Бугарски Културен Клуб

Ве молиме пријавете (login) или зачленете се (register).

Пријавете се со корисничко име, лозинка и должина на сесија
Напредно пребарување  

Новости:

Прикажи ги пораките

Овој оддел овозможува да ги гледате сите пораки оставени од овој член. Но внимавај можеш да ги видиш истите само од делови на форумот каде имаш пристап.

Пораки - bagain

Страници: 1 2 3 [4] 5 6
46

Balhara according to Acad. Suren T. Eremian’s reconstruction of the original map of Central Asia from the Armenian geographical atlas ‘Ashharatsuyts’.
Цитат
Balhara Kingdom



Balhara according to Acad. Suren T. Eremian’s reconstruction of the original map of Central Asia from the Armenian geographical atlas ‘Ashharatsuyts’.
Kingdom of Balhara was a state situated in the upper course of Oxus River (present Amu Darya), and the foothills and valleys of Hindu Kush and Pamir Mountains (ancient Mount Imeon). Established ca. seventh century BC.
The inhabitants of Balhara were called Bulh in the fifth-seventh century AD Armenian geographical atlas ‘Ashharatsuyts’. The atlas describes them as an old settled, artisan and trading nation rather than nomadic tribe, inhabiting the area centered around the ancient major city of Balh (Balkh) that comprised roughly present northern Afghanistan and most of Tajikistan. According to Bulgarian historian Georgi Bakalov, Bulhi was probably the Armenian name of the ancient Bulgars.
[size=12pt]Historiographers in late Antiquity and the Early Middle Ages such as Agathias of Myrina, Theophylact Simocatta, and Michael the Syrian also identify Mount Imeon as an early homeland of the ancient Bulgars.
[/size]

http://www.jatland.com/home/Balhara#Foot_notes_for_Balhara_Kingdom


   Експедиция АРИАНА - Българите произхождат от Персия
http://www.youtube.com/watch?v=V7sPve7W9Uw


   Експедиция БЪЛГАРИ-ПРАРОДИНА - АРИАНА
http://www.youtube.com/watch?v=1UqJKt3aMy4&feature=related
Експедиция Българи Прародина

http://www.youtube.com/watch?v=oduEBZkFHvs





47
За българските владетели - спасители на Европа - Тервел и Кормисош
Научен доклад на Акад. Йордан С. Иванов И Асистент Анна Зографова – Чл. kор. на академия МАБИК
"Целта на нашето изследване е да разкажем неизвестни подробности за европейския принос на българския хан Тервел, който в нашата църковна християнска история се оказа първият официално канонизиран български владетел. Обстоятелството,че хан Тервил е бил канонизиран за светец от западната църква под името Свети крал Травелии, /за което съобщава римският кардинал Цезаре Баронии,/ е един изключително важен факт. Защото ако в битката при Поатие,Карел Мартел спира арабите и разбива една шестхилядна армия, то българските владетели Тервил и Кормисош побеждават над 100-хилядната армия от сарацини, като само във финалното сражение между българи и араби, жертвите мюсюлмани възлизат на над 33 хиляди. Изследвайки значението на тази баталия, открихме причината по силата на която именно йезуитския военен орден на римокатолическата цълква е оценил достойнствата на българския владетел Тервел. Затова съвсем не е случайно и изобразяването му като крал – светец, в манастирите на Лозен, Зограф, Бельовата църква край Самоков и много др......"
http://www.mont-press.com/index.php?issue=272010&kind=&article=24595&rank=4&short=&numb=%C1%F0.%2027(1765),%20%E3%EE%E4.%20%D5%D5I,%206%20-%207%20%E0%EF%F0%E8%EB%202010%20%E3.
Тук може да видите стенописите в лозенския манастир Св.Спас
http://gallery.mitov.org/displayimage.php?album=2&pid=1266#top_display_media


48

Цитат
Името на свети Тривелий Теоктист - цар Български е записано в „Списък на българските православни светци”. Там се казва, че светецът се почита от Българската Православна Църква на 4 януари и 3 септември.
Кратка биография [редактиране]

Свети Тривелий Теокстит е владетелят Княз Тервел от рода Дуло, син на Аспарух и внук на Кубрат.[2] Възкачва се на българския престол и управлява Първата Българска държава в периода 695-722 г. През 705 г. в Константинопол княз Тервел получава титлата кесар на Източната Римска империя и цар на България. В тази връзка Патриарх Никифор пише в своята „Кратка история”, че през есента на същата година император Юстиниан Носоотрязания излязъл извън портите на Константинопол, придружаван от голям отряд войска и пълководците им, и дошъл в лагера на българите лично да почете Тервел. В държавната йерархия на Римската империя титлата кесар е била най-високата, с която са били удостоявани средновековните европейски владетели. Кесарят всъщност е и съимператор. Титлата е получавана само и единствено от християнски владетели, а цар Тервел явно е бил приел християнството заедно със своето семейство. Няма друг случай в 12-вековната история на Източната Римска империя за кесар да е провъзгласяван чужд владетел.
Популярността на кръстителя Княз Тервел сред хронистите на християнска Европа е много голяма. Още в края на ХV век за него пише един от най-важните представители на италианската историография - Марк Антонио Сабелико: „Както се говорело, първият български крал кръстител е Требелиус...” Европейските автори отделят на Тервел достойно внимание, наричат го „спасител на Европа”, защото е спрял арабската инвазия на Стария континент и спасява Източната Римска империя от ислямизация. Исторически и художествени произведения в Европа до 17-и век пресъздават с признателност делото на българския княз, канонизиран от християнската църква като Свети крал Тривелий. За най-големия подвиг на цар Тервел, станал причина да бъде канонизиран за християнски светец и споменаван с признателност като Спасител на Европа, средновековните хронисти също пишат подробно.
По това време не е минал век, откак е започнал да се проповядва ислямът и арабите - мюсюлмани превземат цяла Мала Азия, нахлуват в Персия и Армения, превземат и Северна Африка. През 711 година се прехвърлят на европейския континент - маврите превземат Испания, през 716 година превземат Лисабон и се отправят на изток към Франция. По същото време арабите нахлуват в Тракия със силна войска и опустошават напълно цялата провинция. След това се насочват към Константинопол и като се укрепяват близо до градските стени, започват пълна обсада на града откъм сушата. Три хиляди кораба навлизат в Босфора и обсаждат Константинопол и откъм морето. Целта е двете ислямски армии - от запад, откъм Испания, и от изток, откъм Константинопол - да нападнат едновременно от двете страни Европа и да я превземат. Обсадата на града продължава три години. В крепостта няма храна, нито вода, защото арабите прекъсват акведукта. Градът тъне в мръсотии, пламват болести, хората са отчаяни. Гладът така притиска дори и арабите, че те изяждали труповете на мъртвите, взаимно се изтребвали, за да се нахранят или търсели дребни камъни и ги изяждали, за да утолят глада си, както пише Михаил Сирийски. В ранната утрин на 15 август 718 г. над арабските войски се изсипва вихрушка от стрели, а след тях връхлита българската конницата. Тервел напада арабите изневиделица в гръб и докато съмне, според пестеливите думи на Теофан Изповедник: „българите …избили 22 хиляди араби”. Погромът е ужасен, арабите побягват в паника, някои се хвърлят от отчаяние в Босфора, а корабите им вдигат платна и отплават.
Святост след смъртта [редактиране]

Българският цар Тервел според сведенията на хронистите е дребен на ръст и миролюбив човек. Разбирал е много добре, че опасността, която се задава откъм Изток, е по-страшна от коварствата на византийските императори. Затова решава да им помогне срещу атаката на арабите и тръгва на бой с цялата си войска срещу напредващия ислям. На 15 август 718 година „трижди великият” владетел на българите, кесарят цар Тервел спасява Константинопол, Източната Римска империя и християнска Европа, на която оттогава се смята за съпокровител. Християнският свят с дълбока признателност увековечава святото дело на българския цар, а църквата го канонизира за светец. Има три български извора, които говорят за живота и делата на княз Тервел – История славянобългарска на свети Паисий Хилендарски, История на йеромонах Спиридон и т. нар. Зографска българска история. Като нарича княз Тервел един от най-великите българи и най-достоен след цар Борис I, Паисий Хилендарски пише: „Светият крал Тривелия (Тервел) и светият цар Йоан-Михаил (Борис I) били свети в живота си и храбри и силни в царското си благополучие. …И други девет царе били непобедими на война и в тежки и усилни времена по божия воля освобождавали своя български народ от голямо угнетение и пленение на други народи и царства…” Княз Тервел изгражда манастир край град Охрид при „чичовците си”, в който се оттегля от светския живот и се замонашва под името Теоктист. И в трите извора повествованията са идентични, но най-пълен е разказът на Спиридон Габровски. По негово време мощите на княз Тервел са се намирали в същия манастир. Съдейки от писанията на съвременниците, Цар Борис I е легитимирал християнството като официална религия в България, но то е възникнало и прието от основната част от българите много по-рано. По времето на княз Тервел българите са били в голямата си част християни. От йезуитски книги също става ясно, че княз Тервел е бил канонизиран от християнската църква под името Свети крал Тривелий. В „История на халифите”, писана от арменски монах, в книгата от началото на ХVІІ век „Царството на славяните” на абата хърватин от Дубровник Мавро Орбини, озаглавена още „Книга историография”, също се откриват данни за християнската принадлежност на Тервел.
В намерени досега изображения княз Тервел е представен като кесар и цар с християнски символи. На негов печат, открит през 1972 година, е гравиран надпис: „Богородице, пази кесаря Тервел”. През XVIII и XIX век известни български зографи от прочутата Самоковска художествена школа са изобразили лика на Свети Тривелий Теоктист цар Български в множество български църкви и манастири на Балканите. На много от стенописите князът е изобразен с монашеското одеяние на Теоктист, като например в Зографския манастир,Рилския манастир, Троянския манастир, Преображенския манастир, Бельова църква в Самоков, църквата "Въведение Богородично" в Панагюрище, манастира "Свети Спас", край с. Лозен, църквата в Старо село, църквата в село Дрен и др.
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%B9_%D0%A2%D0%B5%D0%BE%D0%BA%D1%82%D0%B8%D1%81%D1%82

И още за славния Български владетел, който е канонизиран за СВЕТЕЦ
http://www.google.bg/search?rlz=1C1AVSX_enBG396BG396&sourceid=chrome&ie=UTF-8&q=%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B8+%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%BB+%D0%A2%D1%80%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%B9.


49
Средновековна историја / Иван Владислав
« на: Март 10, 2011, 10:04:33  »
Йоа̀н Владисла̀в (Иван Владислав) е български цар в периода 1015-1018 г., последният общоприет от владетелите на Първото българско царство.
Син на Арон и племенник на Самуил, Йоан Владислав е единственият оцелял след нареждането на Самуил да бъде избито Ароновото семейство. Спасен е от братовчед си Гавраил Радомир (987 г.[1]). По внушение на византийския император Василий II се стреми да отстрани от престола Самуиловите наследници. През август 1015 година става цар, след като (според Дуклянския презвитер[2][3]) убива Гавраил Радомир по време на лов. Според едно сведение убива жената на Гавраил Радомир и ослепява сина му.[4] Убива и сръбския княз Йоан Владимир, васал и зет на цар Самуил. Опитва се да спре с всякакви средства византийското нашествие и през есента на 1015 г., след превземането на Охрид от византийците, избира Битоля за главен град. По нареждане на Йоан Владислав е изсечен Битолският надпис (1015-1016), в който той се зове "българин по род" и "самодържец български" ("блъгарінъ родомь" и "самодрьжъцемь блъгарьскомь"). Предприема поход, за да върне Драч в пределите на България (1015-1016). Обединява силите си с Кракра Пернишки за поход в Североизточна България, но идеята пропада заради неуспешен опит да привлече печенегите като съюзници (1017). През есента на 1017 г. търпи поражение от Василий II в битката при Сетина. През февруари 1018 г. обсажда крепостта Драч, където е убит в бой с византийците, а по други сведения - от ръцете на заговорници. Скоро след смъртта на Йоан Владислав България пада окончателно под византийска власт. Според някои сведения за цар е коронясан синът му Пресиян II, но не всички историци ги приемат. Роднините и потомците му са изселени в Мала Азия и Армения


http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%92%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2
Този Български владетел ни е оставил един много интересен и уникален писмен паметник.
Така нареченият Битолски надпис.

Битолският надпис - Намерен е през декември 1956 година в р. Македония при събарянето на Чауш джамия в гр. Битоля, която вероятно е градена с камъни от Битолската крепост. В него владетелят съобщава за обновяването на Битолската крепост и упоменава, че е цар на България и "българин по род".
Ето какво гласи самият надпис:
"† Въ лѣто Ѕ ҃Ф ҃К ҃Г ҃ отъ створенїа мира обнови сѧ съ градь зидаемъ и дѣлаемъ Їѡаном самодрьжъцемъ блъгарьскомь и помощїѫ и молїтвамї прѣс ҃тыѧ влад ҃чицѧ нашеѧ Б ҃чѧ ї въз()стѫпенїе І ҃В ҃ i връховънюю ап ҃лъсъ же градь дѣлань бысть на ѹбѣжище и на сп҃сенѥ ї на жизнь бльгаромъ начѧть же бысть градь сь Битола м ҃ца окто ҃вра въ К ҃. Конъчѣ же сѧ м ҃ца ... исходѧща съ самодрьжъць быстъ бльгарїнь родомь ѹнѹкъ Николы же ї Риѱимиѧ благовѣрьнѹ сынь Арона Самоила же брата сѫща ц ҃рѣ самодрьжавьнаго ꙗже i разбїсте въ Щїпонѣ грьчьскѫ воїскѫ ц ҃рѣ Васїлїа кде же взѧто бы злато ... фоѧ съжев ... ц҃рь разбїенъ бы ц҃рѣмь Васїлїемь Ѕ ҃Ф ҃К ҃В ҃ г. лтѣ оть створенїѧ мира ... їѹ съп() лѣтѹ семѹ и сходѧщѹ"

През годината 6523 (1015-1016) от сътворението на света обнови се тази крепост, зидана и правена от Йоан, самодържец български, с помощта и с молитвите на пресветата Владичица, наша Богородица, и чрез застъпничеството на дванадесетте върховните апостоли. Тази крепост бе направена за убежище и за спасение и за живота на българите. Започната бе крепостта Битоля през месец октомври, в 20 ден, и се завърши в месец (…) в края. Този самодържец беше българин по род, внук на Никола и на Рипсимия благоверните, син на Арон, който е брат на Самуил, царя самодържавен, и които двамата разбиха в Щипон гръцката войска на цар Василий, където бе взето злато (…) а този в (…) разбит биде от цар Василий в годината 6522 (1014) от сътворението на света в Ключ и почина в края на лятото.
Ето я и самата плоча:


http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BE%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BD%D0%B0%D0%B4%D0%BF%D0%B8%D1%81


50
Може би знаете , че в северна Индия   и до днес има титла БАЛХАРА,която е синоним на голям , велик и мъдър човек(владетел).Според индииските летописи ,  тази титла е донесена от север.А именно със слизането на юг на част от народа на БАЛХАРА ,предвождан от Кан Кардам , който е основоположник на династията на КАРДАМИТИТЕ и създател на държава със същото име БАЛХАРА.
Но ето част от това което пише в Wikipedia

Цитат
Balhara ( Hindi: बल्हारा ) is a gotra of Jats found in Haryana, Delhi, Punjab and Rajasthan in India. The Balhara gotra is found among the Jats in Sikhs and Hindus. The name is also homonymous to the Bulgar Kingdom of Balhara, and in that regard the Balhara gotra of Jats could be descended from the Bulgars (the ancestors of modern Bulgarians), if in fact they were the inhabitants of the Kingdom of Balhara like ancient sources suggest....
In Sanskrit, "Bal" means "strength" and "hara" means "the possessor", thus, "Balhara" means "the possessor of strength" (and so, in that regard also the name of Bulgar could very well mean "possesor of strength"); another theory is that "Balh" refers to the city of Balkh (Balhara's capital) and that "ar" means "man of", so Bal-hara could mean "man of Balh/Balkh". According to mythology, these people descended from Sardar RANJIT Singh of Punjab , who possessed a lot of strength.[1] The ethnonym Balhara is homonymous to the name of the ancient, Bulgar-inhabited [2][3] country - Kingdom of Balhara - situated north of Hindu Kush around the city of Balh/Balkh-thought to be their capital (also homonymous to the name Bulgar,Bulhar or Bulhi - Armenian for Bulgar).
About the origin of Balhara, the early Arab Geographers are unanimous in their spelling of the title "Balhará." The merchant Sulaimán says it is a title similar to the Chosroes of the Persians, and not a proper name. Ibn Khurdádba says that it signifies "King of Kings." According to Mas'údí it is a title borne by all the kings of the country, while Ibn Haukal states that it is a name derived from that of the country. Idrísí follows Ibn Khurdádba in giving to it the signification of "King of Kings," but, he adds, that the title was hereditary. Thus it seems clear that it was the general title of a dynasty, and that it must have borne some such signification as that assigned to it by Ibn Khurdádba...

History

Balhara was the name of the first known state/kingdom of the ancient Bulgarians (Kingdom of Balhara)[2][3][5], which was apperently very prosperous and wealthy, but was conquered and destroyed by a number uncertain forces over the years - probably ancient China, Alexander the Great and various Iranic and Turkic tribes in the vicinity. Medievel sources testify to this being their early homeland: medieval Armenian sources - "Ashharatsuyts" by Anania Shirakatsi, the writings of ancient historians - Agathias of Myrina, Theophylact Simocatta, Michael the Syrian. Very little is known about this kingdom, probably very little information was left after its conquest/destruction, or the information was lost over the great length of time (it is said that it existed from about the 6th century B.C). After the conquest/destruction of the Kingdom of Balhara, the Bulgars (sometime in the 2nd/3rd century A.D) migrated west and in the process somehow co-opted into the Hunnic confederacy.
http://en.wikipedia.org/wiki/Balhara


Експедиция "БЪЛГАРИ Прародина"

http://www.youtube.com/watch?v=oduEBZkFHvs





51
Средновековна историја / Одг: Цар Самуил
« на: Март 10, 2011, 07:02:01  »
Цитат
Йоан Зонара разказва как Василий II ослепил пленените войници на Самуил и покорил цяла България

Дванадесети век

... Императорът често нападал България, нанасял й щети и я опустошавал. А Самуил, като не могъл да се противопостави на ромейската войска, опитал се с ровове да му препречи пътищата, а теснините преграждал с укрепления и в тях поставял стража. И тъй императорът отново дошъл и се опитал да навлезе със сила, но бил отблъснат от стражите, които храбро се съпротивявали. Обаче той не се отказал от опита си и останал там, за да овладее укреплението, а изпратил в друга посока един от военачалниците с подчинения му отряд, ако може да заобиколи и намери някакъв начин за нахлуване. А той, преминавайки през много планини и стръмнини, нападнал откъм гърба стражата на укреплението незабелязано от българите, които, уплашени от изненадата, вече не се погрижили за охраната на укреплението, но мислили само как да се спасят от гибел. Тогава ромейската войска без страх разкъсала оградата, преминала и започнала да преследва. Мнозина били избити, а още повече били заловени, а Самуил едва успял да избяга. Императорът избол очите на всички пленници — на брой около 15 000 души, — като на всеки сто души оставил по един с едно око, за да ги предвожда, и им заповядал така да отидат при своя вожд. Той, като ги видял и като не могъл да понесе мъката, загубил съзнание и паднал безчувствен на земята. И като се съвзел малко, заболял от сърце и умрял. Върховната власт на българите преминала върху сина му Гаврил Роман, който, без да е управлявал и една година, бил убит от сина на чичо си Арон, Иван Владислав, който също имал две имена. И тъй императорът, като преминал, както казах, укреплението в теснините, превзел и много други укрепени селища заедно с българите, които били в тях, и отишъл в Мосинопол, където му било известено за смъртта на Самуил. След това веднага се вдигнал, нападнал България и превзел градове и крепости. А синът на Самуил Гаврил Роман, който още не бил убит, изпратил пратеници при императора и обещал да му се покори. А след известно време пристигнал служител на Иван Владислав, убиеца на Гаврил, който съобщил за убийството на Самуиловия син, и носел писмо, обещаващо подчинение на императора. На негова страна минали и мнозина от знатните българи. Но императорът, като разбрал, че Владислав няма намерение да изпълнява обещанието си, отново потеглил срещу България, плячкосал много от нейните земи, превзел с обсада град Охрид, в който се издигали дворците на българските царе, превзел с обсада и други крепости чрез свои военачалници и се върнал в Цариград.
И отново императорът потеглил на поход срещу българите, разрушил пак крепости и погубил мнозина от варварите, а други заловил живи. А царят на българите Иван Владислав се отправил срещу Драч и загинал при обсадата на този град, след като управлявал две години и пет месеца. Щом научил това, императорът потеглил и когато стигнал до Одрин, при него дошли някои видни хора от българите и му предали Перник и други пет крепости и мнозина от тези варвари преминали на негова страна.
...А съпругата на Иван Владислав Мария изпратила при императора българския архиепископ Давид с писмо, в което обещавала да се откаже от България, ако получи онова, което желаела. И след късо време жената пристигнала при императора, като водела тримата си сина и шестте си дъщери.

Другите й трима сина забягнали в планините, но след като планините били завзети от войници, и те били принудени да отидат при императора. А бяха Прусиан и неговите братя; от тях той почел Прусиан с чин магистри а останалите — с чин патрикий. След като подчинил цяла България и едни от крепостите разрушил, а другите подсилил и им оставил достатъчно охрана, самият той пристигнал в Атина, за да отслужи благодарствен молебен на Божията Майка. И след като оставил в храма много и твърде ценни дарове, завърнал се в столицата и отпразнувал триумф, увенчан с тиара. И така той пристигнал в Божия храм София и там въздал благодарности господа. Патриархът успял да го убеди да премахне алилегиона обещал да направи това, ако победи българите ...
Битката при село Ключ

Умиращият Самуил и ослепените му бойци (миниатюра от препис на Манасиевата хроника, XIV в.)



52
Потпис со зелено мастило на Охридскиот архиепископ Григориј од XVI век на грчки пергамент пазен во Румјанцевскиот муэеј во Москва.

Цитат
Со Божијата милост на сеттa Бугарија и на Прва Јустинианна Охрид архиепископ Григориј.


http://macedonia.freewebspace.com/ohrid.html

53
Хумор / Одг: Вицове/шеги/смешки
« на: Март 07, 2011, 10:42:11  »
Отишла новинарка во некое село да прави интервју со некој сточар.
- Кој е вашиот најсреќен ден во животот?
- Тоа беше една пролет кога мојата најомилена овце се изгуби, па цело село ја баравме и после долго барање ја најдовме и од радост сите и се изредивме!
Новинаркава збунето:
- Мислев духовно кога сте биле најсреќни?
- Е тоа беше кога ми се изгуби кравата Милка, цело село ја бараше, мислевме дека волци ја заклале, ама ја најдовме, и после од радост сите и се изредивме!
Новинаркава комплетно збунета го прашува?
- А најтажен ден кој вие?
Чичево се натажува:
- Еднаш и ја се изгубив…

54


Що не вземеш да  обясниш на хората от форума,как се вписва в иранската ви теория компактното българско население живеещо в беломорието , Македония ,Тесалия и източна Албания до войните от 1913–1918г.
Александреее,Алескандре..................................
Ти Българин ли си бре, или си друг некаков? :o :o :o
Много лесно е обясним твоят елементарен въпрос,братле. :P :P :P
1Прочети Манасиевата хроника, за да разбереш че Българите са се заселили първо в"ДОЛНАТА ЗЕМЯ ОХРИДСКА"

2Прочети "ЧУДЕСАТА НА СВ.ДИМИТЪР СОЛУНСКИ",за Кана Субиги КУБЕР.
Цитат
Кан Ку̀бер е български владетел, брат на кан Аспарух и член на рода Дуло.
След разпадането на Кубратовата Велика България, намирала се на територията на днешна Украйна, Кубер с част от прабългарите се заселва в бившата римска провинция Панония, около Срем. Той признава властта на Аварския каганат, ставайки негов васал. Тук се смесва с поданиците на аварския каган, сред които има доста византийски пленници и даже много славяни.
Синове на кан Кубрат
Батбаян
Котраг
Аспарух
Кубер (?)
Алцек (?)
Куберовите българи се опитват чрез въстание да извършат преврат и да завземат централната власт. След неуспешния бунт срещу аварската власт Куберовите българи заедно с пленените от аварите ромеи се насочват на юг, към земите на Византия като по време на бягството си нанасят 6 последователни поражения на преследващите ги авари.[1] Кубер сключва мирно споразумение с Византия и се заселва в Керамисийското поле (Прилепско поле) намиращо се в днешната Република Македония. През 680 г., прави опит за превземане на Солун на завземане на византийските земи около него. За това свидетелства и печатът на Мавър - оловен печат, посветен наархонта и патриций на керамисиани и българи..........................

Цитат
Μαυρω Πατρίκιω,[άρ]χωντι τῶν Σερμησ[ι]άνων (καί) Βoυλγάρ(ων)"
"Патриций Мавро,архонт на Сермесиани и Българи"
[/color]
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%83%D0%B1%D0%B5%D1%80
3 Прочети надписа да мадарският конник, да Мадарският тук в България, а не в ОДРИСКОТО ЦАРСТВО. :P :P :P
Цитат
[size=12pt]на българите ......и дошъл при Тервел. На носоотрязания император не повярваха моите чичовци в Солунско и си отидоха в кисиниите си (селищата си).............негов един ............чрез договор вождът Тервел даде на императора ..........5 хиляди .........императорът заедно с мене победи добре.
II a и b
......жълтици той даде ....жълтици вождът .........вождът ..........гърците ........каквото ти давах всяка година, ще ти давам, понеже ми помогна .....всяка година ще ти даваме и при вожда императорът изпрати ....и помоли вожда Крумесис .......вождът .........като разпределяше жълтиците ..........започнаха .......даде от ...вождът Крумесис подари .......това езеро ......ти направи ......вождът развалиха договорите ......война.....тогава ......име.......
III
.....беше отхранен .....развалиха и от бога Омуртаг вождът ......изпрати.......помогни ми......[/size]
[/size]



П.С.
Още не си ми отговорил на въпросите за ВАРНА , ШУМЕН,МАДАРА, УГЪРЧИН,ТОПОНИМИТЕ НА МЕСТНОСТИТЕ, ЗА МАЛЪК И ГОЛЯМ БАЛКАН ,ЗА МОДАРСКИЯТ КОННИК ,ВСЕ МЕСТНОСТИ ИГРАДОВЕ АМА НЕ ТУК , А НА ТЕРИТОРИЯТА НА ДРЕВНА БАЛХАРА КРАЙ ПАМИР ,ЗА ЕЗИКА НА КОИТО ГОВОРИ С ТЕБ ,И КОЙТО Е С ОКОЛО 40% ИРАНОЕЗИЧНИ ДУМИ.

http://bkks.org/forum/index.php/topic,3089.0.html

С ПОЗДРАВ БАГАИН

55
Фолклор / Одг: Легенди за БАБА МАРТА!
« на: Март 07, 2011, 05:15:37  »
А за момиченцето от" Калашите" - виж че мартеницата е вързана на плитката му , както е и при нашите момички.
На всичкото отгоре е и русичко :D

E, тва вече е супер-доказателство, шъ знайш!  8)
Компетент ,ПИША ТИ БАВНО ,ОТИ ЗНАМ ,ЧЕ ЧЕТЕШ ТРУДНО :D :D :D
Виж сега за какво става дума:
1В Румъния и Молдова също се носятмартеници , (макар и само от жени) това не означава че румънците са Българи,а означава че сме обменили културни традиции живееики в една държава и ние сме оказали културно влияние сред румънският народ.
2Съвсем нормално е за всички хора да подражават на съседите си когато те са на едно по-високо културно и материално ниво на развитие ,както  е нормално да се стараят да се утъждествяват с тях.
3Дано сега си разбрал защо показах това момиченце от КАЛАШИТЕ ,които и сега живеят в съседство с земите на старата легендарна Българска прародина БАЛХАРА.
С поздрав БАГАИН. :) :) :)

И още от легендите за БАБА МАРТА( НЕЗАБРАВЯЙ ЧЕ "МАР" НА ДРЕВНОБЪЛГАРСКИ ОЗНАЧАВА СЛЪНЦЕ):
авсякъде по света хората празнуват идването на пролетта с радост и надежда, но само в България се посреща такъв празник с традиции от старите времена.

Ако на първи март тръгнете да се разхождате по българските улици, ще срещнете много усмихнати лица. Но най-напред привличат погледа мартениците. Всеки се е закичил с тях. Може да ги срещнете даже по котки и кучета. А в малките планински селца хората ги слагат даже и на добитъка: агнета, ярета, жребчета. Къщите също си имат мартеници.

Може би се чудите какво точно представлява въпросната мартеница. Класическата мартеница е направена от усускани заедно бели и червени конци. Понякога накрая ма пискюли от същата прежда. Обикновено пискюлите са укерасени със сини мъниста, пендари или конци с друг цвят.

В старите времена мартеницата е била възприемана като ритуален знак – амулет, предпазващ от злите духове. Днес почти всички подобни „функции” са забравени и обичаят символизира само идването на пролетта. Но дори и сега българите вярват, че ако носят мартениците през март че са здрави цяла година. Има древна поговорка, която гласи „Ако не носиш мартеницата си през Март, Баба Марта ще ти изпрати лоша прокоба.”

Митичната Баба Марта олицетворява пролетта, слънцето, което лесно може да игори лицата на хората. Според вярването, Баба Марта е стара жена и е куца. Затова и носи железен бастун да се подпира на него. Народните вярвания описват характера й като много непостянен. Когато се усмихва, слънцето грее; коагто е ядосана студ сковава земята. По-голяма част от ритуалите имат за цел да я омилостивят.

Хората също вярват, че баба М рта ще влезе само в много чиста и спретната къща. Ето защо къщите се почистват старателно в края на февруари. Това е символично пролетно почистване от всичко лошо, старо и ненужно останало от миналат година.

Баба Марта име и много изисквания, относно хората, които ще види на първи март. Старците не излизат рано сутрин, защото може да я ядосат. Тя обича да вижда млади жени и момичета на нейния ден, което означава, че времето ще е хубаво и топло.

Баба Марта е мого благоразположена към хората, които носят мартеница. Обичайно те са направени от вълна, коприна или памук, заплетени от млади жени. Основните цветове са бяло и червено. Конците са усукани заедно. Традиционните мартеници може да включват и други елементи като сребърни монети, мъниста, чесън, охлювени черупки, косми от конска грива и т.н... Заедно те правят амулет.

На първи март всеки трябва да носи мартеница, особено малките деца, младоженците или новородените домашни животни. На някой плодни дръвчета, дръжките на вратите и избите също се слагат мартеници. Има специални места, на които се слагат мартеници – на китките, на врата като огърлица или на дрехите отляво. В някой бълграски региони мястото, където е поставена мартеницата зависи от социалното положение. Младите неомъжени девойки носят мартениците си от ляво на дрехите си, младите ергени ги носят на кутрето на лявата си ръка, женените мъже си слагат мартеница в десния чорап.

Хората носят мартеници за определен период от време. Обичайно периодът е свързан със знаците на приближаващата пролет – цъфнали дървета, среща с първите долитащи прелетни птици – щъркели, лястовици или жерави. Тогава хората свалят мартеницата и я завързват на цъфнало дърво.

В различните части на България свалянето на мартеницата е свързан разни предзнаменования. В Южна България хората вярват, че мартеницата, носена на китката трябва да се свали, когато видят летящ щъркел. Ако щъркелът не лети лятото ще е много мързеливо. Мартениците от врата се свалят, когато се види лястовица, което означава, че шията ще стане грациозна и дълга като на птица. Девойките поставят мартениците си под голям камък и после търсят знамения какъв ще е бъдещият им жених.

Веднъж свалена със съпътстващия ритуал мартеницат губи значението си на амулет. Това отбелязва една важна стъпка – краят на зимата и преходът към положителните промени. Тази широкоразпространена практика на носенето на мартеници и нейното учудващо неотслабващо положение сред българските обичаи се обяснява с вярването в магическите свойства на червения цвят. Нъна, парата, сините мъниста и вълчи или змийски зъб, червените конци имат свойството да гонят злите сили, демоните и болестите.

Бъргарите днес не парктикуват всички тези ритуали. Отпаднала е и необходимостта от такива превантивни мерки. Основното от този така богат на ритуали празник е пречупено през призмата на съвремието. Най-въодушевени от този традиционен празник са децата. Те приемат Баба Марта, точно както са приели и Дядо Коледа два месеца по-рано, само че получават мартеници вместо подаръци. Има много песни за Баба Марта, които са се запазили от преди и все още се пеят. Всички те са радостни весели както и самата тя.

Мартеницата... Този магически амулет, наследен от предците ни е първият знак за настъпващата пролет. Ето защо всеки българин носи мартеница на първи март, символизираща вярата, че от сега нататък всичко ще е по-добро. Хората се усмихват, защото вярват, че са спечелили благоразположението на Баба Марта.



56

Плащаницa, подарена на Охридския архиепископ от византийския император Андроник Палеолог II (1282-1328). Надписът на гръцки език на нея гласи: "Пастире на българите, при жертвоприношението спомни си за владетеля Андроник Палеолог"
http://www.pravoslavieto.com/poklonnichestvo/starite_bg_stolici/Ohrid/sv_kliment_perivlepta.htm
ДИМИТРИ ХОМАТИАН

КРАТКО ЖИТИЕ
НА КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ



В СЪЩИЯ ДЕН, 27 ЮЛИ1, ПАМЕТ НА СВ. НАШ
ОТЕЦ АРХИИЕРАРХ И ЧУДОТВОРЕЦ2 КЛИМЕНТ,
ЕПИСКОП НА БЪЛГАРИЯ В ОХРИД


"
        1. Този велик наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи3, които народът обикновено знае и като българи. Те били  изселени  в  старо време от военната сила4 на Александър от разположения край Бруса5 Олимп към Северния океан и Мъртвото море, а след като минало много време, със страшна войска преминали  Дунава и завзели всич­ки съседни области: Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия.6
        2.  Преподобният мъж водел произхода си оттам. Както Самуил (I Царства  I—IV),  той още от майчината си утроба бил избран от бога7 и още като дете обикнал богоугодния начин на живот. Пръв заедно с божествения Наум, Ангеларий и Горазд8 усърдно изучил Свещеното Писание, преведено с бо­жествено съдействие на  тукашния9 български диалект от Ки­рил, истински богомъдър и равноапостолен отец, и отначало10 още бил с Методий, известния учител на мизийския народ на благочестие и православна вяра. Като плодородна и добра почва той приел евангелското  семе  на  истината и според бо­жественото слово като плодна нива го умножил11 до сто и шестдесет (Мат. XIII, 8; Марко IV, 20), както това е по­твърдил с делата си...."

http://www.promacedonia.org/bugarash/ko/kratkozhitie.html



57
Багаине,да те питам нещо, като си толкова голям фен на Г.Бакалов явно и на Б.Димитров ,защото и той твърди подобни смехории.Що не вземат тия убавци да прокоментират авхтонтонната теория ,ами гледам от сайтовете,които си постнал само с Златаровските глупотевици се занимават.

цитат „Грешката, че се считаше, че имаме хунски произход идва от ранновизантийските летописци, които са наричали с общото име хуни всички племена, които са идвали от Изток", обясни известният историк проф. д-р Георги Бакалов, който е горещ поддръжник на теорията българите да имат иранския произход.“

„Ирански произход“....ИРАНСКИ означава АРИЙСКИ. Нали така багаине.Ами предполагам ,че Бакалов знае ,че старото име на Тракия е АРИЯ и че въпросните там народи в района на сегашен северен Иран ,Авганистан и Таджиистан са се наричали ИРАНСКИ(АРИЙСКИ)именно поради това ,че са  мигрирали  и са се заселили там идвайки именно от древна АРИЯ демек по късна ТРАКИЯ.Ама ни дума ни вопъл ни стон за това.Защо ли .Защото ще им секнат измислиците за произхода ни.
Алесксандре, Александре, чета и недоумявам ,че ти като повечето недоброжелатели на Българският народ , се опитваш да ни изкараш всякакви само не и Българи-Българи каквито сме били винаги и до сега.
Нима и ти като бившата комунистическа управа на България от 1944 до 1989г. искаш да изопачиш истината ,че нямаме нищо общо с онзи славен , цивилизован и държавнотворен народ-Българи? :-[Чети бе човече:
"Напред науката е слънце което в душите грей
Напред народноста не пада там гдето знаниньето живей"
"О НЕРАЗУМНЙИ И ЙУРУДЕ ПОРАДИ ЧТО СЕ СРАМИШ ДА СЕ НАРЕЧЕШ БОЛГАРИН"

Цитат
...ние, тракийската организация, сме особено доволни, защото насоките на днешната власт се покриват напълно с идеологията на тракийската организация”.

Няколко седмици по-късно организацията приема и нов устав, който съдържа следните членове:

обхващане на тракийската емиграция в дружествата и единната структура
приобщаване към политиката на ОФ
широка културно-просветна и благотворителна дейност относно траките
борба против великобългарския шовинизъм.
Същевременно е изказана благодарност на правителството на Георги Димитров за „достойната защита на тракийския въпрос”. Едновременно с това в страната започва истински подем при възстановяването на тракийските дружества по места, чийто брой през 1948 г. достига 202. От 1958 г. организацията  започва да издава „Информационен бюлетин”, подновява дейността си и издава няколко сборника, организират се годишни събори на тракийци, честват се паметни дати. Всичко това спира с смъртта на Георги Димитров, който не доживява за да осъществи този пъклен план.

Няколко десетилетия по-късно тракииската нация е вече изоставен франкещаин, който намира свой съживител - дъщерята на човек номер 1 в БКП - Людмила Живкова. Като министър на културата тя създава "Златният Орфей", започва разкопки в Странджа в търсене на гробницата на богинята Бастет и се залавя с усърдно пропагандиране на тракииската култура. В качеството си такава, Людмила Живкова прави една от мълчаливо одобрените от социалистическа България манипулации в историята ни. Създава мощен екип в Комитета за Култура, а неина дясна ръка е историкът Александър Фол(небългарин), който основава института по тракология в СУ, същестуващ и до днес. Забележителен е приносът на Живкова  в  популяризирането на тракииската   култура и историческо наследство на траките зад граница. Един от многото примери за това е изложбата "Тракийското изкуство и култура по българските земи", обиколила повече от 25 столици по света и станала причина за световен интерес в областта на тракологията. Покрай подмолната деиност, Живкова е известна още и с усилено посещаване на врачки, огранизиране на международни детски ансамбли и други. Смърта й, и до днес е загатка, но дребното мургаво човече, не буди симпатия в съзнанието на никого. Людмила Живкова оставя зад себе си само лъжи, и манипулации, като твърдението че нестинарите са били тракииски а не български обичай.

[/size]




А сега виж траки от Волжка България ;D ;D ;D ;D ;D

С поздрав БАГАИН
http://samoistina.com/3/traki-nacia.htm
Древна Балхара
http://www.google.bg/search?q=%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%B0+%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D1%85%D0%B0%D1%80%D0%B0&hl=en&rlz=1C1AVSX_enBG396BG396&prmd=ivns&ei=iphzTbOcB4WMswb2952EDg&start=10&sa=N
Данни и факти за древната Българска държава
http://bkks.org/forum/index.php/topic,3089.0.html








58

Цитат
Тъй като въ царуването на Петра въ България тази (епископия) блѣстѣла съ достойнството на архиепископия, а слѣдъ това архиепископитѣ сѫ прѣминавали отъ едно мѣсто въ друго, единъ въ Триадица, другъ въ Воденъ и Мъгленъ, сетнѣ ние намѣрихме сегашния архиепископъ въ Охридъ)
.................Както виждаме, тоя хрисовулъ явно подчѣртава прѣкото приемство и историческата връзка между Охридската и Дръстърската патриаршии. Тази приемственость се прокарва и въ каталога на Дюканжа, гдѣто, както по-горѣ се спомена, непосрѣденъ приемникъ на дръстърския патриархъ Дамяна се споменува Германъ или Гавриилъ, който е ималъ своята резиденция въ Воденъ и Прѣспа. .......................
История на Охридската Архиепископия
http://www.promacedonia.org/is/is_1_1.html
Като отдѣлилъ България въ гражданско отношение, Василий II е санкциониралъ и автокефалията на Българската църква. Гражданската автономия е послужила за основа на привилегированото ѝ положение въ визант. империя. Това се вижда отъ споменатото свидѣтелство на Теофилакта, а особено отъ втория хрисовулъ, гдѣто утвърждаването правата на българския архиепископъ се поставя въ логическа зависимость отъ утвърждаването правата на България:
Макаръ и да станахме владѣтели на тази страна, но правата запазихме непокътнати, като ги подтвърдихме съ наши хрисовули и сигилии и постановяваме сегашния архиепископъ на България да има такъвъ диоцезъ

http://www.promacedonia.org/is/is_2_1.html


59
Колко пъти ще постираш едно и също, Багаине? :o  Не прекалявай с това!

Повторението е майка на знанието и баща на затъпяването!

А ти защо не ми отговаряш , явно можеш да четеш , но може би нямаш нужните знания :D :D :D
Давай отговори Компетент ,доводи , а не кухи фрази.
Поздрав БАГАИН


Кое точно да отговарям?  :o

Кометент , оти се правиш че не разбираш? ;)
Пак ще те попитам ,защо не коментираш имената на градовете Варна , Шумен,Мадара,тяхното разположение в Памир е същото както и в България?!Случайно ли е според теб ,че пак там има градове с имена Угърчин , Хисар? ::)Планинските възвишения Малък и Голям Балкан.Музикалните инструменти като Тамбура (Булгарина),Гайда,Тъпан...
Неравноделните ритми в песните на хората от Памир и Хиндукуш, а именно 7/8?????????????????
Огромните прилики в архитектурно отношение на крепости(начина на градене),а ми те са същите като в Плиска, Преслав , Хумаринското градище в Кавказ.
Човече ,не случайно пускам снимки на  обекти , съкровища , линкове с предания от местното население.
 
Ама комай ти си като македонистите :"Нема да читам оти си знам, Немам докази али тврдам".
Чети бре знаньето е сила която не гасне.
На гледай пак , ама тоя път прочети па после пиши.
С поздрав БАГАИН

Част от храмовият зороастрииски  комплекс в ШУМАН
http://samoistina.com/2/kapishte-pamir.htm


Модарският конник , съвпадението не само в името но и в копозицията като цяло не може да бъде случайно-(ездача ,кучето , коня ,стъпканият лъв).Не на последно място позиционирането на самата композиция.
Мадарският и Модарският Конник - Уникално съвпадение, или нещо повече?
"Днес 10 фебруари, българска експедиция се завърна от пределите на Балхара с едно дългоочаквано с оглед на по-добро проучване, изображение - снимки от Модарският Конник, копие на Мадарският Конник у нас. Днес конникът е без глава, заради военно учение на Талибаните, който са се целели в него с базука, докато са се упражнявали в стрелба". ....
http://samoistina.com/2/madarskikonnik.htm

http://www.deltanews.bg/index.php?id=763
И още
Цитат
Водещ Марин Маринов: Има ли двойник, има ли брат близнак Мадарският конник? Българска експедиция открила, според списание "Осем", в Памир двойник на Мадарския конник. Така ли е наистина? Има ли преки паралели и за какво става въпрос? В студиото сме с доц. Ружа Нейкова. Добро утро. От Института за фолклор към Българската академия на науките (БАН), която участва в тази експедиция. Има ли брат близнак Мадарският конник?
Доц. Ружа Нейкова: На този въпрос тепърва ще се отговаря. Рано е още да се каже.
Водещ: Да де, но на първо гледане, така, аз не знам към зрителите да ги съпоставим двата един до друг. Това в дясно е, който познаваме всички Мадарски конник, това в ляво пък е откритото в Северен Афганистан.
Доц. Ружа Нейкова: Значи, името е едно предизвикателство в този случай. Не може да е случайно, но анализите тепърва ще започнат и на самия обект и съпоставките, разбира се.
Водещ: Откога датира това, което е открито в Памир?
Доц. Ружа Нейкова: Има няколко датировки. Едната, която поне на мен ми е известна - IV в., но всички казват, че той е по-ранен и пак повтарям - тепърва трябва да има работна група, която да изследва мястото подробно, да огледа местността, да огледа за други находки, самия конник, да потърси контекста, както казваме ние и може би ще получим отговор, да се надяваме.
http://interview.actualno.com/news_221189.html[/size]
И отново филма на пилотният проект "експедиция Българи прародина".
Достатъчно дълга Трилогия с много снимков материал, интервюта с чуждестранни учени,местни люде, сравнение на език(говор),архитектура, искуство и мн.,мн. други и интересни неща.


http://www.youtube.com/watch?v=oduEBZkFHvs









60
Докато се ровех в нета попаднах на нещо интересно ,един македонски блог ,със заглавие
“ОВНЕШКАТА БИТКА МЕГУ ВОЛЖСКА БУГАРИJА И МОНГОЛИТЕ ПРЕЗ 1223 Г.”

http://antiseparatist.blog.mk/2011/01/03/ovneshkata-bitka-megu-volzhska-bugarija-i-mongolite-prez-1223-g/
Това ме подтикна да отворя тази тема която може би не е много позната за мнозина.
А именно за първото и страшно поражение на армията на татарите предвождани от Чингиз Хан,нанесено от войската на Българите от Волжка България.

Цитат
Тамошните българи са първите в света, който нанасят поражение на Монголската Империя още докато е жив Чингиз Хан. Години по Късно, Волжка България е покорена, а Дунавска България героично воюва с монголите под водачеството на Цар Ивайло
По ирония на съдбата, днес народът на Волжка България, е именован по името на поробителя си... татари(оригинално значение - паплач, пълчище), а в училищата там се учи за "героичното" завоевание на Волжка България от монголците. За съпротивата на предците им, не е отделен нито един урок. Затова и днес, всеки знае за Битката при Калка, в която монголците победили, но никой не е чувал за Битката при Самарската Луга, където погинал цвета на монголската мощ...
..И тези жители на Болгар, нанесли през 1223 г. съкрушително поражение на непобеждаваните до този момент монголи
Ибн Ал Хасир


Когато човек отгърне книгата "история на ТАССР(Татарска Съветска република), от 1973, той прочита следното "Поздней осенью 1223г. булгары вышли навстречу монголам, устроили в нескольких местах засады, и когда монголы прошли засады, булгары окружили их со всех сторон и почти всех перебили. Лишь немногие, спасшись бегством………дошли до ставки Чингис хана..." - В превод, "Есента на 1223, булгарите се изправили срещу монголите, устроили на няколко места засади, и когато монголците влезли в засадите, българите ги обкръжили от всички страни, и почти всички изтребили".....
 

Гробницата-Мавзолей на Кан Габдула Челбир, единственият владетел побеждавал и унизил Чингис Хан се намира в днешният археологически комплекс на град Болгар по поречието на Волга. Този велик Български Кан е останал незаслужено в страни от учебниците и историята, а малко хора знаят че в ранните си години той разширява Волжка България до Азовско море, и води рецица успешни битки. По времето на Челбир, Волжка България преживява Златен век, който за жалост твърде скоро угасва под ботуша на поробителите.
Цитат
През май 1223, Армиите на Чингиз Хан победили Киевска Рус в битката при Калка. Узнали за това, българите водени от Кан Габдула Челбир, започнали да се готвят за война. По стар български обичай, решили да използват тактиката на отстъпващата войска, докато не се вкара вегаът в капана. Мястото на битката не е случайно избрано - самарската луга и Жигулеевските възвишения до нея. Построявайки редица заграждения, българите сътворили истински капан принуждаващ монголите или да умрат от български меч, или да се издавят в Волга.....
 
.....Монголската армия била водена от Бахадир Субадай- най изтъкнатият пълководец на монголците. До този момент, той не познавал поражение. Стигайки южната граница на Волжка България с около 50 000 война, той се изправил пред на пръв поглед малобройна българска войска. След като набързо я обърнал в бягство, той влязъл в капана на българите. От настаналото клане според Джагфар Тарихи оцелели 4000 души, а според Китайските източници - нямало оцелели. Пак според спорният български летопис българите решили да не продават монголците в робство, а ги разменили за сметка на Овни. Така Чингис Хан дал 4000 овце на българите, за да получи обратно свойте воини. През 1223 битката "разстърсила вселената", и е документирана като първото и последно поражение на Чингиз Хан, докато е бил жив.


http://samoistina.com/2/ovchabitka.htm

Тук има още много за славната победа на Българската армия:
http://www.google.bg/search?hl=en&rlz=1C1AVSX_enBG396BG396&q=%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B5%D1%88%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0+%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0&btnG=Search&aq=f&aqi=&aql=&oq=






Страници: 1 2 3 [4] 5 6