Бугарски Културен Клуб

Ве молиме пријавете (login) или зачленете се (register).

Пријавете се со корисничко име, лозинка и должина на сесија
Напредно пребарување  

Новости:

Прикажи ги пораките

Овој оддел овозможува да ги гледате сите пораки оставени од овој член. Но внимавај можеш да ги видиш истите само од делови на форумот каде имаш пристап.

Теми - Kiril

Страници: [1]
1
http://www.pro-anti.net/actual/2346-belezhki-varhu-totalitarizma.html

"Ако Сталин не бе отровил Димитров (една разпространена хипотеза), ако бе оставил Тито да си разиграва коня, в началото на 90-те години България навярно едновременно със Словения щеше да води война за освобождение от Югославия, а Румъния наново щеше да заграби Южна Добруджа."

2
До всички:

Намерих по-долното предложение като коментар на една статия за Дора Бакояни в "Нова Македония"; според вас има ли смисъл в предложението, добра идея ли е?

Запазвам оригиналния "правопис":

Sto se odnesuva kon Bugarija za da dademe pasiven otpor na albanskata populaciona eksplozija e da ja prifatime bugarija kako anticka zemja (Trakija) so golemi arheoloski bogatstva i da priznaat mak. malcinstvo, a nie vo RM bugarsko takvo i go obedinime mak. narod vo edinstvo so BG i strog nov ustav, bez cepanje na teritorii po zelba glupava na Georgievski i na sovinistickite golemoalbanci.

3
Западните покрайнини

http://www.pro-anti.net/actual/2330-zapadnite-pokrainini.html

Те чакат от години родината – майка България, да ги  приюти   под крилото си

Всеизвестно е на всички българи, че Западните покрайнини (Босилеградска община, Царибродска община, територии към гр. Струмица и към Видинско) са откъснати от живата снага на България  на 27 ноември 1919 г. с Ньойския мирен договор - диктат, с който за България е завършила Първата световна война (1914-1918 г.). Съгласно този диктат Западните покрайнини, по чисто стратегически съображения, противно на 14-те точки на Уилсон, се дават на тогавашното Сърбо-Хърватско-Словенско кралство, което от 1929 г. се  преименува в Югославия. След 1989 г. Югославия се разпадна на отделни държави и Сърбия остана сама, незаконно да владее нашите Западни покрайнини, което напълно противоречи на международното право.
Наистина в недалечното тоталитарно време главата на България Тодор Живков често заявяваше, че България няма териториални претенции към нашите съседи, въпреки че те всички, по силата на следвоенни мирни договори (диктати)  владеят изконни български земи, населени с чисто българско население.
Вярно е също така, че през 20-те години на прехода на България към демократично управление, спорадично в масмедиите – преса и  електронни медии, се  повдигаше  въпросът за незаконното вече владеене от Сърбия на нашите Западни покрайнини. След разпада на СФРЮ по време на правителството на Жан Виденов България призна новия статут на Сърбия като Социалистическа република Сърбия (СРС), включваща и Черна гора, без да постави каквото и да е условие за положението в Западните покрайнини, като права на българите, изучаване на български език, разпространение на бълтарска книжнина и вестници, масмедии и пр. (1997 г.).
Въобще за автономия на тази област и дума не ставаше. Само ВМРО надигна глас, че БСП подарява на Сърбия нашите Западни покрайнини. И тогава не друг, а небезизвестният проф. Андрей Пантев във в. „168 часа” в статията си под надслов „Платени патриоти, които искат да подпалят чергата ни от запад” твърдеше, че не било морално да предявяваме подобни искания в  тежкото положение, в което се намирала Сърбия. Да не говорим за морала на последната. От друга страна, въпрос е кой е платеният? Жалко е само за такива професори историци. Представители на ВМРО получават известни обещания в тази насока от руската дипломация в България. Така по това време и Русия, вечният крепител на Сърбия, поема ангажимент да действа разумно за съвместно сръбско-българско управление на Западните покрайнини (кондоминимум). Но по този въпрос нашите управници не искаха въобще да се поучат от опита на Унгария  по отношение на Войводина.
С една дума, отговорни български държавници (ще спестя имената им) отиваха в Белград да регистрират добросъседски, братски отношения към Сърбия, но и дума не обелваха за статута на Западните ни покрайнини. Нещо повече - някои от тях по сръбски ги наричаха Източна Сърбия.
Не може да не се отбележи и това, че  преди 5-6 години автомобилът на нашия патриарх Максим профуча през Цариброд (сега Димитровград), без да спре сред очакващото го множество от българи, дошли тук, за да го посрещнат. Светиня му обаче тогава бързаше да се срещне със своя приятел, сръбския патриарх Павле, и вероятно, за да не го обиди, не спря за благослов при поробените братя българи.
И така, нашите братя там тънат в забвение. Наистина патриотичната организация, която те имат „Демократичен съюз на българите в Югославия” (ДСБЮ) се бори за правата им, но трудностите в тази насока са огромни. При това не бива да се забравя, че за обезсилването на този Съюз Сърбия прилага и познатата формула „разделяй и владей”. Нашите сънародници са принудени да пращат децата си в училище, като изучават само по няколко часа седмично бълтарски език, като чужд език, и обучението е на сръбски език. Фактически нашите сънародници там са третирани като неравноправни граждани на Сърбия, т.е като втора ръка поданици. Наистина след разпадането на конгломератната държава Югославия се чувства известно подобрение в тази насока, но то е далеч от необходимото.
Спомням си преди 70 години (1939 г., Петровден) на българо-сръбската граница при с. Бобешино, в местността Рудина, Кюстендилска община, се състоя първият граничен събор, в който участваше население от България и от Босилеградско. Неописуема е картината, която видях тогава. Що прегръдки и целувки, що плачове, що сълзи се изляха от радост и от мъка между дядовци и баби, бащи и майки, братя и сестри и роднини! Сякаш сълзите на този разпокъсан народ заляха граничната бразда, опряла в олтара на черквата. А проф. Пантев ще говори за морал!
След Втората световна война имаше и други подобни срещи на Рудина, но  имаше  известно успокоение, да не кажа, толерантност към това поробено население. Не спря обаче стремежът на Сърбия за премахване на българщината в Западните покрайнини.
Че нашите сънародници там непрекъснато са манипулирани със стремеж за отродяване  от Блгария, говори и следният случай. През последните години на 22 септември (Деня на независимостта на България) всяка година в Бобешино, местността Рудина, се провежда среща-събор с нашите сънародници от Босилеградско. През 2007 г. се беше стекъл много народ. И естраден певец от Босилеград гърмогласно пред микрофона пееше: „Ой, циганко, църна бугарко, че ти купам сладоледче”. Едва се стърпях да не изкажа публично възмущението си от тези думи.
Имам преки впечатления от хора от Босилеградско, които, поставяйки ръка на сърцето си, казват : ”Роби сме си брате”. И не бива да се забравя, че в периода между двете световни войни населението в тези покрайнини е било изложено на голямо безправие и тормоз, с оглед  посърбяването му. И се е действало с нагли шовинистични методи още в ранна детска възраст. Сутрин в училище занятията започвалли със спонтанно повтаряне на думите: „Я сум сърбин, я сум прави сърбин” и „От море, до море  све е Сръбско”. От страна на учителите са отправяни цинизми към децата. Ето защо и емиграцията към България през този период е голяма. От 130 хил. население в Западните покрайнини сега са останали около 30 хил. жители.
Наистина обезлюдяването на селата във века на индустриализацията и тук, както и в България, е нещо характерно, но като се добавят и горните пречки, разбираме кое кара хората да напускат бащините си огнища. Да не говорим за трудностите и перипетиите, пред които се поставят нашите сънародници, действащи за второ гражданство, т.е. българско. Дошло е време да се ревизира дейността на Агенцията за българите в чужбина, която има вина за това.
Сега, в по-ново време, при наличието на Евросъюза, възникват и нови положения, засягащи и тези покрайнини. Преди всичко предстоящо е премахването на визите на сърбските граждани за страните от Евросъюза, в това число и за България. Има идеи и за приемането на Сърбия в Евросъюза. Всичко това е много добре, но България трябва да постави и условието: Сърбия да ни върне Западните покрайнини, вкл. и в района на Видинска област.
Това е важен сюблимен момент за уреждане на териториалните въпроси със Сърбия и тази задача трябва да бде приоритетна за нашите евродепутати и за новото ни правителство начело с генерал Бойко Борисов. Направена и първата стъпка в тази насока с поверяването на грижите за българите в чужбина на отделен министър без портфейл.
Пишейки по тази тема, си спомням, че още към 1990 г., когато започваше нашият преход, един далновиден немски политик се изказа, че за да има  мир на Блканите, трябва да се извърши преди всичко прекрояване на границите между отделните държави. Може би сега е дошъл и този момент и това трябва да стане на ”зелената маса”, както по време на Втората световна война Цар Борис ІІІ с Крайовската спогодба  върна на България Южна Добруджа (1940 г.). С други думи, трябва да се тури край на абсолютното бездействие на досегашните ни държавници. Естествено, Сърбия ще упорство, но международното право е на наша страна.
И трябва да се знае, че с глобализацията в Евросъюза, както се защитават правата на гражданите и се гарантира тяхното добруване, така не се нарушават и националните ценности и националната идентичност на отделните народи, живеещи в тази общност. И в това отношение масмедиите имат съответни задачи да популяризират основните постановки в Конституцията (или Декларацията) на Евросъюза.
И това трябва да бъде ясно на всеки български гражданин и той да не се отнася пренебрежително към проблема за Западните покрайнини, разсъждавайки, че движението на населението от страна в страна ще бъде свободно, т.е. без граници. И няма да бъде необходимо уреждането на този триториален проблем, но това е абсолютно погрешно.
По разглеждания въпрос не мога да не отбележа една нова книга на царибродчанина автора Владимир Русков, озаглавена „Българи и сърби. Цариброд, Западните покрайнини и по-нататък” (2007 г.). В нея са застъпени историческата действителност, животът, безпокойствата и страданията на нашите сънародници в тези покрайнини със затрогващи факти, данни и художествени описания. 
Нека очакваме скорошния ден, когато в Западните ни покрайнини ще се развява  българският трибагреник и населението там ще пее българския химн и „Многая лета”, както Добруджа пя през 1940 г., когато там навлезе Българската армия (21 септември).

4
Актуелни теми од медиумите / Слепците
« на: Јули 31, 2009, 08:02:57  »
Слепците

http://www.pro-anti.net/actual/2335-sleptzite.html

На площад „Славейков”, наричан най-голямата българска книжарница, през ден, през два идват и пеят песни трима слепци. Човек, ако затвори очи или ако е гост от далечни земи, като ги чуе, ще си помисли, че България е страна на щастливи хора. Всъщност сега у нас само слепи могат да пеят така всеотдайно. При тази духовна бедност, в присъствието на разбесняла се престъпна шайка, която е заграбила парите ни, имотите ни, душите ни, мислите ни... Ехтят гласовете на тези невиждащи мизерията, мръсотията, подлостта, разпрострялата се навред алчност хора. Те пеят, въпреки че не могат да посегнат към купищата книги наоколо, към които зрящите посягат още по-малко от тях. Носи се песента за Миле Попйорданов, чиито потомци забравиха, че са българи...

Но всъщност България не е ли спасявана винаги от слепци. Нима Самуиловите воини със слепотата си не увековечиха Василий Българоубиец. За да може днес името му да е единствено доказателство за една неоспорима истина.

Пейте слепци! Дано това, което е в зениците ви, не е мрак, а зората, която чакаме. Пейте и събуждайте зрящите, които вървят към бъдещето си със затворени очи.

Пейте!

5
http://www.a1.com.mk/vesti/default.aspx?VestID=111799

Не вярвам в истинността на тези обвинения, дори и Георгиевски днес да е с български паспорт, нито той, нито някой друг съвременен македонски политик не вярвам да е имал или да има планове за обединение с България. По-добре голяма риба в малко блато, отколкото малка риба в голямо езеро, това ми се струва че е тяхната мантра.

Страници: [1]