Бугарски Културен Клуб

Ве молиме пријавете (login) или зачленете се (register).

Пријавете се со корисничко име, лозинка и должина на сесија
Напредно пребарување  

Новости:

Автор Тема: Солунските атентатори  (Прочитано 1389 пати)

MacedonBG

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 762
    • Погледај го Профилот
    • Българският националистически форум
Солунските атентатори
« на: Март 10, 2009, 05:30:28 »


 
АТЕНТАТОРИТЕ

Йордан Попйорданов (Орце)
(1881 Велес - 1903 Солун), основател и ръководител на революционния кръжок на "гемиджиите", който подготвя и осъществява Солунските атентати през 1903 г. По време на атентатите взривява сградата на Отоманската банка, а на следващия ден хвърля няколко бомби от балкона на къщата си и се самоубива.
„Първо място в съзаклятието се пада на Орцето. Той беше млад, на двадесет и две години, висок, сух, с кестеняви коси и мургаво лице, интелигентен, начетен и пропит с общочовешки чувства и крайни, присъщи на възрастта му и обясними с тежкия хамидовски ярем над родината му възгледи върху живота и света. Орце беше живо олицетворение на извънредно силна воля, упорита твърдост и непоко­лебимо постоянство.
        
 Както през време на подготвителния период на атентатите, така и при изпълнението им, Орце беше душата на съзаклятието. Само неговата пламенна вяра в правотата на избрания път, твърдостта му, неговият трезвен и практичен ум както и неизчерпае­мата му енергия и желязна воля можаха да преодолеят невероятните пречки за успеха на започна­тото дело.
        
 Tой не можеше да търпи светотатството с делото. Разправят, че в едно солунско ка­фене, гдето хората на кръжока често отиваха да пият кафе, група българи спорили в присътствието на кръжока, заемащ едно от кюшетата на кафенето, върху разногласията между върховисти и централисти. Орце, след като се вслушал в спора, станал от местото си, ударил по една плесница на спорещите, заявявайки им, че в кафене не могат да се водят подобни спо­рове, и се върнал на местото си. Спорещите българи навели глави без да реагират, признавайки правотата на искането на Орце.
       
 Предупреждаването на семейството на директора на отоманската банка да се спаси от явна смърт, за което поменахме на друго место, издава една високо благородна душа у Орцето.
       
 Орце беше и крайно брутален и дори нахален, когато някой от другарите му разсеяно изпълняваше възложената му задача. Той се нахвърли брутално срещу най-верния си другар, Коста Кирков, и то в деня, когато започваха атентатите, за гдето на време не е била занесена храна на Мечето, който беше на стража в подземието на банката, и за гдето Коста се е вгледал в мазето на банката през решетката на улицата и с това можал да хвърли съмнение между случайните минувачи за готвения атентат. Това издава началнически качества у незабравимия герой.
       
 Някои от другарите сравняват Орцето с дина­мита ; той имаше сродни качества с динамита: има ли препятствия, Орце избухваше с цялата си душа, няма ли препятствия, той беше тих и миловиден като същинско момиче.
       
 Орце, не вярвайки на силите и добрата воля на някои от съзаклятниците, се държеше крайно аротантно спрямо тях Това отнемаше много усилия на останалите другари за да подържат необходимата сдушеност за успеха на акцията.
       
 Ръководството на цялото съзаклятие бъше в ръцете на Орце. Той подържаше външните връзки с София и Цариград писмено и лично. Той вземаше паричните суми и ги разпределяше между другарите. Впрочем всичко това ставаше без всякакви формал­ности, защото верните до фанатизъм едни към други съзаклятници никога не помисляха даже да дирят сметка за поверените им и изразходвани суми.
         
 Посещенията в Швейцария и София бяха шлифовали доста груби черти от характера на Орце. Той беше индиферентен към живота и нуждите му. Цялото му същество беше обзето от намислената идея. Нищо не беше в състояние да го отклони от строго начертания план.
         
 Няколко седмици преди атентатите родителите на Орце, тежко загрижени за милото си чедо, особено след убийството в Велес на по-големия му брат Милан, пак във връзка с революцията на поробените българи в Македония, изпратиха един доверен свой сродник да увещава Орцето, щото последният да се откаже от плановете си и да се смили над своите родители. Орце отклони всичко това с един внушителен жест заявявайки, те той не иска да живее робски живот."

 
Костадин Василев Кирков (1882 Велес - 1903 Солун), по време на атентатите взривява тръбите за вода и газ, в резултат на което целият Солун потъва в мрак. По-късно хвърля бомба пред Гранд хотел, а на следващия ден се опитва да вдигне във въздуха телеграфната станция, но е убит.
 
     

“Вторият по величина герой е Костадин Иван Василев Кирков , именуван от другарите Коста. Той беше млад и хубавец. У него интелигентността и красотата взаимно си съперничеха. Тоя млад момък беше олицетворение на възвишен идеализъм, свойствен само на лица, израснали в среда, гдето фамилните традиции и общият морал са най-голямата ценност.
      
 И Коста, както Орцето, беше пропит с крайно възвишени и общочовешки идеи и чувства. Той беше високо благороден, крайно учтив в отношенията си и никога не мислеше за себе си, а всичко оставаше за своите другари, идеята и отечеството. Ако Орце беше материалната връзка на съзаклятническия кръжок, Коста представляваше духовното звено, което обединяваше и огряваше душите на всички съзаклятници и съчувственици.
      
 Коста беше най-цялостна натура, способен както за умозрителна наука тъй и за практическа революционна борба. Тези негови качества не представляваха един парадокс, защото характерната черта в обикновения му живот беше извънредната нежност в чувства и мисли, а в време на борба Коста беше смел и великодушен.”
 
 
Димитър Мечев (Диме Мечето)(1870 Велес - 1903 Солун), по време на атентатите хвърля бомби пред хотел "Egypte". Щом Орцето взривява Отоманската банка, заедно с Тръчков започват да хвълят бомби от прозорците на къщата си. След използването и на последния взрив, умишлено се излагат на куршумите на турския аскер и загиват. 
"Третият по ред герой е Димитър Мечев, наричан от другарите си Мечето. Той бeше корав и смeл революционер и дългогодишен сподвижник по Перистер и Бабуна на Гоце Делчев и Дамян Груев и техен личен приятел. Той имаше средна възраст. Най-вече от всички той беше изпил чашата на разочарованието в революционните борби и беше изтърпял извънредно големи физически и морални терзания. Това беше го хвърлило в особено голям песимизъм за всичко в живота.
       
 На глед Мечето не беше тъй красив и приветлив, обаче по душа той беше извънредно нежен, благороден и отзивчив. Всички, които еж имали случай да се запознаят отблизо с него, са оставали смаяни от неговия ум, характер, воля и чувства. „Няма да кажа голям, а ще река велик безсребреник беше Мечето!", заявява един от живите му другари.
       
 В моменти на почивка любимото занятие на Ме­чето беше черната работа в мината „Перник". Само там той можеше да намери спокойствие и мир на всички мисли, които го занимаваха за робска Македония. В разрез с мнозинството от тогавашните деятели на революционната организация той избягваше да тежи на ръководните фактори и на народа, и по тоя начин според своите разбирания той успяваше да запази сво­бодата си и да избегне всякакви ангажименти, които биха спънали действията му и биха му наложили ком­промиси в живота."*
 

 Илия Тръчков
(Велес - 1903 Солун), по време на атентатите прави неуспешен опит да взриви австрийската поща, след което хвърля бомби сред тълпата на главната улица. Щом Орцето взривява Отоманската банка, заедно с Мечето започват да хвълят бомби от прозорците на къщата си. След използването и на последния взрив, умишлено се излагат на куршумите на турския аскер и загиват. 
      
 

 
"Илия Тръчков беше най-мълчаливият от всички, ала, в замяна на това, той беше най-изпълнителният и делови герой. Както общата работа на Орце не можеше да върви без сътрудничеството на Коста, защото двамата взаимно се допълваха, така и в отделната конкретна акция Илия Тръчков допълваше Мечето.

 Илия, макар и много по-млад от Мечето, беше храбър и експанзивен по природа. Тези качества на Илия ярко го отличаваха от останалите съзаклятници, макар да притежаваше и той повечето от качествата на останалите свои другари.      
 Илия беше млад, връстник на Коста и Орце, образован, физически достатъчно развит, колкото атлет, толкова и левент по душа и външност. Като венец на всички в характера на Илия беше свойствената му дързост при появата на опасности и беззаветна преданост към другарите и делото."*   
 
Владимир Пингов (1883 Велес - 1903 Солун), по време на атентатите хвърля бомба пред самата врата на Топхането и там е застрелян от войниците.  "Владимир Пингов е петият по ред герой. Той беше също така връстник на останалите съзаклятници и любимец на целия кръжок поради веселия си характер. Владо, в противовес на Орце и Мечето, беше олицетворение на епикуреизма.
      
 В най-трудните и трагични моменти, при многобройните пречки, когато съмнението на Мечето го тровеше до болезненост, а умът на Орцето изнемогваше, Владо с своя флегматизъм увличаше всички и им въздействуваше насърчително. Владо правеше всичко това по инстинкт и несъз­нателно. Обаче неговите вeрни другари се ползуваха твърде много от това му качество и високо го ценяха.            
     
 Скромен, на глед спокоен, Владо беше горещо предан на делото и винаги беше готов да умре за него. Ала и последната си минута от живота той иска­ше да изживее така, както е присъщо на мнозина велешани."*
 
Павел Поцев Шатев (1882 Кратово), по време на атентатите подпалва парахода "Гуадалкивир". Оцелява и е заточен във Фезан (Африка), откъдето се завръща през 1908 г. По-късно пише спомени за атентатите и заточението си.

 
Марко Бошняков(ок. 1878 Охрид - 1908 Фезан, Африка), преди атентатите наема дюкян срещу Отоманската банка, от който е прокопан тунела до основите на банката. След атаките е арестуван и съден на смърт. В последствие е изпратен на заточение във Фезан, където умира на 15.02.1908 г.

 
Георги Богданов (Велес), по време на атентатите хвърля бомба пред гръцкото кафене "Ноия". Арестуван и осъден на смърт. В последствие изпратен на заточение във Фезан, където доживява общата амнистия, дадена от султана през 1908 г.Милан Арсов ( 1884, Ораховец, Велешко - 1908 Фезан, Африка), по време на атентатите хвърля бомба в летния театър Алхамбра. По-късно е заловен, съден и изпратен на заточение във Фезан, където умира от туберкулозна ангина на 8 юни 1908 г.

 
"Най-малкият съзаклятник в кръжока беше Милан Арсов, родом от с. Ораховец (Велешко). Макар и ученик в гимназията, Милан беше твър­де надежден другар на съзаклятниците. Той е типичен феномен на епохата, която роди всички герои в паметните борчески години на Македония. Милан беше твърде млад, на осемнадесет години. Но у него смелостта съперничеше с младостта, а ентусиазмът му нямаше граници. Той загина далеч от Македония в пустините на северна Африка."

 Димитър Кощанов,
 Цветко Трайков,
 Тодор Органджиев,
 Тодор Богданов,
 Илия Попйорданов,
 Алекси Минов
Сътрудници на Солунските атентатори.
« Последно менување: Март 10, 2009, 05:35:43 ImperiaBG »
Сочувана
Българският националистически форум http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php
Facebook account - Kaloian Ivanov Macedonbg