Иван Александър е български цар, управлявал от 1331 до 1371 година. Иван Александър произхожда от рода Шишман, син на Срацимир, деспот на Крън, и Кераца Петрица. Царуването му продължава цели 40 години, което е само с 2 години по-малко от това на цар Петър I. Цар Иван Александър е една от най-крупните фигури в историята на Балканския полуостров през 14 век, което се дължи не на последно място на гъвкавата му династична политика.
Първият период (1331-1364) от царуването на Иван Александър е изключително успешен: той воюва с Византия и заличава последиците от катастрофалната битка със сърбите при Велбъжд, дн. Кюстендил (28 юли 1330), възвръща земите между река Тунджа и Черно море (след битката при Русокастро, 18 юли 1332), използва византийските междуособни борби, за да получи (1344) Пловдив и 8 крепости в Родопите. Иван Александър води военни действия срещу унгарската експанзия срещу Видинското царство (1365-1369) и срещу граф Амадей VII Савойски при похода му към Българското черноморие (1366-1367). Поради сепаратистките стремежи на болярите към средата на 14 век се отделя Добруджанското деспотство.
Вторият кратък период (1365-1371) от управлението на Иван Александър е неуспешен. Накрая той фактически разделя царството между синовете си Иван Шишман (владетел на Търновското царство) и Иван Срацимир (Видинското царство). След това настъпва упадък в държавата . Културният живот по времето на Иван Александър са в подем. Книжовната и художествената школа в Търново продължават старите български традиции. От личната библиотека на царя са запазени: Лаврентиевият сборник на Иван Александър от 1348 г., Кукленският псалтир, наречен «Песнивец» от 1337 г., Лондонското четвероевангелие от 1355-56 г., Апостол с тълкувания, два преписа на Троянската притча и др. Иван Александър е възхвален неколкократно от византийския патриарх Калист и в "Песнивеца". Царят е голям покровител на книжнината и изкуствата и прави много дарения на църкви и манастири, основава нови. Според едно предание издига само в Софийско 14 църкви. Неговото управление бележи връхна точка в развитието на Търновската архитектурна и живописна школа.
По заръка на цар Иван Александър е направен превод на Манасиевата хроника. Манасиевата летопис или Манасиевата хроника е български средновековен писмен паметник, превод на Световната летопис на византийския писател Константин Манасий. Оригиналният текст е в мерена реч и се състои от 6733 стиха. Той обхваща събития от сътворението на света до началото на управлението на византийския император Алексий I Комнин (1081-1118).
Преводът е направен в немерена реч, в периода 1335-1345 година по заповед на цар Иван Александър (1331-1371) и има 19 добавки, свързани с българската история. Запазени са 5 преписа. Московски препис. Ватикански препис. Тулчански препис. Хилендарски препис. Новгородски препис.
А ето какво пише в Манасиевана хроника относно заселването на българите на балканския полуостров.Годината е
474гЦ(а)рство Анастаси ц(а)ръ
При Анастаси ц(а)ри начуше блъгаре
поемати земю сию, пришед’ше у Бъдаще,
и прежде начуше под’емати домюе,
земю Охрид’ская и по том’ сию земю въсю.
“При цар Анастасий българите започнаха да завземат тази земя,като преминаха при Бъдин.А преди това започнаха да завземат долната Охридска земя и след това цялата тази земя“.
И ако в този древен текст не става дума за Македония .
А ето и малко видео по въпроса.
http://www.vbox7.com/play:2f4a326d