. Той олицетворява взаимната борба и взаимовръзка на световните сили и свойства: ден и нощ, небе и земя, студено и топло, светло и тъмно, добро и лошо и т.н.
 
 Бяло-червеният “символен дипол” в древното съзнание е по-слабо известен от бяло-черния, но без съмнение е съществувал и е играл съответната ритуална роля.

 Ясно е, че мартеницата се използва само на и около т.н. начало на пролетта – 1 март. Всеизвестно е обаче, че един единствен аргумент не е аргумент, както и един единствен свидетел не е свидетел. Те стават важни и полезни, когато се намери поне още един аргумент или свидетел в подкрепа на тази идея.
 
 Какви допълнителни факти можем да приведем в полза на идеята, че мартеницата е символ на началността у българина?

 На първо място, това е т.н. “сватбарско знаме”. В Тракия, сватбите са се правили с байряк, който играе централна роля в сватбения ритуал. Байрякът се приготвя от близките на булката -“момините” и представлява прът, дълъг около 2,5 – 3 метра, на върха на който се закрепват плодове, наниз от пуканки, пари и най-важното две кърпи, едната червена, другата бяла. Всъщност, тези две червено-бели кърпи правят от пръта знаме. На много места, по време на сватбеното хоро се хваща петел, завързват му се краката с връв, а връвта се закачва на върха на сватбарското знаме. С това знаме начело и заедно с петела хорото се играе в продължение на няколко часа.
 
 Това знаме с петела прилича на официалното бойно знаме в древна Персия, чийто войници са влизали в бой със знаме, на върха на което е имало завързан петел. Тракийското сватбарско знаме с бяло-червената кърпа е описано в много етноложки студия и може да се види в много етнографски експозиции на районните музеи в страната. Малцина са си задавали въпроса, какъв смисъл има комбинацията от задължителните бял и червен цветове върху сватбарския байряк. Отговорът можем да търсим в същността на сватбарския ритуал, а именно създаването на ново семейство и създаване на условия за неговото щастливо бъдеще. Естествено, че от гледна точка на съвременните българи един байряк с бяло-червени кърпи на върха не може да допринесе с нищо за щастието и благоденствието на бъдещото семейство. Не е било така обаче от гледна точка на онези древни българи, чийто сватбарски традиции ние сме наследили. Може да се очаква, че те са вярвали в силата на червено-белия “двуполюсник” да им носи щастие, здраве и благоденствие при това начинание.

  Трети пример, когато червено-белия “двуполюсник” се свързва с пожеланието за ново щастливо начало е т.н. “дюлгерски кръст”, който в миналото се поставяше на всяка новострояща се къща. През 60-те години на миналия век, благодарение на рязкото замогване на селяните, почти всички къщи в българските села се замениха с нови. При всеки нов строеж, малко преди завършването на къщата, на върха на четията се поставяше голям дървен кръст, а върху двете хоризонтални рамене на кръста се завързваха една бяла и една червена кърпа. След това, по няколко пъти на ден, някой от по-гласовитите зидари се изправяше до кръста и с все сила благославяше: “Колкото пясък в морето, толкоз жълтици в таз къща, колкото листа в гората – толкоз деца в дома и т.н.” Присъствието на кръста по време на благопожеланията е ясно, но какъв е смисълът от бялата и червената кърпи? Вероятно подобен – те представляват предхристиянски “червено-бял двуполюсник” имащ същата роля каквато и кръста, да подсилят благопожеланията, да предизвикат “небесните сили” да помогнат за доброто на това ново начинание.   

  Вероятно, комбинацията от бял и червен цвят е носела ново послание, различно от това на отделните цветове, която служила като благоприятен фактор (религиозно-магически знак) за всяко ново начинание.
 Вероятно старите българи са вярвали, че “червено-белия цветови двуполюсник” им носи щастие и късмет във всяко ново важно начинание. Това може да настъпи ако този “цветови двуполюсник” е бил натоварен с религиозна функция, подобно на кръста в християнската религия. В астрономическите представи на Стария свят, червения цвят традиционно се свързва с огъня и Слънцето. Белият цвят е свързван с друго важно небесно светило – Месечината. Тези два цвята са се смятали за свещени, дотолкова доколкото указаните светила представляват важни небесни тела и богове, влияещи върху живота на древните хора, особено древните индо-иранци. Като следствие, може да се предположи, че “червено-белия двуполюсник” при древните българи е изразявал религиозна връзка с двете основни небесни светила, Слънцето и Месеца.

 Древните индоевропейски общества са се отличавали от другите народи (семити, китайци, хуно-тюрки) със строгото деление на три касти – благородници, свещеници и земеделци. От своя страна, всяка каста се е отличавала чрез подходяща цветова символика: благородниците са носели предимно червени дрехи, а свещениците – бели. Земеделското съсловие е изразявано с различен цвят при отделните народи. Тази трицветна индо-европейска символика е отразена в националните знамена на повечето съвременни индо-европейски държави, в които основните цветове са белия и червения.  Комбинацията бял-червен цвят е символизирала единството на двете основни касти – благородници и свещеници, на които се е крепила всяка древна индо-европейска държава. В този смисъл, използването на “червено-белия двуполюсник” от древните българи при всяко ново важно начинание може да е означавало – “да бъде трайно и солидно като нашите управници, като нашето общество, като нашата държава”. 
 
 Източник: ВЪРХУ СЕМАНТИКАТА И ЗНАЧЕНИЕТО НА МАРТЕНИЦАТА  - Иван Танев Иванов

 Към края на своя живот владетелят на българите Кан Кубрат повикал петте си сина и им заръчал да не се разделят, да бъдат единни, за да бъдат силни и да не ги пречупят както става с пръчките ако ги вадят една по една от сноп.
Минало се време, ханът починал. Тогава хазарите нападнали българите и успели да пленят дъщерята на Кубрат – Хуба. Водачът на хуните Хан Ашина предложил на синовете да го признаят за техен владетел. Само така щял да освободи сестра им и да им остави земите. Канските синове били поставени пред трудно изпитание.
Най-големият син Баян признал хазарското владичество и останал при пленената си сестра. Другите не спазили заръката на стария Кан и се разделили търсейки свободна земя за своите племена. Единият от братята тръгнал на север, а другите Аспарух, Кубер и Алцек потеглили на юг по различни пътища. Преди да се разделят, братята се уговорили с Хуба и Баян да останат при хан Ашина докато намерят нова земя. След това Аспарух щял да им изпрати птица вързана със златна нишка на крачето, която ще бъде знак да избягат от Ашина и да ги последват. Четиримата братя потеглили и оставили пленената девойка и Баян в ръцете на врага.
Не след дълго при Хуба долетяла очакваната птица, която имала златен конец на крачето. Както получили тази радостна вест Хуба и Баян избягали от плен и достигнали земите около Дунав. Не знаели точно накъде да поемат, само птицата можела да им покаже пътя. Баян взел бял конец, който Хуба вързала на крачето й. Пуснали птицата да полети, но в този момент се появили преследвачи от хазарското племе, които започнали да ги обстрелват. Баян бил ранен от стрела и началото на конеца, който държал, почервенял от кръвта му. В този момент на другия бряг на реката се появил Аспарух с неговите войници. Хуните като го видели побягнали.
Аспарух посрещнал на Хуба и Баян и ги отвел при своите. Взел конеца от Баян и белия му край завързал с червения. Закичил всеки един от своите войни с късче от този свещен конец. Така с победоносната си войска дал началото на новата българска държава. Заръчал червено-белият конец никога да не се разкъсва, защото тази окървавена нишка завинаги ще свързва българите. Нарекли червено-белия конец мартеница, по името на месеца когато това се случило. Тя станала символ на късмет, любов и щастие. Оттогава на първи март всички българи се окичват с червено-бели мартенички. Оттогава, бяло-червеният конец е здравата нишка, която свързва българите по света в едно – да сме силни, щастливи и единни. Да помним, от къде произлизаме и да не се разделяме задълго от снопа пръчки, който колкото по- голям ни прави по- силни......

  ............................... Мартениците са разбпространени в част от пред-зороастрииският ирански свят. Днес те са видоизменени от зороастризма в обряда Кощи... Единствено у малкото племе на Калашите живеещо в непостредствена близост до центъра на страната Бактрия, мартениците са запазени и до днес. Според български етнографи... "най-интересният обичай е правенето и киченето с мартеници. Вечерта срещу Първи Март или рано сутринта на самия ден най-възрастната жена в дома, която трябва да бъде чиста, усуква червена и бяла вълнена прежда.Мартениците се връзват по ръцете и вратлетата на децата, по плитките на момите, по хурките на бабите, по плодните дръвчета, на малките кончета, телета, агънца."  А за момиченцето от" Калашите" - виж че мартеницата е вързана на плитката му , както е и при нашите момички.
На всичкото отгоре е и русичко

http://valsodar.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/02/25/proizhod-na-martenicite-legendi-mitove-skazaniia.499808

С поздрав БАГАИН

http://www.google.bg/search?rlz=1C1AVSX_enBG396BG396&sourceid=chrome&ie=UTF-8&q=%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0+%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4+%D0%B8+%D0%BB%D0%B5%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B8






63
Цитат
По горе ти написах как др. Брежнев ни наричаше "Дарагие Балхарские Друзя"

Приятелю Багаине, а ти чувал ли си за така наречените "хохлы" - нарицателно за повечето украинци и много руснаци, които казват Х, вместо Г - и това го правят почти винаги, не само произнасяйки името на България!  :)

Затова дядо Леонид викаше "ДараХие БалХарские Друзья" !
Ще те разочаровам, но това няма нищо общо с град Балхара!  :)
Компетент , аман от безмислици и спамове бре.
Сомо припомняк как след толкова години продължават не-Българите да изговарят нашето име.

А за древна Балхара - перлата на Ариана чети, проучвай и спори с доводи и доказателства.
Сега в 21 век човек може да научи много internet е на разположение на всеки.
 

Ама да те питам и тебе , а да ми кажеш за съвпадениятя на имената на градовете
Варна, Шумен, Мадара,(като тези трите са разположени в същата пропорция както и в съвременна България) Угърчин.....


Една от сградите на зороастрииският храм в комплекса Шуман
http://samoistina.com/2/kapishte-pamir.htm
[/size]

Ето ти тема за размисъл:
Цитат
Държавата, която индийците и арабите са наричали Балх и Балхара, а гърците - Бактрия, в дълбоката античност е била считана за едно от най-прочутите царства на Азия, а античният географ Страбон я нарича в I в. пр. Хр. „перлата на Ариана", т.е на земите, обитавани от древните индоирански народи, известни под името Айрия. Най-ранните сведения за нея се отнасят за XIII в. пр. Хр. /периода между 1301- 1235 г./, когато според легендите богатствата на това царство привлекли вниманието на египетския фараон Рамзес III. По-късно според Ктесиас от Книдос се опитали да го завладеят и древните асирийци, чийто цар Нинос воювал с бактрийския цар Оксиарт. Един от най-новите изследователи на историята на Балхара-Бактрия - Валерий Никоноров - предполага, че тя е възникнала в късната бронзова епоха или в началото на желязната епоха, т.е. около Х век пр. Хр. „При всички случаи тази държава е възникнала не по-късно от VII в. пр. Хр. - пише той. Нейни създатели са били източните ирански народи, които, придвижвайки се на юг, завоювали значителни пространства от Близкия и Средния изток."1 . Предположението на В. Никоноров, че това забравено царство е създадено в толкова далечна епоха, се подкрепя не само от редица латински и гръцки извори, но и от това, че то се споменава многократно и в най-старите индийски източници - „Ведите" и особено в „Махабха-рата", първият от които датира от второто хилядолетие пр. Хр., а вторият по най-нови проучвания е възникнал около Х в. пр. Хр. Характерно е също, че за разлика от римляните и гърците, древните индийци наричат още от онези времена това царство не Бактрия, а най-често Балх и Бахл, име което е носила и неговата столица - Балх. А народът на Балх те наричат „балхи", „болхи" и „бахлики". Тези древни имена на пръв поглед изглеждат твърде бледи подобия на нашето българско име и може би затова са останали незабелязани.Но за да разберем техния смисъл нека си припомним, че в арменската география „Ашхарацуйц" българите са наречени освен с името „булгар" още и с името „булхи", което е съкратена форма от източноперсийската /таджикска/ дума БУЛХОР - българи.
Днес, когато са открити твърде много източни книжовни паметници, вече не е трудно да се определи точното местоположение на Балхара, защото за него множество сведения са дали както индийците, които пишат, че то се е намирало отвъд Хималаите - на север от Индия; персите, според които то е на изток от Персия; така и ранните арабски книжовници, един от които – Димашки - пише: „Балхара - е земя на запад от Та-джех", т.е. Таджикистан.
[/size][/b]
Няма да спра да те питам за МОДАРСКИЯТ КОННИК


Цитат
Грешката, че се считаше, че имаме хунски произход идва от ранновизантийските летописци, които са наричали с общото име хуни всички племена, които са идвали от Изток", обясни известният историк проф. д-р Георги Бакалов, който е горещ поддръжник на теорията българите да имат иранския произход. Той също застъпи тезата, че е абсолютна грешка да се счита, че българската държава е основана през 681 година. Според него датата трябва да е по-ранна и това, че през тази година е сключен мирен договор с Византия не е достатъчна обосновка да бъде „заковано" началото в този момент.
http://www.deltanews.bg/index.php?id=763

Народа които основава Велика България, Волжка България и нашата Дунавска България-този народ не е фантазия а народ древен ,държавнотворен с древни и богати традиции в областа на материалната и духовната култура-факт неоспорим от историците.
Този народ и тук на Балканите спечили не една битка с най силната империя на тогавашният свят Византия.Този народ спечели най голямата си битка ДУХОВНАТА остави ни "четмо и писмо"-АЗБУКА, на която се пише от тук та чак до Тихият окен на исток.
Сравни езика на който говорим с езика на древните Ариани.
 http://rechnik.samoistina.com/
Много може да се пише но нека сложният етногенезис на днешните българи да не ти дава повод да пренебрегваш един от основните участници в този процес ,а му оттдаи нужното уважение.Защото това е народа на древните БЪЛГАРИ

Именно за това трябва да се изследва цялото ни бляскаво минало,за да  имаме самочувствието гордо да вървим на пред и един ден нашите потомци да се гордеят с нас.


Древна България (Бактрия, Балхара)
http://www.google.bg/search?q=%D0%91%D0%90%D0%9B%D0%A5%D0%90%D0%A0%D0%90&hl=en&rlz=1C1AVSX_enBG396BG396&prmd=ivns&ei=Oa1yTfHDIcjcsgbdjpiEDg&start=10&sa=N


И не на последно място филмът заснет при провеждане на пилотната експедиция "Българи-Прародина",експедиция под егидата на БАН,С.У.СВ.Климент Охридски,ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ и всички ивестни Български историци и археолози ,както и много Българисти от цял свят.
Гледай и слушай и запомни думите на уредника на музея гр.Балх "Добре дошли във вашият град - Майката на всички градове"


http://www.youtube.com/watch?v=oduEBZkFHvs
С поздрав БАГАИН













64
от Александър
Цитат
Не виждам как хрониката на Михаил Сирийски коренспондира с ПРОИЗХОДА ,повтарям ти с ПРОИЗХОДА ни
Ами братле човекът е написал от къде идваме :D
Цитат
..В това време потеглиха трима братя от Вътрешна Скития, водейки със себе си 30 хил. скити. Те изминаха един път от 65 дни от клисурите на планината Имеон. Пътуваха зимно време, за да намерят вода и стигнаха река Танаис... Когато достигнаха до границите ромейски, един от братята, наречен Булгариос, взе десет хиляди души и се отдели от братята си. Тези скити бяха наречени от ромеите българи. ..

от Александър цитат "Да те открехна ,че траките са наричали Стара Планина с името ИМЕОН  столетия преди Сирийски да се е пръкнал на белия свят.И преди въпросната Балхара да се появи на картата на света."
Пак грешиш името на планината е хемус
А за древна Балхара или България както е по правилно да се каже трябва да прочетеш повече.
Цитат
Държавата, която индийците и арабите са наричали Балх и Балхара, а гърците - Бактрия, в дълбоката античност е била считана за едно от най-прочутите царства на Азия, а античният географ Страбон я нарича в I в. пр. Хр. „перлата на Ариана", т.е на земите, обитавани от древните индоирански народи, известни под името Айрия. Най-ранните сведения за нея се отнасят за XIII в. пр. Хр. /периода между 1301- 1235 г./, когато според легендите богатствата на това царство привлекли вниманието на египетския фараон Рамзес III. По-късно според Ктесиас от Книдос се опитали да го завладеят и древните асирийци, чийто цар Нинос воювал с бактрийския цар Оксиарт. Един от най-новите изследователи на историята на Балхара-Бактрия - Валерий Никоноров - предполага, че тя е възникнала в късната бронзова епоха или в началото на желязната епоха, т.е. около Х век пр. Хр. „При всички случаи тази държава е възникнала не по-късно от VII в. пр. Хр. - пише той. Нейни създатели са били източните ирански народи, които, придвижвайки се на юг, завоювали значителни пространства от Близкия и Средния изток."1 . Предположението на В. Никоноров, че това забравено царство е създадено в толкова далечна епоха, се подкрепя не само от редица латински и гръцки извори, но и от това, че то се споменава многократно и в най-старите индийски източници - „Ведите" и особено в „Махабха-рата", първият от които датира от второто хилядолетие пр. Хр., а вторият по най-нови проучвания е възникнал около Х в. пр. Хр. Характерно е също, че за разлика от римляните и гърците, древните индийци наричат още от онези времена това царство не Бактрия, а най-често Балх и Бахл, име което е носила и неговата столица - Балх. А народът на Балх те наричат „балхи", „болхи" и „бахлики". Тези древни имена на пръв поглед изглеждат твърде бледи подобия на нашето българско име и може би затова са останали незабелязани.Но за да разберем техния смисъл нека си припомним, че в арменската география „Ашхарацуйц" българите са наречени освен с името „булгар" още и с името „булхи", което е съкратена форма от източноперсийската /таджикска/ дума БУЛХОР - българи.

Мисля си че освен древно индиискят епос МАХАБХАРАТА и РАМАЯНА трябва да прочетеш и Персииският ШАХ НАМЕот Фирдуоси (открит в Афганистан от англичанина  Раверти,там е посочено директно, че царството Бул-гхар /така е у Фирдоуси/ се е намирало при източните граници на Персия - там, където се намира древна Бактрия - Балхара) ,Арменската география на Мовсес Хоренацки
АШКАРАЦУИЦ
,пък след това ми цитирай блогове като този на Спараток .
По горе ти написах как др.Брежнев ни наричаше "Дарагие Балхарские Друзя"
Цитат
Днес, когато са открити твърде много източни книжовни паметници, вече не е трудно да се определи точното местоположение на Балхара, защото за него множество сведения са дали както индийците, които пишат, че то се е намирало отвъд Хималаите - на север от Индия; персите, според които то е на изток от Персия; така и ранните арабски книжовници, един от които – Димашки - пише: „Балхара - е земя на запад от Та-джех", т.е. Таджикистан.

И въпреки всичко ти не ми отговори на елементарният въпрос :
Защо в древна тракия няма градове с имена : Варна,Шумен ,Мадара,Угърчин...


Една от сградите на зороастрииският храм в комплекса Шуман
http://samoistina.com/2/kapishte-pamir.htm
Тук можеш да сравни езика на който говорим с езика на древните АРИИЦИ.
http://rechnik.samoistina.com/
Ще те попитам отново и за МОДАРСКИЯТ КОННИК.

http://www.deltanews.bg/index.php?id=763
Който за съжаление е частично унищожен.

Гледай филма :
"ЕКСПЕДИЦИЯ БЪЛГАРИ ПРАРОДИНА"


http://www.youtube.com/watch?v=oduEBZkFHvs
Това е началото на едно огромно проучване под егидата на БАН,С.У.СВ.КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ и всички ивестни Български историци и археолози ,както и много Българисти от цял свят.

Тук сравни изкуството и архитектурата:

На лов за бактрииските съкровища
статия на Ариян Беикър - списание Тайм, 27 февруари 2009

http://samoistina.com/2/balhara-arheologia.htm
Мечът на КАНА СУБИГИ КУБРАТ(или по-точно:ПАТРИКЙИ ХУВРААТ)

ПАРАДНО ОРЪЖИЕ ОТ БАЛХАРА

Чети братле чети и незабравяй че онзи народ които основава Велика България, Волжка България и нашата Дунавска България-този народ не е фантазия а народ древен ,държавнотворен с древни и богати традиции в областа на материалната и духовната култура-факт неоспорим от историците.
Въпреки че ти оттдаваш преимуществено значение на тракйиското население в етногенезиса на днешните българи -не забравяи, кои етнос основава и ръководи държавата и чие име носи  тя, а и това че в езика ни има следи от древните българи е факт и то такъв че не бива да се пренебрегва -та не бива да се бъркат исторически факти с измислици.
Вярно че дадени исторически факти се преекспонират ,но това не е причина да ги игнорираме.
Сравнението с някои тези на аматьори историци е необосновано меко казано  и не кореспондира с историческата истина.
Кои слага началото на днешна България-не са ли българите.
Кои води тежки воини с наи могъщата за времето си империя и многократно я побеждава -не са ли българите-защото византииците много добре познават противника си -още от времето на Стара Велика България когато са съюзници-и това ли е фантазия.
Много може да се пише но нека сложният етногенезис на днешните българи да не ти дава повод да пренебрегваш един от основните участници в този процес ,а му оттдаи нужното уважение.

Древната родина на българите съгласно реконструкцията на акад. Сурен Еремян на оригиналната карта на Централна Азия от арменския географски атлас ‘Ашхарацуйц

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A6%D0%B0%D1%80%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%91%D0%B0%D0%BB%D1%85%D0%B0%D1%80%D0%B0

http://samoistina.com/2/bamiyan.htm

http://www.google.bg/search?q=%D0%91%D0%90%D0%9B%D0%A5%D0%90%D0%A0%D0%90&hl=en&rlz=1C1AVSX_enBG396BG396&prmd=ivns&ei=Oa1yTfHDIcjcsgbdjpiEDg&start=10&sa=N
С поздрав БГАИН

















65

Михаил Герджиков е виден деец от Вътрешното Македоно-Одринско  революционно движение, организатор и главен войвода на Преображенското въстание. Извисил се като исполин на гребена на революционната вълна на национално – освободителното движение в Тракия, с осанката на поет и революционер, тракийският Ботев – Михаил Герджиков влага целия си талант, разум и умение, знания и яснота в организиране и провеждане на Преображенското въстание.
Роден на 26 януари 1877 г. в гр. Пловдив, още като ученик ръководи таен македонски революционен комитет. Следва в Лозана и Женева, където се свързва с революционната емиграция. През 1899 г. се завръща в България и учителства в Битоля. Тук, като член наВМОРО се сближава с Гоце Делчев и става негов постоянен съратник. През 1900 г. е разкрит и преминава в нелегалност, отначало като четник в четата на Хр. Чернопеев, а след това сам ръководещ чета в Гевгелийския район.
На съвещанието, наречено Конгрес на ВМОРО в гр. Пловдив през април 1902 г. Михаил Герджиков, като член на подвижния Централен комитет, е определен за ревизор на Източно – Одринската инспекционна област.       
            Непознат за този район, Михаил Герджиков в скоро време спечелва сърцата, любовта и доверието на войводите и четниците, на цялото население в Тракия и успява да изгради комитети и “смъртни дружини” в почти всички села с чисто българско и смесено население..........................

http://www.meridian27.com/trakia/v3.htm

http://www.meridian27.com/trakia/history.htm
Цитат
.........................През обиколката ми в Одринско към края на 1902 г., като бях в с. Каракоч (до Лозенград), получих писмо от ЦК, с което ме канеше на конгрес в Солун за разискване въпроса за вдигане въстание. В писмото се казваше, че ако сам не мога да ида, да упълномощя някого да ме представлява. Маджаров отказа да иде под предлог, че не иска да се разправя с даскали, както обичаше да се изразява той, и защото по-добре му било всякога да стой между народа. Писах тогава в същото село на Велко Думев, гимназиален учител в Одрин и председател на Окръжния революционен комитет, че го упълномощавам да иде в Солун, като му изложих и; гледището си по въпроса за въстанието, както и мнението ми за терористичните акции и тактика.В Солун обаче той не изрази моето схващане, а гласува за въстание. ЦК използува това му държание и писа на Г. Делчев, че и Одринско се присъединява към мнението за въстание, с цел да спечели на своя страна тоя голям деец на революционното движение. Делчев се изненадал от това писмо на ЦК и писал на Д. Стефанов, казал и на П. К. Яворов, при една среща с него, както и на Хаджи Димов, който бе с Делчев до смъртта му, думите: Неужели и Мишел ме оставиха да се боря с тези хора, които искат въстание?”...............


http://www.promacedonia.org/ilpr1968/ilpr1968_b7.html


66
Братле ,излишно е навярно да ти казвам, че от пенебрежение към нас ,Ромеите са ни наричали как ли не-хуни, скити ,мизи ,но ние си имаме име и то е БЪЛГАРИ.
Аз не знам на колко си години , но ще ти дам един пример-др.Брежнев когато се обръщаше към Българите винаги казваше"ДАРАГИЕ БАЛХАРСКИЕ ДРУЗЯ"
Това е само прост пример за произношението на нашето име от не-българи.
А ако питаш мен държавата ни и преди хиляди години се е наричала БЪЛГАРИЯ.
Не случайно съм постнал филма "ЕКСПЕДИЦИЯ БЪЛГАРИ ПРАРОДИНА".
Това е началото на едно огромно проучване под егидата на БАН,С.У.СВ.КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ и всички ивестни Български историци и археолози ,както и много Българисти от цял свят.

Затова го изгледай целият филм,виж и чуй мненията са световни и местни учени.
Чуй какво разказват хората в Памир и Хиндукуш.
Когато стигнеш 5 част на серията БАЛХАРА гледай и слушай внимателно.
Завъшва с думите на местният уредник на музея гр.БАЛХ-
[size=12pt]"ДОБРЕ ДОШЛИ ВЪВ ВАШИЯТ ГРАД - МАЙКАТА НА ВСИЧКИ ГРАДОВЕ"
[/color][/size]
Желая приятно гледане на всички , вижте къде са първообразите на ВАРНА, ШУМЕН ,ХИСАРЯ,УГЪРЧИН ,МАДАРА ..... имената и топонимите на местностите са еднакви!
 Както може да сравните , езика ,песните ,занаятите, археологията ,изкуството, строителството  и всичко онова което отличава един народ от друг


http://www.youtube.com/watch?v=oduEBZkFHvs&feature=related
От Александър цитат:
Цитат
Ако става дума за миграции и преселения на протобългарски племена  съм съгласен с теб.Но ти ми говориш за ПРОИЗХОД...А тук вече нещата стоят по съвсем друг начин.Древните хронисти недвусмислено посочват прародината и тя е тук приятелю.Тук на Балканите.
Ето ти нещо да четеш и да провериш:
Второто изключително важно сведение сочещо Имеон за наша прародина, е "Хроника на Михаил Сирииски" от 2 век: " ..В това време потеглиха трима братя от Вътрешна Скития, водейки със себе си 30 хил. скити. Те изминаха един път от 65 дни от клисурите на планината Имеон. Пътуваха зимно време, за да намерят вода и стигнаха река Танаис... Когато достигнаха до границите ромейски, един от братята, наречен Булгариос, взе десет хиляди души и се отдели от братята си. Тези скити бяха наречени от ромеите българи. ..

Точно тогава е голямото земетресение в района на ПАМИР.
http://samoistina.com/2/imeon.htm
Терористи взривили Мадарския конник
Талибани обезглавили прототипа на уникалния български паметник


Цитат
Грешката, че се считаше, че имаме хунски произход идва от ранновизантийските летописци, които са наричали с общото име хуни всички племена, които са идвали от Изток", обясни известният историк проф. д-р Георги Бакалов, който е горещ поддръжник на теорията българите да имат иранския произход. Той също застъпи тезата, че е абсолютна грешка да се счита, че българската държава е основана през 681 година. Според него датата трябва да е по-ранна и това, че през тази година е сключен мирен договор с Византия не е достатъчна обосновка да бъде „заковано" началото в този момент.
Цитат
Наша експедиция, търсеща прародината на българите, откри прототипа на Мадарския конник в Афганистан. Случайно или не каменното изображение се нарича Модарски конник. За съжаление, талибаните са се изгаврили с древния паметник.
Това стана ясно, след като преди дни членовете на експедицията „Българи-прародина" се завърнаха у нас и представиха пред журналисти резултатите от пътуването си в Таджикистан, Афганистан и Узбекистан
http://www.deltanews.bg/index.php?id=763

http://www.google.bg/search?rlz=1C1AVSX_enBG396BG396&aq=f&sourceid=chrome&ie=UTF-8&q=%D0%BC%D0%B0%D0%B4%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8+%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%B8%D0%BA+%D0%B2+%D0%B0%D1%84%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD

И не на последно място уникалните антропологични прилики с местното население:

Жител на Памир, и изображение на Кан Омуртаг от Манасиевата Хроника
Цитат
На първо място е еднаквият антропологичен тип на местните хора и съвременните българи. В областта Балкх (също Балкхара или Балкхария) пък се намира древният град Варну и изследователите твърдят, че сходството с Варна едва ли е случайно. Оказало се, че местните народи тачат червеното и бялото и често различни украси представляват усукани конци с тези цветове. По къщите се откриват резбовани шестолъчни звезди, които неизменно присъстват в българските монети от Тервел до Османското нашествие. Експедицията е забелязала също, че местните използват музикални инструменти, много от които имат очевидна прилика с българските. Нап �Грешката, че се считаше, че имаме хунски произход идва от ранновизантийските летописци, които са наричали с общото име хуни всички племена, които са идвали от Изток", обясни известният историк проф. д-р Георги Бакалов, който е горещ поддръжник на теорията българите да имат иранския произход. Той също застъпи тезата, че е абсолютна грешка да се счита, че българската държава е основана през 681 година. Според него датата трябва да е по-ранна и това, че през тази година е сключен мирен договор с Византия не е достатъчна обосновка да бъде �заковано" началото в този момент.
Професор Бакалов се обяви и срещу теорията, че прабългари и славяни са основали държавата на федеративен принцип. Той се обоснова с византийски исторически извори, според които се посочва броят на българите, изправили се срещу ромейската армия. Отделно от тях се споменава броят на славяните.�Българите са изтласкали местните славянски племена и са заели ръководна роля. А през комунизма по идеологически причини направиха всичко възможно да ни славянизират. Дори и днес някои колеги не могат да избягат от наученото през студентските си години и оспорват очевидни неща", добави професор Георги Бакалов. ример тамбурата се нарича булгарела.
http://samoistina.at.ua/2/madarskikonnik.htm

http://www.google.bg/search?q=%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D1%85%D0%B0%D1%80%D0%B0&hl=en&rlz=1C1AVSX_enBG396BG396&prmd=ivns&ei=slJxTfvVFovwsgaU7p2EDg&start=10&sa=N







67
Фолклор / Одг: Легенди за БАБА МАРТА!
« на: Март 04, 2011, 07:47:31  »
На снимката - момиче от племето Калаши със мартница на плитка коса

http://samoistina.com/2/martenitsa.htm

Ако източникът е достоверен колкото правописа му, евала значи за "хунзките" мартеници!  :o

Компетент, сарказма в поста ти е неуместен.
Колко си чел,за мартениците,за духовноста на старите Българи,за техните традиций и обичаи? ::)
Мартеницата е символ на новото начало,свързана е с идването на пролетта.
До колкото знам ,думата МАР на старобългарски означава СЛЪНЦЕ,затова примерно през големите жеги на лятото ,когато въздуха затрепти ние Българите наричаме това явление МАРАНЯ
Ето ти малко да прочетеш за МАРТЕНИЦАТА,предполагам че това ще ти помогне.

Цитат
Мартеницата е типичен български знак, ежегодно използван по ритуален начин от българите на 1 март. Мартеницата е заимствана и в някои ограничени райони на съседните страни със сходно название, у албанците като verore, verojke и при румънците като "марта, марцу".  Тя е непозната на (другите) славянски народи. Това показва, че мартеницата не е общославянски и даже не е общобалкански символ, а представлява типичен български феномен! Струва си този символ да се изследва подробно, защото той е свързан с корените на българската митология и народопсихология.  Най-общо мартеницата представлява два усукани вълнени конеца - единият бял, другият червен. При многобройните опити да се намери смисъла на мартеницата [Л. Миков. Първомартенска обредност. София, 1985; Анани Стойнев. Българска митология. Енциклопедичен речник. 1994. София] авторите изтъкват главно цветовата характеристика на този символ и преди всичко наличието в него на червен цвят. Това е може би причината все още да не се намери смисъла на онова послание, което носи мартеницата. Много правдива легенда за мартеницата е представила Ермина Стоянова Може би за пръв път Цветелин Степанов [Мартеницата (из символния “език” за изначалието у българите). Материали от юбилейната научна конференция в чест на 100-годишнината на чл. кор. проф. д-р Веселин Бешевлиев. Велико Търново, 12-15. 05. 2000 г., стр. 391-398] постулира, че мартеницата може да бъде символ за началото на пролетта и по-общо като символ на началността при българите. Авторът се аргументира с това че, макар и твърде условно, датата 1 март може да се свърже с началото на пролетта по нашите географски ширини. Строго погледнато обаче, астрономичната пролет започва с 22 дена по-късно. Освен това, в българската обредност съществуват още няколко обичая, които също могат да се свържат с идеята за начало – Еднажден, Коледа, Гергьовден. Въпреки това идеята за връзката между мартеницата и "началността" при българите изглежда логична и в настоящата статия ще бъде подкрепена с няколко преки доказателства от различен род.
Друга важна идея от посочената статия на Цв. Степанов е твърдението, че при мартеницата не само червеният, но и двата цвята са равностойни и само тяхното взаимосвързано двуединство представя по символичен начин закодираното послание. Тази си идея авторът аргументира с многобройни примери от стария свят, предимно от индо-иранския кръг държави. Така например, у хетите царят носел пояс, изработен от вълна с бял и челвен цвят. В древен Иран владетелят носел червено-бяла диадема и червена дреха, обточена с бяла полоса. Това се обяснява с факта, че владетелите са били и жреци и царе, което може да е изразено с белия цвят на свещениците и червения цвят на войните. Алтернативно, това може да отразява божествения произход на властта, която обичайно се представя като дадена от боговете, съответно Великата богиня -майка и Върховния мъжки бог, чийто пол се изразява чрез белия и червения цветове в ранноземеделските религии [А. Голан. Миф и символ. Москва. 1993].
При древните народи не само отделните цветове, но и някои техни комбинации (двойни цветове, двуполюсници) са носили определен смисъл. Например, добре известен е черно-белия цветови дипол при древните иранци и символът “ин-ян” (черно-бяло) при древните и днешни китайци. Той олицетворява взаимната борба и взаимовръзка на световните сили и свойства: ден и нощ, небе и земя, студено и топло, светло и тъмно, добро и лошо и т.н. Бяло-червеният “символен дипол” в древното съзнание е по-слабо известен от бяло-черния, но без съмнение е съществувал и е играл съответната ритуална роля. По този начин идеята да разглеждаме мартеницата като червено-бял “цветови двуполюсник” изглежда много полезна.
Ясно е, че мартеницата се използва само на и около т.н. начало на пролетта – 1 март. Какви допълнителни факти можем да приведем в полза на идеята, че мартеницата е символ на началността у българина?......................
http://www.protobulgarians.com/Statii%20za%20prabaalgarite/Martenitsata.htm

Цитат
Етнологът Иглика Мишкова: Мартеницата никога не се изхвърля, за да не си изхвърли човек и късмета
01 март 2011 | 21:02 | Агенция "Фокус"
Начало / Мнение
За автентичната символика на мартениците и легендите за Баба Марта, Агенция „Фокус” разговаря с етнолога и уредник от Националния етнографски музей Иглика Мишкова.

Фокус: Г-жо Мишкова, каква е символиката на празника 1-ви март?
Иглика Мишкова: В представите на българите пролетта и лятото са били свързани в един сезон и в по-голямата част на страната в традиционното общество хората са посрещали лятото на 1-ви март, когато за хората от село започва новата стопанска година. Известно е, че пробуждането на природата за нов живот вдъхва на хората надежда за богата реколта, за щастие през идващите дни...............

http://www.focus-news.net/?id=f17209

И още за четене

http://www.google.bg/search?hl=en&rlz=1C1AVSX_enBG396BG396&q=%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B8%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4+%D0%BD%D0%B0+%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0%D1%82%D0%B0&aq=f&aqi=&aql=&oq=

68
Александър,Александър,братко, не бива да се говори на празно.
Аз ти зададох въпрос и пак ще го повторя, а той  въпросът е елементарен!
Защо не казваш нищо за градовете Варна ,Шумен, Мадараи тн..... в Памирският регион? ??? ??? ???

Една от сградите на зороастрииският храм в комплекса Шуман
http://samoistina.com/2/kapishte-pamir.htm
Цитат
Балхара

Някой казват че такава държава няма. И че тя нямала общо с нас - българите. Но ето днес, има седем стоки, които в целия Среден Изток се назовават "Булгар"... А ги правят не у нас, а на пределите на същата тази Балхара. И докато за нашите българи е неизвестно че да си купиш "Булгар" килим е по голямо богатство и качество от персииския, и с по дълга традиция, то за изтока това е неуспорим факт. Остава само ние да си отворим очите на изток... И да видим това от което някой ни забраняваше.
http://samoistina.com/balhara.htm

Да те попитам още нещо ако не възразяваш:
Няма ли да обориш с факти писанията на толкова изследователи или.......

Чети Приятелю !
"Напред науката е слънце ,което в душите грей
Напред народноста не пада там гдето знаньето живей"

Модарският конник , но не в България , за съжаление част от него е разрушена.

http://ivan4o17.blog.bg/novini/2009/02/26/otkriha-madarski-konnik-i-v-afganistan.296191

Тук чети още
http://www.google.bg/search?q=%D0%91%D0%B0%D0%BB%D1%85%D0%B0%D1%80%D0%B0&hl=en&rlz=1C1AVSX_enBG396BG396&prmd=ivns&ei=3RBwTcWPLcPCtAaw5anzDg&start=10&sa=N

Ето още за нас Българите и нашият произход


http://www.youtube.com/watch?v=U2jXY6O967U












69
Приятел. Знам че,желанието ти да постнеш тази тема е от родолюбиви чуства. Легендата за авитохол добре ,но глупостите на П.Добрев са си чиста проба лично негово желание ,което е далеч от истината.А и тази глупост за някакви си ХАНОВЕ И КАНОВЕ ептем няма връзка с наща история.
Извинявам се за крайната оценка ,но е с добри чуства. ;)

Александре ,Честит празник .
Според мен приятелю трябва да се чете , анализира ,да се съпоставят факти.
Ти изгледа ли фима на БНТ
Една много интересна експедиция до местата на прародината на Българите заснета и излъчена по
Българската национална телевизия.
"Експедиция Прародина"

http://www.youtube.com/watch?v=b6zMUToDs_A
А може би ще прегледаш и това:
БАЛХАРА
http://www.google.bg/search?rlz=1C1AVSX_enBG396BG396&sourceid=chrome&ie=UTF-8&q=%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%8F+%D0%BF%D1%80%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0

За съжаление част от Модарският конник е унищожен


Но ти нищо не пишеш за градовете Варна, Шумен ,и тн.....в Памирският регион.
Чети приятелю и знай своят род.

http://www.google.bg/search?q=%D0%91%D0%B0%D0%BB%D1%85%D0%B0%D1%80%D0%B0&hl=en&rlz=1C1AVSX_enBG396BG396&prmd=ivns&ei=gPZvTYiPEYr3sga-xczrDg&start=10&sa=N






70
Цитат
Щеше ли днес да има Европейски съюз без ТЕРВЕЛ?

Човешките взаимоотношения са много сложна материя. С тях се занимават няколко научни дисциплини и тук те не ще се обсъждат, още повече, че авторът не претендира да е вещ по тях. Споменавам този проблем, защото човешките взаимоотношения са свързани до голяма степен с междудържавните и много държавни въпроси се решават със субективни чувства (според настроението на владетеля). Например: Вождът е обиден и заповядва наказателен поход..., или помогнали на императора да си върне престола и той подарява цяла област, освен даровете в злато, сребро и ценни вещи. Минават година-две, забравил добрините и той решава да си вземе обратно даровете и земите. А това са войни с хиляди жертви. Или пък женска история: хубавата Елена става причина за най-тежката древна трагедия - Троянската война и гибелта на дузина тракийски вождове и десетки хиляди войници, разоряване на градове, изгнание на Еней.....................
Цитат
И още по-лошо - сега в тази мащабна експанзия вероятно е бил заложен стратегически план за ликвидация на Християнството и завладяване на Европа. Потвърждава се от факта, че "...по същото време арабският владетел Маслама нахлул от Мала Азия в Тракия със силна войска и опустошил напълно цялата провинция, след това се насочил към град Константинопол и като се укрепил близо до градските стени, започнал пълна обсада на града откъм сушата; Сюлейман, командир на могъща флота от три хиляди кораба, навлязъл в Босфора и обсадил Константинопол откъм морето."

"Целта била двете ислямски армии - от запад, откъм Испания, и от Изток, откъм Константинопол - да нападнат едновременно от двете страни и вкопчвайки Европа в ислямски клещи, да я задушат и да я превземат.
Вече трета година арабите стягали безмилостно смъртния обръч около вечния град, птичка не можела да прехвръкне, било въпрос на месец-два да го превземат..."

Настанал глад, мизерия и болести сред обсаждащите войски на арабите и още по-страшни в обсадения град.

След неколкократни молби от императора, Тервел решил да спаси Византия. Той забавил (за известно време) удара си - вероятно, за да събере и подготви достатъчна войска, да извърши добро разузнаване на противника и по някои тактически съображения (например да заблуди арабите, че ще бъде неутрален, нали Византия е била постоянен враг на българите и то много коварен през последните години).
Цитат
Най-после Тервел се включва във войната: "Била ранната утрин на 15 август 718 година, черното нощно небе едва-едва просветлявало и звездите по него започнали да оредяват - най-сънният час, тогава над спящите араби се извило торнадо от отровни стрели, след стрелите върху тях връхлетял черният грохотен облак на конницата, мечовете бляскали като къси светкавици - ..."
Константинопол бил спасен за векове напред. А с него Балканите и Европа. Векове по-късно Европа ще оцени заслугите на Тервел за спасяване на Западна Европа и Западната християнска цивилизация. Поема от 600 стр. ще бъде написана за него. Естествено след още някой век (България е била вече под турско робство) ще се забрави за Тервел и за България до появата на историите на Блазиус Клайнер и Паисий Хилендарски.

"Дали Тервел е виждал толкова далече, за да предвиди, че опасността, която се задава от изток е по-страшна от коварствата на византийските императори, не знам, но той спасил не само Константинопол, спасил не само Византия - на 15 август 718 година владетелят на българите кесарят хан Тервел, мъж могъществен, без да е християнин, спасил християнска Европа.

Това за хронистите било толкова невероятно и необяснимо, че те "покръстили" Тервеля - повечето от тях, включително и нашият Паисий Хилендарски, пишат, че бил възприел християнската вяра в лето Господне 713 и че извършил този подвиг, подтикнат към отмъщение от християнски чувства (Мавро Орбини).
Но след като чувствата му не били християнски - какви са били? Мечтаният Константинопол - безпомощен и отчаян - бил на колене пред него, бил в краката му, достатъчно е било да почука с меча си по Златната порта - защо не го е превзел?

Що за варварско благородство, непонятно нам?!"

Мъдрост и проницателност в бъдещето, наследени от древните предци (от траки, итилци, памирци и други славни клонове и клончета на българите).
Пак ще цитирам Ст. Цанев.

"Не знам дали си представяш, скъпи читателю, какво би станало, ако арабите бяха превзели Константинопол през 718 година - щеше да се случи най-малко това, което се случи след седем века, когато го превзеха турците.
Има и по-скептични прогнози - английският историк Едуард Гибън бил казал, че ако арабите бяха успели да съединят силите си от изток със силите си на запад, днес в Кембридж и Оксфорд студентите щели да сричат корана, а от кулата в центъра на Лондон вместо звъна на големия часовник щял да се чува гласът на ходжата........................
http://www.bulgarite.info/node/5

Ето още за славният Български владетел спасил християнска Европа

http://www.google.bg/search?rlz=1C1AVSX_enBG396BG396&aq=f&sourceid=chrome&ie=UTF-8&q=%D0%BA%D0%B0%D0%BD+%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BB




71
Уважаеми съфоромци позволявам си да открия тази тема за нашият произход и нашата история.
Всеки народ има своето начало и своята история, нашата Българската започва в дълбока древност преди повече от 2500 години,на територията на нашата прародина Балхара.
Цитат
Българска експедиция откри "двойник" на Мадарския конник в Северен Афганистан.
Едно от шокиращите открития е, че конникът се нарича Мадара. В Афганистан имало и местности Шумен и Варна, а учените са записали легенди за героя Ходжа Болгар. Над 800 думи с еднакво звучене и значение са открити в българския и фарси, официалния език на Иран. И до днес в региона за красавиците се казвало, че "са хубави като българки", а фолклористите чертаели паралели между местните ритми и българската народна музика.

Цитат
Петър Добрев
Сага за древните българи
Прародина и странствания


http://chitanka.info/lib/text/8270/11

Тук може да прочете още за нашата история
http://www.google.bg/search?q=%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D1%85%D0%B0%D1%80%D0%B0&hl=en&rlz=1C1AVSX_enBG396BG396&prmd=ivns&ei=j5BvTZDENsbusgaM7ICEDw&start=10&sa=N

Ето и една много интересна експедиция до местата на прародината на Българите заснета и излъчена по
Българската национална телевизия.
"Експедиция Прародина"
http://www.google.bg/search?q=%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%8F+%D0%BF%D1%80%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0&hl=en&rlz=1C1AVSX_enBG396BG396&prmd=ivns&source=univ&tbs=vid:1&tbo=u&sa=X&ei=XMBvTY3WFouLswbfg4CIDw&ved=0CEkQqwQ

Тук има нещо интересно относно приликите във фолклора
Бактрикски - Български Mix
 
http://www.vbox7.com/play:16baaa87&al=1&vid=1261157

Иска ми се да споделя и легендата за великият Български владетел Авитохол.
Неговото име е първо в списъка на Именник на Българските Канове
Цитат
Именник на българските канове
от Уикипедия, свободната енциклопедия


Московски (синодален) препис на именника
Именникът на българските канове или както е по-известен Именник на българските ханове е кратък летопис, съдържащ имената и родовете на няколко ранни български владетели. В него са посочени също и датите на възкачването им на престола и продължителността на тяхното управление, която включва и времето когато са били съвладетели или в гражданска война. Интересното е, че титлата хан/кан не се споменава при нито едно от изброените имена. Единствената спомената титла е „княз“, с която са наречени Аспарух и петимата му предшественици.
Именникът е открит през 1861 г. от руския учен Александър Попов при изследването на руски летописи. Тогава са открити три руски преписа на документа: най-ранният от тях — Уваровият, е от края на 15 век, а другите два — Погодинов и Московски, са от 16 век. Между трите преписа има някои различия в транскрипцията на имената на владетелите. Текстът на творбата е вмъкнат в книгата „Елински и римски летописец“: между първата част — Четвърта книга на царете, и третата — Хрониката на Георги Амартол, без да бъде отделен от тях.
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%B8%D0%BA_%D0%BD%D0%B0_%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B5

А ето и самата легенда

АВИТОХОЛ – СИНЪТ НА СЪРНАТА

Много, много отдавна , далеч на изток, в съседство с най-високите планини на света, които някога се казвали Имеон и Имай, а сега се наричат Хималаи, имало едно старо и велико царство на име Балхара.

Някога в това царство лоши хора отвлекли едно малко дете от неговата люлка. Понесли злодеите детето към своята пещера, но по пътя то толкова силно пищяло, че те се ядосали и го захвърлили сам – самичко в гората. Дни и нощи плакало изоставеното и никой не идвал да го спаси. Ала не щеш ли, отнякъде се явила една чудна сърна – сякаш небето я пратило да му помогне.

Тя дотичала при детето и го накърмила като родна майка. Дивно и вълшебно било млякото на добрата сърна. От него детето започнало да расте с часове и накрая се превърнало в голям и непобедим юнак! Очите му били кротки и благи като на елен, а ръцете му били силни и яки като ствола на горски дъб. Нарекли го АВИТОХОЛ . Никой не можел да пребори приказния юнак, а и той никога не закачал добрите хора. Гонел само злите разбойници, защото от тях идвали всичките беди на земята. Чуел ли, че някъде се е появил злодей, намирал го свърталището му и повече никой не го виждал вече . Пропищели всите злодеи по земята, едни побягнали, а други вдън земя се скрили. А когато прокудил и последния злодей от гората, Авитохол излязъл от тъмната гора и се оженил за най – красивата девойка на света.

Така се събрали в едно най – голямата доброта и най – голямата красота на земята! И от тях се народили чудно красиви деца – с кротки еленови очи и силни добри ръце.

Множал се родът на Авитохол. Но все още си нямал име. А синовете му все питали: “Татко, как да наричаме нашия род?”

И преди да умре събрал Авитохол синовете си и внуците си и рекъл:

“ Деца мои, помнете, вашето име ще е най-чудното и най-трудното име на света! Него никой друг народ не ще може да го изговори като вас. И така то ще се запази завинаги чисто! НАРИЧАЙТЕ СЕ БЪЛГАРИ! Оставям ви това име , за да можете да се разпознавате по земята!

За това , пазете го и помнете, че българинът е роден де живее по еленовия закон. А той казва:

“ДОБРОТО БЕЗ СИЛА НЕ МОЖЕ, КАКТО И СИЛАТА БЕЗ ДОБРОТО НЕ МОЖЕ! “

“Ето от този юнак сме произлезли ние българите”, казвали някога хората от Балхара, а когато се раждало дете, го учели: ”Жабите се раждат, за да се крият в тинята, вълците, за да търсят плячка, а ти живей гордо и красиво като елена!”

Дълги векове се предавала от уста на уста легендата за Авитохол, а защо българите го наричали така не е никак трудно да се отговори:

На изток край древния град Балх – столицата на някогашната Балхара/древна България/–думата “АВИ” значи елен, а “ТОХОЛ” значи потомък, син. Много обичали българите този приказен юнак. За това разказвали, че той живял необикновено дълго – цели 300 години. Древните вярвали , че млякото от сърна има вълшебна сила и който засуче от него ще живее векове. Там, където живеели тези българи и до днес се виждат скални рисунки на елени, които днешните хора наричат “еленовите камъни”. А над елените са нарисувани малки слънца. Говорело,че това са небесни елени, които са пратени на света от най-великия бог Тангра – богът на слънцето.

И когато българите преди 1200 за първи път описали своята история , те сложили най-отпред неговото име – АВИТОХОЛ – Синът на сърната.


72
Цитат
Опълченците на Шипка

Иван Вазов, 11 август 1877

Нека носим йоще срама по челото,
синила от бича, следи от теглото;
нека спомен люти от дни на позор
да висне кат облак в наший кръгозор;
нека ни отрича исторйята, века,
нека е трагично името ни; нека
Беласица стара и новий Батак
в миналото наше фърлят своя мрак;
нека да ни сочат с присмехи обидни
счупенте окови и дирите стидни
по врата ни още от хомота стар;
нека таз свобода да ни бъде дар!
Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно
свети нещо ново, има нещо славно,
що гордо разтупва нашите гърди
и в нас чувства силни, големи плоди;
защото там нейде на връх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх
на безсмъртен подвиг паметник огромен;
защото в Балкана има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нашта исторйя кат легенда грей,
едно име ново, голямо антично,
като Термопили славно, безгранично,
що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът.

 

О, Шипка!

Три деня младите дружини
как прохода бранят. Горските долини
трепетно повтарят на боя ревът.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
гъсти орди лазят по урвата дива
и тела я стелят, и кръв я залива.
Бури подир бури! Рояк след рояк!
Сюлейман безумний сочи върха пак
и вика: "Търчете! Тамо са раите!"
И ордите тръгват с викове сърдити,
и "Аллах!" гръмовно въздуха разпра.
Върхът отговаря с други вик: ура!
И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье;
дружините наши, оплискани с кърви,
пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред
и гърди геройски на смърт да изложи,
и един враг повеч мъртъв да положи.
Пушкалата екнат. Турците ревът,
Насипи налитат и падат, и мрат; -
Идат като тигри, бягат като овци
и пак се зарвъщат; българи, орловци
кат лъвове тичат по страшний редут,
не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.
Щурмът е отчаен, отпорът е лют.
Три дни веч се бият, но помощ не иде,
от никъде взорът надежда не види
и братските орли не фърчат към тях.
Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх -
кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.
Талазите идат; всички нащрек са!
Последният напън вече е настал.
Тогава Столетов, наший генерал,
ревна гороломно: "Млади опълченци,
венчайте България с лаврови венци!
на вашата сила царят повери
прохода, войната и себе дори!"
При тез думи силни дружините горди
очакват геройски душманските орди
бесни и шумещи! О, геройски час!
Вълните намират канари тогаз,
патроните липсват, но волите траят,
щикът се пречупва - гърдите остаят
и сладката радост до крак да измрът
пред цяла вселена, на тоз славен рът,
с една смърт юнашка и с една победа.
"България цяла сега нази гледа,
тоя връх висок е: тя ще ни съзре,
ако би бегали: да мрем по-добре!"
Няма веч оръжье! Има хекатомба!
Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба,
всяко нещо - удар, всяка душа - плам.
Камъне и дървье изчезнаха там.
"Грабайте телата!" някой си изкряска
и трупове мъртви фръкнаха завчаска
кат демони черни над черний рояк,
катурят, струпалят като живи пак!
И турците тръпнат, друг път не видели
ведно да се бият живи и умрели,
и въздуха цепят със демонский вик.
Боят се обръща на смърт и на щик,
героите наши като скали твърди
желязото срещат с железни си гърди
и фърлят се с песни в свирепата сеч,
като виждат харно, че умират веч...
Но вълни по-нови от орди дивашки
гълтат, потопяват орляка юнашки...
Йоще миг - ще падне заветният хълм.
Изведнъж Радецки пристигна със гръм.

И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!

Иван Вазов, 11 август 1877
Честит празник Българи

73
Фолклор / Легенди за БАБА МАРТА!
« на: Март 03, 2011, 09:43:52  »
Честита Баба Марта
Да сте живи здрави Бели и Цървени :-* :-* :-* :-*


А ето и малко повече за този Български обичай.
Цитат
Мартениците са разбпространени в част от пред-зороастрииският ирански свят. Днес те са видоизменени от зороастризма в обряда Кощи... Единствено у малкото племе на Калашите живеещо в непостредствена близост до центъра на страната Бактрия, мартениците са запазени и до днес. Според български етнографи... "най-интересният обичай е правенето и киченето с мартеници. Вечерта срещу Първи Март или рано сутринта на самия ден най-възрастната жена в дома, която трябва да бъде чиста, усуква червена и бяла вълнена прежда.Мартениците се връзват по ръцете и вратлетата на децата, по плитките на момите, по хурките на бабите, по плодните дръвчета, на малките кончета, телета, агънца."

Именно по плитките на момите всеки Март, Калашите връзват мартеници...

На снимката - момиче от племето Калаши със мартница на плитка коса

http://samoistina.com/2/martenitsa.htm

74
Цитат
Македоно-Одринското опълчение


На 17 септември 1912 г. е обявена обща мобилизация на въоръжените сили на Царство България. Мобилизационните пунктове се препълват с редовно призованите и с много доброволци на българи от Тракия и Македония. На 23 септември е обявен специален правилник „Положение за формиране на доброволческите отряди“. Според него в състава на доброволческите отряди се приемат всички българи и чужденци, които са изразили желание, независимо от тяхното поданство. Доброволческите отряди имат статут на самостоятелни части от българската армия, но при необходимост се използват и за попълване на войскови части от нейния състав. Както целият личен състав на българската армия и доброволците чужденци „се подчиняват на българските закони и са длъжни да изпълняват всичките заповеди и разпореждания на началствующите лица, под чиято власт те бъдат назначени“. Според изискванията на закона те остават на служба, „догдето трае военното време“ и могат да бъдат освободени от нея само със съгласието и по усмотрението на своите началници. Опълченците се приемат при строг подбор, тъй като броят на кандидатите достига около 25 000 души, което далеч надвишава възможностите за въоръжаването и екипирането им. При подбора критериите за приемане на военна служба са същите, каквито са установени от Закона за въоръжените сили на Царство България.
На 25 септември 1912 г. за командир на Македоно-Одринското опълчение е назначен началника на Девета дивизионна област генерал-майор Никола Генев, участник в Руско-турската война от 1877-1878 г. /доброволец от Българското опълчение/ и в Сръбско-българската война 1885 г. За негов помощник е назначен българинът от Охрид, подполковника от българската армияАлександър Протогеров, а за началник-щаб майорПетър Дървингов, българин от Кукуш.
....................................
http://www.militarymuseum.bg/Izdania/Polkove/opalchenie.html



А ето и свидетелството в цветен вид на Илия Дилберов

http://picasaweb.google.com/macedonianhistory/

http://macedonia-history.blogspot.com/

Знакът на Македоно-Одринските опълченци

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%BE-%D0%BE%D0%B4%D1%80%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BE%D0%BF%D1%8A%D0%BB%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5

Знамена на дружините в Македоно-Одринското опълчение
http://www.boiniznamena.com/?action=cat&id=13







75
 Интервю с Иван Михайлов Част 1


http://www.youtube.com/watch?v=gOo_4tlsffI&feature=related

Интервю с Иван Михайлов Част 2


http://www.youtube.com/watch?v=edyC1QvIbxE&feature=related

Страници: 1 ... 3 4 [5] 6