Бугарски Културен Клуб

Ве молиме пријавете (login) или зачленете се (register).

Пријавете се со корисничко име, лозинка и должина на сесија
Напредно пребарување  

Новости:

Прикажи ги пораките

Овој оддел овозможува да ги гледате сите пораки оставени од овој член. Но внимавај можеш да ги видиш истите само од делови на форумот каде имаш пристап.

Теми - jasbukivedi

Страници: [1]
1
http://www.encyclopedia.chicagohistory.org/pages/773.html

Цитат
Prior to the creation of a Macedonian republic in 1944, most Macedonian immigrants viewed themselves as ethnically Bulgarian and often referred to themselves as Macedonian-Bulgarians or simply Bulgarians. While immigration records failed to list Macedonians as a separate category, approximately three-quarters of those listed as Bulgarians were from the regions of Kostur and Bitola in Macedonia. These immigrants, and those from Bulgaria proper, typically settled together in the pre–World War II years, and established communities in Chicago and Gary as well as downstate in Madison, Granite City, and Venice, Illinois. In 1909 Grace Abbott, writing about the desperate poverty in which hundreds of these immigrants were initially living, estimated that 1,000 Macedonians and Bulgarians were living in Chicago.

 

2






Христо Чернопеев
от Уикипедия, свободната енциклопедия

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B5%D0%B2


Христо Чернопеев
български революционер
 
Роден: 16 юли 1868
Дерманци, днес България
Починал: 6 ноември 1915
Криволак, днес Република Македония
 
Черньо Пеев, наричан Христо Чернопеев, е фелдфебел от българската армия и деец на национално-освободителното движение в Македония и Одринско.

Съдържание
1 Биография
2 Източници
3 Външни препратки
4 Бележки
 


 Биография
Христо Черньо Пеев е роден на 16 юли 1868 г. в село Дерманци, Ловешко. Завършва III прогимназиален клас в Плевен. До 1899 г. служи в Плевен и Лом като унтерофицер и фелдфебел от българската армия. През 1900 г. става четник в четата на Михаил Апостолов Попето. От април е самостоятелен войвода на чета на ВМОРО в Кукушко.

 
Участниците в аферата Мис Стоун - Сава Михайлов, Яне Сандански, Кръстьо Асенов и Христо ЧернопеевПрез 1901–1902 г. е войвода на чета в Горноджумайско. Христо Чернопеев участва в аферата „Мис Стоун“ в Пирин през 1901 и в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година.

След поражението на въстанието заедно с Яне Сандански и Димо Хаджидимов участва в изработването на Януарската директива от 1904 година, която послужва за идейна основа на левицата в македоно-одринското национално-революционно движение. Войвода на чета в Кукушко; обучава бъдещи войводи на ВМОРО. Заедно с Яне Сандански развива значителна дейност по време на Младотурската революция в 1908 г. В 1909 година става един от учредителите на Народната федеративна партия (българска секция) и член на ръководството и. През декември обаче струмишките дейци напускат партията и Чернопеев заедно с Димитър Думбалаков и Константин Самарджиев Джемото обикалят Струмишко за възстановяване на оргиназиционната мрежа в окръга.[1]

През 1910 г. основава БНМОРО заедно с Апостол Петков и Тане Николов. Христо Чернопеев навлиза в Македония през 1910 година, заедно с войводите Ичко Димитров, Апостол Петков и Въндо Гьошев.

От 1911 година е член на ЦК на ВМОРО след като двете организации се обединяват. Води доброволческа чета по време на Балканската война (1912-1913) и участва в освобождението на Банско, Мехомия и Кавала. По време на Междусъюзническата война заедно с четата си подпомага действията на XXVII Чепински и XVIII Стремски полк в боевете при село Конче, Радовишко. До края на войната остава на разположение на командването на II българска армия. Заради бойните си заслуги към България е произведен в първо офицерско звание поручик. Става народен представител, но през 1915 г. напуска Камарата и като запасен капитан отива на фронта. По време на Първата световна война е командир на I рота на VI македонски полк. Загива на 6 ноември 1915 г. в бой със френски части край село Криволак, Щипско.




3


Тома Давидов
от Уикипедия, свободната енциклопедия
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%BE%D0%BC%D0%B0_%D0%94%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%BE%D0%B2

Тома Давидов
български офицер и революционер
 
Роден: 20 април 1868
Ловеч, днес България
Починал: 15 март 1903
Оздолени, днес Република Македония
 
Тома Давидов е български военен, поручик, и революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет и на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.


 Биография  [редактиране]
Тома Давидов е роден в град Ловеч на 20 април 1868 г. Завършва медицина. Като доброволец се сражава в Сръбско-българската война в 1885 г. Завършва Военното училище в София, където е съвипускник на Гоце Делчев и Борис Сарафов. Като офицер се включва в дейността на ВМОК.[1]

През 1895 г. участва в Четническата акция на ВМК, като войвода на чета в III-та Серска дружина в състав от 200 души. Дружината влиза в Неврокопско и превзема Доспат, заедно с Яне Сандански и Кирил Пърличев. Група, начело със стария харамия дядо Стойо войвода, се отделя от дружината и заминава за Драмско. Останалите четници, начело с Тома Давидов и капитан Димитриев се връщат в България.

От тази първа голяма акция в Македония Тома Давидов си взема първия урок в революционното движение. Той осъзнава, че въстание в Македония не може да бъде вдигнато само с чети, изпратени от България, а трябва дълга и упорита работа сред местното българско население, което да бъде добре подготвено за национална революция.

След завръщането си в Македония Тома Давидов се включва в работата на Тайните македоно-одрински офицерски братства и Върховния македоно-одрински комитет. На VI-ия конгрес в 1899 година е избран в ръководството на Комитета, заедно с Борис Сарафов, Антон Бозуков, Славчо Ковачев и Гьорче Петров. На VII-ия конгрес в 1900 година на Македонските братства в България е повторно избран за подпредседател на ВМОК.

През септември 1902 година Давидов, огорчен от вътрешните ежби във Върховния комитет, заминава за Македония начело на чета. Гоце Делчев го назначава за войвода на Ревизионната чета на II-ри Битолски революционен окръг. Давидов спечелва доверието на всички районни войводи. В писмо до своите приятели в София Давидов ги насърчава да действат по-активно с думите:

„ Нито минута да не стоим на едно място. Както знаеш, осветлявай (народа), защото както е казал Шекспир, заблуждението не спи, затова пък истината трябва да се повтаря 1000 пъти. “

Като главен ревизор на четите в Битолския революционен окръг Тома Давидов обикаля Охридско, Битолско, Демирхисарско и се грижи за военната подготовка на войводите и четниците, засилва дисциплината и бойния дух с оглед на предстоящото въстание. Димитър Попандов пише за него:

„ Голям водач, психолог, той разбираше човешката душа, влизаше в тежкото положение на населението и вземаше мерки, щото четите да не са му в голяма тежест. Беше издал заповед, когато се наложи чета да пребивава в дадено село, да не се поръчва какво да ѝ се приготовлява за ядене, а четниците да бъдат доволни от каквото ядене им поднесат селяните. Сам Давидов, когато отиваше в някое село, никога не позволяваше да му постилат завивки, а спеше само с шинела си. “

Помага му Славейко Арсов, а негови четници от това време са Тома Николов, Христо Настев и Лука Групчев. Тома Давидов и Лазар Поптрайков привличат нови войводи като Георги Папанчев и Никола Андреев.

През пролетта на 1903 г. подготовката за предстоящото въстание се усилва и в Преспанско, Ресенско и Охридско четите на ВМОРО често водят сражения с турския аскер. На 14 март 1903 г. Давидов получава съобщение, че Горнодебърската чета на войводата Деян Димитров е обсадена в село Ърбино и веднага вдига своята чета, заедно с въоръжени селяни от околните села, за да се притече на помощ.

На 15 март Давидов пристига близо до Ърбино заедно с 80 души, но сражението вече е свършило, войводата Деян е разкъсал обръча и се е изтеглил. Под село Оздолени, Охридско четата се натъква на башибозук и при завързалото се сражение поручик Тома Давидов е смъртоносно ранен. Неговите другари го носят върху т.нар. комитски саркофаг – три напречно поставени пушки.

Признателните селяни го погребват в местността Градище в Слатинската планина, като превръщат неговия гроб в място за поклонение. Местността се нарича Давидов гроб. Място на Давидов като главен войвода заема Христо Узунов.


4
http://query.nytimes.com/mem/archive-free/pdf?_r=1&res=9A00E3DE1338E633A25750C2A9629C946496D6CF

Za tie koi go zborat angliskiot jazik mora da prochitate za srbskiot teror. Mnogo lugje zaboraviha, no arhivata chuva spomenot!

Страници: [1]