Ве молиме пријавете (login) или зачленете се (register).
1 час 1 ден 1 недела 1 месец Засекогаш
Пријавете се со корисничко име, лозинка и должина на сесија

Овој оддел овозможува да ги гледате сите пораки оставени од овој член. Но внимавај можеш да ги видиш истите само од делови на форумот каде имаш пристап.

1

Вести од културниот живот / На коварна Сърбия...

« на: Јули 15, 2011, 03:40:18  »

НА КОВАРНА СЪРБИЯ

Е, изверги, стана ли тясно вам?
Не гледайте със ужас към небето:
То празно е сега над вас. Където
Вий гинете – днес Бог го няма там!
Че видя той с покрусени сърца
Избягали в гори и по балкани
Вдовици и девойки поругани,
И старци и безпомощни деца.
Две годин как от Вардарския край
При нас търчат безкрай озлочестени.
Но има мзда, но има Провиденье,
Що сърбинът тепърва ще познай.
Бог праща там днес българский юнак
Да срине подлия с мах непостижен
Във гроба, що копал бе той за ближен ! –
И има на земята правда пак !
Възмездье страшно то е за кръвта
На толкос мъченици – родни братя, -
Издъхнали със пламени проклатья
И свити от велика скръб уста.
О, свет ден на отплата и на гнявъ !
О, провиденье, що троши ръката,
Която се е дигала на брата,
Чрез нас, чрезъ нашия юмрък корав!
Народ от изроди, чиято мощ
Измената е ! Слава и победи ?
Вас в ямата коварството доведе,
В дълбоката на ново робство нощ!
Заслушан с трепет в страшните тръби,
Днес вярвам аз, че ако се размине
За Сърбия, ако тя не загине –
С цял свят до века гаврила се би!
Но тоя низък род не ще умре
От смърт човешка ! Тъй е то по-харно:
Агонья страшна и тегло безмярно,
И сълзи, сълзи горестни – море.
Ний видяхме, как жив мъртвецът гний.
Днес свършва се ! На сърбите съдбата
Като с клещи днес вади им душата–
И само тъй сме отмъстени ний!

Из стихосбирката на Кирил Христов "Победни песни", 1916г.

2

Литература, книги, изданија / Библиотека - Сите Българи Заедно

« на: Јули 03, 2011, 12:44:45  »

Практиката да се издават международните договори съществува от столетия. Българският опит в тази дейност също е впечатляващ макар и не толкова назад във времето. Преди всичко трябва да се открои направеното от д-р Б. Кесяков, проф. Г. П. Генов и проф. Вл. Кутиков. Единствено най-пълно от тези издания на международните договори на България е корпусът от документи, съставен от д-р Кесяков, обхващащ времето от 1878 г. до 1925 г, като в приложенията му са включени султанския ферман за Българската екзархия (1870) и Санстефанския мирен договор (1878).

Изданията на проф. Г. П. Генов и проф. Вл. Кутиков имат до голяма степен характера на учебни пособия и са съставени така, както се подготвят документалните христоматии за студенти. Работата и на тримата специалисти по международно право е свидетелство за голямата им начетеност и познание, както при издирването и публикуването на документите, тъй и на съпътствуващите ги приложения, анализи и бележки по отделните въпроси. За съжаление на пръсти се броят изследванията по въпросите на българската дипломация, които да са вдъхновени от тези издания, с изключение може би на университетските христоматии за историци и прависти. Тези издания отдавна са библиографска рядкост и днес българските и чуждестранните дипломати, когато трябва да се обърнат към направеното преди тях изпитват нужда от нови по-пълни издания.

Настоящото документално издание “От Сан Стефано до Париж (1878-1917 г.). Най-важните договори за България” иде да запълни тази празнота, въпреки че с него си поставяме още по-амбициозна задача. През последните години не само специалистите, а и широката общественост изпитват нуждата от автентична информация от първоизвора, а такава на книжния пазар за съжаление не съществува. Една голяма част от нашия народ в резултат от сполетелите го катастрофи и нещастия през отминалия 20 век беше участник в големите миграционни движения от единия до другия край на Балканския полуостров и до днес миражите на родната къща и място още са в съзнанието на поколения българи, а ощетените още очакват някой да ги овъзмезди за имуществените загуби. Няма град или село в България където да няма македонски, добруджански или тракийски квартали или махали, а сънародниците ни бежанци често са се заселвали и на голо поле, като на новоизникналото селище са му давали името на родното място откъдето са побягнали, затова са толкова много селата и градчетата с повтарящите се имена. А квартали като Гевгелийския, Малешевския, като улиците Скопие, Охрид, Битоля, Одрин, Лозенград и др. са многобройни. Хитри адвокати, политици-въжеиграчи и родни бюрократи разиграват и грабят ограбените вече няколко пъти от свои и чужди наши сънародници. Целта ни е всеки да може сам да се докосне до тази макар и не лесна за прочит и анализ материя и да види със собствените си очи утвърденото с международни договори и актове.

За удобство документите в това издание са подредени по хронология без да се разделени по техния видов признак, макар че и той може да бъде откроен, тъй като специалистите в областта на международното право отдавна са дефинирали що е договор, конвенция, споразумение, спогодба, протокол, акт и пр.

3

Литература, книги, изданија / Летопис на Българската православна църква

« на: Јули 02, 2011, 09:00:00  »

Архиереите Иларион Макариополски, Авксентий Велешки и Паисий Пловдивски - водачи в борбите за църковна независимост. Мозайка от Синодалната палата

През юбилейната за Българската православна църква (БПЦ) година – 1140 години от нейното основаване, 150 години от Българския Великден и 140 години от учредяването на Българската екзархия бе издаден първият том на „Летопис на Българската православна църква – история и личности”. Богатството на тази книга е, че освен необходимата историческа част, която разказва за възникването, развитието на БПЦ в нейното историческо битие от IX век до наши дни, представя също патриарха, митрополитите и вторите по ранг след тях – епископите на православната ни църква. Читателят има възможност да се запознае с предстоятелите на Българската църква в миналото – тези, които са я оглавявали в епохата на Средновековието, в периода след създаването на екзархията до наши дни. Вълнуващата разходка из историческо минало на БПЦ е дело на един от най-популярните български историци и богослов – проф.д-р Георги Бакалов, а с предстоятелите на нашата църква от нейното основаване през 870 г. до учредяването на Българската екзархия през 1870 г. ни запознава Стобийският епископ Наум.

Книгата е луксозна, с повече от 3000 цветни илюстрации: храмове, манастири, видни църковни личности, миниатюри, произведения на изкуството, църковни ценности и богослужебни принадлежности, голяма част от които се публикуват за първи път. Текстът е на български и на английски език. Този алманах на БПЦ бе представен неотдавна в Европейския парламент в Брюксел.

„Много време българската идентичност се отъждествяваше с православието, каза в интервю за Радио България проф. Георги Бакалов. Винаги е имало разбиране, че православието в България, което води своето начало от създаването на църквата в 870 г., до наши дни е неразделна част от българското самосъзнание. В този смисъл българите, особено в недалечното минало, са смятали, че може да бъде българин само онзи, който е православен. Това смесване на идентичността като национална принадлежност и принадлежността към вярата е много характерно за нашия регион и поради обстоятелствата, че близо 500 години балканските народи са били управлявани от една верски чужда и културно твърде различна, военно-административна и политическа система, каквато е Османската империя. Българинът се самоизгражда като съзнание чрез своето православие. Там са заложени неговите идеи за държавността и поради факта, че българската църква винаги е била тясно свързана със самата държава. По принцип църквата има душеспасителна мисия. Тя не бива да се ръководи от това каква е етническата принадлежност на архиерея, на какъв език се служи, а само да съдейства за спасението на вярващите. В случая, обаче, има една силна политизация и църквата се свързва с националните и народностните етнически интереси на българите. Това е един модел, който е създаден във Византия и е наследен от нас. Примерно, когато се говори за възхода на Средновековна България във времето на княз Борис, цар Симеон, цар Петър, т. е. „Златния век”, той е златен и по отношение на църквата. Дейците на българската книжовност, създателите на културата са църковни дейци в онази епоха. Това прави присъствието и участието на Българската църква в историята ни като едно неотменимо правило. По-късно, когато България е покорена от Византия в 1018 г., император Василий II Българоубиец запазва автономията на Българската църква и в този смисъл българите преживяват близо 165-годишното византийско владичество много по-леко, отколкото по-късно, когато идва втората катастрофа с падането на България под властта на османските турци, когато е унищожена и независимостта на църквата.

Епохата на Възраждането има три линии: борба за просвета – народностна, българска, борба за самостойна църква и борба за политическо освобождение. От тези три линии две се реализираха. Ние създадохме просветна мрежа, училища, читалища, библиотеки, театрални групи, постановки... Създадохме и Българска екзархия като самостойна автономна църква. Само не успяхме да постигнем политическата независимост със свои средства. Така че, пак виждаме участието на църквата и то в кулминацията на най-високия период, в Българското Възраждане. Българите са усещали, че без независима църква, устроена по традициите на миналото, страната не може да разчита на просперитет в бъдеще. Непрекъснато в нашата история се сблъскваме с този феномен – църквата близо до народните въжделения и държавата”. Периодът на възстановяването на Българската патриаршия в 1235 г. по времето на цар Йоан-Асен II особено привлича научния интерес на проф. Георги Бакалов. „Знайно е, че Калоян подписва уния с римския папа в 1205 г., която практически е валидна до 1235 г. 30 години Българската църква е в юрисдикцията на римския папа. Заради неудовлетворените от договорите с константинополските барони, подписани от Йоан-Асен II, той отхвърля унията и връща църквата отново в лоното на православието чрез една доста дълга кореспонденция с никейския патриарх Герман II, с митрополит Христофор и др. В най-тясното място на Дарданелите, където са били тогавашните градове Лампсак и Галиполи, двете делегации – никейската (константинополската) и българската, се срещат и възстановяват Българската патриаршия. Търново е вече център и личният изповедник на царя Йоаким става патриарх на Търново и цяла България. От там нататък Българската църква става един съществен фактор в източното православие. В края на ХIII и началото на ХIV в. Търново се удостоява с честта на „трети Рим” като единствената свободна столица, останала вярна на православието. Много по-късно тази идея ще се изземе от Москва като Москва – „трети Рим” В периода от ХIII в. до края на ХIV в. Българската църква е водеща в православния свят. Има известни кириарси, които участват много активно в книжовния и духовен живот. Сред тях се откроява Св. Патриарх Евтимий, който, освен всичко друго, извършва и книжовна реформа на българския език – възстановява неговата кирило-методиевска автентичност, която е загубена в многобройните преписи през годините, създава около себе си една школа. В България силен отзвук намира исихазмът – едно модно за ХIV век течение, в което българите имат много силно участие.” Предговорът към „Летопис на Българската православна църква” е написан от вселенския патриарх Вартоломей. Проф. Бакалов обяснява значението на този факт: „Дълго време – от 1872 до 1945 г., Вселенската патриаршия, която е църквата-майка, беше обявила нашата църква за схизматична. Това създава силни затруднения на една православна поместна църква, каквато е българската. Едва след премахването на схизмата, тя можеше да влезе в общение с други православни сестрински църкви и така се стигна до 1953 г., когато отново бе възстановено патриаршеското достойнство на България. Трябваше да минат още години, за да може Вселенската патриаршия окончателно да признае Българската православна автокефална църква. Това, че вселенският патриарх Вартоломей поставя името си в предговор на едно такова издание, е поредно потвърждение за установените добри взаимоотношения между църквата-майка и нашата църква. Ние сме част от голямото православно семейство и това е смисълът на това обръщение.”  Съставител на „Летопис на Българската православна църква” е църковният изследовател Борис Цацов. С желание за съхраняване на историческата памет той се е постарал да издири хората и събитията, олицетворяващи БПЦ в нейния богат летопис, събирал е документи, предмети, както и онези художествени произведения, пресъздаващи значими моменти от историята ни. „Отне ми четири години, споделя Борис Цацов, но и много други хора са спомагали за това – от почти всички епархии от страната, от почти всяка митрополия са предоставили това, което имат като предмети, материали, снимки. 90 на сто от фотографиите, църковните принадлежности не са показвани. Те не са музейни експонати, не се употребяват, защото са стари и лесно повредими. Години отне да се съберат тези неща, но екипът, който прави книгата, е доста голям. Аз съм ги насочвал, но работата е огромна и не може да се свърши от един човек.”  Борис Цацов се е докоснал до хиляди предмети с историческа стойност, но ето към какво има особен респект. „За първи път се публикува Томосът, издаден от Вселенската патриаршия през 1945 г., отменящ наложената през 1872 г. схизма, споделя Борис Цацов. Това е официалното признаване на нашата църква като автокефална. Сега се сещам и за едно енголпие на екзарх Йосиф и само като си представя, че този велик човек го е носил на гърдите си, а аз мога да се докосна до него. След смъртта му то е преминало в неговия духовен син врачанския митрополит Паисий, който го е завещал на Църковния музей.”

Във втората част на първия том от „Летопис на Българската православна църква” са представени кратки биографични бележки и фотографии на всички български архиереи от борбата за независима Българска църква от края на ХIХ век до днес.

По думите на Борис Цацов „Летопис на Българската православна църква” към момента ще бъде в два тома. Идеята е била в първия том – история и личности, да бъдат събрани артефакти, ценности и всички висши духовници на църквата от борбата за независима Българска църква до днес. Вторият том ще включва всички църковно-обществени събития. Събития, свързани с царското семейство, с държавната власт, с културата. Вторият том ще бъде още по-богато илюстриран с много документи. http://bnr.bg/sites/radiobulgaria/Lifestyle/HistoryAndReligion/Pages/chirch.aspx

4

Актуелни теми од медиумите / Стоян Македонски от младежите на ВМРО се събра с Бети от Македония

« на: Јули 02, 2011, 08:23:26  »

Стоян Македонски от младежите на ВМРО се събра с Бети от Македония Публикуваме от "Е-вестник" почти филмовата история за веселите проблеми на двама млади. Как поделят Македония в ежедневието си Стоян Македонски от Пазарджик и приятелката му Бети от Македония. 23-годишният Стоян Македонски си намери във “Фейсбук” приятелка от Македония - Елизабета Малчевска, също на 23 години. Той е от рода на изселник от Македония и е член на младежката организация на ВМРО. Работи към движението като фотограф и охранител. Тя е завършила журналистика в СУ “Св. Климент Охридски”. В момента работи в магазин и “засега” иска да остане в България.

Като активист на движение, обявяващо се за “българска идентичност в етническите територии, намиращи се извън сегашните политически граници на страната” (официална позиция на ВМРО) и момиче с македонско самосъзнание, те често водят спорове, но като че ли и двамата се примиряват донякъде с мнението на другия. Въпреки това различията остават.

- Как се запознахте двамата?

Бети: - Аз си търсех материали за дипломната работа и открих една статия на Божидар Димитров. Стана ми интересно какво съдържа, а след това видях, че някой Стоян Македонски е писал коментари отдолу. И си казах: Защо му е такава фамилията? Сигурно е македонец. И го добавих във „Фейсбук”, той също ме добави, след това ми хареса една снимка и започнахме да си пишем… И така се получиха нещата.

- Откъде идва фамилията Македонски?

Стоян: - Аз съм потомък на изселник от Македония. Семейството му е било подложено на репресии и връщайки се един ден в родното си село от странство с четата си, заварва избито цялото си семейство от турците. Жена и деца. Това е 1903 година, след Илинденско-Преображенското въстание. Не знам какво го е накарало да се откаже от четата, след като е бил разкрит от турците, но се премества в България, Пазарджишко. Установява се в село в Пазарджишко и започва нов живот, създава ново семейство, на което аз съм потомък.

- Разказваха ли ти това, когато беше малък?

- Много е интересно, че като малък не знаех нищо, но като тийнейджър започнах да се интересувам от Македония. Разпитвах дядо ми, той знаеше тези неща. Така станах член на ВМРО, на 16 години. Намерих сам координатите на местната структура в Пазарджик. Бях много топло приет от членовете. И с времето започнах да се изграждам като личност. Разбрах какво е национализмът, още много неща научих за историята, за начина, по който може да се гради бъдещето. Не съжалявам, седем години вече съм член на ВМРО и се гордея с това. Реших, че това е моят път занапред – свързан с тази борба, която навремето моят прадядо е изоставил. И съм благодарен, че вече мога да предавам това знание напред.

- Какви са възгледите на младия човек във ВМРО в момента?

- Повечето наши членове много са прочели, имат огромен интерес спрямо Македония и  винаги са подхождали с разбиране към тези проблеми. Най-основното, което е мисъл на Тодор Александров, един от основните водачи на македонското движение, е че българският характер на Македония е неоспорим факт. Тогава от движението приемат борбата за независимост, защото тогава на дневен ред е борбата за автономия на Македония. След извоюването на автономията е можело да се случи ново Съединение по примера с Източна Румелия.  Така е щяло да се извърши духовно и политическо обединение на българите в една държава.

- А реално ли е това днес? Не е ли една утопия?

- Сега нещата стоят по различен начин. В рамките на европейското семейство можем да бъдем заедно след време. Но Македония трябва да изпълни някои условия, които да я направят пълноценен член на ЕС, като основно това е езикът на омразата. Аз редовно следя македонските медии и девет от десет статии са с езика на омразата. Трудно може да се намери “добра” статия. Наскоро четох, че остро се критикува изказването на Георги Първанов, че България трябва да има позиция за спора за името между Гърция и Македония.

Бети: - Но и тук има случаи, в които се говори против Македония. Например статията на Божидар Димитров. А за спора между Гърция и Македония… Вече имаме посредник, България няма нужда да се намесва. Затова е сложен спорът - защото всички се намесват.

- Бети, какво според теб е отношението на повечето българи към Македония?

- Не е както е било, вече отношенията са по-нормални. Повечето българи казват, че сме българи или че сме “братя”. Езика не го признават, казват, че няма македонски език. Досега не съм срещнала българин, който да каже, че има македонски език.

- Как реагираш на това?

- Ами казвам – ако няма, аз 13-14 години на какъв език съм учила. При нас в моя град няма български език в нито едно училище.

- Раздвояваш ли се дали да останеш тук или в Македония?

- Дойдох тук да уча, просто така се случи. Харесва ми тук, България е в ЕС. Аз съм си македонка, която живее в България. Имам само карта за постоянно пребиваване. Това е.

- Имаш ли българско гражданство?

- Не.

- А мислиш ли да си вземеш?

- Бъдещето ще покаже.

- Ти казваш, че не обичаш историята, но си чела българска история.

- Да, чела съм, и като кандидатствах тук също - с български език и българска история. Всяка страна си има различна история. Има разлика. Всеки си пише историята,  както му  е изгодно.

- Чувала си тезата, че македонската история е пренаписана в интерес на изграждане на идентичност. Какво мислиш за това?

- Аз казах, че всеки си пише историята така, както е изгодно. Всяка страна си има истина. Кое е истина? Никой досега не е казал.

- Какво ще стане ако на един македонец се падне темата за управлението на Самуил, където има огромно различие в двете “истории”?

Бети: - Ами може някой да напише българската история на изпита, защото кандидатства в тази страна и това пише в тези учебници.

Стоян: - Историята се гради на документи и извори и точно в град Битоля, ако й е интересно, може да посети музей, където има плоча с надпис: “Аз, Самуил, самодържец български”. Тя е дори изложена в музея и тамошните историци не се сещат, че това е доказателство за българската идентичност на Самуил…

Бети: - Ама няма какво да се връщаме на историята. Не е важно какво пише, важното е какво е сега.

Стоян: - В момента се изтриват надписи, които показват, че църквите са били свързани с Българската екзархия…Това е другият въпрос за историята, който преиначават. Историята трябва да се напише от екип български и македонски историци въз основа на фактите, които са неоспорими…

- Сърбия също присъства в историята на Македония, която е била част от Югославия. Какво е отношението на Македония към държава, която очевидно е имала по-агресивна намеса спрямо България?

Бети: - Аз не съм казала, че македонците смятат България за агресивна държава. Каквото е отношението към българите, това е и към сърбите.

- Младите хора опитват ли да се отърсят от разделенията “българи-македонци”?

- Да, всяка година броят на македонците, идващи да учат в България, се увеличава. Преди да дойда да уча тук, моите роднини ми казваха да внимавам какво ще се случи, казваха че тук има много кражби. Има си все пак нещо, което е останало, но не е както преди.

- Какво се говори в македонските медии за България?

- Отношенията ни са нормални. Има повече предразсъдъци например към албанците. Към българите не чак толкова. Нормално е да има все пак – ние сме две различни страни.

- Помежду си карате ли се? Има ли моменти, в които настъпва спор?

Бети: - Ами говорим си, но аз оставам с моето мнение. А Стоян ми казва да си науча историята. А моето мнение е, че Македония от 1991 година е независима страна и няма какво да се връщаме към историята…

Стоян: - Аз в крайна сметка такава си я приех (Бети), пък и гледам по-глобално на нещата – по-малко неща ни разделят, отколкото ни събират. Вече само с ирония гледам на тези неща. Аз няма как да споря с нея, след като отказва да се запознае с някои факти.

- Шегуват ли се от ВМРО с теб, че излизаш с македонка с македонско самосъзнание?

- Не сме приказвали много по темата, пък и тя започна да гравитира така или иначе покрай нас…И мисля, че няма нищо лошо. Тя не е някаква македонска “екстремистка”, каквито съм виждал.

- Ставали ли са спорове между нея и твои приятели?

- Тя отскоро се вижда с тях, не е имало време за такива разговори…

- Ти как би реагирал, ако започне един такъв спор? Би ли я защитил?

- Е, разбира се. Стига и тя да не прекалява с изказванията си, има една пресечна точка, която не трябва да се преминава – това е уважението към другия. Всичко друго е нормално, в кръга на дискусията. Това е най-важното - в реда на тези европейски ценности, които се опитваме да изграждаме, да скъсаме с балканското, да бъдем по-толерантни един към друг.

- Има ли нещо общо между България и Македония?

Бети: - Според мен е нормално да имаме обща история, общи неща, защото сме на една територия.

- Стояне, прапрадядо ти, който е дошъл от Македония, е естествено да има в съзнанието си идеята за “общото” с Македония. Обаче представи си, че си израснал в Македония. Израснал си с учебниците, медиите. И изведнъж някой ти обяснява, че си свързан със съседна държава. Как гледате на това в движението?

- Абсолютно разбирам колко е трудно на хората да променят възгледите си. Много е важно в каква среда израстваш. Например при един човек, живеещ затворен в някое село в Македония, никога не е идвал в България да се запознае с нашата култура…Те много малко знаят за Вътрешната македоно-одринска организация. Избирателно се редактира историята, много неща не са учили. Учат и че сме с дръпнати очи (смях). Тук в учебника може да проверите - пише, че сме с монголски произход. Те ни имат за “фашисти-окупатори”, а не знаят как е бил посрещнат цар Борис III в Македония по време на Втората световна война.

- А промяна на възгледите възможна ли е?

- Това със сигурност е болезнен процес. Но според мен с времето ще се изгладят различията. Това е пътят, ако Македония влезе в ЕС - на това се основават европейските ценности, не на омразата.

Бети: - Ама няма омраза, ние никого не отричаме! Българите изпитват много гордост по отношение на историята. При нас няма нещо такова.

- Да, но ЕС не искат “връщане на българската идентичност”. Не се ли изгубва тази мечта? Ето, при приятелката ти няма и следа от тази българска идентичност.

- Да, обаче ставаме свидетели на много хора с българско самосъзнание в Македония, които са репресирани, и много от тях са принудени да се изселят в България, защото там нямат шанс за семейно, за професионално развитие. Те минават през нас и организацията. Ние помагаме да си намерят работа, квартира, със сдобиване с българско гражданство и т.н. Българското самосъзнание е “тема табу” там. Можеш да бъдеш албанец, да бъдеш турчин, обаче българин не можеш да бъдеш.

Бети: - При нас всеки може да се определя, както иска. А хората искат български паспорти, защото искат да заминат в чужбина, защото това им помага – не защото се чувстват българи. Може би преди е било така, вече не е.

- Мислиш ли, че има репресии?

Бети: - Примерно тази Спаска Митрова беше си изкарала български паспорт и казва, че няма права в Македония. Според мен това е монтаж, платено е, не е вярно. Чувала съм, че има такива случаи, но при нас не се чувства, не съм го видяла при нас, където живея. Ако съществува, не е добре. Всеки се определя, както иска. На мен не ми пречи, човек има това право.

- А какво е мнението на родителите ти за споровете?

- Моите родители са учили на македонски и сръбски. Те работят в Благоевград, определят се като македонци.  Идвали сме тук на почивка, имаме приятели от България, те идват у нас на гости, ние у тях. На шега са се коментирали тези неща с езика. Ако имаше някакви проблеми, нашите нямаше да ме пуснат тук.

- Кога ще се присъедини Македония към ЕС?

- Когато се реши спорът с Гърция, тогава ще се присъедини. Но според мен ще стане трудно. Според мен спорът е абсурден. Или Македония, или Гърция – някой трябва да направи отстъпки. Не трябва САЩ, Европа да се намесват в спора, той трябва да се разреши от двете страни. Но нито една страна няма право да казва на друга страна какво да направи. Аз казвам и че Македония трябва да направи отстъпки, ние вече сменихме знамето си. Ние може би ще сменим името си с някаква наставка.

Стоян: - Сърбия точно това иска – този спор, който вътрешно подхранва. Почти всички медии са създадени с бивши югославски капитали. Сърбия има интерес Македония да остане под лоното им. И сега се подхранва общественото мнение.

Бети: - Македония е независима, не е под влиянието на Сърбия. Няма нищо общо с нея сега. Македония има други проблеми, икономически. То имаме и гръцки компании, въпреки спора с Гърция. Ние сме една малка страна, която още не се е развила, нормално е да има такива инвестиции и влияния.

- Има партии с агресивен национализъм, които привличат избиратели. Какъв   е вашият национализъм, как би го описал?

Стоян: - Нашият национализъм е градивен, като предпочитаме нещата да се осъществяват на основата на разума.

- След като не упражнявате агресия, защо тогава се случи побоят над йеховистите в Бургас?

- Протестът, който тогава беше организиран, беше граждански. Само една част от протестиращите бяха хора от ВМРО, друга част са хора от квартала и фенове на футболни отбори. Срещу председателя на местната структура на ВМРО в Бургас Георги Дракалиев беше заведено дело за подбудителство за хулигански прояви, а според мен няма как да е подбудител. С позицията си на общински съветник не се предполага, че ще прави подобни действия. И предстои това да се докаже. В много градове сме провеждали само мирни събития. С насилие няма как да се реши проблема. Ужасно беше, че ни принизиха до нивото на “Атака”, до този страхлив популизъм.

- Движението поиска ли все пак обяснение от присъствалите на побоя за случилото се?

- Ние пуснахме специална декларация, че не сме подстрекатели на случилото се.

- Добре, ти казваш, че в Македония има реч на омразата, Бети казва, че няма. Ти – че има сръбско влияние, а тя отрича. Как си обяснявате огромната разлика в мненията?

Стоян: - Според мен те много се доверяват на тамошните медии, което не е правилно. Техните медии определено не създават правилно обществено мнение и информираност…. Последният случай, с който се сблъсках, е на човек, който е лежал в затвор. Сега в момента е в Бургас, тече процес по издаване на българското гражданство, има работа вече, започва нов живот. Братът на неговата съпруга е бил убит заради това, че има българско самосъзнание.

Бети: - Не вярвам така да са се отнасяли с него, да му е било забранено да говори. Понякога и България преувеличава нещата. Как пък нито една македонска медия не се е обадила за тези случаи? http://www.vmro.bg/index.php?option=com_content&view=article&id=2794%3A2011-07-01-08-01-09&catid=1%3Alatestnews

5

Актуелни теми од медиумите / 2 Юни Денят на Христо Ботев

« на: Јуни 01, 2011, 10:48:52  »

Христо Ботев е роден на 6 януари 1848 година в Калофер. От 1854 до 1858 година Христо Ботев учи в Карлово, където Ботьо Петков е учител. По-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през юни 1863 г. завършва калоферското трикласно училище.

През октомври същата година с помощта на Найден Геров заминава за Русия и се записва кaтo частен ученик във Втора Одеска гимназия. Тук се запознава с руската литература и попада под силното влияние на Александър Херцен, Николай Чернишевски, Николай Добролюбов и други. Тогава прави и първите си поетични опити. През септември 1865 г. е изключен от гимназията. По това време се свързва още по-тясно с руските революционни среди. През октомври и декември 1866 г. е учител в бесарабското село Задунаевка.

Поради заболяване на баща му, през януари 1867 г. му се налага да се завърне в Калофер. По това време на 15 април във вестник „Гайда“, редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на Хр. Ботев — „Майце си“.

През лятото на 1868 г. Ботев се записва в четата на Жельо Войвода, на която е определен за секретар. Тогава написва стихотворението „На прощаване“. По различни причини четата се разпада и не преминава Дунава.

През септември същата година постъпва в букурещкото медицинско училище, но поради липса на средства e принуден скоро да се раздели и с него. Изпаднал в крайно бедствено положение, Ботев прекарва зимата в една запустяла вятърна мелница край града. Тук живее заедно с Васил Левски и остава възхитен от способността на Апостола да преодолява лишенията, на които по това време бил изложен и той.

През февруари 1869 г. постъпва като учител в Александрия, а през август същата година заминава учител в Измаил, където учителства до май 1871. През следващите години се мести от град на град. В Галац установява контакт с руския революционер Н. Ф. Меледин и чрез него поддържа връзки с революционните кръжоци в Одеса. В края на април 1871 Ботев е задържан в продължение на два месеца във Фокшанския затвор (във връзка с разкриване дейността на Н. Ф. Меледин) и след излизането му на свобода се установява отново в Букурещ.


На 10 юни 1871 г. издава първия си вестник „Дума на българските емигранти“. През октомври същата година участва в годишното събрание на Българското книжовно дружество. През април 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и отново е изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов. Списва във вестник „Свобода“, който си сменя името на „Независимост“, а по късно работи като сътрудник и съредактор на революционния орган. На 1 май 1873 г. издава сатиричният вестник „Будилник“. На 20-21 август 1874 година участва в общото събрание на БРЦК и след това продължава да работи като негов секретар. През следващия месец става учител в българското училище в Букурещ. Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новия орган на революционната партия — в. „Знаме“ (8 декември 1874 година). През 1875 година издава преводите „За славянското произхождение на дунавските българи“ от Д. Иловайски и „Кремуций Корд“ от Н. Костомаров. През юли същата година сключва граждански брак с Венета, като техен кум става Георги Странски. През септември същата година съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката „Песни и стихотворения“ и „Стенен календар за 1876 година“ със стихотворението „Обесването на Васил Левски“. На 13 април 1876 г. се ражда дъщерята на Христо Ботев и Венета — Иванка. На 5 май издава вестник „Нова България“.

След удара, нанесен на Вътрешната революционна организация, след обесването на В. Левски и колебанията на Л. Каравелов, начело на БРЦК застава Ботев.

6

Вести од културниот живот / Патриотът на нашето време

« на: Мај 31, 2011, 04:24:07  »

                                                                      ПАТРИОТЪТ НА НАШЕТО ВРЕМЕ


Съвсем случайно

в нашта политика

откачен един

започна да се тика,

чул отнейде

този идиот,

че модерно било

да си патриот!!!



И лудия подхвана

от утрото до здрача

да се кокошини

кат петльо да подскача,

етикет самичък

приши си патриотски

и навред се пъчи

с него идиотски!!!



Учил - недоучил

навсякъде си кряка

пари и власт

за него са мерака,

ръчка постоянно

българи да скара,

за да може той

пари да си докара!!!



Историята наша

изобщо я не знае,

а за всичко плямпа

кат пуделче си лае,

че с гръмки фрази

за отечеството мило

на власт урежда

своето котило!!!



Дзвери се безумен

и угоднически блее

винаги в посока

где вятърът си вее,

вчера политици

обидно ги нарича

днеска им слугува

и кат куче ги обича!!!



Принципи и тези

сменя ги безброй,

само за да може

на хранилка да е той,

идеи чужди

крадне и не спира

и с крясък луд

кат свои ги лансира!!!



Смирено кръста

кат ангелче целува,

а за власт, пари

и на дявола слугува,

лъжи различни

по митинги си пръска

вярата използва

кавги да ни насъска!!!



Езика роден

в парламента го отрича,

а после нагло

патриотин се нарича,

за арменски геноцид

вие и припява,

а кога е вота,

тогаз се не вестява!!!



Дотам е стигнал

весден да лицемери

и като слънчасал

с Левски да се мери,

а тази наглост

за извода ни стига,

че тоз маймун

вече кукурига!!!



Ревностно навред

интелектуалец се зове,

но не за българи,

а за сърбите реве,

за българи под робство

истината крие,

че най обича

за чуждите да вие!!!



Тезите си сменя,

по европейските въпроси

винаги е с тази,

далаверата що носи,

с пиянски свади

Европата я шашна,

че и там показа

простотията домашна!!!



И се пита всеки

кой ли го лансира,

на народа кой

тоз смахнат го навира,

но опита показва,

че такива грандомани

слуги са жалки

на нашите душмани!!!





Лошото е тука,

че с тази политика

родината в кереча

тоз лъжко ще натика,

че този луд

последици не смята

и хич не мисли

за родината ни свята!!!





Затуй е редно

правдата да кажем

и на лудия сега

пътя да покажем,

че кой за власт

се пише патриот,

той име заслужава

кръгъл идиот!!!


А този смахнат

шета между нас

мира ни трови

кат кучето със бяс

и кой го срещне

нека да не трае

всеки да го гони,

когато го познае!!!



Никола Григоров



http://www.sitebulgarizaedno.com/

7

Актуелни теми од медиумите / Нов протест срещу "Свидетели на Йехова" в София

« на: Април 28, 2011, 05:41:18  »

На 1 май 2011 (неделя) от 12.00 ч. ВМРО организира протест срещу сектата „Свидетели на Йехова” в София. Протестът ще се проведе пред „молитвения дом” на „Свидетелите на Йехова” в близост до метростанция „Люлин” (улица 397, № 16).

Срещу заробването на личността!

Срещу търговската употреба на религията!

Срещу посегателството над националната общност!

http://vmro.bg

8

Документи / Улиците на Пловдив

« на: Март 19, 2011, 07:18:00  »

9

Средновековна историја / На 4 март 870 г. е основана Българската православна църква

« на: Март 05, 2011, 04:50:15  »

На 4 март отбелязваме една забележителна дата в българската история – основаването на Българската православна църква. 1141 години са минали от онази знаменателна 870 г., когато в Константинопол на поместен църковен събор се даде първият статут на автономия на нашата Църква.

Този важен за християнството събор бил свикан, за да се уредят възникнали проблеми между Изтока и Запада, но най-вече да се реши църковният статус и принадлежността на новопокръстения български народ. Тази дилема се превърнала в камък на раздора между Рим и Константинопол поради стратегическото местоположение на Българската държава. Проблемът се усложнявал поради сложността на юрисдикцията над българските земи. Но той бил разрешен веднъж завинаги на извънредно заседание на Константинополския събор, състояло се на 4 март 870 г., на което присъствали и представители от България.

Знаем от историята, че до 732 г. Източен Илирик, в който влизала и Западна България, бил подчинен на Рим, а латински духовници по покана на св. цар Борис извършвали евангелизация на българския народ. Това дало основание за претенции на Римския престол за юрисдикция над Българската църква.

Сериозни аргументи имал и Константинополският престол, под юрисдикцията на който след 732 г. попада цялата територия на Балканите. Този апостолски престол от първите векове на християнството обгрижвал духовно голяма част от българските земи преди основаването на българската държава. Под неговия омофор се кръщават князът и българският народ в 865 г.

След непримирими спорове за правото на юрисдикция над българските земи се стигнало до консенсус, че решаващ фактор за определянето й ще е какви духовници са заварили българите по тези земи, когато са основали своята държава. Българските пратеници отговорили, че са заварили гръцки (византийски) духовници. Това било решаващо за събора да отсъди, че следва Българската църква да принадлежи юридидически към Константинополския престол. Римските духовници следвало да напуснат България.

Съборът се вслушал и в аргументите на българските представители, които желаели България да има своя самоуправляваща се църква. Решено било да й се даде статут на автономна архиепископия под юрисдикцията на Константинополския престол. Това давало възможност на нашата църква почти самостоятелно да урежда духовния живот и административните въпроси в своя диоцез. На българския архиепископ било дадено право да свиква свой собствен синод, а сам той да се избира пряко от българския синод, в съгласие с владетеля, като Константинополският патриарх само утвърждавал станалия избор. Според правилата на св. Църква вменявало му се в дълг да споменава Константинополския патриарх по време на служби и да взима осветено миро от него.

Статута си на автономна архиепископия Българската църква запазила чак до 917 г., когато след победоносните войни на цар Симеон Константинополската патриаршия й признала статут на патриаршия.

Пръв глава на новосъздадената автономна Българска архиепископия става архиепископ Георги. За него имаме изключително ограничени сведения. Името му се споменава в надпис върху оловен печат от IX в., намерен в Мадара, който казва: „Богородице, помагай на своя раб Георги, архиепископ на България“. Подобен пръстен е намерен в Плиска. Единствено известно за архиеп. Георги е, че издигнал славянина Сергий за епископ в Белград, което станало причина за гневните протестни писма на папа Йоан VIII до св. княз Борис.

Предполага се, че седалището на архиепископа е било в столицата Плиска, където и досега стоят основите на величествена катедрала (Голямата базилика) – една от най-големите в тогавашния християнски свят. Там е намерен и пръстенът с името на архиепископа. Архиепископ Георги остава на върха на Българската църква докъм 885/886 г., когато на поста го сменя архиепископ св. Йосиф Изповедник.

Въздигането на Българската църква на 4 март 870 г. в ранг на автономна архиепископия от най-високата и авторитетна църковна институция – всехристиянски събор авторитетно поставя основите на самостойното ни духовно развитие през вековете, способствало България да се превърне в първостепенен духовен център на Балканите и в Европа. Създават се предпоставки за създаването само след няколко десетки години на самостоятелната ни патриаршия, просветила духовно славянския род и създала през вековете безценни духовни бисери, съхранявани и досега в съкровищницата на християнската святост. http://www.dveri.bg/content/view/12859/29/

10

Емиграција / Diaspora / Германия, българска приказка

« на: Февруари 22, 2011, 10:29:43  »

Мария Хаджиниколова показва снимка на сестрата бенедиктинка  Хелмтрудис Ленер, преподавала дълго  в местното немско училище и погребана в гробището на Бърдарски геран Ето я, почти тича по хлъзгавия тротоар, обточен със заскрежени ели. Спира задъхана пред кметството и поглежда часовника си. Въпреки празничната шетня вкъщи не е изневерила на немската си точност. Ухае на изтънчен парфюм. Загърната в коженото си палто, прилича на жена без възраст, попаднала случайно в селото. Личи й, че се е завърнала на това място след дългогодишен "градски отпуск".

80-годишната Мария Хаджиниколова е една от двете потомствени немкини, останали в Бърдарски геран след изселването на голямата швабска общност преди близо половин век.

Има нещо приказно в това двуезично някога село с вечно зелената му иглолистна улица и с двата му островърхи католически храма - българския и немския. От едната страна на улицата се намира "Свети Йосиф", църквата на "палкенете", както се наричат местните банатчани помежду си. Немската е в източния край на селото, където някога е била швабската махала. Името й е "Дева Мария - Майка на святата надежда", но малцина вече го помнят. Години наред тази църква е изоставена и затворена, селото почти успява да я забрави, а под купола й гнездят само гълъбите. Уникалната й архитектура и до днес приковава намясто въпреки безмилостните поражения на времето - с готическия й надпис върху главния храм, с шокиращите образи на братята Кирил и Методий, поставени над всички светци пасионисти. Днес на вратата пише: Влизането забранено.

Селото оживява преди 130 години. Първите му заселници са банатските българи. След двувековен престой отвъд северната ни граница те се завръщат в родината. След тях пристигат швабите, с които са опирали стреха до стреха в Банат.

Немците идват с яките си бързи коне - кръстоска между арабска и белгийска порода. Благодарение на тях дълги години съседната Бяла Слатина се слави като най-добрия пазар на жребци, който привлича купувачи от цяла България. Швабите пристигат у нас като желана работна ръка. Но макар и уважавани от местните, остават да живеят като затворена общност, запазвайки езика си - немски диалект, своите етно-религиозни и битови традиции.

Местните хроникьори разказват, че сред първите немски заселници в селото са семействата на Ханрих Рус, Яков Бекер, Петер Гейл... Привлечени от плодородната земя и гостоприемството ни, швабите бързо се множат. В началото децата им учат заедно с българчетата, докато през 1933 г. вдигат свое немско училище. А българските и немските католици се молят в един и същи параклис, макар и на различни литургии, докато всеки вдигне своя си църква.

Въпреки че двете преселнически общности делят един мегдан, орат земите си рамо до рамо, а един италиански майстор реди къщите им това не им пречи често да си вдигат юмруци, да влизат в кавги и раздори, да разиграват шекспировски трагедии ала Ромео и Жулиета. Младите нямат право да се влюбват и женят вън от етническата общност, разказват местните, докато чакаме часа на срещата ни с Мария.

"Ето ме, истинска, чистокръвна швабка - усмихва се срещу ни жената малко след като сме седнали на топло край зачервената печка. - Ние, швабите, сме солта на немската нация, също като шопите - на българската. Упорити сме, трудолюбиви, амбициозни, инатлии. Където и да отиде, швабът пуска корени, можеш да го изтръгнеш само насила", разказва Мария, чиято моминска фамилия е Дауербах. Буквално преведено на български името й означава "траен поток". Държи в ръцете си книга, изпратена й наскоро от Мюнхен, която разказва историята на предците й.

Мария е от дунавските шваби, попаднали в банатската част на Унгария след 30-годишната война на Германия. Наричат ги донау швабен, тъй като се заселват предимно край мочурливите земи на реката. Част от тях пристигат у нас по време на османското робство и се заселват в Пловдивския край. Според Мария част от фамилията й тръгва от поречието на река Маруш, а другата - от река Темеш. "Помня, че баба ми в яда си пустосваше: "Иди се удави в Маруш!" Значи те са живели някъде край тази река. Имахме и едно куче, което се казваше Темеш - грамадно, алпийско. Като деца го яздехме. Явно е било кръстено на реката", твърди Мария.

Дядо й Йожи Велч е рационализатор. Той прави първата перална машина в България - в дървени корита, облицовани с неръждаема ламарина, и колело, което се върти на ръка. С такава пералня се снабдява след това и немското посолство. Велч е майстор и на приставки за плугове, изобретява преса за вадене на петмез, а заедно с неколцина българи - и първата вършачка.

Другият дядо на Мария - Йозеф Дауербах, пък е сред основателите на местния немски духов оркестър. Историята на този мъж е достойна за роман. За да намери лечение за болната си съпруга, той заминава със семейството си в Америка. На шестата година от престоя им избухва Балканската война. Тогава Дауербах се връща в Бърдарски геран, облича войнишка униформа и тръгва на фронта да се бие под българския флаг.

През 1943 г., когато Хитлер се опитва да събере всички етнически немци в Германия, тръгва и той. По това време бомбите в Германия валят. Глад, мизерия. При това местните ги наричат "български цигани". Унижен и обиден, Дауербах се връща в България. Малко преди смъртта си моли внучката си Мария света да преобърне, но да му помогне да умре като български гражданин. Тая земя е хранила децата му, тя му е дала професия, в нея ще лежат костите му, докато свят светува.

"Заедно със сестра ми отидохме във Външно министерство и разказахме тая история. За моя изненада, когато споменахме, че на смъртното си легло дядо ми е пожелал да бъде погребан като българин, служителят се просълзи. Един ден преди дядо да почине, вкъщи пристигна писмо, с което му известяваха, че е получил поданство."

"Бях на 15 години, когато всички немци трябваше да се изселят по заповед на Хитлер в Германия", продължава Мария и гласът й глъхне. Спомените й от този ден са твърде горчиви, а картината, пред очите й още не е избледняла. Датата е 9 май 1943 година, преломен момент във Втората световна война. Немците губят за пръв път битка при Сталинград. Но швабите от Бърдарски геран вече са продали цялото си имущество и играят прощално хоро на площада пред Белослатинската гара. Цялото село е впрегнало каруци и се е стекло да ги изпрати с духова музика. Може и да са имали търкания, но са израснали заедно, сближили са се, уважавали се, почти са сраснали след толкова години.

"Бяхме се хванали на хорото - деца, и възрастни. Българин, немец, българин, немец... Всички играят и плачат. През това време идва полк. Гернигроус. И досега му помня името, защото на немски означава "тоз, който обича да се големее". Лъскавите му ботуши скърцат, в ръката си държи бич за езда, удря наред и крещи: "Вие, мръсни свине, танцувате, а немските войници гинат като мухи!" Можеше ли той да разбере какво значи носталгията на тоя народ, който напуска дома си и заминава с пусто сърце и празни ръце.

Всички, които бяха в листата тръгнаха. Нямаше връщане назад. Дигнаха баба ми тежко болна. Тя умря на кораба, без да види Германия. Само баща ми и нас, децата, ни оставиха, защото имаха интерес да сме тук", разказва Мария.

По това време баща й работи като преводач от немски, английски и унгарски към грандхотел "България". Необходим е на германския генералитет, затова е изваден от списъка. Семейството на братовчедката на Мария - Франциска, също остава. Нейният баща пък е набеден за комунист. Така двете семейства продължават да живеят в Бърдарски геран, където ги чакат нови изпитания.

След девети септември швабите са в немилост. Бащата на Мария е изпратен в лагер в Белица. Къщата им е разграбена. Мария пък често е привиквана в милицията заедно с майка си и калугерките от католическия манастир в селото. Дни и нощи спят върху голия цимент, без да знаят защо.

Пак заради швабската й кръв народната власт не разрешава на Мария да кандидатства в университета. Завършва с пълен отличен акушерския институт, единственото учебно заведение, което може да запише. След това години работи в учебната база на Военномедицинския институт, където превежда немска литература и въвежда методика на лечение. Там се запознава със съпруга си Анастас Хаджиниколов, който по онова време е неин шеф. Сега двамата изживяват кротко старините си в реституираната къща с надпис Дауербах, благодарение на оня дядо Йоже, който цял живот живее като шваба, но умира българин.

За разлика от Мария братовчедката Франциска и съпругът й Стоян вече са опитали живота в Германия.

Внучките им живеят там от 20 години. През 1996 г. двамата старци заключили къщата си, събрали една чанта с дрехи и заминали при децата, за да станат и те истински немци. Държавата им давала по 860 марки на месец, плащала им квартирата и всички разноски. Нищо не им липсвало. Нали са с немско гражданство. Като се хванал обаче един ден Стоян за сърцето - мъка му е, мъка му е за Бърдарски геран... Хайде, жена, да се връщаме у нашето си село, хайде, та хайде... Никой не могъл да повярва, че искат да си тръгнат от Германия. Синът им купил бус, натоварили багажа и ги върнал в Бърдарски геран. Сега си седят на топличко в мутвака, както тук казват на лятната кухня, която ползват най-вече през зимата, разглеждат стари снимки и се смеят с братовчедката на спомени от едно време.

Как например 5-годишната Мария, докато поднасяла букет цветя на монсеньор Анджело Ронкали, му наредила "Изповядай се!", вместо да каже: "Заповядайте!". При това цялата омазана в кал, тъй като бързайки към храма, цопнала в канавка, пълна с тиня. Всичко това се случило при освещаването на немската църква през 1933 г. После разказват как няколко представителки на сестрите бенедиктинки в България и кметицата на селото Цветомила Спасова вече са обсъдили предстоящата реставрация на немската църква и принадлежащия й манастирски комплекс. А в Германия вече се събират средства за ремонта, който ще започне напролет.

Генезис

Статистическите данни сочат, че през 1878 г. немското имигрантско общество у нас наброява 436 души. Чужденците пристигат у нас като инженери, майстори занаятчии, чиновници, лекари и аптекари, църковни мисионери, носители на по-развита култура. Присъствието им в младата българска държава се засилва с приемането на Закона за заселване на пустеещите земи в България от 1880 г. Според клаузите му страната ни отпуска безвъзмездно обработваема площ на всеки новопристигнал етнически българин, осигурява данъчни и кредитни облекчения на семействата. Преференциите привличат у нас и доста чужденци, сред които са и немски колонисти-католици. Те получават също толкова земя, колкото и преселниците българи.
Компактно немско присъствие е регистрирано най-вече в селата с банатски българи. В католическата Никополска епархия се обособяват три немски енории - Царев брод (Шуменско), в Бърдарски геран (Плевенско) и в Доброво (Добричко). Всяка е с различна културно-историческа идентичност.
Между 70 и 90 немски семейства идват в Царев брод от Северна Добруджа и Бесарабия, пише архимандрит проф. Светлозар Елдъров в своето пространно изследване на католиците в България. В навечерието на Втората световна война броят им нараства на 420 души.
Първите немски заселници в Бърдарски геран и съседното му село Гостиля пристигат от областта Темешвар, Австро-Унгария през 1893 г. Само година по-късно в Бърдарски геран немските семейства наброяват 95.
Последни у нас през 1903 г. масово се настаняват немците, пристигнали от Крим и Херсон, Русия. Заселват се в село Али Анифе калфа, днешното Добрево. Изкупуват земите на изселващите се от страната ни турци. Шест години по-късно образуват самостоятелна енория. Заради новото си население след 1940 г. добруджанското село получава името Германци. Немски колонисти има във всички градски енории. Там те попадат в категорията на т.нар. долнодунавски левантийци - европейци, родени на изток.
Малко преди да приключи Втората световна, Хитлер решава да събере в Германия всички етнически немци от източноевропейските страни. Така по междуправителствена спогодба до 1943 г. от страната ни се изселват около 2100 германци. Макар и малка част от представителите на общността обаче остават да живеят на това парче българска земя, където са се родили. http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=128&aid=3324

11

Актуелни теми од медиумите / И кучетата в Македония опряха до български паспорти

« на: Февруари 03, 2011, 03:28:21  »

И кучетата в Македония опряха до български паспорти

Дългата и сложна процедура за получаване на паспорти на домашните кучета в Македония създава проблеми на собствениците и в крайна сметка те решават да им извадят български паспорт.

В България процедурата продължава не повече от 20 дни, а в Македония понякога се чака и до три месеца - особено за документи за пътуване в страните от ЕС, които струват от 50 до 200 евро, пише „Утрински весник“.

„Чакаме прекалено дълго за издаване на документацията и удостоверение от лабораторията. Всяка години при вадене на паспортите даваме огромни суми и някои решават да извадят български сертификати за своя любимец. Така се създава своеобразен бизнес с паспорти в страната“, казва Благоя Ристевски, който има домашно куче.

От македонските компетентни институции потвърдиха, че макар и да става дума за животински паспорти, получаването им продължава по-дълго, отколкото за вадене на паспорт на човек.

Документът на кучето важи четири месеца, след като бъде подписан от упълномощен ветеринар.

Първият коментар под статията във вестника към 13,46 ч. гласи: „Дори за кучетата почнаха да вадят български паспорт, по-практично било.. и някой ще прави коментар, че Македония била по-добро място от България. Море, за срам сме, в изолация, което означава не само, че е по-добре човек да е българин, но било по-добро и куче да си, българско да си“. www.dnes.bg

12

Актуелни теми од медиумите / Фашистки терор над българи в Македония

« на: Декември 13, 2010, 09:56:41  »

5-членно семейство на наши   сънародници търси спасение в България. Здравко Здравески е родом от гр.   Прилеп, Македония 45-годишен Семеен с четири деца. Един от   основателите на ВМРО в Македония. Бил е официален задграничен   представител на ВМРО в Холандия. Съпругата му Добрила Здравеска е внучка   на войводата Георги Стоянов от Крушево, загинал по време на защитата на   Крушевската република. През 1994 г. семейството е било репресирано,   заради притежаването на българска литература. Здравески е арестуван без   никакъв повод, а домът им е бил незаконно обискиран, откъдето е иззета   българска литература. Докато мъжът е бил държан в ареста, Добрила   Здравеска е притискана от униформените да предаде останалата литература,   както и документите и печата на задграничното представителство на ВМРО,   оглавявано от съпруга й. След идването на власт на правителството на   Любчо Георгиевски, Здравко е служил в Македонската полиция, където е бил   командир на подразделение на частите за бърза интервенция, т. нар.   „Лавове”. Участвал е активно във войната с албанските терористи през   2001 година. След края на войната е служил в специалните части “Тигри”.   Има офицерско звание “Капитан”. Заради прояви на пробългарско   самосъзнание е уволнен от служба през 2005 г. и разжалван, а през 2007   му е скалъпен поръчков процес с фалшиви свидетелски показания за   извършена измама и е вкаран в затвора. Впоследствие свидетелите срещу   него се отказват от показанията си пред нотариус заявявайки, че са ги   дали под принуда. Присъдата е обжалвана и коригирана от Върховния съд на   Македония, но въпреки това Здравко е оставен 2 години абсолютно   противозаконно в затвора в Идризово/Скопие/, а по-късно в Прилеп, където   лежи до септември 2010 година. Там е бил жестоко измъчван, редовно е   бил зверски пребиван. Има тежки травми от мъченията, избитите си зъби   пази в торбичка. Извергите редовно са го дрогирали с наркотици и   хапчета, за да не е в състояние да се оплаче, или да отива на свиждане с   близките си. След адските мъчения и побои не му е оказвана медицинска   помощ и му е отказван преглед при лекаря в затвора. Вследствие на това е   получил тежко възпаление на цялата глава и е имало опасност да умре. По   чудо е останал жив! Всичко това е било единствено, заради това   Здравески да се откаже от своето българско самосъзнание! Управителят на   затвора Драган Пенков не е позволявал никакви срещи на Здравко с   близките му, както и срещи с адвокат. Впоследствие 5 адвокати са били   отказани да защитават Здравески пред съд, заради нечовешките   средновековни инквизиции. През това време семейството му е репресирано и   са убити брат му, както и братът на съпругата му Добрила. Случаите са   заведени като “битови инциденти”, а убийците не са осъдени и са на   свобода. В момента единият от убийците се заканва на семейството на   голямата му дъщеря, че скоро ще “приключи” и с тях, защото са българи.
Със   случая на Здравко е бил запознат Спас Ташев - съветник на министъра за   българите в чужбина. Ташев го е посетил в затвора в Прилеп и е   разговарял със Здравески. След като излиза от затвора, Здравко идва с   жена си и трите си деца в България, тъй като неговият живот, както и   този на близките му са застрашени в Македония. В момента, 5-членното   семейство живее в Благоевград, без никакви доходи, морална и финансова   помощ, нито от страна на българската държава, нито от страна на   институции и организации. Животът им е в опасност, тъй като те са с виза   на временно пребиваващи и на 22 декември, трябва да напуснат България и   да се върнат в Македония, заедно с децата си, където има реална   опасност от физическа ликвидация.
В близките дни ще организираме   пресконференция с участието на Здравко Здравески и неговото семейство,   за да запознаем обществеността с фашистките методи на репресии и геноцид   в република Македония, по отношение на нашите сънародници там. Случаят   ще бъде отнесен и до световните и европейски правозащитни институции –   ООН, Европейският съд за правата на човека в Страсбург, където г-н   Здравески смята да заведе дело срещу македонската държава. Ще бъдат   сезирани Европейската Комисия и Европейският Парламент. Подготвят се   писма и до дипломатическите мисии на страните членки на ЕС и САЩ в   София, относно геноцидът над българите в БЮРМ, превърнал се в държавна   политика на тази страна.
Призоваваме да се публикува информацията за   Здравко Здравевски, както и банкова сметка, на която да се изпратят   помощи за гладуващото и изстрадало семейство. Апелираме всички българи   за съпричастност и солидарност, към тези изпаднали в нужда и   репресирани, заради самосъзнанието си наши сънародници.
IBAN: BG98UBBS80021030302230
СМЕТКА : 1030302230
БАЕ: 20080023
Обединена Българска Банка www.antenneair.com

13

Спорт / Приятелски мач между България и Македония беше прекратен заради масов бой

« на: Декември 11, 2010, 08:14:00  »

Приятелската среща по футбол в зала между България и Македония, играна в Благоевград, беше прекратена през второто полувреме при резултат 3:0 в полза на домакините. Причината бе заформилото се масово меле между играчите на двата отбора, в което се включиха дори и резервите, предаде БТА.
 
Поводът за спречкването, прераснало в масов бой, не бяха съобщени. Агенцията обаче уточнява, че само бързата намеса на полицията е предотвратила по-сериозни инциденти.

Съдиите Борислав Колев (България) и Ивана Пройкова (Македония) прекратили мача веднага след като страстите били потушени. За утре е планирана втора среща между двата отбора - от 11.30 часа. Не е сигурно дали тя ще се играе при създалата е ситуация. www.dnevnik.bg

14

Фолклор / Здружение на граѓани " Македонско - Бугарско пријателство"

« на: Ноември 07, 2010, 03:59:53  »

По инициатива на Здружение на граѓани " Македонско - Бугарско пријателство" Ансамбал „Гоце Делчев„ гостува в Битоля. http://www.youtube.com/watch?v=BqxGLTGVPAw&feature=player_embedded

15

Забележителни личности и настани / Годишнина от рождението на Ран Босилек - поетът песен.

« на: Септември 26, 2010, 08:03:11  »

Роден е на 26 септември 1886 в Габрово.

Баща му Станчо е занаятчия и опълченец от Освободителната война – починал, когато Генчо е седем годишен. Ран Босилек има двама братя и две сестри. Всички получават висше образование. Единият му брат е д-р Христо Негенцов (1881-1953), професор по педагогика. Другият му брат е Никола Негенцов (1888-1943) - физик, метеоролог, създател на метеорологията във военно-въздушните сили (ВВС).

Ран Босилек завършва Априловската гимназия в Габрово (1904) и известно време след това работи като учител (1904-1908). За своите малки ученици той написал първото си детско стихотворение „На косичка”, което било публикувано в списание „Светулка” през 1906 г. Следва славянска филология и право в Софийския университет (1908-1910), завършва право с докторат в Брюксел, Белгия (1916). Известно време е адвокат, но обичта му към децата става причина да започне да пише за тях.

Участва в редактирането на списание „Светулка”, редактира вестник „Врабче”. Редактор е в издателство „Хемус”, където се издава сп. „Детска радост” – едно от най-известните детски издания в България. Председателства Дружеството на детските писатели. Членува в Съюза на българските писатели. Ран Босилек е един от създателите на художествено оформената детска книга в България.

Ран Босилек е един от авторите, които съчетават рядката дарба на лирика и прозаика. Голямото му по обем творчество за деца е представено в десетки отделни издания и сборници.

Умира на 8 октомври 1958 година в София.