Бугарски Културен Клуб

Култура и уметност => Фолклор => Тема започната од: MacedonBG на Март 03, 2009, 04:09:06

Наслов: Фолклор
Поставена од: MacedonBG на Март 03, 2009, 04:09:06
Малко история на българското фолклорно облекло
 
Традиционното народно облекло неотменно присъства във всекидневния народен живот-в ежедневния и в празничния бит,в системата на културата,където материалните и духовни явления взаимно се проникват и допълват.За разлика от останалите предмети в материалния бит,облеклото съпътства човека винаги и навсякъде от момента на раждането,когато се облича първата ризка,до погребението,за което задължителни са новите или венчалните дрехи.
Представителни костюмни композиции като основни типове и разновидности са двупрестилчената,сукманената,саяната и еднопрестилчената женска,и белодрешната и чернодрешна мъжка носия. Тези основни типове български народни носии,изявени с яркия си етнически стил се утвърждават през епохата на развития феодализъм в България.Развитието и обогатяването им продължава,независимо от превратностите в историческата съдба на българите.
Традиционното българско народно облекло е преди всичко дело на домашното производство-на женския усет и творчество.Мястото на мъжете в този процес е незначително-в отделни случаи участват в обработването на кожи или при съшиването им в облеклови части.
Традиционните текстилни материали за изработка на тъкани за облекло са ленът,конопът,вълната,коприната и памукът,който навлиза масово в домашното тъкачество през втората половина на 19 век.Кожата заема сравнително ограничено място-за калпака,ногавиците,цървулите,отличава главно мъжкия костюм,разпространен във високите планински области.Съставът на българските народни носии е сложен.Променя се в зависимост от конкретните условия на труд и начин на живот,в патриархалмното българско село. Определящ разграничителен показател за съответните видове женски носии са кройката и начина на обличане на горната дреха.За мъжкия костюм-формата и цветът на горните дрехи.Тези показатели са географски очертани и имат своеобразно историческо развитие.
Основния състав на женската двупрестилчена носия се определя от риза,две престилки(закрепени на кръста-една отпред и една отзад) и колан.Ризата е предимно от вида на бърчанките,с преден и заден отвесен плат,които оформят набори и дипли по горната част -почти открита под горните дрехи. Фина,гъста и дребна везбена орнаментика оформя значителни полета по ръкавите,предницата и гърба на ризата.Двете напоясни завески са приготвяни от домашна декоративна тъкан:задната е релефно оформена с дипли и набори,а предната е едноплата или двуплата,с хоризонтален и отвесен шев.Задната завеска се среща в многобройни варианти(вълненик,бръчник,тъкменик,пещемал,кърлянка,завешка) и има съответно обособено разпространение.Коланът към този костюм е дълъг е се завива няколкократно на кръста.Първоначално тази старинна женска носия е повсеместно разпространена,но по-късно се запазва из Дунавската равнина.
Сукмената женска носия е най-масово разпространена.Широк е териториалният й обхват-предимно планинските области на централна България,както и крайморските райони на Черноморието и Югоизточна Тракия.Многобройните регионални и дори локални разновидности на горната дреха-сукман-споделят общобългарското му единство,изразено в неговите общи белези:материал,туникообразна кройка,с дълбоко изрязана пазва.най-често сукманът е без ръкави,а по-рядко с късо ръкавче.На определени места сукманът е и с дълъг ръкав.Обикновено към ръкавните отвори са прикачени опашки-ивици от тъканта на сукмана,които се приемат за редуцирани в декоративни елементи някогашни ръкави,загубили предназначението си.Украсата на тази дреха е съсредочена по полите,пазвите и по крайщата на ръкавите.Състои се от пъстроцветно везмо,декоративна тъканна апликация и обтоки,които са различни по размер и по орнаментален стил.
Саяната носия има за основна част също туникообразна риза,но обликът й се изгражда от т.нар. сая-постоянна горна дреха,отворена отпред,слабоклината,с различна дължина на полите(до коленете или до глезените) и на ръкавите(къси или дълги).Тъканите за изработка на саите са различни по материал и по колорит.Преобладават саите от едноцветна бяла,черна,синя или тъмнозелена(памучна или вълнена) тъкан.Някои от широко разпространените й разновидности са от пъстроцветна тъкан на ивици с преобладаващ черен цвят.Украсата на саята е съсредоточена по пазвата и по края на ръкавите.Българката в случая сякаш се ръководи от по-особени естетически принципи:изявява се като изкусна майсторка на везбената ленеарна орнаментика,допълнена от многоцветни гайтанени обтоки. В основния състав на този вид българска носия влиза пояс от едноцветна черна или червена вълнена тъкан.Най-често вълнена е и престилкатачервена ,на ивици,а в някои югозападни райони с многообразна тъканна орнаментика.По-къса и то главно използвана на празник е сърмената престилка.Саяната носия е най-разпространена в южните и в югозападните области на българската етническа територия.В югозападните области доминират червените нюанси на тъканта,както и плътността на декоративното везмо-отново в червено,предпазващо от уроки,според народните поверия.
 Еднопрестилчена женска носия отличава отделни селища в Дунавската равнина и в Родопската област.Тя има опростен състав-дълга,туникообразна риза и запасана върху нея тясна едноплата(или широка двуплата) престилка с много пестелива ивическа украса или пък тъмно поле с бледо очертани квадрати.Понякога полето е рамкирано с низ от геометрични орнаменти,както и бордюра.До края на първата четвърт на 2о век еднопрестилчената носия продължава да се използва главно от ислямизираното българско население в Западните и Източните Родопи.Причината за това е нейната практичност и пригоденост по състав към поминъка на населението.Отличително за вкуса на родопчанки е предпочитанието към бледожълто-оранжеви цветове или нюанси на тревно зелено,съчетани в колорита на престилката.
 Мъжкото облекло у българите е белодрешно и чернодрешно-по цвета на горните дрехи.Това не са разновидности ,обособени по географски принцип,а два последователни етапа в развитието на традиционното мъжко облекло.За най-старинен се приема костюмът оформен от цяла,дълга риза,със свободно пуснати поли над белите вълнени или памучни гащи,препасани с пояс или колан.Товва е мъжки костюм с подчертано консервативен стил.Запазването му се дължи на неговата пригодност към условията за основния поминък-земеделие и животновъдство.
 Мъжката белодрешна носия включва в състава си туникообразна риза,гащи и горни дрехи от бяла тепана тъкан.Гащите са в две разновидности:беневреци-с тесни и дълги,плътно пристегнати към тялото ногавици и димии-широки къси крачоли.Силуетът на белодрешния костюм се определя от горната дреха(късак,клашник,долактеник,голяма дреха).Тя е с клината кройка и значителна дължина.Специфичен стилов белег на украсата са линеарните везбени мотиви и обтоки от цветен гайтан край ръбовете на пазвата,по краищата на ръкавите и по върховете на клиновете.Поясът е неизменна принадлежност:декоративна,предимно червена тъкан.Завива се стегнато около кръста на мъжа.
 Обособяването на втория вид мъжка носия-чернодрешна-е част от общия за страната процес на потъмняване на мъжкото облекло,най-изявен през епохата на Възраждането.То е продукт на новите обществени,стопански и културни условия.От края на 18 век до към средата на 19в. мъжкото облекло вече не се приготвя от бяла аба(вид вълнен плат).Шие се от черен шаяк(вълнен) с променена кройка на гащите и горните дрехи.Гащите(потури) са широки,с обилна окраса от черен гайтан.Любопитна е широко разпространената народна представа за тях:колкото са по-набрани и колкото по-ниско и надиплено е дъното им-толкова е по-заможен притежателят им.
 Горните дрехи(елек,аба,антерия) са с прави очертания и къси до кръста.Поясът е плътно завит около кръста:вълнен,червен,забележителен с ширината си.Останалите облеклови части-колан,калпак от кажа,цървули -са принадлежности и на белодрешния костюм.
 Художественото оформление на традиционните български костюми е едно от наг-ценните и с непреходна стойност достойнство.То е най-убедителното свидетелство за богатата душевност,за високохудожествени заложби,за нестихващ стремеж към красота.Украсата на облеклото-дело на българката-носи отпечатъка на семейно-родовите традиции ,на мирогледа и нравите.Именно тя се отличава с най-пълноценна етническа натовареност с роля на социален регулатор.Необозримите художествени качества на костюма са постигнати чрез умело прилагане орнаментална украса,изразена във вида на тъканта,в шевицата,в плетивото,в апликацията или обтоката.
 Текстилната декорация е органически свързана както с отделните дрехи,така и цялостната композиция на костюма.Най-често тя се разполага по откритите костюмни части:пазви,краища на ръкави и поли,пояси,колани,клинове,престилки,забрадки,чорапи.Тъканната украса ,под формата на гладки или орнаментирани ивици,има широко приложение.Тя определя,до голяма степен,стила на женската двупрестилчена и саяна носия.Особено силно е естетическото въздействие на женските престилки и колани,превърнати със средствата на тъканното орнаментиране в своеобразен художествен център на костюмните композиции.
 Везбеното изкуство се отличава с още по-голямо ртазнообразие.Везаната украса определя в значителна степен своеобразието и самобитността на народните носии.Шевичната украса е характерна за цялата страна,но най-характерно е за Северн,Северозападна България и Македония.тя е постоянен елемент на женските и на мъжките ризи,на престилките и коланите,на сукманите и саите,на завеските и двупрестилчената носия.
 Принос за ефекта на българското облекло имат апликацията и  ръчното плетиво.
Наслов: Одг: Фолклор
Поставена од: MacedonBG на Март 03, 2009, 04:11:03

                    
         
(http://nationalfolklorebg.hit.bg/bg/io/children.jpg)
Северняшкa носия за деца.Изработват се за момичета и момчета.
        
   
(http://nationalfolklorebg.hit.bg/bg/io/girlface.jpg) (http://nationalfolklorebg.hit.bg/io/girlface.jpg)
Женска северняшка носия -може да бъде с различна престилка.Възможно е да бъде  ръчно или машинно избродирана.   
 
 Можете да видите гърба посочвайки снимката.
Наслов: Одг: Фолклор
Поставена од: MacedonBG на Март 03, 2009, 04:14:59

                    
      
(http://nationalfolklorebg.hit.bg/bg/io/shopi2.jpg)
Шопски костюм-има мъжки и женски.Ризата на женската шопска носия се бродира на ръка.Носиите могат да бъдат както ръчно ,така и машинно избродирани.Шопската носия включва и ръчно избродирана дантела
        
      
(http://nationalfolklorebg.hit.bg/bg/io/shopsit.jpg)
Шопски литак-ръчна бродерия по цялата риза за женския.
 
С машинна бродерия бродерия по ризата и ръчно зашити пайети.
Наслов: Одг: Фолклор
Поставена од: MacedonBG на Март 03, 2009, 04:16:03

                   
      
(http://nationalfolklorebg.hit.bg/bg/io/sever.jpg)
Крайдунавски костюм-може да бъде ръчна или машинна бродерия.Включва и ръчно избродирана дантела.
        
      
(http://nationalfolklorebg.hit.bg/bg/io/traki1.jpg)
Северняшки костюм-може да бъде женски и мъжки.
 
Наслов: Одг: Фолклор
Поставена од: MacedonBG на Март 03, 2009, 04:16:43
(http://nationalfolklorebg.hit.bg/bg/io/prestil.jpg)           (http://nationalfolklorebg.hit.bg/bg/io/prestil2.jpg)              (http://nationalfolklorebg.hit.bg/bg/io/prestil3.jpg)       
Варненски престилки-ръчна бродерия,много богата.
Наслов: Одг: Фолклор
Поставена од: MacedonBG на Март 03, 2009, 04:18:00

                    
      
(http://nationalfolklorebg.hit.bg/bg/io/traki2.jpg)
Северняшки костюм -съдържа кърлянка,престилка,риза-бърчанка,мънистен косичник,колан с метална пластина и пафти.
        
         
(http://nationalfolklorebg.hit.bg/bg/io/dobrudja.jpg)
Ръчно бродирана престилка,дантела,сукман в лилаво,зелено,оранжево,червена цикламена разцветка с малки растителни елементи пръснати по него.Ризата може да бъде ръчна или машинна бродерия+ръчна бродерия дантела и копринена кърпа с ресни.
Наслов: Одг: Фолклор
Поставена од: MacedonBG на Март 03, 2009, 04:18:59

                   
      
(http://nationalfolklorebg.hit.bg/bg/io/springs.jpg)
Търновски костюм -престилката е тъкана ,ризата може да бъде ръчна или машинна бродерия,сукман,колан с пафти,украса за глава.
        
         
(http://nationalfolklorebg.hit.bg/bg/io/goldshop.jpg)
Наслов: Одг: Фолклор
Поставена од: лејди на Март 03, 2009, 10:49:57

Импресионирана сум....немав претстава дека има толку богата и колоритна носија...зачудувачко.....еее... имаше блокада за се, просто за се...и затоа сега се фрапирам од многу работи....само напред...се на виделина
Наслов: Одг: Фолклор
Поставена од: Видин на Март 04, 2009, 03:23:07

                    
      
(http://nationalfolklorebg.hit.bg/bg/io/traki2.jpg)
Северняшки костюм -съдържа кърлянка,престилка,риза-бърчанка,мънистен косичник,колан с метална пластина и пафти.
        
         
(http://nationalfolklorebg.hit.bg/bg/io/dobrudja.jpg)
Ръчно бродирана престилка,дантела,сукман в лилаво,зелено,оранжево,червена цикламена разцветка с малки растителни елементи пръснати по него.Ризата може да бъде ръчна или машинна бродерия+ръчна бродерия дантела и копринена кърпа с ресни.

На снимката от десно носията е добруджанска!
Наслов: Одг: Фолклор
Поставена од: Подпоручикъ на Март 04, 2009, 06:42:02
Носии от Македония:

Пирин - http://www.youtube.com/watch?v=nc6ARRfpXNk&feature=channel_page

Егея - http://www.youtube.com/watch?v=9IQYbDhJfoo&feature=channel_page

Вардар - http://www.youtube.com/watch?v=75sZEGC1MPo&feature=channel_page
Наслов: Одг: Фолклор
Поставена од: Karaman на Март 05, 2009, 04:01:09
The colours of North Bulgaria: http://www.youtube.com/watch?v=whMI0R3uFpo&feature=channel
Наслов: Одг: Фолклор
Поставена од: ohrid1941 на Март 05, 2009, 04:36:47
Костумите се великолепни!
Наслов: Одг: Фолклор
Поставена од: Competent на Март 05, 2009, 06:24:03
Ето още един сайт за БГ носии:

http://bgsviat.hit.bg/harodni_nosii_izbor.html  ;)
Наслов: Одг: Фолклор
Поставена од: betina на Март 24, 2009, 10:53:33
Фолклорни области
(http://prikachi.com/files/688858u.gif)
Наслов: Одг: Фолклор
Поставена од: betina на Март 24, 2009, 02:16:47
(http://prikachi.com/files/689234S.jpg)
Наслов: Одг: Фолклор
Поставена од: betina на Март 25, 2009, 10:11:30
(http://kachi-snimka.info/images/bwy1238015429k.jpg)

пиринска
Наслов: Одг: Фолклор
Поставена од: betina на Март 25, 2009, 10:12:15
(http://kachi-snimka.info/images/cqs1238015503h.jpg)
добруджанска
Наслов: Одг: Фолклор
Поставена од: betina на Март 25, 2009, 10:13:02
(http://kachi-snimka.info/images/cqs1238015551u.jpg)
родопска
Наслов: Одг: Фолклор
Поставена од: betina на Март 25, 2009, 10:13:51
(http://kachi-snimka.info/images/jdv1238015598g.jpg)
северняшка
Наслов: Одг: Фолклор
Поставена од: betina на Март 25, 2009, 10:14:39
(http://kachi-snimka.info/images/bfi1238015652w.jpg)
тракииска
Наслов: Одг: Фолклор
Поставена од: betina на Март 25, 2009, 10:15:21
(http://kachi-snimka.info/images/arx1238015699e.jpg)
шопска
Наслов: Одг: Фолклор
Поставена од: valentinova на Април 02, 2009, 12:11:52
http://www.retrobulgaria.com/sbnn/STRER.html  - Варна.
Наслов: Одг: Фолклор
Поставена од: MacedonBG на Април 02, 2009, 06:21:08
(http://www.rosnakitka.com/images/phocagallery/thumbs/phoca_thumb_l_20081213-RosnaKitka_0241.jpg)
Наслов: Одг: Фолклор
Поставена од: MacedonBG на Април 02, 2009, 06:21:58
(http://www.rosnakitka.com/images/phocagallery/thumbs/phoca_thumb_l_20081213-RosnaKitka_0259.jpg)
Наслов: Одг: Фолклор
Поставена од: MacedonBG на Април 02, 2009, 06:40:38
(http://www.balkanfolk.com/bg/pic/gallery/thumb1/368-bulgarischen-folklore-kostume-und-tapan.jpg)
Наслов: Одг: Фолклор
Поставена од: MacedonBG на Април 02, 2009, 06:44:35
(http://www.balkanfolk.com/bg/pic/gallery/thumb1/336-bulgarian-folk-dancers.jpg)
Наслов: Одг: Фолклор
Поставена од: MacedonBG на Април 02, 2009, 06:46:38
(http://www.balkanfolk.com/bg/pic/gallery/thumb1/293-dsc02771.jpg)
Наслов: Одг: Фолклор
Поставена од: MacedonBG на Април 02, 2009, 06:49:37
(http://www.balkanfolk.com/bg/pic/gallery/thumb1/291-dsc02756.jpg)
Наслов: Одг: Фолклор
Поставена од: MacedonBG на Април 02, 2009, 11:59:40
(http://www.cherga.bg/img/STATII/STATII_IMG_SM_845.png) Някога един френски пътешественик възкликнал: „Носията на българите е забележителна!”. А аз никога няма да забравя как възрастен англичанин не откъсваше поглед от българските народни носии, показани в Етнографския музей, и с възхищение повтаряше: „Красота! Съвършенство!...”. Ако днес тези носии са преди всичко музейни експонати, през 19-ти век, в епохата на Възраждането, достигат своя разцвет. Все още можем да ги открием по села и малки градчета, грижливо кътани в писани ракли и долапи, предавани като светиня от майка на дъщеря, от баба на внучка. Всяка носия, била тя женска или мъжка, издава възрастта, професията, семейното, материалното и социалното положение на притежателя й; от кой край произхожда; дали е за работния делник, за празник или за обредни ритуали; за топлото лято или за лютата зима. За всичко това съдим по ярките, традиционни външни белези като вида и качеството на тъканите, кройките, многообразието и богатството на украсите и бродерията; начина на забраждане; метала, от който са измайсторени накитите – нанизи пендари, гривни, обеци, пафти, чапрази... Косите на девойките не се криели под забрадка, а били сплетени на плитки и ги красели живи цветя или венец. Неизброими са начините, по които българската жена е покривала главата си, но в основата на забраждането неизменно стои кърпата, бяла или цветна, по-голяма или по-малка, от памук, свила или вълна. Според случая понякога е вързана скромно отпред, странично, отзад или просто само е преметната, а друг път оформя разкошни сложни украси за глава с помощта на подложки, шапчици, венци, изкуствени цветя и пера. Чорапи, бели и пъстри, калци и кожени цървули, а в края на 19-и век вече и меки пантофки носели жените на краката. (http://kachi-snimka.info/images/klz1238666109j.png) „Белодрешковци” и „чернодрешковци” – така заради цвета на дрехите народът галено наричал мъжете по българските земи. По-старинна е белодрешната носия. Тя носи подчертан аристократизъм. Ушита е ръчно от бяла вълнена материя. Характерна е за западните части на страната и е най-разпространена в Северозападна България. В останалите краища е царството на „чернодрешковците”. Техните костюми са тъмни, като преобладаващи са кафявите тонове, но има и черни, и сини. Горните дрехи и при двата типа са съшити с цветни конци и обикновено са обточени с гайтани или ивици плат. Най-яркото цветно петно е поясът в по-тъмни или по-светли червени тонове, а понякога и с линеарни елементи. Да не пропуснем връхния ямурлук с гугла и неизменния овчи калпак, който обикновено е цилиндричен или със заоблено дъно, но се срещат и по-високи, както и островърхи калпаци.

Несравними една с друга са женските носии – сияят, преливат в невероятни багри и шарки. Цветът, който доминира в дамския костюм, е червеният в нюансите на изгряващото и залязващото слънце. Сякаш пролетта със своята свежест и чистота е спряла в отрупаните с шевици ризи на престилчените носии на плодородна Мизия и благодатна Тракия. Семплите сукмани от Трънско, по-удобни и по-практични, с приглушена везба, в по-късни времена често заменяна с плетени дантели, издават суровата природа на този не тъй благодатен край. Знойната лятна мараня на Южна Тракия и Македония тежи в червеното на саените носии. При тях бродерията е по-скромна. Силата им е заложена в цвета и кройката на саята и колорита на престилките, които почти винаги присъстват и придават неподражаема завършеност на всяка една женска носия. Цветът на узряло жито е закодиран в костюма на добруджанката. А в тоалета на родопчанката, издържан в пищната гама на меката късна родопска есен, сякаш трепти с многоцветието си горската шума. (http://kachi-snimka.info/images/viu1238666209g.png) Сръчни ръце са сътворявали през столетията цялата тази ненадмината красота от естествени материи – вълна, памук, коноп, лен и коприна, които обработвали ръчно. Българките, с вродения си стремеж към прекрасното, предели, багрели, тъчели, шили, везали ризи, сукмани и престилки, плели дантели. Затова в носиите откриваме, сякаш закодирани, загадъчните свещени прабългарски знаци, стилизирани животни и растения, както и вещо орнаментирани човешки фигури, съдове и сечива, плод на едно необозримо въображение. Влагали чувства, емоции, вяра, възприятия за света. Така в сътворяването на костюмите е намерила отражение естествената нагласа на българина да гледа на света с очите на артист. Те внушават мъдрост и благородство и с право можем да ги наречем истински творения на непреходното народно изкуство. Достолепие българско!

Текст: Радост Рачева
Наслов: Одг: Фолклор
Поставена од: MacedonBG на Април 02, 2009, 01:38:08
                      (http://www.horo.bg/resources/images_full/Bilbord_momi.jpg)                                                                        Фолклорен ансамбъл “Тракия” – гр. Пловдив е създаден през 1974 г.
Главен художествен ръководител и хореограф е проф. Даниела Дженева.
Диригент на оркестъра Стоян Пауров, диригент на хора Николай Мутафчиев.
Творческият облик на “Тракия” е създаден от проф. Кирил Дженев и се развива през годините с помощта на най-големите автори в областта на фолклора – доц. Стефан Мутафчиев, академик Николай Кауфман, Коста Колев, Живка Клинкова и много други. Съществен принос за този неувяхващ творчески заряд винаги са имали и изпълнителите, които са настоящи студенти и вече завършили специалисти от Академията за музикално и танцово изкуство. (http://www.horo.bg/resources/images_full/Image00002.jpg) Вече 33 години “Тракия” е новатор в музикалните и танцови форми, като нито за миг не прекъсва връзката на съвременното изкуство с дълбоките корени на българския фолклор, обреди и легенди. Спектаклите на Ансамбъла излизат от рамките на традиционните концерти и по един блестящ начин разкриват огромното фолклорно богатство на България от всички етнографски области. Специалистите окачествиха участието на “Тракия” в Първия преглед на държавните и професионални ансамбли за народни песни и танци в Благоевград през 1976 г., като “кулминация” на целия преглед, като “атомен взрив” на прегледа. Десет години по-късно по време на третия преглед в гр. Кюстендил (единственият с конкурсен характер) “Тракия” печели шест първи и две втори награди във всички възможни раздели за авторство и изпълнение. (http://www.horo.bg/resources/images_full/Faiton.jpg) До сега са изнесли хиляди концерти във всички краища на България и 52 страни по света като:
Франция, Италия, Белгия, Германия, Израел, Япония, Индия, Мексико, Колумбия, Сирия, Алжир и много други.
Стотици и хиляди почитатели на "ТРАКИЯ” имат касети, плочи или диск със записани изпълнения. Ансамбълът е оставил в съкровищницата на БНТ серийният филм “Танците на бълга-рина” и други редки художествени филми, записи от концерти и музикални филми за немската телевизия МДR, швейцарската национална телевизия, Нова телевизия, Евроком, МSAT и други кабелни телевизии.
През месец октомври 2004 година на “Прегледа на професионалните и държавни ансамбли” в град Плевен, ФА “ТРАКИЯ” се представи с премиерния музикално-танцов спектакъл “ Хубава Яна ” – идея и хореография на проф. Даниела Дженева. За авторството на този спектакъл Дженева получи наградата “ Пловдив 2005 ” и “ Кристална лира 2005 ”.  (http://www.horo.bg/resources/images_full/Image00001.jpg) (http://www.horo.bg/resources/images_full/Image00006.jpg) (http://www.horo.bg/resources/images_full/Image00008.jpg) (http://www.horo.bg/resources/images_full/Image00011.jpg)                                                                              За кореспонденция:
4004 Пловдив
ул. “Даме Груев” 1а
тел./факс: +359 32 697 129
тел.: +359 32 697 126
тел.: +359 32 693 876
Наслов: Одг: Фолклор
Поставена од: Solange на Август 27, 2009, 09:20:49
Здравейте на всички! :)
Фолклорът не е само песни и носии, има и други много интересни неща... :) Тук ще копирам една много добра и основополагаща статия на един известен наш фолклорист - Тодор Иванов Живков. Дано ви хареса!
Със здраве!

Българският фолклор - Тодор Ив. Живков

 Отношението към фолклора в българската наука и култура се отличава с някои особености. Обичайно под фолклор в България се разбира онази част от традицията, свързана с аграрните времена на обществото, която съдържа форми на творчество, които могат да се определят като художествени. Става дума за музика и народно изкуство и най-вече за песента и танца, за словесния фолклор в цялото му многообразие - от приказката до пословицата и поговорката - и за пластичното изкуство, което откриваме най-вече в шевицата, в каменната пластика, в дърворезбата, в изображенията върху хляба и др. В своята цялост това творчество се развива до втората половина на 19 в. и се възприема от българската наука като класически фолклор на българите, които имат специфично място в балканската и европейската духовна традиция. От средата на 19 в. се наблюдава промяна в българския културен модел чрез утвърждаването на автономната художествена култура - литература, музика, театър и др. - който на всички етапи от своя развой съдържа и един постоянен интерес към фолклора. От тогава до днес се пораждат и променят други фолклорни форми, които се свързват в най-общ план с градската традиция в едно общество, което има свой път в модерния свят.
Класическият фолклор на българите съдържа характеристиките на богато развита и жизнена до наши дни културна система. В ареален план тя се развива върху землището на българския етнос, формира се върху едно пространство в Югоизточна Европа, което надхвърля държавните граници на днешна България. Носител на тази култура е и една многобройна диаспора в Южна Русия, в Украйна и Молдова, както и в областта Банат на сегашна Румъния. Изследванията, които се осъществиха с особена активност през последните десетилетия, показват дълбока приемственост между класическия фолклор на българите и духовния живот на древните траки, както и сложна трансформация на славянската и прабългарската традиция, осъществена с особена интензивност през 9 в. след приемането на християнството и утвърждаването на славянобългарската писменост. Богатата документация на българския фолклор, натрупана през 19 и 20 в. показва, че той свързва дълбоко духовния развой на българите с културните традиции на останалите балкански народи, независимо от тяхната религиозна идентичност и самостойна етническа история. Същевременно, в своята вътрешна същност този фолклор показва дълбока взаимовръзка с живота на българския етнос и в неговата конкретност като ежедневие, и като историческа съдба. От тук и двустранната същност на българския фолклор като тип култура. От една страна, той ни се представя като духовен израз на аграрен тип социалност, където основното е претворяването на годишния стопански цикъл и на жизнения цикъл на човека в една културна традиция, чиято основа е фолклорната обредност. От друга страна, в него се всмуква историческото време на българите, чиято интерпретация намира най-внушителен израз в българския героически епос, който е родствен на епоса на сърбите и се съизмерва с такива явления като "Калевала", като руския билинен епос, като епическите корпуси на някои азиатски и кавказки народи. И в единия, и в другия случай в основата на българския фолклор стои една митология, която се проявява и във вярването за вампири и таласъми, и в пленителните образи на самодивите и змейовете, и в зловещите митологизации на болестите, и в митологични по своята същност сюжети като "Момък надбягва слънцето", "Мома надгрява слънцето" и т. н.
Българската календарна и семейна обредност заедно с всичко друго съдържа един основен мотив - брачната тема и един основен персонаж - тези, на които предстои брак. Забележително е, че зимната обредност извежда на преден план обредните дружини на неженените момци, които на 24 декември (6 януари) след полунощ започват своя обреден път от дом в дом, образувайки чети, наречени коледари или сурвакари, които пеят цикъл венчални песни със сложно митично съдържание. Техен аналог са пролетните момински обреди и най-вече т. нар. лазарки - момински обредни групи със свой репертоар, наситен с трагични мотиви. В този контекст богата е българската маскарадна обредност, която изключва карнавала в неговия западноевропейски вариант. Дълбока ритуализация на взаимодействието между половете откриваме и в такива древни форми на общ труд като седенките и тлаките, в жетвата или в пищните празнични хороводи, особено ярки в дните, означени като Великден и Гергьовден. Що се отнася до жизнения цикъл на човека, тук основното е една обредност, свързана с раждането на човека, разгърната сватбена празничност, обединена от фигурата на невястата и сложна погребална обредност, която продуцира и по-нататъшното развитие на култа към мъртвите.
Върнем ли се към българския епос, ще трябва да обърнем внимание на образа на юнака, най-често Крали Марко, с неговата исполинска сила и на специфичната рефлексия към турското нашествие на Балканите през 14 в., което поражда и баладичните образи на последния цар, най-често Иван Шишман, на мъчениците за вярата, по правило девойки, на развиващата се съпротива в лицето на българските хайдути.
Музикалният израз на тази културна система има своите регионални и общи характеристики. Ние разпознаваме родопската и тракийската песен, шопската песен, македонската песен и т. н. и заедно с това - българския песенен двуглас, феномена на неравноделните тактове и т. н.
Що се отнася до разказвателното изкуство, българската приказка съдържа наред с интереса към вълшебното и една богата битова сюжетика, противопоставяща богатия и бедния, хитрия и глупавия и наситена с неподправен и първичен хумор. Основният хумористичен герой в българската традиция е Хитър Петър, който е в специфично съперничество с познатия в един много широк евразийски ареал Настрадин Ходжа. Българинът има усет за легендарното, свързано най-често със старозаветна образност и притежава живо чувство за историческото предание, съхранено в топонимията. Границата на историческата памет на българина във фолклора е 14 в. - падането под турско робство и заедно с това отвъд тази граница идват митични представи за водни бикове, заровени съкровища и пр., които отново напомнят за далечните основи на българската фолклорна култура.
Тази култура кореспондира без особени противоречия с православното християнство. Българите имат свой религиозен епос, където основните персонажи са Господ, Богородица, Св. Георги, Св. Петър и Св. Димитър. В прозаични текстове се откроява българският светец Св. Иван Рилски. У българите, приели исляма, намираме едно криптохристиянство и заедно с това съхранена свежест на автентичната българска фолклорна традиция с промени в именната система и в структурата на самата обредност.
В края на 19 и началото на 20 в. фолклорната традиция на българите получава нови импулси най-вече в Македония и Тракия, където под влияние на революционната действителност се създават значим брой песни. Същият процес се наблюдава по-късно в Добруджа. Градската култура поражда нови явления, сред които се открояват анекдотите, свързани с образа на Бай Ганьо, влиянието на градския шлагер и т. н. Днес фолклорната традиция на българите се радва на специфичен интерес от страна на новите явления в музиката, където си дават среща различни стилови и жанрови форми. Свидетели сме на любопитна намеса на композитори и изпълнители, която поражда неочаквани резултати. Заедно с това засили се присъствието на изпълнители от средите на етническите общности и най-вече на циганите, чието музикално изкуство не от вчера влияе върху българския фолклор. В международен план българският фолклор се радва на всеобщо и компетентно признание.
Проучванията върху българския фолклор започват от средата на 19 в. Основно значение за неговото опознаване има капиталният сборник "Български народни песни" от Димитър и Костадин Миладинови, издаден през 1861 г. Основно документацията се публикува в уникалния "Сборник за народни умотворения и народопис", основан през 1889 г. от видния учен и общественик проф. Иван Д. Шишманов. Досега от този сборник са издадени 65 тома.
Главен изследователски център по проблемите на фолклора в България е Институтът за фолклор при Българската академия на науките. Фолклор се преподава във всички филологически факултети на българските университети, във висшите музикални училища и в Националната академия за театрално и филмово изкуство. Основните публикации по фолклористика днес предлага сп. "Български фолклор", основано през 1975 г.

http://ongalassociation.blogspot.com/2008/08/blog-post_21.html (http://ongalassociation.blogspot.com/2008/08/blog-post_21.html)
Наслов: Одг: Фолклор
Поставена од: MacedonBG на Декември 23, 2009, 07:14:17
(http://www.balkanfolk.com/pic/shop-products/431-bulgarianmensfolklorecostumethracetrakiiski.jpg) (http://www.balkanfolk.com/pic/shop-products/104-bulgarianshopskimencostume.jpg) (http://www.balkanfolk.com/pic/shop-products/424-bulgarianstarozagorskiwomenfolklorecostume.jpg) (http://www.balkanfolk.com/pic/shop-products/96-bulgariancostumeregiongodech.jpg)
Наслов: Одг: Фолклор
Поставена од: MacedonBG на Јануари 25, 2010, 08:04:36
(http://www.horo.bg/resources/images_full/2_19.jpg)Женска носия от Костурско - Егейска Македония.
Наслов: Одг: Фолклор
Поставена од: MacedonBG на Јануари 25, 2010, 08:11:03
(http://img52.imageshack.us/img52/2593/583033500majkimakedonsk.jpg) Егейска македонска мъжка носия.
Наслов: Одг: Фолклор
Поставена од: MacedonBG на Јануари 25, 2010, 08:20:32
(http://www.balkanfolk.com/bg/pic/gallery/thumb1/467-detski-praznik-nezabravimo-detstvo.jpg)
Наслов: Одг: Фолклор
Поставена од: MacedonBG на Јануари 25, 2010, 08:21:35
БЪЛГАРСКИ НАРОДНИ НОСИИ     
 TRADITIONAL BULGARIAN COSTUMES
 

 
 СЕВЕРНЯШКИ ЕТНОГРАФСКИ РАЙОН (http://retrobulgaria.com/sbnn/SER.html)
 Northern Ethnographic District
 
 ДОБРУДЖАНСКИ  (http://retrobulgaria.com/sbnn/DER.html)
ЕТНОГРАФСКИ РАЙОН (http://retrobulgaria.com/sbnn/DER.html)
 Dobrudja Ethnographic District
 
 
ШОПСКИ (http://retrobulgaria.com/sbnn/SHER.html)ЕТНОГРАФСКИ РАЙОН (http://retrobulgaria.com/sbnn/SHER.html)
 Shopsko Ethnographic District
 
 МАКЕДОНСКИ  (http://retrobulgaria.com/sbnn/MER.html)
ЕТНОГРАФСКИ РАЙОН (http://retrobulgaria.com/sbnn/MER.html)
 Macedonia Ethnographic District
 
 РОДОПСКИ  (http://retrobulgaria.com/sbnn/RER.html)
ЕТНОГРАФСКИ РАЙОН (http://retrobulgaria.com/sbnn/RER.html)
 Rodopi Ethnographic District
 
 ТРАКИЙСКИ  (http://retrobulgaria.com/sbnn/TER.html)
ЕТНОГРАФСКИ РАЙОН (http://retrobulgaria.com/sbnn/TER.html)
 Thrace Ethnographic District
 
 СТРАНДЖАНСКИ ЕТНОГРАФСКИ РАЙОН (http://retrobulgaria.com/sbnn/STRER.html)
 Strandja Ethnographic District
 
 
МАЛКО ТЕОРИЯ  (http://retrobulgaria.com/sbnn/theorie.html)И МНОГО СНИМКИ (http://retrobulgaria.com/sbnn/theorie.html)
 Theory and many pictures
 

 НОСИИ НА (http://retrobulgaria.com/sbnn/DE.html)ДРУГИ ЕТНОСИ В БЪЛГАРИЯ (http://retrobulgaria.com/sbnn/DE.html)
 Other Ethnic Groups in Bulgaria
 
Наслов: Одг: Фолклор
Поставена од: MacedonBG на Јануари 25, 2010, 08:35:40
(http://www.jeravna.com/festival/13.jpg) (http://www.jeravna.com/assets/festival_2009/festival_2009_51.jpg) (http://www.jeravna.com/assets/festival_2009/festival_2009_46.jpg) (http://www.jeravna.com/assets/festival_2009/festival_2009_40.jpg)
Наслов: Одг: Фолклор
Поставена од: MacedonBG на Јануари 30, 2010, 11:20:33
(http://img188.imageshack.us/img188/2485/13184670.jpg) (http://img692.imageshack.us/img692/2589/96718293.jpg) (http://img651.imageshack.us/img651/1434/aaaau.jpg) (http://img213.imageshack.us/img213/4676/bigchildren.jpg) (http://img685.imageshack.us/img685/1318/malka1.jpg)
Наслов: Одг: Фолклор
Поставена од: MacedonBG на Февруари 02, 2010, 09:16:37
(http://img534.imageshack.us/img534/439/79487028.jpg) (http://img198.imageshack.us/img198/5572/01jpgc.jpg) (http://img202.imageshack.us/img202/9073/83301497.jpg)
Наслов: Одг: Фолклор
Поставена од: ema на Февруари 11, 2010, 03:13:45

Миладиновци - "Бѫлгарски Народни Пѣсни"

http://www.youtube.com/watch?v=whFhglNuDK0&feature=youtube_gdata


Наслов: Одг: Фолклор
Поставена од: ohrid1941 на Февруари 11, 2010, 03:19:53
Браво Ема! Многу убав клип и уште поубава песна!
Наслов: Одг: Фолклор
Поставена од: MacedonBG на Февруари 12, 2010, 01:40:16
българска народна носия от с. Боготево, Смолянско (http://img13.imageshack.us/img13/7426/wcostumebulgmuslimearly.jpg)
Наслов: Одг: Фолклор
Поставена од: MacedonBG на Февруари 12, 2010, 09:46:06
Тракия е основната и най-голяма фолклорна област в България.

Тракийската низина ни пленява със своята необятност и простор. Зелени полета и ливади се простират от Стара планина на изток чак до бреговете на Черно море и на юг до Родопите. Равна и необятна е тракийската низина. По тези земи се е зародила  най-древната култура на Балканския полуостров, сътворена от първите й заселници – траките. И до днес из равна Тракия звучат песните на Орфей, сияе златото на тракийските владетели, надлъж и нашир се разнася уханието на българската роза.
(http://www.folkfest.sliven.bg/img/articles/sl_nosii.jpg)
Красива и изразителна е народната музика на Тракия, богат и разнообразен е музикалният й фолклор, спокойствие и красота звучат в нейните народни песни, в мелодиите на медните й кавали. В тракийското творчество се отразява духът на нашия древен народ, неговата нравствена чистота. Всяко създадено от народа творение е откровение, радост или тъга,  предава се от поколение на поколение и крие онази тайна, която всеки българин носи в сърцето си.  Хубави и горди са тракийските моми. С росна китка на чело те чакат своя момък сутрин и вечер край извора или край кладенеца. От техните песни лъха нежност, а  танците кипят от жизнерадост и веселие.
(http://www.folkfest.sliven.bg/img/articles/stz_nosii.jpg)
Рано на пролет, щом по дворовете цъфнат първите кокичета,  из Тракия тръгват страшни кукери, мъжете си слагат маски, връзват на кръста си тежки звънци и подгонват лютата зима, за да си иде по-скоро и да посрещнат пролетта.

В първия пролетен ден сутринта рано стопанките простират пред домовете си червени престилки, пояси, прежди, черги или червени конци да пазят къщата, да не влезе в нея злото – болести и немотия. Като ги види, Баба Марта да се разсмее и да пекне слънце. Много легенди са разказват из Тракия за прочутата българска мартеница, която всеки българин точно на първи март връзва на своите близки и приятели за здраве и успешна година.

В неделята преди Великден тръгват лазарки, за да пожелаят здраве и берекет за всеки дом. Момите гадаят коя първа ще има сватба, всяка мома оставя в общо менче своя гривна, пръстен, огърлица или китка. Менчето престоява през нощта под цъфнал трендафил, а на сутринта предварително избрана мома вади един по един знаците и определя коя мома за какъв момък  ще се омъжи.

Тракийските жени са сръчни, изпод техните ръце се раждат чудни шевици и бродерии, по ризите и сукманите разцъфват пъстри цветя, а цветовете на дъгата се събират и се оглеждат в шарените черги.

В южна Тракия и до днес се пази древен обичай – нестинарството или ходенето с боси крака върху жарава. В края на май се палят буйни огньове, въглените им се разстилат в кръг, а около него се извива хоро, най-отпред се носят иконите на св. Константин и Елена. В жаравата влизат боси нестинарите, най-често жени. Вярва се, че иконата на светеца, която държат, ги запазва от огъня. Светците Константин и Елена се смятат за покровители на нестинарите.

Такава е българската Тракия от както свят светува: жива и необятна, тайнствена и омагьосваща с красотата си, весела и игрива, истинска и вечна…
Наслов: Одг: Фолклор
Поставена од: MacedonBG на Февруари 12, 2010, 05:25:39
Woman's costume, early 2th century, the village of Tri Voditsi, Plovdiv region  (http://img27.imageshack.us/img27/4171/wcostumeearly20ctrivodi.jpg)
Наслов: Одг: Фолклор
Поставена од: MacedonBG на Февруари 13, 2010, 12:09:27
(http://www.forum.bg-nacionalisti.org/gallery/1_01_12_09_7_28_31.jpeg) (http://www.forum.bg-nacionalisti.org/gallery/1_17_08_09_7_59_11.jpeg) (http://www.forum.bg-nacionalisti.org/gallery/1_13_08_09_12_35_53.gif) (http://www.forum.bg-nacionalisti.org/gallery/1_02_08_09_5_48_21.jpeg) (http://www.forum.bg-nacionalisti.org/gallery/1_13_08_09_12_35_22.jpeg) (http://www.forum.bg-nacionalisti.org/gallery/1_07_07_09_9_46_39.jpeg) (http://www.forum.bg-nacionalisti.org/gallery/1_23_03_09_2_29_46.jpeg) (http://www.forum.bg-nacionalisti.org/gallery/1_23_03_09_7_56_02.jpeg)
Наслов: Одг: Фолклор
Поставена од: betina на Април 04, 2010, 08:41:31
(http://images.ibox.bg/2009/04/18/odrin/430x323.jpg)
Наслов: Одг: Фолклор
Поставена од: disidente на Април 21, 2010, 10:57:59
Община Стара Загора ще бъде домакин на Петия национален тракийски фолклорен събор “Богородична стъпка"

21 април 2010 | 10:26 | Агенция "Фокус"

Цитат
Стара Загора. Община Стара Загора ще бъде домакин на Петия национален тракийски фолклорен събор “Богородична стъпка”, който ще се проведе в намиращия се близо до града балнеолечебен курорт Старозагорски минерални бани. Това съобщиха от пресцентъра на общината. Съборът ще се проведе на 28 август 2010 г., събота. И тази година, както до сега, той ще даде сцена за изява на фолклорни певчески и танцови формации, както и на индивидуални изпълнители от цялата страна.

http://focus-news.net/?id=n1383475
Наслов: Одг: Фолклор
Поставена од: MacedonBG на Февруари 14, 2011, 09:43:43
(http://img96.imageshack.us/img96/7485/18272415844090862841117.jpg) (http://img821.imageshack.us/img821/72/18221215843987660261117.jpg) (http://img254.imageshack.us/img254/7746/18085115844128863791117.jpg)
Наслов: Одг: Фолклор
Поставена од: MacedonBG на Март 17, 2011, 05:44:44
Местоположение
6-ти януари, град Калофер
(http://img593.imageshack.us/img593/4530/17684011695189504800910.jpg) (http://img852.imageshack.us/img852/5163/19938911695230504796810.jpg) (http://img263.imageshack.us/img263/9262/19418311695135171473010.jpg)
Наслов: Одг: Фолклор
Поставена од: disidente на Април 30, 2011, 10:22:27
Автентичен фолклор на Софийска пролет 2011

Цитат
В София започна Международният фестивал за автентичен фолклор „Софийска пролет 2011", който се провежда на открита сцена пред НДК за седма поредна година, съобщиха организаторите.

Събитието е организирано от Столична община, Министерство на културата и Фондация „Европа" под патронажа на кмета Йорданка Фандъкова.

Във фестивала 56 групи от всички етнографски области на България представят творчеството си. Освен български участници, в инициативата се включват и седем чужди колектива от Естония, Латвия, Хърватска и Русия, които демонстрират техни древни обичаи и традиции.

http://frognews.bg/news_34980/Avtentichen_folklor_na_Sofiiska_prolet_2011/
Наслов: Одг: Фолклор
Поставена од: опълченец на Јули 20, 2012, 07:20:26
ИЛИНДЕН Е. ЛЕКА ИМ ЗЕМЯ НА СИТЕ НАШИ ПАТРИОТИ.
ЗА НАС МРЕХА, НЕ ГО ЗАБОРАВАЙТЕ !!!

http://vbox7.com/play:d3055fa5