Бугарски Културен Клуб

Ве молиме пријавете (login) или зачленете се (register).

Пријавете се со корисничко име, лозинка и должина на сесија
Напредно пребарување  

Новости:

Прикажи ги пораките

Овој оддел овозможува да ги гледате сите пораки оставени од овој член. Но внимавај можеш да ги видиш истите само од делови на форумот каде имаш пристап.

Теми - Karev

Страници: [1]
1
Гоце Делчев - апостолът на Македония

„Г. Делчев бе един праведник с кама в пояса.
Легендата го представя като една бясна хала
и наистина никой не бе равен нему по смелост,
но в неговата природа преобладаваше мечтателността.
По призвание той бе роден за апостол.
Всички угнетени будеха бунт в душата му;
всички крайни блянове за преустройството на обществото изкушаваха ума му.
Една безспирна струя от разностранен идеализъм бликаше от него.”




Той имаше пламенно  сърце и железен дух.
Гоце виждаше надалече и разбираше, че врагът веке не е Турция,
а Европа и Великите сили.
И знаеше, че само в автономията е спасението за Македония.


"Той беше щастливец, защото умря между първите
и не доживя да види крахът на своето дело..."


Поклон !


***
Гоце Делчев. Писма и други материали:

http://www.kroraina.com/knigi/gd2/index.html

http://www.kroraina.com/knigi/gd2/gd_8.html

http://www.kroraina.com/knigi/gd2/gd_1.html#4

***

"...По обща заповед от Цариград и по предварително обмислен план турските власти в целата страна
почти едновременно вземат мерки, които гонят следующите три общи цели:

Първо. Да изловят всичките по-живи, по-събудени и по-юначни българи,
за които се има доношения, подозрения или просто за които може да се допуска,
че са в състояние да подбуждат и водят народа;
чрез тех, чрез заловени документи и комитетски книжа по обиските
да залови всичките нишки на революционното дело
и да срежи главата на революционното тело, за да може веднага да го смаже.

Второ. Да съсипе материално и да убие морално селското население като по-беззащитно
и да всее ужас и трепет в градското население, за да може по тоя начин да отстрани почвата
за виреение на революционното дело на страната, ако избегалите от ръцете му
или новодошли некои водителски сили
биха се опитали да го подновят и продължават.

Трето. Градовете и селата, даже и горите и полетата да стегни в железни обръчи,
[та] да стане положително невъзможна всека обществена деятелност на българина.

За постигание на тези три цели употребени са драконически мерки..."

2
Език свещен на моите деди
език на мъки, стонове вековни,
език на тая, дето ни роди
за радост не - за ядове отровни.

Език прекрасен, кой те не руга
и кой те пощади от хули гадки?
Вслушал ли се е някой досега
в мелодьята на твойте звуци сладки?

Разбра ли някой колко хубост, мощ
се крий в речта ти гъвкава, звънлива -
от руйни тонове какъв разкош,
какъв размах и изразитост жива?

Не, ти падна под общия позор,
охулен, опетнен със думи кални:
и чуждите, и нашите, във хор,
отрекоха те, о, език страдални!


ИВАН ВАЗОВ

***
МАКЕДОНСКА ИСТОРИЈА - Превод от немски А.Кочева

/със съкращения/

Тук като работна теза ще предпоставя, че има славяно-говорещо население в суверенната от 1991 г. многоетнична Република Македония, което преди 50 години бе ощастливено с нов оперетъчно създаден език, несъществувал никога преди това, и чието окончателно сътворяване и признаване подобно на каталонски, ладински и бретонски никога не е било предмет на обсъждания.
Съчиняването на този антибългарски разделителен език и глотонимичното му означаване като македонски (македонскиот jазик) - такъв глотоним до този момент не е бил познат -
се обяснява с политическия подтекст и държавните интереси на Югославия от 1944 г.: определянето на българите в Македония
просто като южни сърби, нещо което правят (дори и днес) сръбските университетски професори, би било твърде грубо за международната аудитория.
Съществуването на борещо се българско малцинство на югославска държавна територия определено се възприемаше като нежелателно. Живеещите в Косово и в Западна Македония албанци (почти толкова на брой, колкото и българите) тогава все още не са били възприемани проблематично, тъй като Косово все пак е стара сръбска територия, а държавата е славянска, респ. южнославянска (= югославска).
Затова е било излишно езиковото отделяне на югославски албански. Освен това върху югославските банкноти са отбелязани само славянските езици (сръбски, хърватски, словенски и македонски), независимо че в Югославия има общо взето повече албанци, отколкото славяноговорещи македонци.

Поради това, че Югославия беше създание на западните сили и се ползваше с благосклонността на Франция, Великобритания и САЩ, за разлика от минаващите за русофилско настроени българи, на „вътрешнославянските" дела не се обръщаше внимание. Всичко, идващо от Белград се приемаше безкритично, в името на добрите взаимоотношения.
Изцяло в духа на официалната дипломация беше и фактът, че първата македонска граматика [2] бе написана на английски език от американец, и то още преди да се появи „македонски" език.

Официалната българска политика по отношение на Македония беше психологически несръчна и изпълнена с противоречия.
[3] Тя е такава и до днес. Научната линия на БАН [4] обаче - много от нейните членове са от македонски произход - е да се докаже с лингвистични факти, че славяноговорещите македонци всъщност са българогово-рещи славяни, т.е. българи. Колкото и да са очевидни тези доводи (между българските и македонските диалекти не съществуват никакви разделителни изоглоси), [5] те оставят непросветения в областта на славистиката европеец напълно безучастен.
Зад подобни доказателства той подозира едва ли не националистическа пропаганда. Силно впечатление прави активността на Македонския научен институт в София, чиито членове са предимно българи, родени в Македония. В него се събират документи за действителните събития, свързани с България.
За съжаление в Европа за него все още не се знае достатъчно.

3
Авторът на книгата - Методи Петров
ни дава  възможност да се докоснем до събития,
оказали се съдбоносни за България.




"Саможертвата на българина през Априлското въстание направи Източния въпрос изцяло български...
При посещението си в Европа след въстанието Драган Цанков и Марко Балабанов разбират,
че въпросът за свободата на България е решен окончателно.
Спорът е единствено за нейните граници...

Единна и целокупна България в центъра на Балканския полуостров
не е по вкуса нито на европейските страни, нито на балканските държави.
Тази жестока за нас истина - плод на икономически и политически интереси на близки и далечни народи,
не е разбрана добре въобще от българските дипломати и политици.

Все пак в помощ идват споразуменията на Цариградската посланишка конференция,
свикана през декември 1876 г.
Тя трябва да разреши по мирен начин бъргарският въпрос.
Международната конференция в Цариград определя и границите на страната.
На нея се проектира да се създадат две автономни области под името България.

Едната трябва да има за седалище Търново и в нейните очертания да влязат санджаците
Търново, Тулча, Русе, Варна, Сливен и Пловдив.
/ с изключение на Момчилградско, Крумовградско, Смолянско, Свиленградско и Елховско/.

Другата област има за център София и в нея се предлага да се включат санджаците
София, Видин, Ниш, Скопие, Битоля / с изключение на част от Серско,
Струмишко, Тиквешко, Велешко и Костурско/.

Посочените области, влизащи в двете българии, се определят
в прибавка Б, протокол № 1, от декември 1876 г."

4
ЕДНА КНИГА ЗА БЕЗУМИЕТО НА "ВЕЛИКИТЕ"
 
И ТРАГЕДИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И МАКЕДОНИЯ.






10 АВГУСТ 1913  - ЕДНА КРЕЩЯЩА НЕСПРАВЕДЛИВОСТ

Най-младият участник в българската делегация водила преговорите
и подписала Букурещкият мирен договор е СИМЕОН РАДЕВ -
родом от Македония.
Човекът, който участва в освободителната Балканска война
и вижда триумфа на българското оръжие,
радостта на освободените си братя от Македония и Тракия,
става пряк свидeтел и участник в мирната конференция,
която жестоко ампутира неговата родина.
"Тръгвайки от София, ний знаехме, че отиваме на една Голгота."

"... ВСЯКА ПЕДЯ БЪЛГАРСКА ЗЕМЯ Е ЕДНАКВО ЦЕННА ЗА ВСИЧКИ БЪЛГАРСКИ СЪРЦА.
СКРЪБТА НА МОИТЕ ДРУГАРИ ДЕЛЕГАТИ БЕ НЕ ПО-МАЛКА ОТ МОЯТА.
НО У МЕНЕ ИМАШЕ И ЕДНА ОСОБЕНА БОЛКА.
ТИЯ ГРАДОВЕ,ЗА КОИТО ТРЯБВАШЕ ДА СЕ БОРИМ, БЯХА ЗА ТЯХ ГЕОГРАФСКИ ИМЕНА,
ИЛИ ИМЕНА, СВЪРЗАНИ С БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ.
ЗА МЕН ТЕ БЯХА ЖИВОТРЕПТУЩА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ, ЕДИН ДЯЛ ОТ МОЯ СЕТИВЕН МИР.
ТЪКМО ПРЕДИ ДВА МЕСЕЦА НИЕ -ТРЕТА СОЛУНСКА ДРУЖИНА -
БЯХМЕ МИНАЛИ ПРЕЗ ТИЯ ГРАДОВЕ
НА ПЪТ ОТ МРАМОРНО МОРЕ ЗА ОСОГОВСКИЯ БАЛКАН,
ДЕТО ОТИВАХМЕ ДА СЕ ПОСТАВИМ СРЕЩУ СЪРБИТЕ
И ЕДИН ВЪЗТОРЖЕН НАРОД НИ БЕ ПОСРЕЩНАЛ С ПЕСНИ И ЦВЕТЯ.

СЕГА ТЕ СЕ ОТКРОЯВАХА ПРЕД МЕНЕ СЪС СВОИТЕ ПРИЗОВАНИЯ,
ВЪЛШЕБНО ПРЕОБРАЗЕНИ ОТ МОЯ СПОМЕН:
ЕТО, В ПОЛИТЕ НА ЕДНА ПЛАНИНА, ТЪЙ ЛЕКА СЪС СВОИТЕ ОЧЕРТАНИЯ,
ЧЕ ИЗГЛЕЖДА КАТО ВЪЗДУШНА
И КЪДЕТО ШУМОЛЕНЕТО НА ЛИСТАТА СЕ НОСИ КАТО МЕЛОДИЯ -
СГУШЕНАТА СТРУМИЦА СЪС СВОИТЕ ГРАДИНИ И ИЗВИШЕНИ ТОПОЛИ;
ПО-НАТАТЪК, В ЕДНА ПОЛЯНА СЪС ЦЪФНАЛ МАК - РАДОВИШ;
ПО-НАТАТЪК, ЕТО ТАЯ МЕКА НА РЕВОЛЮЦИОННА МАКЕДОНИЯ,
ДЕТО ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ БЕ ПОЧНАЛ СВОЕТО АПОСТОЛСТВО- ЩИП,
КАЦНАЛ С БЕЛИТЕ СИ КЪЩИ НА ЕДИН ХЪЛМ, ПОД КОЙТО ТЕЧЕ БРЕГАЛНИЦА.
БРЕГАЛНИЦА, КОЯТО ПРЕМИНАХМЕ ЕДНА РАННА УТРИН,
БЛЕСНАЛА С ВСИЧКИЯ СИ СРЕБРИСТ БЛЯСЪК
ПОД ПЪРВИТЕ ЗАРИ НА ЕДНО МАЙСКО СЛЪНЦЕ;
И ЕТО ОЩЕ ЗАД НЕЯ, ПРОТЪНАЛ В МОРЕ ОТ ЗЕЛЕНИНА - КОЧАНИ,
ГРАДЪТ МЪЧЕНИК, ОТДЕТО БЕ ДОЛЕТЯЛ ГОДИНА ПО-РАНО ДО БЪЛГАРИЯ
ТРАГИЧНИЯТ ВИК ЗА БРАТСКА ПОМОЩ.
КАКВИ ГРАДОВЕ СЪС ЗДРАВА БЪЛГАРЩИНАИ СВОБОДЕН ДУХ И ОКОЛО ТЯХ КАКВА ЗЕМЯ!
ПРОПАГАНДАТА НА ЕДНА ЧУЖДА ДЪРЖАВА, КОЯТО СЛЕД КАТО НИ ОГРАБИ,
ГЛЕДАШЕ ДА НИ ПОМИРИ С НЕЙНОТО ГРАБИТЕЛСТВО,
ПУСНА В ХОД ТИЯ ОБИДНИ ЗА БЪЛГАРСКИЯ УМ ДУМИ:
"ЧУКАРИТЕ НА МАКЕДОНИЯ"- И ЕДНА ЧАСТ ОТ БЪЛГАРСКАТА БУРЖОАЗИЯ,
БЕЗ ЧУВСТВО ЗА РОД И РОДИНА,
ЖАДНА САМО ДА ДОБРУВА, ОХОТНО ГИ ВЪЗПРИЕ.

ЧУКАРИТЕ НА МАКЕДОНИЯ !
С ТИЯ ЧУКАРИ ЮГОСЛАВИЯ ДНЕС ДЪРЖИ МОНОПОЛА НА АФИОНА В ЕВРОПА,
АФИОНА, ТОЛКОВА ПО-ЦЕНЕН ОТ ТЮТЮНА.
НО ИМА НЕВЕЖИ, ЗА КОИТО ПЛОДОРОДНА ЗЕМЯ Е САМО ТАЯ,
ДЕТО СЕ СЕЕ ЦАРЕВИЦА И РАСТЕ ЛУК..."

5
КАК ПИШЕХА НАШИТЕ НАРОДНИ БУДИТЕЛИ И ГЕРОИ
Иван Михайлов

Документите в тая книжка не се нуждаят от много разяснения. Тe говорят ясно на всеки здрав разум и на всяка непомътена съвeст. Тези документи изхождат от нашите великани, които най-много събудиха и най-много прославиха народа ни. Но, за изобличение на онези, които измениха на народността си, даваме някои извадки и от техни писания.
Държавите, които поробиха Македония - Югославия и Гърция - са си поставили като главна задача да изопачат миналото, езика и писмеността на нашата народност, за да заличат по този начин нейната българска принадлежност. Кралска Сърбия и Югославия прилагаха една категория насилия и фалшификации в Македония; комунистическа Югославия прилага същите насилия и донякъде променени методи във фалшификацията. Целта, обаче, остава непроменена.
Властта на Тито побърза да изхвърли букви от азбуката ни, които отлично подхождат на нашето произношение. Тези букви са характерни в кирило-методиевската азбука, с която най-много ние между славянските народи имаме право да се гордеем. Желанието на белградската власт е да ни приближи и чрез азбуката до сърбизма. Със същото намерение тя внася в езика ни постоянно сръбски думи. Тя не иска да остави книгите на нашите заслужили народни будители да бъдат четени така, както са написани от авторите им; превежда ги на един новостъкмен в Белград език, който може да се нарече сърбо-комунистически, но в никой случай не е наш език.
Същата власт фалшифицирва даже съдържанието на писаните от нашите народни будители книги, изкривява и биографиите на самите писатели. Измежду многото факти тук споменаваме само тоя: титовата власт премълчава, че Григор Пърличев бе увенчан с лавров венец в Атина, като автор па поемата  “О Арматолос“, през месец Февруарий 1860 г. Гърция му предложи стипендия, за да учи в чужбина; разбира се, ако се обяви за грък. Пърличев публично заяви там, че е българин и отказа всякаква стипендия. Този знаменит жест на Пърличева, както и всичко друго, което в творчеството и живота му свидетелствува за неговото светло българско съзнание, титовата власт го изхвърля, прикрива го.
Настоящата книжка е сама по себе си ценен спомен за големите наши борци от най-славната епоха на новата ни история. Когато ние желаем да останем верни на техните завети, това значи, че оставаме верни на народните идеали, чийто носители бяха те; тези идеали нямат нищо общо с Югославия. Но това значи също, че оставаме верни на езика и писмеността на народа ни, чийто горди изразители бяха безсмъртните наши учители и водачи. Най- скъпи до техните сърца са били езикът и писмеността, с които те си служеха, заедно с цялото наше общество.
Изнесените тук документи са фотографирани, а някои дадени и в препис, на същият български език, на който са били писани от авторите, и точно както са били написани.

6
Цитат:
"Овде треба да се укаже на фактот дека во Република Македонија во периодот по Втората светска војна
пишуваат и објавуваат поезија поети од различно етничко потекло (македонско, српско, албанско, турско, влашко).
Меѓу нив има поети кои македонскиот јазик го прифаќаат како јазик на својот книжевен израз (В. Урошевиќ),
поети кои пишуваат и на македонски и на мајчиниот јазик (Л. Старова, Ф. Мухиќ),
и поети кои пишуваат на својот мајчин јазик,
односно на еден од јазиците на етничките малцинства (албански, турски, влашки).
Меѓу тие писатели има и значајни поетски имиња, пред сè од албанска и од турска етничка припадност:
Адем Гајтани, Мурат Исаку, Илхами Емин, Фахри Каја, Ресул Шабани, Луан Старова,
меѓу помладите – Екрем Баша, Линдида Ахмети и др."

/ Зер немало барем един да е пишувал на български ?.../







****
Koco Solev Racin

Елегии за тебе

„Чернеј горо, чернеј сестро!...“

Вчера си појдоф, наминаф
низ таја гора зелена
пот тиа буки високи
по килим сенки широки.

Одеф со глава замаен
наведнат, мртов, зачмаен,
одеф со грутка на срце
и каракамен на гради.

Деј гиди горо зелена!
Деј гиди водо студена!
Пилците пеат  –  ти плачеш,
слнцето грее  –  ти темнеш.

Ако ги криеш коските
на дели млади јунаци
тука што лежат по тебе
за тиа темни дубрави  –
зошто ги таеш песните?
Зошто по тебе дрвјата
и на дрвјата гранките
и на гранките лисјата
шумолат скришно таговно?


Два брега  –  двата стрмнини.
А от брег на брег танок мост.
Пот мостот вода морава  –
тече и мие ранава.

Тече от векот вековит
и нова и ’се по нова,
тече, а тука маките
’се стари и ’се постари.

Тече и влече со себе
сичко што стои пред неа,
а на брегови животот
чмае у троскот зараснат!

Течи си водо студена!
Течи си – рони брегови!
Течи – и нам низ срцето
нели и крвта ни тече?


Исцедете, ограбете
пот и труд и меса голи,
уста пуста затворете
да не каже оти боли.

Очи црни ископајте
да гледајат не давајте,
раци машки прекршете
срце лудо наранете.

Угаснете и светлини!
Мрак да биде  –  каракамен.

Има, има  –  в темнината
нешто живо пак да свети:
има болка на душата
има души наранети.

Болка боли  –  болка гори
болка пече, душа мори.
А болката кога свети  –
тешко, тешко, тешко клети!

7
**********************************************************
" ВОЙНАТА СЕ ВРЪЩА " - Анри Пози - 1934 г.

http://osoitza.hit.bg/mak_book/war_is_coming_back_Anry_Posy.doc

****************************************************
Една книга, която всеки, роден на Балканите, трябва да прочете:

"...Зная! Ще ми се намекне, именно, че съм посмял да го кажа,
че съм вдигнал булото, прикриващо пиянството на Ньой ...
Ако трябва всичко това да се направи отново, ще го направя!
Човек няма правото, знаейки макар и частица от една истина,
незнанието на която би могло да бъде фатално за близките му,
да не я прогласи, каквото ще и да стане с този, който я прогласява.
•••
Когато излязох от Македония, и бях дълбоко възмутен
в достойнството си на свободен човек
от гледките на зверство и робство, на които бях свидетел..."

***********************************************************

Страници: [1]