Статия на Кръстьо Мисирков (1) "Народността на македонците"
11.05.1924
"Статията на г-н Арсения Йовков "Българи в Македония", поместена в бр. 1 на в. "20 юлий", като че ли отново повдига въпроса за народността на македонците, като го решава с неопровержими доказателства в полза на българското племе. Авторът на въпросната статия в една друга своя статия, поместена в последния брой на в. "Пирин", се изрази, че македонски въпрос ще има дотогава, докато има българи и българско национално съзнание в Македония...В последната статия г. Йовков се изрази дори, че ние македонците, трябва да бъдем по-големи българи от самите българи.
Тези две интересни статии на г. Йовков ни дават повод да се спрем върху въпроса за народноста на македонците и върху ролята, която тоя въпрос е играл и ще играе в историята на Македония.
Началото на 19 век завари в Македония гръцко духовенство и българско национално съзнание между по-събудените македонци, които ръка за ръка с българите от България* и Тракия поведоха борба за национална просвета и национална църква. Това духовно и национално единство на мизийци, македонци и тракийци предшествува и последва създаването на Българската екзархия и освобождаването на България.
Сърбите позавиждаха на българите и по някои други теоретически и практически съображения почнаха да оборват европейските, македонските и българските твърдения, че македонците са българи, и с това те първи поставиха на масата на учените въпроса за истинската народност на македонците.
Би било неблагоразумно да отричаме, че задачата, която си поставиха сърбите, е немаловажна и че успехите, които те постигнаха благодарение на своята упоритост и строга систематичност, са колосални...И в резултат те завладяха по-големия дял от Македония, която им се даде като земя, населена от сърби; даде им се от ония, които до последно време единодушно признаваха българския народностен характер на Македония...
Но ето че се раздават виковете на самите македонци: ние сме българи, повече българи от самите българи в България...Вий сте могли да победите България, да й наложите каквито щете договори, но с това не се изменя нашето убеждение, нашето съзнание, че ний не сме сърби, че ний до сега сме се казвали българи, тъй се казваме и днес и така искаме да се казваме в бъдеще...
Ние не можем и не трябва да подражаваме на мизийците във всичко, защото мизийската логика , техните начини на действие довеждат до договори като сръбско-българския в 1912 г., като Ньойския. Ние ще бъдем повече македонци, отколкото българи, но македонци със свое отлично от вашето сръбско - национално самосъзнание, със свое историческо минало, със своя литературен език, общ с българския, със свое македонско-българско национално училище, със своя национална църква, в които националното и религиозно чувство на македонеца да не бъде оскърбявано от лика и духа на сръбските светци като свети Сава...
Наричаме ли се ний българи или македонци, ний винаги се съзнаваме като отделна, единна, съвършено отлична от сърбите и с българско съзнание народност, която ще знае да наложи волята си за борбата за човешки права на македонеца."
*През турското робство България е била наричана само северната част на страната (Мизия), докато южните части, Тракия и Македония били обозначавани отделно.
вестник "20 юли", София брой 5, 11.05.1924 г.; оригиналът е на български
1. Кръстьо Мисирков привърженик на "македонизма" в началото на 20 века. След това се отказва от собствената си теза, прокарана в книгата му "За македонцките работи", и минава на великобългарски (големобугарски) позиции.
