Ве молиме пријавете (login) или зачленете се (register).
1 час 1 ден 1 недела 1 месец Засекогаш
Пријавете се со корисничко име, лозинка и должина на сесија

Овој оддел овозможува да ги гледате сите пораки оставени од овој член. Но внимавај можеш да ги видиш истите само од делови на форумот каде имаш пристап.

1

Фолклор / Именни дни

« на: Февруари 20, 2010, 09:46:09  »

Тодоровден,Тудоровден,Тударовден,Тударица,Тодорица (Конски великден) - Славене на Свети Теодор Тирон

     Св. Теодор Тирон е бил смел войн,понесъл много мъчения и изгорял на клада заради вярата си в Христа и борбата му против езичеството на 17 февруари по гражданския календар (1 март стар стил). Но главният празник за него се извършва в първата събота от Великия пост (Тодоровден или Тударица), за възпоминание на чудото, станало няколко десетилетия след неговата смърт.Византийският император Юлиан Отстъпник наредил във време на строг пост да бъдат поръсени с кръв от жертвени животни всички храни на пазара за да се подиграе с християните.Тогава Св.Теодор Тирон се явил на архиепископа и го предупредил за коварното дело на императора и заръчал на християните да ядат жито и мед.
     На тоя светия нося името и това е моят най-голем празник в годината.
     В моя край на Тỳдарица жените, в чиито дом има мъж с име Тодор, правят варено жито с мед или маджун от тръс и благо вино, месят се малки питки с формата на (латинската?) буква "Q", на които викат "кончèта" и наричат тия храни на Свети Тодор, да им закриля именника в дома и конете му и подреждат синията за "госкье". Иначе всеки мъж, който има кон, го сресва, сплита му опашката с ален конец, оседлава го, и ходи на "ливагьето" на  "бръжеванье с конье" или по-популярното "кушия". Победителят носи "оруглицата" (знамето) до селото и на средсело се снима за спомен както е на коня. След кушията се ходи на именден на Тодоровците и Тодорките, където биват гощавани с постно ядене и вино. По адет във всеки дом с именник минава и музиката да свири за здраве.

2

Наука и образование / Дали "македонският народ" ще реагира като младеж,който е разбрал, че е осиновен?

« на: Февруари 03, 2010, 09:55:38  »

    Дали не сте имали наблюдения каква е реакцията на млад човек, на който са му казали, че е осиновен, след като до този момент приемните му родители са му втълпявали, че те са му биологичните майка и татко?
    Почти винаги детето се отчуждава от приемните си родители и в отношението му към тях си остава студенината до край. В много случаи дори става агресивно към тях. Осиновеният започва да се интересува за истинските си родители, макар че като ги открие,  често остава разочарован с неоправдани очаквания.
    И на моите братя и сестри- македонисти им е втълпявано цял живот, че са етнически македонци, но сега дойдоха времена на осведоменост, за която основна роля изиграва и Интернет, хората могат да пътуват по света, да четат чужди книги, да се запознават с чужди мнения...
     И така първи ще "прогледнат" най-начетените, най-осведомените: природноинтлигентните, любознателните и ученолюбивите, журналистите, хората, които учат в чужбина и се интересуват и/или занимават с история, лингвистика, фолклор, етнография. От средната интелигенция и простолюдието ще "прогледнат" свободолюбивите и борбените.....Останалата работа ще я свършат живите свидетели на "бугарската окупациjа" .... и тежко тогава на "приемните родители"-непоклатимата комунистическа власт.
     Разбира се това няма да е масов процес, поне в началото де. Това ще са спорадични случаи на просветление, но с възходяща прогресия, докато и последният простоват млад антички македонец не се запита: "А бре зош стварно па цел свет против нас да му е*ем матер " 
     

3

Забележителни личности и настани / Власи и Българи

« на: Јануари 11, 2010, 11:53:35  »

    Винаги съм си задавал тоя въпрос: "Защо историческите ни пътища се пресичат толкова често?" , а и като погледнем етническата карта на Балканите, ще видим, че там където има българи има и власи и обратно. Граматически езиците ни са близки, а в съвременните влашки говори може би 30% от лексиката им е с български корен(особено на дакийските власи). Голяма част от тия, които наричаме "власи", още от ранната ни история като народ на Балканите, та до днес, тенденциозно се "българеят". Българеят се и дакийските власи и цинцарите (македонските власи-армъните) и има достатъчен брой исторически личности, доказващи това. За тия, които днес се наричат румънци-олтени от старите територии на Влашкото княжество на север от Дунав до края на 16-ти век официален език е български, а до началото на 20-ти век официална азбука е кирилицата, а богослужебен език - старобългарският. И в наши дни повечето власи от Р.Македония се македонеят, а тия, които наричаме власи от териториите на юг от Дунав,въпреки че първо проговарят на влашки, приемат това етно-название за обидно.
Живел съм дълго време в близост с "дакийски власи" и ми е бил винаги интересен тоя факт. Например наричат езика си румънски, но се определят като българи.
"Щий романещи?"(Разбираш ли румънски?) , но "Ной сунтем булгарии" (Ние сме българи) А познавам и много потомци на бежанци от Македония, които са с цинцарски произход или са мешавина.

Малко влашки изпълнения за добиване на по-ясна представа за тоя етнос:

http://www.youtube.com/user/Muhcina#p/u/119/x9vXomQ7rHY

http://www.youtube.com/watch?v=UZTliet5lHI&feature=related

4

Литература, книги, изданија / Ощетяване на западните български говори в книжовния български език

« на: Јануари 09, 2010, 02:58:29  »

Да можеш да говориш на диалект, владеейки добре книжовната норма, е признак за богата езикова култура. Да говориш книжовен език с акцент е признак изобщо на ниска култура.

Смятам, че лансирането на источните говори и ощетяване на западните при граденето на книжовния български език е грешка с дълбоки негативни последици за развитието на езика ни като цяло.
И докато все пак от македонските говори все пак е влязло нещо, то от родопските, шопските и северозападните - абсолютно нищо- нито граматически, нито лексикални особености!
   Да - групите "шт" и "жд" ,преминаването на голямата носовка в "ъ"са типични за българските диалекти, които не са повлияни от сродни славянски езици какъвто е сръбският да речем. Те е нормално да са темелната специфика на езика - толкова характерни са и за егейските говори, на които са говорели и моите деди по таткова линия от Костурско и за говорите от Централна България, откъдето е родът на майка ми. Но защо са изоставени думите:"сакам", "дека" и още стотици специфични и благозвучни такива, характерни за всички западнобългарски говори от Дунав до Егей?
Защо са пренебрегнати и осъдени на забрава толкова благозвучни със старославянски произход думи от родопските говори?
Ако книжовният български език беше справедлив компромис между источни и западни говори и не беха загърбени родопските говори, в Р.Македония немаше да се гледат и слушат толкова масово простотиите на Латас...