Бугарски Културен Клуб

Ве молиме пријавете (login) или зачленете се (register).

Пријавете се со корисничко име, лозинка и должина на сесија
Напредно пребарување  

Новости:

Прикажи ги пораките

Овој оддел овозможува да ги гледате сите пораки оставени од овој член. Но внимавај можеш да ги видиш истите само од делови на форумот каде имаш пристап.

Теми - Karaman

Страници: [1]
1
Земенски манастир "СВ. ЙОАН БОГОСЛОВ"

Намира се до град Земен, в красива местност сред североизточните склонове на Конявската планина. За да стигнете до него, само трябва да се отклоните с 15 км. от главния път, свързващ София с Кюстендил, същият, който води за КПП Гюешево. И други пътища има, но не ги препоръчвам – в ужасно състояние са.

Църквата “Св. Йоан Богослов”



Манастирът не е действащ, обявен е за паметник на културата. Църквата “Св. Йоан Богослов” е построена през XI век и по чудо е запазена до наши дни. Преживяла е и сръбски, и турски нашествия. Стенописите са уникални, по художествена стойност се нареждат редом с тези от Боянската църква. Изографисвана е два пъти – през XI и XIII век. От първия живописен слой е запазено малко – образът на св. Ана и част от образите на св. св. Константин и Елена.

Входът на църквата



Подобно на Боянската църква са изографисани ктиторски портрети – на управителя (предполага се деспот Деян) и съпругата му Доя, а също и други двама – Витомир и Стаю. Ктиторските портрети в Земен са едни от най-ранните портрети на български боляри.

Повече информация:
http://www.tricky-design.org/index.php?man_id=30
http://bgsviat.hit.bg/zabelejitelnosti/Zemenski_manastir.html

2
Фолклор / Традиции и обичаи
« на: Март 07, 2009, 02:24:35  »
Идеята ми е тук да се пише за народните традиции, обреди и обичаи. Първоначално мислех да озаглавя темата "Български традиции и обичаи", но искрено се надявам в дискусията да се включат и македонци, които не се чувстват българи. Ще ми се в темата да дискутираме народните традиции и обичаи, а не да спорим кой от кого ги бил "откраднал".

Според народната традиция днес, в България се празнува Тодоров ден. Честито на именниците!
Но нека преди това споменем един друг голям празник - Сирница или Сирни Заговезни, който празнувахме преди една седмица.

Неделя Сиропустна, Сирни заговезни
"Аз ти прощавам, прости ми и ти" - това е мотото на този празник.

От векове православните християни в България честват Неделя на Всеопрощението, която е винаги 40 дни преди Великден. В народните ни обичаи тя е известна като Сирни Заговезни или Прошка. Това е началото на Великия Пост, чиято продължителност от 40 дни е символично свързана с много събития от живота на Иисус Христос. Това е време на подготовка за празника на Възкресението, време на покаяние, на пречистване. И на прощаване – така както Спасителят прости на хората, поемайки греховете им. Христос е казал още: “Ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви”.
На Неделя Сиропустна или Сирни Заговезни подготовката за Великия пост вече е приключила. Тя е започнала седмица преди това в деня, наречен Месопустни Заговезни. А цялата седмица е наречена “Простена неделя”. На вечерната служба, а по-късно и у дома християните си дават взаимно опрощение за извършените умишлени или неволни грехове, търсят помирение с баща, майка, деца, приятели и врагове. Защото прощаването е началото на един по-разумен, по-смислен и съзидателен живот.

На Сирни Заговезни по-младите обикалят по-стари роднини и близки - свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри и искат прошка и целуват ръка на домакините, като изричат традиционните думи на прошката: "Прощавай, мале, тате." "Просто да ти е, Господ да прощава" пък е задължителният отговор. Затова празникът е познат още и като Прошка. Според традицията по-възрастен не може да иска прошка от по-млад член от семейството.

В различните крайща на България на кумовете се носят различни ястия. В Плевен и Враца традицията повелява на кума да се носят три неща задължително: печена кокошка, пита и вино. В Габрово освен традиционната халва, на кумовете се носи торта. В Благоевград също носят торта.
Много популярен е обичаят "хамкане". Твърдо сварено яйце или парче бяла халва се завързват на червен конец, провесен през гредата на тавана. Стопанката или най-стария член на семейството разлюлява яйцето (халвата) и всеки се стреми да го хване с уста. Който първи успее, ще е късметлия, ще му е сладък живота и ще му върви на добре.

На Сирни Заговезни се палят огньове. Всички се надпреварват чий огън ще бъде най-голям и висок. Вярва се, че колкото по-буен е огънят и колкото по-далеч осветява околността, толкова повече тя ще бъде предпазена от градушка. Много популярен е и обичаят хвърляне на стрели. Всеки ерген изстрелва с простичък, направен от самия него, лък запалена стрела в двора на момата, която си е харесал. Обикновено това продължава до късна доба на Заговезни. Семейството на момата стои будно, за да гаси пламъците, докато тя самата събира стрелите. Която мома събере най-много стрели от двора си, тя е най-лична и най-харесвана.

В седмицата преди Сирни Заговезни в някои тракийски селища тръгват кукерски дружини. Маскирани мъже, облечени с кожи и накичени със звънци, обикалят по домовете, разиграват комични сценки и благославят за здраве и плодородие. В групата обикновено има водач, наричан "хаджия", и "кукерска булка" или "баба" - мъж, облечен в парцаливи женски дрехи и с парцалено бебе в ръце.
Но кукерските игри не са характерни за всички български крайща. Например, в Габрово няма такава традиция. За сметка на това в миналото са правили карнавал и маскирани дечурлига са обикаляли по къщите. Това е била т.нар. "Олелийня" - карнавалът, който сега се провежда през месец май.

Всъщност, не само у нас се празнува така началото на Великия пост. Прочутите карнавали във Венеция и Рио де Жанейро са по същото време.

Още по темата може да прочетете от тук:
http://gotvarstvo.georgievi.net/a/forgiveness
http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=1122&sectionid=8&id=00008
http://bgfactor.org/news.php?cm=13&nid=47477
http://www.traditions-bg.com/bg/sub_5_1.php

До колкото знам, в Струмица също има карнавал на Сирни Заговезни. Вярно ли е?





3
Фолклор / Мартениците
« на: Март 05, 2009, 02:38:11  »
Когато отворих този сайт, първото нещо, което ми грабна погледа беше красивата мартеница и цитатът от Миладинови.
В неделя беше 1-ви март и понеже все още не е отминала мартенската еуфория, нека погороворим за баба Марта и мартеничките. Легендата, която аз знам за мартеницата е свързана с Аспарухорите българи. Все пак реших да потърся повече неща в Мрежата и открих интересни неща.

Легендите:

Повечето от легендите за мартеницата бяха свързани с хан (кан) Аспарух и неговата сестра Хуба (или Калина):
http://www.az-deteto.com/index.php?id=837
http://www.public-republic.com/magazine/2008/03/1141.php

Имаше и легенда, която свързваше мартеницата с друг български владетел - хан (кан) Крум:
http://tota.blog.bg/viewpost.php?id=297177

Имаше и автори, които свързваха мартеницата с траките - още Орфей я бил носел на лирата си, но не бяха толкова категорични и убедителни. И там посочваха мартеницата като прабългарски символ.
http://news.vestnik24.com/newsbg/news_716557.html?news=3&mode=new

Разказваха също и една друга приказка за баба Марта и братята й - Голям и Малък Сечко и упоритата млада овчарка, която останала замръзнала и вкаменена с овцете и козите си.
http://www.ba4ka.com/index.php?option=com_content&task=view&id=128&Itemid=38
Тази приказка и аз я знам от моята баба. Овчарката се казвала Марта и извела на паша овцете и козите си, въпреки предупрежденията. "Аз Марта и тя Марта. Какво ще ми направи?" - така говорела за лютата Баба Марта. Но, баба Марта наистина се налютила и ... знаете тъжния край на приказката.

Традицията:

"В старите времена мартеницата е била възприемана като ритуален знак – амулет, предпазващ от злите духове. Но дори и сега българите вярват, че ако носят мартениците през март че са здрави цяла година. Има древна поговорка, която гласи „Ако не носиш мартеницата си през Март, Баба Марта ще ти изпрати лоша прокоба.”
Сутринта рано стопанките простират или закачват пред домовете си червени престилки, пояси, прежди, черги или пресукани червени конци: те пазели къщата, да не влезе в нея злото — болести и немотия. Като ги видела, баба Марта щяла да се разсмее и да пекне слънце.

Предварително жените усукват бели и червени вълнени конци — мартеници, които завързват или окачват на всеки от семейството. Мартениците трябвало да са така усукани, както момите се усукват около момците. Невестите носят мартениците отдясно, момите — отляво. Ергените ги носят с разчепкани краища, а зрелите мъже — изрязани до възела, за да не се развяват по седенките.

Мартениците пазят човека от уроки и болести; свалят се чак тогава, когато се види първия щъркел и след като се свалят, се закачат на разцъфнало (или зелено) дръвче. По други места я слагали под голям камък и след девет дни гледали какво има под него. Ако са се настанили мравки, годината ще е богата с овце, ако има други по-едри буболечки — сполука в крави, в едър добитък. Затова някъде наричат мартеницата "гадалушка". Другаде я хвърляли в реката, та по вода да им върви и всичко лошо да изтече.

В някои краища наричат седмицата, започваща от 1 март броените дни — по тях гадаят какво ще бъде времето през годината. Широко е разпространен и друг обичай — избиране на ден: всеки си намисля определен ден до 22 март и по него познава каква ще му е годината — ако е слънчев, ще е успешна; ако вали и времето е лошо — ще има трудности.

Първите мартеници, предназначени за окичване на хората и добитъка, са били само усукан червен и бял конец, без прибавки към него. В някои области на конците вързвали златна или сребърна паричка, синьо манисто, но те по-скоро играели роля на народен амулет — да предпазват от болести хора, добитък и овощни дървета. "

http://www.ba4ka.com/index.php?option=com_content&task=view&id=128&Itemid=38


Къде се носят мартеници?

От където иде обичаят да се носят мартеници, едно е безспорно - това е една от най-хубавите наши традиции и си е нашенска. Е, миналата година румънците се опитаха да си я присвоят, с което само доказаха, че в миналато част от тях са били българи.  ;)
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2008-02-29&article=223718

Е, други автори посочиха, че и в Румъния е познат този обичай, а в миналото и в Македония:
"От хиляди години по нашите земи се празнува Баба Марта. Празник символиращ идването на пролетта. Традицията е тръгнала още от прото-българите и траките и е запазена до ден днешен. Освен нас, този празник се празнува и в Румъния, едно време и в Македония... "
Всъщност, аз питах вече мои познати от Македония дали носят или не мартеници. Единият е от Източна Македония, а другия от Западна. Първият каза - да, и сега носим, а втория, че едно време бабите ги били карали да правят мартенки.

Искам да попитам хората от Македония: празнувате ли баба Марта, кичите ли се с матеници?



Страници: [1]